петък, 30 април 2010 г.

Според проучване на Евробарометър по-голямата част от гражданите се обявяват в подкрепа на европейско законодателство за радиоактивните отпадъци

На 29.04.2010 г.  Европейската комисия публикува проучване на Евробарометър, което показва, че за преобладаващата част от европейците би било полезно да има европейско законодателство в областта на управлението на радиоактивните отпадъци. Опасения относно риска за безопасността, породен от радиоактивните отпадъци, се изразяват както в държавите, които имат атомни електроцентрали, така и в тези, които не развиват ядрена енергетика.

Европейският комисар по въпросите на енергетиката, Гюнтер Йотингер, заяви:

„Хората в цяла Европа изпитват еднакви опасения, независимо дали в тяхната държава има атомни електроцентрали или не. Ние трябва да погледнем сериозно на тези опасения и да се уверим, че радиоактивните отпадъци се депонират по безопасен за хората и околната среда начин.“

Управление на радиоактивните отпадъци

Съгласно резултатите от специално проучване на Евробарометър „Европейците и ядрената безопасност“ преобладаващото мнозинство (82 %) от европейските граждани заявяват, че управлението на радиоактивните отпадъци би следвало да се регулира на равнище ЕС. Това становище се заявява изключително последователно в целия Европейски съюз. Съществува почти единодушно мнение по въпроса в Кипър (93 %), Унгария (90 %), Нидерландия (90 %) и Словения (90 %). В другия край на спектъра — в страните, в които най-малко хора споделят това становище — също има добре изразено мнозинство по въпроса (Австрия 59 %, Обединеното кралство 60 %, Малта 62 %).

Безопасност на атомните електроцентрали

Въпреки, че хората имат опасения и относно неправомерното използване на ядрените материали и тероризма, по-голямата част от тях (59 %) са убедени, че атомните електроцентрали могат да бъдат експлоатирани безопасно. Тази средна стойност за ЕС се запазва на равнището от проучването през 2006 г.

Резултатите по държави показват обаче някои съществени промени: в 14 държави съгласието с твърдението нараства, като увеличението е по- впечатляващо в Ирландия (+11 %), Полша и Люксембург (+9 %), както и в Малта, Естония и Италия (+6 %).
Нивата на съгласие намаляват в България (– 9 %), Германия (–7 %), Франция и Румъния (–5 %).

Контекст:

Държавите-членки решават дали да използват ядрена енергия или не. Понастоящем 15 от 27-те държави-членки на ЕС имат атомни електроцентрали, но има само няколко проекта за крайни хранилища за най-опасната категория радиоактивни отпадъци. През втората половина на 2010 г. Европейската комисия ще излезе с предложение за европейско законодателство за управление на радиоактивните отпадъци, а в момента провежда обществена консултация относно подобно законодателно предложение. Макар че Европейската комисия изцяло споделя принципа, че енергийният микс попада в националните компетенции, ЕС работи по създаването на най-модерна законодателна рамка на ЕС за ядрена безопасност и сигурност и за управление на радиоактивните отпадъци. Тези компетенции на Общността за установяване на основни стандарти за безопасност на равнище ЕС са изрично регламентирани в Договора за
Евратом.

Пълният доклад ще бъде на разположение на следния интернет адрес:
 
За включване в обществената дискусия адреса е:

Директива 2006/117/Евратом на Съвета от 20 ноември 2006 г. относно надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво

петък, 23 април 2010 г.

Държавна помощ: Комисията разреши на България да отпусне ограничена по размер помощ на селското стопанство

Европейската комисия даде съгласието си за българска схема с бюджет от 20 млн. лв (около 10,26 млн. EUR), целяща подпомагане на земеделски стопанства, занимаващи се с първично производство, търговия и преработка на селскостопанска продукция, които срещат трудности в резултат на настоящата икономическа криза. Помощта по тази схема може да се отпуска до 31 декември 2010 г. и ще бъде във вид на директно субсидиране. Схемата прилага на практика изготвената от Комисията Временна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране в настоящата финансова и икономическа криза.

Право на участие в схемата имат всички предприятия в селскостопанския сектор при условие, че не са изпитвали затруднения към 1 юли 2008 година —т.е. преди началото на кризата. Срокът на действие на схемата е до 31 декември 2010 г. Схемата предоставя помощ във вид на директно субсидиране. Помощта не може да надвишава 15 000 EUR за всяко отделно предприятие. Нотифицираната схема ще се прилага на национално равнище и ще се управлява от Държавен фонд „Земеделие“.

Схемата отговаря на всички условия, поставени от Временната кризисна рамка. По-специално българските власти доказаха, че тя е необходима, съобразена с потребностите и дава адекватен отговор на сериозните сътресения в икономиката. Затова Комисията е на мнение, че схемата може да получи одобрение по силата на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО).

Пълният текст на решението на Комисията ще се публикува в State Aid Register на интернет сайта на ГД „Конкуренция“ под номер N 108/2010.

четвъртък, 22 април 2010 г.

Третият енергиен пакет задължава държавите-членки ефективно да отделят преносните системи

Ефективно отделяне


Правилата, приети през 2003 г. за правно и функционално отделяне на системните оператори не доведоха до желания резултат за развитие на европейски конкурентен енергиен пазар. С приемането на Директива 2009/72/ЕС „Директива за електроенергия” и Директива 2009/73/ЕС „Директива за природен газ” се въвеждат нови правила за оператор на преносна система (ОПС) и оператор на разпределителни системи (ОРС). Държавите-членки следва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивите до 3 март 2011 г.

В тази връзка ЕК издаде и специално съобщение с подробни разяснения във връзка с ефективното отделяне на оператора на преносни системи- „effective unbundling”.

Държавите-членки могат да избират от три модела, предложени в директивите.

Първи модел – отделяне на собствеността
Втори модел – независим системен оператор
Трети модел – създаване на независим оператор на преносната система

Определения

„оператор на преносна система“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на преносната система, за нейната поддръжка и ако е необходимо — за развитието на преносната система на дадена територия, а където е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за пренос на електроенергия;
„пренос“ означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва доставка;

„оператор на разпределителна система“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за функционирането на разпределителната система, за нейната поддръжка и ако това е необходимо — за развитието на разпределителната система на дадена територия, а ако е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за разпределяне на електроенергия;

„разпределение“ означава преноса на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти като не се включва доставка;
Посочените модели предлагат различни степени на структурни промени при разделяне на мрежите от производството и доставката, въпреки това се предвижда всеки от тях ефективно да допринесе за отстраняването на всякакъв конфликт на интереси между производителите, доставчиците и системните оператори. Чрез отделянето следва да се премахнат стимулите на вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си, по отношение на; предоставяне на достъп до мрежите; достъп до търговска информация; инвестиции в мрежата.

Прилагането на трите модела следва да става в условията на прозрачен и ефикасен режим, който да създава стимули за необходимите инвестиции и да гарантира достъп до мрежите на новонавлизащите участници на пазара.

Вторият и третият модел могат да се избират само в случай, че към 3 септември - датата на влизане на директивите в сила, ОПС и ОРС са част от вертикално интегрирано предприятие. В същото време не се допуска смесването на различни елементи от моделите.

В случай, че прилагането на правилата за отделяне водят до значителни структурни промени на вертикално интегрираните предприятия, държавите – членки могат да се възползват от правото за удължаване на срока до 3 март 2012 г. А в случай, че се прилага модела за отделяне на собствеността и ОПС не е част от вертикално интегрирано предприятие, срокът може да бъде удължен до 3 март 2013 г. Този срок се отнася и в случаите, когато се прилага режим на сертифициране, спрямо трети страни извън ЕС.

Модел: Отделяне на собствеността „ownership unbundling”

Директивите за електроенергия и природен газ определят правилата за отделяне на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи в чл. 9;

Член 9:
Отделяне на преносните системи и операторите на преносни системи

1. Държавите-членки гарантират, че, считано от 3 март 2012 г.:

а) всяко предприятие, което притежава преносна система, действа

като оператор на преносна система;

б) едно и също лице или едни и същи лица нямат право:

і) да упражняват пряко или непряко контрол върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, както и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат правомощия върху оператори на преносна система или върху преносна система;нито

ii) да упражняват пряко или непряко контрол върху оператор на преносна система или върху преносна система, и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат правомощия върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка;

в) едно и също лице или едни и същи лица нямат право да определят членове на надзорния съвет, административния съвет или на законно представляващи предприятието органи, на оператор на преносна система или на преносна система, както и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат правомощия върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите производство или доставка; и

г) едно и също лице няма право да бъде член на надзорния съвет, административния съвет или на законно представляващи предприятието органи едновременно на предприятие, изпълняващо някоя от функциите производство или доставка, и на оператор на преносна система или на преносна система.

2. Правомощията, посочени в параграф 1, букви б) и в), включват по-специално:

а) правомощието да се гласува;

б)правомощието да се определят членове на надзорния съвет, административния съвет или законно представляващи предприятието органи; или

в) притежаването на мажоритарен дял.
Изискванията, посочени в чл.9, ал. 1а до 1г трябва да са изпълнени кумулативно. Всяко предприятие, което е собственик на преносна система трябва да осъществява и дейност като ОПС и е отговорно за условията, при които управлява и дава достъп до мрежата на трети страни. Предприятието следва да предоставя достъп до мрежата при недискринимационни условия по отношение на събирането на начислените тарифи за достъп, претоварването, плащанията по вътрешносистемния компенсационен механизъм и същевременно да гарантира развитието на мрежата. Собственикът на преносната система също отговоря за дългосрочното планиране и инвестиране в мрежата, за да може тя да отговаря на действителното и потенциално търсене.

Определението на термина „контрол” е заимствано от Регламент 139/2004 на Съвета за контрол на концентрациите между предприятията. В съответствие с чл. 3, ал.2 от Регламента за концентрациите контрол
означава права, договори или всякакви други средства, които самостоятелно или в комбинация и предвид свързаните с тях фактически и правни обстоятелства предоставят възможността за упражняване на решаващо влияние върху дадено предприятие, по-специално чрез: а) собственост или право на ползване на всички или част от активите на дадено предприятие; б) права или договори, които предоставят решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието
Ключовият момент при анализ на контрола е концепцията за „решително влияние”.

Регламентът за концентрациите ясно определя, случаите, при които има „решително влияние”, а именно: право на собственост върху целите или част от активите на предприятието или права или договор, чрез които се предоставя възможност за решително влияние при определяне на състава, начина на гласуване или начина на вземане на решения от органите напредприятието.

Определението за решително влияние върху едно предприятие включва de jure и de facto контрол. Контролът може да се осъществява пряко или непряко, например чрез дъщерно предприятия. Концепцията за „контрол върху едно предприятие” е подробно разработена в Известието на Европейската комисия, във връзка с прилагането на Регламента за концентрациите 139/2004 г. на Съвета на ЕС относно контрол на концентрациите между предприятията. Концепцията за „лице” включва физически лица, компании и всякакви други частни и публични органи. Лицата посочени в чл. 9, ал., 1а от директивите за електроенергия и природен газ, могат да бъдат предприятия, които осъществяват дейности по доставка или управление на мрежата, или компания майка, която има дъщерни предприятия, осъществяващи дейности по доставка или управление на мрежата.

Концепцията за „права” посочени в чл. 9, ал., 1б от директивите за електроенергия и природен газ и разяснени в чл.9, ал.2, включва неизчерпателно изброени права като, упражняване право на избор, права за избор на членовете на надзорни органи и административни органи, или органи представляващи предприятието, или права, свързани с мажоритарния пакет акции. Според чл.9 ал.1в, 1г едно и също лице не може да избира членовете на надзорния орган, административните органи, представляващи предприятието на ОПС или преносната система и пряко или непряко да осъществяват контрол или да упражняват всякакви права върху предприятия, свързани с производството или доставките на електроенергия или природен газ. Не е допустимо компании майки да упражняват какъвто и да е контрол върху ОПС или доставчик. Целта е да се избегне ситуация, при която компанията майка, която има контролен пакет от акциите или правата да избира членовете на борда, или има право на глас в предприятието на доставчика, да не може да избира членовете на борда на ОПС. Чрез забраната едно и също лице да бъде член на борда на доставчика и на ОПС се избягва възможния конфликт на интерес при осъществяване на дейността по пренос и доставка. Правилата се отнасят както за частни, така и за публични органи.

Модел:Независим системен оператор

Ако към 3 септември 2009 г. -датата на влизане в сила на директивите за електроенергия и природен газ, преносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие, държавите-членки могат да решат да не прилагат правилата за отделяне на собствеността, но следва да създадат независим системен оператор (НСО).

Определение за „вертикално интегрирано предприятие

„вертикално интегрирано предприятие“ означава електроенергийно предприятие или група електроенергийни предприятия, за които едно и също лице или лица са оправомощени, пряко или непряко, да упражняват контрол, и в което предприятието или групата предприятия изпълняват най-малко една от функциите по пренос или разпределение и най-малко една от функциите по производство или доставка на електроенергия”
Прилагането на концепцията за „вертикално интегрирано предприятие” не може да се ограничава само за предприятия създадени в една и съща държава-членка. Концепцията включва всяко предприятие или група от предприятия, независимо от мястото на създаването им, в които едни и същи лица са натоварени пряко или непряко да осъществяват контрол; или предприятието или група от предприятия изпълняват поне една от дейностите по пренос и разпределение на електроенергия или пренос, разпределение и съхранение на природен газ; или осъществяват поне една дейност по производство и доставка на електроенергия или природен газ.

Държавите-членки следва да създадат регулаторен орган, които да разработи правила, по които да сертифицира НСО. НСО следва да е собственик на преносната мрежа и да разполага с достатъчни финансови, технически, и човешки ресурси за да е в състояние да изпълнява задачите, определени в чл. 12 на директивата за електроенергия и чл. 13 от директивата за природен газ. Операторът е задължен да разработи и 10 годишен план за развитие и поддържане на мрежата, чието изпълнение се контролира от регулаторния орган.

Основните задачи за НСО е да осъществява дейността си като оператор на преносни системи. Операторът отговаря за осигуряването и управлението на достъпа до мрежата на трети страни, включително за събирането на такси за достъп и претоварване и на приходи от прилагане на механизма за компенсиране между операторите на преносни системи, както и за експлоатацията, поддръжката и развитието на преносната система, гарантира дълготрайния капацитет на системата чрез инвестиционно планиране.

Модел:Независим оператор на преносната система (ОПС)

Моделът на ОПС, позволява преносната система да остане част от вертикално интегрираното предприятие. В този случай са предвидени редица специфични условия в директивите (чл.17-23), при изпълнението на които на практика се гарантира ефективно отделяне.

Правила за активите, оборудването, персонала и идентичността на ОПС

ОПС следва да е независим и да разполага със значими финансови, технически, физически и човешки ресурси за да е в състояние да изпълнява ефективно дейността по пренос на електроенергия и природен газ. За това е необходимо активите, включително и мрежата да са собственост на предприятието по пренос и то само да наема персонала си. Забранено е наемането на персонал или изпълняването на услуги от или за други части от вертикално интегрираното предприятие. ОПС следва да организира своята корпоративна идентичност, комуникации, търговски марки и обекти по такъв начин, че да не се създава възможност за объркване на потребителите по отношение на идентичността му и най-вече да е ясно, че не е част от вертикално интегрираното предприятие или която и да е част от него. Операторът също така не следва да има обща интернет система или оборудване, общи ІТ специалисти, общи обекти и системи за сигурност с вертикално интегрираното предприятие, а така също не следва да използва същите консултанти или външни изпълнители за ІТ системите или оборудването. Счетоводните отчети на ОПС следва да се одобряват от одитор, различен от този на вертикално интегрираното предприятие или на която и да е част от него.

Гарантиране на независимост на ОПС

Важно условие, което държавите-членки следва да изпълнят е да гарантират, че ОПС има необходимите права да взима самостоятелно решения относно текущата си дейност и е независимо от вертикално интегрираното предприятие и от всяка негова част. По специално решения по отношение на активите, необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата. ОПС следва да има правата да набира средства на капиталовия пазар, чрез заем или увеличаване на капитала. Не се допуска вертикално интегрираното предприятие да влияе пряко или непряко върху текущите дейности на ОПС, върху конкурентното му поведение на пазара или върху решенията му, свързани с изготвяне на 10 годишния план за развитие на мрежата.

Също така дъщерните предприятия на вертикално интегрираното предприятие, свързани с производство и доставка на електроенергия или природен газ не могат да имат пряко или непряко дялово участие в оператора на преносната система. Обратната възможност, участие на оператора в дъщерните предприятие по производство и доставка също не се допуска, включително и получаването на дивиденти или други финансови облаги.

ОПС следва да разработи и да се придържа към програма на съответствието, в която да са заложени основните принципи за недопускане на дискриминационно поведение на оператора на преносни системи спрямо трети страни. Програмата за съответствие следва да се одобрява от регулаторния орган. Предприятието, което отговаря на изискванията за ОПС също следва да се сертифицира от регулаторния орган.

Изискване за независимост на персонала и ръководството на ОПС.

Директивите поставят изключително високи изисквания и критерии при избора на лицата в управителните и административните органи на оператора на преносната система. Едно от основните изисквания е, в срок от три години преди назначаването на лицата в управителните и административни органи, те да не са заемали професионален пост или отговорна длъжност, да са нямали преки или непреки интереси или делови отношения с вертикално интегрирано предприятие или с част от него или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции.

Регулаторният орган може да се намесва в този процес, ако има съмнения относно професионалната независимост на лицата от управителните органи или пък установи неправомерно прекратяване на мандата им.

Забранено е на лицата на управителните и административните органи да заемат професионален пост или отговорна длъжност, а така също не могат да имат интерес или делови отношения с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие или негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, в срок до четири години след прекратяване на мандата им.

Надзорен орган

Ключов момент при модела на независим оператор на преносна система е създаването на надзорен орган, който да взема решения, свързани с одобрението на годишните финансови планове, нивото на задлъжнялост на оператора, размера на дивидентите, които се разпределят между акционерите. Надзорният орган на оператора следва да взима решения относно назначаването, подновяването на договори, условията на работа, размера на възнагражденията, прекратяване на мандата на членовете на управителния орган и/или членовете на административните органи.

Надзорният орган не може да взема решения, свързани с текущата дейност на системния оператор, свързана с управлението на мрежата или изготвянето на 10 годишния план за развитие на мрежата.

План за развитие на мрежата и правомощия за вземане на инвестиционни решения.

Според изискванията на директивите, операторът на преносната система е задължен всяка година да представя на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, който трябва да отчита съществуващото и прогнозирано търсене и предлагане. Планът следва да показва на участниците на пазара основната инфраструктура, коята трябва да се обнови или изгради през следващите 10 години; да посочва всички инвестиции, за които вече е взето решение и да определи инвестициите, които трябва да бъдат направени през следващите три години; да определи график за инвестиционните проекти. Планът следва да бъде консултиран с всички заинтересовани страни При одобрение на десет годишния план за развитие на мрежата, регулатолрният орган следва да проведе задължителни консултации с всички настоящи и потенциални ползватели на системата и то по открит и прозрачен начин. Задачата на регулаторният орган е да проучи дали десет годишния план обхваща нужните инвестиции за развитие на мрежата, установени по време на консултациите и дали той е в съответствие с десетгодишния план за развитие на мрежата на цялата Общност. След одобряването на плана, регулаторният орган е длъжен да наблюдава неговото изпълнение, и ако установи, че операторът на преносната система не изпълнява задълженията за инвестиции, трябва да изиска от него да изпълни инвестицията, или да организира открита тръжна процедура, достъпна за всички инвеститори, за изпълнение на инвестицията; или да задължи оператора да приеме увеличение на капитала, за да финансира инвестицията.

Чрез посочените правомощия на регулаторния орган, държавите-членки ще изпълнят задължението си да гарантират, че инвестициите за развитие на мрежата са осигурени и се извършват на практика.

Регулаторните органи на държавите – членки следва да имат и специални задължения и правомощия, чрез които да са в състояние да налагат санкции до 10 % от годишния оборот на предприятията, ако установят дискриминационно поведение на ОПС на пазара в полза на вертикално интегрираното предприятие. За целта регулаторния орган на всяка държава-членка следва да има възможността да следи комуникацията между оператора и вертикално интегрираното предприятие; да прилага специална процедура за уреждане на спорове между тях; да наблюдава и одобрява финансовите и търговските връзки и споразумения между ОПС и други части на вертикално интегрираното предприятие, като отчита състоянието на пазара; За да бъде ефективен при разследванията на нарушенията, регулаторният орган следва да има правомощията да прави внезапни проверки на офисите на ОПС и на вертикално интегрираното предприятие, да изисква информация и да налага мерки, които да са задължителни за страните.

Ролята на Европейската комисия в процеса

Директивите задължават Европейската комисия да наблюдава отблизо процеса на либерализация, за да установи доколко успешно е  ефективното отделяне на преносните системи от вертикално интегрираните предприятия в държавите-членки и дали на практика те са гарантирали независимостта на ОПС. До 3 март 2013 г. Комисията е длъжна да изготви подробен доклад по тези въпроси и да го представи на Европейския парламент и Съвета.



петък, 16 април 2010 г.

Третият енергиен пакет задължава държавите – членки да създадат Национален регулаторен орган за енергийните пазари с гарантирана независимост и силни правомощия

Според изискванията на новите Директиви за електроенергия и природен газ, държавите-членки следва да приемат нови правила, с които да гарантират пълна независимост и силни правомощия на националните регулаторни органи (НРО) за пазарите на електроенергия и природен газ, до месец март 2011 г. Това задължение произтича от чл. 35 и 36 от Директивата за електроенергия и чл. 40 и 41 от Директивата за природен газ.

За разясняване на новите правила, относно задълженията и правомощията на националните регулаторни органи, Европейската комисия издаде Съобщение с подробни разяснения.

Основните задачи, които стоят пред държавите-членки във връзка със създаването на мощен и независим национален пазарен регулатор в секторите –електроенергия и природен газ, могат да се обобщят, както следва:

Единствен регулатор на пазара

Националният регулаторен орган следва да има задълженията и правата, които да гарантират, че единствено той може да регулира пазарите на електроенергия и природен газ. Не се допускат смесване на правомощия между НРО и съответното министерство.

Независимост на НРО

Задължение за безпристрастност

Държавите-членки следва да гарантират, че НРО изпълнява своите задължения и използва правомощията си напълно безпристрастно. Безпристрастност на НРО означава, че той взема решенията си по неутрален начин въз основа на обективни критерии и методологии. Държавите-членки следва да предвидят и съответни граждански, административни или наказателни санкции в случай на нарушаване на принципа за безпристрастност.

Задължение за прозрачност

Първото изискване е НРО да изпълнява задълженията си по прозрачен начин. Прозрачността следва да се гарантира чрез публикуване на организационната структура на регулатора, както и правилата, по които ще осъществява дейността си и процедурите при вземане на решенията.

НРО трябва да осигури лесен достъп на всички заинтересовани страни до всяка информация, подлежаща на публично оповестяване.

Второто изискване е НРО, да се консултира със заинтересованите страни преди да вземе важно решение. Това може да става чрез предварително публикуване на проект на документ за публично обсъждане и организиране на публични изслушвания. След проведените публични изслушвания НРО може да публикува становищата на страните, участвали в обсъжданията, като посочи кои от тях ще вземе предвид в крайния документ и кои не, като посочи причините за отхвърлянето.

Третото изискване е крайните решения на НРО да бъдат публично достъпни. Това ще позволи на страните, засегнати от решението и обществото да се информират за причините довели до решението и да са в състояние да преценят доколко НРО изпълнява своите задължения и правомощия безпристрастно.

Задължение за независимост

Според изискването, заложено в директивите, НРО трябва да бъде правно отделен и функционално независимост от всякакъв друг публичен или частен орган, когато изпълнява задълженията си по регулиране на пазарите на електроенергия и природен газ. Под други публични органи следва да се разбират държавните, регионални и общински органи на управление, а така също органи на политически организации и структури или частни организации.

Под правно отделяне се разбира независимост на органа от министерства или други структури на държавното управление. Осигуряването на подобна независимост ще гарантира автономното вземане на решения от НРО.

В същото време това не отменя правото на държавата-членка да създаде НРО в съответствие с Конституцията и административните си правила, които също не би трябвало да са в противоречие със законодателството на ЕС.

НРО следва да има свободата сам да избере как да управлява дейността си, включително и въпросите с управлението на човешките ресурси. НРО не може да бъде част от министерство, да споделя общи офиси и да разменя служители с други публични или частни организации.

Трябва да се подчертае, че гарантирането на независимостта на експертния състав на НРО и определяне на персоналната отговорност на членовете му са от ключово значение, за да се осигури, че решенията на органа не са повлияни от политически и специфични икономически интереси, а създават предвидим инвестиционен климат. Целта е да се гарантира, че цялата администрация на органа, включително членовете на борда или на комисията, директорите, и др. висш експертен състав работят независимо от всякакво влияние от страна на участници на пазара - частни или публични, и безпристрастно изпълняват задълженията си. Когато висшият състав на НРО и неговата администрация вземат решения, то те не трябва да се водят от други интереси освен от обществения интерес.

В тази връзка, държавите членки следва да разработят специални правила, които да ограничават висшия състав и администрацията на органа от участие в управлението или друг вид участие в дейността на предприятия, както и да притежават акции или друг интерес в предприятия от секторите –електроенергия и природен газ.

Новите критерии, гарантиращи независимостта на висшия състав и администрацията на органа, следва да се прилагат както към заетите на пълно, така и на непълно работно време.

Новото законодателство забранява на висшия състав на органа и на членовете на администрацията да търсят и приемат директни указания от правителството или друг публичен или частен орган. Подобни забрани трябва да се отнасят и за всяко лице, което се стреми да дава инструкции и да прилага неоправдан натиск върху висшия състав и администрацията за да повлияе върху решенията на НРО. За разрешаване на този проблем всяка държава-членка може да разработи възпиращи санкции, които могат да бъдат административни, граждански или наказателни. Целта на санкциите, които следва да се прилагат в случай на нарушаване на независимостта на органа или в случай на дадени указания от частни или публични органи, е да се предотврати неправомерно влияние върху решенията на регулатора.

Правилата не следва да ограничават правителството в правомощието му да изработва общата политика за развитие на енергийните пазари, като сигурността на доставките, възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и др.

НРО не може да бъде ограничаван да си сътрудничи и да се консултира с други национални регулаторни органи или с националния орган по конкуренция, а така също и с новосъздадената европейска Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия. Това сътрудничество включва и размяна на конфиденциална информация.

Според Директивите, независимостта и силните правомощия могат да се гарантират, като:

1. НРО взема решенията си автономно без намеса на публични, политически или частни органи. Решенията на регулаторния орган следва да са задължителни за страните и да се изпълняват незабавно от тях. Решенията не трябва да се одобряват от други публични органи или трети страни и следва да подлежат на съдебен контрол.

2. НРО има отделен бюджет, разработен от ведомството и одобрен от Народното събрание. Бюджетът следва да се одобрява като обща сума, а разпределението му задължително да е само от компетенциите на НРО и на никой друг. Изпълнението на това право гарантира независимостта на регулаторния орган. Препоръката е никой да не дава инструкции, как органа да разпределя и харчи бюджета си. Одобреният бюджет трябва да бъде в такъв размер, че напълно да гарантира ефикасната и ефективна работа на НРО при изпълнение на правомощията му.

3. НРО следва да разполага с адекватни финансови и човешки ресурси, за да е в състояние да изпълнява задълженията си. Сложността на секторите изисква НРО да привлече и разполага с високо квалифицирани експерти с различни специалности: икономисти, юристи, инженери и др.

4. Висшият състав на НРО следва да се избира с мандат от 5 до 7 години с възможност за преизбиране за втори мандат. Следва да се предвиди и ротационен механизъм, който да се прилага при смяна на висшия състав.

Основни задачи

В чл.36 от Директивата за електроенергия и чл. 40 от Директивата за природен газ, са изброени основните задачи на регулаторния орган, които имат нормативен характер. НРО следва да подпомага развитието на европейски конкурентен и устойчив енергиен пазар – за електроенергия и природен газ, гарантиращ опазването на околната среда. В случаите на нарушаване на правилата за конкуренция, компетентността за прилагането им следва да остави на националния орган по конкуренция (НОК).

Задължения на НРО

В чл. 37 от Директивата за електроенергия и чл. 41 от Директивата за природен газ са изброени основните задължения на НРО, а именно;

1. Задължение за определяне на тарифите или методология за мрежови тарифи за достъп до мрежите за пренос и разпределение;

2. Задължения във връзка с ефективното отделяне - да гарантира, че няма кръстосано субсидиране между различните дейности по пренос, дистрибуция, разпределение, съхранение и др.

3. Задължения за наблюдение на дейността по пренос, разпределение, съхранение на енергийните компании от сектор електроенергия и природен газ с цел гарантиране спазването на европейското законодателство;

4. Задължения да гарантира ефективна защита на правата на потребителите.

Правомощия на НРО

За да изпълняват ефективно поставените от Директивите задачи, НРО следва да имат правомощията, посочени в чл. 37, ал. 4 от Директивата за електроенергия и чл. 41, ал. 4 от Директивата за природен газ. НРО следва да има правомощия да извършва разследвания за да установи правилно ли функционират пазарите, да изисква информация от участниците на пазара; да налага пропорционални мерки с цел развитие на конкуренцията на пазарите; да налага санкции на нарушителите до 10 % от общия им оборот и др. Решенията на НРО следва да са задължителни за страните.

Отчетност на НРО

Отчетността на НРО пред обществото се гарантира с публикуване на решенията, а така също чрез изготвяне и публикуване на годишен доклад, в който регулаторният орган посочва дейностите, осъществени през годината. В Директивите е направена пряка връзка, между независимостта на НРО и задължението за ясна отчетност на работата на органа пред обществото.

Накрая бих искала да подчертая, че крайният срок за създаване на независим и със силни правомощия национален регулаторен орган е месец март 2011 г.

четвъртък, 15 април 2010 г.

Държавна помощ: Комисията започва задълбочено разследване на разсрочването на дълг в размер на 9,8 милиона EUR за българското дружество „Русе индъстри“

Европейската комисия започна задълбочено разследване на плановете на България да разсрочи дълг в размер на 9,8 милиона EUR, дължими на държавата от „Русе индъстри“ АД, производител на метални конструкции и елементи. Комисията има съмнения дали предложената мярка е в съответствие с правилата на ЕС за помощите за оздравяване и преструктуриране. Започването на задълбочено разследване позволява на заинтересованите страни да изпратят своите мнения относно мярката, която подлежи на оценка. То не предопределя резултата от процедурата.

вторник, 13 април 2010 г.

Енергетика:Какви задължения има България във връзка с либерализацията на енергийните пазари

През последните месеци постоянно се дискутира въпроса, изгоден ли е за българската икономика строежът на централа „Белене”, а от няколко дни и дали е трябвало да се приватизират електроразпределителните предприятия (ЕРП), на какви цени се продава ел.енергията, има ли енергийна мафия.

Но, дали тази дискусия е достатъчна за да намери България правилните пътища за развитие на конкурентен национален енергиен пазар, който да предоставя на всички потребители, граждани или предприятия, услуги на конкурентни цени, да гарантира по-високи стандарти и сигурност на енергийните доставки, и в същото време да е неотменима част от единния европейски енергиен пазар.

Според мен не!

В момента се водят изключително горещи дискусии между Европейска комисия и държавите-членки, във връзка с по - нататъшното либерализиране на енергийните пазари и създаване на Единен енергиен европейски пазар.

България като държава-членка на Европейския съюз следва също да прилага общите правила за либерализиране на енергийните пазари.

Каква е общата европейска политика относно либерализацията на енергийните пазари

Основната цел на политиката за развитие на вътрешен конкурентен енергиен пазар, който постепенно се създава в цялата Общност от 1999 г. насам, да предоставя действителен избор за всички потребители в Европейския съюз, били те граждани или предприятия, да предоставя нови възможности за развиване на стопанска дейност и да гарантира по-интензивна трансгранична търговия, за да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие.

Трябва да се признае, че процесът на либерализация на енергийните пазари не протича гладко в почти всички държави – членки. В своите анализи на пазара ЕК непрекъснато установява проблеми в отделните държави – членки. Така например в Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“ се подчертава значението на завършването на вътрешния пазар на електроенергия и на създаването на условия на равнопоставеност за всички предприятия за електроенергия, установени в Общността. Съобщенията на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавени „Перспективи за вътрешния пазар на газ и електроенергия“ и извършения секторен анализ на ГД „Конкуренция” „Разследване по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на европейските сектори на газ и електроенергия (окончателен доклад)“ показват, че действащите правила и мерки не осигуряват необходимата рамка за постигане на целта — добре функциониращ вътрешен пазар.

Установените неблагоприятни констатации принуждават Европейската комисия на 29 юни 2009 г. да предприеме строги мерки срещу 25 държави-членки, които не спазват законодателството на ЕС и не дават възможност на европейските потребители да се възползват от предимствата, които предлага един конкурентен и отворен енергиен пазар.

В тази връзка ЕК е изпратила официални уведомителни писма за неспазване на действащите разпоредби от съществуващото законодателство на Общността относно електроенергията и природния газ — така нареченият втори пакет от документи от 2003 г. до Австрия, Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство.

 Констатациите са свързани с неизпълнението на разпоредбите на Втория регулаторен пакет (Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия).

По повод на предприетите действия комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс изтъква, че

„в това време на икономическа и финансова криза просто е неприемливо европейските потребители и дружества да страдат от бремето на лошо функциониращ енергиен пазар. Европейската комисия е решена да предприеме всички необходими действия, за да гарантира, че европейските потребители могат да се възползват от действителна възможност за избор, по-добри цени и повишена сигурност на енергийните доставки, които само един отворен и конкурентен пазар може да предостави.“
През 2007 г. се налага виждането, че Вторият пакет за либерализация на енергийните пазари е изчерпал своята ефективност.

Предвидените в Директива 2003/54/ЕО правила за правно и функционално отделяне не са довели до ефективно отделяне на операторите на преносни системи. А създадените регулаторни органи в повечето държави-членки не са независими при вземането на своите решения, а и нямат достатъчно правомощия за да налагат санкции и по този начин да дисциплинират участниците на пазара.

Ето защо на заседанието си в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет приканва Комисията да разработи законодателни предложения за „ефективното отделяне на дейностите по доставка и производство от дейностите по експлоатация на мрежите“.

През месец август 2009 г. е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз Третият енергиен пакет, който се състои от:

Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

• Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003

• Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005

• Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО

• Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО
Философията на регулаторния пакет, се гради върху идеята, че сигурното снабдяване с електроенергия и природен газ е от съществено значение за развитието на европейското общество, за прилагането на устойчива политика в областта на изменението на климата и за насърчаването на конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар. За тази цел се предвижда трансграничните междусистемни връзки да бъдат развити допълнително, с оглед да се гарантират доставките на всички енергийни източници на най-конкурентни цени както за потребителите, така и за промишлеността в рамките на Общността.

Основната цел е да се развие конкуренцията на енергийните пазари, като се създаде Европейски конкурентен енергиен пазар, който да е в състояние да гарантира на гражданите на Европа - избор за потребителите, справедливи цени, по-чиста енергия и сигурност на доставките.

Директивите в областта на енергийните пазари установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия и природен газ, както и разпоредби относно защитата на потребителите, като целта е усъвършенстване и интегриране на конкурентни пазари на електроенергия в Общността. Чрез Директивите се определят правилата, свързани с организацията и функционирането на енергийния сектор, свободния достъп до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и към предоставянето на разрешения и управлението на системите. Уреждат се също така задълженията за предоставяне на универсална услуга и правата на потребителите на електроенергия и природен газ и се изясняват изискванията по отношение на конкуренцията.

Задачата, която стои пред всички държави – членки, включително и пред България е в рамките на оставащите 10 месеца или до м. март 2011 г. да транспонират в националното си законодателство Третия пакет.

За да се постигнат тези цели държавите членки следва да предприемат незабавно следните стъпки:

да отделят производството и доставките от преносните мрежи;

В Директивата за електричество и природен газ ясно се декларира, че без ефективно отделяне на мрежите от дейностите по производство и доставка т.н „effective unbundling“ съществува вътрешно присъщ риск от дискриминация не само в експлоатацията на мрежата, но и в стимулите на вертикално интегрираните предприятия да инвестират адекватно в мрежите си.
Само чрез осигуряване на ефективно отделяне може да се отстранят стимулите на вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и неговата независимост от интересите, свързаните с доставката и производството, е ефективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките.
Ето защо във връзка с отделянето на собствеността, ЕК изисква от държавите-членки да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на преносна система или върху преносна система. Обратно, правото на контрол над преносна система или оператор на преносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или други права по отношение на предприятие за производство или доставка. Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара.

Предвид стратегическото значение на енергийната политика, пакетът съдържа предпазни клаузи, за да гарантира в случай, че компании от трети страни желаят да придобият значителен капиталов дял или дори контрол върху мрежа в ЕС, те ще трябва нагледно и недвусмислено да се съобразят със същите изисквания за разделяне на собствеността, както европейските компании. Комисията може да се намесва, когато даден купувач не може да докаже пряката и непряката си независимост от дейностите по енергоподаването и енергопроизводството

да улесняват трансграничната търговия на електроенергия и природен газ между държавите-членки;

За да се гарантира конкуренцията и доставките на електроенергия и газ на най-конкурентни цени, държавите-членки и националните регулаторни органи следва да улесняват трансграничния достъп за нови доставчици на електроенергия и природен газ от различни енергийни източници, както и за нови производители на електроенергия и газ.
По-специално е необходимо да се увеличат сътрудничеството и координацията между операторите на преносни системи, за да се създадат мрежови кодекси за предоставяне и управление на ефективен и прозрачен достъп до трансграничните преносни системи, както и за да се осигурят координирано и в достатъчна степен ориентирано към бъдещето планиране и стабилно техническо развитие на преносната система в Общността, включително изграждане на междусистемен капацитет, при спазване на екологичните изисквания.
За да се гарантира оптимално управление на преносната мрежа за електроенергия и газ и да се направят възможни търговията и трансграничните доставки на електроенергия в Общността, следва да бъде създадена Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия и газ (ЕМОПС за електроенергия). Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат изпълнявани при спазване на общностните правила в областта на конкуренцията, които остават приложими към решенията на ЕМОПС за електроенергия. Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат ясно определени и методите ѝ на работа следва да са такива, че да гарантират ефикасност, прозрачност и представителен характер на ЕМОПС за електроенергия. Държавите-членки следва да насърчават сътрудничеството и да наблюдават ефективността на мрежата на регионално равнище. Сътрудничеството на регионално равнище следва да бъде съвместимо с напредъка по посока на конкурентен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия и газ.

да създадат по – ефективен и независим национален регулаторен орган;

Държавите-членки следва да гарантират независимостта на регулаторния орган. Ключов момент в дейността на регулаторните органи на държавите – членки е безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. Регулаторният орган следва да е правно отделен и да е функционално независим от други публични и частни лица и организации.
Изискването е персоналът и лицата, отговорни за управлението на регулаторния орган да действат независимо от пазарни интереси и да не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друга публична или частна организация при изпълнение на своите регулаторни функции.
За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите-членки следва да гарантират, че: регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи и разполага със собствени годишни бюджетни кредити; има автономност при изпълнението на предоставения бюджет, разполага с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения; членовете на управителния съвет на регулаторния орган или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители на регулаторния орган да се назначават за определен мандат от пет до седем години, който може да бъде подновен веднъж.
Държавите-членки следва да осигурят подходяща ротационна схема за управителния съвет или висшите ръководни служители. Членовете на управителния съвет или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители може да бъдат освободени от длъжност по време на мандатаси единствено ако вече не отговарят на условията, посочени в настоящия член, или са виновни за закононарушения съгласно националното право.
Регулаторният орган трябва да има и правомощията да налага санкции до 10 % от общия им оборот на предприятията нарушители, а така също да дава задължителни предписания и да може да прави внезапни проверки на предприятията. Само по този начин той ще е в състояние да регулира ефективно пазарното поведение на участниците на пазара.

• да насърчават трансграничното сътрудничеството и инвестициите;

С оглед създаването на вътрешен пазар на електроенергия и газ, държавите-членки следва да насърчават интеграцията на националните си пазари и сътрудничеството между системните оператори на общностно и регионално равнище, като бъдат обхванати също така изолираните системи, които формират енергийни острови, които продължават да съществуват в Общността.
Пазарните цени следва да създават подходящи стимули за развитие на мрежата и за инвестиции в нови производства на електроенергия.

да гарантират по-голяма прозрачност на пазара при експлоатация на мрежите и доставките ;

Насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп за различните доставчици, както и подпомагането на капацитети за нови производства на енергия следва да бъде от първостепенно значение за държавите-членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия и газ.
Наблюдението на пазара, предприето през последните години от националните регулаторни органи и от Комисията, показва, че действащите изисквания за прозрачност и правила за достъп до инфраструктурата не са достатъчни за осигуряване на истински, добре функциониращ, отворен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия и газ.
Необходим е еднакъв достъп до информация за физическия статус и ефикасността на системата, така че всички участници на пазара да могат да преценят цялостното състояние на търсенето и предлагането и да открият причините за промените на цените на едро. Това включва по-точна информация за производството, търсенето и предлагането на електроенергия и газ, включително прогнозиране, мрежови и междусистемен капацитет, потоци и поддръжка, балансиращ и резервен капацитет.

да съдействат за увеличаване на солидарност между страните в Европейския съюз.

Политиката по либерализация на енергийните пазари предлага също да се отдели повече внимание на солидарността, включително на механизмите за справяне с кризи в рамките на ЕС, на запасите от нефт и нефтопродукти и на различните механизми в отговор на възможно прекъсване на доставките. Отчита се, че са необходими допълнителни и по-спешни усилия за подобряване на енергийната ефективност.
Отделянето на по-голямо внимание на енергетиката при външните отношения на ЕС, включително чрез установяването на изградени на взаимна зависимост отношения със страните доставчици, транзитиращите страни и страните потребителки, ще допринесе за постигането на политическите цели на ЕС в тази област и също така ще придаде тежест на ЕС при взимането на решения по енергийните въпроси на международната сцена. В това отношение особено място заема по-тясната съгласуваност между държавите-членки и с Комисията при отношенията с трети страни в областта на енергетиката.

Важността на либерализирането на енергийните пазари, въвеждане на ефективна конкуренция на тях и произтичащите от това задължения за държавите членки отново е подчертана на 17 - та среща на Европейския форум за регулация на електричеството, състоял се на 10 и 11 декември 2009 г. в Рим.

На форума представителите на ЕК отново заявяват, че 27 –те държави–членки са отговорни за навременното и коректно транспониране в националните си законодателства на Директивата за електричество Electricity Directive (2009/72/EC) и Директивата за газа (2009/73/EC).

Напомня се, че за държавите –членки трябва да е от особен приоритет навременното и коректно въвеждане на разпоредбите от Третия пакет в националното законодателство, особено като се има предвид , че крайният срок е 3 март 2011 г.

Отчитайки сложността на поставената задача, през периода на приемане на новата регулаторна рамка, Комисията ще предложи помощ на държавите-членки, като издаде обяснителни бележки по ключови въпроси като: отделянето, независимост и правомощия на регулаторните органи и пазара на дребно (които могат да се видят тук), чрез организиране на двустранни срещи с конкретни държави-членки и ако е необходимо и чрез организирането на многостранни срещи за да се дискутират възникналите въпроси по транспониране на директивите в националните законодателства.

На форума са се дискутирали  въпроди, свързани с изработване  на кодекси и насоки (указания) от ЕК, за свързване на мрежите, разпределение на капацитета, управление на претоварванията и системните операции.

Всички доклади, анализи и презентации от форума, заедно със списъка на присъстващите представители на отделните държави, могат да се видят тук.

От изложеното до тук, е видно, че е необходимо да започне истински дебат за начина за либерализиране на енергийните пазари в страната. За това, как България до м. март 2011 г., ще изпълни задължението си да транспонира в националното законодателство директивите от Третия пакет,  какви конкретни стъпки ще предприеме с цел създаване на реален конкурентен енергиен пазар, който да е част от единния европейски пазар.
Процесът на либерализация  на енергийния пазар и въвеждането на ефективна конкуренция е изключително тежка и сложна задача, която  ще изисква усилията, както на ниво правителство и парламент, така също и на представителите на бизнеса и на потребителите-индустриални и битови.

четвъртък, 1 април 2010 г.

Втори информационен бюлетин на Европейската мрежа по конкуренция-ECN Brief

Вторият информационен  бюлетин съдържа информация за дейностите по прилагане на правилата за конкуренция на членоветe на Европейската мрежа по конкуренция -националните органи по конкуренция на държавите членки и Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия, за периода декември 2009 г. - март 2010 г.
Бюлетинът може да се види тук.