Телекомуникации:Гражданите и предприятията плащат цената за различията в прилагането на правилата на ЕС

Европейската комисия публикува  15-ят  редовен доклад, в който проследява развитието на единния европейски пазар на електронните съобщения. Основният извод на доклада е, че  потребителите, предприятията и икономиката на ЕС като цяло са лишени от пълните икономически ползи от един действително единен и конкурентен  пазар за телекомуникации, обхващащ целия ЕС, поради различия в прилагането на съответните правила на ЕС. На повечето пазари на държавите-членки конкуренцията нараства, но те продължават да са национални по своя характер. Освен това държавите-членки значително се различават по нивото на конкуренция.
 В своята Програма в областта на цифровите технологии за Европа — водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“, Комисията призовава телекомуникационния сектор и правителствата на държавите-членки на ЕС да обединят усилията си, за да въведат високоскоростен достъп до интернет и интерактивни съобщителни услуги за всички граждани и предприятия до 2013 г. Политиката в областта на радиочестотния спектър, следва да  гарантира, че радиочестотите, освободени в резултат на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (т.нар. „цифров дивидент“), ще бъдат предоставени за нови услуги, включително мобилен широколентов достъп.

При представянето на доклада комисарят по цифрови технологии Нели Крус заявява:

„Бързото разрастване на мобилната широколентова връзка и достъпът на по-приемлива цена до интернет са добри новини за потребителите в това тежко за икономиката време. Въпреки това скромният напредък към действително единен пазар е разочароващ. Необходимо е държавите-членки да увеличат усилията си, за да гарантират, че правилата в областта на телекомуникациите се прилагат надлежно и се осъществяват нужните инвестиции в иновативни услуги в полза на всички 500 милиона европейски потребители.“

Какви изводи могат да се направят от публикуваните в доклада числа и графики за  развитието на пазарите на електронни съобщения в България, сравнени с другите държави-членки.

Широколентов (broadband) пазар

Последователната политика на ЕК е да стимулира правителствата и институциите на държавите членки от централно и местно ниво, да осъзнаят изключителното значение на широколентовия достъп до интернет, особено  в изостаналите и икономически неразвити области на ЕС. Гарантирането на достъп до широколентов бърз интернет ще допринесе ползи за потребителите като им предостави нови стоки и услуги:

• Модерни on-Line услуги;

• В здравеопазването- ще позволи жителите на отдалечените и слабо населени райони на територията на Европейския съюз да получават същото качество на здравно обслужване, както и в гъсто населените и урбанизирани територии;

• В образованието - ще повиши качеството на образование, чрез създаване на условие за обучение „през целия живот” и възможност на студенти от отдалечени райони чрез интернет да имат безпроблемен достъп до квалифицирани преподаватели, до университетски библиотеки, участието във видео-конференции и др;
• Административни услуги – позволява създаването на е-правителство, което да гарантира безпроблемно предоставяне на бизнеса и гражданите на бързи, леснодостъпни и качествени административни услуги, освободени от корупционни практики.

• Динамична бизнес среда- ще позволи лесно получаване на информация за развитие на пазарите и по-лесен достъп до контрагенти и клиенти.

 Къде е България, сравнена с другите държави-членки?
 

От изложените данни в доклада е видно, че България продължава да е на последно място по критерия -проникване на широколентовия пазар (broadband penetration ).

Степен на проникване (penetration rate)

Един от количествените измерители за развитие на пазара на широколентовите пазари е степента на проникване, изразена в %, която представлява броя на абонатите на широколентови линии отнесени към 100 броя от населението на съответната държава членка. Степента на проникване дава представа   доколко развитието на широколентовия достъп до интернет се осъществява в условие на ефективна пазарна конкуренция. 

За съжаление България (видно и от графиката по-горе) продължава да е на последно място по този показател със степен  на проникване -13, 0 %, доката средния коефициент за Европа -27 е над 24 %.

 Степента на проникване  е нараснала само с 2, 8 процентни пункта в сравнение с 2009 г.

От съществено значение за развитие на широколентовия пазар е и условията, при които историческия оператор  предоставя необвързан достъп до абонатната линия (local loop unbundling) на алтернативни оператори. Digital Subscriber Line (DSL) към момента е най-разпространеният начин за достъп до широколентови услуги в ЕС, а кабелните модеми са вторият по важност достъп.

От таблицата по-долу е видно, че до месец януари 2010г  няма предоставен необвързан достъп до абонатната линия от страна на историческия оператор на алтернативните оператори. Изводът на ЕК в доклада е, че няма ефективна конкуренция на този пазар, тъй като само два алтернативни оператора предоставят ограничен брой DSL връзки, базирани на   предоставен битстрийм достъп (bitstream access).

Мобилен пазар

Не по важно е развитието на конкурентен пазар на мобилни услуги.

За България продължава да е валидна констатацията, че  цените на едро за терминиране на разговори в мобилните мрежи  са най-високи в сравнение с другите държави членки, като превишават  близо с 6 евро цента средноевропейските цени.

 Тази тенденция не се е променила съществено през последните 3 години. Разликата в цените все още е значителна.

Същевременно разговорите на абонатите вътре в мрежите са ниски -средно 0.05 евро за 2008 г. при средни за Европа 27 - 0.13 евро.

Тази аномалия между ниски цени на дребно и високи цени на едро за терминиране  е довела до ефект, който се разпознава от правото по конкуренция като "закрепостен потребител" (captive customer). Потребителите нямат никаква икономическа полза да сменят  оператора, чийто абонати са, защото и при новия оператор ще бъдат в същата ценова ситуация. Цените на разговорите с абонати на други оператори ще си останат за тях високи, поради високите цени на едро за терминиране на разговори между отделните мобилни мрежи. Това е довело до практиката, потребителите да стават абонати едновременно на два или три мобилни оператора, за да говорят на ниски цени вътре в мрежите на операторите, и да избягват високите цени на терминиране между мрежите.

От друга страна тромавата, дълга и скъпа процедура за преносимост на номерата, допълнително обезкуражава потребителите да сменят оператора си и ги прави на практика  "закрепостени потребители".  България е с един от най-дългите срокове за преносимост на телефонните номера -15 дни при фиксираните и 10 дни при мобилните номера, съответно средноевропейския срок е 6,5 и 4,1 дни.