вторник, 31 август 2010 г.

Интернет:Комисията започва проучване на социално – икономическото въздействие на свръхскоростния Интернет

Европейската комисия напомня, че 05.09.2010 г. е крайния срок за изтегляне на документите за участие в търг за проучване на влиянието на много високо скоростния интернет върху социално - икономическото развитие до 2020 г. Целта на проучването е да се направи оценка на социално-икономическото въздействие на много високо скоростен интернет. Като "много висока скорост на интернет"("very high speed internet") се има предвид интернет услуги с най-малко 30 Mbps скорост на изтегляне. Изследването трябва да обхване всички технологии, способни да предоставят такива скорости по настоящем или в бъдеще. При изчисляване на социално-икономическото въздействие, проучването трябва да разработи в детайли размера на разходите за развитие на мрежите и оперативните разходи, както и ползите за хората, бизнеса и икономиката като цяло. Следва да бъдат оценени икономическите  и социални фактори. Проучването трябва да разработи различни сценарии за бъдещето развитие на интернет услугите и количествено да определи въздействието на високата честотна лента за всеки сценарии. Проучването следва да предостави прогноза до 2020 г. и да обхваща държавите от ЕС27 + 4 държави ( Норвегия, Исландия, Хърватия и Турция).

четвъртък, 26 август 2010 г.

Антитръст: Комисията започва официално проучване на споразумения за морско застраховане

Европейската комисия откри официална процедура за разследване дали някои разпоредби, придружаващи иск при споразумения за споделено и съвместно презастраховане в морския застрахователен сектор, могат да нарушават антитръстовите правила на Европейския съюз. Комисията се опасява, че част от разпоредбите в споразуменията между Protection & Indemnity Clubs (P&I Clubs) в рамките на Международната група на P & I клубове (IG) може да навреди на собствениците на кораби и застрахователите, които не са членове на групата.
P&I Clubs са асоциация с нестопанска цел, които осигуряват Защита & Застраховка обезщетение (Protection & Indemnity insurance (P & I) - вид пряко морско застраховане на своите членове, собствениците на корабите. Международната група на P & I клубове (IG) е световна асоциация на тринадесет P & I клубове. Членовете на IG предоставят P & I застраховане на около 93% от световния океански тонаж.

В рамките на IG, на P & I клубове оперират две отделни споразумения, Споразумението на International Group и Споразумението за обединяване (Pooling Agreement), които съдържат правила за разпределяне на застрахователните вземания и съвместно презастраховане, както и правила относно договорните отношения между P & I клубове и членовете му.

Споразуменията не са обхванати автоматично от новото антитръстово групово освобождаване в застрахователния сектор, което влезе в сила през април тази година. Това е така, защото пазарният дял на засегнатите предприятия са значително над тавана от 20-25 %, предвиден в груповите освобождавания.

Целта на процедурата е да провери дали някои разпоредби на споразумението може да намалят конкуренцията между P & I клубовете, както и да ограничат до известна степен достъпа на търговски застрахователи и/или други взаимни P & I застрахователи до съответните пазари.

Започналото антитръстово производство не означава, че Комисията има убедително доказателство за наличие на нарушение. Европейската комисия открива процедурата за разследване по своя инициатива и ще проведе задълбочено разследване на случая, тъй като той е приоритетен за нея.

Компаниите ще имат пълна възможност да представят своите мнения и коментари за работата на Комисията, преди тя да направи окончателното си заключение по случая.

История на антитръстовите правила и процедури

Комисията може да разследва споразумения, които потенциално нарушават правилата на конкуренцията по силата на Регламент № 1 / 2003 и Регламент № 773/2004. Официалното откриване на производството е процедурна стъпка, предвидена в член 11 (6) от Регламент 1 /2003 г., което също предсавлява и сигнал, че националните органи по конкуренция на ЕС следва да се въздържат от провеждане на свои собствени разследвания на същите практики.

Процедурата по откриване на официалното разследване е различна от изпращането на Изложение на възраженията (Statement of Objections ), което Комисията приема, когато в следствие на проучването достигне до предварително заключение, че антитръстовите правила на ЕС са били нарушени.

Продължителността на антитръстовите разследвания, зависи от редица фактори, включително от сложността на всеки отделен случай, степента, в която засегнатите предприятия сътрудничат на Комисията и упражняването на правото им на защита.

Публикуван е бюлетин "Политика на конкуренция" на Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия

Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия публикува  бюлетин "Политика на конкуренция", №1 -2010 г.


Информационният бюлетин се публикува три пъти годишно. Бюлетинът съдържа информация за водената от ГД "Конкуренция"  политика на конкуренция и за конкретни случаи по антитръст, картели, сливания и държавна помощ.

  •  първият брой обхваща периода от 1-ви септеври до 31 -ви декември от предходната година;

  • вторият брой -от 1-ви януари до 30-ти април;

  • третият брой -от 1-ви май до 31-ви август. 

петък, 13 август 2010 г.

Научни изследвания в областта на ИКТ:ЕС финансира проект WoundMonitor за идентифициране на бактерии и ускорено лекуване на жертви на изгаряния

Всяка година в ЕС умират повече от 4000 души в следствие на  пожари, и хиляди се хоспитализират за лечение на изгаряния.
ЕС инвестира 1,67 милиона EUR за финансиране на научни изследвания в областта на информационно комуникационните технологии (ИКТ) по линия на проекта WoundMonitor. Благодарение на финансирани от ЕС научни изследвания процесът на диагностика и лечение на изгаряния ще се ускори с дни, тъй като лекарите специалисти ще бъдат в състояние по-бързо да идентифицират вредните бактерии или гъбички, които е възможно да се таят в раните на жертвите на изгаряния и да причиняват инфекция. Изследователи от Германия, Италия, Литва и Обединеното кралство са разработили прототип на уред, който само за няколко минути може да установи вида на бактериите, чрез анализ на отделяното от тях нищожно количество газ.

Уредът е изпитван в болница в Манчестър (Обединеното кралство) и в болница към Медицинския университет в Каунас (Литва) и е дал задоволителни резултати. Към момента няколко търговски дружества са проявили интерес към уреда WoundMonitor и се очаква пускането му на пазара.

Финансирането на проекта с 1,67 милиона EUR е по по линия на Шеста рамкова програма (6РП) за научни изследвания на ЕС.

Допълнителна информация относно проекта WoundMonitor може да бъде намерена на адрес:

 На „ICT 2010“, най-голямата европейска проява за научни изследвания в областта на ИКТ, която ще се състои в Брюксел от 27 до 29 септември 2010 г. ще бъдат представени още  успешни научно изследователски проекти, финансирани от ЕС.

сряда, 11 август 2010 г.

Научни изследвания в областта на ИКТ:ЕС финансира научни изследвания, свързани със създаване на клиничво работно място за ранно и точно диагностициране на рак на гърдата

ЕС ще инвестира 3, 1 милиона евро за разработването на по-добра и по-бърза диагностика на рак на гърдата чрез проекта HAMAM.
Всяка година в Европейския съюз се откриват около 350 000 нови случая на рак на гърдата, което е 26 % от всички нови случаи на рак  при жените. 17 % от смъртните случаи от рак сред жените годишно се дължат на рак на гърдата. Понастоящем борбата срещу рака на гърдата е съсредоточена върху неговото ранно откриване.

Независимо от напредъка на модерната технология за получаване на изображения, ранното откриване и точното диагностициране на рака на гърдата продължават да са нерешени проблеми. Правят се ненужни биопсии, като туморите често остават неоткрити до стадий, в който е много по-трудно и дори невъзможно да се проведе успешна терапия. С проекта HAMAM се търси решение на този проблем чрез интегриране на изображения, създадени посредством различни технологии, и информация за пациента на едно клинично работно място. Изображенията, които могат да бъдат сравнявани, са получени чрез технологии като рентгенова мамография, томосинтез, магнитен резонанс, ултразвук (двумерни и тримерни изображения) и позитронна емисионна мамография.
Проектът обединява учени, клинични работници и експерти в областта на ИТ, които работят съвместно, за да съберат всички съществуващи данни за пациенти в обща база данни. По-конкретно, в рамките на проекта се разработва клиничен софтуер, който интегрира изображения и количествени данни и ги комбинира с индивидуални рискови профили относно вероятността за развитие на рак на гърдата въз основа на генетична информация и на исторически данни за случаи на заболяване в семейството.
Сред клиничните консултанти на проекта са водещи експерти в областта на диагностиката на рак на гърдата от шест държави-членки на ЕС (Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство), както и от САЩ. Клинични тестове ще бъдат проведени в болници в Берлин (Германия), Дънди (Обединено кралство) и Ниймеген (Нидерландия).

Тестовете ще бъдат подкрепени от експерти по ИТ от множество университети в Европа.

Проектът HAMAM, наред с други успешни научноизследователски проекти в областта на ИКТ, финансирани от ЕС, ще бъде представен на „ICT 2010“, най- голямата среща в Европа за научни изследвания в областта на ИКТ, която ще се състои от 27 до 29 септември 2010 г.

петък, 6 август 2010 г.

Правила за конкуренция:Споразумение между ФТК и Intel Corp цели разгръщане на конкуренцията в сектора на чипове за компютри

Федералната търговска комисия (ФТК) на САЩ е одобрила споразумение, с което се разрешава производство срещу Intel Corp, който незаконно е задушавал конкуренцията на пазара на компютърни чипове. Intel е приел да спазва изложените в споразумението мерки, които ще отворят вратата за подновена конкуренция и ще предпазват Intel от нови нарушения на конкуренцията за в бъдеще.

Споразумението отива отвъд условията, налагани на Intel при минали разследвания срещу компанията и ще помогне да се възстанови конкуренцията, която е била загубена, според твърдения за прилагани от Intel антиконкурентни тактики в миналото. В същото време, споразумението предоставя достатъчно свобода на Intel, за да осъществява иновации и да предлага конкурентни цени.

„Този случай показва, че ФТК е готов да преследва антиконкурентно поведение дори и срещу най-мощните компании от бързо развиващите се индустрии.”
Заявява председателят на ФТК, Jon Leibowitz

“Чрез приетото днес Споразумение, ние отваряме вратата за конкуренция и определяме антиконкурентното поведение на Intel по начин, който не би бил възможен в едно окончателно решение преди години. Всеки, включително и Intel , има по-висока степен на сигурност по отношение на правилата, които осигуряват на всички компании от тази динамична индустрия, да се движат напред и да създават по- добри и по-иновативни продукти.”
ФТК започва производство през декември 2009 г, с твърдение, че компанията използва антиконкурентни тактики за да предотврати достъпа на конкурентите й до пазара, като лишава потребителите от избор и иновации в микрочиповете, които съставляват централната част на процесора на компютрите (Central Processing Units CPUs). Тези чипове са от изключителна важност и често се смятат за „мозъка” на компютъра. Твърдението за нарушение включва и поведението на Intel на пазара на гафични процесои (GPUs) и други чипове.

ФТК твърди, че антиконкурентните практики на Intel нарушават раздел 5 на FTC Act, който е по – широк, в сравнение с антитръстовия закон и забранява нелоялните методи за конкуренция и измамни търговски действия и практики. За разлика от антитръстовите нарушения, едно нарушение на Раздел 5 не може да бъде използвано за търсене на отговорност от нарушителя от ищци, които търсят тройни вреди в частни съдебни спорове срещу същия ответник.

Според споразумението на Intel се забранява:

• да предлага стимули на производители на компютри при условие, че те се ангажират да купуват чипове изключително само от Intel, или да отказват да купуват чипове от други;

и

• да си отмъщава на производители на компютри, които осъществяват бизнеса си с не - Intel доставчици, като премахва стимулите за тях.

В допълнение споразумението изисква от Intel:

• да преработи споразумението за интелектуална собственост, сключено с AMD, Nvidia, и Via, по такъв начин, че тези компании да имат по-голяма свобода да обсъждат сделки за сливания и joint ventures с други компании, без да бъдат наказвани от Intel за нарушаване на патентни права;

• да предложи удължаване на срока на лицензионното поразумение за Via’s x86 с 5 години, в допълнение на действащото споразумение, чийто срок изтича през 2013 г;

• да поддържа ключовия интерфейс, известен като PCI Express Bus, за не по-малко от 6 години по начин, който не би възпрепятствал действието на гафичните процесорни чипове. Тази сигурност ще даде стимули на производителите на допълнителни и потенциално конкурентни на продукта CPU на Intel, да продължат да правят нововъдения;

• да разкрият на разработчиците на софтуер,  че компютрите на Intel  са съвместими и няма дискриминация между Intel чипове и не- Intel чипове и че те не сладва да регистрират всички свойства на не – Intel чиповете. Intel също следва да реимбурсира всички доставчици на софтуер, които искат да преконфигурират техния софтуер, използвайки не- Intel компютър.

Споразумението, одобрено от Комисията, подлежи на обществено обсъждане в рамките на 30-дневен, след което окончателно ще бъде одобрено от Комисията.
Текстът на споразумението е на адрес:

четвъртък, 5 август 2010 г.

Енергетика:Още за европейската енергийна политика за региона на Черно море

На 27 юли 2010 г. комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер в реч на Международния форум в Одеса очерта основните насоки на европейската енергийна политика за региона на Черно море.

В речта се отбелязва, че Европейският съюз, неговите държави членки и страните от черноморския регион имат дълга история на сътрудничество в областта на енергетиката. Приемането на България и Румъния за членове на ЕС през 2007 г., дава голям тласък за развитие на европейската перспектива за страните от Черно море.

Комисарят напомня, че в Съобщението на комисията от април 2007 г. за Черноморско взаимодействие, се  посочва:
"Черноморският регион е производствена и транзитна зона със стратегическо значение за сигурността на енергийните доставки за ЕС. Той предлага значителен потенциал за разнообразяване на енергийните доставки и следователно е важен компонент от външната енергийна стратегия на ЕС."

Отправна точка в речта е стратегическото значение, отразено в обширни съвместни инициативи и политики за сътрудничество, установени чрез „ИНОГЕЙТ”, Процеса от Баку, "Източно партньорство" и енергийно сътрудничество с всяка една от страните в региона.

Гюнтер Йотингер се спира на въпроси, свързани с енергийното сътрудничество в черноморския регион. То  може да се осъществи чрез изграждане на силно и балансирано сътрудничество в областта на енергетиката с всяка страна от региона на Черно море.

Украйна
Украйна има стратегическа газопреносна система, страната е на кръстопът, и има уникална възможност да използва украинската система за пренос на газ, по такъв търговски начин, че да стане предпочитан маршрут за доставките на руски газ за Европейския съюз. В съвременния бизнес транзита на газ изисква прозрачни, ефикасни и качествени транзитни услуги, предоставяни чрез модернизирана газопреносна мрежа.
По нататък комисарят подчертава, че Европа следи с голямо внимание реформите в Украйна и за да стане надежден партньор при доставките на газ за Европа, тя трябва да реформира вътрешнишя си газов пазар и пазара на транзит, по начин, който да гарантира финансова стабилност и прозрачност. След приетото ново законодателство, Украйна следва да предприеме стъпки за прилагането му, чрез ефективни реформи, в областта на обществените поръчки и създаването на независим енергиен регулатор, който да работи за създаването на ефикасен, прозрачен и добре управляван енергиен сектор, който да е в състояние да привлича вътрешни и чуждестранни инвестиции. Не на последно място Украйна има потенциал и при разработване на собствените енергийни ресурси.

Турция

Турция развива модерен и силно динамичен енергиен пазар. Комисарят определя Турция като силен и сигурен партньор на Европейския съюз, който може да гарантира сигурността на енергийните доставки за ЕС. Турция има ключова роля за напредъка на проекта „Южен коридор”

Русия

Значението на Русия като ключов играч в региона на Черно море е очевидна. Скоро Европейският съюз и Русия ще празнуват 10 години от стартирането на енергийния диалог. Йотингер подчертава, че Европа счита този диалог, от съществено значение за енергийната й политика. Европейският съюз и Русия са взаимозависими. Поради тези причини се очаква Русия да даде важен принос към многостранните енергийни организации, като енергийната харта. В същото време се очаква руските партньори да разберат, че целта на енергийната политика на ЕС е да  гарантира сигурността на доставките на газ, която да е базирана на диверсификация на пътищата за доставка и на източниците.
Грузия

Страната е стартирала със забележителна инвестиционна програма за развитие на хидро-производствените си мощности и свързване на електрическата си мрежа със съседните страни, по специално с Турция. Европейският съюз и Европейски банки (EIB, EBRD, KfW) са включени във финансирането на проектите. Енергийният сектор в Грузия е приватизиран. Грузия е наблюдател в „Енергийната общност” и скоро се очаква да кандидатства за членство.

Азербайджан

Азербайджан е основен играч на енергия в региона и важен партньор за Европейския съюз, въпреки че няма излаз на Черно море. Участието на Азербайджан в „Източно партньорство” е едно историческо събитие и с подписването на декларацията за "Южен коридор” в Прага, Азербайджан потвърждава своята съществена роля и ангажимент за изграждане на мостове към ЕС. Комисията е заявила своето намерение да участва в проекта Шах-Дениз 2 за стратегическота разпределение на газ, което ще позволи да се развива „Южен коридор”.

Комисар Йотингер допълва, че за да се засили политическото сътрудничество и напредъка в постепенната икономическа интеграция на държавите от региона с ЕС, са започнали двустранни преговори с Армения, Грузия и Азербайджан, с оглед на сключване на споразумения за асоцииране, което да доведе региона Южен Кавказ по-близо до ЕС
Комисар Йотингер се спира на необходимостта от приемане на общи правила, които да насърчават инвестициите в енергетиката и търговията. Договорът за създаване на „Енергийната общност” е основен инструмент за по-нататъшно търговията и интеграцията с Европейския съюз.

В момента се развиват два проекта с подкрепата на Европейския съюз. Единият е модернизиране на газовата мрежа на Украйна, с подкрепата на Европейската инвестционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка.

Вторият е „Южен коридор”

Комисарят заявява, че Европейската комисия е наясно, че понякога са необходими извънредни мерки и усилия за да се отворят пазарите на газ чрез реалното стартиране на коридора „Южен коридор”, част от който е „Набуко”. Европейският съюз сам по себе си не би могъл да отвори коридора. Йотингер заявява:

"Казано просто, броя и сложността на проблемите е твърде голям, и списъкът с въпросите, свързани с разрешаване на двустранни взаимоотношения доказва това.
Въпреки това, Европейската комисия показва със своите действия, че плетеницата от проблеми между страните може да се разреши. Аз съм наясно, че това е деликатен въпрос, и че успехът зависи не само от нас. Ние може да се нуждаем от извънредни мерки за да постигнем успех, като Каспийската корпорация за развитие или изграждане на връзката транскаспийския газопровод. Тези мерки ще доведат до получаване на обществени блага, тъй като изградените отношения и диверсификацията на доставите ще създадат сигурност, която ще привлече нови доставчици да навлязат на пазара."

Комисар Йотингер се спира специално и на проекта „Набуко”


"Набуко" ще предостави стратегически ползи, които една обществена политика преследва. На първо място, проектът ще гарантира обществения интерес, свързан с енергийната сигурност. В това отношение пазарите на газ на държавите членки от Централна и Южна Европа са в изолация и това е повод за загриженост на Комисията.

На второ място, проектът трябва да засили конкуренцията на пазара на едро; не е възможно газът да се взема от находището и директно да се впръска в газовата турбина.

Трето, трябва да е ясно какъв е транзитния режим в транзитиращите държави: проектът, който предоставя физическа връзка съпроводен ли е с ясни правила за транзит.”
 Речта завършва с обобщение и посочване на три приоритета за енергийното развитие на региона на Черно море.

Първо: Развитие на „Южен коридор” по начин, който балансира интересите на страните производители на газ, на транзитиращите страни и на страните потребители. Като се отчита факта, че няколко страни, като Турция в едно и също време са страни, които транзитират и потребяват газ. В тази връзка отново се подчертава значението на „Набуко” за гарантиране сигурността на доставките. Ситурността на доставките трябва да са гарнтирани на всички партньори, участници в проекта. Изразява се също увереност, че в следващите месеци ще бъдат предприети важни стъпки, изразяващи се в  решение за необходимите инвестиции в „Набуко”.

Второ: В рамките на договора за „Енергийна общност” ще продължи интеграцията на енергийните пазари със страни, които желаят това. Присъединяването на Украйна е едно от големите събития през следващите месеци. Подпомагането и подкрепянето на Украйна по пътя й на реформи ще продължи.

На трето място: Подкрепяне и насърчаване на регионални инициативи за постигане на регионални решения на регионалните проблеми, като маршрути за износ на петрол и опазване на морската среда в Черно море и Средиземно море.

Забележка:
Трябва да се има предвид, че "Южен коридор" е различен от руския проект "Южен поток".
За яснота по - надолу предлагам картата на трасето на "Южен коридор", част от който е "Набуко".

сряда, 4 август 2010 г.

Енергетика: Анти-"Набуко" кампанията на Русия срещна отпора на Германия

Интересен ефект се получи вследствие предложението на "Газпром" към немската компания RWE да се присъедини към проекта "Южен поток".

В статия на Владимир Сокор се прави анализ на предложението на Русия към RWE да се включи в „Южен поток” и последвалия категоричен отказ, както на политическо, така и на корпоративно равнище в Германия.

Според автора, предложението очевидно има ясната цел да разруши сътрудничеството между държавите членки на Европейския съюз при реализирането на проекта "Набуко", където RWE е основния участник, разработвайки офшорен газ в Туркменистан и транспортни решения за Каспийския регион. Немско говорящата бизнес преса е определила хода на „Газпром” като безпрецедентна ескалация на усилията му и „нов етап във информационната война”, насочени към отслабване на „Набуко."

И тук следва явно неочакваната за „Газпром” реакция на RWE , ясно заявявайки , че:

“ще разгледа постъпилата оферта, както всяка оферта. Но, в същото време, RWE би искал абсолютно ясно да заяви, че участието му в „Набуко” има абсолютно предимство, тъй като проекта най-добре отговаря на инвестиционните критерии на RWE и най-добре се вписва в текущите му инвестиционни намерения. „Набуко” е рентабилна пилотна инициатива за диверсификация на източниците на газ и транспортните коридори и за по- конкурентноспособността Европа."(RWE съобщение за пресата, 12-ти юли).
В паралелно изявление на компанията за изграждане на газопровода "Набуко" се посочват сравнителните предимства на този проект над "Южен поток":
"С междуправителствено споразумение, ратифицирано от всички страни на транзит," „Набуко " е единственият проект, който има  правно основание. Всички национални компании, част от проекта "Набуко" [в страните по маршрута], са създадени и вече функционират. "Набуко" в момента е в преговори с големите банки като ЕИБ, ЕБВР и МФК. Всичките шест акционери в Набуко са поели ангажимент за завършване и популяризиране на проекта"(съобщение за пресата, 12 юли). EU Central Asia Strategy
Реакцията не закъснява и на политическо равнище. Немското правителство бързо се обединява зад "Набуко" в отговор на хода на "Газпром". Коалиционните партньори в правителството, излизат с единно становише: канцлерът християндемократ Ангела Меркел декларира ясна политическа подкрепа на „Набуко”, на срещата на върха между Русия и Гермянеия на 14 – 15 юли в Екатеринбург. Министърът на икономиката Райнер Брудерле- свободен демократ, който обикновено се въздържа от намеса на държавата в икономиката, също изразява подкрепата на правителството за „Набуко”.

Определено може да се приеме, че бизнесът и правителството в Германия характеризират „Набуко” като стратегически проект, който ще диверсифицира доставките на газ за Европа.

Ходът на „Газпром” предизвика обратен ефект. Вместо да разруши консорциумът „Набуко” в Германия, той предизвика най-ясно изразяване на подкрепа от страна на немското правителство в историята на проекта "Набуко".
Авторът подчертава, че тази позиция по никакъв начин не засяга подкрепата на правителството за „Северен поток”, минаващ през дъното на Балтийско море, който се подкрепя и от мощни икономически групи, независимо че се увеличава зависимостта от руски газ.

Немското правителство ще се изправи пред друг тест в рамките на няколко месеца, когато позицията му за проекта ще бъде в основата на решенията на ЕС за финансиране на проекта.

В статията се отбелязва, че с желанието си да присъедини RWE към „Южен поток”, „Газпром” се е надявал да получи политическа подкрепа от ЕС за европейско финансиране на проекта. В тази връзка се разглежда поведението на Москва и спрямо други държави от ЕС. Посочва се , че Москва действа чрез Италия и други приятелски западноевропейски правителства, за да получи статут ТЕN (трансевропейски мрежи) за проекта "Южен поток".

"Набуко" ползва такъв статут, който отговаря на изискванията за проекти с приоритетен достъп до инвестиции за финансиране и гаранции за кредит. Ако "Южен поток" получи статут TEN, "Газпром" ще може да се конкурира с "Набуко" на европейските финансови пазари и за ресурсите на публични агенции за кредитиране. По този начин "Газпром" ще може да спре проекта "Набуко" още в зародиш.

Освен предложението към RWE, чрез слухове и предположения, че и други членове на консорциума „Набуко” ще се присъединят към „Южен поток”, се цели да се подкопае увереността в жизнеността на „Набуко” по отношение на доставките, транзита, страните потребитeли, както и сред потенциалните инвеститори. Докато усилието за това се проваля в Германия, то по настоящем Москва се стреми да постигне подобен ефект в България и Румъния, участници в „Набуко”

Посочва се срещата на 6 юли в София между руския министър Виктор Зубков и министър председателя на България Бойко Борисов. Изводът в статията е, че очевидно, Зубков е убедил правителството на Борисов да активира участието на България в „Южен поток”, което е било преустановено преди една година. Предвижда се подписването на актуализирано споразумение, което да свърже България към „Южен поток”

Посочва се също, че Румъния, която е участник в „Набуко” и изобщо не е имала намерение да участва в „Южен поток”, изненадващо се е присъединила към проекта.

Карти на проектите
Тръбопроводът „Набуко” е част от по мащабния проект „Южен коридор”, наричан още „Новият път на коприната”, който цели да свърже страните от Средния Изток и Каспийския регион с Европейския съюз.

Southern Corridor - New Silk Road Map
"Южен коридор" - Карта на "Нов път на коприната"

Карта на "Набуко"


вторник, 3 август 2010 г.

Антитръст:Извършени внезапни проверки в сектора на полиуретанова пяна

В прессъобщение Европейската комисия потвърждава, че на 27 юли е стартирала  извършването на внезапни проверки в  офисите на предприятия, активни в сектора на полиуретановата пяна, в няколко държави членки. Комисията има основателни причини  да смята, че  засегнатите дружества може да са нарушили европейските антитръстови правила, които забраняват картели и ограничителни бизнес практики (член 101 от Договора за функциониране на ЕС и член. 53 от Споразумението за ЕИП).
Служителите на Комисията са били придружени от своите колеги от съответните национални органи по конкуренция.
Внезапните  проверки представляват  предварителна стъпка при наличие на  подозрения за антиконкурентни практики. Фактът, че Комисията извършва тези проверки, не означава, че компаниите са виновни за антиконкурентно поведение, нито пък предрешава изхода на самото разследване.

понеделник, 2 август 2010 г.

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза

На 23 юли 2010 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувана Препоръка на Съвета, която съдържа насоки за икономическите политика на държавите-членки и на Съюза.

Предлагам кратко представяне на Препоръката и Насоките, тъй като смятам, че тези препоръки са важни за всяка държава членка, включително и за България. Те определят рамката, в която държавите членки следва да координират и синхронозират икономическите си политики, за да се преодолее кризата и се постигне цялостен и положителен ефект на растеж на икономиката, както на национално, така и на общностно равнище.

Препоръките се основават на чл. 121, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, препоръката на Европейската комисия и заключенията на Европейския съвет.

Според Договора държавите-членки следва да считат икономическите си политики за въпрос от общ интерес и да ги координират в рамките на Съвета. Договорът предвижда, че Съветът приема насоки за заетостта и общи насоки на икономическата политика, за да насочва политиките на държавите-членки.

В публикуваната препоръка накратко се анализира резултата от прилагането на Лисабонската стратегия, стартирала през 2000 г. и актуализирана през 2005 г., чиято цел е да увеличи заетостта, производителността и конкурентоспособността, като едновременно с това укрепва социалното сближаване, в условията на глобална конкуренция, технологична промяна, екологични предизвикателства и застаряващо население. Отчита се, че Лисабонската стратегия е спомогнала за постигането на консенсус около основната посока на икономическата политика и политиката за заетостта на Съюза. 24-те насоки, формулирани в стратегията са положили основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда за Съюза като цяло. Въпреки това опитът показва, че насоките не определят достатъчно ясни приоритети и че връзките между тях са могли да бъдат по-здрави, което е ограничило тяхното въздействие върху изготвянето на националнитe политики.

В допълнение се подчертава, че финансовата и икономическа криза, започнала през 2008 г., се е изразила в значителни загуби на работни места и в нереализирани възможности, което е довело до драматично влошаване на публичните финанси. В документа се прави заключението, че кризата е откроила тясната взаимозависимост между икономиките на държавите и пазарите им на труда, вследствие на което е наложително засилено и ефективно координиране на икономическата политика на равнище Съюз, което да доведе до значителни резултати.

Като основа за изготвяне на икономическите политики на държавите членки се сочи стратегията „Европа 2020” на ЕК.

Основните цели на стратегията са Съюзът да излезе от кризата по-силен и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Очаква се държавите членки да проведат амбициозни програми за реформи,  които да доведат до излизане от икономическата криза и да осигурят макроикономическа стабилност, устойчивост на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността и ефективността на пазара на труда.
В рамките на „Европа 2020”:

1. Държавите членки и Съюзът следва да проведат реформи, които да доведат до „интелигентен растеж“, основан на знанията и иновациите, чрез максимално използване на информационните и комуникационни технологии. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, засилят ефективността на научноизследователската дейност, да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване.

2. Политиките на Съюза и на държавите-членки, включително чрез техните програми за реформи, следва да са насочени към „устойчив растеж“, чрез ефективно използване на енергията и ресурсите, разработване на нови процеси и технологии, създаване на „зелени” работни места, предотвратяване на влошаването на околната среда и загубата на биоразнообразие.

3. Накрая, политиките на Съюза и програмите за реформи на държавите-членки следва да са насочени към „приобщаващ растеж“, който да доведе до общество, в което хората да имат възможност да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по- възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни имигранти.

Съществен елемент от Препоръката е изискването, държавите членки и Съюзът да продължат и да разширят усилията си, за допълнително усъвършенстване на своите регулаторни рамки, чрез прилагане на инструментите на интелигентно регулиране, което да гарантира, че законодателството е изготвено по начин, който намалява административната тежест. Постигането на целите за намаляване на административната тежест се счита за приоритет.

Препоръката дава ясна индикация, че очаква държавите членки и Съюза да подкрепят стратегията „Европа 2020” с интегриран набор от европейски и национални политики, които следва да се изпълняват от тях изцяло и със сходно темпо, за да се постигнат положителни вторични ефекти от координираните структурни реформи.

Препоръката набляга на факта, че държавите членки и Съюза следва да изпълняват стратегията „Европа 2020” в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията.
Насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към препоръката са неразривно свързани със съответните насоки за политиките за заетостта. Заедно те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Новите интегрирани насоки съответстват на заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за създаването на национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките ще послужат за основа на всички специфични за дадена страна препоръки, които Съветът може да отправи към отделни държави-членки, а така също и отправяне на предупреждения, свързани с политиката, които Комисията може да издаде, в случай на недостатъчни последващи действия по съответните специфични препоръки за държава-членка.

Насоките следва да останат стабилни до 2014 г.

Препоръката на Съвета е приета, в две точки:

1. Държавите-членки и, когато е уместно, Европейският съюз следва да вземат предвид в икономическите си политики насоките, определени в приложението.

2. Държавите-членки следва да изготвят национални програми за реформи, които да са съгласувани с целите, определени в „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2010 година.



Приложението съдържа 6 общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза
Насока 1: Осигуряване на качеството и устойчивостта на публичните финанси

Държавите членки следва:

• енергично да изпълняват стратегии за бюджетно консолидиране съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР), и по-специално препоръките, които им се отправят съгласно процедурата за прекомерен дефицит, и/или в меморандуми за разбирателство в случай на помощ за платежния баланс;

• при изготвянето и изпълнението на бюджетите, стратегиите следва да са насочени към ограничаване на разходите. Приоритет се дава на разходи в областта на образованието, подобряване на уменията и увеличаване на шансовете за заетост, научните изследвания развойна дейност (НИРД) и иновации, инвестиране в мрежи за високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки и инфраструктура, които могат да осигурят увеличаване на растежа;

• ако се наложи увеличаване на данъците, то следва, когато е възможно, да става едновременно с въвеждането на мерки, които правят данъчните системи по-благоприятни за заетостта, околната среда и растежа, например чрез изместване на данъчната тежест към дейности, вредни за околната среда;

• данъчните системи и системите на социални помощи следва да предоставят такива стимули, че да направят достатъчно привлекателно възнаграждението за труд;

• да подсилят националните бюджетни рамки, да подобрят качеството на публичните разходи и устойчивостта на публичните финанси, като се стремят към решително намаляване на дълга;

• да проведат реформа на публичните разходи, свързани с остаряването, като разходите за пенсии и здравеопазване,  прилагат политики, които допринасят за повишаване на активната възраст и на ефективната възраст на пенсиониране, за да осигурят финансовата устойчивост на системите за публични разходи, свързани с остаряването, и на социалните системи.

• Бюджетната ефективност и качеството на публичните финанси са важни и на равнище Съюз.

Насока 2: Решаване на макроикономическите неравновесия

Държавите-членки следва:

• да избягват неустойчивите макроикономически неравновесия, произтичащи най-вече от процеси по текущите сметки, пазарите на активи и счетоводните баланси в сектора на домакинствата и корпоративния сектор.

• при наличие на голям дисбаланс по текущата сметка, който се корени в постоянната липса на конкурентоспособност или се дължи на други причини, да насочат вниманието си към основните причини, като предприемат действия, например в областта на фискалната политика, развитието на заплатите, структурните реформи, свързани с продуктовите пазари и пазарите на финансови услуги и в областта на пазарите на труда, в съответствие с насоките за заетостта, или във всяка друга подходяща област на политиката.

• да насърчават правилните рамкови условия за системите за договаряне на заплати и развитието в разходите за труд, които да са съгласувани със стабилността на цените, тенденциите в производителността в средносрочен план и нуждата от намаляване на макроикономическите неравновесия. Социалните партньори имат важна роля в този контекст.

• при големи излишъци по текущата си сметка да предприемат мерки с цел осъществяване на структурни реформи, които да допринасят за засилване на потенциалния растеж и по този начин да служат за основа на вътрешното търсене. Преодоляването на макроикономическите неравновесия, включително между държавите- членки, също би допринесло за постигането на икономическо сближаване.

Насока 3: Намаляване на неравновесията в еврозоната

• държавите-членки, чиято валута е еврото следва да разглеждат големите и постоянни разлики в състоянието на текущите сметки и други макроикономически неравновесия като въпрос от общо значение и когато е необходимо, да предприемат неотложни действия за намаляване на неравновесията. Необходими са действия във всички държави-членки от еврозоната, но естеството, значението и неотложността на политическите предизвикателства се различават значително в съответните държави;

• предвид уязвимостта и мащаба на корекциите, които се изискват, политическите действия са особено належащи в онези държави-членки, в които се наблюдава трайно голям дефицит по текущата сметка и големи загуби на конкурентоспособност. Тези държави следва да постигнат значителен траен спад на дефицита по текущата сметка. Тези държави- членки от еврозоната следва също да се стремят към намаляване на разходите за труд на единица продукт, като отчитат развитието в производителността на равнище региони, отрасли и дружества, и също към укрепване на конкуренцията на пазарите на продукти;

• държавите-членки от еврозоната с големи излишъци по текущата си сметка следва да изпълняват мерки с цел осъществяване на структурни реформи, които допринасят за засилване на потенциалния растеж и по този начин служат за основа на вътрешното търсене;

• държавите-членки от еврозоната следва да реагират на всички други макроикономически неравновесия, като натрупването на прекомерен частен дълг и увеличаването на разликите по отношение на инфлацията. Следва да се премахнат институционалните прегради пред гъвкавото коригиране на цените и заплатите в зависимост от пазарните условия.

• макроикономическите неравновесия следва да бъдат наблюдавани отблизо в рамките на Еврогрупата, която следва да предлага коригиращи действия, когато е необходимо.



Насока 4: Оптимизиране на подкрепата за НИРД и иновациите, укрепване на триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика

Държавите-членки следва:

• да преразгледат националните (и регионалните) системи за НИРД и иновации, осигурявайки в стратегиите за бюджетно консолидиране съгласно Пакта за стабилност и растеж (насока 1) ефективни и подходящи рамкови условия за публични инвестиции, и да ги ориентират към по-голям растеж, като същевременно работят, върху големите предизвикателства, свързани с обществото (включително енергетика, ефикасност на ресурсите, изменение на климата, биологично разнообразие, социално и териториално сближаване, застаряване, здраве- опазване и сигурност) по икономически ефективен начин. По-специално публичните инвестиции следва да служат за привличане на допълнително частно финансиране на НИРД.

• чрез реформите да поощряват високите научни постижения и интелигентното специализиране, да насърчават научното интегриране, да засилват сътрудничеството между университетите, изследователските институти, публичните и частните лица и лица от третия сектор, както във вътрешен, така и в международен план, да осигуряват развитието на инфраструктури и мрежи, които подпомагат разпростирането на знания.

• да подобряват управлението на изследователските институции, като се увеличи ефективността на националните изследователски системи. За тази цел следва да се модернизира изследователската дейност, осъществявана от университетите, като се изградят и развият достъпни инфраструктури, чието качество е на световно ниво, а изследователите и студенти се насърчават чрез привлекателни кариери и мобилност. Схемите за финансиране и поръчки следва да се адаптират и опростят, за да се улесни трансграничното сътрудничество, трансфера на знания и конкуренция на базата на способностите;

• да осигурят достатъчен приток на хора с висше образование в областта на естествените науки, математиката и технологията.

• политиката за НИРД и иновации да е насочена към националните възможности и предизвикателства, с отчитане на възможностите за обединяване на публични и частни ресурси в области, където Съюза добавя стойност, като по този начин се постигне достатъчно голям мащаб и се избегне фрагментирането;

Държавите-членки и Съюзът следва:

• да интегрират иновациите във всички подходящи политики и да насърчават иновациите в широк смисъл (включително нетехнологичните иновации);

• да насърчават частното инвестиране чрез подобряване на рамковите условия — особено по отношение на бизнес средата, конкурентните и откритите пазари и големия икономически потенциал на индустрията в областта на културата и творчеството;

• да насърчават отворени за иновациите пазари, да предоставят ефикасна, достъпна и ефективна защита и управление на интелектуалната собственост. И трите страни на триъгълника (образование — научни изследвания — иновации) следва взаимно да се поддържат и да се захранват;

• да въведат подходящи рамкови условия за бързото развитие на цифров единен пазар, предлагащ съдържание и услуги онлайн, които да са широко достъпни.

Държавите членки следва:

• да насърчават въвеждането и разпространението на високоскоростния интернет като основно средство за достъп до знания и участие в тяхното създаване;

• да подкрепят активното участие в цифровото общество, по-конкретно като насърчават достъпа до съдържание и услуги в областта на културата посредством медийна и цифрова грамотност, както и да насърчават климат на сигурност и доверие;

• да насърчават въвеждането и използването на съвременни достъпни услуги онлайн, включително чрез по-нататъшно развитие на електронното правителство, електронния подпис, електронната самоличност и електронното плащане;

Основната цел на Европейския съюз, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да бъдат подобрени условията за научни изследвания и развитие, по-специално с цел до 2020 г. равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в този сектор да достигне 3 % от БВП. Комисията ще разработи показател, отразяващ интензивността на научноизследователската и развойна дейност и иновациите.

Насока 5: Подобряване на ефикасността на ресурсите и намаляване на парниковите газове

Държавите-членки и Съюзът следва

• да въведат мерки за насърчаване на икономическия растеж, който да не е за сметка на използването на повече природни ресурси, а въз основа на по-ефикасното им използване, особено в условия на увеличаващи се глобални въглеродни и ресурсни ограничения, което да доведе до опазване на околната среда и запазване на биологичното разнообразие;

• да положат допълнителни усилия за ускоряване на създаването на интегриран и напълно работещ вътрешен пазар на енергия, за да осигурят безпроблемен приток на газ и електроенергия;

• да използват широко пазарните механизми с цел подобряване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите, стимулиране на използването на възобновяема енергия и устойчиви на климата технологии с ниски нива на въглеродни емисии, преход към екологичен и взаимно свързан транспорт;

• постепенно да премахнат субсидиите, вредни за околната среда, и справедливо да разпределят своите разходи и ползи;

• да използват регулаторни, нерегулаторни и фискални инструменти, например общи за Съюза стандарти за енергийните показатели на продукти и сгради, етикетиране, както и възлагане на екологосъобразни поръчки, за да стимулират икономически ефективния преход на производствените и потребителските модели;

• да стимулират рециклирането, да извършат прехода към ефикасно използване на енергията и ресурсите и безопасна и устойчива икономика с ниски нива на въглеродни емисии, да осигурят напредък към по-устойчив транспорт и безопасно и чисто производство на енергия;

• решително да работят за интелигентни, модернизирани и напълно взаимосвързани транспортни и енергийни инфраструктури, да използват информационните и комуникационните технологии в съответствие с насока 4, за да подсигурят нарастването на производителността, да осигурят координирано изпълнение на инфраструктурни проекти и да поддържат развитието на открити, конкурентни и интегрирани мрежови пазари.

Основната цел на Европейския съюз, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да намали до 2020 г. емисиите на парникови газове с 20 %, в сравнение с равнищата от 1990 г.; да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в крайното ни енергийно потребление на 20 %; и да постигне увеличение с 20 % на енергийната ефективност; Съюзът поема ангажимент да вземе решение за постигане на 30 % намаление до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като условно предложение с оглед на глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити страни се ангажират със сравними нива на намаление на емисиите и развиващите се страни допринасят по подходящ начин съобразно своите отговорности и съответни възможности.


Насока 6: Подобряване на бизнес средата и на условията за потребителите и осъвременяване и развитие на индустриалната база с цел гарантиране на пълноценното функциониране на вътрешния пазар.

Държавите-членки следва:

• да направят необходимото за да могат пазарите да работят за гражданите, потребителите и предприемачите като насочат усилията си към укрепване на единния пазар и регулаторната система, особено във финансовия сектор, и ефективно прилагат правилата за единния пазар и конкуренцията;

• да продължават да подобряват бизнес средата, чрез модернизиране на публичната администрация, подобряване на корпоративното управление, премахване на пречките пред вътрешния пазар и излишната административна тежест, чрез прилагане на интелигентни регулаторни режими и развиване на електронно правителство;

• да подкрепят малките и средни предприятия (МСП), чрез подобряване на достъпа им до единния пазар в съответствие с „Small Business Act“ за Европа и принципа „Мисли първо за малките“. Възлагането на обществени поръчки следва да поощрява иновациите, особено за МСП, и да подпомага прехода към ефективна от гледна точка на ресурсите и енергията икономика, като същевременно се спазват принципите за откритост на пазара, прозрачност и ефективна конкуренция;

• да подкрепят модерна, иновативна, диверсифицирана, конкурентоспособна, ефективна по отношение на ресурсите и енергията индустриална база с ниски нива на въглеродни емисии, чрез улесняване на всяко необходимо преструктуриране по икономически изгоден начин в пълно съответствие с правилата за конкуренция на Съюза и други имащи отношение правила. В този контекст фондовете на Съюза следва отново да получат приоритет от държавите-членки;

• да работят в тясно сътрудничество с промишлеността и заинтересованите страни, за да допринесат за водещата роля и конкурентоспособността на Съюза в глобалното устойчиво и приобщаващо развитие, особено чрез насърчаване на корпоративната социална отговорност, идентифициране на препятствията и създаване на възможност за промяна.