четвъртък, 30 септември 2010 г.

Въздушен транспорт: Комисията отправя искане към България в рамките на два месеца да осигури недискриминационен достъп до пазара на наземни услуги на летище „София“

Днес Европейската комисия отправи искане към България да осигури недискриминационен достъп на доставчиците на наземни услуги до летище „София”

Според комисията България не изпълнява задълженията си по силата на Директива 96/67/ЕС. Директивата задължава държавите членки да гарантират на доставчици на наземни услуги възможност да участват в конкурсна процедура за предоставяне на наземни услуги като обработка на багаж, кетъринг, обслужване с горива и масла и превозване на пътници. Българските власти разполагат с два месеца, за да приемат всички мерки, необходими за осигуряване на спазването на изискванията на Директива 96/67/ЕО.

Ако България, в рамките на двата месеца не осъществи всички мерки, необходими за осигуряване на спазването на изискванията на Директива 96/67/ЕО, случаят може да бъде отнесен пред Съда на Европейския съюз.

Какви са Правилата на ЕС

В Директива 96/67/ЕО от държавите-членки се изисква да отворят пазарите си на наземни услуги, така че всеки доставчик да може да предлага услуги на европейско летище с годишен пътникопоток над 2 млн. души или годишен товарооборот над 50 000 тона. Пазарът на наземни услуги включва всички услуги на дадено летище, които осигуряват на въздушните превозвачи възможност да извършват въздухоплавателна дейност. Освен посочените по- горе услуги тук се включват и тези, свързани с обслужването на пътниците като билетно и багажно обслужване на регистрационните гишета. Целта е въздушните превозвачи да разполагат с най -конкурентоспособните наземни услуги, което косвено е в полза и на пътниците. Директивата предвижда четири категории услуги (багаж, перонно обслужване, товари и пощенски пратки, горива и масла), при които държавите-членки имат възможност да ограничат броя на доставчиците най-малко до двама.

Причината за отправянето на официално искане

В България единствено на летище „София“ годишният пътникопоток надхвърля 2 млн. души или годишният товарооборот е над 50 000 тона. Комисията смята, че България не изпълнява задълженията, които има по европейското право, чрез следните действия:

  • налагане на прекомерни условия за одобряване на доставчиците на услуги;
  • поддържане на летище „София“ в ситуация на монопол;
  •  неспособност да организира подходящи процедури за подбор след решението си да ограничи броя на доставчиците на услуги на летището;
  •  неспособност да осигури недискриминационен достъп на доставчиците на услуги до летищната инфраструктура.
Практическият резултат от неприлагането на необходимите мерки

Крайният резултат от неправилното транспониране на европейските правила е, че не се гарантира свободна и лоялна конкуренция, което води до риска въздушните превозвачи и пътниците да заплащат по-високи такси, отколкото би следвало.

понеделник, 27 септември 2010 г.

Антитръст: Apple променя търговската си политиката свързана с продажбата на iPhone

Европейската комисия публикува съобщение, с което информира, че Apple облекчава ограниченията свързани с  разработването на iPhone приложения (програми) и въвежда трансгранични гаранционни услуги за ремонт на iPhone в рамките на ЕС / ЕИП.

Предложенито на Apple е по повод на започнали две  предварителни антитръстови производства от ЕК срещу търговската политиката на Apple свързана с продажбите на  iPhone на европейските потребители.
През пролетта на 2010 г. Комисията стартира две паралелни предварителни разследвания в бизнес практиката на Apple, свързани с iPhone.

Едното производство е свързано с проучване на правилото, "страната на покупката", при което гаранцията важи само за страната на закупуване на iPhone. Тази практика затруднява потребителите при упражняване на правото им на гаранционен сервиз, в случаите когато iPhone е закупен от друга страна от ЕС / ЕИП, различна от страната на пребиваване.

Според Комисията прилагането на това правило може да доведе до териториалните ограничения, които да разубедят европейските потребители да купуват IPhone извън страната си на пребиваване и това да доведе до разделяне („парцелиране”) на пазара.

Второто разследване е във връзка с решение на Apple от април 2010 г., което цели да ограничи сключването на лицензионни споразумение с независими разработчици на приложения или "програми" за операционната система iPhone. Подобна търговска практика би довела до затваряне на пазара за платформи различни от Apple и до ограничаване на конкуренцията.

Предложеното решение от Apple за трансгранично ползване на гаранционните услуги слага край на проблемите на европейските потребители, които според гаранционните условия е следвало да ползват ремонтни услуги за iPhone само в държавата членка на закупуване, но не и в страната на пребиваването си, ако тя е различна.

В светлината на тези промени в търговската политика на Apple, Комисията възнамерява да приключи разследванията в тези области.

Комисарят, отговарящ за политиката на конкуренция, Хоакин Алмуния, заявява:
"Отговорът на Apple на нашите предварителни проучвания показва, че Комисията може да използва правилата за конкуренция, за постигане на бързи резултати на пазара, с ясни ползи за потребителите, без да е необходимо да започне официална процедура . "

В съобщението Комисията отново декларира, че тя е решена да гарантира, спазването на европейските антитръстовите правила, така че европейските потребители да могат да избират между различни алтернативи и да се възползват от техническия напредък и иновациите в рамките на единния пазар.





четвъртък, 23 септември 2010 г.

Антитръст: Извършени внезапни проверки на офиси на предприятия, производители на хартиени пликове

В съобщение Европейската комисия  потвърждава, че на 14 септември 2010 г. служители на Комисията са извършили  внезапни проверки в помещенията на няколко европейски производители на хартиени пликове от Франция, Дания, Испания и Швеция. Комисията има причини да смята, че производителите могат да имат споразумение за координирано повишаване на цените и разпределяне на клиенти на няколко европейски пазара.
Служителите на Комисията, извършили проверките, са били придружени от своите колеги от съответните национални органи по конкуренция.
Европейската комисия напомня, че внезапните проверки са предварителна стъпка в разследвания при подозрения за наличие на картел. Фактът, че Комисията извършва тези проверки, не означава, че компаниите са виновни за антиконкурентно поведение нито предопределят резултата от разследването. Комисията ще спазва правото на защита, по-специално правото на фирмите да бъдат изслушани в антитръстови производства.
Няма законово определен  краен срок за завършване на  картелни разследвания.  Тяхната продължителност зависи от редица фактори, включително и сложността на всеки отделен случай, степента, в която съответните предприятия сътрудничат и начина по който упражняват  правото си на защита.

Цифрови технологии:ЕС предоставя 5 млн. евро за превръщане на древния път на коприната в свръхбърза „магистрала“ за научни изследвания и образование

Европейската комисия финансира с 5 млн. евро Централноазиатската мрежа за изследвания и образование (CAREN). Целта на помощта е да се увеличи капацитета на  интернет връзките, използвани от научните изследователи в  региона на Централна Азия (Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан). Този принос на Комисията цели древният път на коприната да се превърне във високоскоростна интернет магистрала на 21-ви век за изследвания и образование.
Научни изследователи, университетски учени и студенти от региона ще имат достъп до висококапацитетни интернет връзки, които им разкриват несравними възможности да участват активно в научните изследвания на международно равнище. Заедно с Казахстан и Узбекистан, които също желаят да се присъединят към мрежата, Централноазиатската мрежа ще свърже над половин милион потребители в над 500 университета и изследователски центъра. Освен че осигурява високоскоростни връзки между учените в региона, мрежата CAREN им дава достъп и до глобалната общност за изследвания и образование с помощта на съответната паневропейска мрежа GÉANT.
Европейската комисия подкрепя GÉANT чрез своята рамкова програма за научни изследвания, като финансирането възлиза на 93 млн. евро за периода 2009—2013 г.
Изследователите могат да търсят в цифровите библиотеки, да имат достъп до географски разпръснати бази данни, да споделят от разстояние научни инструменти и да обменят бързо и по надежден начин големи количества данни в цял свят.

 

Транспорт: Накъде върви БДЖ? - назад към плановата икономика или към свободен и конкурентен пазар

Едва ли някой може да оспори факта, че БДЖ е в плачевно състояние, и най-малкото в момента е в състояние да отговори на все по-високите изисквания на потребителите по отношение на сигурност, бързина и качестно на обслужване.
Въпросът е как компанията да отговори на предизвикателствата на 21 век. Днес вече говорим за свръх скоростни влакове, а потребителите стават все по взискателни към качеството на предлаганите транспортни услуги.
Дали обаче решението е в директната намеса на държавата на пазара, чрез административно разпределение на потребителите 50/50 между автобусните превози и железопътния транспорт, както го обяснява  транспортния министър по повод предложения законопроект за автомобилните превози.  Такова "планово" разпределение вече беше експериментирано по време на държавната планова икономика, но то не доведе до качествено обслужване и не предостави  ползи за потребителите.  

Тук ми се ще да припомня, някой факти:

България е равноправен член на Европейския съюз от 2007 г.

България е подписала Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и би трябвало да се съобразява с клаузите, свързани с развитие на транспортния пазар.
В дял шести "Транспорт" на ДФЕС са заложени основните принципи за развитие на транспортния сектор в Европа, където  ясно е формулирано, че не се допуска дискриминация в сектора:

"Член 90  (предишен член 70 от ДЕО)
Целите на Договорите, свързани с въпросите, уредени в настоящия дял, се осъществяват в рамките на обща транспортна политика.

По отношение на транспорта в рамките на Съюза се забранява дискриминацията, съществуваща под формата на различни цени и условия за превоз за едни и същи стоки, по един и същ маршрут, основани на държава на произход или местоназначение на стоките."
"Член 95  (предишен член 75 от ДЕО)
1. По отношение на транспорта в рамките на Съюза се забранява дискриминацията, съществуваща под формата на различни цени и условия за превоз за едни и същи стоки, по един и същ маршрут, основани на държава на произход или местоназначение на стоките."
"Член 96  (предишен член 76 от ДЕО) 1. Забранява се налагането от страна на държава-членка, във връзка с транспортната дейност, осъществявана в рамките на Съюза, на цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или повече определени предприятия или производства, освен ако това не е разрешено от Комисията."
ДФЕС специално акцентира върху ролята на трансевропейските мрежи не само в енергетиката, телекомуникациите, но и в транспорта.
 
Така например в В ДЯЛ XVI  "ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ" от ДФЕС са заложени политиките,  които съюза ще следва за да се постигнат заложените цели- развитие на общностни транспортни мрежи. 

"Член 170  (предишен член 154 от ДЕО)
1. За да подпомогне постигането на целите, посочени в членове 26 и 174 и да даде възможност на гражданите на Съюза, на икономическите оператори и на регионалните и местни общности да извлекат пълните ползи от създаването на област без вътрешни граници, Съюзът дава своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура.
2. В рамките на една система на отворени и конкурентни пазари, действията на Съюза имат за цел насърчаване на взаимосвързаността и на оперативната съвместимост на националните мрежи, както и достъпа до такива мрежи. В частност те отчитат необходимостта от свързването на островните региони, на регионите-анклави и на периферните региони, с централните региони на Съюза."

"Член 171  (предишен член 155 от ДЕО)
1. За постигане на целите, посочени в член 170, Съюзът:
— създава поредица от основни насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите насоки на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи; тези основни насоки определят проектите от общ интерес;
— прилага всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на мрежите и в частност в областта на техническата стандартизация; — може да подкрепя проекти от общ интерес, които са подкрепени от държавите-членки и определени в рамките на насоките, посочени в първо тире, по-специално под формата на проучвания за възможностите за изпълнение, гаранции или субсидии за покриване на лихви; Съюзът може също така да даде своя принос чрез Кохезионния фонд, създаден в съответствие с член 177 с цел да се финансират специфични проекти от държавите-членки в областта на транспортната инфраструктура. Дейностите на Съюза вземат предвид потенциалната икономическа жизнеспособност на проектите.
2. Държавите-членки, като поддържат връзка с Комисията, координират помежду си политиките, водени от тях на национално равнище, които могат да има важно значение за постигането на целите, посочени в член 170. Комисията може, в тясно сътрудничество с държавите-членки, да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация.
3. Съюзът може да реши да си сътрудничи с трети страни, с цел да поощри изпълнението на проектите от общ интерес и да осигури възможност за взаимното функциониране на мрежите. Член 172 (предишен член 156 от ДЕО) Насоките и другите мерки, посочени в член 171, параграф 1, се приемат от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социалния комитет и Комитета на регионите. Основните насоки и проектите от общ интерес, които се отнасят до територията на държава-членка, изискват одобрението на заинтересованите държави-членки."

От 2007 г. България е част от  отворен европейски пазар, пазар където свободната инициатива и конкуренцията са движещата сила за икономически растеж и благосъстояние. 
Трябва да се има предвид и това, че конкуренцията на европейския транспортен пазар се разширява и ще "почука" и на българския пазар, независимо какви са желанията на участниците на пазара, които се стремят да се предпазят от  конкуренцията и ако може да работят в защитена и регулирана от държавата среда. За да не останат разочаровани в очакванията си,  предлагам последната визия и политика на ЕК за развитие на пазара на железопътни услуги, която е свободен пазар с ефективна  конкуренция.

Какви са последните действия, предприети от ЕК
На 17 септември 2010 г. Европейската комисия прие предложение за директива, която да осигури по-добри железопътни услуги за ползващите пътнически и товарни превози чрез увеличаване на конкуренцията на пазара на железопътни услуги; увеличаване на правомощията на националните регулатори и създаване на по-благоприятна рамка за инвестиции в железопътния транспорт.

Предложението е за сливане на трите действащи директиви в един единствен текст, който да опрости и гарантира създаването на единно железопътно пространство.

Заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас, който отговаря за транспорта, заявява:

„Европа е на челни позиции в областта на железопътните технологии. Ние сме водещи по отношение на модерните железопътни мрежи. Но, и това е едно голямо „НО“, Европа се нуждае и заслужава по-добри железопътни услуги. Трябва да осигурим на ползвателите на пътнически и товарни превози по-добро качество, по-висока надеждност, по-голям избор и повече нововъведения. Това е замисълът на настоящия пакет. Моята цел е по-интензивната конкуренция в областта на пътническите и товарните железопътни услуги. Това ще е от полза за пътниците, за ползващите товарни превози, за производителите на висококачествени железопътни съоръжения и с положителен ефект върху околната среда.“

Трите ключови проблемни области, засегнати в директивата, са следните:

1. Въпроси на конкуренцията

Предложената директива има за цел да засили конкуренцията на железопътния пазар чрез по-прозрачни условия за достъп до него и да осигури по-лесен достъп чрез:

- изискване на подобрен достъп (а в определени случаи на гарантиран достъп) до железопътни услуги като поддръжка, терминали, информация за пътниците и устройства за продажба на билети и т.н. при товарните и пътническите влакове;

- определяне на изрични правила за случаите на конфликт на интереси и дискриминиращи практики в железопътния сектор;

- изискване на по-подробни „документи за мрежата“ — документи, публикувани всяка година, с цел потенциалните нови участници в пазара да виждат ясно характеристиките на разполагаемата инфраструктура и условията за нейното ползване.

2. Засилване на регулаторния надзор

Предложението засилва правомощията на националните железопътни регулатори като включва предложения за мерки, като например:

- разширяване на компетентността на националните регулатори, така че да обхванат и услугите, свързани с железопътния транспорт. В миналото проблемите, свързани с достъпа до ж.п. услуги, не винаги попадаха в обхвата на правомощията на националните регулатори.

- независимост на националните железопътни регулатори от всякакъв друг държавен орган

- засилване на правомощията на националните железопътни регулатори (изразено като санкции, одити, процедури по обжалване и правомощия за служебни разследвания) и задължаване на тези органи да си сътрудничат със своите колеги по трансгранични въпроси.

3. Засилване на рамката за публични и частни инвестиции

Новите правила за инфраструктурните финансиране и такси целят да създадат хармонизирана „финансова архитектура“ за насърчаване на инвестициите.

Предложените мерки включват:

- изискване на дългосрочни национални стратегии и многогодишни споразумения между държавата и управителите на инфраструктурата (свързващи финансирането с ефективността и с търговските планове).

Целта е да се даде на участниците на пазара повече предвидимост относно развитието на инфраструктурата и повече стимули за подобряване на техните резултати

- изискване на по-точни и интелигентни правила за таксите за инфраструктурата. Едно по-добро прилагане на принципите за таксуване, залегнали в съществуващото законодателство, трябва да доведе до по- ниски такси за достъп на железопътните оператори до линиите в много държави-членки. Новите правила за таксуване (въвеждането на вариране според шума като железопътен еквивалент на таксуването на външни разходи при автомобилния транспорт и на отстъпки за оперативна съвместимост) следва също така да стимулират частните инвестиции в по- екологосъобразни и оперативно съвместими технологии.

Какво предстои?

Заедно с предложението за директива Комисията прие и Съобщение, в което се представя нейната стратегия за завършване на развитието на единното европейско железопътно пространство и се излагат в общ вид допълнителни инициативи, на които тя може да даде ход през следващите пет години. Във връзка с това ще има консултации. Публикувано е също и подробно проучване за отварянето на пазара за вътрешните пътнически превози.

вторник, 21 септември 2010 г.

Енергетика: Общоевропейски отговор при криза на доставките на газ

Европейският парламент гласува законодателна резолюция, с която прие новите европейски правила за  сигурността на  доставките на газ.
В приложение към законодателния документ  се отбелязва, че сътрудничеството между България, Гърция и Румъния би могло да засили тяхната сигурност по отношение на доставките на газ

Цифрови технологии: Комисията набеляза мерки за осигуряване високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп в Европа

На 20 септември 2010 Европейската комисия прие три допълнителни мерки, които ще подпомогнат разгръщането и разпространението на високоскоростния и свръхвисокоскоростния широколентов достъп в ЕС.


Приетият пакет включва:


  • Препоръка на Комисията относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA), която създава общ регулаторен подход към достъпа до нови високоскоростни влакнестооптични мрежи, изискващ от националните регулаторни органи за далекосъобщения да осигурят подходящ баланс между необходимостта от насърчаване на инвестициите и необходимостта от запазване на конкуренцията. Това ще доведе до увеличаване на правната яснота за всички участници на пазара, което на свой ред е необходимо за насърчаване на инвестициите във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи. Рамковата директива за далекосъобщенията изисква от държавите-членки да гарантират, че техните регулаторни органи „ще се съобразят в най-голяма степен“ с препоръката на Комисията, като обосновават всяко отклонение от нея.


  • Предложение на Комисията за Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на 5-годишна програма за политиката с цел насърчаване на ефективното управление на радиочестотния спектър, която по-конкретно да гарантира, че до 2013 г. радиочестотният спектър ще бъде предоставен за употреба от безжичните широколентови технологии (което ще бъде съществен принос за снабдяването на хората в отдалечените райони с широколентови връзки и за предлагането на новаторски услуги в цяла Европа). Ефективното и конкурентно използване на радиочестотен спектър в ЕС ще подкрепи също новаторството в други области и сектори на политиката като транспорта и околната среда.


  • Съобщение за широколентовите мрежи, чрез което се създава съгласувана рамка за постигане на целите на Програмата в областта на цифровите технологии относно широколентовите технологии и конкретно се набелязва как най-добре да бъдат насърчени обществените и частните инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи. Чрез съобщението се призовават държавите-членки на ЕС да въведат оперативни планове за широколентови високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи, дават се насоки за намаляване на разходите за инвестиции и се посочва как обществените органи биха могли да подкрепят инвестициите в широколентовата инфраструктура, включително чрез по-добро използване на фондовете на ЕС. В него се оповестяват също и планове на Европейската комисия и на Европейската инвестиционна банка да представят финансови инструменти за широколентови технологии.

Според комисията  средната степен на разпространение на широколентовите мрежи в района на Европа понастоящем е най-високата в света (24,8 %), но тези мрежи трябва да бъдат доразвити и усъвършенствани. Например към момента едва 1 % от европейците имат пряка високоскоростна влакнестооптична връзка с интернет в домовете си, като тази стойност е 12 % при японците и 15 % при южнокорейците.

Мерките на Комисията целят да спомогнат за привличане на повече обществени и частни инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни широколентови мрежи, което на свой ред ще помогне за увеличаване на търсенето на услуги, доставяни чрез широколентови мрежи, и ще предизвика благоприятен цикъл на икономически растеж в ЕС.

Програмата в областта на цифровите технологии поставя амбициозни цели пред широколентовите технологии, гарантирайки на всички граждани на ЕС базово широколентово покритие до 2013 г. и широколентово покритие с минимум 30 мегабита в секунда до 2020 г., като най-малко половината от европейските домакинства трябва да са абонати на широколентов достъп със 100 мегабита в секунда.

Високоскоростният и свръхвисокоскоростният широколентов достъп биха могли да имат същото революционно въздействие върху живота на хората, каквото са имали железниците преди повече от 100 години.

Високоскоростните връзки улесняват работата от дома и в движение. Те позволяват възникването на нови интерактивни услуги в различни области, в това число в образованието и здравеопазването (например диагноза от разстояние). Те помагат също на СМП да намалят разходите си и да станат по- конкурентоспособни чрез достъп до „облаци от услуги“ и правят възможно настъпването на нова ера на цифрови видеоуслуги с висока разделителна способност под управление на потребителите.

Къде е България в развитието на широколентовия пазар?

Според представените от ЕК сравнителни данни за развитието на широколентовия пазар и достъпа до високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет по държави членки и средно за Европа 27, България е на едно от последните места по повечето показатели.

По показател коефициент на проникване към януари 2010 г.

България е на последно място с най-нисък коефициент на проникване -13,0 % от всички държави членки, чиято стойност е значително под стойността на средния коефициент за Европа27 – 24, 8%.

Показател % на домакинства, ползващи интернет


По показател % на домакинства, ползващи интернет, България е на предпоследно място преди Румъния и отново разликата със средната стойност за Европа27 е значителна. Стойността на показателя за България е около 25%, докато за Европа 27 е над 55% .

Показател покритие на DSL


При показател покритие на DSL (digital subscriber line) на национално равнище и за отдалечените селски райони, България има добри позиции при националното покритие около 85 %, но при покритието на отдалечените селски райони изостава значително с 33% и изпреварва само Кипър -30 % по този показател.

От представените от ЕК данни е видно също, че при развитието на оптичните връзки при абонатните линии (local loop) Европа изостава значително от Южна Корея , Япония и САЩ.


Докато през периода 2005 г. – 2009 г. Япония и Южна Корея имат динамичен темп на растеж, например увеличението за  Япония е над 12 000 000, то Европа остава на най-ниско равнище с ръст от около 1 500 000.





понеделник, 20 септември 2010 г.

Картел:Наложени санкции в размер на 384,9 милиона евро на 11 банки на френския пазар за участие в картел

Френският национален орган по конкуренция (the Autorité de la concurrence) е наложил санкции на 11 банки за участие в картел. Разследването е започнало по собствена инициатива на органа по конкуренция. Банките Banque de France, BPCE1 , Banque postale, BNP-Paribas, Confédération Nationale du Crédit Mutuel, Crédit Agricole, Crédit du Nord, Crédit Industriel et Commercial (CIC), LCL, HSBC and Société Générale са се споразумели за размера на междубанковите такси, начислявани по време на прехода към нова цифрова система за обработка на чекове. За периода от януари 2002 г. до юли 2007 г., банките са начислявали 0.043 евро на 80 % от разплащанията с чекове във Франция.


За това първо нарушение на правилата за конкуренцията на банките е наложена обща санкция в размер на 381.1 милиона евро.

Органът по конкуренция също е наложил санкции и за въведени от банките две допълнителни такси за „свързани услуги”. Според ведомството равнището на тези такси не е пропорционално на разходите, направени от банките, и поради това е изискало те да бъдат преразгледани, като за бенчмарк да се приемат разходите на най-ефективната банка.

За второто нарушение на правилата за конкуренция общият размер на санкцията, наложена на банките е 3.8 милиона евро.

Новите междубанкови такси са били въведени при преминаването към нова цифрова система за обработка на чекове между банките. С цел въвеждане на новата системата, наречена (Exchanges Check-Image hereafter EC) основните френски банки са провели срещи, на които са се споразумели за основните детайли, необходими за функциониране на новата система.

Съвместно те са решили да въведат няколко такси, между които и такса за обмяна на чекове (Exchanges Check-Image Fee ECIF). Тази такса е била налагана от 2002 г. и спряна през 2007 г. в отговор на започналото производство от страна на органа по конкуренция.

Банките са прехвърлили - поне отчасти – размера на тази такса върху своите клиенти, пряко чрез увеличаване на разходите при преводи с чекове и косвено чрез повишаване на цената на други банкови услуги (кръстосано субсидиране). Разследването показва, че банките пряко са ощетили френската хазна. Последната е основен клиент на френската централна банка. Оценката на органа по конкуренция е, че в следствие на таксите хазната е направила допълнителни разходи в размер на € 36 милиона евро.

Във Франция, чековете са един от най-използваните средства за плащане и представляват 26% от банковите плащания през 2006 г. Освен това, тези практики са станали в пазар, където конкуренцията е слаба, защото банковия пазар се характеризира с монополни структури и непрозрачни такси, според доклад Cоnsтанs / Pauget, представен на френското министерство на икономиката през юли 2010 г.).
При изчисляване на санкциите, органът по конкуренция е взел предвид тежестта и продължителността на нарушението – повече от 5 години, но също така и смекчаващи обстоятелства: по същество практиката не засяга директно крайните цени; тя е прилагана по време на прехода към програмата за проверка на изображенията на чековете, чиято реализация е била подкрепена от Френската централна банка и не може да се счита за таен картел.


Органът по конкуренция също е взел в предвид и вредите за икономиката (размерът на засегнатия пазар и ефектът върху цените). От направените изчисления той е установил, че за периода на нарушението вследствие на повишаване на цените, потребителите са заплатили в повече 220 милиона евро.

При окончателната определяне на санкциите, органът по конкуренция на Франция е взел предвид индивидуалното положение на пазара на всяка банка, нейният пазарен дял и икономическа мощ.

Санкцията на банките Crédit Agricole, le Crédit Mutuel, La Poste, les Caisses d'Epargne and BNP, е увеличена с 10 %, поради факта че те са играли основната роля при преговорите между банките за осъществяване на споразумението и въвеждането на таксата.

20% увеличение на санкцията е наложено на Crédit Mutuel, Caisses d'Epargne, Société Générale, Crédit Agricole, BNP and LCL, поради прилагани от тях антиконкурентни практики през 2000 г. на ипотечния пазар.

Органът по конкуренция е приложил, както националното, така и европейското право за конкуренция, тъй като описаните антиконкурентни практики могат да ограничат свободата на установяване на чужди банки на френския пазар.

Пълният текст на решението ТУК

Енергетика: Европейският парламент започва разискванията относно сигурността на доставките на природен газ

На 21 септември 2010 г. Европейският парламент започва разисквания по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО

В предложения вече проект има предложени изменения, които силно акцентират върху изграждането на обща инфраструктура, диверсификация на газовите връзки и ще окажат съществено влияние върху политиката на България в този сектор, както и на останалите държави членки на ЕС.

По - важните констатации и предложения в документа, които касаят директно газовия пазар на България:

„Някои държави-членки, поради преобладаването на природния газ в енергийния им микс, се озовават в положението на „енергиен остров“ в резултат на силната зависимост от вноса на газ от трети държави и липсата на инфраструктурни връзки с останалата част на ЕС." 


„Диверсификацията на пътищата на доставка и източниците на газ за ЕС е от съществено значение за увеличаване сигурността на доставките на ЕС като цяло и на неговите държави-членки поотделно."

„Следователно е необходимо да се приемат мерки за насърчаване на подобна диверсификация в дългосрочен план."

„С цел намаляване на въздействието на евентуалните кризи, породени от прекъсване на доставките на газ, държавите-членки разработват обща стратегия за гарантиране на диверсификацията на енергийните източници и на пътищата и източниците за доставка на газ. Освен това, Комисията, съвместно с компетентните органи на равнище ЕС и на национално равнище, предприема всички необходими мерки за гарантиране на бързото приключване на одобрените от Европейския съюз съществуващи проекти за диверсификация на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки, които допринасят в значителна степен за сигурността на доставките."

„От съществено значение с оглед на дългосрочната устойчивост на пазара на газ на ЕС е мерките, предприети за гарантиране на сигурността на доставките на газ, да не изкривяват ненужно конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар."

„Наличието на достатъчна и диверсифицирана газова инфраструктура в държавите-членки, и по-специално в регионите, които са изолирани от източниците на енергийни доставки, е от основно значение за справяне с прекъсванията в доставките. Общите минимални критерии за сигурността на доставките на газ следва да осигурят еднакви условия за сигурността на доставките на газ, като същевременно отчитат националните или регионалните специфики, и да създадат значителни стимули за изграждане на необходимата инфраструктура и подобряване на нивото на готовност в случай на криза."

„Инвестициите в нова газова инфраструктура следва да се насърчават активно и следва да се осъществяват единствено след подходяща оценка на въздействието върху околната среда.. Подобна нова инфраструктура следва да подобри сигурността на доставките на газ, като същевременно гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на природен газ. Инвестициите следва принципно да се осъществяват от предприятията и да се основават на стимули от икономическо естество. Следва да се улесни включването на газ от възобновяеми енергийни източници в газопроводната инфраструктура.”

„Следва да се даде приоритет на изграждането на нова трансгранична инфраструктура, необходима за постигането на целта от най-малко 10%-ов капацитет за свързване на пазарите на електроенергия и газ до 2010 г., както беше поискано в заключенията на Председателството от март 2007 г.”

„Когато са необходими нови трансгранични междусистемни връзки или съществуващите трябва да бъдат разширени, на ранен етап следва да се установи тясно сътрудничество между съответните държави-членки, компетентните органи, а където няма такива компетентни органи, регулаторните органи.”

„Важно е да се създадат предварителни споразумения между взаимосвързаните системи по отношение на балансирането и доставките, така че да се гарантира оптималното използване на наличните междусистемни връзки при извънредни ситуации.”

„Инвестициите на ЕС в инфраструктура и производство на възобновяема енергия следва да бъдат подкрепени от усилията на държавите-членки и Комисията за насърчаване, в сътрудничество с трети държави, на разширяването на обхвата на принципите и нормите на вътрешния пазар, така че да обхващат и съседните на ЕС държави, както е записано в Договора за Енергийната харта. Комисията следва да обмисли разширяването на Европейската енергийна общност, която включва ЕС и държавите от Югоизточна Европа, с включването на трети държави, когато това е целесъобразно, а също така и по този модел да създаде нови регионални енергийни пазари като Евро-средиземноморската енергийна общност, с оглед обезпечаване сигурността на доставките.

„За доброто функциониране на пазара е от основно значение от страна на предприятията за природен газ навреме да бъдат направени необходимите инвестиции в местно производство и инфраструктура, като междусистемни връзки, по-специално тези, които осигуряват достъп до газопреносната мрежа на ЕС, оборудване, позволяващо по газопроводите физически да има двупосочен поток, съоръжения за съхранение и регазификация на втечнен природен газ, като се отчита възможността за прекъсване на доставките, като това от януари 2009 г. В случай че необходимите междусистемни връзки не са надеждни от финансова гледна точка за предприятията за природен газ, но имат ясна добавена стойност по отношение на сигурността на доставките на газ, Комисията следва да предложи подходящи финансови стимули, за да се гарантира физическото свързване на всички държави-членки към газопреносната мрежа на ЕС.”

„Договорите относно доставките на газ от трети държави не следва да включват разпоредби, нарушаващи правилата на вътрешния пазар на ЕС, по-специално ограничения по отношение на реекспорта или клаузи, имащи същото действие, като т.нар. „клаузи за местоназначение”.

Институциите на ЕС следва да отдадат особено приоритетно значение на проекта за газопровод „Набуко“.


Пълният комплект документи могат да се видят ТУК

петък, 17 септември 2010 г.

Държавна помощ:Комисията e разрешила на България да приложи временна схема за предоставяне на помощ в размер до € 500 000

Европейската комисия е разрешила, съгласно правилата за държавна помощ на ЕС, България да приложи временна мярка за подпомагане на бизнеса за справяне с настоящата икономическа криза.

Помощ в размер до € 500 000 може да се предоставя до края на 2010 г. на малки и средни предприятия, които вследствие на финансовата криза срещат проблем при кредитиране на своята дейност. За да е съвместима с чл. 107 (3) (б) от Договора за функциониране на Европейския съюз, помощта е ограничена до предприятия, които не са били в затруднение до 1 юли 2008 г.

Енергетика: Тенденции в енергетиката 2030


Европейската комисия публикува сценарии за новите тенденции в енергетиката до 2030 г. - "EU energy trends to 2030".

Сценарият разглежда последното развитие на икономиката, ценовите изменения през последните години в областта на енергетиката, както  и новите мерки и политики,  предприети на равнище Европейски съюз и държавите - членки.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Цифрови технологии:Стартира европейски проект за създаване на мрежа от 200 000 настолни компютри, чиито изчислителен потенциал ще се използва от европейските изследователи

От 14.09.2010 г. стартира   Европейска мрежова инфраструктура (ЕМИ) European Grid Infrastructure (EGI), проект  финансиран от Европейската комисия, чрез който европейските изследователи ще имат устойчив и непрекъснат достъп до окрупнената изчислителна мощност на повече от 200 000 настолни компютри в повечето от 30 европейски страни.
Европейската комисия е инвестирала в проекта  (в  продължение на четири години),  25 милиона евро.  Останалата част до 73 милиона. евро са финансирания от национални източници - национални мрежови инициативи (НГИ).

Проектът има за цел да създаде мрежа за достъп до изчислителния капацитет на настолни компютри в периодите, когато те не се използват активно и по този начин да предостави на изследователите необходимата изчислителна мощност за решаване на сложни проблеми в областта на околната среда, енергетиката и здравеопазването. Настолните  компютри остават неизползвани средно през 60—85 % от времето. ЕМИ разпределя изчисленията на големи обеми от данни между хиляди настолни компютри, като по този начин оползотворява техните неизползвани мощности и предоставя на европейските изследователи достъп до изчислителната мощност на 200 000 обединени настолни компютъра, разположени в над 300 центъра по целия свят.

Европейската мрежова инфраструктура представлява най-голямата създавана до момента съвместна инфраструктура за електронна наука, която предоставя възможност на екипи от изследователи, намиращи се в различни географски райони, съвместно да работят върху даден проблем по същия начин, както ако се намират в една и съща лаборатория. Укрепването на научноизследователската инфраструктура от рода на EGI е част от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа - стратегията на Комисията за максимално увеличаване на социалния и икономическия потенциал на информационните и комуникационните технологии

През следващите няколко години се очаква Европа да инвестира над 2 милиарда евро в нови ИКТ инфраструктури за изследвания в областта на естествените и инженерните науки, енергетиката, науките за околната среда, биологическите, медицинските, социалните и хуманитарните науки, както и в областта на материалите и аналитичното оборудване.

Информация за проекта

Проектът EGI ще се координира от организацията EGI.eu със седалище в Амстердам, създадена през февруари 2010 г. Организацията EGI.eu, заедно с представители на националните мрежови инициативи ще експлоатира и развива съвместно Европейската мрежова инфраструктура, за да се гарантира  нейната дългосрочна работа.

Подробности относно EGI  на адрес:

Подробности относно електронните инфраструктури на адрес:

Цифрови технологии:Каква е програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Eurppe)

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

На 26 август 2010 г. беше публикувано съобщение на Комисията, с което се  публикува окончателен вариант на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“), който заменя варианта на програмата от 19 май 2010 г.

Общата цел на Програмата Digital Agenda  е да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от цифров единен пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения.

В програмата са определени следните основни цели:


1. Цели относно широколентовия достъп до интернет
• Основен широколентов достъп на всички не по-късно от 2013 г.: покритие с основен широколентов достъп на 100 % от гражданите на ЕС. (Изходно равнище: степента на покритие с достъп по технологията DSL (като % от общото население на ЕС) беше 93 % през декември 2008 г.)

• Въвеждане до 2020 г. на високоскоростен широколентов достъп: степен на покритие с широколентов достъп със скорост 30 Mbps или повече на 100 % от гражданите на ЕС. (Изходно равнище: при 23 % от абонатните линии за широколентов достъп скоростта беше поне 10 Mbps през януари 2010 г.)

• Въвеждане до 2020 г. на свръхвисокоскоростен широколентов достъп: 50 % следва да разполагат с достъп със скорост над 100 Mbps. (Липсва изходно равнище.)

2. Цифров единен пазар

• Насърчаване на електронната търговия: 50 % от населението следва да правят покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: През 2009 г. 37 % от лицата на възраст 16—74 г. са поръчали стоки или услуги за лично ползване през последните 12 месеца.)

• Трансгранична електронна търговия: 20% от населението следва да правят трансгранични покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: през 2009 г. 8 % от лицата на възраст 16—74 г. са поръчали стоки или услуги от търговци от други държави от ЕС през последните 12 месеца.)

• Електронна търговия между предприятия: 33 % от МСП следва да извършват онлайн покупки/продажби не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: През 2008 г. 24 % от предприятията са осъществили по електронен път покупки, а 12 % — продажби на стойност, която е равна на или по- голяма от 1 % от техния оборот или от общата стойност на всичките им покупки.

• Единен пазар за далекосъобщителни услуги: разликата в цената между разговорите с роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава следва да се доближи до нула не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: през 2009 г. средната цена за разговор с роуминг беше 0,38 евроцента на минута (за изходящ разговор), а средната цена за минута за всички разговори в ЕС беше 0,13 евроцента (включително с роуминг).

3. Приобщаване към цифровото общество:

• Нарастване на дела на редовните потребители на интернет от 60 % от населението на 75 % до 2015 г., а за хората в неравностойно положение — от 41 % на 60 %. (Данните за изходното равнище са за 2009 г.)

• Намаляване до 2015 г. наполовина (т.е. на 15 %) на дела на населението, което никога не е използвало интернет. (Изходно равнище: през 2009 г. 30 % от лицата на възраст 16—74 години никога не са използвали интернет.)

4. Публични услуги:

• Разпространение на услугите на електронното управление към 2015 г.: 50 % от гражданите да ползват услуги на електронното управление, като повече от половината от тях изпращат попълнени формуляри. (Изходно равнище: през 2009 г. 38 % от лицата на възраст 16—74 г. са ползвали услуги на електронното управление през последните 12 месеца и 47 % от тях саползвали тези услуги и за изпращане на попълнени формуляри.)

• Трансгранични публични услуги: не по-късно от 2015 г. да са на разположение онлайн всички основни трансгранични публични услуги, съдържащи се в списъка, по който държавите-членки трябва да се споразумеят до 2011 г. (Липсва изходно равнище.)

5. Научни изследвания и иновации

• Нарастване на научноизследователската и развойната дейност в областта на ИКТ: удвояване на публичните инвестиции на 11 милиарда EUR. (Изходно равнище: През 2007 г. общите правителствени бюджетни кредити или разходи за научноизследователска и развойна дейност (GBAORD) в областта на ИКТ възлязоха по номинална стойност на 5,7 милиарда евро.)

6. Икономика с ниски емисии на въглероден двуокис

• Насърчаване на осветлението с ниска консумация на енергия: до 2020 г. общо намаление поне с 20 % на консумацията на енергия за осветление. (Липсва изходно равнище.)

сряда, 15 септември 2010 г.

Енергетика: Публикуван е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 774/2010 на КОМИСИЯТА

В Официален вестник на ЕС от 3 септември 2010 г. е публикуван регламент (ЕС) № 774/2010 г. от 2 септември 2010 г. на Комисията, който формулира:
  • УКАЗАНИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА КОМПЕНСАТОРЕН МЕХАНИЗЪМ МЕЖДУ ОПЕРАТОРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНИ СИСТЕМИ ПРИ ТРАНСГРАНИЧЕН ПРЕНОС
  • УКАЗАНИЯ ЗА ОБЩ РЕГУЛАТОРЕН ПОДХОД КЪМ ТАКСУВАНЕТО НА ПРЕНОСА

петък, 10 септември 2010 г.

Държавна помощ:Декларация за ирландския финансов сектор

С декларация, публикувана на страницата на Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК, заместник председателят на ЕК и комисар по конкуренция Хоакин Алмуния коментира предложените от ирландското правителство две разширявания на краткосрочните гаранционни схеми за банките и за бъдещето на Anglo Irish Bank
Комисията е разрешила в условията на аварийна ситуация около € 25 милиарда за рекапитализация на Anglo Irish които, очевидно, пораждат нарушения на конкуренцията.
Комисията е получила план за преструктуриране на банката в края на май, който е бил обсъждан с ирландското правителство.
Заместник-председателят Алмуния заявява:
"Приветствам изясняването от страна на ирландския министър на финансите за това, какъв ще бъде предпочитаният ирландски вариант по отношение на Anglo Irish. Аз гледам на този нов вариант положително, тъй като той би се справил по – добре с нарушаването на конкуренцията. Въпреки това, редица важни аспекти все още трябва да бъдат изяснени, както и да бъде направена нова нотификация пред Комисията, за да е в състояние тя да финализира своята оценка и да вземе решение. "
По схемата за гарантиране
Комисията е наясно с положението на ирландския финансов сектор. Комисар Алмуния разбира, че е необходимо тя да се продължи, за момента, с държавни гаранции за краткосрочни банкови пасиви. Той възнамерява да предложи бързо решение на Комисията, след приемането на необходимите изменения на ирландската схема за банкова гаранция, одобрена през юни и валидна до края на 2010 г.

сряда, 8 септември 2010 г.

Цифрови технологии:Научни изследвания в областта на информационно комуникационните технологии допринасят за съхраняване на цифровите данни на Европейския съюз за бъдещите поколения

Европейската комисия съобщава, че с помощта на фондовете на ЕС е разработен софтуер с отворен код, чрез който да се гарантира съхраняването на данни в цифров формат. Целта е данните да бъдат запазени, достъпни и разбираеми за неограничен период от време в бъдещето.

Софтуерът е разработен от изследователи от Чешката република, Франция, Гърция, Израел, Италия и Обединеното кралство в рамките на изследователската програма CASPAR („Знанието в областта на културата, изкуството и науката — за съхраняване, достъп и извличане на данни“). Разработката е финансирана с 8.8 млн. евро.  Програмата допълва инициативи като Europeana — европейската цифрова библиотека. До момента голямо количество данни в електронен формат като официални документи, музейни архиви и научни резултати не могат да се четат или съществува риск да бъдат загубени, тъй като по-новите технологии не позволяват тяхното разчитане или не дават възможност на потребителите да ги разбират. Прилагането на изследванията в областта на информационно комуникационните технологии (ИКТ)  в полза на гражданите и на деловите кръгове в ЕС е основен елемент от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, приета от Комисията през май 2010 г.

С CASPAR се решава много широк кръг от въпроси, относно съхраняването на всички видове цифрово кодирана информация и начините за използването ѝ в бъдеще. С програмата данните се описват достатъчно добре, така че числата да могат да бъдат изтеглени в бъдеще, което е равностойно на възможността данните да се разпечатват. CASPAR дава възможност също така числата и връзката между тях да бъдат разбираеми и да се използват лесно с всеки вид софтуер и за всеки вид научни изследвания, каквито могат да са потребни на учените в бъдеще.

Тези методи са тествани успешно с различни видове данни от областта на науката, културното наследство и съвременното изкуство.

Софтуерът с отворен код на CASPAR е достъпен за безплатно изтегляне и за по-нататъшно използване при разработване на търговски приложения.

Допълнителна информация относно проекта CASPAR може да бъде намерена

Други успешни научноизследователски проекти в областта на ИКТ, финансирани от ЕС, ще бъдат представени на „ICT 2010“ — най-голямата среща в Европа за научни изследвания в областта на ИКТ, която ще се проведе в Брюксел от 27 до 29 септември 2010 г.

 Входът за журналисти е свободен след регистрация на адрес:

сряда, 1 септември 2010 г.

Енергетика: България все още не гарантира правата на потребителите на енергийни доставки, разписани в Европейска харта за правата на потребителите на енергия

Последните кризи и аварийното прекъсване  на  доставките на електроенергия за курортите от Южното черноморие още веднъж подсказва, че в България потребителите на електроенергия не познават правата си, а държавата все още не е изградила действащи механизми, с които реално да ги защити.
Предлагам информация за насоките, които се дават на държавите членки, с оглед защита правата на потребителите на енергия.
С Резолюция от 19 юни 2008 г. Европейският парламент прие  Европейска харта за правата на потребителите на енергия (2008/2006(INI))
Целта на Хартата е да гарантира, че правата на потребителите на енергия във всички държави членки на ЕС са гарантирани не само чрез прилагането на законодателството на Общността в тази област, но и чрез предприемане и укрепване на действени практически мерки за защита правата на потребителите.

Същност на Хартата
Европейският парламент:
1. Подчертава факта, че енергийните доставки са ключов елемент с оглед на успешното участие на гражданите в обществения и икономическия живот;

2. Припомня, че въпреки че вече са защитени от действащото законодателство на Общността, правата на потребителите често не се съблюдават; подчертава, че укрепването на мерките за защита на потребителите може да се постигне най-успешно чрез по-ефективно прилагане на действащото законодателство;

3. Посочва, че приемането на пакет от предложения относно пазарите на електроенергия и природен газ (предложенията за „Третия пакет“), относно което Парламентът понастоящем води разисквания, допълнително ще укрепи нормативната уредба за защита на потребителите на енергия;

4. Счита, че в бъдеще защитата на потребителите на енергия трябва да продължава да се основава на съвместни действия от страна на Европейския съюз и на държавите-членки. отделните практики за защита на потребителите, прилагани на енергийния пазар, биха могли да имат различни последици в различните държави-членки. Поради това последователното прилагане на принципа на субсидиарност е от първостепенно значение;

5. Изтъква абсолютната необходимост от засилване на защитата на потребителите по енергийните въпроси и от използване на Хартата като насочващ инструмент за европейските и националните органи, както и за частните субекти, с цел да се гарантират и прилагат ефективно правата на потребителите;

6. Препраща към член 3 и приложение А на Директиви 2003/54/EC и 2003/55/EC , така както ще бъдат изменени от предложенията за „Третия пакет“; подчертава необходимостта от по-добро прилагане на национално равнище;

7. Разглежда Хартата като информационен документ, който да събира, изяснява и консолидира енергийните права на потребителите, така както вече са приети в съществуващото законодателство на ЕС; поради това приветства плана на Комисията да създаде инструмент в интернет за правата на потребителите в областта на енергетиката, но подчертава необходимостта от по-широка стратегия за комуникация, насочена към потребителите, които нямат достъп до интернет или за които интернет е неподходящо средство за комуникация;

8. Изтъква, че Хартата трябва също да съответства на нуждите на малките професионални ползватели, които често се сблъскват със същите проблеми като обикновените потребители на енергия;

Достъп до преносни и разпределителни мрежи и доставки

9. Припомня, че европейският енергиен пазар все още се характеризира с наличието на голям брой монополи; това ограничава свободния избор и възможността за бърза и безплатна смяна на доставчика, допринася в още по-голяма степен за липсата на информация и в резултат на това повишава уязвимостта на потребителите. от значение е да се гарантира полагането на усилия за създаване на единен, конкурентен енергиен пазар и за защита, в частност, на уязвимите потребители;

10. Подчертава, че европейските потребители на електроенергия и природен газ имат правото да бъдат свързани към мрежи и снабдявани с електроенергия и природен газ на разумни, прозрачни, недискриминиращи и ясно съпоставими тарифи и цени, включително адаптиране на цените и тарифите в резултат на съответни механизми за индексиране; мерките за недискриминация следва да включват забраната на дискриминационни такси за някои методи на плащане, по-специално за онези потребители, често спадащи към уязвимите групи, които заплащат таксите чрез системи за предварително плащане;

11. Подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на защитата на потребителите и да се вземат предохранителни мерки, за да се предотврати изключването или прекъсването на мрежата; държавите-членки трябва да определят доставчик от последна инстанция и да осведомят потребителите за това; такъв механизъм трябва да бъде предвиден в националното законодателство;

12. Подчертава, че изключването от мрежата следва да се разглежда само като крайна мярка при забава на плащанията от страна на потребителите, особено когато става дума за уязвими потребители или за ваканционни периоди; доставчиците следва да прилагат принципа на пропорционалност, както и да извършат индивидуално уведомяване на потребителя, преди да предприемат такова действие;

13. Подчертава необходимостта да бъде гарантирана защитата на универсалните права, особено по отношение на достъпа до енергия за различните социални, икономически и регионални групи чрез стабилност и сигурност на доставките, както и ефективността на мрежите чрез насърчаване на регионалното сътрудничество между държавите-членки и съседните държави с европейска перспектива;

14. Призовава държавите-членки да гарантират, че потребителите могат да сменят доставчика лесно и в рамките на период не по-дълъг от един месец, без да заплащат такса за това;

Тарифи, цени

15. Подчертава, че европейските цени на електроенергия и природен газ трябва да бъдат разумни, просто и ясно съпоставими, прозрачни, както и основаващи се на реалното потребление на енергия; публикуваните цени, тарифи, механизми за индексиране и условия трябва да бъдат леснодостъпни за потребителя чрез изчерпателен и лесно разбираем набор от информационни средства; освен това те следва да бъдат предварително съобщавани на независимия национален регулаторен орган и контролирани или одобрявани от него;

16. Подчертава, че е обичайно договорно задължение на доставчиците да извършват изчисленията редовно, на предварително определени дати, за да се гарантира, че потребителите се таксуват в съответствие с реално изразходваната от тях енергия; ако доставчиците не са в състояние да изпълняват това задължение, например поради технически причини, потреблението на енергия следва да бъде изчислявано въз основа на разумни и прозрачни критерии, ясно определени в договора;

17. Във връзка с това подчертава развитието на участници на пазара, които се специализират в публикуването на сравнителна информация относно цените на доставчиците, тарифите и условията, както и на такива, които оказват съдействие при смяна на доставчиците;

18. Призовава държавите-членки да насърчат използването на интелигентни измервателни уреди, които дават на потребителите ясна представа за тяхното действително потребление на енергия и по този начин способстват за по-висока енергийна ефективност; припомня изискванията, съдържащи се в член 13 от Директива 2006/32/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги , относно предоставянето на интелигентни измервателни уреди; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да прилагат и изпълняват изискванията, посочени в тази директива, относно измерването и изготвянето на сметки, с оглед на предоставянето на информация и енергия на потребителите;

19. Счита, че от държавите-членки следва да се изиска да гарантират, че въвеждането и инсталирането на интелигентните електромери ще бъде приключено при минимални прекъсвания за потребителите в срок до 10 години от влизане в сила на „Третия пакет“ (изменящ Директива 2003/54/ЕО и Директива 2003/55/ЕО) и че това би следвало да е задължение на компаниите за разпределение или доставка на електроенергия. НРО следва да носят отговорност за наблюдението на процеса на такова развитие и за установяването на общи стандарти за тази цел. Необходимо е държавите-членки да гарантират, че стандартите, с които се установяват минималните проектни и оперативни изисквания относно електромерите, засягат въпроси на оперативната съвместимост, така че да осигурят максимална полза на минимална цена за потребителите;

Информация / договори

20. С оглед гарантиране на прозрачността, подчертава необходимостта от разработване на модел за стандартни фактури въз основа на най-добрите практики; с цел гарантиране на съпоставимостта, подчертава необходимостта от разработване на стандартна преддоговорна и договорна информация, включително за правата на потребителите съгласно Хартата;

21. Призовава държавите-членки да въведат единствено място за изискване на информация на потребителите, например посредством националните енергийни регулаторни органи, като по този начин се улесни достъпът на потребителите до информация и същевременно се гарантира наличие на информация възможно най-близо до потребителите като място, време, средства и изчерпателност;

22 Подчертава необходимостта Комисията да разработи в сътрудничество с НРО критерии за качество, които да се прилагат по отношение на предоставяните на потребителите услуги, включително по отношение на телефонните центрове;

23. Изразява мнението, че тарифните симулатори трябва да бъдат достъпни на уебстраниците на доставчиците и на независимия национален регулаторен орган; подчертава, че потребителите трябва редовно да бъдат информирани за тяхното потребление на енергия;

24. Подчертава необходимостта да се задължат доставчиците да уведомят потребителите за обнародването на Хартата;

Социални мерки

25. Изразява съжаление от факта, че уязвимите потребители на енергия имат сериозни проблеми, които трябва да намерят специално разрешение в националните системи за социална сигурност или чрез предприемане на равностойни мерки;

26. Призовава държавите-членки да инвестират приоритетно във всеобхватни мерки за енергийна ефективност за домакинствата с ниски доходи, като по този начин решават в стратегически план и проблема „енергийна бедност”, и постигането на приетата от проведения през пролетта на 2007 г. Европейски съвет цел енергийната ефективност да достигне 20 % до 2020 г.;

27. Призовава Комисията да даде насоки за общо определение на задълженията за обществени услуги, както и да наблюдава изпълнението от страна на държавите-членки на задълженията, както е предвидено в член 3 и приложение А на Директиви 2003/54/EО и 2003/55/EО;

28. Призовава Комисията да даде определение на понятието „енергийна бедност“;

29. Призовава държавите-членки да създадат национални планове за действие за енергетиката, насочени към справянето с енергийната бедност, както и да информират за тези мерки Европейската агенция за сътрудничество на енергийните регулаторни органи; призовава Агенцията да наблюдава тези мерки в сътрудничество с националните органи и да информира за успешните мерки; подчертава, че трябва да се установи в каква степен отделните национални системи за социална сигурност или данъчни системи отчитат рисковете, свързани с енергийната бедност;

Екологични мерки

30. Подчертава, че действията на доставчиците и на операторите на мрежи трябва да бъдат екологично отговорни, като се полагат всички възможни усилия за задържане на емисиите на въглероден диоксид, както и на производството на радиоактивни отпадъци, на възможно най-ниските нива, предвидени в действащото законодателство;

31. Счита, че следва да се даде приоритет на възобновяемите източници на енергия, комбинираната топлоенергия и електроенергия и производството на енергия от присъединени към мрежата производители, както и да бъде признато в Хартата правото на потребителите да правят информиран избор в полза на енергията от възобновяеми източници; следователно счита, че всички потребители следва да бъдат осведомявани по обективен, прозрачен и недискриминационен начин относно източниците на енергия, до които имат достъп;

32. Подчертава необходимостта от прилагане на практика на разпоредбите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, съгласно които държавите-членки гарантират, че потребителите получават достоверна информация относно комбинацията от енергийни източници на техния доставчик на електроенергия и относно въздействието върху околната среда на електричеството, произведено от енергийния микс на доставчика;

Национални регулаторни органи

33. Подчертава съществуването на НРО в държавите-членки, но изразява съжаление от това, че в момента те имат ограничени правомощия; изразява становището, че държавите-членки следва да гарантират, че НРО разполагат с достатъчно законови правомощия и ресурси, както и че са готови да ги използват;

34. Изразява убеждението си, че НРО следва да изпълняват централна роля за защита на потребителите; счита, че поради тази причина следва да се подкрепят предложенията, насочени към укрепване на правомощията и независимостта на регулаторните органи, включително на правото за налагане на санкции върху доставчици, които не спазват законодателството на Общността в тази област;

35. Изразява мнението, че НРО трябва да бъдат независими от всякакви публични или частни интереси и да имат поне следните правомощия:

– да одобряват принципите за определяне на таксите за достъп до мрежата или действащите тарифи за достъп до мрежите и евентуално механизмите за индексиране,

– да наблюдават цените и всичките им компоненти, включително механизмите за индексиране,

– да наблюдават, контролират и налагат предоставянето на информация за потребителите от страна на доставчиците най-малко през първите пет години след като пазарът се либерализира напълно и докато бъде установено, че доставчиците предоставят и ще продължат да предоставят на потребителите актуална, прозрачна и безпристрастна информация,

– да защитават потребителите от нелоялни търговски практики и да сътрудничат в това отношение с компетентните органи по конкуренцията,

36. Държавите-членки следва да гарантират, че НРО разполагат с необходимите правомощия за наблюдение на офертите на електроенергия и природен газ, предлагани на пазара. поради това те трябва да имат достъп до всички решаващи елементи, определящи цените, включително поне до реда и условията по договорите за доставка на природен газ и електроенергия, както и до формулите за индексиране;

37. Подчертава необходимостта да се гарантира включването на правомощията на НРО в приложното поле на предложените член 22в от Директива 2003/54/ЕО и член 24в от Директива 2003/55/ЕО;

38. Подчертава необходимостта от интегриран европейски подход към дейностите на НРО, който да бъде координиран от Европейската агенция;

Жалби

39. Призовава държавите-членки да въведат общо място за подаване на всякакви жалби от потребителите, което да се намира във възможно най-голяма близост до тях, и да насърчават вземането на решения във връзка с такива жалби посредством алтернативни методи за разрешаване на спорове;

40. Подчертава, че всички потребители следва да имат право на обслужване, разглеждане на жалби и алтернативно разрешаване на спорове от страна на техния доставчик на енергийни услуги в съответствие с международните стандарти, включително ISO 10001, ISO 10002 и ISO 10003, както и други ISO стандарти, разработени в тази област;

41. Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че омбудсманите разполагат с нужните правомощия за ефективно разглеждане на жалби, както и за предоставяне на информация по енергийните въпроси на потребителите;

Организации на потребителите

42. Признава важната роля на организациите на потребителите, за да се гарантира, че се прави максимално възможното за постигане на високо равнище на правата на потребителите на енергия в рамките на целия ЕС; всички държави-членки следва да гарантират, че организациите на потребителите разполагат с достатъчно ресурси за действия във връзка с основните услуги, включително природен газ и електроенергия;

43. Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират устойчивото развитие на енергийните услуги; подчертава важната роля на организациите на потребителите и на НРО за насърчаване на устойчиво потребление, като насочват вниманието – както на потребителите, така и на дружествата – в частност към комбинацията от енергийни източници, изменението на климата и влиянието на потребителите върху развитието на сектора;

44. Препоръчва държавите-членки да предоставят финансова подкрепа на потребителските организации, така че последните да могат да обучават служителите си и по този начин да имат по-добри възможности за оказване на съдействие в законодателния процес, при осведомяването и обучаването на потребителите и при разрешаването на потребителски спорове;