неделя, 28 ноември 2010 г.

Цифрови технологии: ЕК направи пореден преглед на развитието на широколентовия достъп

На 25.11.2010 г. Европейската комисия публикува доклад със статистически данни, в който проследява  развитието на широколентивия достъп в държавите членки на ЕС. Общият извод е, че скоростта на широколентовия достъп нараства, но все още е нужна още много работа преди ЕС да постигне своите цели, очертани в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, а именно — осигуряването на базов широколентов достъп за всеки европеец до 2013 г. и на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп до 2020 г.
През юли 2010 г. скоростта на 29 % от широколентовите връзки в ЕС е била поне 10 мегабита за секунда (Mbps) (което е увеличение спрямо 15-те % от предходната година). Използването на широколентов достъп в ЕС продължава да нараства— на 100 души се падат 25,6 абонамента (в сравнение с 23,9 абонамента за предходната година). Новите развлекателни и бизнес услуги, като телевизията с висока разделителна способност или оборудването за видеоконферентна връзка, изискват много по-бърз интернет достъп. Програмата в областта на цифровите технологии 2020 г. има за цел всички да получат минимална скорост от поне 30 Mbps и половината домакинства в Европа да се абонират за скорости над 100 Mbps., само по този начин Европа може да се състезава със световни лидери като Южна Корея и Япония.
Подчертава се, че мобилният широколентов достъп е нараснал за една година с впечатляващите 45 %, с 6 специализирани устройства за мобилен широколентов достъп (USB устройства или донгъли) на 100 души. Това динамично развитие на търсенето поражда и нуждата от спешно споразумение за осигуряване на радиочестотен спектър за мобилен широколентов достъп.

Къде е България, сравнена с другите държави членки?

По показател „проникване на достъп”:



България все още  е на  предпоследно място (изпреварва само Румъния) по показател проникване на широколентов достъп с 13.9%, което представлява 14 линии на 100 души от населението. За периода 2007-юли 2010 г. бележи плавен, но устойчив  растеж. Нидерландия и Дания продължават да държат световното лидерство по използване на широколентов достъп (почти 40 линии на 100 души, като се обхващат около 80 % от домакинствата). Темповете на растеж се забавят, понеже пазарите им са  достигнали зрялост и започват да се насищат (във водещи държави-членки като Финландия и Швеция използването на фиксиран широколентов достъп всъщност намалява, което вероятно се дължи на преминаването към мобилен широколентов достъп). Девет държави-членки на ЕС (Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство) имат по-висока степен на използване на широколентов достъп от Съединените щати (в САЩ има 26,4 абонамента на 100 жители според статистиките на ОИСР от май 2010 г.). Гърция и Чехия са постигнали най-добър напредък през последната година (измерен като растеж на глава от населението).

По показател „скорост на широколентов доктъп”:



България е сред водещите държави  по скорост на интернет, като над 60 % от широколентовия достъп е със скорост 10 и над 10 мегабита за секунда.

По показател "технологии на достъп":



Цифровите абонатни линии (DSL) продължават да са най-използваната технология за широколентов достъп в Европа със 100 милиона линии, но техният пазарен дял започва да отстъпва в полза на по-високоскоростните влакнести мрежи и кабели с Docsis 3.0 (подобрение на кабелните мрежи, позволяващо свръхвисокоскоростен интернет). Броят на влакнестооптичните абонатни линии (FTTH) нарасна с 40 % между юли 2009 г. и юли 2010 г., но понастоящем те представляват едва 1,7 % от общия брой на линиите в Европа, тъй като тази технология се прилага само в няколко държави (по- специално в Швеция, където 24 % от широколентовите линии са FTTH).
В България са застъпени равномерно всички технологии за широколентов достъп -  DSL достъпа, кабелен оптичен/LAN и др.
За разлика от общата тенденция в Европа, в България DSL достъп се предоставя 100 % от историческия оператор. Алтернативните оператори все още нямат реален достъп до мрежата на историческия оператор. 

По  показател "мобилен широколентов достъп":


 
Мобилният широколентов достъп се увеличава бързо. Понастоящем степента на разпространение на мобилния широколентов достъп средно за Европа (активни потребители) е 21 , което представлява увеличение с 45 % спрямо юли 2009 г. България засега има все още нисък мобилен широколевтов достъп  с 5.8 %.

Политиката за развитие на широколентовия достъп, представена през септември 2010 г. чрез Пакет от мерки за широколентов достъп, който включва Препоръка на Комисията относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA), която осигурява подходящ баланс между необходимостта от насърчаване на инвестициите и необходимостта от запазване на конкуренцията.предложение за Решение за създаване на програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, за да се осигури между другото радиочестотен спектър за нуждите на безжичните широколентови технологии и Съобщение във връзка с широколентовите мрежи за насърчаване на инвестициите.

Докладът е на адрес тук

сряда, 24 ноември 2010 г.

Държавна помощ: Комисията предприема по – строги мерки към държавите, които не изпълняват решенията на Европейския съд

Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз заради неизпълнение от страна на Испания на решение на съда от декември 2006 г. .
Решението е за възстановяване на несъвместима държавна помощ, отпусната на баски провинции.
Въпреки че са изминали почти четири години от съдебното решение, Испания все още не е приключила с възстановяването на помощта. Тъй като това е явно неспазване на предишно решение на Съда, Комисията е поискала от съда да наложи периодична ежедневна санкция от € 236 044,8 за всеки ден след второто решение до прекратяване на нарушението и еднократна санкция, изчислена  за периода от 2006 г. до второто решение на съда, като се начисляват по € 25 817.4 на ден. Целта е санкциите да действат като стимул, и по този начин да се гарантира по-бързото възстановяване на незаконната държавна помощ от бенефициентите.

През 2001 г. Комисията е установила шест данъчни схеми за помощ в Араба, Guipúzcoa и Vizcaya, които са несъвместими с правилата за държавните помощи на ЕС. Комисията с  решение е постановила Испания да предприеме стъпки за възстановяване на неправомерната помощ. Помощта се състои в данъчни кредити от 45% за инвестиции на стойност над € 15 милиона и на данъчни ваканции с осигуряване на значителни данъчни облекчения за стартиращи фирми през първите четири финансови години, в които те реализират печалба. Съдът е потвърдил решенията на Комисията на 14 декември 2006 г. Комисията започва процедура за нарушение през 2007 г.
Тъй като Испания все още не е приключила с възстановяване на несъвместимата помощ,  Комисията в съответствие с чл. 260 от ДФЕС сезира Съда с искане да й се наложат периодични санкции, които да се начисляват до прекратяване на нарушението.
Член 260 от ДФЕС

(предишен член 228 от ДЕО)
1. Ако Съдът на Европейския съюз установи, че държава-членка не е изпълнила свое задължение което произтича от Договорите, тази държава е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда на Европейския съюз.
2. Ако Комисията реши, че тази държава-членка не е предприела мерките за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз, тя може да сезира Съда на Европейския съюз, след като предостави възможност на тази държава да изложи своите съображения. Комисията посочва размера на фиксираната парична сума или принудителната парична мярка, която тази държава-членка трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.
Настоящата процедура не засяга прилагането на член 259.

3. Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава-членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на фиксираната парична сума или принудителната парична мярка, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.
Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава-членка да заплати фиксираната парична сума или принудителната парична мярка, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.

В Известие от 2007 г. Комисията е формулирала най-добрите практики, които гарантират, че решенията за възстановяване на несъвместима и неправомерна държавна помощ ще се изпълняват по-бърз начин и  в пълен размер. Държавите-членки трябва да прилагат, бързи и ефективни процедури за възстановяване на незаконна помощ, включително и чрез националните си правни системи. Комисията отчита, че възстановяването на неправомерна държавна помощ се е подобрило през последните години. През последните десет години Комисията е обявила незаконна държавна помощ в размер на приблизително € 12 милиарда, от които 90 %  успешно са възстановени в бюджетите на държавите-членки..
Ако Съдът на Европейския съюз установи, че въпросната държава-членка не се е съобразила с неговото решение, той може да й наложи заплащането на еднократно платима сума или на периодична имуществена санкция.

Повече обща информация за нарушения  на адрес:

вторник, 23 ноември 2010 г.

Цифрови технологии: На какво са способни авангардните нанотехнологии

Благодарение на финансирано от Европейската комисия изследване в областта на нанотехнологиите е направена крачка напред към създаването на „мантията невидимка“ на Хари Потър. Учени от Германия, Гърция, Турция и Обединеното кралство са успели да манипулират светлината с помощта на нанотехнологии, създавайки възможността за приложения не само в областта на лещите и оптичните вериги, но и по отношение на екзотични триизмерни устройства като „мантии невидимки“. Макар понастоящем да се ограничава със „скриването“ на предмети, по-малки от милиметър, проектът осигури ключово доказателство на принципа за създаване на оптични свойства на дадени материали по начини, досега смятани за невъзможни. Проектът е част от инициативата на Комисията за насърчаване на високорисковите изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) по отношение на бъдещите и нововъзникващите информационни технологии — цел, която е заложена в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.
Учени от проекта PHOME са проектирали и създадали „фотонни метаматериали“, които влияят на поведението на светлинните лъчи. Научният пробив се основава на принципа на трансформационната оптика, въведен от екипа, който стои зад проекта. Самата „мантия невидимка“ се състои от миниатюрни прътове с диаметър само няколкостотин нанометра, подредени в структура, наподобяваща куп дървени трупи. Прътовете са внимателно подредени, така че да могат частично да пречупват светлинните вълни.
Променяйки скоростта и посоката на движение на светлината, учените могат да насочват светлинните вълни така, че да заобикалят предмет с размер от микрометър по начин, който го прави невидим в триизмерното пространство и при дължини на светлинните вълни, близки до видимия от човека спектър. Работи се по постигането на ефекта във видимия диапазон, като резултатите се очакват през януари.
Досега подобни „мантии невидимки“ са функционирали само в две измерения. Това означава, че скритият предмет е невидим, когато наблюдаващият се опита да го види фронтално. Погледнат отстрани обаче предметът става видим. Това е първото изследване, довело до създаването на устройство, чрез което даден предмет става невидим и в трите измерения.
В бъдеще изследването може да намери приложения в разработването на коренно нови оптични компоненти, като например съвършени лещи, устройства за съхранение на светлина, както и важни компоненти за лазерите и оптоелектрониката като модулатори и изолатори. Макар засега „мантиите невидимки“, способни да скрият човек, да остават отвъд възможностите на съвременната наука и техника, изследването доказва важен принцип, който доскоро е смятан за невъзможен.
Изследователската работа по проекта PHOME започва през април 2008 г. и ще приключи в края на 2011 г. Общата стойност на проекта възлиза на 1,88 млн. евро, като Комисията участва с 1,43 млн. евро от бюджета за изследвания в областта на ИКТ, предвиден в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2007—2013 г.).
Успехите, постигнати по програмата за бъдещи и нововъзникващи информационни технологии (FET-Open) в развиването на авангардна европейска изследователска дейност, са подтикнали Комисията да предложи удвояването до 2015 г. на средствата, предвидени за научни изследвания в тази област.
Схемата за финансиране на научни изследвания в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии (FET-Open) е отворена за концептуално нови предложения за изследвания с висок потенциал и дългосрочна визия. По проекта PHOME работят изследователи от три европейски академични институции — Фондацията за изследователска дейност и технология в Гърция, Технологичния институт на Карлсруе, Германия, както и Импириъл колидж в Лондон, Обединеното кралство. Университетът „Билкент“ в Турция е партньор по проекта благодарение на споразумението си за асоцииране с ЕС в областта на изследователската дейност.

Повече информация за проекта на следния адрес:

Енергетика:Каква е визията на Европа за развитието на енергийния диалог с Русия през следващото десетилетие-реч на комисар Йотингер

„Енергийният диалог ЕС-Русия” е основан на 30 октомври 2000 година на среща на върха в Париж. Тогавашният лидер на ЕС и Руската федерация признават, че енергийните отношения са ключови в областта на сътрудничеството между ЕС и Русия  и трябва да бъдат обновени.

На 22 ноември 2010 г. в Брюксел се отбеляза 10 годишнината от „Енергийният диалог ЕС Русия”. В реч, произнесена от комисар Йотингер се отбелязва, че диалогът през последните години е допринесъл за изграждане на доверие между ЕС и Руската федерация в стратегически важния енергиен сектор. Диалогът играе основна роля в решаването на много конкретни проблеми, при газовата криза през 2009 година, при обмена на позиции и идеи, в сближаването на законите и стандартите, по-специално в областта на енергийната ефективност и за насърчаването на съвместни проекти, било то в областта на инфраструктурата или на енергийната ефективност.
 Годишнината е повод да се направи преглед на постиженията на ЕС и Русия в енергийния диалог и да се извлекат поуките от неуспехите. Отношенията ЕС - Русия са белязяни с възход и падения, но има и съвместим интерес, който трябва да се преследва. Различията не трябва да се разглеждат като пречка за тясно партньорство и сътрудничество - точно обратното.

Руската федерация е важен енергиен партньор на ЕС. Според данни от Евростат, през 2008 г. вносът от Русия възлиза на 31 % от общия внос на газ в ЕС, 27% от общия внос на петрол и 24% от общия внос на въглища в ЕС. Голяма част от урана , използван в ЕС се внася от Русия.


От друга страна ЕС също е важен търговски партньор за Русия. 47 % от вноса на Русия е с произход от Европейския съюз и около 75 % от инвестициите в Русия идват от европейски инвеститори.
Тази тясна взаимозависимост ще остане и в бъдеще.


Но, ключовият момент от речта на комисар Йотингер е разясняването на руските партньори на промените в европейската енергийна политика и визията на Европа за развитието на енергийния диалог ЕС - Русия през следващото десетилетие..

„Нека да кажем на нашите руски партньори, че тази конференция се провежда в един важен момент от европейската енергийна политика. Влизането в сила на Договора от Лисабон преди една година, даде стабилна правна основа за развитие на енергетиката. Това е и признаване на факта, че тази област става все по-важна за европейската икономика и нейните граждани.”
В речта по нататък се дава информация, че преди две седмици Комисията е приела нова стратегия, която очертава предизвикателствата пред политиката на ЕС до 2020 година. Също, че миналата седмица Комисията е предложила Съобщение, което очертава нуждите на ЕС от енергийни инфраструктури и че се планира през месец февруари следващата година да се проведе специална среща на държавните глави на държавите членки и правителството на ЕС, посветена на развитието на енергетиката,

В речта изрично се подчертава, че в много области спешно трябва да се предприемат действия на европейско и национално равнище, за да разполагат държавите членки с надеждни, достъпни и екологично устойчиви доставки на енергия.

„Ние трябва да завършим истинския европейски енергиен пазар, който да позволи енергийните продукти да могат да се пренасят при пазарни условия от Талин до Лисабон - една Европа без граници, не само за движението на хора или на капитали, но и за енергия.”
В тази връзка комисар Йотингер споделя, че новата  европейска енергийна политика няма да бъде пълна без външното си измерение и подчертава факта, че държавите-членки неколкократно са призовали ЕС да говори в един глас с третите страни.
На практика, националните икономики не разполагат с достатъчна пазарна сила за да изразят и защитят интересите си, това може да го направи само един пазар с размерите на ЕС.

Въз основа на разпоредбите на Договора от Лисабон, които изясняват и укрепват външнополитическото измерение, външната енергийна политика на ЕС трябва да осигури ефективна солидарност, отговорност и прозрачност между всички държави-членки, което отразява интереса на ЕС и гарантира сигурността на вътрешния европейски енергиен пазар.  Това изисква да бъдат въведена в действие по – ефективна координация между държавите –членки и на равнище на ЕС.

„Ние ще направим конкретни предложения за такава външна енергийна политика в рамките на следващата година."

 Основните цели на ЕС в енергийното сътрудничество с Русия :

Въз основа на тясната взаимозависимост в енергетиката между ЕС и Руската федерация отношенията да се поставят на стабилна и устойчива основа. За тази цел следва да се постигне общо разбиране на пътна карта до 2050 г , която да е полезен инструмент за координиране на целите на енергийната политика, доколкото това е възможно. Това е в интерес на сигурността на доставките за ЕС и в интерес на сигурността на търсенето за Русия.
В дългосрочен план ЕС работи по амбициозната цел за "нисковъглеродна икономика" до 2050 година.

Комисар Йотингер поставя и въпроси

Важно е да се знае какъв е сценарият за развитие на руския енергиен пазар? Какъв ще е руския капацитет за производство на петрол и газ през следващите десетилетия? Какъв ще е инвестиционния климат, за да е в състояние да привлича вниманието на европейските инвеститори? Руската енергийна стратегия до 2030 г. предлага първата представа за възгледите на руското правителство.

Въз основа на тези и други документи, може да се разработи обща "визия" на енергийните отношения в полза на двете страни.

Основните европейски послания и предложения към Русия са:


 *Съществена предпоставка за стабилни и дългосрочни отношения е стабилната правна основа. Отношения между ЕС и Руската федерация, се основават на партньорство и сътрудничество от 1994 година, което специално в енергийния сектор не отговаря повече на нуждите и съвременните изисквания за  енергийно сътрудничество. Има необходимост в новото споразумение, което в момента се договаря между Русия и ЕС, да се включи силна и изчерпателна глава „Енергетика”, която да разшири обхвата на сегашните разпоредби на споразумението. Първата важна стъпка към една по-стабилна правна основа, ще бъде присъединяването на Руската федерация към СТО.
     
*  Споразумението между   ЕС и Русия -Партньорство за модернизация ще бъде добра основа за развитие на конкретни проекти в  енергетиката между ЕС и Руската федерация.  Енергийният диалог ще даде своя принос към дискусията на  следващата среща на върха ЕС-Русия. Както Русия, така и ЕС са изправени пред предизвикателството да  модернизират енергийния сектор. Пътят към развитие на устойчива икономика е енергийна ефективност и иновационни технологии.
Друг приоритет на  Партньорството следва да е   подобряване  на инвестиционния климат и на достъпа до пазарите. Трябва да се намалят административните бариери. Комисар Йотингер с нетърпение очаква  руските предложения за промяна на съществуващата рамка в Руската федерация, като отбелязва, че изискванията за енергийна ефективност и етикетиране са породили проблеми в Руската федерация, но те могат да се разрешават чрез прагматичен двустранен подход.
   
 *  Сигурността на доставките и сигурността на търсенето са въпросите, които  ще останат в самия център на енергийните отношения между ЕС и Русия. В отговор на газовата криза през 2009 г., ЕС е създал механизъм за ранно предупреждение и за предотвратяване с цел по –добро справяне при бъдещи кризи. Този механизъм е бил от полза през юни тази година. Целта на ЕС –Русия трябва да бъде избягване на  бъдещи кризи. Един от ключовите елементи в това отношение е въвеждане на прозрачни пазарни отношения между производителите, транзитните страни и потребителите. Този подход има напредък, както сочат и последните преговори между Полша и Руската федерация за разрешаване на възникналите проблеми по газопровода "Ямал.
   
 * Накрая комисар Йотингер подчертана, че за следващите години, транспортирането на въглеводородни ресурси от Русия към ЕС срещу инвестиции и технологии от ЕС към Русия ще остане в основата на двустранните  отношения. Целта на енергийните отношения в дългосрочен план трябва да е сближаване на пазарите. Ако се пристъпи към хармонизиране на правилата за функциониране на енергийните пазари, отношенията между ЕС и Русия ще се опростят в много посоки. Инвестиционните решения на руските компании в ЕС или на европейските компании в Русия ще ускорят и доведат до развитие на сектора, резултат, който инвестициите постигат в други сектори.


В края на речта комисар Йотингер заключава:



"Енергията е живата кръв на нашите общества. Благосъстоянието на нашия народ, на промишлеността и икономиката зависи от наличието на безопасна, сигурна, устойчива и достъпна енергия. В същото време емисиите, свързани с енергията възлизат на почти 80% от общите емисии на парникови газове. Разрешаването на това предизвикателство е едно от най-големите изпитания, с което Европа трябва да се справи. Това ще отнеме десетилетия, за да се насочат енергийните системи към един по-сигурен и устойчив път. За Европейския съюз тези предизвикателства са толкова големи, че не могат да бъдат преодолени от държавите членки поотделно. Ние сме по-силни когато действаме заедно. Европеизирането на енергийната политика вече започна.

Предизвикателствата, обаче не са само за Европа. Тя не може да реализира своите енергийни цели, без тясно сътрудничество с основните доставчици. Русия е не само главен доставчик на енергия на Европейския съюз, но и стратегически съсед. Обединяването на усилията и ресурсите, в рамките на последователна и прозрачна рамка, която ще помогне за постигане на стабилност и намаляване на несигурността. Това ще бъде нашата задача за следващите десетилетия в енергийния диалог между ЕС и Русия."

 
 

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Цифрови технологии:Europeana предоставя онлайн достъп до над 14 милиона артефакта от европейското културно наследство

През 2008 година стартира инициативата за създаване на европейска цифрова бибилотека - Europeana, която има за цел да предостави онлайн достъп до цифровизирани книги, географски карти, снимки, картини, филми и музикални клипове, предоставени  от културни институции в цяла Европа.
Според публикувано съобщение на Европейската комисия, към днешна дата всеки гражданин на света има достъп до над 14 милиона артефакта от европейското културно наследство.

Групата за размисъл („комитет на мъдреците“ — Maurice Lévy, Elisabeth Niggemann, Jacques de Decker), създадена от Комисията, за да изследва нови начини за осигуряване на онлайн достъп до културното наследство на Европа,  в  началото на 2011 г. трябва да публикува доклад, в който да представи амбициозни препоръки за ускоряване на процеса на цифровизация на културното наследство на Европа.

Сред добавените през тази година нови материали са български пергаментов ръкопис от 1221 г., представляващ свидетелство за развитието на българския език; „Catechismusa prasty szadei“ („Простите слова на катехизиса“), първата литовска книга, публикувана през 1547 г.; екземпляр от 1588 г. на старогръцки и латински на „Technē rētorikēs“ („Реторика“) на Аристотел; картини на творилия през 17-и век холандски художник Jan Steen; всички творби на немските автори Гьоте и Шилер; филмов материал от 1907 г. от празненствата по случай на

Деня на датската конституция; както и поредица заснети преди Първата световна война фотографии на манастира Glendalough в Ирландия ( още примери )
В момента повече от 14 милиона от тези цифровизирани единици, както и някои музикални клипове, са достъпни чрез www.Europeana.eu, като броят им далеч надхвърля първоначално заявената от Комисията цел от 10 милиона единици за 2010 г.

Цифровизираните снимки, географски карти, картини, музейни експонати и други изображения представляват 64 % от колекцията в Europeana. 34 % от колекцията са цифровизирани текстове, сред които пълното съдържание на повече от 1,2 милиона книги, които могат да бъдат четени онлайн и/или изтеглени. Текстовете включват хиляди редки ръкописи, както и най-ранните печатни книги (инкунабула) от преди 1500 г. Видео и аудио материалите представляват по-малко от 2 % от колекцията. Най-вече заради трудностите и разходите, свързани с уреждането на правата за цифровизиране и предоставяне на достъп до материали, защитени от авторското право (дори за материали, излезли от разпространение или печат), или до материали, носителите на правата на които са неизвестни (т.нар. осиротели произведения), много от достъпните чрез Europeana материали са стари, т.е. незащитени от авторското право произведения.

Всички държави-членки на ЕС са предоставили материали за Europeana, но приносът им все още е неравномерен. Франция е предоставила най-много материали (18 % от общия им брой). Германия е увеличила своя дял на 17 %. За да се гарантира, че Europeana представлява един истински обзор на европейското културно наследство, тя се нуждае от още качествени материали от всички държави-членки.


През следващата година Europeana възнамерява да експериментира със създадено от потребителите съдържание и ще ги покани да участват в Europeana с материали, посветени на темата за Първата световна война.
Понастоящем в Europeana могат да се видят две виртуални изложби.
Изложбата „Reading Europe“ предоставя богат избор на редки книги и литературни творби от Европа.
Изложбата „Аrt nouveau“ разкрива възможностите, които се откриват при събирането на едно място на културни материали от различни държави.

Офисът на Europeana се намира в Националната библиотека на Нидерландия в Хага. Europeana се управлява от Фондацията „Europeana“, 80 % от дейността на която се финансира от ЕС.





събота, 20 ноември 2010 г.

Енергетика:Енергийният съвет ЕС - САЩ подкрепя изграждането на Южен коридор

След среща на Енергийния съвет ЕС – САЩ, проведена на 19 ноември 2010 г. в специално съобщение до медиите се дава информация за взети решения по изграждането на Южен коридор.

В изявлението се подчертава, че енергията е важен елемент от диалога ЕС-САЩ през 21 век, тъй като има ефект върху международните отношения, икономиката и политиките за развитие.
Работейки съвместно в областта на енергетиката, ЕС и САЩ ще повишат общата сигурност и просперитет: чрез подкрепа на стабилен, надежден и прозрачен световен енергиен пазар,  като чрез координиране на регулаторните режими и изследователските програми, ще се ускори въвеждането на чисти и ефективни енергийни технологии на бъдещето.
Сътрудничеството между ЕС и САЩ подкрепя икономическия растеж и създаването на работни места, като отчита проблемите с промените в климата.
През ноември 2009 г. Европейският съюз и Съединените американски щати, установяват  Съвет по енергетика на  равнище министри–ЕС - САЩ с цел задълбочаване на диалога в тази област. Проведената среща на 19.11.2010 г. има за  цел да направи преглед на напредъка и да делегира нови проекти на работните групи по сигурността, технологиите и политиките.
Участниците от страна на ЕС на ниво министри са върховният представител на ЕС Катрин Аштън, министър на енергетиката Фрея ван ден Боше за председателството на ЕС и комисаря по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер, а от страна на САЩ Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън, както и заместник-секретаря на Американското министерство на енергетиката Даниел Понеман, които заявяват:

„Ние, ръководителите,  преглеждайки работата на работната група за енергийна сигурност бяхме окуражени от напредъка, направен след последната среща по разработването на  Южен коридор, който да отговори в дългосрочен план на изискването на Европа за  разнообразяване на източниците и маршрутите, за природен газ.
Ние отбелязахме, че на 7-ми юни 2010 година с подписване на ценовото споразумение за  транзит на газ между Турция и Азербайджан се откри пътя за производителите и доставчиците  да договарят конкретни договори за доставка на Каспийски газ до Европейските пазари.
 Ние с нетърпение очакваме  сключването на търговски споразумения с консорциума Шах Дениз II в началото на 2011 г., което ще доведе до   изграждането на необходимата инфраструктура.
Ние считаме, че допълнителни източници на  не-каспийския газ за "Южен коридор, могат да се доставят от Ирак, който има потенциал за износ, след като удовлетвори собствените си потребности.”

петък, 19 ноември 2010 г.

Енергетика:Как на практика става изграждането на европейския енергиен пазар

Като експерт винаги съм се интересувала от водената дългогодишна европейска политика на либерализация и премахване на монополните структури в секторите -енергетика и телекомуникации.

Германия винаги е била водеща в тази област и предприема реални стъпки за създаване на единен енергиен пазар в Европа.

В потвърждение на казаното е и последното изявление на председателя на енергийния регулатор на Германия – Bundesnetzagentur, Matthias Kurth.

Председателят на немсия регулаторен орган в областта на енергетиката изразява голямото си задоволство и приветства операторите на преносни системи  за електроенергия в Германия, Франция и страните от Бенелюкс за решението им да пристъпят към пълно интегриране на пазарите за електроенергия ("пазарно обвързване") ("market coupling"), което представлява "огромна стъпка към завършване на европейския енергиен пазар ".

С това решение се изпълнява една от важните цели на Германия и Европа в областта на енергийната политика.

Сливането на енергийните пазари е особено важно, тъй като то води до незабавно уеднаквяване на електрическите мрежи в Централна Европа със съществуващите вече пазарно обвързани мрежи между Германия и Северна Европа-(Дания, Швеция, Норвегия, и Финландия)

Немският регулаторен орган Bundesnetzagentur е твърд поддръжник на интегрирането на тези пазари и е ръководил и координирал преговорите. Координацията е от съществено значение поради различните оперативни организации на инициативите.

Един интегриран енергиен пазар  има това предимство, че електроенергията може да „тече” от региони, където тя се произвежда евтино, към региони с високи цени. Това от своя страна ще доведе до по ниски-цени в тези региони и до общо хармонизиране на цените на едро във взаимносвързаните региони.

С предприетите стъпки също ще се повиши ликвидността при търговията с електроенергия и ще се стимулира конкуренцията. Според Kurth Германия ще има ползи от един голям интегриран пазар за електроенергия, в сравнение с други европейски страни, благодарение на географското си положение и наличието на множество интерконектори.

Kurth също подчертава и приноса, направен от всички пазарни участници, а така също и от съответните регулаторни органи, които са работили заедно, за да се постигне този положителен резултат. Споразумението е един практически пример за успешно регионално сътрудничество в една крайно сложна област. Всички участващи страни са споделили виждането, че това е само началото. Следващата стъпка е да се включи пазара на Южния регион и да се изградят връзки с пазарите в Източна Европа

Посланието на председателя на немския енергиен регулатор завършва:
"Чрез създаването на хармонизиран и взаимосвързан пазар в Северна и Западна Европа вече е налице единен пазар на електроенергия, който се простира от Хамерфест до Марсилия. Нашата визия за бъдещето е той да се разшири към Лисабон, Талин, както и към Атина.”

сряда, 17 ноември 2010 г.

Енергетика: Комисията посочи изграждането на Южен коридор за приоритетен проект

Днес Европейската комисия представи приоритетите за изграждане на енергийната инфраструктура на Европейския съюз в следващите две десетилетие, която да осигури мрежите на 21 век.
В публикуваното Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите се определят приоритетните коридори на ЕС за транспортиране на електроенергия, газ и петрол. Картата на приоритетите ще послужи като основа за бъдещо разрешение за финансиране на конкретни проекти на ЕС .

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на енергетиката, заяви:
"Енергийната инфраструктура е ключов фактор за всички наши енергийни цели: от сигурността на доставките, интегрирането на възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност до правилното функциониране на вътрешния пазар. От съществено значение е, че ние обединяваме нашите ресурси. Това е от съществено значение, че ние обединяваме нашите ресурси и ускоряваме реализацията  приоритетните проекти на ЕС . "
В съобщението се определят ограничен брой приоритетни коридори на ЕС, които е необходимо спешно да се разработят, за да се  постигнат целите на политиката на Европейския съюз, за постигане на конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките, като значително се укрепят  съществуващите трансгранични междусистемни връзки и се интегрират  източниците на възобновяема енергия в мрежата , за да се свържат тези държави членки (като България), които са почти изолирани от европейския енергиен пазар.

Въз основа на тези предварително определени коридори от "Европейски интерес" през 2012 г. ще бъдат установени конкретните проекти, които ще получат финансиране, разрешения за строеж, включително ще бъде определен и срок за вземане на окончателните решения, като същевременно се гарантира пълното спазване на законодателството за околната среда и участие на обществеността. При планирането и изпълнението на тези проекти, Комисията ще подкрепя регионалното сътрудничество между страните. Освен това се определят и по-дългосрочни цели, като например "Европейски магистрали за електроенергия ".

В сектора на електроенергията са определени четири приоритетни коридори за ЕС:

1. Изграждане на морска електропреносна мрежа в северните морета, която да свързва Северна и Централна Европа за транспортиране на енергия, произведена от разположени в морето вятърни паркове с потребителите в големите градове и съхраняване на енергия в изграждането на водни централи в Алпите и скандинавските страни.

2. Изграждане на взаимовръзки в Юго - Западна Европа за транспортиране на енергия, произведена  от вятър, слънчева, водна към останалата част на континента.

3. Изграждане на връзки в Централна, Източна и Югоизточна Европа, с цел засилване на регионалната мрежа.

4. Интегриране на Балтийския енергиен пазар в европейския пазар.

В газовия сектор са определени три приоритетни коридори за ЕС

1. Южният коридор за доставка на газ пряко от Каспийско море до Европа, за да се разнообразят източниците на газ.

2. Балтийски енергиен пазар, интеграция и свързване към Централна и Югоизточна Европа

3. Север-юг коридор в Западна Европа, за да се премахнат вътрешните проблеми и  се позволи оптимално използване на възможностите за външни доставки.

За да се изпълнят тези приоритети са необходими около 200 милиарда евро за инвестиции в газопроводи и електрически мрежи.

Смята се, че само част от тези средства ще дойдат от частния сектор, като се очертава недостиг от около 100 млрд. Евро.

Карта на Европа с приоритетните коридори за пазара на електроенергия и природен газ.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Енергетика: Публикувани са правилата с условията за достъп до преносните мрежи за природен газ

На 11.11.2010 г. в Официален вестник на ЕС е публикувано

от 10 ноември 2010 година
за изменение на глава 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до преносни мрежи за природен газ

Правилата с условията за достъп следва да се прилагат  от месец март 2011 г.

За да се осигури на предприятията достъп до преносните  мрежи за природен газ в Регламент (ЕО) № 715/2009 са формулирани указания за определяне на техническата информация, която е необходима  за да се осъществява реален  достъп до системата.

С публикуваното решение на Комисията се въвеждат изисквания за прозрачност с цел да се осигури реален достъп до газопреносните системи и да се предоставят минимално допустими гаранции за практическа реализация на равен пазарен достъп до преносната мрежа за природен газ.
В решението се  дава определение на техническата информация, необходима за получаване от страна на потребителите на газопреносни мрежи (network users) на реален достъп до системата, определение на всички важни точки във връзка с изискванията за прозрачност, както и на информацията, която трябва да се оповестява за всички важни точки, и на графика, съгласно който да се публикува тази информация
 

Енергетика:Третият енергиен пакет

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 713/2009 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 13 юли 2009 година
за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия
 
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 714/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 13 юли 2009 година
относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 715/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 13 юли 2009 година
относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005

ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 13 юли 2009 година
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО

ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 13 юли 2009 година
относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО

неделя, 14 ноември 2010 г.

Енергетика:Какви мерки следва да предприеме България, за да изпълни изискванията на европейското законодателство за газовия пазар

В съответствие с изискванията на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 994/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета публикуван в Официален вестник на12 .11.2010 г., и влизащ в сила от 2 декември 2010 г., България като държава членка е длъжна да въведе следните мерки:

Възможно най-скоро и не по-късно от 3 декември 2011 г., България следва да определи компетентен орган, който да осигурява изпълнението на мерките, предвидени в регламента.

До 3 юни 2012 г. Компетентният орган следва да изготви и приеме превантивен план за действие, и план за действие при извънредни ситуации, като преди това ги съгласува и проведе консултации с Комисията и съседните държави членки –Румъния и Гърция.

Не по-късно от 3 декември 2012 г., превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации, следва да се приемат и да се оповестят публично, като същевременно се представят на Комисията. Комисията информира Координаци­онната група по природния газ. Компетентните органи осигуряват редовeн мониторинг на изпълнението на тези планове.

До 3 декември 2013 г. Операторите на преносната мрежа следва да осигурят постоянен двупосочен капацитет по всички трансгранични междусистемни връзки между държавите-членки

До 3 декември 2013 г. операторите на газопреносната система следва да адаптират действието на газопреносните системи, частично или изцяло, с цел да се позволи физическото преминаване на потоците от газ и в двете посоки по трансграничните междусистемни връзки.

Не по-късно от 3 март 2012 г. операторите на преносни системи следва да представят на своите държави- членки

а) предложение за двупосочен капацитет във връзка с обратната посока („капацитет за обратен поток“); или

б) искане за освобождаване от задължението за създаване на двупосочен капацитет.

До 3 декември 2011 г. Компетентният орган следва да направи пълна оценка, на рисковете за сигурността на доставките на газ в своята държава-членка.

С цел да се даде възможност на Комисията да оцени ситуацията по отношение на сигурността на доставките на природен газ на равнище на Съюза:

Най-късно до 3 декември 2011 г. България, като държава-членка следва да предаде  на Комисията съществуващите междуправителствени споразумения, сключени с трети държави,  като Русия и "Газпром", които оказват въздействие върху изграждането на газовата инфраструктура и доставките на газ.

При сключването на нови междуправителствени споразумения с трети държави, които оказват въздействие върху газовия пазар, държавите-членки следва да уведомяват Комисията;
По отношение на съществуващи договори, както и на нови договори и при изменения на съществуващи договори, най- късно до 3 декември 2011 г. предприятията за природен газ уведомяват съответните компетентни органи за следните елементи на договорите със срок над една година, които са сключени с доставчици от трети държави:

i) срок на договора;

ii) договорени количества общо, на годишна база и средно месечни количества;

iii) в случай на тревога или извънредна ситуация — дого­ворени максимални дневни обеми;

iv) договорени пунктове на доставка.

Най-късно до 3 декември 2014 г., Комисията следва да изготви  заключение относно възможните начини за повишаване на сигурността на доставките на природен газ на равнище на Съюза, като прецени възможността за извършване на оценка на риска и за установяване на превантивни планове за действия и планове за действия при извънредни ситуации на равнището на Съюза и докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на регламента, включително и за постигнатия напредък в областта на взаимосвър­заността на пазара.

Комисията също следва да докладва пред Европейския парламент и Съвета относно общата съгласуваност между превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации на държавите-членки, както и относно приноса им към соли­дарността и готовността от гледна точка на Съюза.



петък, 12 ноември 2010 г.

Енергетика: Публикуван е Регламента с мерките за гарантиране сигурността на доставките за газ

В Официален вестник на ЕС от 12.11.2010 г. е публикуван


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 994/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 октомври 2010 година

относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета

Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави- членки, считано от 2 декември 2010 г.

В специално приложение към регламента се подчертава важността на сътрудничеството между България, Гърция и Румъния за осъществяване на по-голяма взаимосвързаност и взаимозависимост на пазарите и доизграждането на вътрешния пазар на газ.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV


РЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

В съответствие с член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз и както се подчертава в член 6 от Директива 2009/73/ЕО и член 12 от Регламент (ЕО) № 715/2009, регионалното сътрудничество е израз на духа на солидарност и също така е основно понятие от настоящия регламент. Регионалното сътрудничество е необходимо по- специално за изготвянето на оценката на риска (член 9), на превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации (членове 4,5 и 10), на стандартите за инфраструктурата и доставките (членове 6 и 8), както и на разпоредбите за Съюза и регионалните мерки при извънредни ситуации (член 11).

Регионалното сътрудничество съгласно настоящия регламент се основава на съществуващото регионално сътрудничество между предприятията за природен газ, държавите-членки и националните регулаторни органи с цел подобряване, наред с другото, на сигурността на доставките и интеграцията на международния енергиен пазар, като например трите регионални пазара в рамките на Регионалната газова инициатива, Газовата платформа, Групата на високо равнище по Плана за взаимосвързаност на балтийския енергиен пазар, както и Координационната група за сигурността на доставките към Енергийната общност. При все това специфичните изисквания за сигурността на доставките могат да насърчат създаването на нови рамки на сътрудничество, а съществуващите области на сътрудничеството ще трябва да бъдат адаптирани с цел да се гарантира максимална ефективност.

Във връзка с все по-голямата взаимосвързаност и взаимозависимост на пазарите и доизграждането на вътрешния пазар на газ, сътрудничеството между следните държави-членки, примерно и наред с другото, включително между части от съседни държави-членки, може да увеличи индивидуалната и колективна сигурност на техните доставки на газ:

— Полша и трите балтийски държави (Естония, Латвия и Литва);

— Иберийският полуостров (Испания и Португалия) и Франция;

— Ирландия и Обединеното кралство;

България, Гърция и Румъния;

— Дания и Швеция;

— Словения, Италия, Австрия, Унгария и Румъния;

— Полша и Германия;

— Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург;

— Германия, Чешката република и Словакия;

— други.

Когато е необходимо и целесъобразно, регионалното сътрудничество между държавите-членки може да се разшири, така че да се засили сътрудничеството със съседните държави-членки, и по-специално в случая на „газови острови“ с цел подобряване на междусистемните връзки. Държавите-членки могат също така да участват в различни групи за сътрудничество.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Енергетика:Комисията представи новата енергийна стратегия до 2020 г.


Днес Комисията представи новата си стратегия за конкурентоспособен, устойчив и надежден енергиен сектор. В съобщението „Енергия 2020“ и работния документ към него се определят енергийните приоритети за следващите десет години и се залагат мерките за посрещане на необходимостта от намаляване на разхода на енергия, изграждане на пазар с конкурентни цени и сигурно снабдяване, насърчаване на технологичното лидерство и провеждането на ефективни преговори с международните партньори на ЕС.
Комисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заявява:


„Предизвикателството, което поставя енергията, е един от най-големите тестове за всички нас. Дълготрайното подобряване на устойчивостта и сигурността на енергийната ни система може да изисква време, но амбициозните решения трябва да бъдат взети сега. За постигането на ефикасна и конкурентоспособна икономика с ниски въглеродни емисии е необходимо поставянето на енергийната политика на европейско равнище и фокусирането върху няколко належащи приоритети.“

В приетото днес съобщение Комисията откроява пет възлови приоритета. Въз основа на тези приоритети и представеното действие, в рамките на следващите 18 месеца Комисията ще представи конкретни законодателни инициативи и предложения. Съобщението поставя и плана за дискусиите между държавните и правителствени ръководители на първата среща на върха на ЕС по въпросите на енергетиката, която ще се състои на 4 февруари 2011г.

Намаляване на разхода на енергия

Комисията предлага да съсредоточи инициативите си върху транспорта и строителството, които са двата сектора с най-голям потенциал за намаляване на разхода на енергия. С оглед подпомагане на собствениците на жилища и местните структури да финансират дейности за реновиране и увеличаване на енергийната ефективност, до средата на 2011 г. Комисията ще предложи инвестиционни стимули и иновативни финансови инструменти. При възлагането на строителни работи или услуги, както и при закупуването на продукти, публичният сектор следва да обръща внимание на енергийната ефективност. В промишлеността издаването на сертификати за енергийна ефективност би могло да стимулира предприятията да инвестират в по-малко енергоемки технологии.

Общоевропейски интегриран енергиен пазар с инфраструктури

Комисията залага целева дата за завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар. До 2015 г. би трябвало да бъдат приобщени всички държави- членки. В рамките на следващите десет години ще са необходими 1 000 млрд. EUR инвестиции в енергийните инфраструктури на ЕС. За ускоряване на основните стратегически проекти на Съюза Комисията предлага опростяване и съкращаване на процедурите за издаване на разрешения за строителни работи, като поставя максимален срок за преедоставяне на окончателното разрешение и на финансирането от ЕС. Принципът на „обслужване на едно гише“ би трябвало да позволи координирането на всички молби за издаване на необходимите за осъществяването на даден проект разрешителни.

27 държави — един глас по енергийните въпроси на международната сцена

Предлага се ЕС да координира енергийната си политика по отношение на третите държави и в частност с основните си партньори. В рамките на политиката за добросъседство Комисията предлага разширяването и задълбочаването на Договора за енергийна общност, така че да бъдат приобщени желаещите да участват на енергийния пазар на ЕС държави.

Обявява се и важно сътрудничество с Африка, насочено към предоставяне на устойчива енергия на всички жители на този континент.

Водеща роля на Европа в областта на енергийните технологии и иновациите

Предстои лансирането на четири мащабни проекта в ключови за европейската конкурентоспособност области: нови технологии за интелигентни мрежи и съхранение на електроенергията, научно-изследователска дейност върху биогоривата второ поколение и партньорството „Интелигентни градове“ за поощряване на пестенето на енергия в градските райони.

Активни потребители за сигурна, безопасна и достъпна енергия

 Комисията предлага нови мерки за ценово съпоставяне, смяна на доставчиците, ясни и прозрачно фактуриране.


Енергийните цели на ЕС бяха включени в приетата от Съвета през юни 2010 г. стратегия на ЕС „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Съюзът освен това си постави за 2020 г. амбициозни цели по отношение на енергията и изменението на климата, сред които са намаляване на емисиите на парникови газове с 20 %, увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници на 20 % и подобряване с 20 % на енергийната ефективност.


Антитръст: Санкции в размер на €799 милиона на 11 въздушни карго превозвачи за участие в картел за фиксиране на цени

На 9 ноември 2010 г. Европейската комисия съобщи, че е наложила 799 445 000 евро санкции на 11 въздушни превозвачи на товари за участие в световен картел.

Картелът е действал от декември 1999 г. до февруари 2006 г., когато започва разследването на комисията и е засегнал Европейското икономическо пространство(ЕИП). Между участниците в картела са едни от най-известните авио компании, като Air Canada, Air France-KLM, British Airways, Cathay Pacific, Cargolux, Japan Airlines, LAN Chile, Martinair, SAS, Singapore Airlines and Qantas. Участниците в картела са съгласували допълнителните такси, заплащани за гориво и безопасност, без да се предлагат отстъпки за спедиторите в период от 6 години. Lufthansa и дъщерното й предприятие Swiss получават пълно освобождаване от санкции, тъй като са се възползвали от Програмата на Комисията за освобождаване от санкции и първи са й предоставили информация за съществуването на картела.
Картелът е за фиксиране на цени на услугите за въздушен превоз на товари наричани още „въздушно карго”. На практика участниците в картела са провели поредица двустранни и многостранни срещи, на които са координирали различни елементи от цените, като първоначалните контакти са били свързани с допълнителното заплащане за гориво и гарантиране на сигурността. Фактът, че цените на горивата са се увеличили, или че разходите за сигурност са нараснали след терористичните атаки през 2001 г. не може да се приеме за обективна причина, за ограничаване на конкуренцията между участниците на пазара за въздушно карго.
Ако разходите на компаниите са се увеличили, то е нормално да се увеличат и цените, но увеличението не трябва да става чрез съгласуването им между конкурентите.
По принцип услугата се предоставя на спедитори, действащи от името на компании, които искат да превозват стоки през границите и между континентите.

Нарушението

Първоначалните контакти са били свързани с обсъждане на размера на доплащанията за гориво. Компаниите са контактували помежду си, за да бъдат сигурни, че всички карго превозвачи прилагат една и съща добавка, отнесена към килограм товар. Участниците в картела са разширили обхвата на сътрудничеството си като са въвели и допълнителна такса за сигурност и са отказвали да изплащат комисионни на своите клиенти-спедиторите.

Целта на авиокомпаниите, участници в срещите, е била допълнителните такси да се прилагат от всички без изключение. С отказа да се изплащат комисионни на спедиторите, авиокомпаниите са били сигурни, че няма да възникне конкуренция между тях при предоставяне на услугата на клиентите. Подобни търговски практики са в нарушение на правилата за конкуренция на ЕС.

Санкциите

При определяне размера на санкциите Комисията е взела предвид продажбите на компаниите на засегнатия пазар, много сериозната тежест на нарушението, което покрива цялата територия на ЕИП.

На всички превозвачи са били редуцирани с 50% размера на продажбите на карго услуги по линии между ЕИП и трети страни. По този начин комисията е отчела факта, че част от вредите от картела са причинени извън ЕИП.

Комисията е увеличила с 50 % санкцията на SAS за предишни участия в картел на авиационния пазар (SAS/Maersk картел)

Всички компании са получили намаление на санкцията с 15 %, предвид общата регулаторна среда в сектора, която би могла да окуражи ценовата координация. Още 10 % намаление на санкцията са предоставени на четири участника, поради ограниченото им участие в картела. На две компании изчислената санкция е превишавала законовия праг от 10 % от общия оборот, и поради тази причина санкцията им е намалена до законовото равнище.

Lufthansa (и дъщерното й предприятие Swiss) са получили пълно освобождаване от санции по Програмата за освобождаване от санкции на ЕК (Leniency Programme), тъй като са предоставили ценна информация за съществуването на картела.

За оказано сътрудничество на Комисията по време на разследването в съответствие с Leniency Programme, санкциите са намалени на Martinair (50%), Japan Airlines (25%), Air France-KLM (20%), Cathay Pacific (20%), LAN Chile (20%), Qantas (20%), Air Canada (15%), Cargolux (15%), SAS (15%) and British Airways (10%).

Пет компании са поискали намаляване на санкцията, поради невъзможност да я изплатят. След подробен анализ ЕК е счела, че те не отговарят на условията за намаляване на санкцията.


Искове за вреди

Всяко физическо или юридическо лице, което е засегнато от антиконкурентните практики на описания картел, може да предяви иск за причинени вреди пред националните съдилища на държавите членки. Установената практика на Съда и Регламент 1/2003 г. на Съвета потвърждават, че в случай на заведен иск за вреди пред национален съд, решението на Комисията има обвързваща сила за съда и представлява доказателство, че поведението е осъществено и е незаконно.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Енергетика: Изявление на комисаря по енергетика, направено на 4-ти ноември 2010 г. по повод газовия договор между Полша и Русия.

Комисарят по енергетика  Йотингер прави изявление по повод проведена среща между негови служители и зам.министър Budzanowski. Комисарят приветства разясненията, които е дала полската страна по сключеното споразумение между операторите "EuRoPol-Gaz" собственик на газопровода „Yamal” и бъдещия оператор на газопровода „Gaz-System ". И двете страни са подчертали ключовата роля на следващите мерки, които следва да се предприемат от полския енергиен регулатор и изключителната важност на разработването на Мрежовите кодекси от страна на „Gaz-System”. Полските власти следва да потвърдят в писмен вид поетия ангажимент за осигуряване на съответствие между полското право и правото на ЕС и то чрез конкретни решения за правоприлагане на правилата.

Комисар Йотингер изразява задоволство от резултата от срещата, и от доброто сътрудничество с полските и руските власти за предоговаряне на междуправителственото споразумение за "Yamal”, подписано миналата седмица. Междуправителственото споразумение предвижда рамка за сътрудничество на държавно ниво, докато Споразумението между операторите предвижда допълнителни подробности по търговско споразумение между двете дружества.

Комисар Йотингер изразява задоволство от постигнатия успех, който гарантира, че Междуправителственото споразумение между Русия и Полша е приведено в съответствие с правото на ЕС.

По специално това означава, че операторът на газопровода " Gaz-System” ще отговаря за сключването на договори за пренос на недискриминационна основа и, че Полша може да ре-експортира руски газ, доставен в Полша. Полша не може повече да използва Междуправителственото споразумение, като инструмент, който да й позволява да не спазва изцяло разпоредбите на Втори и Трети пакет за вътрешния енергиен пазар.

В изявлението още веднъж се отбелязва, че на проведената среща полската страна е предоставила информация за разпоредбите на споразумението с оператора, които са от значение за оценката на ЕК, доколко те са съобразени с правото на ЕС в областта на енергетиката. Полските власти и представителите на ЕК са се съгласили, че споразумението на оператора следва да бъде допълнено от по нататъшни мерки, свързани с изпълнението, като например създаване на мрежов кодекс, който следва да дава условията и реда за:

  • изчисляване на наличния капацитет, базирано на принципа „ползвай го или го загуби” (use-it-or-loose-it principle);

  • разпределението на наличния капацитет от оператора по прозрачен и недискриминационен начин;

  • предлагане на услуги за реверсивност на потоците;

  • прилагане на недискриминационни тарифи , определени на база на разходите;

  • бъдещото развитие и разрастване на "Yamal";

Освен това, след въвеждане в полското законодателство на разпоредбите на Третия пакет за вътрешния енергиен пазар(срокът за всички държави членки е  месец март 2011 г.) , ще са необходими допълнителни мерки, например мерки, които да гарантират спазването на разпоредбите за отделяне (unbundling provisions). Това включва също полският енергиен регулатор да сертифицира оператора на преносната система, след получено одобрение от Комисията.



петък, 5 ноември 2010 г.

Транспорт: Европа на високите скорости

Европейската комисия публикува брошура за ползите от високоскоростните линии (ВСЛ), предлагащи на европейските граждани по безопасен, бърз, удобен и екологичен железопътен транспорт.

Високоскоростните влакове могат да достигат над 200 км / ч по модернизирани конвенционални линии и над 250 км / ч по нови линии, предназначени специално за високи скорости. Към момента, движещите се по ново изградени линии влакове могат да достигнат скорост от 360 км/ час, а по модернизирани конвенционалните линии  до 250 км/час.

Високоскоростните линии могат да гарантират на гражданите намалено време и по-високи комфорт на пътуване и ниско въздействие върху околната среда, което им дава възможност да се конкурират успешно с автомобилния и въздушния транспорт. До края на 2009 г. в Европа има изградени 6 214 km високоскоростни линии, по които влаковете могат да се движат със скорост над 250 км / ч.
Високо скоростната мрежа на Европа през 2010 г.


Високо скоростната мрежа на Европа през 2020 г.
В момента наличието на различни технически стандарти на европейската мрежа от ВСЛ създават значителни допълнителни разходи. Все още не е напълно използван огромният потенциал на ВСЛ по отношение  създаването на мобилност в целия континент. Европейският съюз има за цел да насърчи изграждането  на паневропейска високоскоростна мрежа, чрез издаване на общи технически стандарти за качество, които да са  валидни за всички държави-членки. Предвижда се създаването на рамка за разработване и внедряване на стандартизирани инструменти, като Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS). В процеса ще се включи и Европейската железопътна агенция (ERA), органът, които спомага за интегрирането на Европейската железопътна мрежа чрез подобряване на безопасността на железопътния транспорт и  безпрепятственото преминаване на влаковете през границите в рамките на ЕС.