понеделник, 28 февруари 2011 г.

Държавна помощ: Комисията изисква от държавите-членки по-бързо възстановяване на незаконната държавна помощ и затяга контрола и процедурите по възсановяването й

През 2010 г. държавите-членки са възстановили общо 530 млн. евро незаконна държавна помощ, отпусната на предприятия без да е съобщена на Комисията и впоследсвие обявена от нея за несъвместима с правилата на Европейския съюз за държавните помощи. За последните 10 години общият размер на възстановената държавна помощ е 10,9 милиарда евро. Оставащите помощти, които подлежат на събиране, са в размер на около € 1,8 милиарда

За да увеличи скоростта на възстановяване на незаконно отпуснатата държавна помощ, Европейската комисия предприема стъпки за ускоряване на процедурите и затягане на правилата, спрямо държавите-членки, които не изпълняват законодателството на ЕС по отношение на държавните помощи, не се съобразяват с решенията за възстановяването й или не осъществяват необходимия контрол.

В бъдеще комисията ще наблюдава още по-стриктно възстановяването на помощта и ще започва процедурата за нарушение веднага след като стане ясно, че съответното правителство няма да предприеме необходимите действия за събиране на парите.

Какви са задълженията на държавите – членки, ако Комисията установи незаконно отпусната държавна помощ.

  • Комисията ще очаква правителствата на държавите – членки да я информират, в рамките на два месеца след получаване на решението за отпусната незаконна държавна помощ, за предприетите стъпки за идентифициране на получателите и сумите за възстановяване. Процесът на възстановяване следва да бъде завършен през следващите два месеца. Целта е чрез възстановяване на незаконната държавна помощ държавите-членки да гарантират равни условия на конкурентите на съответния пазар и заедно с това да спестят парите на данъкоплатците.
  • Комисията ще счита, че държавата-членка е изпълнила решението за възстановяване, когато помощта (плюс начислена сложна лихва) е напълно възстановена, или когато тя е предприела всички необходими стъпки, за да изпълни искането за възстановяване, ако компанията междувременно е изпаднала в несъстоятелност.
  • Комисията може да започне процедура за нарушение срещу държавата-членка, ако тя не изпълни решението за възстановяване и не може да докаже съществуването на абсолютна невъзможност. В този случай Комисията може да отнесе въпроса пряко до Съда на Европейските общности в съответствие с член 108 (2) от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Ако държавата-членка не се съобрази с решение на Сметната палата, Комисията може да изследва въпроса в съответствие с член 260 (2) от ДФЕС. Ако Съдът постанови, че държавата-членка не се съобразява с решението му, той може да наложи плащането на неустойки от държавата-членка.
С цел да даде по-ясни указания на държавите-членки, през 2007 г. Комисията прие Известие за ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ, включително чрез предявяване на вземания заедно с другите кредитори в случаите на обявена несъстоятелност от предприятието получило помощта.
Статистиката за незаконната помощ, процеса на възстановяване и на висящите дела в Съда може да се види ТУК.

сряда, 23 февруари 2011 г.

Енергетика: Заседание на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика

На 28 февруари 2011 г. в Брюксел ще се проведе заседание на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, на което ще се разискват изключително енергийните въпроси, поставени след обсъждането на Европейския съвет в областта на енергетиката на 4 Февруари 2011 г.
Министрите на държавите-членки, отговарящи за енергетиката, ще бъдат запознати с подготвения от ЕК проект на регламент за създаване на рамка за наблюдение на енергийните пазари, с цел гарантиране целостта и прозрачността на енергийните пазари и разкриване на пазарни злоупотреби и манипулации.
Очаква се Министрите на държавите-членки също така да приемат заключения, с които да определят краткосрочните, средносрочни и дългосрочни приоритети на енергийната стратегия на ЕС за 2011-2020, по-специално по отношение на вътрешния енергиен пазар, енергийната ефективност, инфраструктурата, научните изследвания и иновациите в областта на енергийните нисковъглеродни технологии, местните източници на енергия и производство, както и външните енергийни отношения.
Заключенията на Съвета, базирани на две съобщения в областта на енергетиката, подготвени от Комисията, ще допълнят заключенията изготвени от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г. и ще допринесат за подготовката на пролетното заседание на Европейския съвет, което ще се състои на 25 март 2011 г.
Съветът по енергетика е призван също да допринесе за координиране на икономическата политика на стратегията "Европа 2020" във връзка с  новия цикъл на "Европейския семестър”.
Въз основа проучването на Европейската комисия на годишния растеж за 2011 г. и изготвен от председателството въпросник, енергийните министри по-конкретно ще обсъждат двете специфични енергийни цели, заложени в стратегията "Европа 2020", а именно повишаване на енергийната ефективност и достигане на 20 % дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия.

Документи, които ще се разглеждат на срещата:

вторник, 22 февруари 2011 г.

Бъдещото сътрудничество между ЕС и Русия - среща на ЕК с делегация на руското правителство

На 24 февруари 2011 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще приеме делегация на руското правителство, водена от министър-председателя Владимир Путин. На срещата на равнище изпълнителни органи ще бъдат разгледани всички въпроси, свързани с отношенията между ЕС и Русия, от подкрепата за процеса на модернизиране в Русия до въпросите, свързани с търговията и енергетиката, както и по-задълбоченото сътрудничество в сферата на технологиите и международните въпроси.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Енергетика: Повече информация за бъдещето на енергията от възобновяеми източници

В момента енергийната политика е приоритет номер едно, както за ЕС, така и за държавите–членки. В този контекст развитието на енергията от възобновяеми източници е особено важно защото тя играе решаваща роля за намаляване на емисиите на парникови газове и други форми на замърсяване, води до разнообразяване и подобряване на сигурността на енергийните доставки и гарантира на Европа водещо световно лидерство при развитието на чисти технологични индустрии.
За постигане на тази обща цел, лидерите на Европейския съюз се споразумяха за правно обвързващи национални цели за увеличаване на дела на възобновяемата енергия, така че да се постигне дял от 20% за целия съюз до 2020 година.
Посочените цели се съдържат в Директивата за възобновяемите енергийни източници. Директивата изисква от държавите-членки да предприемат бързи и навременни стъпки за реформиране на нормативната си уредба. Освен това, за да се развие критична маса от ефективни чисти технологии, които да гарантират изпълнението на заложената от директивата цел (20 % дял на енергията от възобновяеми източници до 2020 г.), реформата в енергийния сектор също трябва да е съпроводена с планиране, обучение, определяне на критериите за устойчивост и предприемане на съответните регулаторни стъпки.
Прогнозен (Green X)  модел за развитието и растежа на енергията от възобновяеми енергийни източници до 2030 г. за 27-те държави-членки на ЕС

В тази връзка се изисква от националните и регионални правителства  да вземат мерки за премахване на пречките пред ефективното развитие на производствата на електроенергия от възобновяеми източници, но трябва да се има предвид, че в процеса за намаляване на консумацията на енергия и нейното ефективно използване роля имат всички граждани-производители и потребители на енергия в Европа. Именно за подобряване на информацията по тези въпроси и разпространяването й до широк кръг граждани на ЕС, комисията публикува брошура (Renewables make the difference), в която се описва съществуващата регулаторна рамка и се обясняват различните технологии, които вече са действащи или предстоят да се развият, така че целта от 20% на ВЕИ да е първата стъпка към нисковъглеродното енергийно бъдеще на Европа.


понеделник, 14 февруари 2011 г.

Обществено допитване: Как да се подобрят механизмите за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите

Европейската комисия започна допитване относно механизмите за европейско финансиране на научноизследователската дейност и иновациите. Целта е да се направят сериозни подобрения на тези механизми, за да се улесни достъпа до европейските средства, да се постигнат по-осезаеми научни и икономически резултати и по-добро съотношение между качество и инвестиции.
Документите и интернет страниците, свързани с допитването:
Допитване относно Зелената книга
Страница на „Съюз за иновации“
Европейски институт за иновации и технологии
Седма рамкова програма
Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации
Европейски съвет по научни изследвания
Инструмент за финансиране със споделяне на риска
Оценка на ИФСР
Доклад на експертната група за междинна оценка на 7РП
Отговор на Комисията на доклада за междинната оценка
Съобщение на Европейската комисия за опростяването от април 2010 година

Коментарите и предложенията по тези документи могат да се изпращат до 20 – ти май 2011 г.
На 10 юни 2011 г. Комисията ще организира голяма заключителна конференция, като продължение на допитването. Тогава ще бъде обявено и наименованието на новата стратегическа рамка.
Преди края на 2011 г. Комисията ще представи законодателно предложение за разходите за научни изследвания и иновации в рамките на бъдещия бюджет на ЕС след 2013 г.

събота, 12 февруари 2011 г.

Енергетика: Комисията разяснява политиката си относно енергията от възобновяеми източници

На 31.01.2011 г. Европейската комисия представи Съобщение за енергията от възобновяеми източници, с което призова държавите-членки да засилят сътрудничеството по между си, за да достигнат заложените цели - 20 % енергия от възобновяеми източници до 2020 г. Заедно със съобщението Комисията публикува разяснение и отговори на редица конкретни въпроси, свързани с политиката на ЕС за развитие на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. и произтичащите от нея задължения за държавите-членки.

Какво е възобновяема енергия?
Възобновяеми източници на енергия са вятърната  енергия (както на суша, така и в морето), слънчева енергия (термични, фотоволтаични и концентрирана), хидро-електрическа енергия, енергия от приливите/отливите, геотермална енергия и биомаса (включително биогорива и биологични течности). Енергията от възобновяеми източници е алтернатива на изкопаемите горива, използването й  има за цел намаляване на замърсяването и емисиите на парникови газове. Другата роля на възобновяемата енергия е разнообразяването на енергийните доставки  в ЕС, които да доведат до намаляване на зависимостта му от доставките на петрол и газ.

Каква е европейската  цел за 2020 г.?
Приетата през 2009 г. Директива за възобновяемата енергия Renewable Energy Directive, установява обвързващи цели за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници. Новото  законодателство се фокусира върху постигането на 20% дял на възобновяемата енергия в ЕС от общия енергиен микс до 2020 година. Всяка държава-членка трябва да достигне индивидуални цели за общ дял на възобновяемата енергия в потреблението на енергия. Освен това, в транспортния сектор, всички държави-членки следва да  постигнат  една и съща цел за 10% дял на възобновяемите енергийни източници.

Къде се намира Европа  през 2010 г.?
Съгласно съществуващата Директива за възобновяемите енергийни източници няма заложени задължителни междинни цели за 2010 година. Въпреки това, в предходните две директиви - 2001 Зелена Директива за електроенергията  Green Electricity Directive и Директивата за биогоривата от 2003 г. Biofuels Directive са посочени примерни не  обвързващи цели за два сектора: електроенергия и горива за транспорта.
 В сектора на електроенергията, се очаква само седем от 27-те държави-членки да постигнат целите за 2010 г. В транспортния сектор, се очаква девет държави-членки да изпълнят своите цели за 2010 г. (Виж тук).
ЕС като цяло достига малко над 18% дял на възобновяемата енергия за  електроенергията през 2010 г., при цел от 21%. При транспорта, ЕС достига 5,1%, вместо  5.75%.

Дали Европа ще постигне целите за 2020 г.?
Поради това, че  държавите-членки не са постигнали целите за 2010 г. за дела на възобновяемата енергия в енергийния и транспортния сектор, новата Директива за възобновяеми енергийни източници ги задължава  да предприемат коригиращи действия. Националните планове за действие относно  възобновяемите енергийни източници трябва да съдържат всички мерки, които да са насочени към ефективно постигане на целите, съдържащи се в директивата. Целта е неизпълнението на целите за 2010 г. да бъде преодоляно и държавите-членки да достигнат правно обвързващите цели до 2020 г. В съответствие с представените през 2010 г,  от държавите-членки национални планове, заложените цели до 2020 г. ще бъдат изпълнени от всички държави-членки.

Колко инвестиции са необходими за постигането на целта 20% възобновяема енергия?
За постигане на целите за 2020 г., държавите-членки трябва да прилагат националните си планове за действие и значително да увеличат финансирането на възобновяемата енергия. Необходимо е годишните капиталови  инвестиции бързо да се удвоят до € 70 млрд. Тези инвестиции трябва да идват предимно от частния сектор. Това може да стане като  големите енергийни компании инвестират във вятърни и слънчеви предприятия или домакинствата инвестират в слънчеви системи или други форми на възобновяема енергия.

Какъв тип финансиране има помощта предоставена от държавите-членки?
Държавите-членки използват широк спектър от различни финансови инструменти, за да спомогнат за намаляване на разходите при производство на енергия от  възобновяеми източници. Тези инструменти включват; подкрепа на капитала- безвъзмездна помощ, заеми и гаранции по заеми, фондове за дялово участие;  помощ за производството- благоприятни тарифи, премии, квотни схеми, сертификати, данъчни стимули и търгове.

Какво трябва да направят държавите-членки по отношение на финансирането?
Комисията препоръчва по-нататъшни реформи на националните схеми за подкрепа на възобновяемата  енергия. Необходимо е схемите за подпомагане да гарантират, че разходите  за производство на възобновяема енергия ще продължават да намаляват, но те също така трябва да осигурят и стабилен инвестиционен климат, като не допускат промени с обратна сила, които да обезкуражат инвеститорите.

Дали ЕК е предложила хармонизация?
Не. В Съобщението на ЕК не е предложена хармонизация на инструментите за финансиране. Комисията насърчава координацията на схемите за подкрепа на възобновяемата енергия на държавите-членки, чрез  използване механизмите за сътрудничество, които вече са предвидени в Директивата за възобновяема енергия 2009. Например, ако голям вятърен парк произвежда електроенергия в една страна, тя може да се споразумее с друга държава-членка за финансиране на парка, която да отчете част от енергията като  изпълнение на заложената собствена цел. Или ако държавите-членки са на обща схема за подкрепа, потребителите в страната вносител на електроенергията  ще плащат на преференциални цени (или друга форма на подкрепа).
Сближаване на финансирането, като например добавки в тарифите, ще бъде необходимо в средносрочен или дългосрочен план, когато се създаде истинския европейски пазар. Това може да включва по-голямо сътрудничество при определяне на тарифите и техния срок, технологии и т.н. Може да се включват и напълно обединени общи  схеми за подпомагане (например, както е планирано от Норвегия и Швеция).

Какви са механизмите за сътрудничество?
Механизмите на сътрудничество са средство, което разрешава на държавите-членки да се възползват от формата на търговия с възобновяема енергия, като същевременно запазват контрола върху националните си схеми за подпомагане и за постигане на националните цели. Механизмите на сътрудничество включват статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане. Според плановете на Италия и Люксембург се очаква те да използват тези механизми за подпомагане на  развитието на възобновяемите енергийни източници в друга държава-членка и да ги пресмятат за националните си цели. Очаква се девет страни (Чешка република, Германия, Испания, Литва, Унгария, Австрия, Полша, Словения и Швеция) да надхвърлят целите си за 2020 г. и поради това може да има излишък на разположение, който да се прехвърли  в друга държава-членка, чрез използване  на механизмите за сътрудничество

Какво е предимството на единен европейски енергиен пазар за възобновяеми източници на енергия?

Единният енергиен пазар има предимство, че може да се  реализирант икономии от мащаба при производството в рамките на ЕС, което ще стимулира производството, ще намали  разходите за производство на енергия от възобновяеми източници, ще запази   конкурентоспособността на индустрията в глобален мащаб и ще отвори огромен потенциал за създаване на работни места. По-рентабилно е слънчевата енергия да се произвежда в страни, където има повече слънчеви дни, отколкото в тези с малко слънчеви дни, същото е и при вятърната енергия и наличието на достатъчно ветровити дни Ниските  производствени разходи в крайна сметка ще се отразят в цените на енергията, което ще е от полза както за компаниите, така и за  потребителите.

Какво ЕС е допринесъл до момента в сектора на възобновяемите енергийни източници?

Финансовото  подпомагане на възобновяемите енергийни източници от ЕС е сравнително ниско. За периода 2007-2009 г. средствата изразходвани за възобновяема енергия са в  размер на около € 9,8 млрд., по-голямата част от които под формата на заеми от Европейската инвестиционна банка. През този период финансова та подкрепа се състои от:
€ 8,4 млрд. заеми и помощ от Европейската инвестиционна банка;
€ 565 милиона от Европейския план за икономическо възстановяване;
€ 110 милиона  за "Интелигентна енергия за Европа", която съфинансира анализи и проучване на политиката в областта на възобновяемата енергия;
 € 499 милиона  от Структурните фондове и Кохезионния фонд са отпуснати на държавите-членки, за проекти и демонстрации на възобновяемите енергийни източници ( общо от около € 4, 8 млрд. планирани за 2007-2013 г.);
 € 250 милиона  от рамковата  програма на ЕС за изследване и развитие (R & D);
 В допълнение € 151 милиона от бюджета на  EIP GIF за  рисков капитал или гаранции по заеми;
Отделно от това, Европейската банка за възстановяване и развитие е предоставила SEI заеми от около € 140 милиона

Какво е влиянието на възобновяемите енергийни източници върху създаването на работни места?
Индустрията на възобновяемите енергийни източници има голям потенциал за създаване на работни места основно при производителите на оборудване ще са необходими монтажници, техници, строители и инженери. Според последните проучвания в момента в производството на възобновяема енергия  работят над 1,5 милиона души, а до  2020 г. се очаква този брой да нарасне  с 3 милиона.

вторник, 8 февруари 2011 г.

Обществено допитване:Как да се постигне съгласуван европейски подход при колективните искове

Европейската комисия започна допитване до обществеността относно колективните искове. Целта на тази консултация е да се определят общите принципи на правото на колективно обезщетение. Консултацията ще спомогне да се проучи как общите принципи могат да бъдат вместени в правната система на ЕС и в правните системи на 27-те държави-членки.
През 2008 г. Комисията издаде Бяла книга за исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕС. В Бялата книга Комисията подчерта необходимостта от ефективна колективна защита, която да даде възможност на всички потърпевши от нарушаване на правилата за конкуренция на ЕС да получат пълно обезщетение за вредите, които са им били нанесени. Към момента претърпелите вреди потребители, търсещи справедливо възстановяване на щетите, трябва да преодолеят редица трудности – при подаване на исковете,  представянето на доказателства и определяне размера на щетите.
ЕК определя допитването като изключително важно за политиката на ЕС в областта на конкуренцията и приканва всички заинтересовани страни да участват в публичната консултация.
Резултатите от консултацията с обществеността ще позволи на Комисията, както е предвидено в работната й програма за тази година, да приеме съобщение по темата. Общите принципи, изложени в това съобщение ще са основата за всички възможни бъдещи инициативи за колективни искове в законодателството на ЕС.
Документът "Към съгласуван европейски подход при колективните искове"

неделя, 6 февруари 2011 г.

Енергетика: Кои са спешните задачи за България в областта на енергетиката според заключението от срещата на върха

Срещата на върха по въпросите на енергетиката, състояла се на 4 февруари 2011 г., прие заключителен документ, в който са посочени основните и спешни задачи, които ЕС, ЕК и държавите – членки следва да изпълнят в краткосрочен план.
Какво трябва да направи България, за да е в крак с другите държави-членки и да допринесе за създаването и развитието на единния европейски енергиен пазар.

В заключението отново се подчертава, че:
  •     Европейския съюз се нуждае от напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран вътрешен енергиен пазар.
За постигане на тази цел:
Законодателството за вътрешния енергиен пазар, има се предвид Третия енергиен пакет, трябва да бъде бързо и цялостно прието и прилагано от държавите-членки, включително и България, при пълно спазване на договорените срокове.
Срокът е 3-ти  март 2011 г.
  •    Вътрешният пазар трябва да бъде завършен до 2014 г., така че да позволи на газовите и електроенергийни потоци да се движат свободно
За постигане на тази цел:
Необходимо е засилване  на сътрудничеството между Националния регулаторен орган, независимите оператори на преносни системи, които трябва да отговарят на заложените в Третия енергиен пакет критерии за независимост и прозрачност, срокът за създаването им отново е месец март 2011 г., с Агенцията за сътрудничество с националните регулаторни органи. Това сътрудничество трябва да доведе до ускоряване на работата по свързване на енергийните пазари и създаване на мрежови кодекси, приложими към мрежите в целия Европейски съюз.
Държавите-членки, в сътрудничество с европейските органи по стандартизация в индустрията, са поканени да  ускорят работата по приемане на технически стандарти за системите за зареждане и отчитане на електрическите превозни средства, до средата на 2011 г. и за интелигентните  мрежи до края на 2012 година.
Комисията редовно ще докладва относно функционирането на вътрешния енергиен пазар, като ще обръща специално внимание на потребителите, включително най-уязвимите потребители в съответствие със заключенията на Съвета от 3 декември 2010 година.
  • Нужни са сериозни усилия за модернизиране и разширяване на европейската енергийната инфраструктура чрез осъществяване на  взаимосвързаност между мрежите на отделните държави-членки, в съответствие с приоритетите, определени от Комисията в съобщението относно енергийната инфраструктура.
За постигане на тази цел:
Особено важно е да се гарантира, че ще започне да действа солидарността между държавите-членки, че ще се реализират алтернативните доставки / транзитните маршрути и източниците на енергия и че ще се развиват възобновяемите енергийни източници, които да се конкурират с традиционните източници. Важно е да се ускорят и подобрят процедурите при даване на разрешения за изграждане на нови инфраструктури, при зачитане на националните компетенции и процедури
Приканва комисията да подкрепя държавите – членки в усилията им да развиват предприетите инициатива за регионално сътрудничество, с цел превръщане на енергийните пазари и мрежи от национални в регионални.
Нито една държава–членка не следва да е изолирана от електроенергийната или газопреносната мрежа на ЕС до 2015 г., или нейната енергийна сигурност да бъде застрашена от липса на подходящи междусистемни връзки. За да изпълни това условие, България трябва да ускори изграждането на междусистемните газови връзки, България - Гърция и България - Румъния, които имат осигурено европейско финансиране. Освен това с тези газови връзки ще се улесни създаването на коридора "Север-Юг".
  • По-голямата част от важните разходи за финансиране на инфраструктурни инвестиции ще трябва да се предоставят от пазара, като разходите се възстановяват чрез тарифите.
За постигане на тази цел:
Изключително важно е държавите–членки да гарантират, че определянето на тарифите става по прозрачен и недискриминационен начин. Те трябва  да са  на равнища, съответстващи на нуждите от финансиране, да е налице подходящо разпределение на разходите при трансграничните инвестиции, да водят да повишаване на конкуренцията и на конкурентоспособността и да отчитат въздействието върху потребителите.
В случаите когато изграждането на определени проекти са оправдани от гледна точка на гарантиране на сигурността на доставките или солидарността, но не могат да привлекат достатъчно пазарно финансиране, може да се наложи да се добавят ограничени публични средства към привлечените вече частни инвестиции.
Тези проекти трябва да бъдат подбирани на основата на ясни и прозрачни критерии. Комисията се приканва да докладва до юни 2011 г. на Съвета какви публични средства ще са необходими и как да се отстранят евентуални пречки пред инвестициите във важни инфраструктурни проекти.

  • По-нататъшно повишаване на сигурността на доставките
За постигане на тази цел:
Трябва да се оцени потенциала на Европа за устойчив добив при използването на конвенционални и неконвенционални (шисти газ и нефтът от битуминозни шисти) изкопаеми горива.
  • Инвестиране в енергийна ефективност повишаване на конкурентоспособността и подкрепа на сигурността на енергийните доставките и устойчиво развитие на ниска цена. Целта  от 20% до 2020 г на енергийната ефективност, както е договорено през месец юни  2010 от Европейският съвет, която в момента не се изпълнява в график, трябва да бъде изпълнена..
За постигане на тази цел:
Това изисква от държавите–членки по  решителни действия за използване  значителния потенциал за по-високи спестявания на енергия при сградите, транспорта продуктите и процесите. От 1 януари 2012 г. всички държави-членки следва да включват стандарти за енергийна ефективност при обществените поръчки за съответните обществени сгради и услуги, имайки предвид водещата цел на ЕС.
Съветът ще  проверява по надлежен начин предстоящото предложение на Комисията за нов план за енергийна ефективност, който да даде по-подробно описание на поредицата от политики и мерки по цялата верига на доставка на енергия. Комисията  ще направи преглед на изпълнението на целта на ЕС за енергийна ефективност до 2013 г. и ще предложи по-нататъшни мерки, ако е необходимо.
  • Подобряване на работата по прилагане на Директивата за възобновяема енергия
За постигане на тази цел:
Комисията се приканва да подобри работата си с държавите-членки относно прилагането на Директивата за възобновяемата енергия, по-специално по отношение на прилагането на последователни национални схеми и механизми за сътрудничество.
  • Стимулиране инвестициите във възобновяеми енергийни източници и в безопасни нисковъглеродни технологии.
За постигане на тази цел:
Европейският съюз и неговите държави-членки следва да стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници и в безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии като акцентират върху прилагането на приоритетните технологии,  установени в Европейския стратегически план за енергийни технологии SET Plan.
Комисията се приканва да разработи нови инициативи за интелигентни мрежи, включително тези, свързани с разработването на екологични превозни средства, за съхранение на енергия, устойчиви биогорива и енергоспестяващи решения за града.
  • Необходимост от по-добра координация между ЕС и държавите-членки в отношенията им с оглед осигуряване на съгласуваност и последователност във външните отношения на ЕС с ключови производители, транзитни, страни и страните потребители.
За постигане на тази цел:
Комисията се приканва да представи до юни 2011 г. съобщение относно сигурността на доставките и международното сътрудничество, насочено към по-нататъшно подобряване на последователност и съгласуваност на външната дейност на ЕС в областта на енергетиката.
Държавите-членки се приканват да информират Комисията за всички свои нови и съществуващите двустранни енергийни споразумения с трети страни, считано  от 1 януари 2012 г; Комисията ще предостави информацията на разположение на  всички държави-членки в подходяща форма при спазване на критериите за защита на чувствителната търговска информация. Например за България това са газовите договор с „Газпром” и  Русия.
Върховният представител на ЕС е приканен в работата си да вземе изцяло предвид политиката за гарантиране на енергийната сигурност. Енергийна сигурност трябва да бъде напълно отразена и при водената политика със съседните на ЕС страни. 
  •    ЕС трябва да предприеме инициативи, в съответствие с Договора и съответните международни форуми, за   постигане на  взаимноизгодни енергийни партньорства с ключови участници  от стратегическите коридори
За постигане на тази цел:
Следва да се обхванат широк кръг от въпроси, включително регулаторни подходи по всички въпроси от общ интерес, като енергийната сигурност, безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии, енергийна ефективност, инвестиционната среда и поддържане и насърчаване на най-високите стандарти за ядрена безопасност. Този подход следва да насърчава съседните страни да приемат съответните вътрешни правила на енергийния пазар, особено чрез разширяване и задълбочаване на Договора за енергийна общност и насърчаване на инициативите за регионално сътрудничество. В контекста на енергийната стратегия 2020 следва също да се разработят мерки, необходими за осигуряване на равнопоставени пазарни условия на производителите на енергия в ЕС с тези извън Европейското икономическо пространство.
Европа трябва да разнообрази своите маршрути и източници на доставка. Поради това Комисията се приканва да продължи усилията си за улесняване на разработването на стратегически коридори за пренос на големи количества газ като Южния коридор.

  • ЕС трябва да разработи надеждна форма за прозрачно и взаимноизгодно сътрудничество с Русия в областта на енергетиката
За постигане на тази цел:
ЕС следва  да ускори работата и възможно най-скоро да разработи  надеждна, прозрачна и основава на партньорство с Русия политика от взаимен интерес в областта на енергетиката. Тази позиция следва да се прилага в преговорите с Русия, които се водят в момента за модернизиране на енергийния диалог в областта на енергетиката.
  •   ЕС ще си сътрудничи с трети страни, с цел да се овладее нестабилността на цените на енергията
За постигане на тази цел:
ЕС ще продължи работата в рамките на Г-20
  • Европейският съвет очаква разработването на нисковъглеродна стратегия  2050
За постигане на тази цел:
Следва да се разработи  рамка за по-дългосрочен план за действие в енергетиката и в други свързани сектори. За постигането на целта на ЕС, в контекста на необходимите намаления от групата на развитите страни според IPCC, за намаляване на емисиите на парникови газове с 80-95% до 2050 г. в сравнение с 1990 г., както е договорено през октомври 2009 г, ще е необходима революция в енергийните системи, която трябва да започне още сега. Особено внимание трябва да се отдели при определяне на междинните  етапи към постигане на целта 2050. Европейският съвет ще продължи прегледите по развитието на стратегията на регулярна основа.

събота, 5 февруари 2011 г.

петък, 4 февруари 2011 г.

Енергетика: Енергетиката на Европа

Презентация на срещата на Европейския съвет по въпросите на енергетиката

Енергетика: Кои са приоритетните енергийни проекти с европейско финансиране

На срещата на Европейския съвет по въпросите на енергетиката бяха представени европейските енергийни проекти, които ще се финансират по линия на Европейската програма за икономическо възстановяване.




Енергетика: Достъпна, сигурна и устойчива енергия за европейските граждани

Презентацията "Енергийните приоритети на Европа" на Председателя на ЕК Жозе Барозу, представена на срещата на Европейския съвет  в Брюксел.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Енергетика: Енергийната политика - ключовият въпрос за срещата на Европейския съвет

На 4 февруари 2011 г. ще се състои среща на върха в Брюксел, на която ръководителите на ЕС и на правителствата на държавите – членки ще обсъдят европейската енергийна политика и по специално начините за свързване на европейските енергийни мрежи, увеличаване на енергийната ефективност и намаляване на зависимостта от вноса.
Енергийната политика е от решаващо значение за сигурността на Съюза и икономическия успех. Растежът и работните места зависят от безопасни, сигурни, устойчиви и достъпни енергийни доставки.
За да даде ясна перспектива пред бъдещото развитие на единния енергиен пазар лидерите на ЕС трябва спешно да вземат няколко изключително важни решения.
Три са важните области, които  чакат решения:

1. Завършване на европейския енергиен пазар
През последните години Европейската комисия работи усилено, за да гарантира осъществяването на действително интегриран европейски енергиен пазар, който да е в основата на европейската енергийна политика. Целта е  да се преодолее сегашната фрагментираност на енергийните пазара, да се осигури на практика сигурност на доставките, да се засили солидарността между държавите – членки и да се даде възможност на потребителите и предприятията да се възползват от предимствата, които може да им предложи конкуренцията на пазара и свободния избор.
Например, влиянието на газовата криза от 2009 г. би могло да е по-малко вредно, ако по това време е съществувала подходяща инфраструктура и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Освен това, за да бъде икономически по-ефективно разработването на възобновяеми източници на енергия, те трябва да бъдат включени в електрическа мрежа, която функционира на континенталния пазар.

По-специално Комисията ще настояват за следните резултати:
•Завършване на вътрешния пазар на газ и електроенергия до 2014 г. Националните регулаторни органи, Европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори и на Европейската мрежа от оператори на преносни системи ще трябва да ускорят работата си и да вземат бързо мерки, по-специално по отношение на:
•Решенията за мрежови кодекси "за пренос на електроенергия и газ”
•Премахване на националните технически бариери,
•Определяне на тарифи, които отразяват финансовите параметри.
•Споразумение за ключовите приоритетни инфраструктурни връзки. До 2015 г. не трябва да останат държави – членки, които представляват острови по отношение на мрежите за електроенергия и газ. Също така, държавите-членки следва да рационализират и ускорят процедурите за разрешителни за строеж и в случай на недостатъчно пазарно финансиране да  предоставят публични средства за инфраструктури, които са от европейски интерес.  Комисията ще представи идеите си за финансиране на инфраструктурата, които включват новаторски решения за преодоляване на недостига във финансирането, преди лятото.

2. Приемане на иновативни решения, които да гарантират ефективното и устойчиво използване на енергията:
Мерките за енергийна ефективност имат огромен потенциал, както за сигурността на доставките, така и за устойчиво развитие. Въпреки това, държавите-членки все още не са постигнали достатъчен напредък в тази област. За да ускори работата по въпросите на енергийната ефективност, Комисията ще представи през следващите седмици план за действие за това как да се достигне целта от 20% ефективност до 2020 година. Това ще включва идеи за регулаторни подобрения, както и за новаторски финансови стимули. Особен акцент ще бъде поставен върху енергийната ефективност на сградите и мобилността. Между другото, Комисията ще предложи държавите-членки да използват лоста на обществените поръчки, които представляват 16% от БВП на ЕС, около € 1500 млрд. годишно.
Освен това, ЕК очаква Европейския съвет да призове за засилване на научните изследвания в областта на енергетиката, особено в приоритетните области, определени в стратегически енергийни технологии на Комисията (SET) план (внедряване на интелигентни мрежи, нови технологии за съхранение, устойчиви биогорива, решения за енергийно спестяване и интелигентни градове).

3. Изграждане на външното измерение на вътрешния пазар:
Европейският съюз внася повече от половината от своите енергийни доставки, което представлява 2,5% от БВП. За ЕС диверсификацията на източниците, доставчиците и транзитните маршрути, намаляването на общата му външна зависимост и укрепването на глобалните правила за енергия са от решаващо значение.
През последните години Комисията постави специален акцент върху интегрирането на енергийните пазари и изработване на регулаторни рамки със съседните страни на изток и на юг, включително и чрез Договора за енергийна общност.
Освен това, ЕК работи за силни партньорства с ключови доставчици на въглеводороди, чрез създаването на законови и политически рамки за нови стратегически маршрути на доставките, по-специално по Южния коридор (газ) и в Южното Средиземноморие (слънчева енергия и природен газ). Работата вече е започнала за създаването на единен европейски „интерфейс”, чрез който да се преговаря за споразумения с държави-производителки. ЕК декларира, че е за привеждане на международните споразумения в съответствие с правилата на вътрешния пазар и за засилване дискусиите по енергийните въпроси с основните партньори на световно ниво. Очакваният резултат от срещата е, Европейският съвет да даде нов тласък на тези направления на външната енергийна политика на Съюза, включително държавите-членки да поемат ангажимент от януари 2012 година да уведомяват Комисията за всички нови и съществуващи двустранни енергийни споразумения .

След Европейския съвет, Комисията ще представи Съобщение относно външната енергийна политика на ЕС.



вторник, 1 февруари 2011 г.

Енергетика: Сравнение между държавите-членки за достигнатите цели при възобновяемите енергийни източници

Достигнатите цели по държави - членки  при възобновяемата електроенергия и биогорива

Достигнатите цели за възобновяема енергия и постигнатия успех от държавите - членки