петък, 27 май 2011 г.

Енергетика: По „Южен коридор” ще тече газ от Ирак

На 26 май 2011 г. в Брюксел Европейската комисия и Ирак подписаха стратегическа декларация за енергийно сътрудничество. Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер и заместник министър-председателят на Ирак Хюсейн ал-Шахристани подписаха съвместна декларация относно подобреното стратегическо енергийно партньорство и доставка на газ за Европа. Ирак се задължава да доставя газ в дългосрочен план на Европейския съюз, чрез „Южен коридор”, а Европейската комисия ще осигурява достъп на Ирак до пазара си. Подписаната съвместна декларация е важна стъпка към диверсификация на енергийните доставки за Европа.

През следващите месеци Комисията ще работи съвместно с федералното правителство на Ирак, за да определят обемите за износ на газ. В съвместната декларация са очертани и областите на сътрудничество, като например развитието на енергийната политика за иракския народ, сигурността на енергийните доставки между Ирак и ЕС, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Стратегическото енергийно партньорство между ЕС и Република Ирак, се основава на подписана в Багдад на 18 януари 2010 г., политическа рамка за двустранните енергийни отношения.
Съвместна декларация на ЕК и Ирак.

четвъртък, 26 май 2011 г.

Енергетика: Посланието на Европа към Русия- Русия е важен партньор за Европа в областта на газовите доставки, но „Южен поток” не е приоритетен за Европейския съюз

На 25 май в рамките на диалога Европейски съюз – Русия пред Европейската комисия беше представен проекта „Южен поток” от висши представители на Русия. Целта на представянето е да се посочат какви предимства ще получи Европа от изграждането  на „Южен поток”, да се убедят европейските партньори във важността на проекта „Южен поток” и в крайна сметка Европейският съюз да приеме изграждането му като основен приоритет.
Във връзка с представянето на проекта, комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер в реч изразява позицията на Европейската комисия, като първо отбелязва, че Русия е основен и незаменим партньор на ЕС по отношение гарантирането на енергийните доставки и такъв ще остане и за в бъдеще. Но, в същото време отправя ясно послание към руската страна, че „Южен поток” не може да бъде приоритетен за Европейския съюз, тъй като противоречи на основата енергийна политика на ЕС, за диверсификация на пътищата, източниците и контрагентите:

На първо място, в речта си комисар Йотингер още веднъж подчертава основният приоритет на европейската енергийна политика, а това е: Създаването на европейски енергиен пазар с единна политика по отношение на инфраструктурата.

В продължение на няколко години Европейският съюз преследва две ключови политики за развитие на газовия сектор.

Първата е политика на диверсификация в газовия сектор, което означава диверсификация на пътищата, източниците и контрагентите.

Комисар Йотингер отбелязва, че Русия също провежда политика на диверсификация на пътищата чрез „Южен поток”, диверсификация към нови клиенти в Азия и диверсификация към световния пазар, чрез изграждане на предприятия за втечнен газ. Тези разлики по отношение на провежданата политика за диверсификация не би следвало да влияят неблагоприятно върху взаимоотношенията между ЕС и Русия.

Втората ключова европейска политика е свързана с изграждането на вътрешен енергиен пазар с развита здравословна конкуренция.

Комисар Йотингер подчертава, че приоритетен за ЕС е „Южен коридор”, тъй като той осигурява диверсификация чрез нови пътища – като газопроводите Nabucco, ITGI, TAP и „Бял поток”, както и проектите за втечнен газ, и добавя:
„Ние имаме поредица от възможни страни доставчици, например Азербайджан, Ирак, Туркменистан, както и страни от Персийския залив, с които ще има преки контакти за доставка на газ. Европа има ясни предпочитания: ние се нуждаем от диверсификация, за да сме сигурни че рискът от тоталното спиране на доставките на газ е преодолян и съществуващият риск от продължаване на зависимостта е минимизиран. Ценовата конкуренция е полезна за всеки.”
И категоричното му послание:
"Ясно е, че ние подкрепяме някои проекти повече от други. В тази връзка, аз потвърждавам отново това, което съм казвал многократно преди: Европейският съюз иска преки контакти с производителите от Каспийския регион чрез нови пътища и газопроводи за доставка на газ.
„ Южният поток” не може да бъде наш водещ приоритет, но оценявайки стойността, която има за Русия по отношение диверсификацията на пътищата, ние не бихме предприели налагането на административни или други неоправдани регулаторни пречки пред изграждането му. Ние ще действаме като партньори.”
В края на речта си комисарят подчертава, че за проекта „Южен поток” се знае само, че газът ще напусне Русия, ще минава през Черно море и ще пристигне в Европа. Но, освен това, той има и редица въпроси.
"От къде всъщност ще идва този газ? Как ще пристига, с кораб или по тръбопровод? Това отклонен газ от Украйна ли ще бъде? След като стигне до Европа, какво ще се случи? Най-важното, кой ще е доставчика на газ ? Само "Газпром"  или ще се допускат и други играчи?"
Бъдещите газови потоци към Европа трябва да отчитат балансирано интересите на трите страни  ЕС-Русия-Украйна.
Правната рамка в Европа, по специално Третият енергиен пакет, поставят определени изисквания към газопроводите на „Южен поток” когато те преминават през територията на държавите – членки, т.е. това трябва да става при пълното спазване на най-важните принципи на правилата за вътрешния пазар .
Първо, "Южен поток" ще трябва да предоставя възможност за достъп до преносния капацитет на газопровода на всички доставчици на газ в рамките на ЕС при недискриминационни условия.
Второ, тарифите за доставчиците на газ обикновено ще са предмет на регулиране от националните регулаторни органи в съответните страни;
Трето, трябва да има техническа възможност за  осъществяване на  обратни потоци в случай на извънредни ситуации.

А следващото послание на комисаря е особено важно за  България!
Комисар Йотингер ясно заявява, че държавите членки, които вече имат двустранни споразумения с Русия, противоречащи дори и частично на европейските принципи, ще трябва също да прилагат правилата на вътрешния пазар и са длъжни да приведат тези споразуменията в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Ако имат такъв проблем, държавите членки могат практически да го разрешат директно на европейско равнище.

Цялата реч на комисар Йотингер.


сряда, 25 май 2011 г.

Енергетика: Европейските стрес-тестове за оценка на сигурността на ядрените централи са готови

Европейската комисия и Европейската група на регулаторите за ядрена безопасност European Nuclear Safety Regulators' Group (ENSREG), се договориха днес за обхвата на  критериите (стрес-тестовете) и начина, по който ще се извършва контрола на безопасността на атомните централи.
От 1 юни 2011 г., на всички 143 атомни електроцентрали в ЕС ще се направи преоценка на сигурността чрез използване на единни критерии (стрес-тестове) валидни за  целия Европейски съюз. Комплексните изпитания ще обхванат както природни бедствия, така и опасности предизвикани от човека (т.е. поражения предизвикани от  самолетни  катастрофи и терористични атаки). Всички аспекти, свързани със сигурността, като например мерки за предотвратяване на терористични атаки ще бъдат разглеждани отделно, след дискусии с държавите-членки, тъй като в тези случаи се отчита  необходимостта от гарантиране на поверителността.

Процесът на оценка на атомните централи включва три стъпки:
 •Първа стъпка: Операторите на атомните електроцентрали трябва да направят предварителна оценка, като отговорят на предварително зададен въпросник, заложен в стрес-тестовете и приложат съответните документи, проучвания и планове.

Втора стъпка: Националният регулатор следва да изготви национален доклад, в които да направи преценка дали проверката, направена от операторите на атомната централа, е достоверна.

Трета стъпка: Извършване на партньорски проверки. Международни екипи ще направят преглед на националните доклади. Екипите ще се състоят от седем души - един европейски представител на Комисията и шест членове от 27-те национални регулаторни органи. В екипите ще се включват  двама постоянни членове  на ENSREG. Те ще бъдат част от всички екипи при насрещните  партньорски проверки  на 14-те национални доклади на всички държави-членки с ядрена енергетика. Целта е да се гарантира последователност на тестовете. В екипите ще се включват и по четери  непостоянни членове на ENSREG. Съставът на всеки от екипите ще се решава съвместно от Европейската комисия и ENSREG.
Точният състав на всеки екип ще бъде определен по-късно. Екипите могат да решат да инспектират ядрените инсталации на място.

Към вече направените разяснения, Комисията добавя още информация за  основните моменти свързани с провеждането на оценките за ядрената безопасност на атомните централи, след взетите поуки от аварията във Фукушима.

Какво ще се оценява чрез стрес-тестове?
Чрез прилагане на стрес-тестовете ще се преценява дали  атомната електроцентрала може да устои на последиците от следните събития:
 1. Природни бедствия: земетресения, наводнения, силен студ, висока температура, сняг, лед, бури, торнадо, проливен дъжд и други екстремни природни условия.
2. Всички повреди и действия, причинени от  човека. Тези инциденти могат да бъдат: самолетни катастрофи, експлозии в близост до атомни електроцентрали, причинени от газов контейнер или от петролен танкер, приближаващ централата, пожар. Сравними инциденти с вредните последици от терористични атаки (самолетна катастрофа, взривни вещества), също са обхванати.
3. Превантивни мерки срещу други терористични актове и злонамерени действия:
Превантивните мерки срещу терористични атаки–всички мерки, които трябва първо да се предприемат, за  да  спрат атаките ще бъдат разглеждани отделно с участието на експерти,  например експерти по  борба с тероризма, служители на министерствата на националната сигурност. Причината е, че тези проблеми са свързани с националната сигурност. Мерките, предприети за борба с терористични актове, не могат да бъдат направени публично достояние- докато резултатите от стрес-тестове ще бъдат публикувани. По тези въпроси Комисията ще работи съвместно с държавите-членки.
Пример за превантивни мерки: такива са системите за произвеждане на мъгла, които се използват когато самолет се приближи до атомна централа. В този случай мъглата възпрепятства пилотът да види централата и на практика става невъзможно за него да насочи самолета си към нея.

Ще имат ли екипите от партньорските проверки достъп до централите при контрола?
Да. На  екипите от партньорските проверки изрично им е разрешено да инспектират централите на място. Държавите-членки трябва да им дадат достъп до атомните електроцентрали и да им помогат по всякакъв начин при осъществяване на проверките на място.


Всички ли атомни електроцентрали се се изследват? 
Да. Всички съществуващи и планирани атомни централи  в ЕС ще трябва да се подложат на преценка в съответствие с договорените общи критерии и методология.
Кога се очакват окончателните резултати от партньорските проверки?
До края на април 2012 година.
Какво ще следва  след доклада?
Европейският съвет призова Комисията да преразгледа съществуващата рамка за ядрената безопасност. Предложенията на Комисията ще отразят изцяло резултатите от стрес-тестовете. Съществуващата директива за ядрена безопасност (25/06/2009) придава правна сила на някои от принципите на безопасност, изготвени от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Компетентността по изпълнението на директивата  за ядрена безопасност е на държавите-членки
Повече информация за стрес-тестовете.
Пресконференция на комисаря по енергетика и председателя на ENSREG


Цифрови технологии: Новите правила в областта на телекомуникациите, които са в полза на гражданите и предприятията в цяла Европа, вече са в сила

Преработените правила на ЕС относно телекомуникационните мрежи и услуги  бяха приети официално от Европейския парламент и Съвета в края на 2009 г.  Парламентът  и  Съветът  постигнаха  съгласие,  че  правилата трябва да  бъдат  транспонирани  в  националните  законодателства  на 27-те държави-членки най-късно до 25 май 2011 г.
С  двете  директиви,  които  влизат  в  сила  на 25 май 2011 г.,  а  именно Директивата за по-добро регулиране и Директивата за правата на гражданите, се изменят пет отделни съществуващи директиви на ЕС (Рамковата директива, Директивата  за  достъп,  Директивата  за  разрешение,  Директивата  за универсалната  услуга  и  Директивата  за  правото  на  неприкосновеност  на личния  живот  и  електронни  комуникации).  Беше  приет  и  нов  регламент  за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС).  Той  бе  създаден  официално  в  Рига  през  май 2010 г.
От 25 май 2011 г. европейците следва да се ползват от нови права  и  услуги  по  отношение  на телефоните, мобилните  връзки и интернет. До тази дата държавите членки трябва вече да са транспонирали в националните си законодателства новите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията, чиято цел е осигуряване на по-конкурентен телекомуникационен  сектор и по-добри услуги за потребителите.
Чрез новите правила държавите членки следва да гарантират напълно правата на потребителите като правото да извършват смяна на телекомуникационния си оператор в рамките само на един ден, без да сменят телефонния си номер, правото на повече яснота по отношение на услугите,  които се предлагат на потребителите,  както и по-добра  защита  на  личните  данни  онлайн.
Новите надзорни правомощия, предоставени на Европейската  комисия,  и  новите регулаторни  правомощия,  предоставени наОргана на европейските регулатори в областта  на  електронните  съобщения, ще създадат по-голяма регулаторна сигурност и ще помогнат на телекомуникационните  оператори  да  се  разраснат  в  рамките  на единен  общоевропейски  телекомуникационен  пазар.
Комисията също напомня, че тя активно е сътрудничила с държавите членки с оглед бързото транспониране на правилата в националните законодателства и дава ясен сигнал към тези държави членки, които не са приели новите правила своевременно, че ще разгледа възможността за започване на наказателна процедура срещу тях. Трябва да се има предвид, че утвърждаването  на единния  пазар  на  телекомуникационни   услуги  е  ключова  цел  на Програмата  в  областта  на  цифровите  технологии.
По повод на влизането на новите правила в сила, заместник председателят на Европейската комисия Нели  Крус,  заявява:
„Гражданите и предприятията следва да се възползват изцяло от  възможностите, които им дават новите правила, за да получат по-конкурентни  телекомуникационни  услуги. Ще  направя  всичко възможно, за  да им помогна в това  отношение.  Ако тези  права  не  бъдат предоставени  на  практика,  ще  предприема  необходимите  мерки  спрямо държавите-членки и телекомуникационните оператори, за да поправя това положение.“

От 25 май новите правила на ЕС осигуряват на гражданите и предприятията:

По-високи равнища на защита на потребителите и по-голям избор: 
  • възможност за смяна на   стационарния или мобилния  телефонен оператор в рамките на един работен ден, при запазване на телефонния номер;
  • да се осигури най-много 24 месеца продължителност на първоначалните договори за ползване на услуга, сключени с клиентите, и задължително изискване към операторите  да предлагат 12-месечни  договори.  Това  ще  позволи  на клиентите да се прехвърлят по-лесно към друг оператор, ако намерят по-изгодни условия;
  • да се предоставя на клиента по-ясна  информация  за  услугите,  за  които  е  абониран. Потребителските договори  трябва да дават информация  за минималните равнища  на  качество  на  услугите.  По-специално  на  интернет  абонатите трябва  да  се  предоставя  информация  за  техниките  за  управление  на трафика и  влиянието им  върху  качеството на  услугата,  както и  за  всички други  ограничения (например  ограничения  на  ширината  на  честотната лента,  налична  скорост  на  връзката,  блокиране  или  ограничаване  на достъпа  до  някои  услуги  като  интернет  телефония (VoIP)).  Договорите трябва  да  съдържат  и  подробна  информация  за начина на  компенсации  и възстановяване  на  средства,  в  случай,  че  качеството  на услугата  не  отговаря  на  тези  минимални  равнища.
По-добра  защита  на  правото  на неприкосновеност  на  личния живот и безопасността в онлайн пространството:  
  • по-добра защита срещу нарушаването на сигурността на личните данни и спам (нежелани  електронни  съобщения),  задължително  уведомяване  при нарушаване на сигурността на личните данни;

По-съгласувано регулиране на цялата територия на ЕС: 
  • националните  регулатори  получават  по-голяма  независимост  и  ще  имат правомощия,  като  крайна  мярка,  да  задължават  телекомуникационните оператори  със значителна пазарна мощ да разделят своите съобщителни мрежи  от  предоставянето на услуги по такъв начин, че да  се  осигури недискриминационен достъп на другите оператори (без непременно да се разделя  собствеността  или  да  се  налага  създаването  на  отделно дружество).
  •  на  Комисията,  в  сътрудничество  с Органа  на  европейските  регулатори  в областта  на  електронните  съобщения Body of European Regulators for Electronic Communications (BEREC) са  дадени  също  така допълнителни  правомощия  за  надзор  на  мерките  за  защита  на конкуренцията  на  телекомуникационните  пазари (така  наречената „процедура  по  член 7“). На практика, ако Комисията прецени,  че проект на мярка  за защита  на  конкуренцията, за която националния регулаторен орган е изпратил уведомление,  би  създала  пречка пред  единния  пазар  на телекомуникационни  услуги,  тя може  да  извърши  задълбочена оценка  и  след  консултация  с  BEREC  може  да  издаде  препоръка  до националния  регулатор  за  изменение  или  оттегляне  на  планираната  от него мярка. Националните регулаторни органи трябва да се съобразяват в най-пълна степен с тези препоръки.
Сред  другите  нови  елементи  в  пакета  е  подобреният  достъп  до  службите  за спешна помощ, включително до 112 — единния европейски номер за спешни повиквания.
Неотдавна Комисията направи препоръка въз основа на новите елементи в  актуализираните телекомуникационни  правила, в която  дава указания на  националните  регулаторни  органи  в  областта  на телекомуникациите  как  да  уреждат  конкурентния  достъп  на  трети  страни  до свръхвисокоскоростните оптични кабелни мрежи (известни също като мрежи за „достъп от следващо поколение“ — ДСП).
Комисията съобщава, че ще следи отблизо въвеждането на новите правила в областта  на телекомуникациите от държавите-членки  и  ще  използва  всичките  си правомощия,  разширени  неотдавна с Договора от Лисабон,  за  да  гарантира пълното  и  навременно  транспониране  в  националните  законодателства  на актуализираните  правила  на  ЕС  в  тази  област.  С  цел  да  подпомогне държавите-членки  в  транспонирането  на  новите  правила  в  областта  на телекомуникациите,  Комисията  изготви  насоки  по  различни  въпроси, като например бисквитките и универсалната услуга.

Има ли проблем за България в контекста на изложената информация?
За съжаление България отново  е изостанала и все още не е приела новите правила, от което следва, че съществува реална възможност Комисията да започне наказателна процедура срещу страната. Приемането на новите правила е особено належащо, за да се гарантират в пълна степен правата на потребителите на телекомуникационни услуги в България. Наложената практика от мобилните оператори за автоматично подновяване на договорите е довела до закрепостяване на  потребителите на мобилни услуги към определен оператор и де факто те не могат да прекратят договорите си и да се възползват от правото си на свободен избор на оператор.
От друга страна българските потребители, които са част от европейските потребители,  вече имат възможност да подават жалби до Комисията и да изискват да им се гарантират  правата на свободен избор и защита на личните данни, както са разписани в новите директиви.

 Повече информация за Програмата в областта на цифровите технологии:

събота, 21 май 2011 г.

Енергетика: Какви са целите поставени пред държавите членки и Европейската комисия за реалното разгръщане на интелигентните мрежи

Наскоро Европейската комисия представи Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за развитие на интелигентните мрежи: В съобщението-Интелигентните мрежи: от иновации към разгръщане (Smart Grids: from innovation to deployment) се определят политическите насоки, чиято цел е да се стимулира внедряването на бъдещите европейски мрежи за електроенергия.



Защо трябва да се изграждат „интелигентни мрежи”?
Използването на технологичния напредък в информационни и комуникационни технологии при развитието на т.н. "интелигентни мрежи" ще позволи на електроенергията да протича към потребителите, където и когато е необходима и то на достъпна цена. Интелигентните мрежи ще дадат на потребителите възможността да проследяват потреблението си на електроенергия в реално време, а интелигентните измервателни уреди ще дават силни стимули на потребителите да спестяват енергия и пари.
Предварителните оценки са, че интелигентните мрежи ще намалят емисиите на CO2 в ЕС с 9%, а домакинствата ще могат да намалят годишната си консумация на електроенергия с 10%. Те също ще допринасят за гарантиране сигурното функциониране на електроенергийната система и са основен двигател за интегриране на вътрешния енергиен пазар и включване в мрежата на все по-големи количества енергия от възобновяеми източници.
Процесът на прилагането на по-активни преносни и разпределителни системи, под формата на интелигентни мрежи, е от основно значение за развитието на вътрешния пазар на енергия. Стремежът към по-ниско производство на въглеродни емисии, съчетан със значително подобрената ефективност в отговор на търсенето, ще мотивира потребителите да станат много по-интерактивни със системата за доставка на електроенергия.
Очакванията са, че интелигентните мрежи ще предложат големи ползи за всички участници в електроенергийната система. Операторите на мрежата ще могат да управляват по-ефективно мрежата, а търговците на дребно ще бъдат в състояние да подобрят обслужването на клиентите. Интелигентните електрически мрежи ще допринесат за промяна на нагласите на потребителя и от пасивен ползвател на енергия, той ще се превърне в интерактивен участник на пазара по веригата за доставки.
При интелигентните мрежи може да се посочат редица предимства: те позволяват едновременното съществуване на централизирано и децентрализирано произведена електроенергия, те създават условия за навлизане на нови играчи на пазара и за разработване на нови иновационни услуги при запазване на общата надеждност на системата и конвенционалната енергия. Освен това, въвеждането на интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди ще повиши развитието на технологиите в ЕС и ще спомага за създаването на нови умения и работни места.

Ролята на държавите-членки за развитието на интелигентните енергийни мрежи
Държавите-членки следва да гарантират на потребителите достъп до информацията за консумацията им на енергия и за съответните суми за плащане.
Държавите – членки (все пак да напомня, че България е равноправен член на ЕС от 2007 г. и това важи и за нея) трябва да гарантират на потребителите възможността да могат да следват действителното си потребление на електроенергия в реално време, което на практика ще им даде силни стимули за пестене на енергия и средства. Тенденциите показват, че чрез интелигентни измервателни уреди едно европейско домакинство може да спести 10% от потреблението си, т.е. около 60 € на година за средно европейска страна. Комисията ще следи отблизо дали държавите следват заложените цели, а именно:

До септември 2012 г. държавите-членки трябва да изготвят план за изпълнение и график за въвеждането на интелигентните мрежи.

Ролята на Европейската комисия при изграждането на интелигентните мрежи
През последното десетилетие ЕС е похарчил около € 300 милиона за научни изследвания и развитие на проекти за модерни електроенергийни мрежи. Комисията ще насърчава координиран подход при въвеждането на интелигентни мрежи на европейско и регионално равнище.
На този етап Комисията предлага следните действия за реално разгръщане на интелигентните мрежи.
  • Разработване на европейско равнище технически стандарти, които да осигурят оперативна съвместимост на различните системи: всеки свързан към електрическата мрежа трябва да може да обменя и да интерпретира наличните данни за оптимизиране на потреблението и/или производството. Комисията е дала мандат на Европейска организация по стандартизация да разработи и да предаде на европейските и международни пазари стандартите, необходими за бързо развитие на интелигентните мрежи. Първият набор от стандарти за интелигентни мрежи трябва да бъде изработен до края на 2012 година.
  • Осигуряване най-високо ниво на защита на данните за потребителите и операторите на мрежата .
  • Приспособяване на съществуващата законодателна рамка на ЕС, с цел стимулиране на инвестициите в електропреносни мрежи, които са насочени към подобряване на енергийната ефективност и гарантиране на по-високо качество на услугите.
  • Освен поставените цели в директивата за електроенергия за въвеждане на интелигентни измервателни уреди , Комисията ще поиска от държавите-членки да изготвят планове за действие, чиято цел е въвеждането на интелигентни мрежи.
  • Гарантиране на прозрачност и конкурентоспособност на пазара на дребно. За тази цел Комисията ще наблюдава прилагането на законодателството за вътрешния енергиен пазар - Третия енергиен пакет. Чрез Директивата за енергийните услуги ще бъдат въведени минимални изисквания към информацията, предоставяна на клиентите. През юни 2011 г. ще бъде предложено преразглеждане на Директивата.
  • Насърчаване на допълнителни технологични иновации. Още през 2011 г. Комисията ще предложи демонстрационни инициативи за изграждане на нови мащабни интелигентни мрежи. Комисията ще започне промишлена инициатива за "Интелигентни градове и общности.”

    петък, 13 май 2011 г.

    Енергетика:Европейският форум за ядрена енергетика ще дискутира критериите за стрес-тестовете

    На 19 и 20 май в Прага ще се проведе среща на Европейския форум за ядрена енергия, на която ще се разглеждат критериите и условията за оценка на безопасността и рисковете от 143-те атомни централи в Европейския съюз. Ще се разглеждат също и въпроси свързани с  прозрачността, както и предизвикателствата пред финансирането на нисковъглеродната енергетика.
    На 19 май, министър-председателите на Чешката република и Словакия, Петър Нечас и Ивета Радичова, заедно с комисаря по енергетика на ЕК, Гюнтер Йотингер ще открият срещата.
    Европейският форум за ядрена енергия European Nuclear Energy Forum (ENEF) е платформа за широка дискусия по въпросите за прозрачността, както и възможностите и рисковете, които съпътстват развитието  на ядрената енергетика. Форумът е основан през 2007 г. от заинтересовани страни, които имат интереси в ядрената област: Това са правителствата на 27-те държави-членки, европейските институции, включително Европейският парламент и Европейският икономически и социален комитет, ядрената промишленост, потребителите на електроенергия и представители на гражданското общество. Инициативата за създаването на ENEF е на Европейската комисия, одобрена от лидерите на 27-те държави-членки през март 2007 г.

    Програма на срещата:
    Четвъртък 19 май:
    13.30: Откриване на Европейския форум за ядрена енергия от
    министър-председателите на Чешката република и Словакия, Петър Нечас и Ивета Радичова и комисаря по енергетика, Гюнтер Йотингер.
    15.00 ч.: Пресконференция на министър-председателите и Нечас, Радичова, комисар Гюнтер Йотингер.
    15:30: Представяне на дейността на работната група на форума "Рискове", последвана от панелна дискусия на тема "Безопасност и оценка на риска в Европа-методология и изпълнение"
    Петък 20 май:
    9.00 ч.: Представяне на дейността на работната група на форума "Възможности", последвана с панелна дискусия на тема "Предизвикателствата пред инвестициите в бъдещето на ниско въглеродна електроенергия".
     11.15 ч.: Представяне на дейността на работната група на форума "Прозрачност", последвана от дискусия на тема "Прозрачност на стрес-тестове и участие на обществеността".

    сряда, 11 май 2011 г.

    Енергетика: Информация за стрес-тестовете за безопасност на ядрените централи

    Днес Европейската комисия даде допълнителни разяснения по характеристиката и предназначението на стрес-тестовете, чрез които ще се проверява сигурността на ядрените централи, начина на оповестяване на резултатите и следващите стъпки.

    Какво представляват  ядрените стрес-тестове?
    "Стрес-тестове" представляват набор от допълнителни критерии за безопасност, изготвени в светлината на ядрената авария в Фукушима. Тези критерии ще се прилагат в целия Европейски съюз и ще бъдат в допълнение на националните стандарти за безопасност. Целта им е да се прецени дали границите на безопасност, използвани при лицензирането на атомните електроцентрали са достатъчни за покриване на непредвидени събития.
    Целта е да се извлече поука от това, което се случи в Япония и да се предотврати вероятността подобен инцидент да се случи в Европа. Един от най-важните уроци, който следва да се научи е, че може да се случи немислимото и две природно бедствия да ударят по едно и също време централата и да „нокаутират” напълно  системата й за захранване. В Япония централата устоя на земетресението, но последвалото цунами прекъсна електрозахранването, необходимо за охлаждане на горивните елементи. Ако те не се охлаждат, съществува риск от разтопяване на горивото и изтичане на радиоактивност и радиация, която може да замърси  почвата и водата.

    Какво ще бъде тествано? За първи път ли се прави проверка дали атомните електроцентрали в ЕС могат да издържат на природни бедствия?
    Всяка атомна централа в ЕС е преминала обстоен процес на разрешение, преди да започне да работи. Ако АЕЦ работят в регион, където съществува риск от земетресения, необходимо е операторите да докажат, че централата може да издържи на степента на земетресението, което може да се очаква в региона. За да се оцени риска от земетресение, обикновено се взема под внимание миналия опит. Ако в даден регион, се е случило земетресение с магнитуд 6 по скалата на Рихтер, се предполага, че такова земетресение може да се случи отново. Електроцентрали от такива  области трябва да бъдат изградени по начин, при който да могат да работят или да изключват автоматично, ако се случи земетресение от подобен мащаб. Същото се отнася и за наводнения и други бедствия.
    Опитът от Фукушима учи, че силата на земетресенията може да бъде много по-висока от това, което се е случвало в миналото, стрес-тестовете следва да включват по-висок марж на сигурност. Ако централата е изградена да издържа магнитуд от 6 по скалата на Рихтер, сега е необходимо да се докаже, че тя може да работи или да се изключи автоматично при земетресения от по-висока степен. Същото се отнася и за наводненията и други природни бедствия.
    В допълнение към това, независимо от причината, електроцентралите трябва да докажат, че разполагат с достатъчно мощност от резервни системи, в случай, че захранването е прекъснато. Това включва батерии, дизел-генератори.  Първо: трябва да се опише какво се случва, когато първите резервни система не работят, и второ да се опише верижната реакция.

    Ще се включват ли в стрес-тестове опасности, идващи от човека?
    Европейският съвет определи, че атомните централи трябва да се подложат на "всеобхватна" оценка на риска и безопасността. Това може да включва също така и бедствия причинени от човека.

    Кой определя критериите?
    Критериите са определени и одобрени от Европейската комисия и Европейската група на регулаторите за ядрена безопасност (ENSREG), която включва 27 независими национални органи, отговорни за ядрената безопасност в страните си. Това бе решено от Европейския съвет на 23 и 24 март 2011 година. Гюнтер Йотингер, който отговаря за енергетиката, е взел решението от името на Европейската комисия. Не е необходимо официално решение на Европейската комисия, или на ниво  министър.
     
    Има ли краен срок за вземане на решение?
    Няма краен срок за приемане на стрес-тестове.

    Какво е WENRA? Защо те изготвят проекта с предложенията за стрес-тестовете?
    WENRA е организация на Западноевропейските ядрени регулатори от държавите-членки, които са имали или имат ядрена енергетика. Европейският съвет възложи на ENSREG и Комисията да използват "налични експертни познания, по-специално на WENRA". Решението е взето от ENSREG и от Комисията.

    Всички атомни електроцентрали ли ще  се изследват?
    Да. Всички атомни централи в ЕС ще трябва да бъдат оценени при използването на договорените общи критерии и методология.

    Как ще се извършват изпитанията? ЕС ще изпраща ли експерти във всички 143 атомни електроцентрали в ЕС?
    ЕС никога не е имал намерение да изпраща свои експерти в атомните електроцентрали. Европейският съвет заяви, че оценката се извършва от "независимите национални органи и чрез партньорската проверка". Това означава, че националните органи, отговорни за ядрената безопасност, ще участват и ще изготвят докладите, които ще бъдат разгледани от партньорската група с цел последователност.

    Ще се извършват ли партньорска проверка на място?
    Дали това ще се случи, и кои атомни електроцентрали ще се контролират на място, ще бъде взето от екипа на партньорската проверка.

    Надеждна ли е проверка, при която националните регулатори ще проверяват това, което вече са проверили?
    Националните регулаторни органи няма да  проверяват отново това, което вече  са проверили в миналото. Стрес-тестове ще са нови и ще представляват набор от въпроси и критерии. Те включват по-висока безопасност при природни бедствия и наличие на резервни системи за захранване. В допълнение, участието на международните партньорски проверки ще гарантират доверието и отговорността на целия процес. Още повече, като се има предвид, че от 27-те държави -членки 14 са с ядрена енергия и 13 не са.

    Какви са сроковете за стрес-тестове?
    Оценките ще започнат възможно най-скоро. На базата на националните доклади и на резултати те от направените партньорски проверки, Комисията ще представи становището си в междинен доклад до Европейския съвет на 9 декември 2011 година.

    Какво ще стане, ако дадена атомна централа не издържи тестовете?
    Въз основа на националните отчети и резултатите от партньорските проверки, държавите-членки ще взимат решенията как да процедират с резултатите от оценките. Решенията за отделните инсталации, остават национална отговорност. В случай, че не е възможно техническо или икономическо подобрение на атомната централа, реакторите трябва да бъдат затворени и изведени от експлоатация.

    Какво се случва, ако дадена държава не затвори централа, която не е издържала тестове?
    Комисията ще публикува доклада на националния орган, както и на партньорската проверка. Това означава, че резултатите ще са публично известни и правителството ще трябва да  обясни на своята общественост защо не е взело решение и защо отказва да реагира.

    Като се има предвид, че бедствията не познават граници, съседите на ЕС ще приложат ли също тези тестове?
    Комисията работи за разширяване на оценките и спрямо други страни, по-специално тези съседни държави, в които   работят ядрени инсталации: Швейцария, Руската федерация, Украйна и Армения. Първите реакции са положителни. Русия вече е направила конкретни предложения за подобряване на международната рамка за безопасност.
    Комисията също е готова да даде експертно мнение на МААЕ и на трети страни, както за извършване на прегледи на безопасността, така и за по-нататъшно развитие на международната правна рамка и регулаторен капацитет в определени страни. Тя също може да  предостави допълнителна финансова помощ на трети страни.

    Какви ще са следващите стъпки  след изготвяне на доклада?
    Комисията ще направи предложение за преразглеждане на законодателството в областта на ядрената безопасност в светлината на резултатите от стрес-тестове през 2012 година. Действащата  директива за ядрена безопасност (25/06/2009) дава правна сила на някои от принципите на безопасност, изготвени от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Компетентността за изпълнение на критериите за ядрена безопасност остава на държавите-членки.

    неделя, 8 май 2011 г.

    Антитръст: Комисията започва разследване срещу фармацевтичните компании Cephalon и Teva

    Европейската комисия съобщи, че започва антитръстово разследване, чиято цел е да установи дали сключено споразумение между базираната в САЩ фармацевтична компания  Cephalon и израелската компания за генерични лекарства Teva, може да има за цел или резултат възпрепятстване навлизането на генеричното лекарство Modafinil на пазара на Европейското икономическо пространство. Подобно търговско поведение може да представлява ограничителна антиконкурентна  практика, която да е в нарушение на чл. 101 от ДФЕС. 
    Modafinil е лекарство, което се използва при лечение на някои видове нарушения на съня. В съобщението Комисията напомня, че самото започване на производство все още на означава, че тя разполага с неоспорими доказателства за нарушение, а само че случаят ще се разследва като приоритетен.
    Разследването  започва по собствена инициатива на Комисията (ex officio) по повод сключено през месец декември 2005 г. споразумение между Cephalon и Teva за патентно нарушение в Обединеното кралство и Съединените щати при лекарството Modafinil, познато с търговското наименование Provigil®. Като част от споразумението, Teva се задължава да не продава своя генеричен продукт  Modafinil на пазарите от  Европейското икономическо пространство до месец октомври 2012 г. По споразумението са сключени серия от договори, които са предмет на антитръстови разследвания в Съединените щати, инициирани от антитръстовия орган на САЩ– Федералната търговска комисия.
    Няма законово установен срок за приключване на производствата по установяване на антиконкурентни практики. Продължителността на разследването зависи от редица фактори като сложността на случая, доколко предприятията ще сътрудничат на Комисията по време на разследването и как ще упражнят правото си на защита.

    Кога започва антитръстово разследване
    Член 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз забранява споразумения  и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията и да ограничат или предотвратят конкуренцията. Процедурата по прилагане на тази разпоредба е разписана в Антитръстовия регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003 г., който се прилага както от Комисията, така и от националните органи по конкуренция на държавите членки.
    Член 11(6) от Антитръстовия регламент предвижда, че образуването на производство от Комисията освобождава органите по конкуренция на държавите-членки от техните правомощия да прилагат членове 101 и 102 (забрана за злоупотреба с господстващо положение на пазара) по отношение на разследваните антиконкурентни практики.Член 16 (1) предвижда в случай на започнало антитръстово производство от Комисията, националните съдилища трябва да избягват да вземат решения, които биха противоречали на решение, което би взела Комисията в рамките на инициирания от нея случай.
    За да се избегнат подобни конфликти Комисията е информирала страните и органите по конкуренция на държавите-членки, че е започнала разследване по случая.

    История на проучването на фармацевтичния сектор
    През 2008 и 2009 г. Комисията започна широкообхватно проучване на фармацевтичния сектор. Сред редицата установени факти, проучването се натъква и на съществуващия риск за европейските потребители, произтичащ от прилагането на патентни споразумения, сключвани между производителите на оригинални и генерични лекарства, чиято цел е забавяне навлизането на пазара на евтини генерични медицински продукти. Обикновено тези споразумения са известни като „плащане за закъснение” "pay-for-delay". Комисията регулярно наблюдава потенциално проблематичните патентни споразумения от този род. Второто подобно наблюдение стартира през месец януари тази година и резултата се очаква в средата на годината.
    Към момента Комисията провежда също и редица индивидуални разследвания, при които има съмнения за прилагани антиконкурентни практики. През месец юли 2010 г. Комисията изрази задоволството си от факта, че Общият съд потвърди решението й срещу AstraZeneca, което е първия случай на установена злоупотреба на фармацевтичния пазар. Компанията е злоупотребила с регулаторната рамка с цел да предотврати или поне забави навлизането на пазара на конкурентни генерични лекарства, поведение ясно определено от съда за незаконно. AstraZeneca обжалва решението на Общия съд.

    сряда, 4 май 2011 г.

    Цифрови технологии: Комисията и европейската промишленост обединяват усилията си за изграждане на интернет на бъдещето

    На 03 май 2011 г. Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия, даде началото на първата фаза от публично-частно партньорство за интернет на бъдещето (ПЧП-ИБ) на стойност 600 млн. EUR.
    Партньорството има за цел да подкрепи иновациите в Европа и да подпомага предприятията и правителствата да разработват базирани на интернет решения, позволяващи да се  управлява експоненциалното нарастване на данните, достъпни онлайн. В настоящия си вид интернет не е в състояние да поеме бъдещите потоци от данни, нито да осигури желаната точност, устойчивост и безопасност. В рамките на партньорството ще бъдат проучени осем области, в които бурното развитие в обмена на данни може да стимулира иновациите и да осигури работни места в секторите на софтуера и на мобилните комуникации, както и при услугите.
    Европейската комисия предоставя финансиране от 300 млн. EUR за 5 години, а европейските научноизследователски организации, публичният сектор и промишлеността се ангажират за посоченото ПЧП с насрещно финансиране в същия размер. Стартираните днес проекти ще получат финансиране от ЕС в общ размер на 90 млн. EUR (и още толкова от други партньори по проекта).
     Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия по цифровите технологии, заявявя:
     „Икономиката, основана на интернет, ще нарасне до 5,8 % от БВП или почти 800 млрд. евро до 2014 г. А сме едва в началото на ерата на интернет. Европа трябва да мобилизира целия си талант да остане водеща в този сектор не само за да осигури своята бъдеща конкурентоспособност и да даде свободна изява на европейското творчество, новаторство и предприемачески дух, но и за да защити европейските ценности — неприкосновеност на личния живот, отвореност и многообразие. Ето защо следва да използваме обществените финанси по интелигентен начин за привличане на инвестиции от промишлеността — ако изгубим инициативата в инвестициите и иновациите, ще я поемат конкурентите ни в световен мащаб“.

    В отговор на тази политика 152 водещи организации се ангажират да използват партньорството за изграждане на европейския интернет на бъдещето. Частни дружества, изследователски организации и публичният сектор се ангажират с финансиране в размер на 90 млн. EUR за първата фаза от програмата, което е  равностойно на финансирането от  ЕС. Това е първата част от общо 300 млн. EUR, с които ЕС ще участва през петте години на ПЧП.

    Стандартизирана и оперативно съвместима интернет платформа за услуги
    Проектът FI-WARE ще бъде финансиран от ЕС с 41 млн. EUR за разработване на основна платформа, необходима за разработването на новаторски интернет услуги на бъдещето, свързани например с правото на неприкосновеност на личния живот, обработката на данни в реално време и изчислителните облаци. Желаещите да разработят свои иновативни решения ще получат свободен достъп до набора от инструменти. Водещ елемент при разработките ще бъдат осем целеви проекти, финансирани с по около 5 млн. EUR в продължение на 2 години, които ще осигуряват напредъка в интернет на бъдещето по отношение на:
    - данните за околната среда, които са обществено достояние (проект ENVIROFI);
    - внасянето на по-интелигентен подход във веригата за създаване на добавена стойност при хранителните продукти (SMARTAGRIFOOD);
    - извличането на ползи от управлението на електроенергията на общностно ниво  (FINSENY);
    - преустройването на градските зони с една по-интелигентна и ефикасна обществена инфраструктура (OUTSMART), разработването на иновативни екосистеми в Лондон, Берлин, Аархус, Сантандер и Тренто, обхващащи съответно транспорта и околната среда, управлението на отпадъците, водоснабдяването и канализацията, интелигентното отчитане на потреблението и уличното осветление, както и управлението на водните ресурси и на околната среда;
    - свързаните в мрежа медии, включително игрите (FI-CONTENT);
    - оптимизирането на веригите за добавена стойност при международната  логистика (FINEST);
    - личната мобилност (INSTANT MOBILITY);
    -осигуряването на повече безопасност на обществените градски райони (SAFECITY)
    Първата фаза на ПЧП-ИБ ще продължи две години (2011—2012 г.) и ще се състои в разработването на инструментариум за услуги от общо естество като прелюдия към втората фаза.
    Втората фаза (2013—2014 г.) ще се състои в широкомащабни изпитания на иновативни и комплексни интернет услуги и приложения в широк кръг от области из цяла Европа. 
    Третата фаза (2014— 2015 г.) ще цели превръщането на резултатите от тези изпитания в плодотворни цифрови екосистеми и тяхното свързване със съответните регионални политики в областта на иновациите. 
    ПЧП-ИБ е отворена инициатива. Многоетапният подход и откритите покани за предложения, свързани с FI-WARE, са гаранция за широко и свободно участие.
    Резултатите от ПЧП-ИБ ще са обществено достояние и могат да послужат за разработването на допълнителни нововъведения. 
    Повече информация.

    неделя, 1 май 2011 г.

    Държавна помощ: започва обществено обсъждане за предоставяне на публични средства за развитие на широколентовите мрежи


    Европейската комисия отправя покана към всички заинтересовани страни да дадат становища по предстоящото преразглеждане на правилата на ЕС за предоставяне на публични средства, чрез които да се финансиране изграждането на широколентови мрежи. 
    Настоящите Насоки на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи (наричани по-нататък „Насоки за широколентови мрежи“) са приети през септември 2009 г. и представят подробно рамка за развитието и внедряването на високо и много високо скоростен  широколентов  интернет в Европа. Въпреки това, бързо развиващите се пазари и бързия технологичен прогрес може би изискват изменения. Ето защо Комисията е създала въпросник и иска да получи мнението на всички заинтересовани страни по конкретни въпроси, като например какво е развитието  на много високи широколентови технологии или как най-добре да разработи условията за достъп до субсидираните мрежи от следващо поколение.
    Коментарите следва да се предоставят до 31 август 2011 година. В светлината на получените резултати, Комисията ще реши дали е необходимо преразглеждане на насоките и евентуално дали да  внесе предложение за обсъждане на преразглеждането им в началото на 2012 година.
    Повече информация за въпросника и общественото обсъждане.