вторник, 27 септември 2011 г.

Антитръст: Комисията започва разследване на пазара за електронни разплащания

Европейската комисия съобщи, че открива антитръстово производство, с което цели да проучи дали процеса на стандартизация за плащания през Интернет ("електронни плащания"), предприет от Европейския съвет по плащанията (ECП) може да доведе до нарушаване на конкуренцията на пазара на електронни разплащания. Европейският платежен съвет е орган за координация и вземане на решения на европейската банкова индустрия за плащания. Комисията има намерение да направи внимателен преглед на процеса на стандартизация, за да се увери, че не се ограничава необосновано конкуренцията, например чрез изключване на нови участници на пазара и на  доставчици на плащания,  които не са контролирани от банка. Изключването на конкуренти от пазара за онлайн плащания, може да доведе до по-високи цени за уеб търговците и в крайна сметка за потребителите.
По принцип, стандартите насърчават изграждането на оперативна съвместимост и конкуренцията, но в същото време трябва да се гарантира, че процесът на стандартизация не ограничава ненужно навлизането на пазара на чуждестранни участници. Това би могло да наруши правилата на ЕС за ограничителни бизнес практики - член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Комисията е получила оплакване, което е в основата на това разследване.

Член 101 от Договора за функционирането на ЕС забранява антиконкурентни споразумения и решения на сдружения на предприятия. Процедурата по прилагането на тази разпоредба е разписана в Антитръстовия Регламент на ЕС (Регламент № 1 / 2003), който също се прилага и от националните органи за защита на конкуренцията.

Комисията е информирала страните и националните органи за защита на конкуренцията на държавите-членки, че е открила процедура в този случай. Националните съдилища трябва да се въздържат от вземането на решения, които биха могли да влязат в конфликт с решението на Комисията.

събота, 24 септември 2011 г.

Енергетика: Устойчив ръст на световните инвестиции в мощности за генериране на енергия от вятър

За последните 10 години ръстът на световните инвестиции в нови мощности за вятърни турбини бележи  устойчив растеж. Според последните анализи и доклади на ГД „Енергетика” на ЕК и на Световната асоциация за вятърна енергия през 2010 г. стойността на инвестициите в нови вятърни мощности от ново поколение в света възлиза на около 40 милиарда евро, а общо инсталираните мощности достигат до почти 200 GW.


Китай има общо инсталирани мощности (44,7 GW), a с добавените през 2010 г. нови мощности 19 GW има 50 % пазарен дял от направените нови инвестиции, следван от САЩ (40,2 GW), Германия (27,2 GW), Испания (20,7 GW) и Индия (13,1 GW). Общо инсталираните генериращи мощности в края на 2010 г. може да произвеждат около 440 TWh електрическа енергия или около 2,2% от глобалното търсене на електроенергия.
В държавите-членки на Европейския съюз инсталираните мощности от 9 259 MW, достигат обща инсталирана мощност от 84 074 MW . Заедно с други европейски страни и Турция с 624 MW, общата инсталирана мощност за гентериране на енергия от вятър възлиза на 86 075 MW.
Данните за първото полугодие на 2011 г. за развитие на световните инвестиции във вятърна енергия са още по оптимистични. Световният пазар за вятърна енергия търпи възраждане през първата половина на 2011 г. с 18,4 GW нови инсталации в първата половина на 2011 г., Очакванията са в края на годината те да достигнат 43,9 GW. Това увеличение представлява 15% повече, отколкото в първата половина на 2010 г., когато са добавени само 16 GW. Към юни 2011 г., мощностите за генериране на енергия от вятър в световен мащаб достигат 215 GW
Световният капацитет на инсталираните мощности за вятърна енергия е нараснал с 9,3% в рамките на шест месеца и с 22,9% на годишна база (от средата на 2011 г. в сравнение със средата на 2010 г.)
Може със сигурност да се каже, че Китай затвърждава ролята си на световен лидер в класацията на най-големите инвестиции вложени за развитие на вятърната енергия с общ инсталиран капацитет 52 GW , добавяйки 8 GW през първото полугодие на 2011 г.
На второ място е САЩ. Силен растеж на инвестициите през 2011 г., отколкото през предходната година се отбелязва и в повечето държави-членки на ЕС. Германия продължава да бъде на първо място по инвестиции в Европа с нов капацитет от 766 MW и общ 27 981 MW, Испания (нов 484 MW, общо 21 150 MW ), Италия (нов 460 MW, общo 6 200 MW), Франция (нов 400 MW, общo 6 060 MW ), Обединеното кралство (нов 504 MW, общo 5 707 MW) и Португалия (нов 260 MW, общo 3 960 MW). Само Франция и Дания бележат спад на инсталираната мощност през полугодието на 2011 г. в сравнение с първата половина на 2010 г. а Дания дори отпада от списъка на държавите топ 10 по инвестиции, докато Португалия се изкачва напред в класацията и заема 10-то място.
Pазвиващите се пазари на вятърна енергия в държавите от Източна Европа показват най-висок ръст от януари до юни 2011 г., напр. Румъния бележи ръст от 10% (нови 59 MW), Полша е с ръст от 22 % (нови 245 MW), Хърватия с 28% (нови 20 MW) и Естония с 32% (нови 48 MW).
В същото време в целия свят възникват редица нови пазари на вятърна енергия. През първата половина на 2011 г., три страни Венецуела, Хондурас, и Етиопия са добавени към списъка на страните, които използват вятърната енергия или общият им брой вече e 86. Доминиканската република инсталира първата най-голяма вятърна ферма и увеличава капацитета си от 0,2 MW на 60,2 MW. В редица страни като Еквадор, Япония, Малайзия и Уганда е въведено ново амбициозно законодателство за подпомагане развитието на вятърната енергия.
Прогнозата е през втората половина на 2011 г., в световен мащаб да се инсталира допълнителен капацитет в размер на 25 500 MW, при което новите мощности през 2011 г. ще достигнат 43 900 MW, в сравнение с 37 642 MW през 2010 година.
Общият капацитет на инсталираните мощности за енергия от вятър се очаква да нарасне от достигнатите през първото полугодие на 2011 г. 215 000 MW до 240 500 MW (240,5 GW) до края на тази година. Този капацитет може да покрие почти 3% от световното търсене на електроенергия.

Пазар на производителите на оборудване за вятьрни централи
Според последно публикувани данни за пазарните дялове на производителите Vestas, Дания продължава да е начело на класацията с най-висок пазарен дял-14,8% следвана от Sinovel и Goldwind от Китай и GE Wind от САЩ. Четири  от топ 10 водещи производители на вятърни турбини са от Китай с общ пазарен дял 31,5%. Общо в Народна република Китай има повече от 100 дружества производители на оборудване за вятърни централи.
Досега повечето от китайските вятърни турбини се продават само в Китай, но за в бъдеще компаниите имат намерение да разширяват дейността си извън границите на Китай, поради свръхкапацитет и пренасищане на китайския пазар, довел до ожесточена конкуренция на вътрешния пазар.
Явно китайските компании имат намерение да стъпят и на европейския пазар, тъй като се забелязва активното им участие в европейските панаири за вятърна енергия Хусум 2010 и EWEA 2011, а някои дори вече създават и европейски офиси, например Sinovel в Мадрид. Очевидно е, че визията на Китайски производители на вятърни турбини не е ограничено само до продажбата им в чужбина, но и до изграждане  на производствени мощности в големите пазари както и финансиране изграждането на вятърни централи. Тази стратегия е подкрепена от китайското правителство с цел да се ускори разгрьщането на местната промишленост. 
Въпреки рекордния капацитет от 44,7 GW, Китай все още е изправена пред тежък проблем с връзките към инфраструктурата. Така например до края на 2010 г. не са свързани вятърни паркове с капацитет около 15 GW. Все още вятьрната енергия представлява само 1,1% от пазара на електричеството в Китай. В края на 2009 г. Китай приема нов  Закон за възобновяма енергия, коѝто увеличава заложените цели от 2006 г. от  9% възобновяема енергия до 2020 г. на 15%.  Китай дава прогноза, че през 2015 г. инсталираните му мощности за вятьрна енергия  ще надхвърлят  90 GW  и 150 GW през 2020 г.

През 2009 г. Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) промени прогнозата си  за 2020 г. като увеличи от 180 GW инсталирана мощност през 2020 г. на 230 GW, включително 40 GW офшорни. Тази съвкупна  инсталирана мощност ще бъде в състояние да произведе около 600 TWh  електрическа енергия или от 14 до 18% от очакваното тьрсене на Европейския съюз  през 2020 г.. В световен мащаб, World Wind Energy Association (WWEA) прогнозира на основа на текущите темпове на растеж и повишаване на осведомеността за рисковете при доставките на изкопаеми горива и при ядрените централи,  инсталираният  капацитет за вятьрни централи да достигне през 2015 г.  600 GW  и 1500 GW до 2020 г.. Според  WWEA през 2012 г. индустрията за вятърна енергия ще сьздаде повече от 1 млн. работни места в световен мащаб.

сряда, 21 септември 2011 г.

Антитръст: Комисията подлага на пазарен тест предложените ангажименти на IBM за поддръжка на мейнфрейм

Комисията приканва всички заинтересовани страни, а това обикновено са контрагенти на International Business Machines Corporation (IBM), да направят коментари по предложените от корпорацията ангажименти, чрез които тя ще гарантира осигуряване в наличност на резервни части и техническа информация при разумни и недискриминационни условия за период от пет години. Ангажиментите имат за цел да разсеят опасенията на ЕК, че IBM е в състояние да налага необосновани условия за доставка на суровини и материали на конкуриращи се доставчици на услуги за мейнфрейм поддръжка, което може да е в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз, а именно забраната за злоупотреба с господстващо положение на пазара в Европа.
Мейнфрейм са мощни компютри, които се използват от големи компании и правителства, за съхранение и обработка на големи масиви от ценна информация.
Производството е открито през юли 2010 г.
През август тази година, Комисията информира IBM за предварителната си оценка, че дружеството злоупотребява с господстващото си положение на пазара в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на ЕС и член 54 от Европейското икономическо пространство (ЕИП), чрез налагане на "неразумни" условия за доставка на определени суровини на конкурентни доставчици на услуги за поддръжка на мейнфрейм.

Според предварителната оценка на Комисията IBM заема господстващо положение на пазара на определени материали, абсолютно необходими за поддръжката на мейнфрейм хардуера и софтуера на IBM. В оценката се изразява опасението, че IBM може да е злоупотребило с господстващото си положение в нарушение на член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП чрез налагане на неоправдани условия на доставка за тези материали на конкурентите си на пазара на услуги по поддръжка. Тези конкуренти са съществуващи клиенти на IBM. Предварителната оценка на Комисията е, че практиките на IBM могат да бъдат тълкувани като отказ за доставка от страна на господстващо предприятие.
IBM оспорва предварителната оценка на Комисията, но за да отговори на опасенията й, свързани с конкуренцията, все пак предлага ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
Ключовите елементи на ангажиментите могат да бъдат обобщени, както следва:
• IBM се ангажира да осигури бързо предоставяне на определени резервни части и техническа информация на трети страни по поддръжката (ТСП) при разумни и недискриминиращи срокове и условия. За тази цел IBM се ангажира да сключи рамков договор с всяка ТСП, която иска да предоставя услуги по поддръжка за сървъри от типа IBM System z в Европейското икономическо пространство (ЕИП).
• Рамковият договор трябва да се основава на разумни срокове и условия и да съдържа, наред с други неща, задължение за IBM:
1) да доставя бързо на ТСП критични части без каквото и да е задължение за ТСП да връщат дефектната част;
2) да поддържа същите цени за критичните части за ТСП, каквито IBM предлага на лицата, които ползват собствена поддръжка, за настоящите и бъдещите модели мейнфрейми;
3) да предоставя на ТСП бързо техническа информация (включително актуализации на машинния код.
• Рамковият договор трябва да включва също възможността ТСП да могат да принудят IBM да изпълни своите задължения в случай на какъвто и да е спор, свързан със споразумението. Рамковият договор ще предвижда специални санкции във връзка с изпълнението и договорни санкции, в случай че IBM забави предоставянето на критични резервни части и техническа информация.
• За да се улесни работата с ТСП, IBM ще създаде длъжността управител „Връзки с ТСП“ за целия ЕС.
• Ангажиментите важат за всички модели и видове IBM System z, които не са изтеглени от експлоатация от IBM, и срокът им ще бъде пет години, считано от датата на приемане на решението на Комисията в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003. IBM се ангажира да представя на Комисията годишен доклад относно изпълнението на ангажиментите.

Резюме на проекта с ангажиментите e публикуван в Официален вестник на ЕС от 20 септември 2011г.
Пълният текст на ангажиментите е публикуван изцяло на английски език на уебсайта на Генерална дирекция „Конкуренция“ .
Заинтересованите страни са поканени да коментират в рамките на един месец от публикуването на ангажиментите в Официален вестник на ЕС. Съгласно член 9 от Регламент 1 / 2003, Комисията може да направи правно обвързващи ангажименти на IBM, без да установява  дали има или не нарушение на правилата за конкуренция на ЕС.
 
Комисията не установява обвързаност на продажбите
По второто образувано производство, Комисията прекратява проучването по твърденията на конкурентите Т3 и Turbo Херкулес - доставчици на софтуер, че IBM обвързва доставката на мейнфрейм хардуер с операционната си система. След задълбочено разследване на тези твърдения, Комисията не открива злоупотреба на пазара и закрива производството.

понеделник, 19 септември 2011 г.

Eнергетика: Актуализирани данни за ключови индикатори

Към  публикуваните данни за 2008 г. на ключови показатели за енергийните пазари, ЕК добави актуализирани данни за 2009 г.   България има най-висока зависимост, доближаваща 100%  при вноса на петролни продукти, природен газ.




неделя, 18 септември 2011 г.

Енергетика:Защо Европа трябва "да говори с един глас" със страните доставчици на енергийни ресурси

На 7 септември 2011 г. Комисията прие и представи в Брюксел документ съобщение от ЕК до Европейския парламент, Съвета, Европейския социален и икономически комитет и комитета на регионите относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество "The EU Energy Policy:Engaging with Partners beyond Our Borders". Документът  за първи път съдържа цялостна енергийна стратегия за взаимоотношенията със страните извън Европейския съюз - доставчици на енергийни ресурси. Основната цел на предложения от Комисията подход е чрез подобрено и координирано поведение между държавите – членки на ЕС да се изграждат ясни приоритети и стабилна позиция спрямо външните за съюза доставчици, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки за европейските потребители в дългосрочна перспектива.
Едновременно със съобщението Комисията предложи решение за създаване на механизъм за обмен на информация между държавите-членки и трети държави по междуправителствени споразумения в областта на енергетиката. Целта е  процедурата за нотификация, която вече се прилага при споразуменията по природния газ, да се  разшири и допълни, обхващайки всички видове енергоносители. В него ще бъде включен и инструмент за обмен на информация на равнище ЕС преди и след преговори с трети държави. Предложеният механизъм се създава, за да укрепи преговорните позиции на държавите-членки по отношение на трети държави, като едновременно с това гарантира сигурността на доставките и правилното функциониране на вътрешния пазар и създава правна сигурност за инвестициите.
Предложените документи на Комисията се опират на няколко основни прогнози за развитие на глобалните енергийни пазари и очертаващата се несигурност, поради неизбежното изчерпване на запасите от петрол и газ, зависимостта на  Европейския съюз при търговията с енергийни ресурси от разгръщащите се политически промени в Близкия изток и нарастващото потребление в бързо развиващите се икономики като Китай, Бразилия и Индия.
От друга страна  политиците, индустрията и гражданите на Европа все по ясно осъзнават, че ЕС е силно зависим само от няколко доставчика при вноса на енергийни ресурси. Газовата криза през 2009 г. между Русия и Украйна, която остави домакинствата и индустрията в редица държави -членки без надеждно снабдяване с газ, даде ясен сигнал и на колебаещите се, че е крайно време Европа да координира енергийната си политика и всички държави – членки да действат заедно като „заговорят на един глас” при енергийните взаимоотношения с трети страни. Само по този начин може да се гарантира стабилност и   сигурност на енергийните доставки.

Европейският съюз – част от световния енергиен пазар
Какви са прогнозите за световното потребление на енергийни ресурси до 2035 г.

Световните енергийни пазари са в процес на дълбока трансформация, която води до несигурност за държавите вносители и потребители на енергийни ресурси както по отношение на стабилността на цените, така и за сигурността на доставките. Докато през последните десетилетия основната част от световното потребление на енергийни ресурси се осъществява от страните от OECD, то през последните години се наблюдава значителен ръст в търсенето, който е предизвикан от нововъзникващите икономики, по-специално Китай и Индия.
Прогнозите са че в дългосрочен план до 2035 г. световното търсене на енергия ще се увеличи с повече от една трета, като Европа ще запази равнището на сегашното си потребление, а Китай и Индия ще увеличат почти двойно потреблението поради очаквания икономически растеж. Вероятни високи темпове на растеж се очакват също в Близкия изток и Каспийския региони, където  се очаква търсенето да се увеличи с 70% и 50% съответно между 2008 и 2035.
При така очертаната дългосрочна картина за развитието на търсенето на енергийни ресурси ЕС все повече ще се конкурира с други страни вносителки и региони при реализирането на енергийните доставки. Трябва също да се има предвид, че вътрешното европейско производство на енергия е в упадък. Повече от половината на консумираната енергия в ЕС идва от трети страни, ЕС е първи в света вносител на енергийни ресурси. Така например за 2008 г. нетният внос в Европа 27 е 1 012 543 ktoe, и далеч превъзхожда другите големи вносители като САЩ – 631 596 ktoe, Япония – 415 695 ktoe и Китай – 210 425 ktoe.

Зависимост на ЕС от вноса

Към настоящия момент ЕС внася повече от 80% от петрола и повече от 60% от газта, която консумира. Ако сегашните тенденции продължат, вносът до 2030 г. ще достигне повече от 70% от общото енергопотребление в ЕС. Зависимостта от вноса е спрямо малко на брой вносители. На първо място това е Русия с дял от 32% при вноса на петрол и 40% при вноса на природен газ, Норвегия съответно с 15% и 30 %, страните от ОПЕК с 36 % дял при петрола и Алжир с 15% дял при вноса на газ. Ситуацията за България е най-тежка, тъй като тя е почти 100 % зависима от един единствен доставчик на газ - Русия, подобна е картината и при вноса на петрол със 71 % зависимост.
В същото време географското разположение на ЕС го поставя в непосредствена близост до редица региони богати на енергийни ресурси, както и в пресечната точка на важни маршрути за доставка. Близките до границите на ЕС страни като Русия, Норвегия и Алжир са и основните  вносители в ЕС на природен газ и на суров петрол.
ЕС също така е основен вносител на природен уран като местното производство от мини в Чешката република и Румъния задоволява само малко повече от 3% от нуждите на ЕС. Две трети от доставките са от Русия, Казахстан, Канада и Австралия, които се допълват с доставки от Нигер, Южна Африка, Намибия, както и чрез използването на високо обогатен уран, предназначен за смесване.
Местното производство на въглища задоволява приблизително 60% от потребление на въглища в ЕС. Основните доставчици на въглища са разположени по-далеч от Европа, с изключение на Русия, която е най-големият доставчик на въглища за ЕС.
 Голямата зависимост на ЕС от вноса на енергийни ресурси и горчивия опит от преживените няколко прекъсвания на енергийните доставки, определено доведе до изработването на стратегията за единна европейска енергийна политика. Европейският съюз е на пътя да постави основите на изграждането на една обща - европейска политика спрямо страните даставчици на енергийни ресурси. Защото уязвимостта на Европа от външните доставчици вероятно ще продължава да нараства в контекста на големите световни предизвикателства, породени от политически събития, опазване на околната среда, все по трудните условия за инвестиции и достъп до енергийните ресурси в държавите производителки. Именно отчитайки зависимостта си от ограничен кръг доставчици на енергия, приоритетната политика в областта на енергетиката на ЕС е да продължи да разглежда внимателно рисковете, свързани с неочаквани колебания на цените на световните пазари на енергия, произтичащи от несъвършената конкуренция на пазара или слабости в регулаторната рамка.
Безспорно едно от предизвикателствата за гарантиране на дългосрочна стабилност на енергийните доставки е необходимостта от значителни усилия за изграждане на адекватна енергийна инфраструктура През следващото десетилетие и до 2035 г. ще са необходими, значителни инвестиции за модернизиране на енергийната инфраструктура с цел да се разнообразят съществуващите източници на ресурси, да се смени оборудването на пазара, за да се отговори на потреблението.

Усилията на ЕС следва да са насочени не само към координиране и оптимизиране развитието на инфраструктурата в рамките на ЕС, но не по-малко важно е да се гарантира, че са направени подходящите инвестиции в производствени мощности в основните страни – доставчици на енергийни ресурси в ЕС, както и в транзитната инфраструктура.

Диверсификазция на източниците и маршрутите за доставка на енергийни ресурси

Една от ключовите инициативи за разнообразяване на енергийните източници и маршрутите за доставка на енергийни ресурси за ЕС е изграждането на Южен коридор, който има потенциал да свърже ЕС с басейна на Каспийско море / Близкия изток - най-голямото находището на газ в света, оценявано на около 90 трилиона кубически метра.

Друг ключов приоритет свързан с външната инфраструктура е гарантирането на стабилен и непрекъснат транзит на енергия чрез Източния коридор. В периода от май 2010 до април 2011 г., през Украйна транзитно е преминал 63% от руския износ на природен газ за ЕС, докато през Беларус износа е около 30%. Голяма част от тръбопроводите, свързващи руските региони за доставка с ЕС се нуждаят от модернизация и реконструкция. Генералният план за модернизиране на газовата транзитна система на Украйна, изготвен от Natfogaz Украйна и UkrTransGas и представен на Международната инвестиционна конференция в Брюксел на 23 март 2009 г., определя общите инвестиции, необходими за провеждане на програмата за модернизация на системата в размер на $ 3 милиарда.
Енергия от възобновяеми енергийни източници
Не по малко внимание ЕС отделя и на развитието на енергия от възобновяеми енергийни източници. Очакванията за развитието на възобновяемата енергия са, че ще се появят нови доставчици на електроенергия за ЕС. В тази насока все по – голяма роля ще играе региона на Северна Африка. Един от проектите, който набира скорост е Средиземноморския план за слънчева енергия, който следва да постигне капацитет от 20GW до 2020 г., от които 5GW ще се изнасят към ЕС. Тази цел за използване на слънчевата енергия от Африка изисква наред с другите инвестиции и адекватно развитие на електрическите мрежи в региона и надеждното им свързване към енергийната система на ЕС.

В световен мащаб продължава да се отчита значително развитие и разгръщане на нисковъглеродните технологии включително и тези  за възобновяема енергия. Прогнозите са, че  до 2035 г. използването на енергия от възобновяеми източници ще се утрои от страни като Съединените щати и Бразилия. Очаква се Европа да задържи преднината си, по отношение на развитие на търсенето на енергия от възобновяеми източници. Търсенето на енергия от възобновяеми източници в Китай се очаква да нарасне шест пъти, а в Индия съответно четири пъти.
Ръстът на търсенето на енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и други нисковъглеродни технологии ще представлява предизвикателство както и голям потенциал за развитие на европейските научни изследвания и промишленост. Поддържането на лидерската позиция на Европа в развитието на върховите технологии ще изисква адекватни инвестиции в областта на научните изследвания и развитие. Европа е на трето място по инвестиции на глава от населението след Япония и Южна Корея.
Повече разяснения за двата документа от  пресконференцията на комисаря Йотингер.

събота, 17 септември 2011 г.

Енергетика: Конференция на високо равнище на тема "Завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС до 2014 г."


На 29 септември 2011 г., Гюнтер Йотингер, комисар по енергетика в ЕК, организира в Брюксел конференция на високо равнище, на която ще се дискутират въпросите свързани със завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС чиито срок е - 2014 г. "Getting to 2014". На конференцията ще бъде направена равносметка на постигнатия напредък в завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС и ще се определят по-нататъшните действия, които трябва да бъдат предприети, за да се постигне целта на Европейския съвет - напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар от 2014 г.

За участие в  конференцията се канят всички заинтересовани страни - членове на правителствата на държавите-членки, на регулаторните им органи, представители на потребителите на енергийни услуги, на индустрията и операторите на преносни системи.

В дискусиите ще участват изявени представители на ЕК – ГД „Енергетика” и ГД „Конкуренция”, на регулаторните органи, на академичните среди, на индустрията и др.

Програмата включва следните панели за дискусия:

1.Количествено определяне на ползите от вътрешния енергиен пазар

2.Създаване и прилагане на правилата за вътрешния енергиен пазар

3.Хармонизиране на правилата на пазара и правилата за експлоатация на мрежата

4.Заключителни бележки от Филип Лоу, генерален директор в ГД "Енергетика" на Европейската комисия

Регистрация за участие може да се направи до 23 септември 2011 г.

Повече информация за конференцията и регистрацията за участие ТУК.http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/events/20110929_iem_en.htm

сряда, 14 септември 2011 г.

Енергетика: Създадена е Координационна група по природния газ

В Официален вестник на Европейския съюз от 12.8.2011 г. е публикувано
за определяне на състава и на разпоредбите за работата на Координационната група по природния газ и за отмяна на Решение 2006/791/ЕО на Комисията
Създаването на Координационната група по природен газ е в съответствиуе с член 12 от Регламент (ЕС) № 994/2010. Групата следва да е съставена от държавите-членки, по-специално техните компетентни (регулаторни) органи, както и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ и представителни органи на съответната промишленост и на съответните клиенти.
Групата се създава с цел да улеснява координацията на мерките във връзка със сигурността на доставките на газ. Групата ще дава консултации и ще подпомага Комисията по-специално по въпросите за:
а) сигурността на доставките на газ във всеки един момент, и по-специално в случай на извънредни ситуации;
б) цялата информация, имаща отношение към сигурността на национално и регионално равнище и на равнище на Съюза;
в) най-добри практики и евентуални насоки към всички заинтересовани страни;
г) нивото на сигурност на доставките, целевите показатели и методологиите за оценка;
д) национални и регионални сценарии и сценарии на равнище на Съюза и изпитване на степента на готовност;
е) оценката на превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации и изпълнението на предвидените в тях мерки.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Енергетика: ЕС започва преговори за изграждане на Каспийския тръбопровод за доставка на газ за Европа


Днес 12 септември 2011 г., Европейският съюз прие мандат да преговаря за правно обвързващ договор между ЕС, Азербайджан и Туркменистан за изграждане на Транс-Каспийска тръбопроводна система. Това е първият случай, в който Европейският съюз ще предложи договор, в подкрепа на даден инфраструктурен проект. Договорът ще бъде сключен от ЕС след като всички 27 държави-членки вземат решение, че Европейската комисия трябва да води преговорите от тяхно име.
Това решение е пряко продължение на посещението на председателя Жозе Мануел Барозу и комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер в Баку и Ашхабад през януари 2011 г. и е в съответствие с постигнатите резултати от срещите с президентите Алиев и Бердимухамедов. Решението представлява крайъгълен камък от реализирането на проекта Южен коридор и освен това е първото оперативно решение, взето в съответствие с представеното на 7 септември 2011 г. съобщение на Европейската комисия за координирана и единна външна енергийна политика на ЕС, относно сигурността на енергия, доставките и международното сътрудничество - "Енергийна политика на ЕС: Ангажиране с партньорите отвъд нашите граници."Communication on security of energy supply and international cooperation - "The EU Energy Policy: Engaging with Partners beyond Our Borders"
По повод на взетото решение комисар по енергетиката Йотингер заявява, че:
 "Европа сега говори с един глас. Транс-Каспийският газопровод е важен проект от Южния коридор, който ще осигури на Европа нови източници на газ. Ние имаме намерение да реализираме тази възможност най-скоро."
Споразумението за Транс-Каспийския тръбопровод ще постави основа за изграждането на подводен тръбопровод, свързващ Туркменистан с Азербайджан, който от своя страна ще го свърже с инфраструктурата, която ще доставя газ от Централна Азия към ЕС.
Дискусиите с Азербайджан и Туркменистан ще се фокусират по-специално върху договора за правните задължения между Европейския съюз, Туркменистан и Азербайджан, на двустранните споразумения между Туркменистан и Азербайджан, необходими за да се постигне изграждането и въвеждане в експлоатация на транс Каспийския тръбопровод, и правната рамка, която ще се прилага при запълването на тръбопровода с газ от Туркменистан, включително подходящо признаване на търговски споразумения.
На този етап Азербайджан и Туркменистан са потвърдили ясно желанието си да продават значителни количества газ в Европа. Европейският съюз е готов да даде политическа и правна подкрепа за осъществяването на газовите доставки.
Южният коридор има за цел да снабдява Европа с газ, идващ директно от Каспийския басейн и Близкия изток. Това ще увеличи сигурността на доставките за европейските домакинства и индустрията, чрез разнообразяване на източниците и маршрутите на газ, като по този начин ще се намалява зависимостта от ограничения брой доставчици и ще се премахне потенциалната опасност от прекъсвания на доставките на газ.
През последните месеци, ЕС участва в редовен диалог с Азербайджан и Туркменистан, които фигурират сред основните потенциални доставчици на газ за "Набуко", ITGI (Interconnector Турция-Гърция-Италия) и TAP (Trans Adriatic Pipeline).
През януари 2011 г., председателят Барозу подписа Съвместна декларация с президента Алиев, който подкрепя бързото разпределяне на наличните ресурси на газ в Азербайджан.

Повече информация:
http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/strategy/2020_en.htm
http://ec.europa.eu/energy/international/security_of_supply/cooperation_en.htm