сряда, 28 декември 2011 г.

Енергетика: Регламентът за забрана на злоупотребите на енергийните пазари на едро влезе в сила

От днес 28 декември 2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. Той е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 8 декември 2011 г. и влиза в сила 20 дни след публикуването му, т.е. на 28 декември 2011. Регламентът е директно приложим в държавите-членки.

Регламентът въвежда за първи път, последователна рамка в целия ЕС за контрол на пазарите на едро при търговия с енергия като :
определя пазарните злоупотреби, под формата на манипулиране на пазара, опити за манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация, в енергийните пазари на едро;
въвежда изрична забрана за манипулиране на пазара, опити за манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация в енергийните пазари на едро;
създава нова рамка за мониторинг на пазарите на едро на енергия за откриване и предотвратяване на манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация;
осигурява изпълнението на горните забрани и санкциониране на нарушения на правилата за пазарните злоупотреби на национално ниво.
Основната цел на енергийната политика на Европейския съюз е до 2014 г. в Европа да се изгради единен енергиен пазар. Изпълнението на тази цел води до все по-голяма взаимосвързаност между пазарите за търговия на едро с енергия в Европейския съюз. Заедно с това се увеличава и риска от пазарни злоупотреби, които  могат да влияят върху търговията на едро с електроенергия и природен газ извън националните граници и да засегнат потребителите и микропредприятията в целия ЕС. Поради тази особеност на пазара държавите –членки не биха могли самостоятелно да гарантират интегритета на пазара на едро на енергия. Необходимо е наличието на строго трансгранично наблюдение на пазара, за да се постигне напълно функциониращ, взаимосвързан и интегриран вътрешен енергиен пазар.
Ефикасното наблюдение на пазара на равнището на Съюза е от огромно значение за откриване и възпиране на пазарни злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия. С регламента се възлага на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета („Агенцията“), да осъществява наблюдение на пазарите за електроенергия и газ в целия Европейски съюз.
Регламентът също предвижда при изпълнението на тези задачи Агенцията да си сътрудничи с Комисията и с регулаторните органи на държавите членки. Тясното сътрудничество и координацията между Агенцията и националните органи е необходимо, за да се гарантира адекватно наблюдение и прозрачност на енергийните пазари.

Предвижда се Комисията и Агенцията да работят в тясно сътрудничество за прилагането на разпоредбите на регламента като провеждат консултации с Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия и газ, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета, с националните регулаторни органи, компетентните финансови органи, националните органи за защита на конкуренцията, както и със заинтересовани страни като организирани пазари (например борси за електроенергия) и участници на пазара.

Задачата на Агенцията е да гарантира, че изискванията на регламента се прилагат по координиран начин в целия Европейски съюз. Това изискване може да се постигне само ако националните регулаторни органи, компетентните финансови органи на държавите-членки и националните органи за защита на конкуренцията си сътрудничат, за да се гарантира координиран подход за справяне с пазарните злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия, който обхваща както пазарите за продукти, така и пазарите за деривати. Това сътрудничество следва да включва взаимен обмен на информация по отношение на подозренията за действия, които има вероятност да съставляват нарушение на регламента, на Директива 2003/6/ЕО или на конкурентното право, чл. 102 от ДФЕС, извършвани или извършени на пазара за търговия на едро с енергия. Освен това въпросното сътрудничество следва да допринася за съгласуван и последователен подход при разследванията и съдебното производство.

Какви задълженията произтичат за държавите-членки
Регламентът възлага на регулаторните органи на държавите-членки да изготвят регистър на участниците на пазара, които извършват сделки. Регистърът следва да дава на всеки участник на пазара единен идентификатор и да съдържа достатъчно информация, чрез която да може да се идентифицира участника на пазара, включително съответните подробности, свързани с идентификационния номер по ДДС, седалището, лицето, отговорно за неговите оперативни и търговски решения, и упражняващия краен контрол или бенефициера от търговската дейност на участника на пазара. Националните регулаторни органи следва да предадат информацията от националния си регистър на Агенцията във формат, определен от нея до 29 юни 2012 г. Въз основа на информацията, предоставена от националните регулаторни органи, агенцията ще създаде Европейски регистър на участниците на пазара. Националните регулаторни органи и други съответни органи ще имат достъп до Европейския регистър. Агенцията може да реши да направи Европейския регистър или части от него публично достъпни, при условие че не се разкрива чувствителна от търговска гледна точка информация за отделните участници на пазара.

Прилагане на забраните срещу пазарна злоупотреба
Регламентът предвижда националните регулаторни органи да гарантират налагането на забраните при установено нарушаване на забраната за извършването или опитът за извършване на манипулиране на пазара по отношение на пазарите за търговия на едро.
В тази връзка всяка държава-членка в срок до 29 юни 2013 г. трябва да гарантира, че нейните национални регулаторни органи разполагат с правомощия за разследване и за прилагане на съответните мерки.

Тези правомощия могат да се упражняват:
а) пряко;
б) в сътрудничество с други органи; или
в) чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт.

Правомощията за разследване и прилагане на мерки следва да се изпълняват в съответствие с националното законодателство и да включват правото на регулаторния орган:
а) на достъп до всички съответни документи в каквато и да било форма и получаването на копие от тях;
б) да изисква сведения от всички лица, имащи отношение към случая, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните операции, както и от техните възложители и, ако е необходимо, да се призове и изслуша всяко такова лице или възложител;
в) да извършва проверки на място;
г) да изисква съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни;
д) да изисква преустановяване на всяка практика, която противоречи на настоящия регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент;
е) да поиска от съд да замрази или да постави под запор активи;
ж) да изиска съд или някой компетентен орган да наложи временна забрана за упражняване на професионална дейност.

Право на обжалване
Държавите-членки следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяко лице, засегнато от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.

Санкции
Държавите-членки също следва да установят правила относно санкциите, налагани на нарушителите, и вземат всички необходими мерки за тяхното обезпечаване. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара.

Държавите-членки следва да съобщят тези разпоредби на Комисията най-късно до 29 юни 2013 г. и да я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което засяга разпоредбите на регламента.

вторник, 27 декември 2011 г.

БВП на глава от населението в държавите-членки и действителното индивидуално потребление

Евростат публикува актуализирани данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през 2010 г. В таблицата по долу за  периодa 2008-2010 г. по държави членки са сравнени два критерия – Стандарт на покупателната способност (СПП) Purchasing power standards (PPS) и Действително индивидуално потребление (ДИП) Actual Individual Consumption (AIC) на глава от населението. БВП на Европа 27 е приет за 100.
В изследването са включени и трите страни от EFTA, четирите държави-кандидатки на ЕС и три страни от Западните Балкани.
Люксембург е с най-високи показатели за покупателната способност - повече от два и половина пъти над средния за ЕС 27. Следващите държави с високи показатели са Холандия с една трета над средната стойност. Ирландия, Дания, Австрия и Швеция са между 20% и 30% над средното за ЕС27, докато Белгия, Германия и Финландия са между 15% и 20% над средното ниво. Обединеното кралство и Франция са с регистриран БВП на глава от населението около 10% над средното за ЕС 27, докато Италия, Испания и Кипър са около средната стойност.
Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чешката република са между 10% и 20% по-ниски от средните за ЕС27, докато Словакия е с около 25% по-ниски показатели. Унгария, Естония, Полша, Литва и Латвия са с показатели между 35% и 50% по-ниски. Румъния и България са с около 55% под средното ниво за ЕС 27.
В анализа е включен и показателя ДИП на глава от населението в държавите-членки, който варира от 42% до 150% от средните за ЕС27 през 2010 г. Показателят е включен в сравнителната таблица като алтернативен измерител, отчитащ благосъстоянието на населението. Той по-добре е адаптиран към индивидуалната покупателна способност на глава от населението в държавите – членки и отразява състоянието на домакинствата. Като цяло нивата на ДИП на глава от населението са по-хомогенни от тези за БВП, но все още има значителни различия между държавите-членки. През 2010 г., ДИП на глава от населението, изразен в паритет на покупателната способност, варира между 50% над средните за ЕС27 в Люксембург и близо 60% под средното ниво в България. За България този показател бележи тенденция на намаление през тригодишния период, съответно от 45 % през 2008 г. до 42% през 2010 г.
Показателият ДИП отразява по-добре благосъстоянието пряко на домакинствата в сравнение   с БВП. Той отчита нивото на потребление на глава от населението. В националните сметки, крайните потребителски разходи на домакинствата Household Final Consumption Expenditure (HFCE) включват  разходи за стоки и услуги, които са закупени и платени от домакинствата. От друга страна действителното индивидуално потребление включва стоки и услуги, които действително се консумират от физическите лица, независимо от това, дали тези стоки и услуги са закупени и платени от домакинствата, от правителството или от организации с нестопанска цел.  Показателят ДИП често се разглежда като предпочитана мярка при международни сравнения, тъй като той не се влияе от начина на предлагане и закупуване на някои важни услуги. Обемът на потребление на домакинствата на здравни и образователни услуги, се различава съществено в различните страни. Например, ако зъболекарските услуги се заплащат от правителството в една страна, а от домакинствата в друга, международното сравнение, въз основа на (HFCE) не би довело до коректни резултати. Показателят е включен в анализа след направените препоръки в доклада Stiglitz-Sen-Fitoussi.

вторник, 20 декември 2011 г.

Енергетика: Безвъзмездни помощи за 2012 г. за изграждане на Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E).

В Официален вестник на Европейския съюз от 20 декември 2011 г. Генерална дирекция „Енергетика” отправя Покана за представяне на предложения по многогодишната работна програма за безвъзмездни помощи в областта на Трансевропейската енepгийнa мрежа (TEN-E) за 2012 г.
Максималната сума на разположение по тази покана за предложения за 2012 г., e
 21 129 600 евро.
Поканата е в сила до 29 февруари 2012 г.
Повече информация за Трансевропейската енepгийнa мрежа (TEN-E) и финансирането й.

неделя, 18 декември 2011 г.

Енергетика: Пътна карта за развитие на нисковъглеродна енергетика до 2050


На 15 декември 2011 г. Европейската комисия публикува „Енергийна Пътна Карта  2050”. Целта на картата е да даде възможните сценарии за развитие на енергетиката на Европейския съюз, така че да се осъществи  заложената цел —снижаване на емисиите с над 80 % до 2050 г. С една дума европейското производство на енергия трябва да достигне почти нулеви нива на въглеродни емисии до 2050 г.
С разработването на „Енергийна Пътна карта 2050”   Комисията се стреми да отговори на основния въпрос. Как да се постигне този резултат без да се нарушат енергийните доставки и конкурентоспособността на европейската икономика.
Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти от типа „без съжаление“ за идващите години.

Тенденции в текущите сценарии
• Референтен сценарий.
Референтният сценарий включва текущи тенденции и дългосрочни прогнози за икономическото развитие (брутен вътрешен продукт (БВП) с  растеж 1,7% годишно). Сценарият включва политики, приети от март 2010 г., включително целите за развитие на ВЕИ и намаляване на парниковите газове до 2020 г., както  и схемата за търговия с емисии Emissions Trading Scheme (ETS). Анализите са направени при няколко различни допускания с по-висок или по-нисък темп на растеж на БВП и с по-високи или по-ниски цени на вносните енергийни ресурси.
• Текущи политики за инициативи Current Policy Initiatives (CPI).
Този сценарий отразява актуализираните мерки, приети след природното бедствие в Япония и последвалите събитията във Fukushima, които са включени в Енергийна стратегия 2020 г. Сценарият включва предложените действия относно "План за Енергийна Ефективност” и новата "Директива за енергийното данъчно облагане".

Сценарии за декарбонизация (виж графика 1).
• Висока енергийна ефективност
Политическият ангажимент за много големи спестявания на енергия следва да  включва например: по-строги минимални изисквания за уреди и нови сгради; обновяване на съществуващи сгради; установяване на задължения за енергийни спестявания на енергийните мощности. В анализа се отчита, че тези мерки ще доведат до намаляване на търсенето на електроенергия с 41% до 2050 г., в сравнение върховото потребление 2005-2006 г.
• Технологии за диверсификация на доставките.
 Принцип на неутралност спрямо развитие на технологиите, което означава да няма предпочитани технологии. Всички енергийни източници следва да се конкурират на пазарен принцип без да се прилагат конкретни мерки за подпомагане. Декарбонизацията да се задвижва от въглеродното ценообразуване, като се отчита доколко се приемат от обществеността двете технологии- за ядрена енергетика и за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture & Storage (CCS).
• Висок дял на енергията от  възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
 Силни мерки за подкрепа на ВЕИ, водещи до много висок дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия (75% през 2050 г.) и дял от ВЕИ в потреблението на електроенергия, достигащ 97%.
• Забавяне на технологията за улавяне и съхранение на въглерод.
 Ако тези технологии изостанат във времето, според анализа, това ще доведе до по-високи дялове на ядрената енергия като декарбонизацията ще се задвижва не толкова от развитието на нови технологии, колкото от цените на въглеводородите.
 .• Нисък дял на ядрената енергия
 Сценарият е подобен на този за технологиите за диверсификация, но с допускането, че не се строят нови ядрени мощности (освен реакторите, които  в момента са в процес на изграждане) в резултат на което има високо проникване на CCS (около 32% в производството на електроенергия).

В пътната карта са разработени десет структурни промени, които следва да доведат до преобразуване на енергийната система. Стратегията за декарбонизация разглежда сценарии и ефекта върху европейската икономика до 2020 г, до 2030 г., като крайния времеви хоризонт е 2050 г.

1. Декарбонизацията на енергийния сектор  е възможна и може да бъде по-евтина от настоящите политики в дългосрочен план.
Сценарият показва, че декарбонизацията на енергийния сектор е възможна.  Освен това, разходите свързани с трансформирането на енергийната система не се различават съществено от сегашната политика, разгледана в  сценария за действащите инициативи Current Policy Initiatives (CPI) scenario. Общият размер на разходите за енергийната система (включително горива, електричество и капиталови разходи, инвестициите в оборудване, енергийна ефективност и т.н.) може да представлява по-малко от 14,6% от европейския БВП през 2050 г. ако за сравнение се използва   индекса на потребителските цени за  2005 година - 10,5%. Този сценарии отразява значителна промяна на ролята на енергията в обществото. Волатилността на цените на изкопаемите горивото ще има по-малко влияние при сценариите с декарбонизация, тъй като зависимостта от вноса на фосилни горива ще спадне до 35-45% през 2050 г., в сравнение с 58% при сегашните политики.
2.Сценариите за декарбонизация отчитат по-високи капиталови разходи и по-ниски разходи за гориво
Всички разгледани сценарии отчитат, че прехода от днешната система, характеризираща се с високи разходи за гориво и оперативни разходи, ще доведе до енергийна система, основана на по-високи капиталови разходи и по-ниски оперативни разходи. Това се дължи и на факта, че голям дял от съществуващия капацитет за генериране  на енергия е към  края на полезния си живот. Във всички сценарии за декарбонизация, се предвижда вноса на изкопаеми горива през 2050 г. да бъде значително по-нисък в сравнение с настоящия внос. Анализът прави разчети, че комулативните инвестиционни разходи за мрежите могат да възлязат от 1,5 до 2,2 трилиона евро между 2011 и 2050 г., поради по-големите инвестиции в подкрепа на възобновяемите енергийни източници. Увеличението на средните капиталови разходи за енергийната система ще е следствие от направените инвестиции в електрически централи и мрежи, в индустриални енергийни съоръжения, отоплителни и охладителни системи (включително централно топлоснабдяване и охлаждане), интелигентни измервателни уреди, изолационни материали, по-ефективни превозни средства с ниски емисии на въглерод, устройства за използване на местни възобновяеми енергийни източници (слънчева топлина и фотоволтаици) и др. стоки. Очаква се тези инвестиции да доведат до широко въздействие върху икономиката и до създаване на работни места в секторите на производството, услугите, строителството, транспорта и селското стопанство. В анализа се отчита,  че тези инвестиции ще създадат  големи възможности за европейските производители и доставчици на услуги, които следва да отговорят на нарастващото търсене чрез развитието на конкурентни технологии, основани на научни изследвания и иновации.
3. Електроенергията ще играе все по-голяма роля
 Всички сценарии показват, че в бъдеще електричеството  ще играе много по-голяма роля, отколкото в момента.  Разчетите в сценариите отчитат почти удвояване на неговия дял в крайното потребление на енергия - 36-39% през 2050 г., което ще е следствие на  приноса на електричеството при декарбонизацията на транспорта и при услугите за отопление / охлаждане (виж графика 2). Всички декарбонизационни сценарии показват, че електричеството може да осигури около 65% от търсенето на енергия за леки автомобили и лекотоварни превозни средства. За да се постигнат тези параметри системите за генериране на енергия трябва да започнат структурните промени още сега , за да  се постигне  значително ниво на декарбонизация още през 2030 г. (57-65% през 2030 г. и 96-99% през 2050 г.). Анализът подчертава колко е важно  началото на прехода да започне сега, за да се даде ясен сигнал, че инвестициите в активи, генериращи високо съдържание на въглерод, през следващите две десетилетия  следва да намаляват.


 4. Цените на електроенергията ще нарастват до 2030 г., след което ще следва спад
 Повечето сценарии показват, че цените на електроенергията ще се повишават до 2030 г., но след това ще бележат понижение. Най-големият дял  на тези увеличения вече се случва в референтния сценарий, който е  свързан с подмяната през следващите 20 години на старите и вече отписани поколения мощности. При сценария с най-висок дял на енергия от възобновяеми енергийни източници, който предполага 97% дял на енергия от ВЕИ в общото потребление на електроенергия, моделът на цените  на електроенергията сочи продължаващо, но забавено процентно покачване на цените, което е следствие от високите капиталови разходи и предположението за поддържане на висок балансиращ капацитет, мощности за съхранение и инвестиции в мрежата или сценарият "почти 100% ВЕИ сила" . Например,  капацитетът за производство на енергия от ВЕИ през 2050 г. ще бъде повече от два пъти по-високо, отколконо общата мощност на настоящето поколение от всички източници. Въпреки това, значителни проникване на ВЕИ не означава непременно високи цени на електроенергията. Върховият сценарий за енергийна ефективност и сценарият Доставка -Технология предвижда най-ниски цени на електричеството и осигуряване на  60-65% от потреблението на електроенергия  от ВЕИ, а в момента е само  20% . В стратегията се отбелязва, че в момента цената на електроенергията  в някои държави-членки е изкуствено занижени поради регулиране на цените и предоставяне на субсидии.
5.Разходите на домакинствата ще се увеличават
 Във всички сценарии, включително сегашните тенденции, разходите за енергия и свързаните с енергопотреблението продукти (включително за транспорт) вероятно ще  представляват важен елемент от разходите на домакинствата.  Разходите за енергия ще нараснат до около 16% през 2030 г., и след това сценариите предвиждат намаление  с над 15% до 2050 г. Тази тенденция също ще бъде от съществено значение за малките и средни предприятия (МСП). В дългосрочен план, повишаването на инвестиционните разходи за ефективни уреди, превозни средства и изолация става все по-малко важно в сравнение с постигането на намаляване на разходите за електроенергия и горива. Разходите включват разходите за гориво, както и капиталови разходи, например разходите за закупуване на по-ефективни превозни средства, уреди и за преустройства на жилищата. Въпреки това, ако разпоредбите, стандартите или иновативни механизми се използват за ускоряване на въвеждането на енергийно ефективни продукти и услуги, това ще доведе до  намаляване на  разходите.
6. Решаващо значение на спестяването на енергия в цялата система
 Всички декарбонизационни сценарии предвиждат постигането на значителни икономии на енергия (виж графика 3). Потреблението на първична енергия следва да постигне спад в диапазона от 16% до 20% до 2030 г. и от 32% до 41% до 2050 г. в сравнение с върховото потребление през 2005-2006 г.. Постигането на заложената цел за спестяване на  значителни количества енергия ще изисква по-силно разграничаване  на икономическия растеж от потреблението на енергия, както и засилени мерки за спестяване на енергия във всички държави-членки и във всички икономически сектори.
7. Делът на възобновяемите енергийни източници ще се увеличи значително
Според всички сценарии делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще  се повиши значително като постигне  най-малко 55% в брутното крайно потребление на енергия през 2050 г., или с 45 процентни пункта от днешното равнище, което е  около 10%. Според най-оптимистичния сценарии за развитие на енергийната ситема High Energy Efficiency делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия достига 64%  и 97% при най-оптимистичния сценарии за развитие на ВЕИ High Renewables Scenario, който  включва възможност за  значително съхранение на електоенергия, която ще позволи да се стабилизират  променливите доставки на енергия от ВЕИ дори и при слабо търсене.
8. Технологията за улавяне и съхранение на въглерод трябва да играе ключова роля в системата на трансформация
Ако технологията за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture and Storage (CCS) се комерсиализира, то според повечето сценарии тя  ще има силна позиция  и ще допринесе до 32 % в производството на електроенергия в случай на  ограничено производство на ядрена енергия и до  19 до 24% при другите сценарии с  изключение на най-върховия сценария за енергия от възобновяеми енергийни източници High RES scenario.
9.Ядрената енергия има важен принос
Ядрената енергия ще бъде необходима, за да осигури значителен принос в процеса на трансформация на енергийната система за тези държави-членки, които развиват ядрена енергия. Тя остава основен източник на ниски емисии на въглероден диоксид при производството на електроенергия. Най-голямо проникване на ядрената енергия се предполага при сценариите със забавяне на CCS и при сценарият за доставки чрез прилагането на технологии за диверсификация.
10. Взаимодействие между системите за децентрализация и централизираните енергийни системи
В пътната карта се предвижда, че децентрализацията на електроенергийната система и топлинна енергия ще се увеличава благодарение на увеличеното производство  на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това, според сценариите в пътната карта, централизираните мащабни електроенергийни системи: например ядрени и газови централи и децентрализиранте системи, ще трябва все повече да работят заедно. В новата енергийна система, ще трябва да се появят нови конфигурации между децентрализираните системи и мащабните  централизирани системи, които  ще зависят една от друга и ще трябва да работят синхронизирано, например, ако местните ресурси не са достатъчни или са променливи във времето.

Какви задачи стоят пред държавите-членки
Постигането  на целите, заложени в пътната карта, за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа поставя пред държавите-членки задачата да планират националните си енергийни политики за бъдещето по такъв начин, че той да доведе до обединяване на  усилията за достигане на общи координирани дейностите в една по-широка рамка. През следващите години пътната карта ще бъде последвана от други инициативи в специфични области на енергийната политика. През 2012 г. се предвиждат нови предложения за изграждане на вътрешния пазар, енергията от възобновяеми източници и безопасността на атомните електроцентрали.
Въз основа на изложеното възниква и въпроса какви трябва да са основните задачи, които България следва да разреши и какви инициативи и политики в областта на енергетиката трябва да предприеме, за да  развива електроенергийния сектор в синхрон със заложените цели в пътната карта.
Пътната карта е само рамката и не дава предписания на държавите членки какъв точно сценарии и енергиен микс да развиват. Тя предлага нов енергиен модел, който има за цел да  направи енергийната система на Европейския съюз сигурна, конкурентоспособна и устойчива в дългосрочна перспектива.
-България трябва самостоятелно да посочи необходимите политики и мерки, които ще предприеме, да реши какъв енергиен микс ще развива и да  осигури правилните инвестиции, за да съдейства за постигане на заложените цели за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г.
-България все още е на кръстопът и няма конкретна визия какъв точно енергиен микс да развива. Все още няма ясно заявени приоритети, дали ще строи нови ядрени мощности или ще тръгне по пътя на развитие на енергията от възобновяеми източници, която видно от графика №1 и според всички разработени сценарии в пътната карта ще има преобладаващ дял в рамките от 50 до над 75 % и в най-оптимистичния вариант до 97 % от потреблението на електроенергия  до 2050 г., доката сценариите за развитие на ядрената енергия след 2030 г. сочат намаляване на дела й до под 10 % от общия микс. Тази тенденция отчита все повече страховетена хората  от степента на сигурност на ядрените централи и опасността от ядрени аварии, които могат да се отразят неблагоприятно на населението и околната среда в дългосроцен план. От друга страна все повече трябва да се сбогуваме с илюзията, че цената на ядрената енергия ще бъде ниска. Тази тенденция неминуемо ще се променя след въвеждането на все по - строги правила и изисквания за ядрена безопасност, за дългосрочното и безопасно  управлението на ядрените отпадъци и извеждането на остарелите централи от експлоатация също ще изискват огромни средства, които така или иначе ще се отразяват в крайна сметка на цената на енергията от ядрените централи и тя ще става съпоставима с цената от възобновяеми източници. Моето лично предпочитание е, че бъдещото е на енергията от възобновяеми източници. Смятам, че следващото десетилетие постоянно ще поднася изненади, основани  на нови научни и инженерно-технически решения в развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници.
-Безспорно е, че решенията  каква енергия и от какви източници ще се произвеждат в България трябва да се вземат не от тесен крът специалисти и политици, а след обстоен и задълбочен дебат и  широко обществено обсъждане, където да се отчетат всички ползи и негативи при прилагането на различните предложени сценарии за енергиен микс. Избраният енергиен микс, следва да води до постигането на целевите нива на въглероден диоксид за 2050 г. като всеки сценарии включва висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Разработените сценарии в пътната карта показват също така, че в бъдеще електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото понастоящем. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии, но в по-малки съотношения. Поддържането им ще позволи на  държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.
-С една дума България трябва да има ясна визия как вижда енергийната си система до 2050 г., и да даде ясен сигнал към инвеститорите и най-вече трябва да си изясни какви ще са бъдещите й отношения с тях. Ще бъдат ли те постоянно заклеймявани или дейността им ще бъде преценявана чрез ясни правила, прилагани от независими, прозрачни и компетентни регулаторни органи. Между другото Третият енергиен пакет дава много ясни параметри за ролята на енергийните регулатори, които всяка държава-членка следва да създаде. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
-Пътната карта отчита и  социалното измерение на прехода към нисковъглеродна енергетика. Преходът ще засегне заетостта и броя и качеството на работните места, ще е необходимо образованието да създава техници и инженери с нови знания и умения. Да се създават механизми за постоянно обучение и преквалификация и развитие на способностите на работниците, за да могат да отговарят на изискванията на новите технологии.
За ефикасно управление на промяната е необходим и интензивен социален диалог. За тази цел ще трябва да бъдат ангажирани социалните партньори на всички нива, за да се гарантират при прехода достойни условия на труд.
-И когато става дума за социалното измерение на промяната, считам че е крайно време на обществото честно да се каже, че цените на електроенергията ще се повишават през следващите десетилетия. България не може да си позволи да поддържа ниски цени на електроенергията, защото тя е част от европейския и световен пазар на енергийни ресурси. Анализаторите са единодушни, а и според сценариите в пътната карта до 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.
-И не на последно място трябва също да се има предвид, че високите цени ще са непосилни за уязвимите клиенти с ниски доходи, затова е наложително  обсъждането и приемането на специални мерки за гарантирано и целево подпомагане на тези потребители.

Има още въпроси, които могат да се предложат за дискусия и обсъждане, защото съзнавам, че определянето на дългосрочната енергийна политика на страната е сложна и комплексна задача, но ще ги оставя за следващи публикации....



петък, 9 декември 2011 г.

Енергетика: Какво реши Европейският съвет за сектор енергетика

На срещата на Европейският съвет бяха разгледани и следващите действия, които  трябва да се предприемат, за да се изгради  единния енергиен  вътрешен пазар.  В доклада на председателството  се изтъква, че е постигнат значителен напредък по линия на насоките, определени от Европейския съвет през февруари 2011 г. за доизграждане на вътрешния пазар до 2014 г., повишаване на енергийната ефективност, развитие на инфраструктурата и осигуряване на последователност и съгласуваност във външните отношения на ЕС. Във връзка с това Европейският съвет приветства постигането на споразумение по Меморандума за разбирателство относно връзките север-юг в Централна и Източна Европа. 
По-конкретно, необходимо е спешно да се постигне напредък по следните въпроси:
  • пълно и ускорено въвеждане на законодателството за вътрешния пазар от  държавите членки при пълно спазване на договорените крайни срокове;
  • нито една държава — членка на ЕС, не следва да остане изолирана от европейските мрежи за газ и електроенергия след 2015 г., нито нейната енергийна сигурност да бъде изложена на опасност поради липса на подходящи връзки;
  • своевременно споразумение по предложението за енергийната ефективност, което следва да установи амбициозна и гъвкава рамка в съответствие с целта за 20 % до 2020 г., както бе договорено на заседанието на Европейския съвет през юни 2010 г.;
  • своевременно споразумение по предложението за енергийната инфраструктура;
  • изпълнение на заключенията на Съвета от 24 ноември 2011 г. за засилена съгласуваност и координация на външната енергийна политика на ЕС, като наред с другото се гарантира, че споразуменията с ключовия доставчик и с държавите на транзит съответстват изцяло на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар;
  • споразумение по стратегията за ниски нива на въглеродни емисии до 2050 г. и задълбочено обмисляне на предстоящата пътна карта за енергетиката до 2050 г., което ще осигури подробен анализ относно дългосрочното действие в областта на енергийния сектор и други свързани с него сектори.
Съветът също отбелязва, че е налице напредък при прегледа на безопасността на атомните електроцентрали в ЕС. Доверието в системата за ядрена безопасност в ЕС ще бъде допълнително укрепено чрез непрекъснато развиване на регулаторната рамка в тази област. Работата по ядрената сигурност в ЕС ще продължи на основата на междинен доклад относно ядрената сигурност.

Припомняйки заключенията си от март 2011 г., Европейският съвет настоява:
  • за пълно и своевременно изпълнение на Директивата за ядрената безопасност и на Директивата за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;
  • да продължи да се дава приоритет на задълбочения преглед на ядрената безопасност, като се взема предвид съобщението на Комисията от 23 ноември, както и на представянето на окончателния доклад относно стрес тестовете до юни 2012 г.;
  • за засилена работа с оглед всички съседни на ЕС държави да бъдат привлечени изцяло в процеса на стрес тестовете за целите на безопасността, както и да се подобри рамката за ядрена безопасност в границите на ЕС и в международен план;
  • работата по мерките за ядрена сигурност в ЕС и в съседните му държави да продължи и окончателният доклад да се представи до юни 2012 г.

Икономическа политика:Решенията от първия ден на срещата на Европейския съвет- пресконференции и изявления

Какви са резултатите от срещата на Европейския съвет през първия ден, всъщност през първата нощ, тъй като срещата е приключила в ранната утрин на 9.12.2011 г.
Пресконференция на Херман ван Ромпьой - Председател на ЕС и  Мануел Барозу - Председател на ЕК.
Изявление на държавните и правителствените ръководители на държави от еврозоната.

Пресконференция на Ангела Меркел

Пресконференция на Дейвид Камерън

Пресконференция на Никола Саркози

петък, 2 декември 2011 г.

Енергетика: Европейският съюз ще финансира с 1, 3 милиарда евро изграждането на прототип на термоядрен реактор

Съветът, Европейският парламент и Европейската комисия са подписали споразумение за финансирането на реактор "ITER" през следващите две години с 1, 3 милиарда евро.
Проектът ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) е широкомащабен научен експеримент, който има за цел изграждането на международен експериментален термоядрен реактор и представлява съвместна инициатива на ЕС, САЩ, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Русия.
Сегашното финансиране е насочено за  изграждането на експериментален реактор, които има за цел да докаже, че е възможно да се произвежда енергия чрез ядрен синтез за търговски цели.  Формулата Q ≥ 10 дава съотношението на термоядрената енергия спрямо подадената  мощност на входа и символизира научната цел на проекта ITER: да достави десет пъти повече енергия отколкото  консумира. Експерименталният реактор ITER с 50 MW  мощност следва да произведе  500 MW термоядрена енергия. По време на оперативния си живот, ITER ще тества ключови технологии, които ще са необходими за следващата стъпка:  изграждането на демонстрационна  електроцентрала за термоядрен синтез,  която ще докаже, че е възможно да се генерира термоядрена енергия за търговски цели.