четвъртък, 26 януари 2012 г.

ЖП транспорт:Комисията предприема правни действия срещу България поради непълно прилагане на първия пакет за железопътния транспорт

Днес Европейската комисия съобщи, че изправя България пред Съда на Европейския съюз заради неправилно прилагане на различни части на т.нар. „първи пакет за железопътния транспорт“. България не е изпълнила разпоредбите от директивите относно таксите, които железопътните предприятия трябва да плащат за достъп до инфраструктурата.

Правилата на ЕС
Основната цел на директивите от първия пакет за железопътния транспорт е пазарът на железопътните услуги да се отвори за конкуренция. Управителите на инфраструктурата трябва да бъдат независими от железопътните предприятия, таксите за достъп до железопътните линии да бъдат недескриминационни и да се създаде регулатор, който да разрешава проблеми с конкуренцията при достъпа до железопътната инфраструктура.
Държавите-членки са задължени  да прилагат директивите най-късно от 15 март 2003 г, като за България срокът е 1 януари 2007 г. — датата на присъединяване към ЕС. Държавите-членки следва да информират Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети на национално ниво за спазване на европейските правила.

Защо случая се отнася до Съда на Европейския съюз
Комисията започва подробно проучване относно въвеждането на директивите в България през юни 2008 г., когато стартира процедура за нарушение чрез изпращане на официално уведомително писмо за неправилно въвеждане на директивите за железопътния транспорт. В отговор на тази процедура, за да бъдат изпълнени европейските разпоредби е променено през март 2010 г. няколко пъти националното законодателство. Въпреки направените промени Комисията счита, че все още има неотстранени нарушения по отношение на таксите за достъп до железопътните линии и отново изпраща мотивирано становище. След анализ на отговорите на българските власти днес Европейската комисия решава да отнесе случая до Съда на Европейския съюз, тъй като страната все още не прилага правилно европейските правила.

Практически резултати от неправилното въвеждане на директивите
Според Европейската комисия неправилното въвеждане на първия пакет от директиви за железопътния транспорт затруднява достъпа до пазара поради липсата на прозрачни условия. Това пречи на създаването на пълно функциониращ вътрешен пазар за железопътни услуги в Европа. Правилата на ЕС за таксите за достъп до линиите имат за цел да насърчат оптималното използване на железопътната инфраструктура, като на железопътните оператори се предлагат привлекателни условия за достъп. По принцип различните сегменти на пазара трябва да плащат разходите, свързани директно с предоставянето на влакова услуга (преки или пределни разходи). Управителите на инфраструктурата могат да начисляват надбавки на тези преки разходи само за пазарни сегменти, които са в състояние да плащат по-високи такси. Неправилното въвеждане на директивите може да доведе до такси за достъп, които са прекалено високи и изключват някои пазарни сегменти от пазара. Неправилното прилагане на правилата за таксуване може да доведе до необоснована дискриминация между железопътните оператори на различни пазарни сегменти.

Какво предстои?
Отнасянето на случая до Съда на Европейския съюз е третата стъпка от процедурата за нарушение и с нея започва фазата на съдебното производство. Сега съдът ще трябва да се произнесе по поставените от Комисията въпроси. Ако той реши, че законите на ЕС са нарушени, България ще бъде задължена да предприеме необходимите мерки, за да изпълни решението на Съда.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Първи европейски форум по конкуренция

На 2-ри февруари 2012 г. в Брюксел Европейската комисия организира Първия европейски форум за конкуренция, на който в присъствието на министри, депутати, експерти в областта на конкуренцията и представители на медиите, ще се обменят идеи и ще се обсъждат приоритетите в областта на политиката за защита на конкуренцията, изпълнението на заложените цели през следващите години, както и дискусия относно предстоящите предизвикателства. Форумът ще се проведе чрез три панел сесии, на които ще се дискутират: политиката в областта на конкуренцията и конкурентоспособността, контрола на държавните помощи и ефективността на европейския модел за защита на конкуренцията. Целта е да се обхванат важните политики по прилагане на правилата за конкуренция - антитръст, сливания и държавни помощи.

Говорители на форума са видни представители на ЕК и държавите членки, свързани с изработването на политиките за защита на конкуренцията.
Един от тях е Хоакин Алмуния, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията, който по повод на предстоящия първи форум заявява:
„Конкуренцията е от жизненоважно значение за единния пазар, тя е двигател за растеж на Европа, защото принуждава компаниите и пазарите да работят ефективно, тя води до иновации и до по-висока производителност. Настоящата финансова и икономическа криза дава ясен пример за това. За пореден път, политиката на конкуренция е в основата на отговора на Съюза. В тези бурни времена, тя е по-важно от всякога, защото запазва конкурентоспособността на вътрешния пазар и гарантира справедлива защита на европейците от по-високи цени и по-беден избор, които винаги са в резултат от липса на конкуренция."
В конференцията ще участват също:
Шарън Боулс, член на Европейския парламент и председател на Европейския парламент по икономически и парични въпроси;
Джон Финглетон, главен изпълнителен директор на Службата за честна търговия на Обединеното Кралство и председател на Международната мрежа по конкуренция;
Марк ван дер Ууд, съдия в Общия съд.
Конференцията може да се проследи на живо на 2 февруари 2012 г. на интернет страницата на конференцията.
Програмата на конференцията

сряда, 4 януари 2012 г.

Енергетика: Идва ли краят на мита за „евтината” ядрена енергия – един пример от Франция

В своя статия Financial Times информира, че Френският орган за ядрена безопасност Autorité де Sûreté Nucléaire (ASN) е публикувал доклад, в който се правят изводи за сигурността на ядрените реактора на Франция. Докладът отразява резултатите от стрес-тестовете за оценка на устойчивостта на европейските ядрени централи на природни бедствия, изработени след земетресението и аварията в атомната централа Fukushima Daiichi в Япония. Според доклада не е необходимо да се затваря нито един от реакторите, но за да се гарантира сигурността им в съответствие  със заложените критерии за безопасност, са необходими „масивни” инвестиции.
FT напомня, че Франция е държавата с най-голяма зависимост от ядрената енергия, чиито дял е около три четвърти от потреблението на електроенергия в страната.
В отговор на доклада най-големият френски доставчик на електроенергия компанията EDF  обявява, че ще трябва да инвестира милиарди евро, за да приведи своите 58 ядрени реактора да отговарят на новите строги стандарти за безопасност.
FT цитира Франсоа Фийон, френският министър-председател, който също заявява, че правителството ще гарантира ядрените оператори да отговорят на всички искания, направени от ядрения регулатор на страната.
Мащабът на новите разходи е удар за правителството и EDF, която вече се бори с превишаване на разходите и закъсненията по изграждането на нов проект за реактор във Фламанвил в Нормандия. EDF изчислява, че новите мерки ще й струват € 10 млрд.
От друга страна бъдещето на ядрената енергия във Франция също е обвито в несигурност предвид предстоящите президентски избори, тъй като кандидатът на социалистическата партия Франсоа Оланд обещава да затвори 24 броя от реакторите, ако спечели властта.
Андре-Клод Лакост, президент на ASN заявява, че ако EDF не направи необходимите инвестиции в определените срокове, за да гарантира, че съоръженията ще продължат да работят безопасно, ще трябва да спре част от реакторите.
Президентът на ASN също потвърждава, че за изпълнение на мерките за безопасност ще са необходими "масивни инвестиции, изразяващи се в милиарди евро", което неминуемо ще доведе до увеличение на производствените разходи на EDF. Това води до предположението, че правителството може да бъде принудено да повиши цената на електроенергията, което с оглед предстоящия първи тур на президентските избори през месец април, е изключително чувствителен политически въпрос.

вторник, 3 януари 2012 г.

Европейската комисия предлага модел за прозрачност с цел по-активно участие на гражданите в изработването на европейските политики

Прозрачността е в основата на демокрацията. Как и защо се вземат управленски решения и се формират конкретни политики, как протича законодателния процес, как се приемат в крайна сметка законите. По тези въпроси гражданите на едно демократично общество би следвало да бъдат информирани своевременно и то по подходящ начин, гарантиращ ефективното им участие при вземането на отделните решенията. Реалното участие на гражданите в процеса на взимане на решения не би могло да се гарантира без създаване на условия за прозрачност, независимо от нивото на управление – европейско, национално, регионално или местно.
И тук възниква въпроса какви са точни критериите за прозрачност и как на практика може да се изгради механизъм или платформа за обмяна на мнения с представителните организации в демократичното общество. Как да се създадат адекватни политики, които да отразяват интересите на различните групи в обществото, представлявани обикновено от граждански асоциации, неправителствени организации, търговски и професионални организации, профсъюзи, мозъчни тръстове и др.
В опит да отговори на тези въпроси с първата си инициатива за 2012 г. Европейската комисия съобщи, че създава модел за гарантиране на истинска прозрачност при вземане на решения (от него би могла да се възползва и България като държава членка, за да разработи платформа за прозрачност на национално равнище).
Европейската комисия и Европейският парламент с подкрепата на Съветът на Европейския съюз обяви две инициативи, едната е удължаване на срока за обществено обсъждане от 8 седмици на 12 седмици и втората въвеждане на услуга за уведомяване за предстоящи инициативи чрез създаване на европейско равнище на Регистър за прозрачност. Регистърът ще осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към оказване на влияние върху  процеса на вземане на решения в Европейския съюз, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности.
По този повод Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заявява:
           „Един от ключовите фактори за изработването на правилните политики е да се вслушваме в гласа на хората, които ще бъдат засегнати от тях. С удължаването на срока на нашите консултации ние даваме по-голяма възможност на гражданите, бизнеса и организациите да дадат своето мнение, което ни помага да оформяме нашите политики в полза на всички.“
Комисията се надява, че удължения период за консултации и новата услуга за уведомяване ще засилят участието в консултациите, по-специално от страна на онези групи, които до момента не са достатъчно представени. Така например сдруженията на малките и средни предприятия  (МСП) вече ще разполагат с повече време, за да се организират и допитат до своите членове относно това как едно ново предложение за конкретна политика може да се отрази върху малките предприятия.
Комисията обяви, че с политиката си за „интелигентно регулиране“ се стреми да привлече гражданите и предприятията към законодателния процес, за да гарантира, че взима под внимание всички важни факти и опасения при изработването на законодателни предложения.
Повече информация за Регистъра за прозрачност.
Организациите, които са вписани в Регистъра за прозрачност, могат да се абонират за услуги, чрез които да получават ранна информация за пътните карти на нови инициативи в своята сфера на интерес, около една година преди приемането на инициативите.

понеделник, 2 януари 2012 г.

Обществени поръчки: Предстои осъвременяване на правилата за обществените поръчки в Европа

На 20 декември 2011 г. Европейската комисия обяви, че предлага преразглеждане на директивите за обществените поръчки. Инициативата е част от цялостна програма за всеобхватно осъвременяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз. Освен преразглеждането на действащата директива в областта на обществените поръчки програмата предвижда и приемане на директива за концесиите, които досега бяха уредени само отчасти на европейско равнище и които имат своите особености, налагащи приемане на отделен акт, но в съответствие с общата реформа.
ЕК напомня, че публичните органи в ЕС всяка година изразходват 18 % от БВП за стоки, услуги и строителни работи. При сегашните условия на бюджетни ограничения и икономически затруднения в повечето държави членки политиката в областта на обществените поръчки трябва да осигури възможно най-икономично използване на тези средства, за да се стимулират икономическият растеж и създаването на работни места и така да се допринесе за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020"
Реформата на законодателството в областта на обществените поръчки е едно от дванадесетте приоритетни действия, предвидени в приетия през април 2011 г. Акт за единния пазар.
Предложената реформа цели всеобхватно осъвременяване на съществуващите средства и инструменти в областта на обществените поръчки.
1. Първата заложена цел в директивата е разпоредбите и процедурите да бъдат опростени и да станат по-гъвкави. Комисията по-конкретно предлага:
да се предвиди възможност за по-често използване на процедурата на договаряне, която позволява на възлагащите органи да придобиват стоки и услуги, отговарящи по-точно на потребностите им и на най-добра цена;
Конкурентната процедура с преговори, при които възлагащите органи могат да преговарят с кандидатите с цел да се подобри качеството на офертите ще опростят обществените поръчки и процедурата ще стане по-гъвкава при по-сложни поръчки. Това ще даде възможност на възлагащите органи да закупуват строителни и други услуги, по-добре адаптирани към техните нужди и бюджетните ограничения.
В този случай Комисията заявява, че осъзнава рисковете пред участващите в подобни процедури. Конкурентна процедура с преговори изглежда по-рисковано от гледна точка на прозрачност, недискриминация и равно третиране. С оглед да се избегнат тези рискове са предвидени защитни мерки за контролиране на преговорите: възлагащите органи следва предварително да определят предмета на договора, критериите за възлагане и минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Тези параметри не трябва да бъдат променяни в хода на преговорите. Всяка промяна в някои части на техническите спецификации, които са отворени за преговори трябва да бъдат съобщени на всички фирми, участващи в преговорите, така че те да могат да представят нови, адаптирани предложения. Преди преговорите да са приключили на всеки участник трябва да бъде дадена възможност да представи окончателна оферта. Накрая, цялостната процедура по провеждането на преговорите трябва да бъде документирана в доклад, изготвен от възлагащия орган. Всички възлагащи органи следва да подлежат на надзор от национален независим орган.
•да се разшири използването на електронни средства за комуникация при процедурите за възлагане, а в средносрочен план да се въведе и задължение за употребата им, тъй като те са основен фактор за опростяването на обществените поръчки;
•да се намали радикално административната тежест, в т.ч. изискваната от икономическите оператори документация, което ще представлява голямо улеснение за тях.

2. Новите правила за обществените поръчки насърчават участието на малките и средните предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки: участието им ще бъде улеснено и засилено чрез мерки за намаляване на административната тежест и въвеждане на значителни стимули за разделяне на поръчките на обособени позиции и ограничаване на изискванията относно финансовото състояние за представяне на оферта.

Всеизвестно е, че достъпът на  малките и средни предприятия до обществени поръчки, при сега действащите разпоредби, остава труден на практика, защото е свързан с високи административни разходи и понякога от прекомерно високите изисквания, определени от възлагащите органи. За намаляване на административната тежест спрямо малките и средни предприятия и за разрешаване на този проблем, предложените мерки включват задължение за възлагащите органи да приемат само декларации, като първа стъпка, а след това само спечелилия търга, да предоставя документални доказателства в съответствие с критериите за подбор; документи, които вече са били представени на същия възлагащ орган в рамките на последните четири години и които все още са валидни, не трябва да бъдат представяни отново. От тази облекчена процедура ще имат особена полза МСП, за които разходите и времето за предоставяне на документи често е сериозна пречка за участие в процедури за обществени поръчки. Освен това, списъкът на възможните критерии за подбор е направен изчерпателен; изискванията за годишен оборот не могат да надвишават три пъти очакваната стойност на поръчката. Това ще попречи на възлагащите органи да налагат критерии с  преувеличени изисквания за оборот, което автоматично изключва МСП от участие в процедурата. Възлагащите органи ще бъдат насърчавани да разделят договорите на обособени позиции, което дава възможност за участие на повече кандидати и ще трябва да дават обяснения, когато не го правят. И накрая, държавите-членки могат да предвидят директни плащания на подизпълнителите, така че тези подизпълнители, които често са малки и средни предприятия - да получават плащанията по-бързо и да не страдат от случаите на лоша практика от страна на главните изпълнители, които понякогая бавят плащанията към подизпълнителите.
3. Същевременно предложената реформа има за цел да улесни подобряването на качествените измерения на обществените поръчки чрез придаване на по-голяма тежест на социалните и екологичните критерии, например разходите за целия жизнен цикъл или участието на уязвими лица и лица в неравностойно положение, допринасяйки по този начин за постигането на целите на стратегията „Европа 2020.
4. В рамките на реформата се предвижда също така усъвършенстване на действащите разпоредби, гарантиращи предотвратяване на конфликтите на интереси, облагодетелстването на определени лица и корупцията, за да се осигури повече почтеност при провеждането на процедурите с оглед на свързаните с тях финансови интереси; Стабилността на процедурите се гарантира, като точно са определени случаите, в които може да има конфликт на интереси или да се измени договор по време на неговото изпълнение, без обявяване на нови тръжни процедури. Възложителят следва да не приема оферта с предложена най-ниска цена, ако кандидатът не може да предостави необходимата документация или ако е предоставил декларация с невярно съдържание. Трябва също така кандидатът да няма никакви каквито и да е привилегировани връзки с членовете на организацията възложител, която също не трябва да има незаконно поведение. Необичайно ниска цена на офертите трябва да бъдат разследвани. Установено  нарушение на задълженията в областта на на социалното и трудовото законодателство или законодателство в областта на околната среда на ЕС, или нарушение на международните социални и екологични право може да доведе до отхвърляне на офертата. И накрая, възлагащите органи могат да определят основните задачи, които следва да се изпълняват само от главния участник в търга и не може да бъдат възлагани на подизпълнител.

Държавите-членки ще трябва да определят единен национален орган, който да отговаря за наблюдението, изпълнението и контрола върху обществените поръчки, за да се осигури по-ефективно прилагане на разпоредбите на практика.

Директива за концесиите 
С директивата се цели да се завърши  европейската нормативна уредба в областта на обществените поръчки.
Предложението за директива за концесиите се отнася за договорите за партньорство между публична (в общия случай) организация и частно (най често) предприятие, което поема оперативния риск, свързан с поддръжката и развитието на инфраструктурни обекти (пристанища, водоразпределителни мрежи, паркинги, платени пътища и др.) или с доставката на услуги от общ икономически интерес (енергоснабдяване, здравни услуги, пречистване и разпределение на вода, обезвреждане на отпадъци и др.)
С това предложение се завършва европейската нормативна уредба в областта на обществените поръчки: новата директива ще се прилага и за концесиите на услуги — единствените, които сега не са уредени във вторичното законодателство. Предназначението на предложените разпоредби е установяване на ясна правна уредба, гарантираща необходимата правна сигурност за публичните органи при изпълнението на задачите им. Те имат за цел да осигурят действителен достъп до процедурите по възлагане на обществени поръчки за всички европейски дружества, в т.ч. за малките и средните предприятия, и по този начин биха могли да насърчат развитието на публично-частните партньорства, при които концесиите са предпочитано средство.
Комисията предлага още да се въведе задължение за публикуване на информация във връзка с концесиите в Официален вестник на ЕС. Освен това тя предлага да бъдат конкретизирани задълженията на възлагащите органи във връзка с избора на критерии за подбор на кандидатите и предоставяне на концесиите, да бъдат изисквани определени основни гаранции, които да бъдат спазвани по време на процедурата по предоставяне, да се предвиди възможност всяко лице, желаещо да получи концесия, да може да се ползва от Директивата за производствата по обжалване при възлагането на обществени поръчки, както и да се внесат известни разяснения, отнасящи се например до разпоредбите за изменения на концесионните договори по време на изпълнението им.

Комисията заявява, че с предвидените разпоредби не се създава прекомерна административна тежест и те ще важат само за концесиите с висока стойност, при които очевидно се засягат презгранични интереси.

Следващи стъпки
Предложенията на Комисията ще се представят на Съвета на министрите и на Европейския парламент за започване на законодателната процедура по приемането им. Окончателното приемане се предвижда да стане преди края на 2012 г. съгласно Акта за единния пазар. Директивите трябва да бъдат въведени във вътрешното законодателство на държавите-членки най-късно до 30 юни 2014 г.