събота, 24 март 2012 г.

Енергетика: Актуални цени на руския природен газ за държавите-членки на Европейския съюз


Генерална дирекция „Енергетика” на ЕК публикува на всеки три месеца анализ на пазарите на газ и електроенергия в Европейския съюз. В тези анализи се проследяват основно динамиките на цените на природния газ и електроенергията както на ниво ЕС, така и по региони и отделни държави членки. Целта е да се даде по-голяма прозрачност за цените на природния газ и електроенергията на европейския пазар.
В брошурата за газовия пазар за третото тримесечие на 2011 г. е направен анализ на цените на природния газ като са съпоставени цените на втечнения газ с цените на  природния газ по дългосрочните договори с Русия.
 В графиката по-долу са дадени  средно месечните  цени на втечнен природен газ (ВПГ) в Европейския съюз през третото тримесечие Q3 на 2011 г. и по държави -Испания, Обединеното Кралство, Португалия, Франция, Гърция, Италия, Белгия


От данните е видно, че през третото тримесечие на 2011 втечнения газ се търгува в широк диапазон на цената между 18,8 и 40,1 € / MWh. Средно претеглената цена, изчислена на база на търгуваните количества в седем държави – членки (за които има данни) е 22,7 € / MWh за периода. Налице е продължаващо увеличение на цената на ВПГ в ЕС, без прекъсване от средата на 2009 г..
Съпоставката на цените, (показана в графиката по-долу) за доставка чрез основните газопроводи на Европа на на природен газ и тези по дългосрочните договори с (ДСД) Long Term Contract (LTC)) с Русия, които се определят и индесксират въз основа на цените на петрола показва, че средната цена за третото тримесечие на газа  е 24,8 € / MWh, която варира в границите между 17,6 и 33,4 € на MWh.

Средните цени при един и същи набор от договори през предхождащите три тримесечия са съответно 23.7, 22.7 €/MWh и 21.5 €/MWh:
Въз основа анализа на данните от Евростат COMEXT е видно, че средна цена 30 € / MWh за доставка на газ по дългосрочни договори с Русия е сред най-високите цени за газ през Q3 2011 г. В края на третото тримесечие на 2011 г. най-високата цена на Русия е при доставките на газ за България. В пълен контраст са средните цени на газа по дългосрочните договори с Норвегия, които са под 19 € / MWh през тримесечието, което представлява дори по-ниски цени от цени хъб за същия период в Обединеното кралство.
Трендът на цените по ДСД сочи, че те продължават да се увеличават през третото тримесечие на 2011 година. Имайки предвид, че цените на газа се индексират в съответствие с цените на петрола с 6 до 9 месеца закъснение, то съответните цени по ДСД за Q3 отговарят на цените Брент през Q4 на 2010 и Q1 на 2011, когато те бележат ръст. (виж графиката по-долу).
Графиката по-долу показва сравнение на цените на едро по избрани различни договори за доставка на природен газ в ЕС. Видно от графиката цената за Обединеното Кралство NBP за търгуване на газ чрез европейски разпределителен център е приета за база за сравнение, както и цената на втечнения природен газ доставен в Испания, която е основен вносител на втечнен природен газ в Европа, който представлява две трети от вноса на газ за страната.


Розовата линия показва индикатор Platts Северозападна Европа за газови договори, който се формира от теоретично изчисление на цените, при използване на традиционната формула за „петролна връзка” (Platts NWE GCI oil-indexed price indicator), докато зелената линия показва цените на актуалния внос през границата на Германия, публикувани от митническата й агенция German customs agency (BAFA). Традиционно тези цени се взимат като индикатор, отчитащ връзката между цените на петрола и природния газ, доставян в Европа.
При сравняването на тези две линии може да се види, че цените на газа на границата на Германия значително се отклоняват надолу спрямо Platts NWE GCI oil-indexed ценовия индикатор съм спот цената на газа. Тази тенденция особено силно е изразена през третото тримесечие на 2011г. Може да се предположи, че актуалните цени на газа в Германия са повлияни значително от спот цените на газа.
През септември 2011 в Обединеното Кралство NBP средна цена от 21 €/MWh представлява 66% Platts NWE GCI. Този дял е 78% в края на второто тримесечие, а през декември 2010 г. средно месечният NBP ден напред цена е еквивалентна на 95% от NWE Platts GCI за този месец.
Следователно може да се види, че отклонението между цените по дългосрочните договори, които са обвързани и се индексират в съответствие с цената на петрола и спот цените на газа продължава да нараства, а с това и загрижеността на Европейските ютилитис компании, които са принудени да купуват  газ по дългосрочните договори с високи индексирани цени и да го продават на собствените си клиенти на по-ниски спот цени.
 
Цени на природния газ за държави членки на ЕС
  • от Централна Европа


Средномесечната цена на руския газ в държавите от Централна Европа през третото тримесечие на 2011 г. варира от 25,5 € / MWh в Унгария до 36 € / MWh в Словения, за разлика от цените през предходното тримесечие, които са между 25,7 € / MWh в Унгария до 30,7 € / MWh Словения.

  • от Югоизточна Европа
Средната тримесечна цена на руския газ в държавите от Югоизточната част на ЕС през Q3 2011 варира между 28,0 € / MWh в Гърция и 33,4 € / MWh в България. На тримесечна база, всичките три страни (вкл. и Румъния), имат увеличение на цените в сравнение с предходното тримесечие. Повишаване на цените има и между Q1 и Q2. Тези цени са относително близки до цените за Балтийските страни и държавите от Централна Европа. Средната цена на газа за Германия през третото тримесечие на 2011 г. продължава да бъде по-евтина в сравнение с цените на руския газ, плащан от държавите-членки от Югоизточна Европа.
Следващата диаграма, комбинира месечните разчети на цените и газовия поток за Гърция и България за периода октомври 2010 г. - септември 2011 година.

Видно от графиката газът от България тече с по-висока цена към Гърция, където цената е по-ниска. По този начин потребителите на България заплащат с 5 евро /MWh повече от гръцките. Подобна ситуация би се избегнала ако пазара между двете държави е с развита хъб търговия.

  •  Балтийските държави
Данните за цените през третото тримесечие на 2011 г. на руския газ по ДСД за балтийските държави сочат, че след продължилия през последните три тримесечия спад на цените на газа, се забелязва съществено повишение на цените за Естония с 11%до 28,0 € / MWh). В същото тримесечие, цените в Литва имат още по – впечатляващ ръст от 17% до 35,0 € / MWh), в Латвия ръста е с 15 % и цената е 29,3 € / MWh . За сравнение, средномесечната цена на немската границата, платена през Q3 е много по-ниска 25,6 € / MWh,, което се обяснява с покупателната сила на Германия и диверсификацията на газовите ѝ доставки. Тя има  възможност да осъществява внос от различни източници и доставчици.
Общият исвод е, че цената на руския газ през третото тримесечие на 2011 г. се е покачила между 8% и 18 % както за Балтийските републики, така и за държавите от Централна Европа, с изключение на Унгария, и за Югоизточна Европа.

Както се казва когато числата говорят и боговете мълчат. Данните са безмилостни и сочат, че цената на газа за България от „братска“ Русия през третото тримесечие на 2011 г. е  най-висока в региона.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Цифрова телевизия: Комисията приканва България да гарантира открит и недискриминационен достъп до пазара на наземно цифрово радиоразпръскване

Днес Комисията съобщи, че България не се е съобразила с изискванията, заложени в Директивата за конкуренцията, когато през 2009 г. е предоставила наличните пет лота за наземно цифрово радиоразпръскване чрез две конкурсни процедури, като по този начин е ограничила без основание броя на предприятията, които могат да навлязат на този пазар. Нещо повече, критериите за подбор на конкурсните процедури са били непропорционални и следователно не са в съответствие с изискванията на Директивата за конкуренцията, Директивата за разрешение и Рамковата директива. На кандидатите не е било разрешено да бъдат свързани с доставчици на съдържание (оператори на телевизионни канали), включително оператори, извършващи дейност само извън България, или с оператори на мрежи за радио- и телевизионно разпръскване.
Решението е под формата на мотивирано становище, втора стъпка в процедурата за нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). България сега разполага с два месеца да информира Комисията за мерките, които е предприела, за да отстрани нарушенията на правото на ЕС и да позволи ефективен достъп до българския сектор на наземно цифрово радиоразпръскване. Ако националните органи не отговорят по задоволителен начин в рамките на два месеца, Комисията може да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз.
В същото време Комисията приветства обявеното неотдавна от България начало на тръжна процедура за разпределение на спектъра, както и приетите през декември 2011 г. изменения на законодателството, които ще позволят провеждането на нова тръжна процедура преди 1 септември 2013 г. Комисията очаква България да оповести условията на процедурата възможно най-скоро, така че потенциалните нови участници да могат да подготвят съответната документация, да бъдат подбрани и да навлязат на пазара преди датата, определена за приключването на аналоговото разпръскване — 1 септември 2013 г. Комисията заявява, че ще следи дали тръжните условия са в съответствие с директивите и дали позволяват ефективно навлизане на пазара на наземното цифрово радиоразпръскване.
Преходът от аналогово към цифрово радиоразпръскване до 2012 г. е една от целите на политиката на ЕС.
Тази промяна дава възможност за по-ефективно използване на радиочестотите и реорганизиране на значителен дял от спектъра за нови услуги („цифровия дивидент“). За да гарантира, че този процес ще доведе до навлизането на нови участници, които ще насърчат конкуренцията и ще предоставят по-голям избор на зрителя, Комисията следи да се спазват правилата относно ползването на допълнителния капацитет на спектъра, които са определени в Директивата за конкуренцията, Директивата за разрешение и Рамковата директива. Тези правила налагат правата за използване на радиочестотите да се предоставят чрез открити, прозрачни, обективни, недискриминационни и пропорционални процедури, без да се засягат целите от общ интерес.
Комисията се е намесвала в случаи на разпределение на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и в други държави членки, например Италия и Франция.


Обществени поръчки: Комисията предприема мерки срещу България заради неспазване на правилата на ЕС относно обществените поръчки в областта на отбраната

Днес Европейската комисия съобщи, че предприема мерки, които да гарантират, че България спазва своите задължения по прилагането на правилата на ЕС относно обществените поръчки в областта на отбраната. Комисията е загрижена от факта, че страната не е изпълнила ангажиментите, произтичащи от

от 13 юли 2009 година
относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, която урежда възлагането на поръчки за оръжие, муниции и военни материали (и свързаните с тях строителство и услуги) за целите на отбраната, както и за чувствителни доставки, строителство и услуги за целите на сигурността. Комисията счита, че ако директивата не се прилага изцяло във всички държави членки, то дружествата и данъкоплатците не могат да извлекат полза от по-лесния достъп до прозрачен, открит и по-конкурентоспособен пазар в областта на отбраната.
Споменатите правила са съобразени със спецификата на пазарите на оборудване за целите на отбраната и сигурността.
Според директивата до 21 август 2011 г. държавите-членки следва да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата. Те следва незабавно да съобщят на Комисията текста на тези мерки.
Към момента България изостава с въвеждането на изискванията на директивата затова Комисията изпраща мотивирано становище до страната. Ако в срок от два месеца националните органи не представят задоволителни отговори, Комисията може да се обърне към Съда на Европейския съюз и да поиска налагането на финансови санкции.
Каква е целта на въпросното правило на ЕС?
С директивата на европейско равнище се въвеждат:
-справедливи и прозрачни правила, подпомагащи достъпа на дружествата до пазарите в областта на отбраната и сигурността в други държави от ЕС;
-гъвкавост на възложителите за договаряне на подробностите по елементите на сложни поръчки;
-възможност за възложителите да изискват от доставчиците гаранции за защитата на класифицираната информация от неразрешен достъп, както и за сигурността на снабдяването, така че въоръжените сили да получават доставките в срок — особено по време на криза или въоръжен конфликт.
Директивата обхваща специфични договори за възлагане на обществени поръчки в областта на сигурността и отбраната за:
-военно оборудване и свързаните с него строителство и услуги;
-чувствително оборудване, строителство и услуги в областта на сигурността, във връзка с които се налага достъп до класифицирана информация.
Възлагането на поръчки за неспециално и невоенно оборудване, строителство и услуги от възложители от сферата на отбраната и сигурността се урежда от Директивата относно обществените поръчки
Според Комисията мнозинството държави членки вече са приключили или приключват транспонирането на директивата, докато в България и Люксембург цялостният процес все още предстои и се извършва много бавно.

неделя, 4 март 2012 г.

Антитръст: Водещи световни банки под антитръстов обстрел

Дълги години банките бяха „свещените крави” на пазара. За дейността им можеше да се говорят или само хубави неща или нищо. Общо взето тяхната изключителност и неприкосновеност се съблюдаваше и от органите по конкуренция. Единични са случаите в световната практика, когато спрямо банките са били  прилагани антитръстовите правила.
Но ...както се казва в народните поговорки много хубаво не е на хубаво. Та така и при банките. След предизвиканата от тях безпрецедентна финансова криза, която върна назад с десетилетие световната икономика, все повече започна да се поставя въпроса:

А дали пък банките са били толкова почтени спрямо клиентите си за колкото се представят и дали  не следва да бъдат подлагани на по-строг антитръстов контрол?”

Този въпрос не стоя дълго без отговор. През последната година и до момента валят едно след друго съобщенията за започнати картелни разследвания, което си е доста неприятна новина за представителите на банковия сектор.
Определено 2011 г. и 2012 г. ще са годините на важни  картелни разследвания в банковия сектор, които ще се следят с интерес, не само от антитръстовите специалисти, но и от потребителите на банковите продукти и услуги, защото те са потърпевшите от действието на картелите и в крайна сметка те ще платят цената на кризата.

В кои държави са основните картелни разследвания
През 2011 г. служители на антитръстовите органи в САЩ, Канада, Европа и Азия започнаха разследвания, чиято цел е да се установи  дали големите световни банки в разгара на световната банкова криза са участвали в картел, чрез който са манипулирали лихвените проценти на междубанковия пазар -  London interbank offered rate (“LIBOR”), Tokyo interbank offered rate (“TIBOR”) и euro interbank offered rate (“Euribor”).
Под антитръстовия обстрел на регулаторните органи са водещите американски JPMorgan "Ситигруп", германската Deutsche Bank, швейцарската UBS и Credit Suisse и британската HSBC, които са заподозрени, че са се договаряли да определят изкуствено по-високи или по-ниски нива на индекса LIBOR.
Какво е LIBOR
London Interbank Offered Rate(LIBOR) се изчислява всеки работен ден и представлява  средният лихвен процент, които се използва от водещите банки в Лондон, при отпускане на заеми на други банки. LIBOR се определя чрез ежедневно наблюдение  на 16 първокласни банки и се изчислява за 10 валути, включително  долари, евро, йени и швейцарски франкове.
След като се изчисли LIBOR, лихвеният процент се  публикува от Thomson Reuters и се появява на повече от един милион екрани по целия свят, разгласява се чрез пресата,телефонни и онлайн услуги.
Индексът има изключително влияние на финансовите пазари, тъй като колебанията в процентита на LIBOR се отразяват на цените на много финансови инструменти, като корпоративни кредити, инфлационни суапове, ипотеки и валути.
Общото експертно мнение е, че участието на банките в картел за манипулиране на лихвените проценти води до увеличаване на рисковете и допринася за дестабилизация на пазара. Изкуственото непазарно увеличаване на междубанковите лихвени проценти предизвиква ефекта на доминото и води до замразяване на междубанковото кредитиране, което нанася сериозни вреди върху жиснеспособността на световната икономика.
Разследванията за картел започват след получени твърдения, че определени брокери са влияели на банките при определянето на LIBOR. Според Bloomberg брокер от HSBC се е договорил с кешови брокери да повлияят на LIBOR. Сега регулаторите търсят и други брокери, които може да са участвали в подобни схеми. Въпреки, че разследващите са достигнали до брокери, евентуални участници в картела, не малко са и скептиците, които смятат, че на практика нарушението трудно може да се докаже.

САЩ започва антитръстово разследване срещу водещи банки от САЩ и Европа
През месец април 2011 г. Антитръстовият департамент на Министерството на правосъдието на САЩ започна разследване, за да установи дали банки съвместно са се споразумявали да занижават  разходите си по заеми и по този начин са манипулирали един от решаващите лихвени проценти по време на кризата.
Водещи банки от  САЩ и ЕС са заподозрени, че между 2006 и 2008 г. са манипулирали  дневния междубанков лихвен процент за долара в Лондон, известен като LIBOR. Лихвеният процент играе ролята на маркер и дава представа колко струва на банките да заемат средства една от друга. Той се използва като референтен лихвен процент за гама от финансови продукти, като например лихвените суапове и променливите лихви по ипотеки. Целта на манипулацията на лихвения процент е била да се създаде впечатление, че банките могат да заемат евтини заеми една от друга, и по този начин да се поддържа мнението, че банковата система е в по-добро състояние  отколкото е била всъщност.
Според "Файненшъл Таймс" Великобритания, UBS, Bank of America, Citigroup and Barclays са получили призовки за започнато срещу тях разследване, докато WestLB е получила само искане за предоставяне на информация.
Редица анализатори смятат, че антитръстовите разследвания в САЩ са част от общата политика на администрацията на президента Обама за справяне с финансовите проблеми, довели до световната икономическа криза.
Всъщност трябва да се отбележи, че водещи световни банки се разследват не само от антитръстовите органи, но и от други финансови регулаторни органи, като  Комисията по ценните книжа и фондовите борси и стокови фючърси на САЩ, Търговската комисията за финансови услуги на Великобритания, Агенцията  за финансов надзор на Япония.

Европейската комисия  стартира два антитръстови случая в банковия сектор
През април 2011 г. Европейската комисия стартира две антитръстови разследвания на пазара  кредитни суапове или застраховки срещу фалит (Credit Default Swaps (CDS))
CDS са финансови инструменти, предназначени за защита на инвеститорите в случай, че  фирма или държава не са в състояние да изплащат получените кредите. Те се използват и като спекулативни инструменти. В първия случай, Комисията ще проучи дали 16 инвестиционни банки съвместно с  Markit, който е водещ  доставчик на финансова информация за  CDS пазара, са се споразумявали  и / или има злоупотреба с господстващо положение на пазара, чиято цел е да се контролира финансовата информация за CDS. Ако ЕК докаже такова поведение това би било нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Във втория случай, Комисията е открила процедури срещу 9 от банките и ICE Clear Европа, водеща клирингова къща за CDS. В този случай  Комисията ще разследва по-специално дали преференциалните тарифи, предоставени от ICE на 9 банки имат „заключващ ефект” спрямо банките в системата на  ICE, което би било във вреда на конкурентите.

Франция постига споразумение с банките
През месец юли 2011 г. Френският орган по конкуренция съобщи, че е постигнал споразумение за намаляване на таксите за обмен (interchange fees), прилагани от група банки при картовите разплащания. Групата включва банките: CIC, Société Générale, BNP Paribas, Banque Postale, HSBC France, Crédit du Nord, Crédit Mutuel and Banque Accord
Банките са приели да намалят таксите между 20 и 50%.
Според председателя на френския орган по конкуренция Bruno Lasserre постигнатото значително намаление на таксите ще постави Франция на пето място между страните с най-ниски такси за обмен в Европа. Той смята още, че това трябва да доведе до намаление на таксите, прилагани спрямо клиентите на банките-търговци на дребно и индивидуалните картодържатели.
През септември 2010 г., органът по конкуренция е наложил на 11 банки  санкции в размер на € 385 милиона за неоправдано високи такси налагани за проверка на сделки.

Япония прави инспекции в офис на UBS
През декември 2011 г. Комисията по ценни книжа и фондови борси на Япония обяви, че предприема административни действия срещу UBS Securities Japan Ltd.’s и UBS AG’s Japanese branches.
Комисията започва разследването чрез проведена инспекция в офисите на UBS Securities Japan Ltd, при което установява нарушение на закона за финансовите инструменти и борси и манипулиране на Euroyen TIBOR, вследствие на което препоръчва да се предприемат административни действия срещу компанията, като прави и  съответни препоръки..

Унгария разследва картел на ипотечния пазар
На 28 ноември 2011 г. Унгарският орган за защита на конкуренцията (GVH) съобщи, че започва разследване на OTP Bank и шест други банки, поради съмнения за картел, чиято цел е фиксиране на лихвените проценти при ипотечни заеми. Основните съмнения на антитръстовия орган са, че банките са се споразумяли да  увеличат лихвените проценти на предлаганите финансовите продукти, както и да  ограничат достъпа до продукти с по-ниски лихвени проценти, което е в нарушение на  Закона за конкуренцията на Унгария.
Началото на производството е започнало с внезапни проверки в офисите на банките. Разследваните банки са: Банка ОТП, Ерсте банк Унгария, MKB Bank, Raiffeisen Bank, CIB Bank, Уникредит банка Унгария и спестовна банка Fundamenta-Lakáskassza.
GVH започва разследването, след като установява ръст между 0,5 и 2% на  лихвения процент при ипотечните заеми. Подозренията са, че покачването на 22 септември 2011 г. на лихвените проценти по ипотечните кредити и въвеждането на нови продукти с по високи лихвени проценти е най-вероятно следствие на координирани действия от страна на финансовите институции. Споразумението може би включва и ограничаване на достъпа до продукти с по-ниска лихва във връзка с предсрочно погасяване на кредити в чуждестранна валута.

Турция разследва картел в банковия сектор
Органът по конкуренция на Турция също разследва 12 банки за картел при определяне на лихвените проценти при  кредити и депозити.
Разследваните банки са Akbank, Denizbank, Finansbank, HSBC Bank, ING Bank, Turk Ekonomi Bankasi, Turkiye Garanti Bankasi, Turkiye Halk Bankasi, Turkiye Is Bankasi, Turkiye Vakiflar Bankasi, Yapi & Kredi Bankasi and TC Ziraat Bankasi.
По повод на проучването представители на адвокатски кантори в Турция коментират, че след 13 годишното си съществуване органа по конкуренция вече е зрял и не се плаши да се заеме с въпроси, свързани с банковия сектор и то във време на финансова криза. В случая органът по конкуренция дава ясен знак към сектора, че ще прилага по –строго антитръстовите правила.
Това не е първият случай на разследване в банковия сектор. През март органът по конкуренция  налага глоби на седем банки по обвинение, че съгласуват промоциите на финансови продукти. Решението се обжалва пред  Върховния съд на страната.

Канада разследва банки за картел
Антитръстовият орган на Канада заяви, че разследва твърденията за тайни споразумения при определянето на ключови индикатори, служещи за база за сравнение на лихвените проценти, присъединявайки се към правоохранителните органи по целия свят, които разследват  как са определени лихвените проценти.
По конкретно Бюрото по конкуренция на Канада, разследва твърдения за съгласувано поведение при определяне на лихвения процент за йената при междубанковото кредитиране. С това разследване Канада се присъединява към регулаторните органи на САЩ, ЕС и Япония и техните антитръстови служители, които се опитват да определят дали големите банки са заговорничили да манипулират лихвените проценти, като например Лондонския междубанков лихвен процент, известен като LIBOR, и Токийския  междубанков лихвен процент, или TIBOR.
Според Bloomberg, в този случай банката UBS AG e поискала  имунитет от съдебно преследване в Канада.с  искане за освобождаване от санкции от участник в картела и е предоставила  информация, че  брокери са се наговаряли да повлияят на  йената на Лондонския  междубанков курс от 2007 г. до 2010 г. за да генерират печалба от лихвените проценти на деривативни позиции, свързани с основния лихвен процент. Според Bloomberg,  В съответствие с програмата си за освобождаване от санкции при картел Бюрото е предоставило условно освобождаване. Банката също е получила условно освобождаване от органа по конкуренция на Швейцария и от министерството на правосъдието на САЩ.
Също така според Bloomberg, Бюрото разполага с клетвена декларация в подкрепа на  този случай. То е било  информирано, че HSBC Holdings Plc, JPMorgan Chase & Co., Citigroup Inc (C), Deutsche Bank AG , Royal Bank Scotland Group Plc, ICAP Plc (най-големият брокер в света на сделките между банките) и RP Мартин Holdings
"се договориха да направят изкуствено високи или ниски твърдения за Libor йени, за да се подобрят резултатите на сделките, обвързани с курса."
Като доказателство за координация между банките са представени кореспонденции получени чрез електронна поща. .Други съобщения в медиите сочат, че някои правоприлагащи агенции преглеждат електронните  пощи на банките и чрез „кодови думи” търсят кореспонденция, която може да потвърди манипулирането на  LIBOR

Швейцария разследва мащабен банков картел
През февруари 2012 г Органа по конкуренция на Швейцария COMCO обяви, че стартира разследване за евентуален картел между  UBS, Credit Suisse и 10 чуждестранни финансови институции.
Случаят започва по информация, получена по програмата за освобождаване от санции leniency program на ведомството. Информацията е относно потенциални незаконни споразумения между банките. Според органа по конкуренция едно тайно споразумение между търговци на деривати може да повлияе на референтните лихвени проценти LIBOR и  TIBOR по отношение на определени валути..
The London Interbank Offered Rate (LIBOR) и  Tokyo Interbank Offered Rate (TIBOR)  са референтни  лихвени проценти, които са предназначени да  отразяват нивото на лихвения процент на междубанковия пазар на депозити. Британската асоциация на банкерите (LIBOR) и Японскта асоциация на банкерите (TIBOR), изчисляват тези референтни лихвени проценти, на дневна база, за различни валути, въз основа на изпратеа информация от съответните банки, включени в панела. Деривативни търговци, работещи за различните финансови институции може да манипулират тази информация, като съгласуват поведението помежду си и по този начин оказват влияние върху референтните курсове в своя полза. Подозрението е, че търговците на деривати може би са координирали помежду си данните, които са подавали за определянето на LIBOR и TIBOR. Освен това, търговците на деривати може да са заговорничили да манипулират разликата между цената предлага и купува, т.е. спреда по деривати, базирани на референтните лихвени проценти, в ущърб на своите клиенти.
Швейцарските банки UBS и Credit Suisse и десет чуждестранни банки, Банката на Токио-Mitsubishi UFJ, Citigroup Inc., Deutsche Bank Aktiengesellschaft, HSBC Holdings Plc, JP Morgan Chase & Co, Mizuho Financial Group Inc., Rabobank Groep NV , Royal Bank Scotland Group Plc, Societe Generale SA, Sumitomo Mitsui Banking Corporation и други финансови посредници са предмет на настоящото разследване на органа по конкуренция. Една от целите на разследването е да установи и оцени  последиците от твърдяния картел спрямо клиентите на банките.

В момента, в разследването на този случай са се включили и правоприлагащите органи
-Бюрото за защита на конкуренцията на Канада;
-Министерството на правосъдието и ценните книжа и борсите на САЩ;
-Агенцията за надзор на финансовите услуги на Япония;
-Ведомството  на Обединеното кралство за финансови услуги;
-Органа по конкуренция на Швейцария;
-Европейската комисия.