сряда, 30 май 2012 г.

Икономическа политика: „Мисия растеж” - или как Европа търси пътя за излизане от кризата


На 29 май в Брюксел се проведе конференция с амбициозното заглавия "Мисия растеж".  Дневният ред на конференцията включва  обсъждане на въпроси, свързани с новите  реалности в света, задаващата се нова индустриална революция  и темите, поставени на неформалната среща на върха, проведена през миналата седмица. Обсъжданията са  свързани с въпроса за икономическото бъдеще на Европейския съюз и как Европа да се върне към растеж и стабилност, и да бъде начело на индустриалната революция. Все въпроси, които нямат лесен отговор.
В речта на  председателя на ЕК, произнесена на конференцията, се застъпват няколко основни виждания за това как Европа да се справи с кризата, как да излезе по-силна от нея, изправяйки се пред предизвикателствата на един бързо променящ се взаимозависим глобален свят. Свят, който според Джереми Рифкин очаква „третата индустриална революция”.
Основното послание в речта на Барозу е, че е необходим консенсус и политическа воля, за да се вземе решение за бързо провеждане на няколко основни инициативи, които да положат основите на една стабилна европейска икономика с устойчив дългосрочен растеж.
Първата стъпка е постигане на стабилност на публичните финанси, чрез прилагане на изготвената пътна карта за финансова стабилност. Предстои приемане на предложенията за регулиране и надзор на финансовия сектор, като Директивата за капиталовите изисквания, банковата рекапитализация и оздравяване на банковия сектор.
Втората важна стъпка е укрепване на икономическото управление в ЕС. Европейският семестър е добър механизъм за координиране на икономическите политики между държавите – членки. Предстои комисията да представи (на 30 май) конкретни препоръки за разрешаване на конкретни икономически предизвикателства, специфични за отделните страни. Предвиждат се и препоръки по отношение на еврозоната.
Развитие ще получи и политиката по прилагане на Пакта за стабилност и растеж, чрез  прилагане на всеобхватна преценка, която да се фокусира върху структурната устойчивост на публичните финанси в средносрочен план, отчитаща фискалното пространство и макроикономическите условия на всяка държава-членка.
Комисията също ще следи въздействието на строгите бюджетни ограничения по отношение на растежа, увеличаването на публичните разходи и на публичните инвестиции. Ако е необходимо, Комисията ще дава насоки за обхвата на възможните действия в рамките на границите на Европейския съюз и националните фискални рамки. 
През следващите месеци, Комисията ще публикува доклад за качеството на публичните разходи.
Според Барозу бъдещето неизбежно ще покаже, че държавите-членки, които сега са в еврозоната ще трябва да задълбочат интеграцията си, за да се постигне пълен икономически и паричен съюз. Това е много важно да се приеме като дългосрочна цел и да се очертаят пътищата за постигането й, макар и в момента този въпрос да не е на дневен ред. Един такъв подход би увеличил доверието на инвеститорите в еврозоната. ЕК ще подкрепи изработването на един амбициозен и структурен подход, който трябва да включва пътна карта и график за създаване на пълен икономически и паричен съюз в еврозоната. Мерките, които могат да доведат до стабилност и растеж се основават на два основни стълба: целенасочени инвестиции и дълбоки структурни реформи. Проблемите на Европа идват от нарастващите неравновесия, включително и в еврозоната, и нарастващите неравновесия по отношение на някои от държавите-членки с останалата част на света. Необходими са дълбоки структурни реформи, както на национално, така и на европейско ниво. Например, задълбочаване и наистина завършване на единния пазар, реформата на пазара на труда. 
По отношение на инвестициите в речта се посочва, че ЕК ще насърчава публичните и частни инвестиции, които са крайъгълния камък на европейската инициатива за растеж. С предложението държавите-членки да се ангажират с още 10 млрд. евро към Европейската инвестиционна банка, ще се получи ускоряване на инвестициите, като фокуса ще е върху финансиране на малките и средни предприятия МСП и тези държави и региони, които се нуждаят най-много от финансиране и които са най-малко способни да  заемат средства от други източници. Тази инициатива ще търси оптимизиране чрез използване на регионални фондове, при което средствата се използват като катализатори за стимулиране на сектори с голям потенциал, но с труден достъп до финансиране, като например възобновяеми източници на енергия, образование и обучение. Комисията също така приветства споразумението от миналата седмица за стартиране на проектните облигации. Разчетите са в пилотната фаза да се наберат до 4,6 млрд., които да се инвестират  в  транс-европейски проекти от енергетиката, транспорта и широколентовите пазари.  Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 трябва да постави акцент върху растежа и увеличаване на бюджета й например до € 50 млрд. за инициативата „Свързване на Европа и на € 80 милиарда за „Хоризонт 2020” - рамковата програма за изследвания и иновации. 
В речта също се посочва, че ЕК ще продължи работа за бързото приемане на предложението за данък върху финансовите сделки,  представено през септември миналата година.  През юни Комисията ще представи подробен план  как получените приходи от този данък в размер на  57 милиарда евро може да се използват за целенасочени инвестиции.
Разгръщането на целия потенциал на цифровата икономика може да  генерира  ползи от 100 млрд. € на година.  Потенциалът на взаимодействието между цифрови и устойчиви енергийни мрежи е именно един от най-обещаващите области за задълбочаване на единния ни пазар
Държавите-членки се призовават също да се съсредоточат върху по-бързото изпълнение на предложенията в Акта за единния пазар.  Трябва също да се гарантира, че се отделя достатъчно внимание на социалните последици от ситуации, пред които са изправени отделните държави, по-специално безработица, най-вече младежката безработица. Комисията  ще инвестира в мерки и действия срещу безработицата сред младите хора с фокус върху осемте държави-членки, които са най-силно засегнати. Чрез създадените през януари работни групи, ще се преразпределят 7 млрд. евро, за да се помогне на борбата с безработицата младежта и да се помогне на 470 000 млади хора да си намерят работа или да получават обучение на работното място.
Барозу обобщава, че "Интегрираната индустриална политика за ерата на глобализацията" е в основата на стратегията за растеж в Европа. Европейският индустриален сектор продължава да генерира над една четвърт от вътрешния продукт на Европа и гарантира 74 милиона работни места, в сферата на производството и свързаните с него услуги. Основните направления на политиката на Европа са: да се създаде един по-благоприятна среда за бизнеса, като намаляване на бюрокрацията, намаляване на пречките за транзакции и подобряване на инфраструктурата, което ще ускори индустриалните иновации. Целта е да се осигури своевременно разгръщане и комерсиализация на ключови технологии, за да се гарантира, че европейските фирми се възползват от глобализацията, а също и в подкрепа на индустрията за преход към нисковъглеродна икономика.Тези мерки ще имат голямо влияние върху растежа в средносрочен и дългосрочен план. За  краткосрочен растеж е необходимо да се улесни достъпа до капиталовите пазари, например, чрез разработване на банка за финансиране на МСП; улесняване на навлизането на нови технологии и иновации, включително чрез ускоряване на разработването на стандарти и подобряване на пазарните условия за европейските икономически оператори, както на вътрешния пазар, така и на световните пазари.
Председателят на ЕК изразява увереност, че посочените дългосрочни и краткосрочни мерки  ще осигурят условията, необходими на европейската индустрия, за да се гарантира дългосрочен устойчив растеж на икономиката в Европа.

понеделник, 28 май 2012 г.

Енергетика: ЕК набира информация за потенциални Проекти от общ интерес в енергийния сектор


ЕК кани заинтересовани страни да попълнят специален онлайн въпросник с първоначална информация за  проекти за електроенергия и газ, които имат потенциала да отговарят на критериите Проекти от общ интерес Projects of Common Interest (PCI), в съответствие с проекта на регламента за изграждане на трансевропейските енергийни инфраструктури.
Проекто регламентът определя 12 приоритетни коридора  и области и дефинира процедурите и критериите, на които проектите трябва да отговарят, за да бъдат определени като  Проект от общ интерес . Пълният списък с проектите ще се определи през 2013 г. И ще се осъвременява на всеки две години. Към момента са създадени работни групи, в които са включени представители на компетентните министрерства на държавите-членки, националните регулаторни органи, оператори на преносни системи (ОПС), и други представители на проектите, както и Европейската мрежа на операторите на преносни системи, Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори и Европейската комисия.
Потенциалните  проекти  трябва да отговарят на няколко основни критерия, за да бъдат включени в пакета Проекти от общ интерес:
  • Да са в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет;
  • Да са част от приоритетните енергийни коридори или области;
  • Да имат  потенциала да осигурят  по-големи ползи в сравнение с направените разходи;
  • Да включват поне две държави –членки,  чрез директно прекосяване на границите им  или чрез оказване на значително трансгранично влияние;

Ако проектите отговарят на посочените критерии, представящите проектите трябва допълнително да демонстрират, че  изпълнението им ще допринесе за изпълнението на ключовите цели на енергийната политика на ЕС, като гъвкаво интегриране на пазара, осигуряване на стабилност и сигурност на доставките и гарантиране на ефективната конкуренция на пазара. Всеки от тези индикатори следва да бъде измерен с количествени критерии. Конкретните критерии и изисквания са посочени  проекта на регламента за създаване на Механизъм за свързване на Европа в секторите транспорт, енергетика и телекомуникации.

Информацията за проекти, които отговарят на критериите за проекти от общ интерес ще се събира на два етапа..
Етап 1
На първия етап, ЕК кани заинтересовани страни да попълнят специален онлайн въпросник с първоначална информация за енергийни проекти.
Срокът за попълване е до 07.06.2012 г.
Проектите следва да покриват и следните области на европейската енергийна политика европейската енергийна стратегия, устойчива енергия, възобновяема енергия, газ, електроенергия, сигурност на доставките, енергийна инфраструктура.
Целеви групи проекти включват проекти за пренос на газ и електричество, проекти за съхранение на газ, за втечнен газ и компресиран природен газ, проекти, които не са включени в 10 годишния план за развитие на мрежите за електроенергия и газ.
Етап  2
На втория етап, страните посочили проекти на етап 1 ще се приканят да изпратят повече информация за техническите подробности на проектите до 13 юли 2012 г. отново чрез онлайн въпросник. Допълнителните данни са необходими, за да се прецени дали  проектите са в съответствие с ключовите политики в областта на енергетиката и доколко  отговарят на критериите, заложени в проекто регламента .

Пакетът за енергийната инфраструктура включва:

Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на
Решение № 1364/2006/ЕО 

Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

Тези проекто документи  бяха публикувани на  19 октомври  2011г. и в момента се дискутират в Европейския парламент и в Съвета. Очаква се до края на месеца да бъдат приети окончателно.


неделя, 27 май 2012 г.

Икономическа политика: Какво представляват „проектните облигации”


Европейската комисия обяви, че започва пилотната фаза на проекта по въвеждане на облигации за изграждане на инфраструктурни проекти, Europe 2020 Project Bond Initiative, които са от особено значение за стимулиране на европейската икономика.
Инициативата има две цели: да съживи пазара на облигации за проекти и да помогне на организаторите на отделните инфраструктурни проекти  да привлекат в дългосрочен план частно финансиране в сектора. Инициативата облигации за проекти ще създаде средство за намаляване на риска за трети инвеститори, които търсят дългосрочни инвестиционни възможности. По този начин тя ще действа като катализатор за повторно отваряне на дълговия капиталов пазар (в момента до голяма степен неизползван за инфраструктурни инвестиции след финансовата криза), който е  значителен източник за финансиране в сектори с инфраструктури.
През следващото десетилетие Европа се нуждае от рекордни инвестиции в транспорта, енергетиката, информационните и комуникационните мрежи, за да се изпълнят целите на  "Европа 2020". Големите инфраструктурни проекти са дългосрочни проекти, поради дългия живот на физическите структури. Дори ако те са финансово стабилни в средносрочен и дългосрочен план, те са изправени пред краткосрочни рискове, особено в етапа на строителството и по време на първите години на експлоатация, което затруднява изготвянето на точен анализ на инвестицията и представлява голямо предизвикателство за повечето участници на пазара.  В допълнение, повечето инфраструктурни проекти имат обществена стойност , т.е. създават ползи за обществото като цяло, които не се изразяват непременно в  парично изражение. 
Инструментът на проектни облигации ще бъде напълно интегриран в следващата многогодишна финансова рамка 2014-2020. Със сегашната  пилотна фаза се цели да се приложи политика в подкрепа на растежа на европейската икономика. Това е основната цел на пилотната фаза.
Целта е облигациите за проекти, подкрепени от ЕС,  да  формират една нова класа ценни книжа. Пилотният проект ще улесни тяхното въвеждане на пазара.
Пилотната фаза ще се основава на предложения регламент за трансевропейските мрежи (TEN),  и Рамковата програма за иновации (CIP) и ще разчита на предвидените бюджетни средства  за тези  програми - общо 230 млн. евро. 
Това означава, че бюджетните средства на ЕС са съчетани с финансиране от ЕИБ, при което се цели да  се постигне мултиплициращ ефект, при който  общата сума на бюджета от 230 млн. евро се очаква да мобилизира инвестиции до 4,6 млрд. евро.
Ясно е, че само ограничен брой проекти биха могли да бъдат финансирани в пилотната фаза, тъй като наличните бюджетни ресурси са ограничени и останалият  времеви хоризонт за изпълнението им ще бъде много кратък. Фокусът е върху проекти  за инфраструктури в областта на транспорта- TEN-транспорт, енергетиката TEN-енергия, информационното общество - проекти за развитие на широколентовия пазар и свързаната с това инфраструктура.
 Ето защо,  подборът на проекти ще включва около 5-10 проекти, като се концентрира върху тези, които са в сравнително развит стадий в процеса на офериране и финансиране или изискват рефинансиране след етапа на строителството, в една или повече от трите целеви сектори на транспорта, енергетиката и широколентовия интернет.
Пилотната фаза ще бъдат управлявани от ЕИБ. Ще бъдат използвани експертните познания на ЕИБ при оценката на проекта. Всъщност ЕК ще определя рамката за допустимост на проекта и ще търси по-добро взаимодействие между наличните средства на ЕС и използването на специализирани финансови инструменти.
Очаква се в проектните инвестиции да инвестират  институционални инвеститори, като пенсионни фондове, застрахователни компании и т.н., т.е. инвеститори с дългосрочна и отговорна структура и със стабилен  рейтинг на техните инвестиции.
 ЕК очаква освен  европейските инвеститори, интерес да проявят и инвеститори от Северна Америка, но  и от други  суверенни фондове.
Още веднъж може би трябва да се подчертае, че проектните облигации са различни финансови инструменти от облигациите за дълга.
Целта на "Европа 2020" инициативата за проектни облигации  е да повиши кредитния рейтинг на частни субекти.Това е коренно различна цел от идеята за емитиране на така наречените "еврооблигации", т.е. съвместно издаване на облигации за предоставяне на общо финансиране на правителствените разходи на държавите-членки. По този начин, нито Комисията, нито държавите-членки ще издават облигации по инициативата за проектни облигации "Европа 2020".
Съобщението на Комисията относно финансовите инструменти за периода след 2013 г. е публикувано паралелно с тази инициатива: "Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти - платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС". В съобщението се прави преглед на уроците от  сегашното поколение финансови инструменти и се развиват организационни предпоставки за следващия етап.

Окончателното приемане на  пилотната фаза на инициативата е предвидено да се проведе на 31 май с гласуване в Европейския парламент  и Съвета. В същото време, ЕИБ ще започне подготовка на допустимите проекти, които ще бъдат подкрепени от инициативата, когато тя започне да функционира.


петък, 25 май 2012 г.

Антитръст: Комисията приканва Google да предложи мерки за отстраняване на проблемите пред конкуренцията на пазара за търсене

През месец ноември 2010 г. Европейската комисия започна антитръстово разследване срещу Google в отговор на постъпили редица оплаквания с твърдения, че компанията злоупотребява с господстващата си позиция на пазара.
Комисията, след задълбочено проучване на бързо развиващия се пазар за търсачки, е установила проблеми за конкуренцията породени от търговските практики на Google. На 21 май  зам. председателят на Европейската комисия и комисар, отговарящ за конкуренцията Хоакин Алмуня в специално изявление съобщи, че това са бързо развиващи се пазари и в интерес на потребителите е установените проблеми за конкуренцията да се разрешат бързо. В случая възстановяване на конкуренцията на пазара на по-ранен етап е за предпочитане пред дългото състезателно антитръстово производство. Още повече, че Google Inc. многократно е изразявал пред комисаря желанието си да обсъди всички притеснения на Комисията относно установените практики, ограничаващи конкуренцията на пазара на търсачките. Компанията е показала  готовност да предложи съответните коригиращи мерки за възстановянванте на канкуренцията и по този начин да  избегне едно тежко и продължително антитръстово производство.
При разследването на бизнес практиките на Google Комисията е установила четири проблема, които могат да се считат за злоупотреба на пазара.
Първо: В своите общи резултати при търсенето в интернет, Google показва линкове към собствените си вертикални услуги за търсене. Вертикалните услуги за търсене са специализирани търсачки, които се фокусират върху специфични теми, като например ресторанти, новини или продукти. Наред с общата си услуга за търсене, Google също така предлага няколко вертикални услуги за търсене, които са в конкуренция с другите участници на пазара. В своите общи резултати от търсенето, Google показва линкове към собствените си вертикални услуги за търсене по начин, който се различава спрямо показваните връзки на конкурентите.
Комисията изразява загриженост, че това може да представлява преференциално третиране на собствените услуги на Google в сравнение с тези на конкурентите, което в крайна сметка ще доведе до щети за тях.
Второ: Вторият установен проблем за конкуренцията е начина, по който Google прави копия на вертикални услуги за търсене и използването им в неговите собствени предложения. Google може да копира оригинален материал от интернет страниците на своите конкуренти, като например потребителски мнения и използването на този материал на собствените си сайтове, без предварително разрешение. По този начин той си присвоява ползите от направените инвестиции на своите конкуренти.
Според Комисията това може да намали стимулите на конкурентите да инвестират в създаването на оригинално съдържание в полза на потребителите на интернет. Тази практика може да повлияе негативно на сайтове, например за пътуване или сайтове, предоставящи информация за ресторанти.
Трето: Загриженост предизвикват и споразуменията между Google и партньорите на интернет страниците, от които Google предоставя реклами при търсенето. Реклами при търсенето са реклами, които се показват заедно с резултатите от търсенето, когато потребителят въведе заявка в полето за търсене на сайта. Споразуменията на практика водят до ексклузивитет, тъй като се изисква от тях да предоставят всички или повечето от техните реклами да се осъществяват чрез търсене на реклами чрез Google, като по този начин се ограничават конкуриращи се доставчици посредници на услуги за реклами при търсене. Според Комисията това има потенциално влияние върху рекламните услуги, закупени примерно от онлайн магазини, онлайн списания или електронни медии.
Четвърто: Загрижеността на Комисията се отнася и до ограниченията, които Google поставя пред преносимостта на онлайн рекламни кампании при търсене от своята платформа AdWords към платформите на конкурентите. AdWords е търгово базирана платформа за реклама на Google, на която рекламодателите могат да наддават за поставянето на рекламите при търсене на страници с резултати от търсенето, предоставени от Google. На практика Google налага договорни ограничения на разработващите софтуера, които не им позволяват да предлагат инструменти, които позволяват безпроблемно прехвърляне на рекламни кампании за търсене от платформата AdWords към други платформи за реклама при търсене.
Към момента Комисията е уведомила с писмо изпълнителния директор на Google за установените четири практики от своя предварителен анализ и заедно с това предлага на компанията в рамките на няколко седмици да представи предложенията си с корективни (защитни) мерки remedies, чрез които да се отстранят проблемите за конкуренцията на пазара.
Това би дало възможност за разрешаване на случая чрез поемане на ангажименти от страна на Google, съгласно член 9 от Антитръстовия регламент № 1/2003 г.
Комисията отбелязва, че предложените мерки от Google ще бъдат подложени на „пазарен тест”, при който те ще бъдат консултирани освен със жалбоподателите и с всички останали заинтересовани страни. Едва след това Комисията може да вземе решение, с което правно да обвърже поетите ангажименти от Google.
Ако при тази процедура  не се достигне до конкретна  развръзка, разследването на случая ще продължи, включително и с възможността за изпращане на твърдение за извършено нарушение и налагане на съответната санкция.
Комисията пояснява още, че предложената процедура на Google не засяга продължаващото разследване по други въпроси, които са били повдигнати пред Комисията .
Видео с изказването на Хоакин Алмуня

четвъртък, 24 май 2012 г.

Изявление на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой след неофициалната вечеря на членовете на Европейския съвет




Свиках днешното заседание, за да обсъдя с колегите си начините за стимулиране на растежа в Европа. Срещата ни тази вечер цели да породи натиск, да съсредоточи вниманието и да сложи край на ширещите се спекулации.
Дебатът по въпросите на растежа не е от вчера. Вече имаме своя обща стратегия за растеж и този въпрос е постоянен източник на безпокойство. В същото време действията, които предприемаме за създаването на растеж, бяха засенчени от жизненоважните усилия, които полагаме за осигуряване на финансова стабилност в еврозоната. Тези действия обаче са не по-малко важни. И нека да няма недоразумения: съвсем очевидно е, че противопоставянето между политиките за „намаляване на дефицита“ и за „растеж“ е изкуствено създаден дебат. Става дума за различни страни на една и съща монета. Без стабилни публични финанси не може да има устойчив растеж; а без наличието на устойчив растеж мерките, предприети за контролиране на равнището на дълга ни, ще се окажат напразни.
Дискусиите ни тази вечер бяха целенасочени и откровени. Изслушах с внимание всички колеги и заедно подготвихме почвата за намирането на общи решения през юни, т.е. след пет седмици.
На първо място обсъдихме трите основни стълба на стратегията за растежа, която продължава да се основава на Стратегията на ЕС „Европа 2020“. Стратегията „Европа 2020“ стои в основа на инициативите ни за растеж. В краткосрочен план ще структурираме работата си около следните три стълба:
На първо място трябва да мобилизираме политиките на ЕС, за да окажем цялостна подкрепа на растежа; на второ място, трябва да ускорим усилията си за финансиране на икономиката чрез инвестиции и на трето място е необходимо да активизираме създаването на работни места.
По първата точка: трябва да мобилизираме политиките на ЕС, за да окажем цялостна подкрепа на растежа. Ето защо приканихме Европейския парламент и Съвета да постигнат бърз напредък по важни законодателни предложения като Акта за единния пазар и Директивата за енергийната ефективност.
Следва да приключим работата по нерешения въпрос за патента на ЕС преди края на датското председателство. Колегите също призоваха за по-цялостно и последователно изпълнение на съществуващото законодателство, по-специално по отношение на директивата за услугите, и се изказаха в подкрепа на силен стимул за Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Комисията и Съветът трябва да продължат да търсят начин за по-добро използване на международната търговия като двигател за растеж. Работи се по няколко големи търговски споразумения, които ще са от полза за европейската икономика.
На второ място трябва да ускорим усилията си за финансиране на икономиката чрез инвестиции и по-добър достъп на МСП до кредитиране. Реформите трябва да са съпроводени от инвестиции и средствата от ЕС могат да играят важна роля в това отношение. В този смисъл Управителният съвет на ЕИБ се приканва да разгледа увеличение на капитала си до юни за финансирането на проекти в целия ЕС.
Приветстваме политическото споразумение между Съвета и Европейския парламент относно инициативата на ЕС—ЕИБ за облигации за финансиране на проекти, за да започне като първа стъпка изпълнението на пилотната фаза това лято. Комисията ще докладва през юни относно препрограмирането на настоящите структурни фондове с оглед подкрепа за растежа, за откриването на работни места и за обучението.
Колегите споменаха също така необходимостта да продължат работата и обсъжданията в Съвета по данъка върху финансовите сделки, както и да бъде разгледан въпросът за просрочените плащания. През юни ще обсъдим как цялостно да съобразим следващата многогодишна финансова рамка с политиките за засилване на растежа и създаване на работни места.
На трето място трябва да активизираме създаването на работни места. Поради тази причина ЕС и неговите държави членки инвестират също в придобиването на умения и в обучение. За да насърчим възстановяването на икономиката, което благоприятства създаването на повече работни места, трябва да извършим конкретни реформи и да предприемем мерки в подкрепа на търсенето на работна ръка и създаването на работни места в основни икономически сектори.
В последващите действия във връзка с конкретните препоръки за отделните страни относно икономическите политики следва да се обърне голямо внимание на националните планове за работни места и те следва да бъдат използвани пълноценно за по-добро стимулиране на единодействия между националните и европейските инструменти, включително структурните фондове, по-специално за борба с безработицата сред младите хора. Това би могло да стане въз основа на гаранциите за младите хора и на качествените възможности за стаж. Колегите заявиха, че следва да се оказва по-добра подкрепа за мобилните работници, да се повиши преносимостта на техните пенсионни и други права.
Накрая проведохме задълбочено обсъждане на последните събития в еврозоната, при което потвърдихме отново своя ангажимент да гарантираме нейната финансова стабилност и цялост. Нашето обсъждане показа, че е необходимо да изведем икономическия и паричен съюз на нов етап. Очерта се всеобщ консенсус, че е необходимо да укрепим икономическия съюз, за да бъде той съизмерим с паричния съюз.
През юни аз ще докладвам в тясно сътрудничество с председателя на Комисията, председателя на Еврогрупата и председателя на Европейската централна банка за основните структурни елементи и работния метод за постигането на тази цел. Колегите изразиха различни становища по въпроси като еврооблигации в перспектива, по-интегриран банков надзор и преструктуриране на банките, както и обща схема за гарантиране на депозитите.
В края на срещата обменихме мнения относно политическото и икономическото положение в Гърция.
От името на лидерите на държавите от еврозоната, потвърждавам отново желанието ни Гърция да остане в еврозоната, като същевременно се придържа към поетите ангажименти.
Осъзнаваме в пълна степен огромните усилия, които вече са положени от гръцките граждани. Еврозоната демонстрира значителна солидарност, като от 2010 г. насам заедно с МВФ отпусна почти 150 милиарда евро в подкрепа на Гърция. Ще създадем предпоставки за мобилизиране на европейските структурни фондове и инструменти, за да може Гърция да поеме по пътя на растежа и създаването на работни места.
Най-добрата гаранция за едно по-проспериращо бъдеще в рамките на еврозоната е продължаването на жизненоважните реформи за възстановяване на устойчивостта на обслужването на дълга, стимулиране на частните инвестиции и укрепване на институциите на страната. Очакваме след изборите новото гръцко правителство да направи този избор.

Антитръстова политика: в доклад на Европейската мрежа по конкуренция се посочва, че правоприлагането в областта на конкуренцията в ЕС е от полза за целия сектор на храните


Днес Генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК - Европейската мрежа по конкуренция (ECN) публикува доклад, в който се посочва, че за земеделските производители, доставчиците и потребителите има полза от активното прилагане на законодателството в областта на конкуренцията в сектора на храните в цяла Европа, по-специално на равнище преработка и производство. В доклада се посочва, че през последните години секторът на храните е приоритет на органите за защита на конкуренцията в Европа и че техните действия са се задълбочили, откакто през 2007 г. избухна кризата с цените на храните. В ЕСN са обединени Европейската комисия и националните органите за защита на конкуренцията в 27-те държави членки.
Хоакин Алмуния, заместник-председател на Комисията, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията, заяви: 
„В цяла Европа органите за защита на конкуренцията работят усилено, за да се гарантира, че пазарите на хранителни продукти функционират в полза както на доставчиците, така и на потребителите. При установяването на антиконкурентно поведение на което и да е ниво от веригата на доставки на органите за защита на конкуренцията реагираха бързо. Но би могло да се направи повече: някои производители биха могли да преструктурират и обединят дейностите си, за да постигнат по-голяма ефективност, а някои държави все още поддържат ненужни регулаторни бариери в сектора на търговията на дребно. Органите за защита на конкуренцията са готови да помогнат за решаването на тези проблеми на равнище ЕС и на национално равнище.“
В доклада се предоставя подробна информация относно това как функционира конкуренцията в сектора на храните на базата на най-новите действия, предприети от страна както на Европейската комисия, така и на националните органи за защита на конкуренцията.
От 2004 до 2011 г. европейските органи за защита на конкуренцията са разследвали над 180 случая на нарушаване на антитръстовите правила, взели са около 1 300 решения за сливане и са предприели повече от 100 дейности по мониторинг. По-голяма част от случаите се отнасят до дейности за преработка и производство, а по-малка — до сектора за търговия на дребно. Забранени са повече от 50 картела, които включват фиксиране на цени, разпределяне на пазари и на клиенти и обмен на чувствителна търговска информация, както и практики за отстраняване на конкуренти, които са в ущърб на земеделските производители или на доставчиците.
В рамките на своите дейности по мониторинг на пазара органите за защита на конкуренцията анализираха как функционират пазарите за храни. Много от тези дейности по мониторинг показаха, че са налице редица причини, обясняващи неблагоприятните пазарни фактори, които са различни от липсата на конкуренция между участниците на пазара
Органите за защита на конкуренцията призовават също така за регулаторна реформа, като изменение или отмяна на закони, затрудняващи развитието на магазини за търговия на дребно, и приемане на кодекси или на закони за справяне с нелоялните търговски практики.
Накрая, органите за защита на конкуренцията приканват производителите да увеличат ефективността и да укрепят своята позиция във веригата на добавената стойност, като например създадат кооперации.
Секторът на храните ще продължава да бъде основен приоритет за европейските органи за защита на конкуренцията. Понастоящем те разследват още около 60 антитръстови случая и извършват допълнителни дейности по мониторинг. Както и в миналото те ще продължат да координират своите действия чрез Европейската мрежа по конкуренция и ще доразвият това сътрудничество в бъдеще.

Докладът се представя в отговор на искания на членове на Европейския парламент за разяснения относно действията, предприети от органите за защита на конкуренцията в сектора на храните. Той е изготвен също така вследствие на Съобщението на Комисията „По-добре функционираща верига на предлагането на храни“ от 28 октомври 2009 г.
В Съобщението се отправя призив за общ подход на органите за защита на конкуренцията в рамките на Европейската мрежа по конкуренция с цел по-ефикасно установяване на специфичните проблеми, характерни за пазарите на хранителни продукти, и за съгласуване на бъдещите действия. 



сряда, 23 май 2012 г.

Икономическа политика: Предложение на Европейския икономически и социален комитет за мерки за стимулиране на растежа

Днес се провежда европейската среща на върха, на която отново ще се дискутират  мерките, необходими за стимулиране на растежа. По този повод Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) представи свое предложение във вид на Становище относно „Растеж и държавен дълг в ЕС – две новаторски предложения“.
ЕИСК смята, че „пътят за изход от кризата на Еврозоната, която е криза на самата система, не минава през връщане към националния егоизъм или ограничаване на правата, а по-скоро през промяна на икономическите политики, възстановяване на конкурентоспособността, укрепване на справедливостта, солидарността и сближаването."
В становището се правят редица препоръки, чиято цел е да се стимулира бързо растежа. Според комитета е необходимо да се създаде план за икономическо, социално и културно възстановяване, един вид „нов Европейски пакт“, сравним с „Новия курс“ („New Deal“) в САЩ, който да позволи на държавите членки да се ползват от силно и устойчиво развитие, основаващо се на конкурентоспособност, производителност, заетост, благосъстояние, просперитет и най-вече демократичен консенсус. Това би създало условията за осъществяване на общото икономическо и фискално управление.
Най-общо ЕИСК предлага въвеждането на две взаимно допълващи се, но различни облигации на Европейския съюз: облигации на Съюза (Union Bonds), предназначени за стабилизиране на дълга, и еврооблигации, които следва да се използват за възстановяване и растеж. ЕИСК препоръчва също използването на дял от нетните приходи (положителното салдо) по еврооблигациите за финансиране на Европейски фонд за рисков капитал, което е една от първоначалните цели на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Заложената в предложението идея е еврооблигациите, емитирани за финансиране на възстановяването и растежа, да се търгуват и да привлекат средства в ЕС от страните BRICS - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Това може да засили еврото като световна резервна валута и ще помогне на нововъзникващите икономики да постигнат амбициите си за създаване на по – плуралистична световна система за резервна валута. Освен това ще се увеличи сближаването, а чрез използване на част от финансовите потоци за финансиране на фонд за рисков капитал за малки и средни предприятия ще се увеличи конкурентноспособността на европейската икономика.
Подробности за направените препоръки: ТУК

неделя, 20 май 2012 г.

Държавни помощи: Комисията представи мащабна инициатива за модернизиране на правилата за държавните помощи

Европа е в криза, Европа се нуждае не само от финансова дисциплина, но и от прилагане на  ефективни мерки за растеж. Вече все повече се повтаря това послания от политици  и анализатори. Но коя е общата платформа, обединяваща икономиките на държавите-членки, която би  дала  основата за един устойчив растеж на европейската икономика, а от там и на всяка отделна държава-членка.
Европейската комисия в своята стратегия Европа 2020 насочва своите политики към превръщане на Европа в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, но кои са основните мерки, които на практика ще направят тези политики в реалност.
Изводът се налага от само себе си – устойчив растеж може да се генерира само чрез изграждането на един интегриран европейски пазар без национални граници, на който се провежда последователна политика за защита на конкуренцията, включваща контрол на държавните помощи, която да гарантира, че функционирането на този вътрешен пазар не се нарушава от антиконкурентно поведение на предприятията или от държавите членки, с което да се дава предимство на някои участници в ущърб на други. Конкуренцията е важен двигател за растежа, тъй като тя стимулира предприятията, включително ново навлизащите на пазара, да създават иновативни технологии и продукти и по този начин да подобряват производителността и конкурентоспособността на икономиките на национално и европейско равнище, а защо не и в глобален аспект. Конкуренцията е икономически обективен процес, който не изисква публични или частни разходи.
Контролът на държавните помощи играе основна роля в защитата и укрепването на единния пазар и осигуряване на равнопоставеност на участниците на пазара.
ЕК признава, че икономическата и финансова криза застраши целостта на единния пазар и увеличи потенциала за антиконкурентни реакции, както от отделните предприятия, така и от правителствата на някои държави - членки. Кризата повиши интереса към засилване на ролята на държавата за защита на най-уязвимите членове на обществото, и за стимулиране на икономическото възстановяване. Изискването за фискална консолидация и ограничените финансови ресурси също доведе до натиск върху бюджета. Не на последно място, кризата увеличи различията между държавите - членки по отношение на свободата на действие за финансиране на техните политики.
В някой държави –членки се забелязва желание за протекционизъм на отделни сектори и предпазването им от ефективната конкуренция, което в дългосрочен план може само изкриви конкуренцията и да възпрепятства растежа на икономиката.
Много често публичните разходи за подпомагане на икономиката са под формата на държавна помощ като преки разходи, данъчни стимули, държавни гаранции или други.
Затова един от инструментите на политиката за конкуренция е осъществяване на действен контрол на държавните помощи, който цели защитата и укрепването на конкуренцията на  единния пазар.
Чрез гарантирането на един по-силен и по-добре насочен контрол на държавните помощи може да се насърчи растежа и в същото време да не се допусне изопачаване на конкуренцията на пазара. Пазарите трябва да останат конкурентни и отворени.
Именно, за да улесни и опрости правилата за държавните помощи Европейската комисия представи, в началото на месец май тази година, идеята си за мащабна реформа, чиято цел е модернизиране на правилата за държавните помощи (State Aid Modernisation (SAM)).
В момент, когато Европейският съюз търси най-адекватните мерки за преодоляване на кризата и подпомагане на растежа, политиката в областта на конкуренцията и по-специално в областта на контрола на държавните помощи трябва да гарантира, че те са правилно разчетени и се насочват само там, където пазара се проваля (market failures) и допринасят за постигане на цели от общо европейски интерес.
С представеното предложение Комисията цели да рационализира правилата за държавна помощ и да фокусира контрола по прилагането им само върху случаи с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, което ще доведе до вземането на бързи решения по отделните случаи.
Хоакин Алмуния, заместник-председател на Комисията, отговарящ за политиката на конкуренция, заяви:
"Икономическите прогнози в момента показват, че растежът в ЕС ще остане нисък за известно време. При тези условия Европа трябва да използва пълния потенциал на конкурентния си вътрешен пазар и в контекста на фискалната консолидация, правителствата трябва да насочват публичните разходи към приоритети, стимулиращи растежа. Аз очаквам нашата реформа на правилата за държавните помощи да помогне на публичните власти да използват по-ефективно ограничените публични ресурси и да осигуряват публична подкрепа за фирмите по такъв начин, че тя да спомага за постигането на целите на растеж в ЕС като същевременно се ограничава нарушаването на конкуренцията."

Три са основните цели в предложения от Комисията амбициозен пакет, чрез който следва да се реформират и модернизират правилата за държавните помощи и инструментите за осъществяването им:

1.насърчаване на устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж в рамките на конкурентен вътрешен пазар;

2.насочване на предварителния контрол и същевременно укрепване на сътрудничеството между държавите членки по прилагането на държавните помощи;

3.опростяване на правилата и вземане на по-бързи решения.


-Насърчаване на растежа в един устойчив, динамичен и конкурентен вътрешен пазар
Комисията подчертава ролята на държавната помощ за икономическия растеж и нейния капацитет „да допринесе активно и положително за целите на „Европа 2020“ като насърчава и подкрепя инициативи за по - иновативни, ефективни и екологични технологии, като същевременно улеснява достъпа до обществена подкрепа за инвестиции, рисков капитал и финансиране за изследвания и развой.
Модернизираният контрол на държавните помощи цели да улесни отпускането на тези държавни помощи, които са добре изготвени и насочени към установени пазарни провали market failures и освен това те трябва да допринасят за постигането на цели от общ интерес и в крайна сметка да не изкривяват и нарушават конкуренцията на пазара („добра помощ“).
Публичната подкрепа следва да стимулира иновациите, „зелените“ технологии, развитието на човешкия капитал, да се избягват щетите за околната среда, в резултат на което ще се насърчи растежа, заетостта и конкурентоспособността на ЕС. Помощта трябва да се насочва само там, където пазарните сили се провалят и по този начин тя само ще допълва , но не и да заменя частните разходи и инвестиции.
Държавната помощ също трябва да има стимулиращ ефект и да допринася за постигането на цели от общ интерес: т.е. стимулира получателя на помощта да предприеме дейности, които той не би предприел без наличие на помощ. И в същото време винаги следва да се отчита и обстоятелството, че държавната помощ ще има най-силно въздействие върху растежа, само когато е замислена по начин, който ограничава нарушаването на конкуренцията и поддържа вътрешния пазар конкурентен и отворен. Като „добри помощи” могат да се посочат помощите:

  • за развитие на широколентовите мрежи, които ще гарантират постигане на целите на „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“;
  • за развитие на инфраструктурата, което също е инструмент за постигането на интелигентни, модернизирани и напълно взаимосвързани транспортни и енергийни мрежи, както е предвидено от „Ефективно използване на ресурсите в Европа“;
  • за научни изследвания, развойна дейност и иновации, улесняващи постигането на целите на „Съюза за иновации“ и на „Индустриална политика за ерата на глобализацията“;
  • за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, както и възможността за предоставяне на помощ с цел стимулиране на предприятията да преизпълняват задължителните стандарти на ЕС за околната среда или да насърчават енергийната ефективност, предвидени в насоките за помощи за околната среда, са едно от средствата да се осъществи водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“;
  • за подкрепа на обучението с държавни средства по „Програмата за нови умения и работни места“.

В пакета се предвижда помощите за оздравяване и преструктуриране на дружества в затруднение да се отпускат само при строги условия и ако това води до връщането на дългосрочната им жизнеспособност, като по този начин се насърчава излизането от пазара на неефективни фирми и предприятията се подготвят за глобалната конкуренция, допринасяйки за „Индустриална политика за ерата на глобализацията“.
Връзката между целите на „Европа 2020“ и водещите инициативи, от една страна, и правилата за държавните помощи, от друга страна, следва да се развие допълнително, за да се интегрират инструментите на Комисията и да се насърчат държавите членки да насочат оскъдните публични ресурси към общи приоритети.
Чрез модернизационния пакет ЕК предвижда и въвеждането на строг контрол на държавната помощ, който е от съществено значение за гарантиране на доброто функциониране на единния пазар. Този строг контрол ще върви ръка за ръка с ефективното прилагане на правилата на ЕС за вътрешния пазар и ще има особено значение за пазарите, които отскоро са отворени за конкуренция и където големите бивши монополисти - участници на пазара, подпомагани от държавата, все още играят важна роля, като пазарите на транспортни, пощенски услуги или в областта на енергетиката. Модернизирането на държавната помощ може да подобри функционирането на вътрешния пазар посредством по-ефективна политика, насочена към ограничаване на нарушаването на конкуренцията, запазване на равните условия и борба срещу протекционизма. Тази роля на държавните помощи сега придобива все по-голямо значение, тъй като е необходимо да се мобилизира пълният потенциал на вътрешния пазар за растеж.

-Съсредоточаване на изпълнението върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар
С предложението за реформа на правилата за държавни помощи се цели да не се достига до микро контрол на всички публични разходи, а по-скоро до степенуване на приоритетите и по- силен контрол на помощите, които имат значително въздействие върху единния пазар, като мерките, които обхващат големи и потенциално нарушаващи помощи, включително фискалните помощи. Предлага се опростяване на случаите с локален характер и със слабо влияние върху търговията, чрез прилагане на пропорционални и диференцирани правила и чрез модернизиране на процедурите за контрол на държавните помощи като се вменява повече отговорност за държавите- членки при определянето и прилагането на мерки за подпомагане. Това ще изисква по-ясна дефиниция на правилата, както и повишаване на последващия мониторинг от страна на Комисията, за да се гарантира адекватно спазване. Това също ще намали административната тежест за публичните органи и за бенефициерите, когато става въпрос за по-малки размери на помощта.

-Опростени правила и по-бързи решения
ЕК признава, че с течение на времето правилата за държавната помощ са се превърнали в сложна правна рамка. Необходимо е да се изяснят и опростят правилата, да се подобри съгласуваността и да се рационализира процесът на оценяване.
При сега действащия режим на контрол на държавните помощи, Комисията е длъжна да разглежда всички твърдения относно потенциална помощ, без да може на практика да определя приоритети при разглеждане на жалбите. Освен това, Комисията невинаги е в състояние да получи пълна и точна информация от страните, което може да удължи процедурата по вземане на решения. Това налага рационализиране и реформиране на процедурите, с цел да се съкратят сроковете и решенията да се вземат в тясно сътрудничество с държавите членки.
Елементите от пакета, допринасящи за постигането на тази цел, са:
а) Изясняване и по-добро обяснение на понятието държавна помощ: понятието за държавна помощ е обективна концепция, определена пряко от Договора за функциониране на ЕС в член  107, като всяка мярка, която е резултат от намеса от държавата или чрез държавни ресурси, която е вероятно да окаже влияние върху търговията между държавите членки, която предоставя предимство на получателя и нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. Ролята на Комисията в това отношение е ограничена до предоставяне на разяснение как тя разбира и прилага разпоредбите на Договора, според тълкуването на Съда на Европейския съюз. В рамките на тези ограничения Комисията ще представи допълнителни разяснения относно ключовите понятия, свързани с понятието помощ, с оглед да допринесе за улесняване на прилагането.
б) Модернизиране на Процедурния регламент за държавната помощ по отношение на обработката на жалби и инструментите за пазарна информация, за да се даде възможност на Комисията да насочи своите действия по случаи, които са от най-голямо значение за вътрешния пазар. Това изисква упълномощаване на Комисията да определи приоритети за обработването на жалбите, за да се степенуват твърденията за потенциална помощ с голямо въздействие върху конкуренцията и търговията във вътрешния пазар. Едновременно с това, за да може Комисията ефективно да разследва случаи на помощ със значително въздействие, тя трябва да разполага с по-ефективни инструменти, за да получава своевременно цялата необходима информация от участниците на пазара, така че да взема решения в подходящи за предприятията срокове. Модернизирането на процедурите ще позволи също на Комисията да извършва повече разследвания ex officio на съществени нарушения на конкуренцията, които спъват вътрешния пазар. Това ще даде също възможност за бърза проверка на пазарните въздействия от мерките за помощ, което ще позволи по-бърз процес на вземане на решения.
Инициативата по модернизация на правилата за държавни помощи е част от по-широка цел на по-всеобхватна координация на националните икономически политики за постигане на общата цел на устойчив, приобщаващ и устойчив растеж. Контролът върху държавните помощи също има стратегическа роля, защото тя помага на държавите-членки да подобрят качеството на публичните им разходи. Останалата част от пакета за реформи ще бъде разработена през следващите месеци с оглед постепенно постигане на преразглеждане и рационализация на основните актове и насоките на Комисията до края на 2013 г. Комисията възнамерява да се консултира с държавите - членки и да започне открит диалог с Европейския парламент и други заинтересовани страни, за да събере мнения за провеждане на дебат относно предложенията за модернизиране на държавната помощ.






сряда, 16 май 2012 г.

Енергетика: Появи се нов световен играч на пазара за втечнен газ

Европейската комисия съобщи, че не се противопоставя на планирана концентрация в газовия сектор, чрез която предприятията BP plc („BP“, Обединеното кралство), Chevron Global Energy Inc. („Chevron“, САЩ), Eni SpA („ENI“, Италия), Sociedade Nacional de Combustíveis de Angola, Empresa Pública („Sonangol“, Ангола) и Total SA („Total“, Франция) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен непряк контрол над пълно функциониращо съвместно предприятие Angola LNG („JV“, Ангола) чрез промяна в дейността на съвместното предприятие.
Решението на Комисията е във връзка с постъпило уведомление за концентрация на 4 април 2012 г.
Търговските дейности на предприятията, предмет на концентрацията са:
— за предприятие BP: осъществява дейности по проучване, разработване на находища и добив на нефт и газ; рафиниране, производство и продажба на нефтопродукти като гориво, енергия и нефтохимични продукти; както и разработване на възобновяеми източници на енергия,
— за предприятие Chevron: осъществява дейности по проучване, добив и транспорт на нефт и газ; рафиниране и продажба на горива и смазочни материали; производство и продажба на нефтохимични продукти; електропроизводство,
— за предприятие Eni: осъществява дейности по производство, транспорт, преобразуване и продажба на нефт и газ; производство на електроенергия; строителство и инженерна промишленост,
— за предприятие Sonangol: осъществява дейности по проучване, производство, транспорт и продажба на въглеводороди в Ангола, както и доставка на нефт на световните пазари,
— за предприятие Total: осъществява дейности по проучване на суров нефт и природен газ, производство на енергия и транспорт, продажба на нефтопродукти и международна търговия със суров нефт и нефтопродукти,
— за предприятие JV: осъществява дейности по производство на втечнен природен газ (ВПГ) в Ангола и доставка на ВПГ на световните пазари.
Основната дейност на съвместното предприятие е свързана с транспортиране на природен газ, получен като съпътстващ продукт при добива на петрол, чрез тръбопроводи до предприятие за втечняване на природен газ, разположено в Ангола. Природният газ ще се охлажда до температура -162° Целзий, при която той се превръща във ВПГ, след което ще се продава на клиенти на световните пазари.
Комисията счита, че съвместното предприятие ще бъде подложено на ефективна конкуренция на пазара на едро за ВПГ, благодарение на наличието на достатъчно конкурентни предприятия на пазара на едро за ВПГ в ЕИП. Дейността на трите компании майки Total, Eni и BP се припокрива на пазара на едро за ВПГ в ЕИП и, въпреки че притежават права върху капацитет в терминали за регазификация в ЕИП, те няма да могат да затварят пазара за достъп на конкурентите си до терминалите, тъй като законодателството на ЕС осигурява достъп на трети страни до инфраструктурни обекти за внос на газ, включително терминали за регазификация. Според констатацията на Комисията операцията по придобиване на непряк контрол над съвместното предприятие няма да доведе до ограничаване на конкуренцията на европейския пазар, тъй като съвместното предприятие ще има разумен пазарен дял, а присъствието на редица големи конкуренти на пазара на втечнен газ и гарантирания им свободен достъп до терминалите за регазификация ще поддържа ефективната конкуренция на пазара в Европейското икономическо пространство или в съществена част от него.

събота, 12 май 2012 г.

Испания планира да централизира и слее всички пазарни регулаторни органи в едно мега ведомство

По повод на идеята на правителството за децентрализация на администрацията, която все още няма ясни разчети как и по какъв начин ще се случи, не е лошо да се огледаме какво правят и другите държави – членки. Наскоро Испания също обяви, че планира да реформира администрацията си, свързана със защита на конкуренцията и секторното регулиране на пазарите.
В какво се състои реформата на администрацията в Испания
През месец февруари тази година испанското правителство обяви амбициозна административна реформа - да създаде един единствен супер регулаторен орган, базиран в Мадрид, който да спомогне за по-бързото развитие и хармонизиране на пазарите в Испания. Идеята е в новия орган, наречен Национална комисия за пазара и конкуренцията (National Market and Competition Commission (CNMC)), да се слеят действащият към момента орган по конкуренция на Испания National Competition Commission (CNC), с още 7 секторни регулаторни органи, между които са и най-важните регулатори на борсовата търговия CNMV), в енергийния сектор (CNE) и телекомуникациите (CMT). На практика новият орган ще концентрира в себе си много силни правомощия и единствен ще регулира всички сектори и пазари в Испания. Основната задача на този супер регулатор е, чрез единен пазарен подход да осъществи ускоряване на развитието на отделните секторни пазари и превръщането им в ефективен единен конкурентен пазар.
Испанското правителство смята, че с обединяването на осем ведомства в едно ще се увеличи ефективността, конкурентоспособността и професионализма на органите и ще се засили тяхната независимост. Освен това сливането на отделните ведомства и централизирането им в Мадрид, (седалището на секторния регулатор за телекомуникации е в  Барселона) ще доведе до икономия на бюджетни средства, оценявани на 4 милиона евро, основно от намаляване на издръжката за сградите и намаляване на броя на комисарите - членове на бордовете на всички 8 ведомства, които в момента са 52 и ще се редуцират до 9 броя в новото ведомство. Идеята е те да се номинират от правителството, но избирането им да става с абсолютно мнозинство от Парламента на Испания.
Четирите основни регулаторни органи в Испания са Националната комисия по конкуренция National Competition Commission (CNC), Националната комисия по енергетика National Energy Commission (CNE), националната комисия за телекомуникационните пазари National Telecommunications Market Commission (CMT) и Националната търговска комисия National Trade Market Commission (CNMV). В новия орган ще бъдат включени и регулаторите за пощенските услуги, за аудио-визуалния медиен пазар, регулатора на дейността на летищата и регулатора на жп транспорта.
Причината за сливането на тези органи е, че те често излизат с различни противоречащи си становища по един и същ случай. Испанското правителство смята, че тази структурна реформа е крачка напред към осигуряване на правна сигурност за представителите на бизнеса, при което ще се гарантира конкурентоспособността и засилване на конкуренцията на испанския пазар.
Разбира се тази идея на испанското правителство има и критици. Основните критики идват от органа по конкуренция на страната, който в становището си по предложения законопроект заявява, че сливането може да даде възможност за подобряване на настоящата система за защита на конкуренцията и секторното регулиране, но само ако се направи правилно. Но добавя, че проектът не очертава ефективен план за защита на конкуренцията и отбелязва редица въпроси, които е разумно да се решат преди приемане на закона.
Според органа по конкуренция, законопроектът не гарантира, че новият орган ще има пълни функции по застъпничество за защита на конкуренцията, правомощията по разследване на антитръстовите нарушения и вземането на решения не са разделени и не са определени ясно ролите на служителите.
В допълнение, Комисията по конкуренция критикува липсата на яснота при определянето на начина, по който държавните служители и другите служители  ще бъдат интегрирани в един общ орган. Не е ясно дали новият орган ще бъде финансиран от правителството или чрез таксите, плащани от фирмите на пазарите, които подлежат на регулация.
Комисията по конкуренция смята, че правителството не е провело широко обществено обсъждане и не се е консултирало със заинтересованите страни преди изготвянето на законопроекта, за разлика от предишното преразглеждане на ролята на Комисията за защита на конкуренцията през 2007 г.
Испански адвокати, работещи в областта за защита на конкуренцията, изразяват също смесени становища по предложеното сливане. Докато някои смятат, че сливането на всички органи  може да помогне за постигането на по-последователно прилагане на правилата за конкуренция, което ще даде правна сигурност за бизнеса, други изразяват притеснение, че би било грешка да се съчетаят правомощията на органа по конкуренция със секторните регулатори, тъй като това би довело до конфликт на интереси.
Подобно сливане на толкова много органи се прави за първи път от държава-членка на ЕС и затова опитът се наблюдава с интерес от антитръстовата общност в държавите – членки.
Само практиката може да покаже доколко ще е успешен и ефективен един такъв супер орган, съчетаващ политиката по защита на конкуренцията и секторното регулиране на пазарите.

вторник, 8 май 2012 г.

Антитръст: Европейската комисия заподозря словашкия Telekom и Deutsche Telekom в злоупотреба с господстващо положение на широколентовия пазар в Словакия

Днес Европейската комисия съобщи, че е изпратила твърдения за извършено нарушение (Statement of Objections (SO)) на словашкия Telekom (ST) и неговото дружество майка, Deutsche Telekom AG, свързано с поведението им на пазарите на едро за широколентов достъп в Словакия.
Това е втория случай, при който Комисията стига до заключение за нарушение на конкуренцията на широколентовия пазар в новите държави – членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. Първият случай е срещу полския телекомуникационен оператор  Telekomunikacja Polska S.A (ТР) , на който през 2011 г. Комисията наложи санкция в размер на €127 554 194 за нарушение на чл. 102 от договора за функциониране на ЕС, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на широколентовия пазар в Полша.
За широколентовия пазар в Словакия Комисията смята, че Telekom (ST) необосновано отказва да предостави необвързан достъп до абонатните линии на едро (unbundled access to local loops) на конкурентите си и прилага ценова преса спрямо алтернативните оператори, изразяваща се в определяне на високи цени на едро, което е в нарушение на европейските антитръстови правила, и представлява злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията счита, че Deutsche Telekom също е отговорен за поведението на неговото дъщерно дружество. Двете компании имат три месеца, за да отговорят на твърденията за извършено нарушение .
Във връзка с предполагаемото нарушение на словашкия телекомуникационен оператор, Комисията още веднъж напомня, че достъпът до широколентовите услуги на едро е от решаващо значение за алтернативните оператори, които желаят да предоставят услуги на дребно на крайни потребители. Комисията е установила, че Telekom (ST) е възпрепятствал необосновано алтернативните оператори при исканията им за достъп до пазара на едро, чрез прилагане на усложнени технически и търговски условия, и използване на стратегия за протакане и възпрепятстване на преговорите по тези условия, в частност по отношение на необвързания достъп до абонатна линия.
Освен това, Telekom (ST) е определил цените си на едро на ниво, което прави невъзможно за алтернативните оператори да реализират печалба при предоставяне на услугите на пазара на дребно за широколентов достъп, което на практика възпрепятства развитието на широколентовия пазар на дребно в Словакия.
Подобно ценово поведение е известно като прилагане на модела „ценова преса”. Тази практика за пръв път беше определена като злоупотреба на широколентовия пазар в случая Deutsche Telekom и наскоро отново потвърдена от Общия съд, в случай на Telefónica. В случая със словашкия телеком Комисията стига до предварителното заключение, че предприятието е нарушило член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара.
Комисията счита също, че Deutsche Telekom носи отговорност за поведението на дъщерното си предприятие, в който е собственик на мажоритарния дял от 51%, поради естеството и степента на връзките между тях.)

Защо се намесва Европейската комисия на пазара в Словакия 

Телекомуникационният пазар в ЕС е напълно отворен за конкуренция от 2002 г. и европейските антитръстови правила важат в Словакия от 2004 г., след присъединяването й към ЕС през май 2004 г.. В съответствие с либерализацията на монополните телекомуникационни пазари в Европа, развитието на ефективна конкуренция е възможна, ако се предостави достъп до инфраструктурните мрежи на бившия монополист, на нови участници на пазара т.н. алтернативни оператори, срещу съответното заплащане. Разгръщането на здравословна конкуренция на пазара за предоставяне на телекомуникационни услуги зависи от условията, при които се предоставя достъпа на алтернативните оператори до мрежите, тъй като изграждането на паралелни инфраструктурни мрежи, които да дублират и конкурират изградените вече от историческия оператор мрежи, и то в условия на монопол, е икономически неизгодно и неоправдано.

Чрез прилагане на правилата за конкуренция се цели да се гарантира, че достъпът до мрежата на историческия оператор (бивш монополист) се осигурява при справедливи и разумни цени и се гарантира равнопоставеност между отделните участници - конкуренти на пазара. Отварянето на пазара за конкуренция, дава възможност за по-голям избор на услуги и конкурентни цени за потребителите, както и създаването на повече предприятия и работни места.

История на случая:

На 8 април 2009 г. Комисията започва производства срещу Telekom (ST), историческия оператор на Словакия, поради опасения за наличие на злоупотреби, които могат да предотвратят или да попречат на конкуренцията на пазара на широколентов достъп до интернет и други пазари на електронни съобщения в Словакия.

На 13 декември 2010 г. Комисията разширява обхвата на производството и срещу майката Deutsche Telekom, за да установи дали Deutsche Telekom е участвал в предполагаемото нарушение и дали като компания-майка на словашкия телеком е отговорен за поведението му на пазара.

На 8 Май 2012 г. Комисията изпраща на страните твърдение за извършено нарушение, което е формална стъпка по приключване на антитръстовите производства, при която заинтересованите страни писмено се информират за предполагаемите от Комисията нарушения. Обикновено на страните се предоставя разумен срок (от един до три месеца), в който те трябва да предоставят писмената си защита. Страните могат също така да поискат и устно изслушване пред Комисията, при което да изложат защитата си.

Едва след като приключат тези процедурни стъпки, Комисията може да вземе окончателно решение доколко разследваното поведение на двете дружества е съвместимо с антитръстовите правила на ЕС. Ако стигне до заключение, че предприятието злоупотребява с господстващото си положение на широколентовия пазар на достъп до абонатната линия в Словакия, тя може да наложи санкции до 10% от оборота на предприятията за предходната финансова година.

събота, 5 май 2012 г.

Енергетика: Обществено обсъждане - как да се гарантира прозрачността и интегритета на енергийните пазари

Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори ("Агенцията"), създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета обяви, че започва обществени консултации във връзка с прилагане на разпоредбите на

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1227/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 25 октомври 2011 година
относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия.
Регламентът е пряко приложим в държавите членки и разпоредбите, свързани с поведението на участниците на пазара на едро на енергия, засягат и българските предприятия.
Основната цел при прилагането на регламента е да се  гарантира на потребителите и другите участници на пазара, че могат да имат доверие в интегритета на пазарите на електроенергия и газ, че цените, определени на пазарите за търговия на едро с енергия, отразяват баланса между търсенето и предлагането и се формират в условията на ефективна пазарна конкуренция, и че участниците на пазара не могат да извличат неправомерни печалби от пазарни злоупотреби.
Прозрачността и интегритета на пазарите на търговия на едро с енергия следва да бъде гарантирана чрез насърчаването на открита и честна конкуренция на тези пазари, което е в интерес на крайните потребители на енергия.
За да се откриват навреме и възпират пазарните злоупотреби на пазарите за търговия на едро с енергия, регламентът въвежда механизъм за ефикасно наблюдение на пазара на равнище на Съюза.
Тази задача е възложена на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, която е в най-добра позиция да осъществява наблюдението, тъй като тя разполага с поглед върху пазарите за електроенергия и газ в целия Европейски съюз и има необходимия експертен опит относно функционирането на пазарите и системите за електроенергия и газ в Съюза.
Заедно с Агенцията, националните регулаторни органи (НРО) имат също задачата да осигуряват ефективно наблюдение на националните пазари. Националните регулаторни органи следва да извършват наблюдение на национално равнище на търговската дейност на едро с енергийни продукти. Държавите-членки могат да предвидят националните органи за защита на конкуренцията или органите за наблюдение на пазара към този орган да извършват наблюдение на пазара заедно с националния регулаторен орган. Това обуславя необходимостта от тясно сътрудничество и координацията между Агенцията и националните органи, за да се гарантират адекватно наблюдение и прозрачност на енергийните пазари.
Според член 9 на регламента участниците на пазара, които извършват сделки, в съответствие с чл. 8, ал.1, следва да бъдат регистрирани от националния регулаторен орган в държавата – членка, в която са се установили или пребивават постоянно в ЕС.
В съответствие с регламента, Агенцията има срок до 29 юни 2012 г. да изработи  и публикува формат, чрез който националните регулаторни органи да предават информацията от националния си регистър към регистъра на Агенцията.
В момента Агенцията предлага на обществено обсъждане именно формата за предаване на информацията, свързана с националните енергийни пазари. Събирането и предаването на информация, относно функционирането на пазарите на едро за енергия, засяга широк кръг заинтересовани страни. Целта на общественото допитване е да събере становища от участници на пазара, организирани пазари и други лица, които професионално договарят сделки, финансови и регулаторни органи и др.
Агенцията приканва всички заинтересовани страни да предоставят своите коментари по предложения документ за консултации (особено по поставените въпроси в приложението към документа) до 21 май 2012 г. 12.00 часа централно европейско време.