четвъртък, 30 август 2012 г.

Енергетика:Нови процедурни правила за управление на претоварванията на газопреносната система


На 24 август 2012 г., ЕК с Решение прие  изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ. Новите процедурни правила Congestion Management Procedures (CMP) са насочени към осигуряване на по-добро управление на претоварванията на газопреносната система в ЕвропаТъй като дублирането на газопреносни системи в повечето случаи не е икономически целесъобразно и ефективно,  конкуренцията на пазарите на природен газ се стимулира чрез гарантиране на прозрачен и не дискриминационен достъп на енергийните компании до инфраструктурата.

Практиката е показала, че претоварването на газопреносната система често се дължи на договорно претоварване,  при което потребителите на мрежата не могат да получат достъп до газопреносните системи въпреки наличието на физически капацитет. Договорното претоварване продължава да бъде пречка за развитието на един добре функциониращ вътрешен пазар на газ.
В публикуваното решение на Комисията се определят нови правила за прилагане на процедурите за управление на претоварването в случай на договорно претоварване. Въвежда се принципа "използваш или губиш", чрез който се цели да се върне неизползвания заявен капацитет на пазара, за да се разпредели отново в хода на нормалните процеси на разпределение. Стремежът е новите правила да подобрят  значително управлението на преноса на газ по съществуващите тръбопроводите в Европа и те да се използват по ефективно. Промяната на процедурите за управление на претоварванията се налага от факта, че енергийните компании често използват много по-малък капацитет за пренос на газ през тръбопроводите, отколкото са заявили по договор. Това не позволява капацитетът за пренос по газопроводите да се използва по най-ефективния начин от трети страни. Прилагането на новите правила ще принуди компаниите, които са резервирали капацитет, да го използват по ефективно. В противен случай рискуват да загубят неизползвания капацитет, който ще бъде повторно предложен на пазараС правилата също се стимулират операторите на преносните системи да предоставят допълнителен капацитет на пазара над техническия капацитет на тръбопроводите.

вторник, 28 август 2012 г.

Антитръст: Комисията публикува практически насоки за прилагането на правилата за конкуренция в сектора на моторните превозни средства


Комисията публикува практически наръчник наречен „Често задавани въпроси“. В него тя разяснява, под формата на отговори на постъпили въпроси от страна на органите по конкуренция на държавите членки и на други заинтересовани страни, свързани с прилагането на новия Регламент (ЕС)№ 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства, и придружаващото го Известие на Комисията с Допълнителни насоки относно вертикалните ограничения в споразуменията за продажба и ремонт на моторни превозни средства и дистрибуцията на резервни части за моторни превозни средства. Практическият наръчник „Често задавани въпроси за прилагането на антитръстовите правила на ЕС в сектора на моторните превозни средства“ е изработен въз основа на многобройни запитвания, получени в Комисията по време на първоначалния период на прилагане на новите правила.
 Въпросите и отговорите са систематизирани в шест теми, както следва:
1.издаване на гаранции;

2. обслужване в контекста на договорите за лизинг;

3. доставка на резервни части;

4. използването и закупуването на инструменти за  електронна диагностика и ремонт;

5. достъп до техническа информация;

6. достъп до мрежите на оторизирани сервизи.

В наръчника особено внимание е отделено на пазарите за услуги свързани с поддържане на моторните превозни средства след тяхната продажба, които обикновено се характеризират с по-слаба конкуренция в сравнение с пазарите за продажба на нови коли.

Подобно практическо ръководство е полезно както за експертите от националните органи по конкуренция и антитръстови консултанти, така и за малките и средни предприятия и за потребителите, тъй като разяснява важни въпроси по отношение на прилагане на правилата за конкуренция в автомобилния сектор. Тези правила засягат широк кръг участници на този пазар – производители на автомобили, дилъри, доставчици на резервни части, оторизирани и независими сервизи и крайни потребители.



понеделник, 27 август 2012 г.

А ще излизаме ли от Европейския съюз?

Този въпрос веднага изникна в съзнанието ми когато  прочетох информацията в медиите, че и финансовият министър  е подкрепил идеята държавата все по - директно да се намесва на пазара и да регулира ценообразуването на определени стоки. Дори се стига и до идеята народното събрание да приеме  закони, чрез които да се определят пределни цени на ограничен кръг стоки от първа необходимост.
Тези идеи връщат България назад във времето и зачеркват дългогодишните усилия на не малко хора, работили за осъществяването на трудните реформи, свързани с преминаването от държавно регулирана икономика към пазар със свободна конкуренция. Според мен всеки управляващ и настоящ и бъдещ би следвало добре да познава най-новата стопанска история на страната. В противен случай сме обречени да се въртим в кръг, да започваме винаги от начало, в резултат на което ще си останем винаги на последно място между 27 – те държави членки на ЕС.
Накратко за близката стопанска история България.
За разлика от Чехия и Полша пазарните реформи в България се осъществиха мъчително, трудно и колебливо. Като че ли страната ни трябваше да преживее кризата през 1996-97 г., когато един долар се обменяше за 3000 лева, а галопиращата инфлация (над 1000 %), стопи за няколко дена спестявания, заплати и пенсии, за да се стигне до национален консенсус, че са необходими реформи. Най-накрая България осъзна, че й трябват бързи и необратими пазарни реформи. Реформи, които да доведат до създаването на функционираща пазарна икономика, което бе и едно от условията за членството ни в Европейския съюз.
В своето Становище от 1997 г. относно молбата на България за членство в ЕС Комисията прави следния извод:
„Напредъкът на България към създаването на пазарна икономика е ограничен от липсата на ангажимент в полза на пазарно ориентирана политика. България няма да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен план.“
Именно след 1997 г. се предприеха и мащабните икономически реформи. Създаването на функционираща  пазарна икономика минаваше през   либерализация както на цените, така и на търговията и създаването на съответните независими институции, прилагащи пазарните правила. Е, разбира се и приватизация, и закриване на губещите предприятия,  създаване на добре функциониращ финансов сектор и др.. След тежката икономическа криза през 1996/97 г. за стабилизирането на икономиката съществена роля изигра валутния борд, въведен през месец юли 1997 г. Само за няколко години проведените  болезнени  икономически реформи бързо  доведоха  до преструктуриране на икономиката и до икономически растеж. Трябва ясно да се каже, че без тези пазарни реформи България не би могла да стане член на ЕС  през 2007 г.
В редовния си доклад от 2003 г. Комисията вече констатира:
„България е функционираща пазарна икономика. Тя би следвало да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в краткосрочен план, при условие че продължи осъществяването на програмата за реформа, за да бъдат отстранени оставащите трудности.
В доклада Комисията прави преценка за постигнатите икономически реформи в България в съответствие със заключенията на Копенхагенския европейски съвет от месец юни 1993 г., съгласно които за членството в Съюза е необходимо:
 - наличие на функционираща пазарна икономика;
 - способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните  сили в Съюза.

И отново да се върнем към днешна България. Видно е, че са  претоплени старите идеи за държавна намеса в ценообразуването. Но, искам да разочаровам тези, които смятат, че идеите им са нови и уникални. Така например през 1995 г. бе приет Закона за цените, отменен през 1999г. заедно със Закона за борба със спекулата, тъй като бяха в пълно противоречие с принципите на свободната пазарна икономика.
В Закона за цените (в съответствие с чл. 10) имаше списък с  изброени 15 групи стоки от първа необходимост, на които държавата определяше пределни цени, процент на рентабилност спрямо разходите и размер на търговските надценки.
Ето и списъка:
1.Пшенични брашна
2.Хляб от пшенични брашна
3.Мляко краве пастьоризирано (без добавки)
4.Мляко кисело краве (без добавки)
5.Бяло саламурено сирене от краве мляко
Месо с кости
6.Свинско
7.Телешко
8.Шилешко
9.Пилешко
10.Малотрайни колбаси
11.Слънчогледово масло рафинирано
12.Масло краве
13.Яйца
14.Кашкавал "Витоша"
15.Захар кристална

За тези стоки в закона имаше и определен норматив от 12 % рентабилност към пълните разходи за производство и реализация. За стоките по т.1 до 7 включително от списъка се предвиждаше да се начисляват пределни надценки за търговска дейност до 14 %.
В допълнение на Закона за цените действаше  и Закон за борба със спекулата, в който бе определена спекулативната стопанска дейност. Според закона спекулативна стопанска дейност е: продаването на стоки и извършването на услуги по цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред
Въпреки действието на тези закони, а по-скоро и заради тях, и поради не състоялите се пазарни реформи, България бе пометена през 1996/97 от невиждан икономически тайфун, наречен галопираща хиперинфлация. И сега, отново се говори за „замразяване на цените“ и все по-често се надигат многопосочни гласове държавата да определя пределни цени, размер на отстъпки, надценки, и т.н.. Стъпки, които неминуемо ще ни върнат назад, назад във времето на плановата икономика и ще са в ярко противоречие с европейската политика, която задължава държавите членки да приемат и прилагат правила за конкуренция, чрез които да се поддържа един свободен конкурентен единен европейски пазар. Политика, прогласена и в член 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, страна по който е и България.
Ето защо си задавам въпроса.
Дали пък няма някакви задкулисни идеи или намерение, България да излезе от Европейския съюз?

понеделник, 13 август 2012 г.

Енергетика: Какво ново при цените на европейския газов пазар



ГД „Енергетика“ на ЕК публикува поредния тримесечен бюлетин с данни за газовия пазар в Европа. В бюлетина се проследява динамиката на цените на природния газ на европейския пазар през четвъртото тримесечие на 2011 г. и първото тримесечие на 2012 г.
Интересно е да се отбележи, че рекордно ниските температури в цяла Европа, регистрирани в началото месец февруари,  на практика тестваха доколко е конкурентен газовия пазар в Северна и Западна Европа. Какво се случва в началото на февруари. Безпрецедентно ниските температури в началото на февруари предизвикват значително увеличение на търсенето на природен газ и съответно до натиск върху доставчиците на газ. Търсенето на газ се увеличава драстично, а от страна на предлагането се появяват проблеми - доставките от Русия намаляват с 30% за редица държави членки. В резултат на това Hub цените (hub prices) на едро (това са цените, по които се търгува природния газ, предлаган от конкуриращи се доставчици в газоразпределителните центрове: например такъв hub е Баумгартен, Австрия), тръгват рязко нагоре и стават изключително колебливи. В този критичен момент наличието на свързан пазар между държавите в Западна и Северна Европа допринася за  бързо преориентиране на  доставките на газ към държавите  с най-високи цени. За кратък период от време цените на газа се връщат към  нормалните си нива. Високите цени  стимулират доставчиците на газ да включат всички налични мощности за доставка на газ. За да се достави газ до основните потребители се използват всички реверсивни връзки за обратен поток.  Изводът, който може да се направи е, че в тази критична  ситуация,  пазарът е показал своите предимства. Благодарение на включването на  всички обратни потоци (виртуални и физически),  природният газ се доставя към държавите, изпитващи най-голям недостиг на газ. На практика използването на изградените реверсивни връзки в тази част на Европа  за насочване на обратни газови потоци довежда до бързо възстановяване на  равновесието между търсенето и предлагането на газ, което успокоява  цените на едро. Така например, наличието на обратни потоци за газ позволяват да се доставя  газ от Германия за Полша, Австрия и Чешката република. Допълнително се осъществяват и многобройни суапови сделки  между операторите на преносни системи на Германия, Швейцария, Белгия и Франция, при които газ се транспортира от Изток към Запад, като същевременно се избягват претоварените области в Южна Германия. През обратимата газова връзка между газопроводите на Обединеното Кралство и Белгия доставчици от Обединеното Кралство доставят газ до други части на Северна и Западна Европа, привлечени от по-високите цени на континента.  Това свободно движение на газовите потоци позволява бързо да се възстанови равновесието между търсенето и предлагането на природен газ, което връща цената на газа към нормалното й равнище. В този критичен момент, за преодоляването на недостига на газ на пазара спомагат и изтеглените значителни количества от подземните хранилища, които допълнително уравновесяват търсенето и предлагането на природен газ в тази част на Европа. 


На графиката, може да се види, че по време на кризата някои  Hub цени достигат изключително високи нива. Цените ден напред на газа от италианския Hub PSV достигат 65 € / MWh, което представлява двойно увеличение на цената. Този висок ръст е повлиян също и от възпрепятстване на доставките на втечнен газ в пристанището Rovigo на адриатическия бряг, вследствие на лошото време. При останалите  Hub  NWE (North-West European) от Северозападна Европа пикът  в цената достига до 40 € / MWh. Обикновено нормалните нива на цените за тези пазари варират между  22 и 25 € / MWh. Френските  Hub  центрове  PEG Nord и PEG Sud, бележат най-високия пик в сравнение с NWE, при които цената достига на 7 февруари 2012 г. 46 € / MWh.
Видно от графиката към средата на февруари цените бързо се връщат към нормалните нива, въпреки че остават на равнище малко по-високо от това преди резкият скок  и остават стабилни до края на тримесечието. Може да се направи извода, че пазарът на газ, изграден в Северозападна Европа, е демонстрирал безспорните си предимства в случай на непредвидената извънредна ситуация, характеризираща се с шоково покачване на търсенето.


Цени втечнен природен газ
През двете тримесечия средномесечните спот цени на втечнения природен газ (ВПГ) в седем държави членки на ЕС продължават да се движат в широки граници от 20, 7 до 35, 35.7 €/MWh. Видно от графиката, продължава започналата от средата на 2009 г. тенденция на плавно увеличение на цената (ден напред) на втечнения газ.


Цени на природния газ по дългосрочни договори Long Term Contract (LTC)

В графиката по –долу са съпоставени цените на газа, доставян по тръбопроводи по силата на  дългосрочни договори. Цените по тези договори се  индексират в съответствие с цената на петролните продукти. Реалните стойности са отчетени на границите на съответните държави- членки.
Видно от графиката, природният газ доставян от Русия продължава да е с  най-висока цена в Европа през двете тримесечия.
Повечето от държавите плащат за газа, доставян от Русия, средно над 30 €/MWh. В същото време  цената на природния газ доставян от Норвегия до Белгия, Германия, Испания е  под 30€ /MWh, а за  Обединеното Кралство дори е под 20 €/MWh през двете тримесечия. Газът, внос от Норвегия за Италия е с най-висока цена - 35 €/MWh през двете тримесечия.
Цените на природния газ доставян от Холандия и Алжир по дългосрочните договори също се различават значително в зависимост от дестинацията на доставката от  29 €/MWh за Испания през четвъртото тримесечие на 2011 г. до 36.7 €/MWh за Словения за първото полугодие на 2012 г. Цените на природния газ от Алжир се движат в границите от 22.5 €/MWh за Обединеното Кралство през четвъртото тримесечие на 2011 г. до 33.2 €/MWh за Италия през същото тримесечие.


Цени на природния газ в Централна и  Южна Европа и Балтийските държави


Следващите 3 графики илюстрират факта, че страните от Източна и Южна част на континента и трите Балтийски страни продължават да плащат едни от най-скъпите цени на газ в Европа. За двете тримесечия България е с най-високите цени на природния газ от  държавите членки в Югоизточна Европа. За периода цената на природния газ, доставян от Русия, се движи между 38 до 43 €/MWh.


От държавите членки от Централна Европа Словения е с най-високите цени, които бележат рязък скок през първото тримесечие на 2012 г. и се доближават почти до цена от 48-49 €/MWh следвана от Република Чехия.


От Балтийските държави с най-високи цени е Литва, които се движат между 36-40 €/MWh за периода.



Причини за високите цени в Източна и Южна Европа:

Първо: Държавите не са диверсифицирали доставките си на газ и продължават да са зависими от един единствен доставчик – Русия .
Второ: Държавите още не са разработили активен  Hub пазар за търговия и заплащат доставките си на газ по дългосрочни договори, по  които цените се индексират в съответствие с цената на петролните продукти. Този механизъм за ценообразуване води до по-високи цени в сравнение с цените търгувани на спот пазар, където се конкурират различни доставчици на природен газ.


Карта на Европа с цените на едро на  природния газ по държави членки.
Легенда:

LTC – доставки на газ по дългосрочни договори, където:
LTC 1 – доставки на природен газ по дългосрочни договори с Норвегия
LTC 2– доставки на природен газ по дългосрочни договори с Русия
LTC 3– доставки на природен газ по дългосрочни договори с Алжир
LTC 4– доставки на природен газ по дългосрочни договори с Холандия
Наситеността на цветовете е в зависимост от получената средна цена от всички възможни доставки на газ за всяка държава членка. Hub цени, цени по дългосрочни договори и цени на втечнен газ.





вторник, 7 август 2012 г.

Замразяване на цените от търговските вериги и ефекта "водно легло"


Присъствието на търговските вериги на пазара на дребно е факт от десетки години в развитите пазарни икономики.  Трябва да се отбележи обаче, че наред с положителните страни от дейността им – възможност да осигуряват на потребителите богат избор от стоки на ниски цени се наблюдават и неблагоприятни тенденции. Затова търговските им практики са обект на постоянни проучвания и анализи, както  от  страна на органите по конкуренция, така и от антитръстови консултанти  и представители на академичните среди.
През последните години редица изследвания проучват т.н. ефект на „водното легло“ waterbed effect. Притесненията за конкуренцията са, че действието на този ефект води до отстраняването от пазара на дребно на малките магазини, в резултат на което  се засилва пазарната позиция на търговските вериги. Това в дългосрочна перспектива може до доведе до силна концентрация на пазара на дребно и ограничаване на конкуренцията във вреда на потребителите.

Какво представлява ефектът  „водно легло“

Практиката е показала, че търговските вериги, благодарение на силната си пазарна позиция на пазара на дребно на бързооборотни стоки, са в състояние да отвоюват големи отстъпки от доставчиците, което им гарантира по-ниски цени на едро на закупуваните стоки. В повечето случаи търговските вериги прехвърлят намалението на цената на едро към цените на дребно и към клиентите на търговските вериги. Реално погледнато това е добре за потребителите, защото те получават стоките на приемливи цени. В същото време това ги прави лоялни към търговските вериги, и постепенно започва отлив на клиенти от малките магазини. Вследствие на което се завърта спиралата spillover effect- търговските магазини реализират още по-големи обороти – искат от доставчиците още по-големи отстъпки и привличат още нови клиенти. В крайна сметка търговските  вериги придобиват т.н. сила на купувача byer power, която им позволява  да диктуват на доставчиците и да извличат за себе си  по-благоприятни условия  в сравнение с тези за малките търговски обекти.

И точно тук се проявява ефекта „водно легло“.


Благодарение на силната си позиция на купувачи, търговските вериги натискат цената на едро на доставяните за тях стоки. В същото време доставчиците се опитват да компенсират тези по – ниски цени на едро, чрез по – високи цени на едро за останалите участници на пазара– малките квартални магазини.

При наличие на ефекта „водно легло“ малките магазини работят с по-високи цени на едро, което ги поставя в по-неизгодни условия спрямо търговските вериги. От една страна те получават стоките на по - високи цени на едро, а за да не загубят клиентите си трябва да следват  ниските ценови равнища на дребно, зададени от търговските вериги. Разбира се, при такива ценови съотношения  те не биха могли да просъществуват дълго на пазара и обикновено го напускат. От конкурентна гледна точка подобна ситуация може да доведе до промяна на структурата на пазара на дребно. Защото след напускането на пазара от страна на малките магазини пазарната мощ на търговските вериги допълнително  се засилва. Това може да доведе до искане на нови отстъпки от доставчиците. При голяма концентрация на пазара  вече няма да е сигурно, че получените по- ниски цени на едро ще се прехвърлят към потребителите, чрез намаляване на цените на дребно.

Замразяването на цените на основни хранителни стоки от страна на веригите ще доведе до изкривяване на ценовите равнища на едро спрямо двете конкуриращи се групи-търговските вериги и малките магазини. 
Ефектът „водно легло“ ще доведе до по-високи цени на едро за обикновените магазини на дребно, което може да ги изправи пред фалит. От друга страна обещаното от търговските вериги замразяване на цените и шумното му рекламиране в медиите може да се приеме като брилянтен маркетингов ход, който ще окаже влияние върху поведението на потребителите. С една дума подтекста на тази кампания  е: „Елате и купувайте, при нас е най-евтино.“  
Това определено  ще увеличи оборота на веригите и ще намали оборотите на малките магазини. Малките магазини дори и да предлагат на конкурентни цени спрямо веригите, ще загубят психологическата война с търговските вериги в борбата за привличане на клиенти.
В същото време възникват и чисто технически въпроси по спазването, в условията на пазарна икономика, на обещание наречено "замразяваме цените". Например: съвсем не е ясно към датата на обявяване на замразяването кой и как е отчел продажните цени за деня, които не би следвало да се променят през следващите три месеца. Кой и как ще контролира и проследява спазването на  „замразените“ цени на посочените стоки и въз основата на какъв нормативен документ и то във всички магазини на търговските вериги, разпръснати из страната. Ако не се спазват тези цени какви ще са санкциите, кои ще ги налага, ще могат ли те да се обжалват и пред кого и отново въз основа на какъв нормативен документ. Могат да се поставят още въпроси от техническо естество свързано с прилагане на антипазарната  идея наречена "замразяване на цени". Да се разчита само на честната дума на предприятия, чиято основна цел в условия на пазарна икономика е да реализират печалба, че три месеца  няма да повишават цените дори и при негативни ценови тенденции при цените на едро,  е най-малкото наивно. При така описаните неясноти по реалното прилагане на споразумението все по-ясно се налага извода, че подобно замразяване на цените в условията на пазарна икономика е невъзможно да се проследи и контролира.
Другият голям въпрос е свързан с цените на едро, на които търговските вериги ще купуват от доставчиците. Определено може да се приеме, че те  ще „замразят“ и тези цени. В същото време се очаква цените на основните селскостопански култури  да се повишават. Общо взето такава е световната тенденция, от която пазара в България не може да се изолира. Върху себестойността на произвежданите хранителни стоки ще влияят и цените на горивата, ел. енергията и др. При хранителните стоки също са важни и транспортните разходи. В подобна ценова ситуация, ако веригите замразят цените на едро,  доставчиците няма да имат голям избор и ще завишат още цените на едро за малките магазини, за да компенсират загубите си, при което ще засилят ефекта на "водното легло".
Изводът може да е само един: замразяването на цените от страна на търговските вериги ще увеличи изкривяването на конкуренцията на пазара на дребно, за което ще допринесе и ефекта „водно легло“. Напускането на пазара на дребно от страна на малките магазини може да стане реалност. При такъв сценарии веригите ще засилят пазарната си мощ, което ще им позволи да изискват от доставчиците -малки и средни предприятия нови  отстъпки и по - благоприятни условия, което допълнително ще затрудни оцеляването им на пазара.

За всички, които се интересуват от ефекта „водно легло“ и влиянието му върху конкуренцията та пазарите на дребно, предлагам избрани статии на водещи учени, антитръстови консултанти и икономисти, които подробно анализират проблема, включително и чрез прилагането на  математически модели.
Статии на: 
Adrian Majumdar:ESRC Centre for Competition Policy University of East Anglia and RBB Economics
Roman Inderst-University of Frankfurt, London School of Economics and CEPR
Tommaso M. Valletti- Imperial College London, University of Rome and CEPR
Peter Davis -Deputy Chairman and Alan Reilly is Economist - Policy Advisor, both at the UK Competition 
Commissionand :The UK Competition Commission’s Groceries Market Investigation: 
Professor Roman Inderst of the University of  Frankfurt and the London School of Economics
Professor Paul Dobson, Roger Clarke, Stephen Davies, Michael Waterson
Buyer Power and Its Impact on Competition in The Food Retail Distribution Sector of The European Union
Howard Smith and John Thanassoulis Oxford University; January 2009
Upstream Competition and Downstream Buyer Power
И накрая секторният анализ на органа по конкуренция на Обединеното Кралство, в който също се прави анализ на ефекта "водно легло" при търговските вериги.





сряда, 1 август 2012 г.

Държавни помощи: Комисията обяви обществено обсъждане за държавната помощ, свързана с опазване на околната среда


В контекста на предптриетата инициатива за модернизация на правилата за държавна помощ Европейската комисия обяви, че прави преглед  на насоките на ЕС относно държавната помощ за защита на околната среда.
Прегледът започва с обществено обсъждане, чиято цел е да се потърси мнението на широк кръг заинтересованите страни, относно функционирането на насоките след приемането им през 2008 г.. След получаването на становищата и въз основа на собствени анализи по прилагане на насоките, Комисията ще предложи проект на осъвременени насоки през 2013 г.
По-специално, насоките ще бъдат преразгледани, за да се подобри изразходването на обществените ресурси, чрез насочването им към утвърдени цели от общ интерес. Освен това, една от основните цели на преразглеждането на насоките е да  се гарантира, че публичното финансиране не води до неоправдано нарушаване на конкуренцията на пазара.
Допитването става чрез публикуван въпросник, който  съдържа въпроси за общата политика за подпомагане на опазването на околната среда и по-специфични за използването и ефективността на помощта в отделните държави-членки.
Мнения по допитватнето на ЕК могат са се изпрашат до 23 октомври 2012 г.