петък, 28 септември 2012 г.

Енергетика:Ще потече ли газ от Каспийско море към Европа


На 27 октомври 2012 г. правителствата на Италия, Гърция и Албания подписаха Меморандум за разбирателство, с който потвърждават своята политическа подкрепа за изграждането на проекта Trans Adriatic Pipeline (TAP). Подписването е станало на среща в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, в присъствието на представители на правителството на САЩ. С Меморандума за разбирателство се гарантира необходимата политическа подкрепа за продължаване на търговските дейности в Италия. Следващите стъпки ще бъдат свързани с одобрението на проекта от страна на регулаторните органи.
Kjetil Tungland, управляващ директор на TAP, заявява: "Бихме искали да благодарим на италианското, гръцкото и албанското правителства за изразената много ясна демонстрация на политическа подкрепа за TAP. Това е още една голяма крачка напред за проекта и е свидетелство, че  TAP има много силни търговски и технически предимства, които ще донесат значителните ползи на тези страни.“
От своя страна еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер в специално изявление също приветства подписването на политическото споразумение за TAP: "Това е още една важна стъпка към целта ни да получим газ директно от Каспийския регион."

В началото на 2012 г., TAP бе избран от Консорциум "Шах Дениз“ в Азербайджан като предпочитан Южен маршрут за транспортиране на газ към Европа.
Също така по-рано тази година, консорциумът избра "Набуко Запад" като предпочитан партньор за дистрибуция на газ в Централна Европа. По този начин, чрез подбор на маршрутите на тръбопроводите на регионален принцип ще се обхванат регионите Централна Европа, Южна Европа и Турция.
Независимо какво ще е окончателно решение, при избора на маршрутите за транспортиране на газа от "Шах Дениз", чрез един или повече газопроводи, крайната цел е да се изгради непрекъсната система от тръбопроводи, които да свързват региона на Каспийско море с Европа.
Техническа характеристика на  Trans Adriatic Pipeline (TAP)
Trans Adriatic Pipeline (TAP) е проект за газопровод, който ще транспортира газ от Каспийския регион през Гърция и Албания, през Адриатическо море до Южна Италия и по-нататък в Западна Европа. Чрез изграждането на газопровода се цели да се повиши сигурността на доставките, както и диверсификация на доставките на природен газ за европейските пазари. TAP ще отвори ново трасе за пренос на газ от  т. нар. Южен газов коридор към Европа и ще създаде нова пазарна ниша за доставка на природен газ от Каспийско море.
Проектът е насочен към разширяване на капацитета за транспорт от 10 до 20 млрд. куб. м годишно. TAP също така предвижда физически обратен поток до 80% и възможност за разработване на газохранилища в Албания, които да гарантират сигурността на доставките. Дължината на TAP е около 800 километра (прибл.: Гърция 478 km; Албания 204 km; Адриатическо море 105 km; Италия 5 km). Транспортирането на газа  ще започва в близост до гръцко-турската граница (Комотини), ще пресича Албания и Адриатическо море, и ще се свързва с италианската система за разпространение на природен газ  близо до Сан Фоча в Италия.
Акционери в TAP са EGL от Швейцария с дял (42,5%), Statoil от Норвегия  също с дял от (42.5%) и E.ON Ruhrgas от  Германия с (15%).
TAP ще има влияние и върху пазара на газ в България в случай, че се изгради интерконекторната връзка с Гърция, Комотини - Стара Загора.

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Енергетика: Законодателството за възобновяемите енергийни източници в Австрия и България не е в съответствие с разпоредбите на ЕС


Днес Европейската комисия обяви, че изпраща мотивирани становища до Австрия и България, тъй като все още не са транспонирали всички разпоредби от Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници. Комисията напомня, че транспонирането на директивата в срок (5 декември 2010 г.) е приоритет за Комисията. Забавянето може да попречи на ЕС да постигне своята цел във връзка с енергията от възобновяеми източници. Постигането на дял от 20 % до 2020 г. от общото потребление на електрическа енергия в ЕС е важна предпоставка за по- устойчиво развиваща се и по-конкурентоспособна Европа и зависи от ангажимента на всяка държава членка да транспонира изцяло съответното законодателство на ЕС.
Австрия и България обаче не са уведомили Комисията за всички мерки, които са необходими, за да транспонират изцяло директивата в националното си законодателство.
Ако държавите членки не изпълнят своето правно задължение в срок от два месеца, Комисията може да реши да предяви иск пред Съда срещу тях.

понеделник, 24 септември 2012 г.

Евробарометър: Гражданите на Европа искат повече конкуренция в железопътния транспорт


Евробарометър публикува доклад – Конкуренция в железопътния транспорт  (RAIL COMPETITION), според който  71 % от гражданите на ЕС подкрепят отварянето на своите национални и регионални железопътни мрежи за конкуренция. Общо подкрепата надхвърля 60 % във всички държави членки, освен Нидерландия и Люксембург. 78 % от гражданите смятат, че засилената конкуренция ще бъде от полза за пътниците. 


Проучването установява, че по-малко от половината европейци са доволни от железопътните си системи (46 %), макар удовлетворението да е нараснало в сравнение с 1997 г. (41 %). Нивото на удовлетвореност варира от 67 % във Финландия и е най-ниско в България - 18 %. Като цяло, то е доста ниско в държавите членки от централна и източна Европа (Чешка република, Унгария, Словения, Словакия, Полша, Румъния, България и Гърция).
Според повечето европейски граждани, отварянето на този пазар за конкуренция ще окаже положително въздействие върху цените на билетите (72 % от анкетираните), качеството на обслужване на пътниците във влаковете (71 %), удобството и чистотата във вагоните (70 %), честотата на влаковете (68 %), точността (66 %), начина на управление на железопътните дружества (63 %) и броя на обслужваните спирки или маршрути (62 %).
Огромното мнозинство от европейците очаква засилената конкуренция на железопътния пазар да се отрази положително на отделните заинтересовани страни, като например пътниците (78 %), частните железопътни оператори (68 %) и служителите на железопътните дружества (55 %).
Не на последно място, 70 % от гражданите на ЕС биха искали конкуренцията да доведе и до предлагането на железопътни услуги „без екстри“, подобно на нискотарифните авиокомпании, а 43 % желаят предлагането на луксозни услуги (осигуряване на храна, филми, вестници и др.) Освен това, почти две трети (65 %) от европейците биха желали да имат повече различни възможности за закупуване на билети (напр. онлайн, чрез смартфони или в самия влак).
Какво предстои

Европейската комисия възнамерява да приеме нов пакет от мерки през следващите месеци, т.нар. 4-ти железопътен пакет, чието прилагане следва да доведе до отваряне за конкуренция на вътрешните пазари за пътнически железопътни превози. 
Днес железопътния сектор в Европа  е все още силно фрагментиран, а многобройните  и различни национални стандарти и правила го затварят в националните граници на държавите членки. Монополното положение на жп операторите на националните пазари е една от причините, поради която железопътните услуги се предлагат на много по-ниско качество и не са ефективни Тези и други пречки затрудняват навлизането на пазара на нови участници, които биха подобрили конкуренцията на пазара - а това означава точност, комфорт и надеждност на предоставяните жп услуги.
За да се отворят тези пазари и да се изгради единен европейски железопътен транспорт, Комисията предлага да се създаде единно европейско железопътно пространство, чрез изграждането на единна трансевропейска транспортна мрежа.
Предлаганата реформа има за цел да промени начина, по който работи железопътния сектор в момента чрез:
-стимулиране на  инвестициите;
-подобряване на  условията за достъп до пазара;
-засилване ролята на националните железопътни регулатори;  
-изготвяне и прилагане на единни стандарти и приемане на единна система за одобрението им;
-разделяне на управлението на инфраструктурата от оперативната дейност по предоставяне на железопътната услуга.
С тези стъпки ще се преодолее липсата на конкуренция на пазара и историческите оператори на държавите членки, които в момента често се ползват де юре или де факто с  монополно положение на пазара ще бъдат принудени да работят в условие на ефективна конкуренция, което ще е в  интерес на потребителите.