четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Енергетика: ЕК потвърди, че разглежда жалби срещу решение на ДКЕВР

В Официален вестник на ЕС Европейската комисия публикува информацията, че е получила и продължава да получава поредица от жалби, в които се твърди, че Решение № 33 от 14 септември 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в България относно определяне на цени за достъп до енергийната мрежа за електрическата енергия, произведена от някои възобновяеми енергийни източници, представлява дискриминационна мярка, нарушаваща няколко законодателни акта на ЕС.
Публикуваното съобщение е в отговор на значителния брой жалби, получени по този въпрос и цели да даде бърз отговор и да информира заинтересованите лица.
Комисията също съобщава, че жалбата е в процес на разглеждане от Комисията с оглед разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16), Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55) и Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15).

вторник, 19 февруари 2013 г.

Не национализация, а конкуренция е необходима за ЕРП


През последните дни сме свидетели на многохилядни протести на  клиенти на ЕРП- та и потребители на електроенергия. Не е необходимо да се правят задълбочени анализи, за да се каже, че протестите имат основание, защото те са следствие от липса на реформи в енергийния сектор. Хората излезли на протести през последните дни интуитивно, но точно  посочиха проблема на енергийния пазар, а той е наличие на „монополни и непрозрачни структури в енергийния сектор“, които лишават потребителите от избор. В същото време предложеното решение за национализация на  т.н  ЕРП-та  няма да  разреши проблема с високите сметки. Национализацията изобщо няма да разреши проблема, даже може допълнително да причини дългосрочни вреди за страната, защото ще даде много лош сигнал към всички потенциални инвеститори, които може би имат планове да насочат инвестициите си към България. А трябва да сме наясно, че без привличане на чужди инвестиции икономиката на страната няма как да излезе от кризата и да бележи икономически растеж. Нужно е да се охладят страстите и емоциите и трезво да се разгледа ситуацията на енергийните пазари, защото национализацията не е вярното решение. „Топлофикация София” е прекрасен пример за това, че държавната собственост изобщо не гарантира качеството и ниските цени на услугите. Решението не е в национализацията на електроразпределителните предприятия, а в предприемане на стъпки за либерализация и отваряне на енергийните пазари за конкуренция. Това може да стане само чрез провеждане на задълбочени и смели пазарни реформи с активното участие на националния регулаторен орган. Реалната пазарна среда с конкуренция между доставчиците на електроенергия или газ може да доведе до справедливи  цени и добро качество на услугата по цялата веригата от производството до крайния  потребител .
Това, че България не е направила необходимото, за да отвори пазара за конкуренция  беше потвърдено и вчера на пресконференция на ЕК от говорителя на комисаря по енергетика - Марлене Холцнер.
За проблемите при пазара на едро за електроенергия е коментирано в този блог ТУК.
Да не забравяме, че има и антитръстово производство на ЕК срещу БЕХ и НЕК за злоупотреба с господстващо положение на пазара на едро.

За пазара на дребно
Една от първите стъпки, която следва да се предприеме за пазара на дребно е операторите на разпределителни системи да отговарят на изискванията на Третия енергиен пакет. Това са ЕВН Електроразпределение, ЧЕЗ разпределение и Енерго - Про Мрежи.

Отделяне на операторите на разпределителни системи (ОРС)
Процесът, който реално може да доведе до създаване на енергиен пазар на дребно може да се осъществи само чрез т.н отделяне unbundling на операторите на разпределителни системи.  По-просто казано идеята е да се отделят операторите на мрежите от доставките на електроенергия или природен газ.
Режимът на отделяне на ОРС, бе въведен още с Втория либерализационен пакет. В съответствие с тези правила бяха правно отделени горепосочените три ЕРП – та за разпределение и три за  доставки.  Практиката показа, че този пакет не можа да изиграе ролята си, в редица държави-членки, включително и в България, тъй като  де юре бе осъществено отделянето, но де факто това отделяне не доведе до реална конкуренция на пазара, която да осигури избор на крайните потребители между различни доставчици на електроенергия. Абонатите продължават да бъдат зависими от един единствен доставчик на електроенергия.
Затова бе приет и Третия енергиен пакет, чиито разпоредби имат за цел да допълнят правилата за отделяне и по този начин да  гарантират отварянето за конкуренция на пазара на дребно. В член 26 от Директивите за електроенергия и природен газ са добавени нови разпоредби с допълнителни мерки, прилагането на които да доведат до реално създаване на пазар с конкуренция.
По конкретно при  отделянето следва да се спазят следните изисквания: 
(А) юридическо отделяне  на ОРС от другите дейности на вертикално интегрираното предприятието, които не са свързани с разпределението;
(Б) функционално отделяне на ОРС, което  да гарантира независимостта от другите дейности на вертикално интегрираното предприятие;
(В) счетоводно отделяне: изискване да се води отделно счетоводство за дейностите на операторите на разпределителни системи;
(Г) възможност за освобождаване от изискването за правно и функционално отделяне на някои оператори на разпределителни системи.
Какво представлява  правното отделяне
Член 26 от Директивите за електроенергия и природен газ  изиска разпределението на електроенергия и природен газ да се извършва от отделно предприятие, което да управлява  "разпределителната мрежа". Задължението да се създаде отделна компания се отнася само до мрежовите дейности. Дейностите по доставка  и производството може да се извършват в рамките на една компания.
Вертикално интегрираното предприятие, по принцип може свободно да избира правната форма на ОРС при условие, че тази правна форма гарантира достатъчна степен на независимост на управлението на ОРС от други части на вертикално интегрираното предприятие. Трябва да са изпълнени изискванията за функционалното отделяне. Ако в резултат на правното отделяне не се постигне ефективно функционално отделяне, например ако режимът позволява да се дават инструкции по отношение на оперативното управление от други части на вертикално интегрираното предприятие, следва да се направят съответните промени. Също така, всички договорни споразумения, въвеждащи допълнителни надзорни права, които водят до ограничаване на независимостта на ОРС, трябва да бъдат съвместими с изискванията за функционално отделяне.
Какво представлява функционалното отделяне
Функционалното отделяне е свързано с отделяна на управлението на ОРС от другите предприятия на вертикално интегрираната компания. Член 26 от Директивите за електроенергия и природен газ, изисква лицата отговорни за управление на ОРС да не участват във фирмени структури на интегрираното вертикално предприятие, които пряко или непряко осъществяват дейност по производство или доставка. Това са   лица, отговорни за управление на ОРС от висшия мениджмънт, като членове на изпълнителната власт управление и / или членове на борда, коити имат правомощия за вземане на решения, включително за  оперативното управление на ОРС.
В резултат на тези изисквания, управител на ОРС не може да бъде едновременно  в управлението  на предприятията от групата свързани с пренос, доставка или производство на електроенергия, или обратното. Дали и до каква степен управител на ОРС може да работи в същото време за холдинговата компания на вертикално интегрираното предприятие, ако холдинговото дружество в същото време не участва пряко в производство или доставка, тъй като съществуват отделни юридически независими лица за тези дейности, трябва да се решава случай по случай. Във всеки случай комбинация от функции може да има само, ако холдинговото дружество не взема никакви управленски решения ден за ден по отношение на снабдяването, производството или управлението на мрежите.
Освен това, Член 26 Директивите за електроенергия и природен газ, изискват наличието на подходящи мерки, които да гарантират, че лицата отговорни за управлението на ОРС са способни да действат самостоятелно. Независимостта на лицата, отговорни за управление на мрежата може да бъде нарушена от начина на определяне на заплатата, особено ако заплатата им се основава на изпълнение на цели, поставени от холдинговото дружество или от компанията за производство или доставка, тъй като това може да доведе до наличие на конфликти на интереси. Преместването на мениджъри от ОРС в други части на компанията и обратно може да доведе до риск от конфликт на интереси и изисква прилагане на правила и мерки за запазване на независимостта им. Конфликт на интереси за управление на мрежата може да възникне и ако ОРС пряко или непряко притежава акции в предприятие за  доставка или производство, при което може да се приеме, че има  финансов интерес в неговата работа. По същия начин, въпросът за дялово участие на ръководителите на ОРС в предприятия от вертикално интегрираното предприятие може да доведе до опасения за гарантиране на  независимостта при управлението. Решенията на компанията-майка, да замени един или повече членове в ръководството на ОРС също може да попречи на независимостта на ОРС при определени обстоятелства, особено ако причините за подмяна на членовете на управлението не са установени предварително в договора на ОРС.
Положенията, посочени по-горе, трябва да бъдат разгледани от всяка държава-членка по начин, който да осигурява независимостта на ОРС и неговото управление. Един важен въпрос в контекста на управлението на отделяне е степента, до която е позволено да имат общи услуги, т.е. услуги, които се поделят между пренос / разпределение, доставка и евентуално други предприятия в рамките на вертикално интегрираното предприятие. Тези услуги могат да се отнасят до персонала и финансите, ИТ услуги, наем и транспортни услуги. Целесъобразно е да се разгледат тези въпроси за всеки отделен случай. ОРС трябва да има на свое разположение необходимите ресурси, включително човешки, технически, физически и финансови ресурси, за да изпълнява своите задачи относно експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата. Това означава, че ОРС не може да разчита и използва услугите на други части на вертикално интегрираното предприятие. Предоставяне на услуги от други части на вертикално интегрираното предприятие за ОРС трябва да бъде ограничен. Когато се предоставят някои ограничени услуги, то трябва да се предвидят такива условия, които да отстранят опасенията за конкуренцията и да изключат конфликт на интереси. По-специално, не трябва да се допуска кроссубсидиране между ОРС и други части на вертикално интегрираното предприятие. За да се гарантира това, услугата трябва да бъде предоставяна в пазарни условия.
Ефективни права за вземане на решения
ОРС трябва да има ефективни права за вземане на решения, независимо от други части на вертикално интегрираното предприятие, по отношение на активи, необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата. За да се изпълнят тези задачи, ОРС трябва да има на свое разположение необходими ресурси, включително човешки, технически, физически и финансови ресурси. Това не означава непременно, че предприятието трябва да притежава активи. Когато друга част от вертикално интегрираното предприятие остава собственик на активите и оставя на разположение на ОРс, основните решения относно активите, които трябва да останат с ОРС, а друга част от вертикално интегрираното предприятие, могат да участват в изпълнението на тези решения, при условие че предпазните мерки са въведени гарантира, че другата част от вертикално интегрираното предприятие, само изпълнява решенията, взети от ОРС.
Изискването на ефективни права за вземане на решения, не трябва да  правата на вертикално интегрираното предприятиена по отношение на надзора ,за възвръщаемостта на активите в дъщерното предприятие. Що се отнася до обхвата на тези права за надзор в директивите изрично се посочва, че той трябва да се отнася до   годишния финансов план на ОРС или всяко равностоен документ, както и до общото ниво на задлъжнялост. Що се отнася до границите на надзора спрямо оперативната дейност на предприятието, то директивите са еднакво ясни:- забранено е вертикално интегрираното предприятие да се намесва в ежедневната оперативна работа на оператора на мрежата.Също така не са позволени инструкции по отношение на решения относно изграждането или модернизирането на мрежа, ако тези решения се вместват в рамките на условията на одобрения финансов план. В рамките на обхвата на одобрения финансов план, ОРС трябва да има пълна независимост. Освен това, финансовия план, макар и приеман от вертикално интегрираното предприятие, трябва да гарантира, че ОРС има достатъчно финансови ресурси за запазване и разширяване на съществуващата инфраструктура.
Програма за съответствие Compliance programme
Според директивите операторът на разпределителна система трябва да въведе Програма за съответствие, в която да посочи взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и да гарантира, че спазването ѝ се контролира по подходящ начин. 
Основната цел на програмата за съответствие е да гарантира, че дейността на ОРС при управление на разпределителната мрежа е в съответствие с принципите на недискриминация. Програма за съответствие трябва да съдържа правила на поведение, които трябва да се спазват от персонала, за да се изключи всякаква дискриминация спрямо доставчиците, ползващи мрежата.
Например тези правила могат да включват задължение да се запазва поверителността на чувствителната търговската информация, получена при извършването на дейността му, и да предотвратява разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената му дейност, която може да доведе до търговски предимства за отделни участници на пазара. За да се избегнат подобни рискове в Програмата за съответствие може да се определи по-подробно  вида на информацията, която трябва да се счита за поверителна и как тя  трябва да се обработва и съхранява. Може да се предвидят и санкции в случаи на неспазване на правилата за поверителност. С допълнителен набор от правила може да се определи какво да бъде поведението на служителите при  ежедневните им контакти с мрежовите  клиенти. При бизнес контактите си служителите  на ОРС трябва да се въздържат от каквото и да е  позоваване на информация свързана с клиенти на предприятието.
Програмата  за съответствие трябва да се прилага активно и спазването й да се насърчава чрез специфични политики и процедури. Тези политики могат да включват следните елементи:
- Активна, редовна и видима подкрепа от страна на управляващия орган на програмата, например чрез лично съобщение до персонала от управлението заявява своя ангажимент към на програмата;
- Писмен ангажимент на персонала към програмата чрез подписване на Програмата за  съответствие;
- Подробно разяснение, в кои случай могат да бъдат предприети дисциплинарни действия срещу персонала за нарушаване на правилата, заложени в програмата за съответствие;
- Регулярно обучение на служителите за спазване на условията, включително и  въвеждащо запознаване с програмата за нови служители.
За ефективното прилагане на програмата ОРС трябва да определи отговорник за програмата, който да следи изпълнението на заложените правила.  Отговорникът по съответствието трябва да бъде напълно независим и трябва да има достъп до цялата необходимата информация на ОРС  и на всяко свързано предприятие, за да може да изпълнява своята задача.
Отговорникът по съответствието следва да отговаря за изпълнението на програмата за съответствие, да изготвя ежегоден доклад до регулатора, в който да посочва всички мерки и препоръки, свързани с  ефективното изпълнение на програмата. Регулаторният орган трябва да се уведомява и за  всички значителни нарушения по отношение на изпълнението на Програмата за съответствие. Този доклад трябва да се публикува
Ефективното прилагане на програмата трябва да се следи непрекъснато защото само по този начин могат да се откроят областите, които представляват най-голям риск за спазването им. Процесът на оценяване на работата на персонала трябва да се извършва по напълно прозрачен начин, защото само така  може да се покаже на служителите, че тяхното поведение се разглежда постоянно и се преценява въз  основа на условията, определени в програмата за съответствие.
Допълнителни мерки за осигуряване на функционалното отделяне
Според директивите една от  задачата на националния регулаторен е да следи дейността на вертикално интегрираното предприятие, така че  да не може да се възползва от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. По-специално вертикално интегрираният оператор на разпределителна система в комуникациите си и при използването на търговската си марка не трябва да създава възможност за объркване относно отделната идентичност на предприятието  например за доставка.
Това ще рече, че името, логото или използваната търговска марка от страна на ОРС не трябва да водят до объркване за идентичността на между оператора на мрежата и предприятието за доставка. Така например в имената и на трите дружества трябва да се премахне името на майката -ЧЕЗ, ЕВН, и Енерго-Про, тъй като с тези имена потребителят ще продължава да ги свързва с икономическата група. По този начин ще се спази задължението за избягване на  всякакво объркване на потребителите между ОРС  и предприятията доставчици. Следва да се отбележи, че правилата за отделяне, съдържащи се в директивите за електроенергия и газ са минимални правила. С оглед да гарантират ефективността на разделянето държавите-членки могат  да приемат допълнителни мерки.
Опазване на поверителност
Правилата за функционално отделяне са допълнени със задължението  ОРС да запазва поверителността на чувствителната търговска информация, получена в хода на изпълнение на дейността си. ОРС също трябва да възпрепятства разкриването на информация за собствената си дейност, която може да доведе до дискриминация межгду участниците на пазара. Това са случаите когато служители, работещи в предприятие за доставка на електроенергия, не би трябвало да имат привилегирован достъп до бази данни, съдържащи информация, която може да доведе до търговско предимство. Например подробна информация за действителните или потенциални потребители на мрежата.
Счетоводно отделяне
Разпоредбите относно счетоводното отделяне в Директивите за електроенергия и газ остават до голяма степен непроменени в сравнение с предходното законодателство.
Основният принцип, предвидени в директивите за електроенергия и природен газ е, че компаниите трябва да водят отделни счетоводни отчети за всяка от дейностите по пренос и разпределение, както те биха ги водили, ако въпросните дейности се извършваха от отделни предприятия. Целта е да не се допуска дискриминация, кръстосано субсидиране и нарушаване на конкуренцията. Те също така водят и счетоводни отчети, които могат да бъдат консолидирани с други електроенергийни дейности, които не са свързани с пренос или разпределение. При счетоводното отделяне прилагането на счетоводните принципи е от основно значение. Изключително важно е разходите да се разпределят по прозрачен и точен начин за съответните дейности. Надценяване на разходите, свързани с поддържането и експлоатацията на мрежата трябва да бъде изключено. Всяко неточно разпределение на разходите е вероятно да доведе до кръстосано субсидиране в полза на доставчика, което може да наруши  конкуренцията при предлагането на енергия на пазара.
Следва дебело да се подчертае, че според директивите от Третия пакет регулаторните органи играят ключова роля в това отношение. Тяхното  задължение включва наблюдение на ефективното отделяне на счетоводството, за да се гарантира, че няма кроссубсидиране от една страна, на преноса и / или разпространението, и от друга страна, производство и / или доставката. Одитът на регулатора трябва да разгледа начина, по който разходите са били разпределени. Затова  регулаторният орган трябва да има право на достъп до счетоводните отчети на електроенергийните предприятия, като същевременно трябва да запазва поверителността на чувствителната търговска информация. Държавите-членки може да предвидят разкриване на такава информация, само в случаите когато компетентните органи трябва да изпълнят функциите си.
Какви изводи могат да се направят за отделянето на ЕРП в България
Към момента трите разпределителни предприятия правно са отделени от вертикално интегрираното предприятие, което осъществява и доставките на електроенергия: Това са ЕВН –България Електроразпределение, Енерго –Про Мрежи и ЧЕЗ разпределение, които управляват мрежите в съответните три географски региона и де юре са отделени от предприятията за доставка. Но де факто нито операторът на мрежата предоставя недискриминационен достъп до мрежата за разпределение на конкурентни дружества доставчици, нито пък дружествата за доставка на електроенергия се стремят да предоставят услуги за доставка на електроенергия на абонатите на другите два  оператори на разпределителни системи. Тук точно трябва да се прояви ролята на регулатора, който активно трябва да спомага за отваряне на пазара на дребно за конкуренция. Реално предприятията за доставка не трябва да предлагат услуги само на абонатите на собствения ОРС, но и на абонатите на другите два ОРС. В същото време на пазара ще могат да навлизат и нови доставчици на електроенергия, включително такива с държавна собственост на капитала. 
За да се гарантира процеса на отваряне на пазара на дребно за конкуренция директивите от Третия пакет дават изключително големи и силни правомощия на националните регулаторни органи. Те са тези, които трябва да осъществяват този не лек процес на либерализация. и то при пълна независимост от пазарно и политическо влияние, включително и това да не приемат указания и да се подчиняват на  решения, взети от изпълнителната власт. Регулаторът  трябва да работи прозрачно, безпристрастно и последователно и да създава условия за конкуренция и да гарантира на потребителите избор на доставчици. Те трябва да могат свободно да сменят доставчика си. Заплахата, че всеки потребител  във всеки момент може да смени доставчика си, ако е недоволен от него, на практика ще дисциплинира участниците на пазара на дребно. По този начин на практика ще се изпълни условието  за отваряне на пазара на дребно за конкуренция.

неделя, 10 февруари 2013 г.

Зелена книга относно нелоялните търговски практики между предприятията по веригата на доставки на хранителни и нехранителни стоки


В последния ден на януари Европейската комисия представи  Европейски план за действие в областта на търговията на дребно и публикува Зелена книга относно нелоялните търговски практики (НТП) прилагани между предприятията по веригата на доставки на хранителни и нехранителни стоки.


В Зелената книга се разглеждат сделките между стопанските субекти по  вертикалната веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки главно за лично и домашно потребление или за използване от широката общественост. Веригата на доставки се състои от редица участници (производители/преработватели/дистрибутори), които влияят върху крайната цена, заплащана от потребителя.  Добре функциониращата верига за доставки на хранителни и нехранителни стоки между икономическите оператори е от ключово значение, за да могат тези сектори да достигнат максималния си икономически потенциал.

През последните две десетилетия веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти се промени значително, поради икономически, социални и демографски причини. В резултат на засилената концентрация и вертикална интеграция в целия ЕС, а в България през последните 10 години,  настъпиха структурни промени във веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки, резултатът от които е мащабното развитие на търговските вериги. Моделът за търговия на търговските вериги се характеризира с максимално използване на покупателната им сила, при което те постигат икономии от мащаба. Все по-масовото използване на собствени марки на търговците на дребно (privatе label) превърна някои търговци в преки конкуренти на собствените им доставчици. На практика малък брой относително силни участници във веригата на доставки имат възможност да упражняват силно влияние при договарянето.

Тези фактори, в  някои случаи, могат да доведат до нелоялни търговски практики  в отношенията по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти business to business (B2B). НТП са практики, които са в грубо противоречие с доброто търговско поведение и са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при извършване на сделки.
Обикновено НТП се налагат от по-силната страна на по-слабата при наличието на дисбаланс, срещат се от двете страни на отношението между стопанските субекти и на всеки етап от веригата за доставки.

На равнище ЕС НТП бяха обсъдени за пръв път през 2009 г., когато потребителските цени в хранителния сектор се покачиха значително на фона на резкия  скок на  цените на селскостопанската продукция. В анализа беше отчетено, че липсата на прозрачност на пазара, неравнопоставените условия при договарянето и нарушаващите конкуренцията практики са довели до изкривяване на пазара, което може да повлияе отрицателно на конкурентоспособността на цялата верига на доставка на хранителни стоки. Поради това възникна необходимостта от изготвяне на анализ на условията, при които функционира веригата.Комисията изрази мнение, че потребителите не получават достатъчно добро  продуктово разнообразие и изгодни цени и че посредниците/преработвателите/търговците на дребно свиват до минимум маржа на земеделските производители.

В отговор на тези констатации през 2010 г. в рамките на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни беше създадена експертна група по договорните практики между стопанските субекти, чиято задача беше да предложи решение на този проблем.

През 2011 г. експертната група представи набор от принципи и примери за почтени и нелоялни практики във вертикалните отношения в рамките на веригата на доставка на храни, подписан от единадесет организации, представляващи различни интереси в европейската верига на доставка на храни.

През 2012 г. групата изработи механизъм, който да осигури спазването на принципите. Въпреки общите усилия предложената рамка не успя да набележи ефективни коригиращи мерки, които да се налагат при неспазване на установените принципи, и не спечели подкрепата на представителите на цялата верига на доставки по време на третата среща на форума на високо равнище, състояла се на 5 декември 2012 г. След срещата осем от единадесетте организации обявиха намерението си да въведат на доброволна основа принципите на почтената практика в началото на 2013 г.

Настоящата Зелена книга съдържа предварителна оценка и търси допълнителни доказателства и мнения относно евентуални проблеми, произтичащи от НТП по веригата за  доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти и свързани с въпроса за ефективното прилагане на съществуващите национални правила за борба с НТП, както и относно последствията за единния пазар.

Целта на зелената книга е този анализ да бъде представен за обсъждане от заинтересованите страни, да се събере информация и при необходимост да се набележат евентуални мерки за решаване на проблема с НТП.



ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НЕЛОЯЛНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ

Понятието „нелоялни търговски практики”

Нелоялните търговски практики (НТП) Unfair trading practices (UTPs) са практики, които явно се отклоняват от добро търговско поведение и са в противоречие с добросъвестната и лоялна търговска практика. Свободата при договарянето  на всеки бизнес-към-бизнес business-to-business (B2B) е крайъгълен камък при отношенията  в условията на пазарна икономика. Въпреки това, в някои случаи, когато една от договарящите се страни има силни позиции за договаряне bargaining power, може едностранно да налага условията на по-слабия си контрагент. В такива ситуации, по-слабата страна на практика не е в състояние да отхвърли едностранно наложените й  неблагоприятни условия поради страх, че договора няма да бъде сключен, което може да доведе до изхвърлянето й от пазара. Такива неравностойни преговорни позиции може да се дължат на различни фактори, напр. значителни разлики в относителния размер/оборот на страните, икономическа зависимост или значителни „невъзстановими“ разходи, вече направени от една от страните (например високите първоначални инвестиции).

В Зелената книга отново се потвърждава, че свободата на договаряне е крайъгълният камък на всяка връзка между стопански субекти в условията на пазарна икономика и страните трябва да могат да изготвят договори, които отговарят най-добре на техните нужди. Това се отнася особено за НТП на етапа преди преговорите по договорните условия, които впоследствие се отразяват в окончателните договорни условия. С цел да извлекат взаимна ползи от тази свобода на договаряне страните трябва да могат действително да договарят условията.

НТП могат да възникнат на всеки етап от отношенията между стопанските субекти. Те могат да бъдат използвани при преговорите за сключване на договор, могат да бъдат част от самия договор или може да бъдат въведени в следдоговорния етап (напр. при промени със задна дата).

След сключването на договора НТП може да се състои просто в изпълнението на неравноправни условия. Дори когато условията по договор изглеждат приемливи и за двете страни, могат да възникнат потенциални проблеми. Често договорите не обхващат всички аспекти на поведението на страните на етапа на изпълнение на договора или са толкова сложни, че страните не разбират напълно тяхното значение на практика. Освен това възможно е страните да не са еднакво добре информирани за сделката, което може да доведе до нелоялно поведение на по-силната страна към по-слабия контрагент. В тази връзка малките и средни предприятия (МСП) като цяло са в по-неизгодна позиция в сравнение с по-големите стопански субекти, тъй като те може да не разполагат с необходимите експертни знания, за да оценят всички произтичащи от договора последствия.

В оптимално функциониращ конкурентен пазар липсата на доверие между страните ще доведе до смяна на бизнес партньора. Свързаните с това високи разходи или липсата въобще на такава възможност се превръща в благоприятна позиция при водене на преговори, която може да насърчи по-силната страна да действа нелоялно.

Невъзможността да се премине към друг бизнес партньор и да се прекратят съществуващите отношения е ключов фактор за развитието на НТП. Освен това по- слабата страна често се опасява, че в случай на жалба от нейна страна търговските отношения може да бъдат прекратени. Поради фактора „страх“ такива жалби са значително по-малко вероятни и това е един от най-важните въпроси, които трябва да бъдат разгледани при оценката на целесъобразността на право прилагащия механизъм.

Например от статистическо проучване се установява, че 87 % от доставчиците не предприемат никакви действия освен разговори с клиента. Почти две трети (65 %) от тях не предприемат действия поради опасения от ответни мерки, а 50 % поради съмнения относно ефективността на публичните средства за правна защита.


ПРИМЕРИ ЗА НЕЛОЯЛНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ

Често срещаните в практиката НТП са свързани с:

Двусмислени договорни условия

Причина за най-често срещаната форма на НТП са неясните договорни условия, които дават възможност за налагане на допълнителни задължения на по-слабата договаряща се страна.

Липса на писмени договори

При разглеждане на НТП трябва да бъдат взети предвид обстоятелствата, при които те могат да възникнат. Упражняването на НТП се улеснява при липсата на писмени договори, тъй като страните нямат трайно доказателство за условията, по които е постигнато съгласие.

Изменения на договора със задна дата

Промени със задна дата, като например удръжки от фактурираната сума за покриване на таксите за промоция, едностранни отстъпки въз основа на продадените количества, такси за включване в каталог и др. може на пръв поглед да изглеждат законни, но те могат да бъдат нелоялни, освен ако предварително не са били конкретно договорени.

Нелоялно прехвърляне на търговски риск

Основна категория подобни практики е прехвърлянето на риска към другата страна, например чрез прехвърлянето на отговорност за откраднати стоки изцяло на доставчика (такси за липсващи стоки), докато обикновено търговците на дребно са в най-добра позиция да контролират кражба или изчезване на стоки в своите помещения. С прехвърляне на риска от кражба на доставчика значително намалява мотивацията на търговеца на дребно да вземе подходящи превантивни мерки. Други практики в тази категория включват финансиране на частни стопански дейности на другата страна (като например високите инвестиции в нови търговски обекти), задълженията за компенсиране на загуби, понесени от търговския партньор, или дълги забавяния на плащането.

Друг вид НТП, който заслужава внимание, е злоупотребата при използването на т. нар. практика „обратен марж“. Този модел е част от много на брой съвременни бизнес модели за търговия на дребно и представлява комбиниране на закупуването на стоки с допълнителни услуги, които търговците на дребно предоставят на доставчиците срещу заплащане (например, такса за промоция и транспорт, такси за услуги, свързани с използване на търговска площ и др.). В повечето случаи тези практики са законни. В някои случаи обаче те могат също да бъдат прекомерни и нелоялни: В някои юрисдикции в ЕС (например Франция) съдът е постановил, че таксите за включване в каталог следва да се считат за законни, само ако те са свързани с предоставянето на действителни услуги, пропорционални са и се начисляват по прозрачен начин.

Непочтено използване на информация

Редица НТП могат да бъдат свързани с „непочтено“ използване на информация. Въпреки че е законно страната да иска информация относно предлаганите продукти, получените данни не трябва да се използват например за разработване на неин собствен конкурентен продукт, което би лишило по-слабата страна от резултатите от иновациите. Комисията е публикувала проучване на икономическите и правни аспекти, свързани с незаконното използване, присвояване и съдебните спорове относно поверителността на търговската информация и тайни. Други практики в тази категория може да включват отказите за подписване на споразумения за поверителност или неспазване на поверителност.

Нелоялно прекратяване на търговски отношения

Внезапно и неоправдано прекратяване на търговските отношения или прекратяване без предизвестие в разумен срок може също да представлява основен вид НТП. При все че прекратяването на икономическите отношения е част от стопанския живот, то не трябва да се използва като средство за принуда на договарящата се страна чрез отказ да се аргументира подобно решение или чрез неспазване на изискването за предизвестие в разумен срок.

Териториални ограничения на доставките

Териториалните ограничения на доставките, наложени от някои многонационални доставчици, може да възпрепятстват търговци на дребно да се снабдяват с идентични стоки от дистрибуторски център в чужбина и да ги разпространяват в други държави членки. Когато производителите на големи маркови стоки осъществяват ефективен контрол на логистиката или търговията на едро, е възможно да нямат пряк интерес да намалят цените и затова да се опитат да сключат договори на национално равнище, за да  запазят ценовите разлики. От друга страна, търговците на дребно се стремят да се снабдяват от местата за търговия на едро с най-ниска цена или дъщерни дружества на доставчиците и оказват натиск върху производителите, като се договарят пряко с конкурентните доставчици с цел да предложат продукти със собствена марка.

Търговците на дребно в малки държави членки споделят, че когато те се опитват да се снабдяват с консумативи от международни търговци на едро или дори директно от доставчиците на съседни пазари с по-развита конкуренция и по-изгодни цени, те биват пренасочвани към дъщерното предприятие, отговарящо за този конкретен географски пазар или техните национални търговци на едро, които имат териториални договори с доставчиците. Такива ограничения водят до сегментиране на пазара и могат да причинят значителни различия в цените на едро между отделните държави.



Мерки за разрешаване на проблема с НТП

На национално равнище

Зелената книга установява също, че националните власти на повечето държави – членки определят НТП в отношенията между доставчиците и купувачите като важен политически въпрос и са предприели действия за разрешаване на въпроса, но факта че всяка страна прилага свой подход води до разпокъсаност и неефективност на правната уредба.

Това води до висока степен на различия по отношение на степента, естеството и правната форма на предоставяната на национално равнище защита срещу НТП.

България също предприе стъпки

През последните няколко години описаните НТП се проявиха с особена острота и на българския пазар. Проблемът с НТП повлия негативно върху дейността на малките и средни предприятия, доставчици на големите търговски вериги. Търговските вериги  развиха значително дейността си през последните години и станаха основни бизнес партньори на МСП.

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма потърси решение на проблема чрез предложение за изменение на Закона за защита на конкуренцията и по-конкретно с въвеждане на термина „значителна пазарна сила”. Недостатъците на подобно разрешаване на проблема  са коментирани вече в този блог ТУК.

В Зелената книга също още веднъж се подчертава, че трябва да се прави разграничение между законодателството в областта на конкуренцията и законите, имащи за цел да предотвратят нелоялните търговски  практики.
Основните цели на нормите в областта на нелоялните търговски практики се различават от правото в областта на защита на конкуренцията, тъй като те регулират договорни отношения между предприятията, като определят условията, които например доставчиците трябва да предложат на дистрибуторите, независимо от действителния или предполагаемия ефект върху конкуренцията на пазара. По-специално това се отнася до законодателство, с което на предприятията се забранява да налагат на своите търговски партньори, да получават или да се опитват да получат от тях търговски условия, които са неоправдани, несъразмерни или безвъзмездни.

Законодателството в областта на конкуренцията може да обхваща някои НТП в отношенията по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти. То обаче не покрива всички подобни практики, тъй като е насочено към защита на конкуренцията на пазара и обикновено разглежда ситуации на влияние спрямо пазара, а не спрямо контрагента. Редица държави членки имат норми в областта на конкуренцията относно едностранно поведение, които например забраняват или предвиждат санкции за неправомерно поведение по отношение на икономически зависими предприятия и/или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.

В неотдавнашен доклад на Европейската мрежа за конкуренция, в състава на която влизат национални органи за защита на конкуренцията и Европейската комисия, се прави изводът, че  
 някои търговски практики, които се считат за нелоялни от много заинтересовани страни не попадат в приложното поле на правилата за конкуренцията на равнище ЕС или в повечето от държавите членки“.

Защита срещу нелоялни търговски практики на ниво ЕС

Към момента не съществува специална нормативна уредба на ЕС относно НТП по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти.

Правото на ЕС в областта на конкуренцията има за цел да допринесе за изграждането и запазването на единния пазар и подобряването на благосъстоянието на потребителите. То има за цел да определи условията, при които пазарът може да функционира правилно и не се отнася per se до почтеността в индивидуалните бизнес отношения, освен ако те не водят до неправилното функциониране на пазара поради наличието на пазарно влияние. В резултат на това законодателството на ЕС в областта на конкуренцията може да обхваща някои, но не всички НТП.

Както е посочено и в Зелената книга решаването на проблема с НТП не може да се осъществи чрез правилата за конкуренция (антитръстовите правила), а чрез отделно законодателство, което да обхване всички форми на НТП.

Затова особено важно е в предложеното от ЕК обществено обсъждане  да участват активно всички заинтересовани страни и със своите становища да спомогнат за изработването на действена и ефективна правна уредба за уреждане на проблема с НТП, не само на национално, но и на равнище ЕС.

Консултацията ще продължи три месеца и ще помогне на Комисията да оцени обема на нелоялните търговски практики и да събере сведения относно тяхното въздействие върху икономиката и трансграничните дейности. Тя ще разгледа ефективността на действащите системи за саморегулиране и законодателните уредби, действащи на национално ниво по отношение на тези практики, и ще проучи въпроса, дали тези различни подходи могат да доведат до разпокъсаност на единния пазар.

ЕК приканва всички заинтересовани страни да представят становищата си в отговор на поставените в Зелената книга въпроси в срок до 30 април 2013 г.