сряда, 29 май 2013 г.

Икономическа политика: Препоръките към България



Днес ЕК представи т.н специфични препоръки към всяка държава членка на ЕС. Специфичните за всяка отделна държава членка препоръки са документи, които се изготвят от Европейската комисия, в рамките на Европейския семестър, за всяка страна и включват  анализ на икономическата ситуация и  същевременно се препоръчват мерки, които трябва да се приемат  от държавите през следващите 18 месеца. Препоръките се основават на преглед на широк кръг от теми: състоянието на публичните финанси, реформи в пенсионните системи, мерки за създаване на работни места и борба с безработицата, предизвикателствата пред образованието,  иновациите, и т.н.
Европейската комисия ПРЕПОРЪЧВА  на  България  да  предприеме  следните  действия  през  периода  2013—2014 г.:
1.Да  запази  стабилната  бюджетна  позиция,  като  гарантира  спазването  на  средносрочната  бюджетна  цел,  и  да  провежда  бюджетна  политика,  благоприятстваща растежа, както е предвидено в Конвергентната програма. Да  въведе  цялостна  данъчна  стратегия  за  укрепване  на  всички  аспекти  на  данъчното  законодателство  и  на  процедурите  за  събиране  с  цел  да  бъдат  увеличени  приходите,  по-специално  чрез  подобряване  на  събирането  на  данъците,  борба  със  сенчестата  икономика  и  намаляване  на  разходите  за
спазване  на  изискванията.  Да  създаде  независима  институция,  която  да  контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.
2. Да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една  и  съща  законовоустановена  пенсионна  възраст  за  мъжете  и  за  жените  и  да  прилага  активни политики по  заетостта,  които  да позволят на по-възрастните  работещи  да  останат  по-дълго  на  пазара  на  труда.  Да  въведе  по-строги  критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност,  така че да се ограничат ефективно злоупотребите.
3. Да  ускори  националната  Инициатива  за  младежка  заетост,  например  чрез  схеми за гаранции за младежта. Да реформира Агенцията по заетостта с цел тя  да  предоставя  ефикасни  консултации  за  търсещите  работа  и  да  разработи  капацитет за прогнозиране и за задоволяване на нуждите от квалификации. Да  засили  активните  политики  по  заетостта,  по-специално  по  отношение  на  националните  схеми  за  заетост.  Да  преразгледа  минималните  осигурителни  прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на  нискоквалифицираните  работещи.  Да  постигне  конкретни  резултати  по  националните стратегии  за интегриране на ромите и  за борба с бедността. Да  подобри достъпността и ефективността на социалните трансфери и услуги, по- специално за децата и възрастните хора.
4. Да  приеме  Закона  за  училищното  образование  и  да  продължи  реформата  във  висшето  образование,  по-специално  като  подобри  съответствието  между  резултатите  от  него  и  нуждите  на  пазара  на  труда  и  като  засили  сътрудничеството между  образованието,  научно-изследователските  институти  и предприятията. Да подобри достъпа до приобщаващо образование за децата в  неравностойно положение, в частност ромите. Да осигури ефективен достъп до здравеопазване  и  да  подобри  ценообразуването  на  здравните  услуги,  като  обвърже финансирането на болниците с постигнатите резултати и като развие  извънболничното лечение.
5. Да  предприеме  допълнителни  мерки  за  подобряване  на  бизнес  средата,  като  намали  бюрокрацията,  като  изпълнява  стратегия  за  електронно  управление  и  като  прилага  законодателството  за  просрочените  плащания.  Да  подобри  качеството и независимостта на съдебната система и да са бори по-успешно с  корупцията. Да подобри достъпа на МСП и на новосъздадените предприятия до  финансиране.
6. Да  ускори  усвояването  на  фондовете  на  ЕС.  Да  гарантира  правилното  прилагане  на  законодателството  за  обществените  поръчки,  като  разшири  ex  ante  контрола,  упражняван  от  Агенцията  по  обществени  поръчки  с  цел  предотвратяване на нередности.
7. Да  укрепи  независимостта  на  националните  регулаторни  органи  и  административния капацитет, по-специално в енергетиката и транспорта, както  и  в  управлението  на  водите  и  на  отпадъците.  Да  премахне  пречките  за  навлизане  на  пазара,  квотите,  териториалните  ограничения  и  регулираните  цени  и  да  приключи  изграждането  на  пазарната  структура,  като  създаде  прозрачен пазар на едро за електричество и природен газ. Да ускори проектите  за междусистемни електро- и газопроводи и да укрепи капацитета за справяне с  прекъсванията  на  доставките.  Да  положи  повече  усилия  за  подобряване  на  енергийната ефективност.

относно Националната програма за реформи на България за 2013 г.  и за представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на  България за периода 2012—2016 г.
РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА
Оценка на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма на
България за 2013 година 
РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА
Задълбочен преглед за България в съответствие с член 5 от Регламент (EC) № 1176/2011 относно предотвратяването  и коригирането на макроикономическите дисбаланси  придружаващa 
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА  И ЕВРОГРУПАТА  Резултати от задълбочените прегледи съгласно Регламент (EC)  № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси
Пресконференция 


вторник, 28 май 2013 г.

Енергетика: Европейският съд образува дело срещу България

В регистъра на Съда на Европейския съюз (СЕС) се появи информация, че на 24 май 2013 г. е образувано Дело С-203/13 по

Иск, предявен на 17 април 2013 година  Европейска  комисия / Република България

Искания

Искането на ЕК е Съдът да постанови, че България не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, за да транспонира в националното си законодателство Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО или във всеки случай не е информирала Комисията относно приемането на такива мерки.

По конкретно България не е транспонирала:

Член 3, параграф 7, който урежда: ОБЩИТЕ  ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕКТОРА;

„Член 3
Задължения за обществени услуги и защита на клиентите
7.  Държавите-членки  вземат  подходящи  мерки  за  защита  на крайните клиенти и по-специално осигуряват адекватни гаранции за  защита на  уязвими  клиенти. Във  връзка  с  това  всяка  държава- членка определя понятието  „уязвими клиенти“, което можеда  се отнася до енергийна бедност и,  inter alia, до забраната за спиране на  електричеството  на  такива  клиенти  в  критични  моменти. Държавите-членки осигуряват прилагането на правата и задълженията,  свързани  с  уязвимите  клиенти.  По-специално,  те  вземат мерки  за  защитата  на  крайни  клиенти  в  отдалечени  райони.  Те осигуряват  високи  нива  на  защита  на  потребителя,  особено  по отношение  на  прозрачността  относно  договорните  условия, общата  информация  и  механизмите  за  уреждане  на  спорове. Държавите-членки  правят  необходимото  привилегированият клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик.  По  отношение  най-малко  на  битовите  клиенти  тези мерки включват мерките, предвидени в приложение  І“
и Приложение I, точка 1, буква а), втора алинея,

„ПРИЛОЖЕНИЕ  I
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
1.  Без да се засягат правилата на Общността относно защитата на потребителите, по-специално Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, мерките, посочени в член 3 трябва да гарантират, че клиентине:
а)  имат право да сключват договор със своя доставчик на електроенергийни услуги, в който се посочва:
— предлаганите услуги, предлаганите нива на качество на обслужването, както и времето за първоначално свързване към мрежата;"
И още букви б), в), г), е), з) и и)

б) се уведомяват по подходящ начин за всяко намерение за промяна на договорните условия и са информирани за правото си да се оттеглят, когато бъдат уведомени. Доставчиците на услуги уведомяват абонатите си директно за всяко  повишаване на таксите, в подходящ срок не по-късно от един нормален период за съставяне на сметки след като повишението влезе в сила, по прозрачен и разбираем начин. Държавите-членки  гарантират, че клиентите са свободни  да се оттеглят от договори, ако не приемат новите условия, съобщени им от техния доставчик на електроенергийни  услуги;
в)  получават  прозрачна  информация  за  приложимите  цени  и  тарифи  и  за  стандартните  условия  по  отношение  на  достъпа до електроенергийни услуги и ползването им;
г)  получават широк  избор  на  методи  на  плащане,  които  не  дискриминират  неправомерно  клиентите.  Системите  за  авансови плащания са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление. Всякакви различия в реда и условията отразяват разходите на доставчика при различните системи за плащане. Общите условия са справедливи и прозрачни. Те са формулирани на ясен и разбираем език и не включват извън договорни бариери за упражняването на  правата на потребителите, например прекомерна договорна документация. Клиентите  са  защитени от непочтени и  подвеждащи методи на продажба;
е)  ползват  се  от прозрачни,  опростени и  евтини процедури  за  разрешаване на  техните жалби. По-специално,  всички  потребители имат право на добро качество на услугите и обработка на жалби от своя доставчик на електроенергийни  услуги. Тези извънсъдебни процедури  за  уреждане на  спорове  дават  възможност  споровете  да  се решават  справедливо и  в  кратки  срокове,  за предпочитане  в  срок  до  три месеца, и предвиждат,  ако  това  е  обосновано,  система  за  възстановяване на суми и/или компенсации. Винаги когато е възможно, те се съобразяват с принципите, изложени в  Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от30 март 1998 г. относно принципите, приложими към органите, отговорни  за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове;
з)  разполагат с данните за потреблението си и могат по изрично споразумение и без допълнителни разходи да предоставят достъп до тези данни на всяко регистрирано предприятие за доставка. Страната, отговорна за управлението на данните, е длъжна да предостави тези данни на предприятието. Държавите-членки определят формата на данните и  процедурата, по която доставчиците и потребителите получават достъп до тях. За тази услуга не се начисляват допълнителни разходи на потребителите;
и) са надлежно информирани  за  действителното потребление на  електроенергия и разходите  достатъчно  често,  за  да  могат  да  регулират  своето  потребление на  електроенергия.  Тази информация  се  предоставя  по  подходящ  график,  който  отчита  способностите на измерващото  оборудване на  клиента и  въпросния  електроенергиен  продукт. Икономичността на разходите за тези мерки се отчита с необходимото внимание. За тази услуга не се начисляват допълнителни разходи на потребителите;

На практика  Република България не е изпълнила задълженията си по член 49, параграф 1 от посочената директива.

"Член 49

Транспониране

1.  Държавите-членки  въвеждат  в  сила  законовите, подзаконовите и  административните разпоредби, необходими,  за да  се  съобразят  с  настоящата директива  до  3  март  2011  г.  Те  незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 3 март 2011 г., с изключение на член 11, който се прилага от 3 март 2013  г.

Когато  държавите-членки  приемат  тези  мерки,  в  тях  се  съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното  им  публикуване.  Условията  и  редът  на  позоваване  се определят от държавите-членки."
Искането на ЕК е Съдът да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС

- имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден, считано от датата на произнасяне на съдебното решение по настоящата искова молба поради неизпълнение на задължението да уведоми Комисията относно мерките за транспониране на Директива 2009/72/ЕО,

-да осъди Република България да заплати разходите по производството.

Правни основания и главни доводи

Срокът за приемане на мерките за транспониране на директивата е изтекъл на 3 март 2011 година.

Искът е публикуван на 8 юни в Официален вестник на ЕС