събота, 29 юни 2013 г.

Икономическа политика: Какво отчете Европейският съвет в края на Европейския семестър




След срещата на държавните глави, състояла се  на 27-28 юни в Брюксел, Европейският съвет публикува отчет за изпълнението на  Европейския семестър  и представи новите задачи, които следва да се изпълняват на европейско и национално равнище в икономическата област до следващата среща на съвета през октомври 2013 г..

РАСТЕЖ, КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И РАБОТНИ МЕСТА

Европейски семестър

1.След задълбочен обмен на мнения Европейският съвет отбеляза края на европейския семестър за 2013 г., като одобри като цяло препоръките за отделнитестрани. Държавите членки сега ще ги отразят при вземането на предстоящите си решения относно бюджетите, структурните реформи, политиките по заетостта и социалните политики, като същевременно насърчават пълната ангажираност на национално равнище и запазват социалния диалог. Съветът и Комисията ще наблюдават отблизо изпълнението на препоръките. Съветът ще обсъжда и оценява редовно икономическото положение в Европа.
2.Насърчаването на растежа и фискалната консолидация се укрепват взаимно. Стабилните публични финанси имат първостепенно значение, за да могат публичните органи да запазят капацитета си да подкрепят устойчивостта на растежа и на работните места. Във връзка с това Европейският съвет приветства премахването на процедурата при прекомерен дефицит за няколко държави членки, както и усилията на държавите членки, от които се очаква да изпълнят своите бюджетни цели. Той припомня възможностите, които предлага действащата фискална рамка на ЕС за постигане на баланс между нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на фискална дисциплина в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. За някои държави членки темпото на фискална консолидация беше коригирано, така че да отговаря на икономическите условия, както е предвидено във фискалната рамка на ЕС. В същото време държавите членки следва да ускорят своите структурни реформи. Това ще бъде в основата на усилията за възвръщане на баланса в икономиката на ЕС, ще спомогне за възстановяване на конкурентоспособността и за преодоляване на социалните последици от кризата.

Нов план за инвестиции за Европа

3.В настоящата икономическа обстановка е от решаващо значение да се възстанови нормалното кредитиране на икономиката и да се улесни финансирането на инвестициите. Предвид значението на МСП за икономиката, особено по отношение на създаването на работни места, мерките в подкрепа на финансирането на МСП ще имат приоритет. Това важи с особена сила за страните с високи равнища на младежка безработица и за случаите, в които са необходими нови инвестиции за насърчаване на растежа и работните места. Също така от значение е насърчаването на предприемачеството и самостоятелната заетост. В тези условия Европейският съвет постигна съгласие да се постави началото на нов „План за инвестиции“.
4.Европейският съвет приветства постигнатото споразумение по многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за следващите седем години. Той благодари на преговарящите от Европейския парламент, Съвета и Комисията за извършената работа и неуморните им усилия, които позволиха постигането на това споразумение днес. МФР ще играе основна роля в подкрепа на икономиката, а именно като катализатор за растежа и създаването на работни места в цяла Европа и лост за продуктивни инвестиции и инвестиции в човешкия капитал. Европейският съвет призова за бързото официално приемане на регламента за МФР и свързаното с него междуинституционално споразумение. Във връзка с това Европейският съвет приветства и споразуменията, постигнати по нови програми като Еразъм, COSME, „Хоризонт 2020“ и Програмата за заетост и социални иновации. Европейският съвет изтъкна колко е важно:

а)до края на годината да бъдат приети различните програми на ЕС, които подкрепят постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

б)държавите членки да работят с Комисията, за да приключат възможно най-бързо изпълнението на своите споразумения за партньорство и оперативни програми;

в)да бъдат приложени бързо структурните фондове, както и програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) и програмата за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), които имат особено значение в контекста на подкрепата за МСП;

г)да се ускори изпълнението на пилотната фаза на инициативата за облигации за проекти. Комисията планира да представи своята оценка до края на 2013 г.

5.Европейският съвет приветства доклада на Комисията и ЕИБ относно финансирането на икономиката. Той постигна съгласие по следните мерки и приветства намерението на Комисията и на ЕИБ да ги приложат приоритетно и да представят всеобхватен доклад за тяхното изпълнение преди неговото заседание през октомври 2013 г., който да съдържа количествени цели, инструменти и график:

а)укрепване на усилията на ЕИБ за подкрепа на кредитирането на икономиката чрез пълноценно използване на неотдавнашното увеличение от 10 млрд. евро на нейния капитал. Европейският съвет призовава ЕИБ да изпълни плана си за увеличаване на своята дейност по кредитиране в ЕС с най-малко 40 % в периода 2013—2015 г. За тази цел ЕИБ вече е набелязала нови възможности за кредитиране в размер на повече от 150 млрд. евро за серия приоритети от решаващо значение, като иновациите и уменията, достъпа на МСП до финансиране, ефективното използване на ресурсите и стратегическите инфраструктури;

б)разширено използване на съвместни финансови инструменти за споделяне на риска между Европейската комисия и ЕИБ като лост за привличане на инвестиции от частния сектор и капиталовите пазари в МСП. Тези инициативи следва да гарантират увеличение на обема на новите заеми за МСП в целия ЕС, като се зачитат принципите за финансова стабилност и прозрачност, както и таваните в МФР. Съветът, в консултация с Комисията и ЕИБ, ще уточни без забавяне параметрите за изготвянето на подобни инструменти, съфинансирани по линия на структурните фондове, за постигането на голям мултипликационен ефект. Следва да се извърши необходимата подготовка, за да може тези инструменти да започнат да се прилагат през януари 2014 г.;

в)увеличаване на капацитета на Европейския инвестиционен фонд за кредитно подобрение;

г)постепенно разрастване на схемите за търговско финансиране на ЕИБ в подкрепа на стопанската дейност на МСП в целия Съюз, и най-вече в страни, които са обект на програма;
д)укрепване на сътрудничеството между националните банки за развитие и ЕИБ за увеличаване на възможностите за съвместно кредитиране и обмен на най-добри практики;

е)разработване на алтернативни източници на финансиране в тясно сътрудничество с държавите членки.


6.Преди година Европейският съвет постигна споразумение относно „Пакт за растеж и работни места“ — пакет от мерки за растеж с бързо действие, подкрепени с финансиране в размер на 120 млрд. евро. Макар да е постигнат добър напредък по осъществяването на тези мерки и някои от тях вече да дават резултати, са необходими още усилия. Институциите на ЕС и държавите членки следва да направят всичко възможно, за да осигурят бързото изпълнение на всички елементи, изложени в Пакта, както бе посочено в предишни заключения на Европейския съвет, по-специално във връзка с единния пазар, иновациите, програмата в областта на цифровите технологии, услугите, енергетиката и данъчното облагане. Европейският съвет очаква през декември 2013 г. да бъде представен актуализиран доклад за напредъка по изпълнението на Пакта, който да се основава на редовен преглед от Съвета.
7.Както бе договорено през март тази година, Европейският съвет ще следи отблизо изпълнението на насоките, които дава за стимулиране на икономическия растеж и насърчаване на конкурентоспособността, по-специално чрез провеждането на редовни тематични обсъждания. Във връзка с това Европейският съвет проведе първи обмен на мнения по два основни въпроса:

а)Жизненоважното значение на стабилната европейска индустриална база като основен елемент от програмата на ЕС за растеж и конкурентоспособност. Европейският съвет призова за широк хоризонтален и съгласуван подход за една модерна европейска индустриална политика, която да придружава структурната промяна и икономическото възобновяване. Той приветства плана за действие на Комисията за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост. С оглед на заседанието си през февруари 2014 г. Европейският съвет заяви, че очаква по-нататъшния принос на Комисията в съответствие със заключенията на Европейския съвет от март и май 2013 г. Встъпващото председателство се приканва да продължи подготвителната работа в рамките на Съвета;

б)Като припомня заключенията си от март 2013 г., Европейският съвет приветства съобщението на Комисията относно десетте най-обременяващи законодателни акта като една първа стъпка. Той очаква да получи преди заседанието си през октомври 2013 г. подробна работна програма с допълнителни и при необходимост нови конкретни предложения за намаляване на общата регулаторна тежест и насърчаване на конкурентоспособността, като същевременно непрекъснато се отчита необходимостта от подходяща защита на потребителите и служителите.  Европейският съвет призова да продължат усилията за постигане на по-голяма ефективност и последователност и за опростяване на законодателството на ЕС и на националните законодателства. Той ще разгледа отново тези въпроси в светлината на тези предложения.
8.  Като очаква тематичните обсъждания на заседанието през октомври 2013 г. да дадат подновен импулс в областта на иновациите, цифровия единен пазар и услугите, Европейският съвет прикани Комисията да представи преди това заседание доклада си за партньорския преглед на Директивата за услугите, както и за процеса „Лицензиране за Европа“.
9. Като припомня ролята, която търговията следва да изиграе за стимулирането на растежа и създаването на работни места, Европейският съвет приветства започването на преговори по трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции със Съединените американски щати.

Широколентов интернет в Европа: потребителите не получават скоростта, за която плащат


Европейските потребители на широколентов интернет не получават скоростта на теглене на данни, за която плащат. Според ново проучване на Европейската комисия относно качеството на фиксирания широколентов достъп до интернет тя е средно около 74 % от рекламираната скорост.
Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус заяви: „За първи път разликата между рекламираните и действителните скорости на широколентовия интернет се потвърждава от сравними и надеждни данни от всички държави от ЕС.“ Между националните пазари в Европа съществуват значителни разлики, които най-вероятно се дължат на рекламните практики. Нели Крус добави: „Потребителите се нуждаят от подобни данни, за да са информирани при своя избор, ето защо пак ще направим такова проучване. Смятаме, че тези първи резултати са още едно доказателство за необходимостта от истински, свързан единен пазар.“

Основни констатации на проучването:

  • Кабелният интернет е с най-надеждни скорости на теглене. Средната стойност от 74 % в Европа крие значителни различия по отношение на различните технологии. При xDSL услугите реалната скорост на теглене е едва 63,3 % от обявената, докато при кабелния интернет и FTTx (оптичен интернет) процентите са съответно 91,4 % и 84,4 % (вижте графиките) В част от графиките липсва информация за някои страни (вкл.България), защото съответната технология не се използва или защото събраните данни не са достатъчни за сравнение на резултатите .




  • Абсолютната стойност на средната скорост на теглене за всички страни и технологии е 19,47 Mbps в натоварените часове. Най-голяма скорост е отчетена при FTTx услугите – 41,02 Mbps. При кабелния интернет скоростта е 33,10 Mbps, докато xDSL услугите изостават значително със средно 7,2 Mbps. 
  • Скоростите на качване са по-близо до рекламираните стойности. В цяла Европа средната скорост на качване е 6,20 Mbps, което е около 88 % от рекламираната скорост. Най-голяма е скоростта при FTTx услугите – 19,8 Mbps. Това се дължи на факта, че много доставчици на FTTx услуги предлагат скорост на качване, която е много по-близо до скоростта на теглене. При кабелния и xDSL интернет са отчетени скромните съответно 3,68 Mbps и 0,69 Mbps.
Резултатите са получени чрез измервания в периода на най-голямо натоварване – от 19:00 до 23:00 часа (включително) в работни дни. Това са общите резултати за проучената извадка и те не отразяват действителната ситуация на пазара на широколентов интернет във всяка страна.

Търсят се доброволци

Това проучване ще продължи до края на 2014 г. и са планирани още две годишни измервания. Европейските потребители могат да измерят скоростта на своя интернет, като се присъединят към общност от доброволци от всички страни от ЕС, както и от Хърватия, Исландия и Норвегия. На избрани потребители ще бъде изпратено малко устройство, което да включат към своя модем или рутер. То ще извърши поредица от автоматизирани тестове, когато линията не се използва, и ще установи каква е скоростта и качеството на тяхната широколентова връзка. За повече информация вижте www.samknows.eu.


Какво трябва да знаем като потребители на итернет

Скоростите на широколентовите услуги се рекламират като „до ХХ Mbps“. Тази скорост се нарича „рекламирана“, „номинална“ или „обявена“ и това е скоростта, която виждаме в рекламите. Възможно е обаче да има значителни различия между рекламираната скорост и действителната скорост, която получават потребителите. Различията в скоростта на теглене между държавите от ЕС се дължат основно на технологиите, въведени до момента в тези страни.

Според проучвания между 27 % и 41 % от европейските интернет абонати твърдят, че тяхната скорост на теглене не съответства на посочената в договора им. Повече от половината абонати в ЕС твърдят, че понякога достъпът им до онлайн съдържание и приложения е затруднен поради недостатъчна скорост или капацитет.

Това е първото проучване на качеството на широколентовия интернет, при което се използва един и същ подход и са обхванати всички държави от ЕС, включително Хърватия, която съвсем скоро ще се присъедини към ЕС, както и Норвегия и Исландия. Проектът се ръководи от специализираната в измерването на качеството на широколентовия интернет компания SamKnows, която вече е осъществила подобни проекти в Обединеното кралство и САЩ.

Проучването е основано на методология, при която се използват хардуерни устройства и се получават най-точните и независими резултати за качеството на интернет без значение от технологията за достъп и начина на инсталиране на интернет връзката у дома. Тази методология е използвана и от националните регулаторни органи в САЩ, Обединеното кралство, Бразилия и Сингапур.

Първият етап на проучването бе извършен без участието на доставчици на интернет, но те са поканени да участват във втория етап и могат да пишат на адрес ec@samknows.com за повече информация.

Резултатите са измерени през март 2012 г. сред група от 9104 участници. Направени са общо 3 065 341 850 измервания в рамките на 75 978 173 уникални теста.


Полезни връзки




Нели Крус в Twitter

Полезна информация:Как да се информирате за правата си на пътник?

Европейската комисия обяви, че стартира кампания, чрез която да информира какви са правата на пътниците в ЕС. В рамките на кампанията бе създаден уебсайт, включващ всички видове транспорт. Уебсайтът е достъпен на всички официални езици на ЕС.

За повече информация вижте: http://ec.europa.eu/transport/passengers/index_en.htm
Уебсайта на Комисията Права на пътниците в ЕС.
Съществува и мобилно приложение за всички видове транспорт и за четири мобилни платформи: iPhone и iPad, Android, Blackberry и Windows Phone 7. Приложението е достъпно на 22 от езиците на ЕС. За всеки евентуален проблем приложението ви информира какви са правата на пътниците и към кого да се обърнете, за да подадете жалба.

петък, 28 юни 2013 г.

ЕК приветства избирането на тръбопровода ТАР



Днес ЕК чрез съобщение изрази задоволство от факта, че Консорциумът Шах Дениз ІІ е избрал тръбопровода, който да доставя директно газ от Каспийско море за Европа. В конкуренция с тръбопровода "Набуко", преминаващ през България, бе избран Trans-Adriatic Pipeline (TAP), който тръгва от границата на Гърция с Турция минава през Албания и достига до Италия. За съжаление при този избор България остава извън пътя на газа от Каспийско море до Европа, защото другият конкурентен път трябваше да доставя каспийския газ през България до Баумгартен – Австрия.
В съобщението на Комисията се споменава, че трябва да се засили работата по изграждането на липсващите интерконекторни връзки (например Гърция – България), за да може чрез  ТАР да се гарантират доставки от Каспийско море  и за другите части на Европа, най-вече за държавите от Югоизточна Европа.
ЕК обявява, че ще търси нови проекти за изграждане на нови тръбопроводи извън Европа, тъй като вноса на газ за Европа през годините ще се увеличава. Прогнозата е до 2030  обемът на вноса на газ в Европа да достигне 622 милиарда куб. метра при сегашни 526 милиарда куб. м.
Освен това ЕК твърди, че продължават и преговорите с потенциални доставчици на газ от целия регион, все с оглед да се гарантират нови обеми газ,  за да се диверсифицират доставките на синьо гориво за Европа.