събота, 24 август 2013 г.

Енергетика: Практически насоки за управление на претоварването на газопреносната мрежа


Агенцията за сътрудничество на регулаторните органи (АСЕР) публикува практически насоки, които са в допълнение на Насоките свързани с процедурите за управление на претоварването Congestion Management Procedures (CMP) .

Насоките са необвързващи за Националните регулаторни органи (НРО) и целят да ориентират регулаторите как по-лесно да идентифицират областите, които изискват хармонизиран подход между държавите-членки по отношение на процедурите за управление на претоварването (ПУП), както и да се избегне различното им тълкуване на национално равнище.

Процедурите за управление на претоварването са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 28 август 2012 г. и са в сила от 17 септември 2012 година.

За да се постигне успешно правоприлагане разпоредбите, включени в ПУП, изискват трансгранична координация и сътрудничество между националните регулаторни органи и операторите на преносни системи от различни държави-членки. НРО са длъжни да съобразят дейността си с изискванията на насоките и да осигурят пълно съответствие с тях. От регулаторите се очаква също да вземат предвид най-добрите практики на европейско равнище и да "се стремят да хармонизират процесите при изпълнението на насоките" (точка 7 от насоките ПУП).

От 24  август 2012  година за изменение на Приложение І към Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природент газ


Енергетика: Проучване относно прилагането на модела вход/изход при осигуряване на достъп на трети страни до газопреносната сисема



Регламент № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 изисква от операторите на преносни системи трябва да създадат т.н модел вход/изход за преносната газова система.
Прилагането на системата вход/изход цели да улесни достъпа на трети страни до газопреносната мрежа. Осигуряването на такъв достъп на практика реално ще развие и засили конкуренцията, тъй като ще се създадат ликвидни пазари на едро за природен газ. В тази връзка от особено значение е да се гарантира, че газът може да бъде търгуван независимо от местоположението му в системата.
Единственият начин да се направи това е чрез предоставяне на свобода за ползвателите на мрежата да правят самостоятелно заявки за входящ и изходящ капацитет, като по този начин преноса на газ се осъществява по зони, вместо по договорни пътеки. Тарифите за пренос не трябва да зависят от дължината на трасето. Следователно тарифата, определена за една или повече входящи точки, не следва да е обвързана с тарифата,  определена  за  една или повече изходящи точки, и обратното.
По този начин прилагането на модела вход/изход ще развива ефективната конкуренция на пазара, тъй като собствеността на газа може лесно да се смени. Този модел има предимства в сравнение с използвания модел от точка до точка, тъй като осигурява по-голяма гъвкавост за ползвателите на мрежата, гарантира им се недискриминационен достъп и в крайна сметка се насърчаване конкуренцията на пазара, която може да гарантира създаването на вътрешния пазар на ЕС за природен газ.
С оглед да направи анализ на развитието и прилагането на модела вход/изход по държави членки, и да установи дали съществуват пречки пред прилагането на модела в реални пазарни условия,  ЕК предприе проучване.
Проучването се състои от две части
-Част А прави оценка на начина и текущото състояние на прилагането  на модела вход/изход и дали това води до създаване на бариери пред  навлизането  на нови участници на пазара и възпрепятства трансграничната търговия с природен газ.
-Част Б от проучването прави оценка на потенциала за пазарна интеграция, въз основа на прилагането на анализ за приходи/разходи cost benefit analysis, спрямо три различни комбинации от пазарни области.

Повече за проучването

петък, 23 август 2013 г.

Ядрени отпадъци: България изостава с прилагането на Директивата за управление на радиоактивните отпадъци



Считано от 23 август 2013 г.,  влезе в сила


от 19  юли 2011  година

за  създаване  на  рамка  на Общността  за  отговорно  и  безопасно  управление  на  отработено  гориво  и радиоактивни  отпадъци.

С директивата  се  създава  рамка  на  Общността  за осигуряване  на  отговорно  и  безопасно  управление  на  отработено гориво и  радиоактивни  отпадъци,  за  да  се избегне прехвърлянето на  неоправдана  тежест  върху  идните  поколения.

С нея  се  гарантира, че държавите-членки  вземат подходящи национални мерки  за  постигането на  високо ниво на  безопасност на  управлението  на  отработено  гориво  и  радиоактивни  отпадъци с  цел  защита  на  работниците  и  на  населението  от  опасностите,

произтичащи  от  йонизиращи  лъчения.

България трябваше до 23 август 2013 г. да е въвела необходимите  законови,  подзаконови  и  административни  разпоредби,  за  да  се съобрази  с директивата.

По специално, в съответствие с изискванията на директивата България трябва:

  • Да изготви национална програма, която да включва планове с изработен конкретен график за изграждане на съоръжения за погребване на отработеното ядрено гориво както и описание на дейностите, необходими за прилагането на решенията за погребване, оценка на разходите и описание на схемите за финансиране. Те ще трябва да се актуализира редовно.След изработването на програмата, България има срок най-късно до 2015 г. да я нотифицира пред Европейската комисия. След като разгледа плана, Комисията може да поиска да се направят промени.
  • Да приеме, че стандартите за безопасност, изготвени от Международната агенция за атомна енергия са правно обвързващи.
  • Да осигури пълна прозрачност и да предоставя информацията за управлението на ядрените отпадъци на разположение на обществеността и работниците. На обществеността трябва да се предоставят и възможност да участват активно в процеса на вземане на решения.

Освен това, според изискванията на директивата, ще е необходимо България да кани периодично международни партньорски проверки, да обменя опит и да гарантира прилагането на най-високите стандарти при управлението на ядрените отпадъци. Тези партньорска проверки трябва да се правят най-малко на всеки 10 години.

В директивата се предвижда и възможността, две или повече държави-членки да изградят и използват съоръжение за погребване, разположено в една от тях. Износът за страни извън ЕС е разрешен при много строги и задължителни условия: Третата страна трябва да има окончателно хранилище в експлоатация в момента на доставка на отпадъците. Такова хранилище за високо радиоактивни отпадъци трябва да отговаря на високите международни изисквания за дълбоко геоложко хранилище. В момента напълно завършени дълбоки геоложки хранилища не съществуват никъде в света. Няма започнато строителство на подобни хранилища извън ЕС. Според анализи на Комисията строителството на геоложко хранилище отнема минимум 40 години.

Според вече съществуващите  директиви на ЕС, възможността за превоз на отработено гориво и радиоактивни отпадъци при износ в страните от Африка, Тихоокеанския и Карибския басейн, както и до Антарктида, вече е изрично изключена.

Комисията има задължението да  следи отблизо и да контролира внимателно прилагането на новата директива, по-специално напредъка, постигнат в изграждането на съоръжения за погребване на радиоактивни отпадъци и отработено гориво.


Енергетика: ЕК публикува списък с приоритетните мрежови кодекси за 2014 г.



В Официаленвестник на ЕС от 22 август 2013 г. ЕК публикува списък с приоритетните мрежови кодекси и насоки, които следва да се разработят и приемат през 2014 г.
Приемането на мрежови кодекси е задължение на ЕК, произтичащо от разпоредбите на Третия енергиен пакет и по специално член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 714/2009 („Регламент за електроенергията“) и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009 („Регламент за природния газ“)
На 4 февруари  2011 г. на Европейския съвет главите на държавите членки приеха амбициозната цел до 2014 г. да се изгради вътрешния енергиен пазар. Функционирането на единния енергиен пазар би било невъзможно, ако енергийните системи на държавите членки не работят в синхрон. Именно чрез прилагането на единни мрежови кодекси може да се постигне свободно преминаване на потоците енергия (електрическа, природен газ) между държавите членки, което да гарантира конкуренцията на пазара
През 2013 г. ЕК публикува първия годишен списък  сприоритетни мрежови кодекси, а сега предлага списък за приоритетно изготвяне на мрежови кодекси през 2014г.

За разработването на хармонизирани правила за електроенергията Комисията определя следния годишен списък на приоритети за 2014 г.

—правила  за  предоставяне  на  преносен  капацитет  и  за управление  на претоварването,  включително  за  управление на  пазарите  за  ден  напред  и  в рамките  на  деня,  включително за  изчисляване  на  капацитета (приемане  от  Комисията);
—правила  за  присъединяване  към  мрежата;
—правила  относно  изискванията  към  енергопроизводителите (приемане  от  Комисията);
—правила  за  присъединяване  на  оператори  на  разпределителни  системи  и  за  присъединяване  на  промишлени потребители  към  мрежата (приемане  от  Комисията);
—правила  за  присъединяване  към  мрежата  на  системи  за постоянен  ток  с  високо  напрежение (завършване  на мрежовия  кодекс  и  начало  на  етапа  на  приемането  от
Комисията);
—правила  за  експлоатацията  на  системата;
—правила  за  експлоатационната  сигурност (приемане  от Комисията);
—правила  за  планирането  и  графиците  на  експлоатацията (приемане  от  Комисията);
—правила  за  регулиране  на  честотата/товарите  и  за  съответните  резерви (приемане  от  Комисията);
—правила  за  изисквания  и  процедури  при  аварии (завършване  на  мрежовия  кодекс  и  начало  на  етапа  на приемането  от  Комисията);
—правила  за  балансиране,  включително  правила  за  резервни мощности  във  връзка с  мрежовите  потребности (приемане от  Комисията);
—правила  за  дългосрочно (предварително)  предоставяне  на преносен  капацитет (приемане  от  Комисията);
—правила  за  хармонизирани  структури  на  тарифите  за  пренос (определяне  на  обхвата  от ACER  с  цел  изготвяне  на  рамкова насока.

Комисията  определя  следния  годишен  списък  на  приоритети  за 2014  г. за пазара на природен газ:

—правила  за  оперативната  съвместимост  и  обмена  на  данни (приемане  от  Комисията);
—правила  за  хармонизирани  структури  на  тарифите  за  пренос (изготвяне  на  мрежов  кодекс  от ENTSOG);
—правила  за  общоевропейски,  основан  на  пазарен  подход  към предоставянето  на „новоизграден“  капацитет  за  пренос  на  газ (изготвяне  от ACER  и ENTSOG  на  изменение  на  мрежовия кодекс  за  механизмите  за  предоставяне  на  преносен  капацитет,  както  и  включване  на  съответните  тарифни  правила в  мрежовия  кодекс  за  структурите  на  тарифите  за  пренос);
—правила  за  търговия,  свързани  с  техническите  и  оперативните  разпоредби  за  услуги  за  достъп  до  мрежата  и  за балансирането  на  системите (определяне  на  обхвата  от ACER,  за  да  се  установи  дали  са  необходими  обвързващи правила  в  ЕС  за  по-нататъшното  хармонизиране  при  разработване  на  продукти  за  преносен  капацитет  и договори  с  оглед  твърдите  ограничения  при предоставянето или  вторичните  пазари,  като  се  отчита  прилагането  на  насоките  за  процедурите  за  управление  на  претоварването  и  мрежовите  кодекси  за  механизмите  за  предоставяне  на  капацитет  и  за  балансиране).