събота, 14 декември 2013 г.

Енергетика: Каква ще е ролята на ЕК в преговорите с Русия по споразумението за „Южен поток“


За срещата на енергийните министри от държавите – членки, подписали двустранни споразумения с Русия за изграждане на територията им на газопровода „Южен поток“, с комисар Йотингер получихме информация както от  изказванията на министър Стойнев, така и от пресконференцията на комисар Йотингер.
От изказването на министър Стойнев стана ясно, че ЕК е изпълнила искането на България да стане „водеща в преговорите с Русия“, докато комисар Йотингер заяви, че ЕК може „да е адвокат“ на страните в преговорите им с Русия като  даде съвет как договорите трябва да се приведат в съответствие с европейското законодателство.
По повод на тези изказвания в публичното пространство започнаха различни тълкувания за това как и доколко ЕК може да се намесва в двустранните преговори и може ли изцяло да измести държавите-членки  от преговорния процес.
Отговор може да се даде отново с действащото европейско законодателство в областта на енергетиката.
От 16 ноември 2012 г. е в сила Решение №994/2012 на Европейския парламент и Съвета, което въведе механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката.
Решението бе прието въз основа на Член 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), които изисква държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Поради това свое задължение България като държава членка би следвало да избягва или да отстранява всякакви несъответствия между правото на Съюза и международните споразумения, сключени между нея и трети държави.
Още тогава писах, че това решение засяга директно споразумението на България за изграждане на „Южен поток“. Според мен ако България навременно беше направила консултация с ЕК и беше се съобразила с тях нямаше да има днешните проблеми.
Решението бе прието, за да се гарантира, че държавите членки ще работят активно за изграждане на единния енергиен пазар на Съюза и ще спазват европейското енергийно законодателство. Тъй като Европа и отделните държави членки са силно зависими от вноса на енергийни ресурси, изключително важно е този внос да се урежда изцяло от правилата за създаване на вътрешния енергиен пазар. Защото неправилното функциониране на вътрешния енергиен пазар поставя Съюза в уязвимо и неизгодно положение по отношение на сигурността на енергийните доставки и намалява потенциалните ползи на този пазар за европейските потребители и промишленост. Целта е да се създаде висока степен на прозрачност по отношение на споразуменията между държавите членки с трети страни в областта на енергетиката. Тази прозрачност е от полза и цели постигането както на по-тясно сътрудничество в рамките на Съюза в областта на външните отношения, свързани с енергетиката, така и на дългосрочните цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката, климата и сигурността на енергийните доставки.
С Решението се създава нов механизъм за обмен на информация, които на практика гарантира по голяма прозрачност при междуправителствените споразумения между държавите членки с трети страни, които имат последици за вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза, тъй като тези два въпроса са неразривно свързани. Изпълнението на разпоредбите на решението зависи изключително от поведението на държавите – членки. Те следва да отговарят за първоначалната оценка на това, дали дадено междуправителствено споразумение или друг текст, към който изрично препраща дадено междуправителствено споразумение, има последици за вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза, а когато се породят съмнения; държавите членки следва да се консултират с Комисията. Механизмът за обмен на информация обхваща всички междуправителствени споразумения, които имат последици за доставките на газ, нефт или електроенергия чрез трайно установена инфраструктура или които имат последици за количеството енергия, внасяно в Съюза.
Според заложените срокове в решението всяка държава членка трябва до месец февруари 2013 г. да изпрати на Комисията всички сключени или в процес на преговори споразумения с трети страни в областта на енергетиката. Ако Комисията, след първата си оценка, има резерви относно съвместимостта на представените й споразумения с правото на Съюза, и по-специално с правото на Съюза в областта на конкуренцията и със законодателството на Съюза относно вътрешния енергиен пазар, то тя информира заинтересованите държави членки за това в срок от 9 месеца от получаване на споразуменията.
От говорителя на комисар Йотингер, Марлене Холцнер стана ясно, че през месец февруари ЕК е изискала споразуменията и след 6 месеца през месец август 2013 г. България е била уведомена за установени несъответствия между споразумението за „Южен поток“ и европейското енергийно законодателство.
Явно тези препоръки не са спазени от България, което доведе и до заплаха от санкции, които се предвиждат в договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за всяка държава-членка, която не спазва европейското законодателство.


Сега след проведената среща с комисаря по енергетика, явно в преговорите с Русия  ще се приложи чл. 5 от Решението, но в този случай ЕК не замества държавата – членка в преговорите, а участва като наблюдател и „адвокат“ по въпросите дали се спазва европейското законодателство. Комисията може да участва в преговорите като наблюдател и да дава насоки, как да се избегне нарушаването на европейското законодателство, но не и директно да  сключва споразумение от името на  държавата-членка. България трябва да си свърши черната работа и да се подготви за тежки преговори с Русия.

Чл. 5 гласи:
Съдействие от Комисията
Когато дадена държава членка изпрати на Комисията уведомление за преговори съгласно член 3, параграф 3, тази държава членка може да поиска съдействие от Комисията за тези преговори.
Комисията може да участва в преговорите като наблюдател по искане на заинтересованата държава или по искане на Комисията и с писменото съгласие на съответната държава членка.
Когато Комисията участва в преговорите като наблюдател, тя може да предостави на заинтересованата държава членка насоки как да се избегне несъвместимостта на междуправителственото споразумение или изменението, предмет на преговорите, с правото на Съюза.

Чл. 3 пораграф трети гласи:
Преди или по време на преговорите с трета държава по междуправителствено споразумение или по изменение на действащо междуправителствено споразумение дадена държава членка може писмено да информира Комисията за целите на преговорите и разпоредбите, които са предмет на преговорите, като може да съобщи на Комисията и всякаква друга информация от значение. Когато държавата членка изпрати на Комисията такова уведомление за преговори, заинтересованата държава членка информира редовно Комисията за хода на преговорите.

Заинтересованата държава членка посочва на Комисията дали представената съгласно първа алинея информация може да бъде обменяна с всички останали държави членки. В случай че информацията може да бъде обменяна, Комисията предоставя на всички държави членки достъп до получената информация в защитен електронен формат, освен до поверителните части, определени в съответствие с член 4.


Няма коментари:

Публикуване на коментар