събота, 11 януари 2014 г.

Как ще се прилагат правилата за конкуренция в селското стопанство



От началото на 2014 г. се прилагат новите принципи на Общата селскостопанска политика (ОСП) в Европа. Един от стълбовете на тази политика е селското стопанство на държавите на ЕС да се развива в условията на пазарни отношения. Фермерите от всички страни от ЕС вече се конкурират на Единния пазар на Съюза и затова е изключитнелно важно да им се гарантират еднакви условия и безпроблемно функциониране на пазара
Чрез прилагането на ОСП Европа си поставя за цел да стимулира балансираното и устойчиво развитие на сектора. Стремежът е чрез въвеждане на пазарните отношения да се подобри конкурентоспособността на сектора на международния пазар. Освен това целта е да се защити земеделието и опазването на климата във всички региони на ЕС, да се постигнат достойни доходи за земеделските стопани, да се гарантира качество на селскостопанските продукти и справедливи цели за потребителите в целия Съюз.
ОСП си поставя амбициозната цел да отчита обществените блага, биологичното разнообразие, опазването на почвите, ефективното от гледна точка на ресурсите управление на водите и горите и устойчиво развитие, основано на образоване, знания и новаторство. ОСП също трябва да  гарантира по добра координация и съгласуваност между политиката на сближаване,  общата селскостопанска политика и политиката на конкуренция.
За да подпомогне държавите членки при въвеждане на пазарните отношения в селското стопанство, в края на декември в Официален вестник на ЕС бе публикуван новият регламент за организация на селскостопанските пазари, който изброява механизмите за управление на пазарите по групи селскостопански продукти, но също така и определя ролята на органите по конкуренция на държавите членки и начина на прилагане на правилата за конкуренция при производството и реализацията на различните групи селскостопански продукти.
С новия регламент  се  установява  обща  организация  на пазарите  на  селскостопански  продукти, разпределени  в  следните  сектори,  (посочени  в приложение I на регламента).
a)  зърнени  култури,  част I
б)  ориз,  част II;
в)  захар,  част III;
г)  сух  фураж,  част IV;
д)  семена,  част V;
е)  хмел,  част VI;
ж)  маслиново  масло  и  трапезни  маслини,  част VII;
з)  лен  и  коноп,  част VIII;
и)  плодове  и  зеленчуци,  част IX;
й)  преработени  плодови  и  зеленчукови  продукти,  част X;
к)  банани,  част XI;
л)  вино,  част XII;
м)  живи  дървета  и  други  растения,  луковици,  корени  и  други подобни,  рязан  цвят  и  декоративна  растителност,  част  ХIII;
н)  тютюн,  част XIV;
о)  говеждо  и  телешко  месо,  част XV;
п)  мляко  и  млечни  продукти,  част XVI;
р)  свинско  месо,  част XVII;
с)  овче  месо  и  козе  месо,  част XVIII;
т)  яйца,  част XIX;
у)  птиче  месо,  част XX;
ф)  етилов  алкохол  от  земеделски  произход,  част XXI;
х)  пчелни  продукти,  част XXII;
ц)  копринени  буби,  част XXIII;
ч)  други  продукти,  част XXIV.
Правилата за конкуренция следва да се прилагат по отношение на производството и търговията с изброените групи селскостопански продукти само доколкото това е решено от Европейския парламент и Съвета в рамките на член 43, параграф 2, и в съответствие с процедурата, предвидена там, като се вземат предвид целите, посочени в член 39 от ДФЕС.
Цели на Общата селскостопанска политика според член 39 от ДФЕС
а) да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максималното използване на производствените фактори, по-специално на работната сила;
б) по този начин да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата,осъществяващи тази дейност;
в) да се стабилизират пазарите;
г) да се гарантира снабдяването;
д) да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.
2. При изработването на Обща селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се взема предвид:
а) специфичният характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони;
б) необходимост да се извършват постепенно подходящите промени;
в) фактът, че в държавите-членки селското стопанство представлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло.
За постигане на тези цели се създава обща организация на селскостопанските пазари. Тази организация приема една от следните форми, в зависимост от съответния продукт:
а) общи правила на конкуренцията;
б) задължителна координация на организираните по различен начин национални пазари;
в) организация на европейския пазар.
Общата организация на селскостопанските пазари поставя акцента върху създаването и развитието на организациите на производителите. Тези организации ще имат ключова роля за развитието на пазарните отношения в сектора на селското. В регламента са разписани условията, при които организациите на земеделски стопани или организации на производители  или  техни  асоциации,  ще могат  съвместно да произвеждат  или  предлагат  на  пазара  селскостопански  продукти  или  пък да използват  обща техническа  база. В същото време упражняването на съвместните дейности не трябва да води до изключване на конкуренцията или до застрашаване  постигането на  целите,  залегнали  в  член 39  от  ДФЕС. Тези  дейности  не  следва да водят  до  разделяне  на  пазарите,  да засягат  стабилното функциониране  на пазара,  да не  изкривяват  или  елиминират конкуренцията, да не  водят  до фиксиране  на  цени  или  квоти и  да не  създават  дискриминация. Следователно  съществуващите  правила  относно  определението  и  признаването  на  организациите  на  производители,  техните  асоциации  и  междубраншовите организации следва да бъдат хармонизирани, рационализирани и  разширени,  за  да  се  предвиди  за  някои сектори  евентуално  признаване  при  поискване  въз основа  на  устав,  създаден  в  съответствие  с  новия регламент.  По-специално  критериите  за  признаване  и уставът  на  организациите  на  производители  следва  да гарантират,  че  такива  структури  са  формирани  по инициатива  на  производителите  и  се  контролират  в  съответствие  с  правила,  които  позволяват  на  членуващите производители  да  контролират  по  демократичен  начин своята  организация  и  нейните  решения.
Целта на ОСП е организациите  на  производители  и  техните  асоциации да  играят  полезна  роля  при  концентриране  на доставките,  до подобряване  на  предлагането  на  пазара, планирането  и  съобразяването  на  производството  с търсенето. С дейността си те могат да доведат до оптимизиране  на  производствените  разходи и  стабилизиране  на  цените  на  производителите. Чрез тях следва да се стимулират научните   изследвания,  да се насърчават  най- добрите практики, които да допринесат за укрепване  на  позицията  на  производителите  в  хранителната  верига.
Създаването на междубраншови  организации също следва  да  играят  важна при  създаването  на  условия  за  диалог  между  участниците  във  веригата  на  доставка,  както  и  за  насърчаване на  най-добрите  практики  за прозрачност  на  пазара.
С разпоредбите разписани в регламента се хармонизират,  рационализират  и  разширяват правилата  относно  определението  и  признаването  на  организациите  на  производители,  техните  асоциации  и  междубраншовите  организации.  Изброени са критериите  за  признаване  и изискванията към уставите  на  организациите  на  производители. Чрез прилагането на тези критерии  и изисквания следва  да се гарантира,  че  тези структури  са  формирани  по инициатива  на  производителите  и  се  контролират  в  съответствие  с  правила,  които  позволяват  на  членуващите производители  да  контролират  по  демократичен  начин своята  организация  и  нейните  решения.
За да се избегнат противоречия при прилагането на правилата за конкуренция и постигането на целите на ОСП в регламента е посочено, че е необходимо тясно сътрудничество между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки.
Под „органи на конкуренция“ се има предвид органите опрeдeлени от държавите членки в съответствие с чл. 5 от Регламент 1/2003 г. на Съвета. За България това е Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Освен  това  приетите насоки  от  Комисията, свързани с разяснения за прилагането на правилата на практика могат да се използват като подходящ  инструмент за  ориентиране  на  предприятията и  другите  засегнати  участници.
С  оглед  на  специфичните  особености на  селскостопанския сектор  и  неговата  зависимост  от  правилното  функциониране  на  цялата  верига  производител/преработвател/търговец на едро/търговец на дребно при предлагането  на  храни е от значение как и доколко ефективно се прилагат правилата  за  конкуренцията  по  цялата верига,  която  може  да  се  отличава  с  висока  концентрация, особено на нивата надолу по веригата (downstream) пазарите.
ПРАВИЛА  ЗА  КОНКУРЕНЦИЯ
В член 206 от регламента са дадени насоките  на  Комисията  за  прилагане  на  правилата  за  конкуренция  към  селското  стопанство
В съответствие  с  член 42  от  ДФЕС,  членовете 101—106  от  ДФЕС и  разпоредбите  за  тяхното  прилагане  се  прилагат,  при  спазване на  членове 207—210  от  регламента,  към  всички споразумения,  решения  и  практики,  посочени  в  член 101, параграф 1  и  член 102  от  ДФЕС,  които  се  отнасят  до производството  или  търговията  със  селскостопански  продукти.
Освен това в регламента изрично се посочва, че Комисията  и  компетентните  органи  по конкуренция на  държавите  членки следва да прилагат  правилата  за  конкуренция  на  Съюза  в  тясно  сътрудничество, за  да  се  гарантира функционирането  на  вътрешния  пазар  и еднаквото  прилагане  на  правилата  за  конкуренция  на  Съюза.
Предвидено е Комисията  по  целесъобразност  да публикува  насоки,  с които  да  подпомага националните компетентни органи по конкуренция,  както  и предприятията при прилагане на правилата за конкуренция.
В чл. 207 от регламента е дадено определение за „съответен  пазар“, което съответства на приложимото конкурентно право в Съюза.
Определението  не се различава от дефиницията за „съответен пазар“ използвана за останалите сектори от икономиката.
Съответен  пазар
Определението  за  съответен  пазар  позволява  да  се  установи  и определи  периметърът,  в  който  се  осъществява  конкуренцията между  предприятията  и  който  обхваща  две  кумулативни  измерения:
а)  съответен продуктов пазар:  за целите на настоящата  глава, под „продуктов  пазар“  се  разбира  пазарът,  обхващащ  всички продукти,  които  се  приемат  за  взаимозаменяеми  или заменими  от  потребителя  поради  техните  характеристики, цената  им  и  употребата,  за  която  са  предназначени;
б)  съответен  географски  пазар:  за  целите  на  настоящата  глава, под „географски  пазар“  се  разбира  пазарът,  обхващащ  територията, на  която  съответните предприятия  са  включени  в предлагането  на  съответни  продукти,  на  която  условията  на конкуренция  са  достатъчно  хомогенни  и  която  може  да бъде  разграничена  от  съседните  географски  области  именно защото  условията  на  конкуренция  в  тази  територия  чувст­ вително  се  различават.“
В член 208 от регламента е дадено определение за
„Господстващо  положение
За  целите на  настоящата  глава,  под „господстващо положение“  се разбира ситуацията,  при  която  дадено  предприятие  се  намира  в положение  на икономическо  надмощие,  което  му  дава възможност  да  възпрепятства поддържането  на  действителна конкуренция  на  съответния  пазар,  като  му позволява  да  бъде независимо  в  значителна  степен  спрямо  неговите  конкуренти, неговите  клиенти  и  в  крайна  сметка  спрямо  потребителите.“
Какви са изключенията, при които не се прилага забраната за споразумения.

В чл. 209 от регламента са посочени и изключенията, при които не се прилага чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Изключения са предвидени за  споразуменията, решенията  и  съгласуваните  практики  на  земеделските  стопани, асоциациите на  земеделските  стопани или  асоциациите на  такива асоциации  или  организациите  на  производителите,  признати съгласно  член 152  от  регламента,  или  асоциациите на  организации  на  производителите,  признати  съгласно  член 156  от  регламента,  които  се  отнасят  до производството  или  продажбата  на  селскостопански  продукти или  използването  на  общи  съоръжения  за  съхранение, обработка  или  преработка  на  селскостопански  продукти,  освен ако  по  този  начин  се  застрашава  постигането  на  целите, залегнали  в  член 39  от  ДФЕС.
Тези изключения не се прилагат  за  споразуменията, решенията  и  съгласуваните  практики,  които  пораждат  задължението  за  налагане  на  идентични  цени  или  чрез  които  се изключва  конкуренцията.
При  всяко  производство  на  национално  равнище  или  на равнището  на  Съюза  във връзка с  прилагането  на  член 101  от ДФЕС  тежестта  на  доказване  на  нарушение  на член 101, параграф 1  от  ДФЕС  се  носи  от  страната  или  органа,  който твърди,  че  е налице  нарушение.  Страната,  която  иска  да  се ползва  от  предвидените освобождавания,  носи  тежестта  на  доказване,  че  условията за освобождаване  са  изпълнени.“
В съответствие с чл. 210 от регламента член 101, параграф 1 от ДФЕС не се прилага също за  споразуменията,  решенията  и  съгласуваните  практики  на  междубраншови  организации,  признати  съгласно  член 157,  параграф 1 от  регламента  регламент,  които са с  предмет  на осъществяване  на  дейностите изброени  в  член 157,  параграф 1,  буква  в)  и  за  сектора  на млякото  и  млечните  продукти -  в  член 157,  параграф 3,  буква в)  от  регламента,  а  за  сектора  на  маслиновото масло  и трапезните  маслини  и  сектора  на  тютюна —  в  член 162  от регламента.

Тук е може би мястото, с оглед на последните проблеми при изкупуването на тютюна и лансираните разнопосочни идеи за директна намеса на държавата при изкупуването на    тютюна, чрез определяне на минимални цени за изкупуване на тютюна, да посоча, че в регламента е приет точно обратния подход. А той е,  да се прилага и развива пазарният подход. Държавата следва да подпомага организирането на производителите на тютюн в браншови организации, чрез които те да придобият необходимата им пазарна сила, за да могат да са равнопоставени при преговорите с изкупвачите по отношение на изкупните цени, качеството и др. търговски условия. Нещо повече, в регламента изрично се посочва (чл. 162 от регламента), че държавата следва да стимулира създаването и на междубраншови организации в сектора на тютюна, които да изпълняват освен заложените специфични цели в чл. 157, параграф 1, буква в) от регламента, но също така да включват поне  една  от  следните  цели:
а)  концентриране  и  координиране  на  доставките  и  предлагането на  пазара  на  продуктите  на  техните  членове;
б)  приспособяване  едновременно  на  производството  и  преработвателната  дейност  към  изискванията  на  пазара  и  подобряване на  продуктите;
в)  насърчаване  на  рационализацията  и  подобряването  на производството  и  преработвателната  дейност.

В регламента е заложено и изискването за уведомление на Комисията за  споразуменията, решенията и  съгласуваните  практики,  които подлежат на освобождаване от прилагането на чл. 101, параграф 1. Ако в срок от два месеца  след  получаване  на  цялата  изискана информация  Комисията  не  установи,  че  тези  споразумения,  решения  или  съгласувани  практики  са  несъвместими с  правилата  на  Съюза те могат да се прилагат. Те не могат  да  бъдат  въведени  в  действие преди  изтичане  на  двумесечния  срок.
Когато  Комисията  установи,  че  споразуменията,  решенията  и съгласуваните  практики,  посочени  в  параграф 1 са  несъвместими с правилата на Съюза,  тя излага констатациите си, без да прилага процедурата  по  член 229,  параграф 2  или 3 от регламента.

Споразуменията,  решенията  и  съгласуваните  практики  се обявяват  при  всички  случаи  за  несъвместими  с  правилата за конкуренция  на Съюза,  ако:
а)  могат  да  доведат  до  разделяне  под  каквато  и  да  е  форма  на пазарите  в  рамките  на  Съюза;
б)  могат  да  засегнат  правилното  функциониране  на  организацията  на  пазара;
в)  могат  да  предизвикат  нарушения  на  конкуренцията,  които  не са  от  съществено  значение  за  постигане  на  целите  на  ОСП, които  преследват  с  дейността  си междубраншовите  организации;
г)  включват  определяне  на  цени  или  определяне  на  квоти;
д)  могат  да  породят  дискриминация  или  да  премахнат  конкуренцията  по  отношение  на  значителен  дял  от  съответните продукти.

Правила  за  държавна  помощ
Правилното  функциониране  на  вътрешния  пазар  би  било изложено  на  риск при  отпускането  на  национална  помощ. Ето  защо  разпоредбите  на (членове 107—109 от ДФЕС)  относно  държавната помощ  се  прилагат  и  по отношение  на  селскостопанските  продукти.  Въпреки  това в  определени  случаи  се  допускат  изключения.  В случаите,  когато  съществуват  такива  изключения, Комисията  ще  изготвя  списък  на съществуващи,  нови  или  предвиждани  национални помощи,  ще изпраща  съответна  информация  до държавите  членки  и  ще  предлага  подходящи  мерки.

В регламента е предвидено и задължение за докладване. Комисията има задължение да представи  доклад  на  Европейския  парламент  и  на Съвета до 31  декември 2017  г.  относно прилагането  на  правилата  за конкуренция  по  отношение  на  селскостопанския  сектор  във всички  държави  членки,  по-специално  относно  прилагането на членове 209  и 210  и  на  членове 169, 170  и 171  в  засегнатите  сектори:

от 17  декември 2013  година  за  установяване  на  обща  организация  на  пазарите  на  селскостопански  продукти  и  за  отмяна  на  регламенти (ЕИО) № 922/72,  (ЕИО) № 234/79,  (ЕО) № 1037/2001  и (ЕО) № 1234/2007.

Освен регламента за общата организация на пазарите в Официален вестник са публикуване още три регламента, които оформят законодателния пакет за ОСП.


от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета



от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета

от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета
Публикувано е също решение, с което се създава рамката, чрез която ще се осъществява диалога с европейските граждани по въпроси свързани с прилагането на общата стопанска политика в държавите членки.
 РЕШЕНИЕ  НА  КОМИСИЯТА
от 16  декември 2013  година  за  създаване  на  рамка  за  граждански  диалог  по  въпроси,  обхванати  от  общата  селскостопанска политика,  и  за  отмяна  на  Решение 2004/391/ЕО 





 
 



Няма коментари:

Публикуване на коментар