понеделник, 28 април 2014 г.

Енергетика: Ще тече ли газ от Словакия към Украйна?



Европейската комисия съобщи, че днес в Братислава е подписан Меморандум за разбирателство (МР) между словашкия премиер и министъра на енергетиката на Украйна в присъствието на председателя на Европейската комисия Барозо. В преговорите между двете страни Комисията е участвала като посредник. С меморандумя се поставя началото на движението на газовите потоци от Словакия към Украйна. Освен подписването на МР се предвижда съответните оператори на газопропреносните системи  - словашката компания Eustream и украинската компания Ukrtransgaz – да подпишат Рамково споразумение за взаимно свързване, с което да се уредят техническите подробности насвързването.

Според ЕК с подписването на меморандума се прави важна първа стъпка към диверсифициране на източниците на доставка на природен газ за Украйна, за по-голяма енергийна сигурност в Източна Европа и в ЕС като цяло.

В момента Украйна може да доставя газ от Полша и Унгария. Миналата година страната е внесла 2 милиарда кубически метра газ от  държави-членки на ЕС.

С подписаното днес споразумение ще може да се подава газ от Словакия до Украйна и по този начин се укрепват връзките между енергийния пазар на ЕС и Украйна. Газът  през Словакия ще донесе значителна допълнение към обемите, които Украйна вече внася от Унгария и Полша. В същото време Украйна, като член на Енергийната общност, се ангажира да предприеме бързи стъпки по привеждане на правната и регулаторната си рамка в съответствие със законодателството на ЕС в областта на за енергетиката.

Въз основа на Меморандума за разбирателство ще се модернизира съществуващ и неизползван газопровод  Vojany в Veľké Kapušany на словашката страна. През този тръбопровод от есента на 2014 г. ще могат да минават 22 милиона кубически метра от Словакия до Украйна, което съответства на около 8 милиарда кубически метра годишно.
Успешното осъществяване на  движението на газовите потоци от ЕС към Украйна ще позволи на страната да прави доставки на газ на конкурентни цени от различни източници на газ: например норвежки газ или втечнен природен газ (LNG) от световните пазари. Като член на Енергийната общност, Украйна гарантира, че ще прилага законодателството в областта на вътрешния енергиен пазар на ЕС. Сближаването на украинската правна и регулаторна рамка е предпоставка за по-високо доверие на инвеститорите и би могло да доведе до по-добро използване на огромната газова инфраструктура на Украйна, например по отношение на капацитета за съхранение.
 


петък, 25 април 2014 г.

ЕurActiv: България и Комисията изгубени в превода за Южен поток



Надеждата, че след срещата на енергийния  министър на България и комисаря по енергетика на ЕК проблемите около Южен  поток постепенно ще се разрешат, отново е напразна.

Точно обратното!  Поне за страничните наблюдатели, въпросът  около това дали ще се строи Южен поток и ще отговаря ли той на европейското законодателство, става все по-неясен.

Този извод се налага и от факта, че след срещата двете страни България и ЕК дават коренно различни интерпретации на разговорите.

Това разминаване добре е илюстрирано в статията на EurActiv озаглавена „България и Комисията изгубени в превода за Южен поток“

В статията се коментира резултата от срещата (24 април) на министър Драгомир Стойнев с комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер и това, че двете страни са дали коренно различни тълкувания на проведените разговори, свързани с изграждането на Южен поток.

В статията се посочва, че след срещата в изказване пред журналисти министър Стойнев обявява, че  Южен поток няма да бъде спрян и отхвърля призивите на Европейския парламент за замразяване на проекта. Става въпрос за резолюцията на Европейския парламент, с която се препоръчва спирането на строежа газопровода Южен поток и се прави препоръка ЕС  да направи усилие и да осигури доставчици на газ, различни от Русия. Цитира се още изказването на министъра, че воденото от социалистите правителство е ентусиазиран поддръжник на Южен поток, и то няма да позволи да бъде „саботиран“ реализацията му от дясноцентристката опозиция. Посочва се, че Стойнев, както и лидера на Българската социалистическа партия Сергей Станишев са обявдили, че изграждането на Южен поток ще започне през юни, както е планирано.

По нататък в статията се дават подробности за промените в енергийния закон, чиято цел е да се изключи морската част от газопровода от европейското енергийно законодателство  като Южен поток се счита за междусистемна връзка, а не газопровод. По този начин се облагодетелства проекта, тъй като той ще бъде освободен от действието на третия енергиен пакет, който има за цел  либерализацията на енергийния сектор  в ЕС.

Цитира се също изказването на министър Стойнев пред българското национално радио, че изграждането на Южен поток може да започне, макар и с наличните правни проблеми, свързани с междуправителственото споразумение между България и Русия, които все още не са решени.

В статията също се посочва и позицията на Комисията от месец декември миналата година, в която тя изразява  становище, че всички двустранни споразумения  за изграждането на Южен поток, подписани между Русия и България , Сърбия, Унгария , Гърция, Словения , Хърватия и Австрия, са в нарушение на правото на ЕС и трябва да бъдат предоговорени от нулата.

По отношение на позицията на Комисията след проведения разговор в статията се посочва, че обясненията на министър Стойнев не са убедили Комисията, че няма проблем относно строежа на Южен поток. EurActiv цитира говорителя на Йотингер, Сабине Бергер, която е посочила, че опасенията на Комисията по отношение на предложението за изменение на енергийния  закон се отнасят до изричното изключване от Третия енергиен пакет на Южен поток в морската част, което България нарича "газопровод в морето".

"Дължината на участъка до брега на " газопровода в морето" е без значение за оценката на Комисията на предложените изменения по отношение на тяхната съвместимост с директивата за газ" отбелязва говорителят, имайки предвид очевидно въпросът за цитираните от министъра пред пресата, "че разстоянието е 2 км, а не  20 км".

Говорителят на комисаря по енергетика отново посочва, че Комисията е загрижена не само от предприетите промени на енергийния закон, но и за Междуправителственото споразумение, сключено между България  и Русия за Южен поток, което е в противоречие с правото на ЕС.

EurActiv твърди, че има информация за писмо на Комисията от 14 август 2013 г., изпратено до българските власти, в което подробно се прави анализ на проблемите произтичащи от споразумението между България и Русия. Документът се състои от шест страници и е адресиран до българския заместник-министър на енергетиката по това време Евгения Харитонова. Посочва се, че на това писмо изобщо не е дадена публичност, въпреки натиска за разкриването му от страна на някои депутати в българския парламент.

Като отделен проблем се посочва, че се нарушават правилата на ЕС за енергийния пазар, тъй като според тях производителите на газ не трябва едновременно да притежават и преносните мрежи.

В статията са систематизирани три групи проблеми, които са общи за всички седем споразумения и са били посочени в цитираното писмо.

Проблемите с европейското енергийно и конкурентно законодателство възникват от това, че:

  • България се ангажира да осигури най-благоприятен данъчен режим за Газпром, което според Комисията е в нарушение на правилата за конкуренция на ЕС, по конкретно правилата за държавните помощи;
  • В междуправителственото  споразумение се постановява,  че български и гръцки фирми ще бъдат подизпълнители и освен това предпочитание ще се дава на компании от България и Русия, което е срещу правилата за конкуренция на ЕС;
  • Междуправителственото споразумение предвижда, че тарифите за пренос по газопровода ще се определят „от дружеството", което е в противоречие с правомощията на националния регулаторен орган, който в съответствие с правото на ЕС трябва да одобрява тарифите за пренос.

Накрая в статията се цитира говорителят на комисаря: "Ако газопроводът Южен поток бъде построен в нарушение на правото на ЕС, включително за обществените поръчки, или ако той бъде управляван в нарушение на законодателството на ЕС, Комисията ще предприеме необходимите стъпки, за да гарантира прилагането на законодателството на ЕС.

вторник, 22 април 2014 г.

Енергетика: Писмото на президента Барозо до президента Путин



Европейската комисия (ЕК) публикува текста на писмото на председателя на ЕК, Барозо в отговор на писмото на президента Путин, изпратено на 10 април до няколко държави членки на ЕС и трети държави по повод кризата в Украйна и доставките на природен газ от Русия.

Отговорът е изготвен от името на Европейския съюз след консултации и получен мандат от всички 28 държави-членки.

В отговора се посочва, че на първо място отношенията в енергетиката трябва да се основават на принципа на взаимност, прозрачност, безпристрастност, недопускане на дискриминация, отвореност към конкуренция и продължаване на сътрудничеството за осигуряване на равни условия за безопасна и сигурна доставка и транзит на енергия. В този контекст в писмото се признава, че е необходимо спешно да се проведе структуриран и всеобхватен диалог по въпросите, свързани с Украйна, газовите дългове и цените. Също се посочва, че сътрудничеството между Европейския съюз и Руската федерация в областта на енергетиката се основава на общи интереси, от което следва, че залогът е в потвърждаването на надеждността на Руската федерация като доставчик на газ.

В писмото се посочва, че намерението на Газпром да изисква от Украйна предварително заплащане на  природния газ може да доведе до прекъсване на доставките в Европейския съюз. Освен това в писмото се припомня, че договорите за доставка на природен газ за Европа са сключени между европейски компании и Газпром. Поради това Газпром има отговорността и задължението да гарантира необходимите обеми природен газ, договорени в договорите за доставка на природен газ. Барозо напомня, че ЕС многократно е заявявал и очаква търговските оператори от всички страни да продължаватт да спазват договорните си задължения и ангажименти. От особено значение е, в светлината на развитието на международния пазар на газ, Руската федерация да остане надежден доставчик на газ.

Доставките на газ за Европейския съюз и доставките за Украйна са тясно свързани, затова в писмото се изразява готовност да се обсъдят с всички заинтересовани страни как трябва да се изпълняват тези договорни задължения като. Мнението е, че това трябва да става въз основа на пазарните правила, цени и международното право, които действат на територията на ЕС. Също така следва да се обсъди как да се гарантират, по един прозрачен и надежден начин количествата газ, които преминават транзитно през Украйна, съхранението на газ в Украйна и доставките за Украйна.

На второ място, в писмото се посочва, че дългосрочното решение с доставките на газ за Украйна е преминаването към функциониращ европейски пазар на газ, което ще доведе и до реформа на пазара на енергийната система на Украйна и това трябва да стане въз основа на правен и икономически ефективен и прозрачен режим. В контекста на кризата ЕС счита, че решения на двете руските претенции по отношение на краткосрочните просрочени задължения и дългосрочните механизми, включително за  цената на газа и условията при доставките на газ, трябва да бъдат решени в специални преговори и чрез наличните правни механизми. В писмото се подчертава, че промените в договорни отношения поради политически обстоятелства противоречат на духа за подкрепа и сътрудничество, които изразява самия Путин в писмото си.

Барозу категорично се противопоставя на идеята за напълно или частично спиране на доставките на природен газ и подчертава, че подобна стъпка от страна на Русия би създала съмнения относно желанието на страната да се разглежда като надежден доставчик на газ за Европа.

За да се предотврати такова развитие на кризата, в писмото се изразява готовност за провеждане на тристранни консултации с Руската федерация и в зависимост от съгласието на украинското правителство, с Украйна. Комисарят по енергетиката, е готов незабавно да се включи при решаването на конкретните проблеми заедно с руските и украинските си колеги и в тесен контакт с държавите-членки. За тази цел е предвидено той да се  свърже с колегите си, за да организира първата среща.