сряда, 28 май 2014 г.

Енергетика: Комисията предложи цялостна стратегия за засилване на сигурността на енергийните доставки за ЕС



Днес Европейската комисия представи задълбочено изследване на зависимостта на ЕС от вноса на енергийни доставки. В отговор на сегашните геополитически промени и риска от прекъсване на газовите доставки, ЕК предлага път за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на енергийни ресурси. С предложеното съобщение „Европейска стратегия за енергийна сигурност“ ЕК предлага да се приложат мерки, които включват: разнообразяване на външните енергийни доставки, модернизиране на енергийната инфраструктура, завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС и спестяване на енергия. Стратегията също така подчертава необходимостта от координиране на националните енергийни политики, както и необходимостта държавите – членки да говорят в един глас, когато преговарят с външни партньори. Задълбоченият анализ отчита опита придобит след газовата криза през 2009 г. Той е изготвен  в отговор на загрижеността, изразена на срещата та Европейския съвет от месец март, по отношение на европейската енергийна сигурност. В отговор на тази загриженост ЕК се ангажира да  представи подробен план за това как да се намали енергийната зависимост на ЕС. Предложените документи с констатациите и предложенията, включително и мерките, които трябва да се предприемат,  за да се осигурят непрекъснати доставки за следващата зима, ще бъдат обсъдени по време на Европейския съвет, който ще се състои  на 26-27 юни в Брюксел.

ЕК оценява, че  степента на зависимост на  ЕС от от вноса на енергия се увеличава непрекъснато то средата на 1990 г. Днес, ЕС харчи повече от 1 милиард € всеки ден за внос на енергия. Това е почти една пета от общия обем на внос на ЕС.

През 2012 г. 53% от потреблението на енергия в ЕС е свързано с вноса

По-специално ЕС внася:

•88% от суровия петрол

•66% от природния газ

•42% от твърди горива

•По-малко от 4% от енергията от възобновяеми източници. Зависимостта от възобновяеми енергийни източници е незначителна и най-вече концентрирана в областта на биомасата.

•95% от урана,. ЕС е силно зависим от вноса на уран, но ползите идват от разнообразието на страните доставчици, например от големите производители Австралия и Канада, които са дългогодишни партньори.

Доставчици на петрол:

Въз основа на последните данни от 2013 г., една трета от вноса идва от Русия, 11% от Норвегия и 8% от Саудитска Арабия. ЕС плаща около € 300 000 000 000 за внос на суров петрол.

Доставчици на газ:

Въз основа на последните данни от 2013 г., около 39 % от вноса на газ идва от Русия, 34% от Норвегия и 14% от Алжир. Като цяло, държавите-членки плащат около € 85 милиарда, на доставчици извън ЕС.

Доставчици на твърди горива:

Въз основа на данни от 2012 г., около 26 % от вноса идва от Русия, 24% от Колумбия и 23% от САЩ. Около 240 милиона тона твърди горива се внасят в ЕС през 2012 г., от които около 220 млн. тона идват от страни извън ЕС.

Кои държави-членки в ЕС зависи най-много на руския газ?

Що се отнася до доставките на газ може да се отбележи, че шест държави-членки в ЕС зависят от Русия за целия си внос: Финландия, Словакия, България, Естония, Латвия и Литва. Уязвимостта на дадена страна зависи от много аспекти, например от надеждността на своите външни доставчици, от многообразието на своите енергийни източници, както и от размера на местното производство. Освен това, интегрирането на тръбопроводите в европейската мрежа (т.е. степента на взаимовръзка и възможностите за обратен поток) играе решаваща роля за сигурността на доставките. В тази връзка Комисията дава за пример Полша, която изгради обратни потоци, които допринасят за намаляване на зависимостта й от вноса. Страната покрива около две трети от търсенето на газ чрез внос от Русия. Благодарение на физическия обратен поток на тръбопровода Ямал, въведен през април 2014 г., Полша ще бъде в състояние да покрие до 30% от вътрешното си потребление в случай на прекъсване на доставките. Освен това, заедно с изградения терминал за втечнен природен газ и междусистемни връзки, Полша ще бъде в състояние да замени доставките от Русия чрез доставки от други източници. Подобно на Полша и Словакия е в състояние да покрие липсващите доставки от Русия, чрез използване на мощности за обратен поток от нейните съседи.


В задълбоченото изследване на енергийния пазар на ЕС, Комисията предлага цялостна оценка на риска (стрес- тестове) по отношение на очерталите се зависимости при енергийните доставки от трети страни. При прилагане на стрес тестовете моделът симулира прекъсване на доставките на газ. Целта е да се провери как енергийната система може да се справи със сигурността на доставките и какви са рисковете. Въз основа на получените резултати са  развити плановете  и са създадени резервни механизми за справяне при извънредни ситуации. Тези резервни механизми могат да включват увеличаване на запасите от газ, намаляване на търсенето на газ в гориво - превключване (по-специално за отопление), разработване на аварийна инфраструктура като например гарантиране на възможности за обратен поток и обединяване на части от съществуващите запаси за енергийна сигурност.

По конкретно Комисията предлага средносрочен и дългосрочен план с ключови мерки в няколко области, които да гарантират сигурността на доставките:

•Доизграждане на вътрешния енергиен пазар и изграждане на липсващи инфраструктурни връзки, които са от съществено значение за бързо реагиране при евентуално прекъсване на доставките чрез насочване на енергийните потоци в рамките на ЕС, както и, където е необходимо. Комисията определя 33 инфраструктурни проекти, които са от решаващо значение за енергийната сигурност на ЕС в краткосрочен и средносрочен план. Комисията ще увеличи подкрепата си за тези проекти чрез обединяване на съответните заинтересовани страни , с цел да се ускори изпълнението на проектите.

Приоритетно ЕС ще се фокусира върху подкрепата за изграждането на нови газопроводи към новите страни-доставчици като Азербайджан. Така нареченият Южен газов коридор ще свързва пазара на ЕС с находищата на най-голямото находище  на въглеводороди в света, като Каспийския регион и Близкия изток. В първата фаза се очаква 10 милиарда кубически метра природен газ, произведен в Азербайджан, да достигнат европейския пазар през южния газов коридор до 2020. Отделно от това, Комисията предлага да се увеличи целта по отношение на взаимното свързване на инсталираната мощност на електроенергия до 15% до 2030 г., като се вземат предвид аспектите, свързани с разходите и потенциала на търговския обмен в съответните региони. (Държави-членки вече са поели ангажимент да гарантират взаимосвързаността на 10% до 2020 г.)

•Разнообразяване на маршрутите и страните доставчици на енергия. Целта на ЕС е да запази отношенията си с надеждните партньори, но в същото време ще търси връзки с нови страни -партньори и маршрути за доставка, например в района на Каспийско море чрез по-нататъшно разширяване на Южния газов коридор; чрез разработване на Средиземноморския газов хъб и чрез увеличаване на доставките на втечнен природен газ.

•Укрепване на механизмите за спешна помощ и солидарност и защита на критичната инфраструктура. В тази връзка Комисията ще направи преразглеждане на разпоредбите и прилагането на Регламента аз сигурността на доставките на газ.

•Увеличаване на вътрешното производство на енергия: Това включва по-нататъшно разгръщане на възобновяемите енергийни източници, както и устойчиво производство на изкопаеми горива.

•Подобряване на координацията на националните енергийни политики. ЕС трябва да говори с един глас в областта на външната енергийна политика. Целта на Комисията е да се включва на по-ранен етап при сключването на междуправителствени споразумения с трети страни, които биха могли да имат възможно въздействие върху сигурността на доставките. Освен това, Комисията ще гарантира, че всички такива споразумения и всички инфраструктурни проекти на територията на ЕС са напълно съобразени със съответното законодателство на ЕС.

•По-нататъшно развитие на енергийните технологии.

•Повишаване на енергийната ефективност. Тъй като сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и една трета от използването на природния газ, този сектор играе ключова роля.

ЕК приветства и идеята на полския премиер Доналд Туск за създаване на енергиен съюз. Според Полша енергийният съюз ще укрепи преговорните позиции на държавите-членки VIS -à -VIS спрямо външните доставчици на ЕС. Предложението предвижда няколко възможни инструменти, като по-голяма прозрачност на търговските условия по съвместните договори, създаване на предприятие за изкупуване на газ или на агенция с характеристика на единствен купувач. В предложението също така се подчертава значението на прилагането на антитръстовите разпоредби на ЕС срещу злоупотребите на господстващи доставчици на газовия пазар. Европейската комисия включва няколко важни точки от предложението на Туск в предложената стратегия.

Що се отнася до общите покупки на газ в ЕС, те трябва да са добре насочени, и внимателно проектирани и изпълнени като съвместни инициативи или механизми за закупуване, които може да бъдат от полза за сигурността на доставките в ЕС. Те ще трябва да бъдат в пълно съответствие с европейското право. В момента е създадена работна група (включваща експерти от Полша и Комисията), чиято задача е да анализира в детайли въпросите свързани с енергийния съюз.




Съобщението "Европейска стратегия за енергийна сигурност", разработено в съответствие на възложената задача от Европейския съвет от месец март 2014 г.


Съпътстващи документи със задълбочени експертни анализи:






Видео от пресконференцията при представяне на стратегията 

Отговори на въпроси

четвъртък, 22 май 2014 г.

Енергетика: Информационен ден - Как ще се финансират енергийните проектите от Механизма за свързана Европа



Утре (петък) в Брюксел ще се проведе информационен ден относно финансирането на приоритетните енергийни проекти от общ интерес по Механизма за свързана Европа (МСЕ) за 2014 г. Наскоро в Официален вестник бе публикувана първата покана за представяне на предложения.
Чрез Механизма  за свързване на Европа за периода 2014 – 2020 г. ЕК ще предостави финансова помощ за проекти от общ интерес в секторите на транспорта, енергетиката и телекомуникациите. Целта на това безвъзмездно финансиране е да се ускорят инвестициите в трансевропейските  мрежи, което да доведе до  ползи от потенциалните синергии между тези сектори.
В енергийния сектор чрез  МСЕ ще се подпомагат  проекти свързани с производството на електроенергия и газ.
С изграждането на проектите от общ интерес в сектор енергетиката следва да се постигнат следните цели:
  • повишаване на конкурентоспособността чрез насърчаване на по-нататъшното интегриране на вътрешния енергиен пазар и постигане на трансграничната оперативна съвместимост на мрежите за електроенергия и газ;
  • повишаване на сигурността на енергийните доставки на ЕС;
  • допринасяне за устойчивото развитие и опазването на околната среда - включително и чрез интеграцията на енергията от възобновяеми източници, както и от развитието на интелигентни енергийни мрежи.


В допълнение към информацията, относно условията за финансиране на проектите от общ интрес за 2014 г,. на участниците в информационния ден ще се предостави практическа информация за това, как следва да се подготви едно успешно предложение, както и друга  информация, отнасящи се до прилагането и процеса на оценяване на проектите.
Всеки, който се интересува от темата може да следи събитието на живо по Интернет на следния линк.


 

Тази връзка ще може да се осъществи само на 23 май по време на  събитието.