петък, 10 октомври 2014 г.

Как да се прекратят дългосрочните договори за изкупуване на електричество - опитът на Унгария



Цените на електричеството  продължават да са тема едно в България. Всички уж са наясно, че трябва да се правят сериозни реформи в сектор енергетика, които да са в съответствие с Третия енергиен пакет, но реални действия за дълбоки реформи така и не се предприемат. Все още потребителите нямат гарантиран свободен избор между различни доставчици на електричество. Защото дефакто няма функциониращ пазар.

Една от пречките за развитие на пазара е наличието на дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Вече писах за категоричната позиция на Европейската комисия, че тези договори трябва да се прекратят, тъй като са в противоречие с правилата за държавна помощ.

Унгария даде добър пример, как може да се прекратят дългосрочни договори, без да се нарушат правата на инвеститорите, гарантирани им от Енергийната харта.


Хронология на събитията по прекратяване на договорите в Унгария

През 2004 г. Унгария уведоми Европейската комисия, че на пазара за електроенергия има сключени дългосрочни договори за изкупуване на електричество Power Purchase Agreements (PPAs) между мрежовия оператор (държавна собственост) с монополно положение на пазара  и някои производители на електроенергия.

През 2005 г. ЕК образува производство и започва задълбочено проучване, което да установи дали дългосрочните договори представляват незаконна държавна помощ.

През май 2008г., след задълбоченото  разследване, Комисията установява, че чрез PPAs, сключени между мрежовия оператор  и десет производители на електрическа енергия, между 1995 и 2001г., се  предоставя на тези производители  неправомерна и несъвместима държавна помощ по смисъла на чл. 107 (1) от ДФЕС (предишен чл.87(1). Комисията изисква Унгария да ги прекрати преди края на 2008г. и да възстанови помощта, отпусната на производителите след присъединяването на страната към ЕС през 2004г.

Реакцията на инвеститорите след решението на Европейската комисия

Това решение на ЕК се обжалва пред Съда на Европейския съюз от двата основни инвеститора, страна по PPAs.

Европейският съд в две последователни решения отхвърля жалбите на инвеститорите и остава в сила решението на Комисията, потвърждавайки категорично изводите й, че PPAs представляват незаконна държавна помощ и трябва да се прекратят.

Решенията на съда може да намерите на следните линкове:
Едното решение е от февруари 2012 г.

Какви стъпки предприема  Унгария

Преди решението на Комисията
Унгария предприема първи стъпки за намаляване на цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочни договори веднага след влизането си в ЕС. Първи опит за намаляване на цените страната прави през януари 2004 г., когато прекратява действието на административния модел за определяне на цената на електричеството изкупувано  по дългосрочните договори, въведен със закон за енергетиката от 2001 г. От тази дата е въведена нова формула за изчисляване на цената за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори.
През 2005 г. започва политически и обществен дебат във Унгария относно цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочните договори. Основната загриженост на обществото идва от факта, че цените за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори са твърде високи и гарантират необосновано високи печалби на производителите на електричество, страни по дългосрочните договори. Освен това се оказва, че държавното предприятие MVM, което е с монополно положение и е задължено да изкупува произведеното електричество по договорите, заплаща на производителите по-висока цена за закупеното количество електричество, спрямо цената по която след това то продава електричеството на потребителите.
През месец март 2005 г. по време на дебат в икономическата комисия на унгарския парламент, председателят на енергийния регулатор на Унгария (HEO) заявява, че Унгария в съответствие с европейското енергийно законодателство трябва до 2007 г. да прекрати административно определяне на цените и те следва да се определят на пазарен принцип. А проблемът с цените на електрическата енергия по дългосрочните договори следва да се решат в съответствие с правилата за "невъзвръщаеми разходи“
През месец ноември 2005 г., HEO изпраща писмо до AES Tisza, в което твърди, че печалбата на компанията е „необосновано висока“ и предлага печалбата да бъде в границата до максимум 7,1%. По принцип унгарският енергиен регулатор приема, че „разумната“ печалба, трябва да е под 10%.
През месец ноември 2005 г. се провежда първата среща между представители на HEO, MVM и инвеститора. След това се провеждат още четири срещи, но страните не постигат  приемливо споразумение.
През месец март 2006 г. унгарският парламент променя закона за енергетика 2001 г. (закон 2006) като повторно връща формулата за административно определяне на цената по която централите  продават електричеството на MVM.
В съответствие със закона министерството на икономиката на Унгария издава две последователни „ценови постановления“(през 2006 и 2007) с които определя фиксирани цени за изкупуваната енергия. По този начин цените за изкупуване са намалени с 43% през 2006 г. и с 35% през 2007 г. спрямо договорените цени през 2001г.
Тези намаления на цените са повод инвеститорите AES Summit Generation Limited (“AES Summit”) и AES-Tisza Erömö Kft (“AES Tisza”) да се обърнат към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове International Centre for Settlement of Investment Disputes (“ICSID”), с искане за арбитраж.
Предприятията твърдят, че цените по дългосрочните договори са намалени по политически причини и че това води до директни загуби за (“AES Tisza”).
Ищците твърдят, че по този начин Унгария е нарушила задълженията си по Договора за енергийната харта, както следва:.
(а) нарушила е задължението си да предоставя справедливо и безпристрастно третиране;
(б) обезценила е  инвестицията на „AES "чрез прилагане на неразумни и дискриминационни мерки;
(в) нарушила е задължението си за предоставяне на национално третиране;
(г) нарушила е задължението си да изпълни клаузата „най-облагодетелствана нация“
(д) нарушила е задължението си да осигури постоянна защита и сигурност;
(е) извършила е отчуждаване (експроприация). 
Международният арбитраж отхвърля всички тези твърдения и приема, че Унгария не е нарушила енергийната харта.
Страните обжалват това арбитражно решение. Но то също е отхвърлено.
Подробности за двете решения може да се намерят както следва.
Енергийната харта



Какви стъпки предприема Унгария след решението на Европейската комисия

Както вече посочих през 2008 г. Европейската комисия приема, че дългосрочните договори за изкупуване на електричество представляват незаконна държавна помощ .

В изпълнение на решението на ЕК Унгария предприема стъпки за прекратяване на договорите.

През месец август 2008 г. министърът на финансите прави предложение пред  икономическия кабинет на правителството да се изготви законодателно предложение до парламента за прекратяване на PPAs.
През месец октомври 2008 г. правителството внася законопроект в парламента.

През месец ноември 2008 г парламентът на Унгария приема закон „the PPA Termination Act“, който прекратява дългосрочните договори считано от 1 – ви януари 2009 г.

Що се касае за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ направено от инвеститорите stranded costs, Унгария уведомява отново Европейската комисия за схемата за компенсиране на тези разходи за преценка доколко тя отговаря на правилата за държавни помощи.
През април 2010 г. Комисията с решение одобрява схемата за компенсация на направените инвестиционни разходи. Въз основа на това решение на Комисията правителството приема постановление за възстановяване на получената незаконна държавна помощ.


В отговор на тези стъпки белгийската компания Eectrabel също се обръща към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове с твърдение, че Унгария, прекратявайки договорите извършва  незаконна експроприация по смисъла на чл. 13(1) от Договора за енергийната харта.

Арбитражният съд отхвърля и  тази жалба. Решението е изключително интересно и може да се използва като учебник от всеки, който се интересува от прилагане на международното право. В него се обхващат и анализират всички възможни проблеми, свързани с прилагане на европейското право и на международното право в областта на енергетиката.

Решението е от ноември 2012 г. и може да се види ТУК:


Как България да разреши проблемите с дългосрочните договори
Опитът на Унгария показва, че с „магическа пръчка“ не може да се намери  бързо решение. Може да се каже, че Унгария е извървяла дълъг и нелек път докато разреши проблема с дългосрочните договори. Едно от предимствата й е, че тя в съответствие с чл. 107 от Договора за функционирането на ЕС  е изпълнила задължението си да обяви пред ЕК наличието на дългосрочните договори и да поиска оценка в съответствие с правилата за държавните помощи. Проучването на Комисията е отнело четири години, за да вземе окончателно решение. Освен това, за да бъдат прекратени договорите и да не бъде прието това действие като експроприация, Унгария е приела специален закон,  приложила е методиката на ЕК за признаване на  „невъзвръщаемите разходи“ и отново е нотифицирала схемата като държавна помощ, за която е получила одобрение през 2010 г.
Или цялата процедура е отнела на Унгария 6 години.

Проблемът за България идва от факта, че тя не е уведомила ЕК за наличието на дългосрочните договори, което е трябвало да направи през 2007 г. (доколкото имам  информация тогава са подписани договорите). Според Закона за държавните помощи Министерството на финансите е органа, който трябва да изпраща уведомленията за предоставени държавни помощи до Европейската комисия (с изключение на тези в земеделието)
С една дума България няма решение на ЕК, на което да се позове (както е направила Унгария), за да предприеме законодателна инициатива за прекратяване на договорите.
Според мен трябва да се предприемат законодателни стъпки за прекратяване на договорите, но преди това да се направи консултация с ЕК, как да се отстрани проблема с липсата на уведомление за наличието на дългосрочните договори (още през 2007 г.) и съответно решение на ЕК. Необходимо е не ДКЕВР да подава уведомление до ЕК за държавна помощ, а Министъра на финансите, чието правомощие е разписано в чл. 5,ал. 2 т.3 от Закона за държавните помощи.

Между другото същия проблем възниква и при дългосрочните договори с производителите на енергия от възобновяема енергия. За тях също трябва да се направи уведомление пред ЕК за държавна помощ.
 

 
 

 




Няма коментари:

Публикуване на коментар