петък, 23 януари 2015 г.

Енергетика: Що е то газов хъб и има ли почва у нас?



Новината, че Русия спира „Южен поток“ и вместо това ще изгражда газопровод до Турция, завари неподготвена България. Не по малко изненадваща за всички е идеята за изграждане на газов хъб на границата между Турция и Гърция.

Но трябва да се признае, че до момента в България темата за либерализацията на газовия пазар и важната роля, която играят  газовите хъбове в този процес, изобщо не е обсъждана. Може да се посочи само краткото описание на търговията чрез хъб, модела за ценообразуване  и отражението му върху цените на газа в Европа, в секторния анализ на КЗК. В същото време България като държава членка, в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет, би следвало да има ясна стратегия как ще либерализира и отвори за конкуренция газовия си пазар, ако не в близкото бъдеще поне в дългосрочен план.

Ефективната либерализация на пазара на газ и създаването на ликвиден конкурентен газов пазар е невъзможна без изграждането на газови разпределителни центрове (хъбове), които могат да бъдат физически или виртуални, с национално или регионално значение.


История на газовите хъбове



Появата на пазарни центрове и хъбове, чрез които започва развитието на конкурентен пазар на газ започва в края на 1980 г. в САЩ. От тази дата стартира преструктурирането и либерализацията на американския газов пазар. През 1992 г. Федералната комисия за енергийно регулиране на САЩ издава решение, с което задължава купувачите и продавачите на газ да се отделят от газопроводите. От този момент пазарните центрове и хъбовете започват да играят ключова роля при търговията с газ. През годините тези хъбове постепенно еволюират, превръщайки се днес в центрове за предоставяне на две основни услуги: транспортиране на газ и предлагане на връзки с други тръбопроводи, както и поддържане на балансиращ пазар за покритие на краткосрочно търсене на природен газ. Тези центрове също разработват нови и уникални услуги, които на практика подпомагат и ускоряват технологичното развитие при транспортирането на газа. Например, много разпределителни центрове  разработват интернет базиран достъп до платформи за търговия с газ и програми за разпределяне на капацитет, както и услуги за прехвърляне на собствеността върху газ между участници на пазара, които купуват, продават, или транспортират  газ през разпределителния център (хъб).



В момента в САЩ и Канада оперират 37 разпределителни центрове.Девет от тях са в Канада, а двадесет и осем центрове са разположени в Съединените щати.

Основният газов хъб е "Henry Hub", разположен край Erath, Луизиана. Името идва от местоположението му в предградието Henry на града. Henry Hub оперира от 1988 г. и представлява важен кръстопът на 9 щатни и 4 междущатни тръбопроводни системи за пренос на газ. Пазарните цени на природния газ в Северна Америка се формират до голяма степен от динамиката на цените на газа търгуван през Henry Hub. Спот и цени фючърс на природния газ, определени на Henry Hub са деноминирани в $/MMBtu (милиони британски термални единици) и по принцип се разглеждат като бенчмарк  цена  за северноамериканския пазар.



История на газовите хъбове в Европа


В средата на 90-те години на миналия век Европа взима (тогавашните държави членки) решение да либерализира газовия пазар. Този процес протича трудно и едва през последното десетилетие няколко държави членки започват постепенно да отварят  пазарите си  на газ за конкуренция.

Отварянето на пазара се осъществява чрез  изграждането на разпределителни центрове за газ (хъбове). Към момента европейските газоразпределителни центрове са все още млади и по-слабо развити в сравнение с американския газов пазар, който се характеризира с развита матуритетна мрежа от хъбове.

Една от причините за забавянето на процеса на либерализация е, че десетилетия наред газът в Европа се доставя по силата на дългосрочни договори за доставка, сключени с производителите на природен газ (обикновено извън ЕИС). В тези договори е посочена конкретна точка за доставка и цена, обвързана към цените на петрола или петролните деривати.

Великобритания изгражда първия газов хъб през 1996 г - The National Balancing Point (NBP). Това е най-старият и най-ликвиден  газов хъб в Европа.

През последното десетилетие и други държави членки започват да създават последователно газови хъбове, в отговор на предприетата активна европейска политика за  либерализация на газовия пазар.


Така например през 1999 г.се създава •ZeeHub-Белгия; през 2003 •TTF •PSV -Холандия; през 2004 •PEGs •TIGF -Франция; през 2005 •CEGH - Австрия; през 2009 •NCG •Gaspool -Германия;

През 2012 г. стартира разпределителен център в Полша, а през 2013 г. в Унгария.

Може да се каже, че газовите хъбове покриват основно държавите от Северозападна Европа (виж картата по -долу). Към момента пазарите на газ във Великобритания, Холандия и Белгия са най-ликвидни в рамките на ЕС, което се дължи на създадените в тези държави разпределителни центрове.

В същото време държавите от Югоизточна Европа изостават от процеса на либерализация и съответно в изграждането на газови хъбове.

В момента в Гърция  е подета сериозна дискусия относно това къде и как да се създаде газов хъб. Така например The Institute of Energy for South-East Europe (IENE) през месец ноември миналата година представи мащабно изследване на условията и перспективите за създаването на регионален газов хъб на границата между Гърция, България и Турция, който да допринесе за присъединяването на регионалния пазар на балканите към европейския пазар.

В проучването на IENE се подчертава, че Европа вече вижда сериозна възможност за диверсификация на газовите доставки чрез изграждането на  Южния газов коридор, в основата на който са доставките на газ от района на Каспийско море, включително Азербайджан и най-вероятно в по-далечно бъдеще от Туркменистан, Казахстан и Иран и евентуално от Близкия Изток - Ирак. Към тези газови потоци може да се прибави газа, идващ от Русия за Югоизточна Европа - Гърция, Хърватия, България, Румъния, Турция и Сърбия, а в случая с Турция газ също може да идва от Иран и Азербайджан. Гърция и Турция, имат терминали за втечнен природен газ, внос от Алжир, Нигерия, Катар и от други доставчици за втечнен природен газ. Трябва да се прибави, че в региона има и местни източници на газ по-значителни в  Хърватия, Румъния и с малък дял местен добив България, Сърбия, Турция.

Според анализа на (IENE) в бъдеще Турция вероятно ще получи газ също от Кюрдистан, и най-вероятно от Ирак. В допълнение в доклада се прави прогнозата, че LNG ще играе важна роля на пазара, тъй като в региона има планове за изграждане на нови терминали за внос на втечнен природен газ. Планирани са платформи, базирани в Кавала и Александруполис в Северна Гърция, които да захранват с газ  системите за природен газ на Гърция, България и Турция. Трансадриатическият газопровод (TAP), освен за пренос на азербайджански газ  може да бъде използван за транспортиране на северноафрикански газ към Южна Европа и Турция чрез обратен поток и чрез предвидените интерконектори  между Гърция - България и България – Турция. Според IENE непосредственият резултат от реализирането на тези проекти ще се изразява в търговия на определени количества природен газ чрез хъб извън дългосрочните договори.

В анализа се прави извод, че създаването на хъб за търговия с природен газ между  Гърция, България и Турция, ще даде възможност да се формират спот цени на газа, които ще оказват влияние и върху цените на газа по дългосрочните договори.




Видове хъбове


Различните анализатори определят различни критерии за класифициране хъбове.

Според единия модел газовите хъбове се разделят на две групи

Физически хъб – той може да представлява конкретна  транзитна точка или точка, в която се пресичат няколко газопроводи (например.Zeebrugge), чрез която реално се  осъществява физическа търговия с природен газ. Съоръжения за съхранение на природен газ също могат да играят роля на физически газов хъб.

Виртуален хъб – при виртуалния хъб точката за търговия е виртуална или може да бъде виртуална (балансираща) точка вътре в тръбопроводната система. Виртуалният център представлява  търговска платформа за финансова транзакция на природен газ, до която  имат достъп голям брой участници.

Разликата в търговията при двата хъба идва от това, че при физическия хъб търговията се осъществява в конкретна точка, до която трябва да се транспортира природния газ. Търговията на газ чрез виртуален хъб може да се осъществява в която и да е изходяща точка на националната или дори регионалната газопреносна мрежа. В тези случаи газът може да се търгува  на различни изходни точки, разположени на газопровода, независимо от входящата  точка за доставка на газ.

Очевидното  предимство на виртуалните  центрове е, че всеки участник на пазара, койтно е заплатил такса за достъп до мрежата може да търгува свободно с газ. Докато при физическите хъбове може реално да се търгува с газа, който реално минава през разпределителния център, а това води до по-големи рискове.

Оксфордският институт за енергийни изследвания The  Oxford  Institute  for  Energy  Studies  (OIES)  използва алтернативен подход за класифициране на газовите хъбове, който се основава  на развитието на пазара. Според този подход, газовите хъбове могат да бъдат класифицирани в три категории: търговски, транзитни  и преносни центрове. Търговските хъбове са зрели центрове, които позволяват на участниците да управляват портфейлите си за газ. Според OIES единствено центровете във Великобритания - National Balancing Point (NBP) и холандския Title  Transfer Facility(TTF) попадат в тази група на зрели центрове. Транзитните центрове са физически транзитни пунктове, където физически се пренася природния газ. Главната им роля е да се улесняват по-нататъшното транспортиране на газа. Има два транзитни центрове в Европа: Central European Gas Hub (CEGH) в Австрия и центъра  Zeebrugge (ZEE) в Белгия. Преносните центрове представляват виртуални центрове, чието пазарно развитие все още е сравнително незряло. Обикновено те задават референтните (бенчмарк) цени на газа на националните пазари. Сред тях са немските Gaspool (GPL) хъб и NetConnect Germany (NCG) хъб, френските Echange  de Gaz  (PEGs)  и италианският Punto di Scambio Virtuale (PSV).

Цени хъб

ЕК следи регулярно развитието на пазара за природен газ, сравнявайки динамиката на цените на газа от основните доставчици на природен газ за ЕС, включително и на цените хъб. В публикувания бюлетин за третото тримесечие на 2014 г. се открояват няколко тенденции.Според данните към трето тримесечие на 2014 г. цените на природния газ, търгуван чрез хъб, са най-ниски.


На графиката е представена динамиката на цените на газа за периода 2010 – трето тримесечие на 2014 г. При сравнението на цените на газа (отчетени на границата на съответната държава) за доставките на газ от основните вносители на газ в ЕС, се открояват големи различия в равнищата на цените на газа от  Норвегия, Русия, Алжир.

През трите тримесечия на 2014 г. цените на повечето доставки бележат спад. Този спад е най-силно изразен при доставките на руски газ за Чешката република (-32% на годишна база) и при норвежките доставки до Белгия (-23%), отчита се и  спад при спот цените (-25%). Цената на газа  за Германия също има намаление (-15% през годината до август 2014), цената на руските доставки за Литва намалява с (-8) а на  доставките от Алжир до Испания (-6%).

•Въпреки че динамиката на цените на газ от основните доставчици е съпоставима, разликата в ценовите равнище на различните доставки на газ остава значителна. Така например цената на доставката на алжирски газ за Испания е с около 5.6 евро/MWh а при руските доставки за Литва цената е с над 14 евро/MWh над равнището на спот цената ден напред  на хъб NBP през първо тримесечия на 2014 г. Видно от графиката през отчетения период спот цените на хъб NBP традиционно са най-ниските в Европа.

•От друга страна, цените на норвежките доставки на газ за Белгия следват плътно равнището на спот цената ден напред на хъб NBP (разлика 0,16 евро/MWh през 2014 г.), разликата в цената на руските доставки за Чешката република спрямо цена хъб NBP е намаляла наполовина (от почти 6 евро/MWh до около 3.3 евро/MWh за деветте месеца на 2014 г.). Разликата в цената на руските доставки на газ за България спрямо цена хъб NBP все още  остава висока – 9,98 евро/MWh

•Налице е също така по-голямо сближаване между германските цени отчетени на  границата и спот цените на хъб NBP (с 3 Euro/MWh над спот цената на хъб NBP до септември 2014 дори)

•За разлика от това се наблюдава увеличаване на различията между теоретично изчислената  цена на газа, индексирана спрямо цената на петрола и цената на реалните доставки. Тази разлика най-ярко се забелязва при доставките на руски газ за Чешката република, където реалните цени за доставка се отклоняват значително от  теоретично изчислената спрямо петрола цена.

•Прогнозата на ЕК е, че резкия срив на цената на суровия  петрол, неизбежно ще повлече надолу и цените на газа по дългосрочните договори през следващите месеци. Очакванията са , че цените хъб и цените по дългосрочните договори ще се изравнят.

Има ли нужда България от хъб?



Както се вижда от картата по-горе, с изключение на България, всички държави членки или имат създадени хъбове или планират да ги създадат. Не виждам причина България да обвързва създаването на газов хъб само със строежа или не на „Южен поток“. Точно обратното, независимо дали ще се строи „Южен“ или „Турски“ поток, България трябва да изработи ясна стратегия за създаване на национален или да участва в създаването на регионален газов хъб. Само по този начин,  заедно с изграждането на интерконекторите с Гърция и Турция, чрез които би следвало да разнообрази доставките на газ, ще е в състояние в недалечно бъдеще да се присъедини към европейския газов пазар. 
Що се отнася до предложението на Путин, да изгради хъб на турско - гръцката граница за доставка на руски газ, интересно е да се прочета публикувания само преди няколко дни анализ на OIES - Does the cancellation of South Stream signal a fundamental reorientation of Russian gas export policy?. В анализа се изказва съмнение, че Русия може реално да изгради такъв хъб, тъй като това решение трябва да вземе самата Турция и газовия оператор Боташ. Освен това Турция има собствена стратегия за либерализиране на газовия си пазар (виж.Natural Gas in the Turkish Domestic Energy Market:Policies and Challenges). В анализа също се предполага, че Русия може би е осъзнала, че сегашната й политика за контрол на тръбопроводите, по които "Газпром" доставя газ в Европа е трудно осъществима, след влизането в сила на Третия енергиен пакет. В анализа се поставя въпроса, дали отказа от "Южен поток" е сигнал, че Русия ще промени модела си за доставка на газ до Европа, който да е в синхрон с изграждането на европейския пазар.

Защото интеграцията на европейския пазар на газ е важна цел, поставена в енергийната стратегия на Европейския съюз. В основата на стратегията е изграждането на единен пазар, който чрез система от хъбове да търгува по-голямата част от природния газ, необходим на потребителите в ЕС. Програмата на ЕС за изграждане на единния европейски пазар на газ (Gas Target Model) е насочена към стимулиране на търговията чрез хъбове. Интеграцията на тези хъбове в единна система ще гарантира свободния достъп и ликвидност на пазара на природен газ. Хъбовете също играят важна роля в прехода на европейския пазар на газ от модела на ценообразуване чрез обвързване с цените на петрола Oil  Price  Escalation към цени формирани на пазарен  конкурентен принцип Oil  Price  Escalation, т.е ценообразуване на базата на търсенето и предлагането. Този принцип ще  е водещ при развитието на европейския газов пазар.


В бъдеще хъбовете ще представляват естествени центрове, които ще задават реалните ценови равнища, които ще се използват за отправна точка и еталон при ценообразуването на пазара на газ. България би следвало сериозно да обсъди и да изработи собствена визия къде и как може да разположи един бъдещ хъб, ако не иска да остане един изолиран остров извън единния европейски пазар на газ. Разпределителният център би трябвало да се впише в общата европейска система от хъбове и да допринася за развитието на конкурентен ликвиден пазар в региона. Това изисква общо взаимодействие със съседните страни – Гърция, Турция, Румъния.

Повече информация по темата






 



Reducing European Dependence on Russian Gas: distinguishing natural gas security from geopolitics
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар