четвъртък, 23 април 2015 г.

Съдът на ЕС: България не е спазила европейското законодателство относно конкуренцията на пазарите на електронните съобщителни мрежи и услуги



Съдът на ЕС публикува решението по Дело C-376/13, образувано  срещу България по искане на ЕК заради ограничаване на конкуренцията при проведените конкурси за мултиплексите.

Съдът счита, че България не е спазила европейското законодателство и изброява следните съображение по искането на Комисията.


1)Като е ограничила с § 5а, алинеи 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения до две броя на предприятията, на които може да се предостави право на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се разрешава да предоставят съответните електронни съобщителни услуги, Република България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.


2)Като е забранила с член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, алинея 3 от Закона за електронните съобщения на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и на свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните услуги, Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77.


3)Като е забранила с член 48, алинея 5 от Закона за електронните съобщения на спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140, по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77.


4)Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.




сряда, 22 април 2015 г.

Антитръст: Кои търговски практики на „Газпром“ в Централна и Източна Европа са в противоречие с правилата за конкуренция



По повод на изпратеното твърдение за нарушение на антитръстовите правила от страна на „Газпром“, Комисията дава подробности за три групи предполагаеми нарушения газовия пазар. Нарушенията засягат осем страни от Централна и Източна Европа, включително България.

Комисията изброява следните  търговски практики прилагани от „Газпром“, които водят до ограничаване на конкуренцията в изброените страни:


1. Териториални ограничения
„Газпром“ може да възпрепятства трансграничните продажби на газ. Газпром е включила редица териториални ограничения в своите договори за доставка с търговците на едро и по този начин  предотвратява износа на газ в осем държави-членки на ЕС (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия). Тези клаузи включват:

  • клаузи за забрана на  износ - разпоредби, които изрично забраняват износа на газ;

  • клаузи за местоназначение - разпоредби, които предвиждат, че клиентът (търговец на едро или промишлен клиент) трябва да използва закупения газ в своята собствена страна или може само да го продава на определени клиенти в рамките на своята страна; и

  • други мерки, които възпрепятстват трансграничния поток на газ, като искания за търговците на едро да получат одобрение от  „Газпром“ за износ или за отказ да променят местоположението на което газът следва да бъде доставен при определени обстоятелства.

Предварителното становище на Комисията е, че „Газпром“ използва тези териториални ограничения, за да предотврати свободното движение на газовите потоци между осемте страни от Централна и Източна Европа. В резултат на това държавите-членки не разполагат с достъп до внос на природен газ на потенциално по-конкурентни цени. Териториалните ограничения имат отрицателно въздействие върху цените на природния газ, предотвратяват движението на  трансграничните потоци на газ,  което води до разпределяне на пазара По-специално, те възпрепятстват газа да се транспортира където е необходим и където цените са най-атрактивни.

Цените на едро на газа в държавите членки от Централна и Източна Европа може да се различават значително. Ако цените на газа в една държава са по-високи, отколкото в друга, би следвало търговеца на едро от държавата с по-ниски цени свободно да продава излишъка от газ на пазара с по-високи цени и по този начин на пазарен принцип да се коригират високите цени. Териториални ограничения пречат на този тип ценова конкуренция. Резултатът от тези ограничения е, че търговци на едро не могат да се конкурират с „Газпром“, с други думи, руски газ не може да се конкурира с руски газ. Това води до по-високи цени на пазара на природен газ в тези страни, чиито пазари са сегментиране в рамките на националните граници.

Комисията вече има установена практика в редица решения, че териториалните ограничения и мерките за подялба на пазара са антиконкурентни:

Така например  през 2004 г. Комисията прие две решения, по отношение на договорите, сключени от GDF (Газ дьо Франция) с италиански фирми ENI и ENEL, в които определя, че клаузите за териториално ограничение в газовия сектор ограничават конкуренцията. Чрез включените клаузи в договорите за териториални ограничения  се забранява на ENI и ENEL да продават във Франция природния газ, който получават от GDF. Следователно клаузите възпрепятстват френските потребители да се снабдяват от двете италиански компании и по този начин се ограничава конкуренцията на пазара.

През 2009 г. Комисията глоби EDF и E.ON, в съответствие с член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) заради сключено споразумение двата компании да не продават газ, транспортиран през газопровода MEGAL съответно E.ON във Франция и EDF в Германия.

Комисията също така посочва, че има висящо дело срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), при което установява  териториални ограничения на пазара за електричество в България. Тези практики водят до ограничаване на свободата на търговците  да избират къде да продават закупената от БЕХ електроенергия.


2. "Газпром" прилага нелоялна ценова политика

Разследването на Комисията разглежда цените, по които клиентите на „Газпром“ – търговци на едро на газ и промишлени клиенти заплащат природния газ. Равнището на цените на едро играе важна роля при определяне на цените за газ на дребно за домакинствата и бизнеса. Те също могат да повлияят  на цените на промишлените стоки, при които разходите за енергия имат голям дял в общите производствени разходи.

Като цяло, Газпром определя цената на природния газ по формула, която отчита цената на редица петролни продукти (т.нар "oil indexation""). Комисията разследва дали и до каква степен, отделните равнища  на цените в страните, са несправедливи и как конкретните ценови формули на „Газпром“, на базата на индексацията спрямо цените на петрола, са довели до несправедливи дискриминационни цени. Комисията отбелязва, че не счита, че индексирането на цената на природния газ спрямо цената на петрола (петролните продукти) само по себе си е незаконно. Тя също  така не влиза в спор с факта, че цените на природния газ са различни в различните страни. Конкурентните  условия могат да варират в държавите-членки. Те могат да зависят например от ролята и значението  на газа като енергиен източник в "енергийния микс" на всяка отделна страна. За да прецени дали  индивидуалните нива на цените са несправедливи в отделните страни, Комисията е сравнила цените спрямо други държави членки, използвайки различни критерии, като например разходите на „Газпром“, цените в различните географски пазари или пазарни цени. Въз основа на този анализ, Комисията е стигнала до предварителното заключение, че конкретните ценови формули, които се  прилагат в договорите на Газпром с клиентите му, са допринесли за несправедливостта в цените на „Газпром“. Според Комисията специфичните ценови формули на „Газпром“, които индексират цената на газа спрямо цената на петролните продукти,  до голяма степен облагодетелстват „Газпром“ за сметка на клиентите му.

Предварителното заключение на Комисията, както е посочено в твърдението за извършено нарушение, е, че Газпром прилага несправедливи цени в пет страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва и Полша).


3. Нарушение при газовата транспортна инфраструктура

Комисията е загрижена, че благодарение на господстващата си позиция в България и Полша  „Газпром“ обвързва  доставките на природен газ с поемане на ангажименти за построяване на инфраструктура.

За България, предварителното становище на Комисията е, че „Газпром“поставя условие и задължава българския газов доставчик на едро да участва в голям и мащабен инфраструктурен проект на „Газпром“ (проекта за газопровода Южен поток), въпреки високите разходи и несигурната икономическа перспектива.

За  Полша, предварителното становище на Комисията е, че „Газпром“ налага доставките на газ да са зависими от поддържането  на контрола на „Газпром“ над инвестиционните решения относно един от ключова транзитни тръбопроводи в Полша (Ямал). Този газопровод е един от най-важните инфраструктурни газопроводи, които могат да позволят на доставчици - различни от "Газпром" - да навлязат на полския газов пазар.

Видео от пресконференцията на комисар Вестагер

Видео въпроси и отговори по антитръстовото дело "Газпром"

Антитръст: Комисията заподозря „Газпром“ за предполагаема злоупотреба с господстващо положение на пазарите на доставка на газ в Централна и Източна Европа



Европейската комисия съобщи, че е изпратила твърдение за извършено нарушение  до „Газпром“, в което се твърди, че някои от неговите бизнес практики на пазарите за газ в Централна и Източна Европа представляват злоупотреба с господстващото му  положение в нарушение на антитръстовите правила на ЕС.
След проведеното разследване, предварителното мнение на Комисията е, че „Газпром“ нарушава антитръстовите правила на ЕС посредством цялостна стратегия за разделяне на газовити пазари в централна и Източна Европа, например като ограничава възможността на своите клиенти да препродават закупения газ през граница. Това може да е позволило на „Газпром“ да налага несправедливи цени в някои страни от ЕС. Освен това е възможно „ Газпром“ да е злоупотребил с господстващото си пазарно положение като е поставял доставките на газ в зависимост от получаване на несвързани ангажименти от търговците на едро по отношение на инфраструктурата за пренос на газ.
„Газпром“ разполага с 12 седмици, за да отговори на направените твърдения за нарушение. Той може да поиска и устно изслушване, за да представи своите аргументи. Комисията ще зачете в пълна степен правото на защита на „Газпром“ и ще разгледа внимателно неговите коментари преди да вземе решение. Изпращането на твърденията за нарушение  не предрешава крайния изход от разследването.

Комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестагер заяви: 
„Газът е стока от първа необходимост в нашето ежедневие: с него се отопляват домовете ни, използваме го за готвене и за производството на електроенергия. Ето защо поддържането на честна конкуренция на европейските газови пазари е от изключителна важност. Всички дружества, които оперират на европейския пазар, без значение дали са европейски или не, трябва да спазват правилата на ЕС. Опасявам се, че „Газпром“ нарушава антитръстовите правила на Съюза като злоупотребява със своето господстващо положение на пазарите на газ в ЕС. Смятаме, че е възможно той да е създал изкуствени пречки, възпрепятстващи свободния поток на газ от някои страни от Централна и Източна Европа към други, което вреди на трансграничната конкуренция. Поддържане на разделени национални пазари на газ също така е позволило на „Газпром“ да налага цени, които на този етап считаме за несправедливи. Ако опасенията ни се потвърдят, „Газпром“ ще трябва да понесе правните последици от своето поведение.“
На този етап от разследването Комисията констатира, че:

„Газпром“ е господстващият доставчик на природен газ в редица държави от Централна и Източна Европа. В контекста на нейното разследване предварителното мнение на Комисията е, че „Газпром“ възпрепятства конкуренцията на пазарите на доставка на газ в осем страни от ЕС (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия). Комисията счита, че „Газпром“ прилага цялостна стратегия на злоупотреба в тези пазари на доставка на газ, по-конкретно:
  • „Газпром“ налага териториални ограничения в споразуменията си за доставка с търговци на едро и някои промишлени клиенти в горепосочените страни. Тези ограничения включват забрани за износ и клаузи, налагащи закупеният газ да се използва на конкретна територия (клаузи за местоназначение). „Газпром“ използва и други мерки, които предотвратяват трансграничния поток на газ, като задължава търговците на едро да получават съгласието на „ Газпром“, за да изнесат газ и отказва при определени обстоятелства да променя мястото, където трябва да се достави газа. Комисията счита, че тези мерки пречат на свободната търговия с газ в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
  • Тези териториални ограничения могат да доведат до по-високи цени на газа и позволяват на „Газпром“ да провежда несправедлива ценова политика в пет страни от ЕС (България, Естония, Латвия, Литва и Полша), като налага цени на търговците на едро, които са значително по-високи в сравнение с разходите на „Газпром“ или с референтни цени. Тези несправедливи цени се дължат отчасти на ценообразуващите формули на „Газпром“, по които цените на газа в договорите за доставка се индексират по цените на кошница от петролни продукти и които неоправдано облагодетелстват „Газпром“ от неговите клиенти.
  • Възможно е „Газпром“ да използва своето господстващо пазарно положение като поставя доставките на газ за България и Полша в зависимост от получаване на несвързани ангажименти от търговците на едро по отношение на инфраструктура за пренос на газ. Така например, доставките на газ са били поставени в зависимост от инвестиции в проект за газопровод, подкрепян от „Газпром“, или от съгласието „Газпром“ да засили своя контрол върху даден газопровод.

Според предварителните констатации на Комисията тези практики представляват злоупотреба с господстващото пазарно положение на „ Газпром“, което е забранено по член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Ако бъде потвърдено, подобно поведение пречи на трансграничната продажба на газ в рамките на единния пазар и по този начин води до намаляване на ликвидността и ефективността на пазарите на газ. То създава изкуствени бариери пред търговията между държавите членки и води до по-високи цени на газа.


История
Комисията откри официална процедура срещу „Газпром“ на 31 август 2012 г. „Газпром“ е господстващият доставчик на природен газ във всички държави от Централна и Източна Европа с пазарен дял над 50% в повечето от тях, а в някои страни дори до 100%.
Член 102 от ДФЕС забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара, която може да засегне търговията между държавите членки. Начинът на прилагане на тази разпоредба е посочен в Антитръстовия Регламент (Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета), който може да се прилага както от Комисията, така и от националните органи по конкуренция на страните от ЕС.
Изложението на възраженията е формален етап от разследванията на Комисията на предполагаеми нарушения на антитръстовите правила на ЕС. Комисията информира писмено засегнатите страни за повдигнатите срещу тях възражения и страните могат да отговорят писмено на тези възражения. Адресатите могат да проверят документите в преписката по разследването на Комисията, да отговорят в писмена форма и да поискат устно изслушване, за да представят своите коментари пред представители на Комисията и на националните органи по конкуренция.
Комисията взема окончателно решение след като страните са упражнили правото си на защита.
Няма законоустановен срок, в който Комисията следва да приключи антитръстови разследвания на антиконкурентно поведение. Продължителността на разследванията в областта на антитръста зависи от редица фактори, като сложността на случая, степента, до която засегнатото предприятие съдейства на Комисията и упражняването на правото на защита.
Повече информация за делото в публичния регистър на ГД“Конкуренция“ на ЕК, под дело номер 39816.