вторник, 9 февруари 2016 г.

Енергетика: Проекти от общ интерес за България



В Официален вестник от 27 януари 2016 г. е публикуван


от 18 ноември 2015 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес

В регламента са изброени и проектите, които се отнасят за България.

Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между България и Гърция:
3.7 Клъстер България — Гърция между „Марица изток 1“ и N. Santa, включващ следните ПОИ:

3.7.1    Междусистемна връзка между „Марица изток 1“ и N. Santa (EL)

3.7.2    Вътрешна линия между „Марица изток 1“ и Пловдив

3.7.3    Вътрешна линия между „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“
3.7.4    Вътрешна линия между „Марица изток 1“ и Бургас
 
 Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между България и Румъния:


3.8       Клъстър за увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между България и Румъния [понастоящем известен като коридор „Черно море“], включващ следните ПОИ:

3.8.1    Вътрешна линия между Добруджа и Бургас
3.8.2    Вече не се счита за ПОИ
3.8.3    Вече не се счита за ПОИ
3.8.4    Вътрешна линия между Cernavoda и Stalpu (RO)
3.8.5    Вътрешна линия между Gutinas и Smardan (RO)
3.8.6    Вече не се счита за ПОИ

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в България и Гърция
3.23     Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в България — Яденица
3.24     Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в Гърция — Amfilochia
3.25     Вече не се счита за ПОИ
3.26     Вече не се счита за ПОИ
 
Проекти, даващи възможност за газов поток от Южния газов коридор и/или терминали за ВПГ в Гърция през Гърция, България, Румъния, Сърбия и към Унгария, включващи възможност за реверсивен поток от юг на север и интегриране на транзитни и на преносни системи
6.8.1  Междусистемна връзка Гърция — България [понастоящем известна като IGB] между Комотини (EL) и Стара Загора (BG)
6.8.2  Необходима рехабилитация, модернизиране и разширяване на българската преносна система
6.8.3 Междусистемна връзка на северния пръстен на българската преносна система с газопровода Podisor — Horia и увеличаване на пропускателната способност на участъка Hurezani-Horia-Csanadpalota
6.8.4  Газопровод, целящ увеличаване на пропускателната способност на междусистемната връзка на северния пръстен на българската и румънската газопреносни мрежи

6.9       Клъстер за терминал за ВПГ в Северна Гърция, включващ един или повече от следните ПОИ:
6.9.1   Нов терминал за ВПГ в Северна Гърция.
6.9.2  Вече не се счита за ПОИ
6.9.3  Газокомпресорна станция при Kipi (EL)
6.10   ПОИ Междусистемен газопровод България — Сърбия [понастоящем известен като „IBS“]
6.11   Вече не се счита за ПОИ
6.12   Вече не се счита за ПОИ
6.13    6.13.1  Сега ПОИ № 6.24.4
6.13.2 Сега ПОИ № 6.24.5
6.13.3 Сега ПОИ № 6.24.6
6.14    Сега ПОИ № 6.24.1
6.15 Междусистемни връзки на националната преносна система с международните газопроводи и възможност за реверсивен поток при Isaccea (RO)
6.15.1  Сега част от ПОИ 6.15
6.15.2  Сега част от ПОИ 6.15

Проекти, позволяващи разработването на подземни газохранилища в Югоизточна Европа:
6.20.1  Вече не се счита за ПОИ
6.20.2  Разширение на подземното газохранилище Чирен
6.20.3  Вече не счита за ПОИ
и един от следните ПОИ:
6.20.4  Газохранилище Depomures в Румъния
6.20.5  Ново подземно газохранилище в Румъния
6.20.6  Подземно газохранилище Sarmasel в Румъния
6.21     Вече не се счита за ПОИ
6.22     Вече не се счита за ПОИ
6.23    Междусистемна връзка Унгария — Словения (Nagykanizsa Tornyiszentmiklós (HU) — Lendava (SI) — Kidričevo)

6.24     Клъстър за поетапно увеличаване на пропускателната способност на двупосочния преносен коридор България — Румъния — Унгария — Австрия (понастоящем известен като „ROHUAT/BRUA“), за да се даде възможност за 1,75 млрд. m3/год. на първия етап и 4,4 млрд. m3/год. на втория етап, включително нови ресурси от Черно море:
6.24.1  Реверсивен поток между Румъния и Унгария: Първи етап на компресорна станция в унгарския участък при Csanádpalota (1-ви етап)
6.24.2  Изграждане на румънска територия на националната газопреносна система по коридора България — Румъния — Унгария — Австрия — преносен газопровод Podișor — Газоизмервателна станция Horia и 3 нови компресорни станции (Jupa, Bibești and Podișor) (1-ви етап)
6.24.3  Компресорна станция Mosonmagyarovar за газопреносната връзка с Австрия (изграждане от австрийската страна) (1-ви етап)
6.24.4  Газопровод Városföld-Ercsi — Győr (пропускателна способност 4,4 млрд. m3/год.) (HU)
6.24.5  Газопровод Ercsi-Százhalombatta (пропускателна способност 4,4 млрд. m3/год.) (HU)
6.24.6  Компресорна станция Városföld (капацитет 4,4 млрд. m3/год.) (HU)
6.24.7  Увеличаване на пропускателната способност в Румъния в посока към Унгария до 4,4 млрд. m3/год. (2-ри етап)
6.24.8  Черноморско крайбрежие — газопровод Podișor (RO) за подаване на газ от Черно море
6.24.9  Реверсивен поток между Румъния и Унгария: 2-ри етап на унгарския участък, компресорна станция при Csanádpalota или Algyő (HU) (пропускателна способност 4,4 млрд. m3/год.) (2-ри етап)

6.25   Клъстър за инфраструктура за подаване на нов газ към Централна и Югоизточна Европа, с цел разнообразяване на източниците, включващ един или повече от следните ПОИ:
6.25.1  Газопроводна система от България до Словакия [понастоящем известна като „Eastring“]
6.25.2  Газопроводна система от Гърция до Австрия [понастоящем известен като „Tesla“]
6.25.3  По-нататъшното разширяване на двупосочния преносен коридор България — Румъния — Унгария — Австрия [понастоящем известен като „ROHUAT/BRUA“, етап 3]
6.25.4  Инфраструктура, която да позволи развитието на българския газов център

Приоритетен коридор Южен газов коридор (SGC)


7.1 Клъстър на ПОИ за интегрирана, специално предвидена за целта и разширяема транспортна инфраструктура и съответно оборудване за пренос на най-малко 10 млрд. m3/год. от нови източници на природен газ от Каспийския регион, пресичаща Азербайджан, Грузия и Турция и достигаща пазарите на ЕС в Гърция и Италия, включваща един или повече от следните ПОИ:
7.1.1  Газопровод към ЕС от Туркменистан и Азербайджан през Грузия и Турция [понастоящем известен като комбинацията „Транскаспийски газопровод“ (TCP), „Разширяване на Южнокавказкия газопровод“ (SCP- (F)X) и „Трансанадолски газопровод за природен газ“ (TANAP)]
7.1.2  Газокомпресорна станция при Kipi (EL)
7.1.3 Газопровод от Гърция до Италия през Албания и Адриатическо море [понастоящем известен като „Трансадриатически газопровод“ (TAP)]
7.1.4  Газопровод от Гърция до Италия [понастоящем известен като газопровод „Посейдон“]
7.1.5  Вече не се счита за ПОИ
7.1.6  Измервателни и регулиращи станции за връзката на гръцката преносна система с TAP
7.1.7  Газопровод Komotini — Thesprotia (EL)
7.2     Вече не се счита за ПОИ

7.3   7.3.1   Газопровод от акваторията на Кипър до континенталната част на Гърция през Крит [понастоящем известен като газопровод „EestTMed“]
7.3.2  Премахване на вътрешните участъци с намалена пропускателна способност в Кипър, за да се излезе от изолацията и да се осигури транспортирането на газ от източния средиземноморски регион

7.4    Клъстър от междусистемни връзки с Турция, включващ следните ПОИ:
7.4.1  Газокомпресорна станция при Kipi (EL)
7.4.2 Междусистемен газопровод между Турция и България [понастоящем известен като „ITB“]
 
 
      


Няма коментари:

Публикуване на коментар