петък, 11 март 2016 г.

Икономическа политика: Европейският семестър за 2016 г.



Европейската комисия публикува съобщението относно европейския семестър за 2016 г, в което се посочва какви са задълженията на държавите членки съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

Съобщението  „2016 Европейски семестър: Оценка на напредъка на структурните реформи,предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, и резултатите от задълбочения преглед  съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011 бележи началото на започване на европейския семестър на национално равнище. Това включва изработването на нов набор от препоръки, които държавите членки трябва да вземат предвид, когато подготвят  националните си програми за конвергенция.

В съобщението се отчита, че България има прекомерни макроикономически дисбаланси. Икономиката се характеризира с продължаващи слабости във финансовия сектор и висока корпоративна задлъжнялост в контекста на висока безработица. Въпреки подобрената ликвидност и печалба в банковия сектор, е необходимо да се извърши задълбочен преглед  на активите в сектора чрез прилагане на стрес тестове. На пазара на труда се е увеличила дългосрочната безработица в контекста на приспособяването на икономиката. Уменията на работната сила не  съответстват на изискванията на новосъздадените работни места. Предстои да се приложи напълно плана за реформи и развитие на банковия надзор. В съобщението се посочва, че все още остава предизвикателството по отношение ефективността на производството по несъстоятелност. Отчита се, че се подготвят законодателни предложения. Освен това следва да се решат и слабите места в не банковия сектор.

Освен съобщението ЕК публикува доклади анализи за състоянието на икономиките и изпълнението на специфичните  препоръки за 2015 г. за всяка отделна държава членка.

Доклад за България за 2016 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланс.
В доклада се прави оценка на икономиката на България в светлината на изготвения от Европейската комисия „Годишен обзор на растежа“, публикуван на 26 ноември 2015г. В обзора се препоръчват три приоритета за икономическата и социалната политика на ЕС през 2016г.:
  • подновяване на инвестициите;
  • продължаване на структурните реформи за модернизиране на икономиките на държавите членки;
  • провеждане на отговорни фискални политики.


В „Доклад за механизма за предупреждение“, с който се поставя началото на петия годишен цикъл на процедурата при макроикономически дисбаланси България е определена като държава, която се нуждае от допълнителен задълбочен преглед.  

Основните  заключения от  задълбочения преглед в доклада и свързаните с тях политически предизвикателства за България са изброени както следва:

  • Функционирането на финансовия  сектор като  цяло  се  стабилизира,  но продължават  да  съществуват  рискове. Ликвидността  и  рентабилността  на банковия  сектор  се  подобриха,  но  по-сериозна  оценка  на  устойчивостта  на сектора  може  да  бъде  направена  само  въз основа  на  резултатите  от  предстоящите преглед на качеството на активите и тест за устойчивост,  които  се  очакват  към  края  на лятото.  Органите  набелязаха  слабостите  в небанковия  сектор,  но  те  все  още  не  са отстранени. 
  • Продължават  да  съществуват  рискове, произтичащи  от  големите  задлъжнелия на  предприятията,  и  пречки  пред намаляването  на  задлъжнялостта. Трайната отрицателна инфлация затруднява още  повече  намаляването  на задлъжнялостта  и  оказва  допълнителен натиск  върху  рентабилността  на нефинансовите  предприятия.  Освен  това натрупаните  в  някои  сектори  задължения могат  да  се  окажат  трудни  за  връщане. Поради  ограничения  досега  напредък  в реформите,  нормативната  уредба  на несъстоятелността  предоставя  ограничени възможности  за  намаляване  на  все  още високото  равнище  на  задлъжнялост  на предприятията,  без  което  отпускането  на нови заеми и корпоративните инвестиции се очаква да останат ограничени.
  • Външната позиция на страната като цяло се  е  подобри  допълнително,  но продължават  да  съществуват  рискове. Подобряването  на  нетната  външна  позиция бе  породено  предимно  от  структурно подобрение  на  салдото  по  текущата  сметка и  доведе  до  снижаване  на  брутния  външен дълг,  като  намали  рисковете. При  все  това отрицателното  равнище  на  нетната  външна позиция продължава да бъде  твърде високо и  нарастващите  нужди  от  финансиране  на правителството  създават  някои  нови рискове.
  • Оставащите  слабости на пазара на труда продължават  да  затрудняват  растежа  и ограничават  капацитета  за приспособяване  на  икономиката. Структурният  характер  на  дълготрайната безработица,  намаляващата  и  остаряваща работна  сила,  слабото  участие  на пазара  на труда  и  несъответствието  между  търсените и  предлаганите  умения  възпрепятстват адаптирането  на  пазара  на  труда,  като  това особено  се  отразява  на  младите  хора  и трайно  безработните  лица.  Освен  това трайно  високият  дял  на  недекларирания труд  нарушава  пазара  на  труда  и  намалява данъчните  приходи.  Въпреки  напредъка  с реформите на активната политика на пазара на  труда,  по-доброто  насочване  на  хората към свободните работни места е затруднено от  недостатъчното  приоритизиране, насочване  и  устойчивост  на мерките  в  тази област.  В  по-общ  план,  оставащите предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите на пазара на  труда,  с прехода от училище  към  заетост  и  с  обхвата  на    обезщетенията  за  безработица, възпрепятстват напредъка в тази област.   

Други  основни  структурни  въпроси, анализирани в този доклад и сочещи конкретни предизвикателства за България, са следните:

  • Счита  се,  че  пенсионната  система  се развива устойчиво, но почти половината от  възрастните  хора  продължават  да бъдат  застрашени  от  бедност  или социално  изключване.  Различните пенсионни  реформи  направиха  пенсиите  за старост  по-зависими  от  индивидуалните вноски  за  пенсия.  Поради  това  реформите на  пазара  на  труда  в  подкрепа  на  по-дълъг трудов  живот  придобиват  решаващо значение  за  адекватността  на  пенсиите  в бъдеще.  Освен  това  броят  на  лицата  с пенсии  за  инвалидност  продължава  да расте, като допринася за бъдещо натрупване на потенциално уязвими лица.
  • Системата  на  здравеопазването  е изправена  пред  значителни предизвикателства,  включително ограничена  достъпност,  ниска  степен  на финансиране и незадоволителни  здравни резултати.  Наред  с  това  България  е изправена  пред  предизвикателството  да задържи  квалифицираните  специалисти  в областта  на  здравеопазването,  които  са привлечени  от  по-желани  алтернативни възможности.  Дългосрочните  грижи  за възрастните  хора и  за лицата  с  увреждания изглеждат недобре приспособени за бързите демографски  промени,  през  които преминава страната.
  • Образователната  система  има  ограничен капацитет  за  включване  на  уязвимите групи и за предоставяне на учащите се на необходимите  им  умения.  Децата  от семейства  с  по-нисък  социално-икономически  статус,  особено  от  ромски семейства,  изглежда  не  се  ползват  с  равни възможности  за  образование,  включително образование  в  ранна  детска  възраст.  Това има  дългосрочни  последици  за  тяхното социално  приобщаване  и  пригодност  за заетост.  Участието  в  професионалното образование продължава да бъде високо, но качеството  и  сътрудничеството  с  бизнеса  и социалните  партньори  изглеждат недостатъчни.  Новоприетото законодателство  и  стратегиите  за образование  и  обучение  все  още  не  са превърнати в конкретни мерки.
  • Високият  дял  на  хората,  изложени  на риск  от  бедност  или  социално изключване,  остава  едно  от  основните икономически  и  социални предизвикателства.  Сред  групите  с  висок риск са децата, ромите и хората, живеещи в селски  райони.  Системата  за  социална закрила  (включително  общия  минимален доход)  изглежда  не  осигурява  достатъчна подкрепа  и  активизирането  на  хората  на социални  помощи  остава  ниско. Фрагментираността  на  агенциите, подкрепящи  тези  групи,  продължава  да възпрепятства  ефективния  съгласуван отговор на това предизвикателство.
  • Продължават  да  съществуват предизвикателства  по  отношение  на бизнес  средата.  Нестабилната  нормативна уредба  и  ниското  доверие  в  съдебната система  възпрепятстват  частните инвестиции.  Освен  това  корупцията продължава  да  буди  значително безпокойство  в  България,  а  отговорът  на националните  органи  продължава  да  бъде възпрепятстван  от  слаби  и  фрагментирани институции.  Бавното  изпълнение  на реформите  в  областта  на  публичната администрация  и  електронното  управление не  позволява  значителни подобрения  в бизнес  средата.  Освен  това  оставащите слабости  на  системата  на  обществените поръчки  ограничават  използването  на европейските  структурни  и  инвестиционни фондове.  Недостатъчният  достъп  до финансиране  и  липсата  на  подходящи рамкови  условия  за  инвестиции  в  научни изследвания  и  развойна  дейност възпрепятстват  иновациите  и конкурентоспособността.  Забавянето  на важни  структурни  реформи  в  ключови сектори  като  енергетиката  би  могло допълнително  да  възпрепятства конкурентоспособността.   

Следващи стъпки
През април държавите членки трябва да представят своите национални програми за реформи и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергенция (за страните извън еврозоната), включително евентуалните последващи действия във връзка със зимния пакет.
Въз основа на това, през пролетта Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки, насочени към основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Препоръките ще съдържат и фискални насоки, които ще се основават на прогнозата на Комисията от пролетта, която ще включва окончателни бюджетни данни за 2015 г., потвърдени от Евростат.

вторник, 1 март 2016 г.

Цифрова икономика: ЕК представи данни за DESI



Европейската комисия публикува резултатите от изданието за 2016 г. на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

Какво представлява DESI?

Индексът занавлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society  Index — DESI) е онлайн инструмент за измерване на напредъка на страните от ЕС към изграждане на цифрови икономики и общества. Той е сложен съставен показател разработен от Европейската комисия ( по-конкретно от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“). Чрез показателя се прави оценка на напредъка на държавите от ЕС към цифрова икономика и цифрово общество.

Индексът DESI обединява  набор  от 5  показатели.: свързаност,  човешки  капитал,

използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги.








Според Комисията данните за 2016 показват, че след публикуване на стратегията за цифровия единен пазар на Комисията през миналата година досега страните членки са постигнали напредък в области като свързаност и цифрови умения, както и по отношение на публичните услуги.

В същото време се отчита, че темпото на напредъка се забавя и затова са необходими  

действия, както на равнище ЕС, така и на национално равнище, за да се премахнат пречките, които възпрепятстват страните от ЕС да се възползват в пълна степен от възможностите на цифровите технологии.

Основни констатации в индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

·     ЕС напредва, но бавно: резултатът на ЕС като цяло е 0,52 от 1, което представлява подобрение спрямо 0,5 за предходната година. Всички страни от ЕС без Швеция са подобрили своя резултат.

·    Дания, Нидерландия, Швеция и Финландия продължават да водят класацията по DESI.

·    Нидерландия, Естония, Германия, Малта, Австрия и Португалия са най-бързо развиващите се страни и вървят начело. Повече информация относно резултатите на отделните държави могат да бъдат намерени в профилите на държавите и в този информационен документ.

  • Необходими действия за настигане на най-добрите в световен мащаб: за първи път Комисията също така сравнява ЕС с някои от най-цифровизираните държави в света (Япония, САЩ и Южна Корея). Пълният доклад за нов международен индекс на представянето в областта на цифровите технологии ще бъде достъпен в средата на март 2016 г., но предварителните резултати показват, че най-успешните европейски страни са също и световни лидери в областта. Въпреки това ЕС като цяло трябва значително да подобри своите резултати, за да играе водеща роля на световната сцена.

  • По-добра свързаност, но недостатъчна в дългосрочен план: 71% от европейските домакинства разполагат с високоскоростен широколентов достъп до интернет (поне 30 Mbps) спрямо 62% през миналата година. ЕС е на прав път към постигане на пълно покритие до 2020 г. Броят на абонаментите за мобилен широколентов достъп до интернет бързо нараства — от 64 абонамента на всеки 100 европейци през 2014 г. на 75 днес. ЕС трябва да е готов да отговори на бъдещото търсене и да осигури следващото поколение съобщителни мрежи (5G). Ето защо Комисията ще представи преглед на правилата на ЕС за далекосъобщенията, за да може до края на годината технологичните и пазарните предизвикателства бъдат преодолени.

  • Подобряване на цифровите умения: Въпреки че броят на висшистите в областта на науката, технологиите и математиката в ЕС слабо се е повишил, почти половината от европейците (45%) нямат основни умения за ползване на цифрови технологии (използване на електронна поща, текстообработващи програми или инсталиране на нови устройства). Комисията ще разгледа цифровите умения и обучението в рамките на предстоящата по-късно тази година програма на ЕС за уменията.

  • Електронната търговия — пропусната възможност за по-малките предприятия: 65% от европейските интернет потребители пазаруват онлайн, но само 16% от МСП продават онлайн, като по-малко от половината от тях продават онлайн в други страни (7,5%). За да реши този проблем, през декември Комисията представи предложения относно цифровите договори (съобщение за медиите) с цел потребителите, които пазаруват онлайн, да бъдат по-добре защитени и да се помогне на предприятията да увеличат своите онлайн продажби. През май Комисията ще представи пакет от законодателни мерки за по-нататъшно стимулиране на електронната търговия. Той ще включва мерки за справяне с необоснованото геоблокиране, за подобряване на прозрачността на трансграничните пазари на колетни пратки и за по-добро прилагане през граница на правилата на ЕС за защита на потребителите.

  • Повече, но не достатъчно използвани публични услуги онлайн: показателите сочат, че публичните администрации предоставят по-широк набор от онлайн услуги, даващи възможност на хората да използват интернет, за да се информират за ново място на пребиваване, раждане на дете и други важни събития. Въпреки това броят на интернет потребителите, които взаимодействат със съответната администрация онлайн (32%), не се увеличава.



Отделно от общите констатации са представено подробни данни и профил за всяка държава членка.

Данните за България

По индекса DESI за 2016 г. общата оценка за България е 0,37 (нарастване спрямо 0,36 през 2015 г.), с което тя се  нарежда  на  27-мо  място  в  класацията  по  DESI.

Високоскоростният  широколентов  достъп  е  на разположение  за  почти  72 %  от  домакинствата  в България,  но  в  селските  райони  няма  високоскоростно покритие.  
Едва  55 %  от  българските  домакинства  са абонирани  за фиксирана широколентова връзка  (27-мо място  в  ЕС),  а  половината  от  тях  ползват високоскоростна  връзка  (10-то  място  в  ЕС). 
България трябва  да  се  справи  със  сериозното  си  изоставане  в придобиването  на  умения  за  ползване  на  цифрови технологии:  едва  31 %  от  населението  имат  основни умения  в  тази  област.
Българските  потребители  на интернет  са  сред  първенците  в  използването  на услугите  за  видеоразговори  (1-во място)  и  социалните мрежи  (6-то  място).
Те  изглежда  се  въздържат  най-много от банкирането и пазаруването онлайн.
Въпреки известен  напредък  в  използването  на  цифрови технологии в българските обществени услуги има голям потенциал за подобрението му; в тази област България е на последно място.

България попада в групата на изоставащите страни, които  показват  резултати  под  средното  за  ЕС  и  които като цяло напредват  по-бавно спрямо ЕС  от миналата година.  Групата на изоставащите страни включва България, Гърция, Полша, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република.