Цифрови технологии: 16 държави-членки все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията

ЕК съобщи, че изпраща писма до 16 държави-членки, които все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията. Срокът за това изтече на 25 май 2011 г., а частичното въвеждане на европейските норми в областта на съобщенията ограничава правата на потребителите във въпросните 16 държави. Новите правила предоставят на потребителите нови права по отношение на стационарните телефонни и мобилните услуги и достъпа до интернет —  например правото да сменят своя телефонен оператор в рамките на един ден, като запазват номера си, възможността да получават подробна информация за начина, по който доставчиците на интернет услуги използват трафика на данни и да разполагат с по-добра защита на личната неприкосновеност и личните данни онлайн.

Отправеното днес искане на Комисията е под формата на т. нар. „мотивирано становище“. Държавите-членки, които не са приложили напълно новите закони, рискуват въпросът да бъде отнесен пред Съда на ЕС и да платят финансови глоби. Това са Белгия, България, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Словения. 

За цялостно прилагане на новите правила държавите-членки трябва да транспонират във вътрешното си законодателство двете нови директиви на ЕС — Директивата за по-добро регулиране и Директивата за правата на гражданите, с които се изменят пет действащи директиви на ЕС (Рамковата директива, Директивата за достъпа, Директивата за разрешение, Директивата за универсалната услуга и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).  Въпреки протичащите законодателни процеси във всички държави-членки и факта, че повечето от тях са уведомили Комисията за някои предприети мерки, едва седем от тях (Дания, Естония, Ирландия, Малта, Финландия, Швеция и Обединеното кралство) са спазили крайния срок и са въвели новите правила преди 25 май 2011 г. 

Във връзка с това през юли 2011 г. Комисията изпрати писма до 20 държави-членки с искане за информация относно изпълнението на техните задължения. Досега само Латвия, Литва, Люксембург и Словакия са уведомили Комисията, че са въвели напълно новите правила в националното си право.

 

Енергетика: България и Румъния ще бъдат изправени пред Европейския съд, тъй като не прилагат европейското право на газовия пазар

Днес Европейската комисия обяви, че България и Румъния все още не са създали конкурентен вътрешен газов пазар, който единствено може да гарантира сигурността на доставките и достъпни цени на енергията. Ефективното  и правилно функциониране на вътрешния пазар на природен газ ще даде на потребителите избор между различни компании и ще им осигури достъп до енергия. За да гарантира избор за потребителите законодателство на ЕС има за цел да улеснява трансграничната търговия с природен газ и да увеличава капацитета на пазарите на газ. Европейската комисия смята, че България и Румъния все още не са въвели и прилагат правилата на ЕС на пазара на природен газ  и поради тази причина двете страни ще бъдат изправени пред  Съда на Европейския съюз.

В мотивите си за това решение ЕК посочва, че трансграничната търговия може да се осъществява само, ако всички участници на пазара имат равен достъп до газопреносните мрежи, за да са в състояние да предоставят газ на потребителите.  Равният достъп на трети страни може да се гарантира чрез предлагане на пазара максимален капацитет от мрежата.  Важно е също на всички участници на пазара да се предоставя надеждна и прозрачна информация, относно капацитета на мрежата.

На практика неспазването от страна  на България и Румъния на  правилата на ЕС за газовия пазар означава, че клиентите на тези държави-членки са лишени от възможността да получават оферти от други държави-членки, тъй като пазарите им  не са достатъчно интегрирани.

По-конкретно, Комисията счита, че в България и Румъния няма капацитет за прекъсваем обратен поток –наричан още обратно подаване 'backhaul', който да се предлага на всички точки за взаимно свързване. Включването на капацитет за обратен поток е от съществено значение, за да може да се използва мрежата в рамките на максималния й капацитет. Освен това, наличието на прекъсваем капацитет и краткосрочни услуги е от жизненоважно значение за новонавлизащите участници на пазара..

На практика България и Румъния нарушават правилата, произтичащи от регламента за природния газ № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи, който заменя на 3 март 2011 г. Регламент (ЕО) № 1775/2005.

Комисията започна процедурата за нарушения през 2009 г. с изпращането на официално уведомително писмо, което бе последвано от мотивирани становища през юни 2010 г.

България и Румъния са предприели стъпки за отстраняване на слабостите, но все още не са постигнали  пълно съответствие с правилата на ЕС за газовия пазар и поради тази причина ЕК отнася въпроса до Европейския съд.

Енергетика: Вятърната енергия привлича все повече инвестиции

Европейската инвестиционна банка съобщи, че предоставя на Vattenfall дългосрочно финансиране в размер на 150 милиона паунда за развитие на офшорната  вятърна ферма Thanet Offshore wind farm, открита през септември 2010 г. Фермата разполага със 100 вятърни турбини, които са 115 м високи и генерират мощност 300 мегавата. Това е най-голямата работеща офшорна вятърна ферма в света. Вятърният парк е важна стъпка към постигане на целите на Обединеното кралство за задоволяване на 15 % от енергийните нужди до 2020 г. от възобновяеми източници на енергия. Фермата обхваща площ от 35 кв. км и е разположена на 12 км разстояние от  Foreness Point, най-източната част на Kent. Разположените в морето вятърни инсталации могат да постигнат икономии от мащаба и  да осигурят доставките на енергия от възобновяеми източници на повече от 200 000 домакинства.

Именно поради тази причина Европейската инвестиционна банка се ангажира да подкрепя разширяването на офшорния сектор на Обединеното Кралство, за да спомогне за увеличаване на опита и комерсиализацията на  най-модерните върхови технологии.

Подкрепата на Европейската инвестиционна банка за проекта е в зависимост от изпълнението на всеобхватни оценки на въздействието върху околната среда, включително оценка на потенциалното въздействие на проекта върху морските обитатели и птиците.

Предвижда се Европейската инвестиционна банка също да финансира преносната връзка, свързваща вятърната ферма Thanet, с националната преносна мрежа на Обединеното Кралство.

От 2002 г. Европейската инвестиционна банка (EИБ) има ясно изразена политика за финансиране развитието на офшорни вятърни ферми. Вече функционират пет големи ферми за вятърна енергия, финансирани от ЕИБ, които представляват почти 40% от инсталираната мощност за вятърна енергия в света. ЕИБ подкрепя и проект London Array, който ще се изгражда  във водите на Обединеното кралство и се предвижда да бъде най-големия в света.

Държавна помощ: Европейската комисия започва задълбочено разследване относно преструктурирането на българската железопътна компания БДЖ

Днес Европейската комисия съобщи, че стартира задълбочено разследване на плана за помощ за преструктуриране на българската държавна железопътна компания „БДЖ“. Комисията има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството, и дали съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения принос на дружеството към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Стартирането на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения относно мерките, които са предмет на разследването. Това не предрешава неговия краен резултат.

През май 2011 г. България уведоми Комисията относно увеличение на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лв. (около 278 млн. евро), което трябва да бъде предоставено на шест транша през периода 2011—2016 г. Тази мярка следва да спомогне за преструктурирането на дружеството, което от няколко години е в затруднено финансово положение, а именно чрез изплащането на някои от неговите задължения.

Според представения от България план се очаква през 2012 г. да се възобнови жизнеспособността на дружеството чрез увеличаване на капитала, въвеждане на мерки за намаляване на разходите, продажба или бракуване на част на подвижния състав, както и съкращаване на работната ръка.

Комисията има редица съмнения по отношение на плана за преструктуриране, представен през май, включително относно жизнеспособността, тъй като в плана липсват няколко елемента от съществено значение, като например дали дружеството действително ще бъде жизнеспособно, ако съдържащите се прогнози по отношение на приходите се окажат прекалено оптимистични.

Освен това България не е предоставила доказателства, че приватизацията на дъщерното дружество на БДЖ за товарни превози ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, или че това ще представлява подходящ принос на дружеството към разходите за преструктурирането му, тъй като сроковете и резултатите са несигурни.

Отписването от държавата на дълговете, натрупани от БДЖ преди присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., може да е съвместимо с правилата на ЕС относно държавната помощ съгласно раздел 4 от Насоките на ЕС за държавните помощи за железопътния транспорт . До момента обаче България не е предоставила необходимите пояснения, позволяващи извършването на подходяща оценка.  
Помощите за оздравяване и преструктуриране силно нарушават конкуренцията, тъй като се предоставят на едно дружество в ущърб на останалите. Насоките на ЕС за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. поставят условието планът за преструктуриране да възстановява дългосрочната жизнеспособност на дружеството въз основа на реалистични предположения. Целта е да се избегнат многократните искания от дружеството за държавно подпомагане. Планът трябва да включва също така мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Такива мерки обикновено включват намаляване на капацитета и пазарния дял или занижаване на бариерите за навлизане на пазара. Накрая, получателят трябва да предостави значителен собствен принос към разходите за преструктуриране.

Енергeтика: Нови правила и стандарти за безопасност при офшорен добив на нефт и газ

Миналогодишната авария на петролната платформа в Мексиканския залив показа, че промишленото извличане на нефт и газ от морските дълбини може да представлява реална заплаха и да нанесе огромни щети както на околната среда, така и на крайбрежните икономики. Щетите от аварията в Мексиканския залив се изчисляват на около 30 милиарда евро.

Историята и мащаба на добив на нефт и газ в Европа показва, че заплахата от сериозна авария в крайбрежните води на Европа продължава да бъде неприемливо голяма. В Европа нефт и газ се добиват от морското дъно от седемдесетте години на миналия век. Днес над 90 % от нефта и над 60 % от природния газ, произвеждани в ЕС и Норвегия се добиват офшорно. В европейски води действат над 1000 офшорни съоръжения за добив на нефт и газ. Най-значително е производството от района на Северно море и по-голямата част от нефта идва от Обединеното кралство и Норвегия, но постепенно във всички офшорни региони възниква интерес и вече 13 държави-членки (Обединеното кралство, Нидерландия, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, България, Полша, Малта и Кипър) са издали лицензи за офшорен добив на нефт и газ.

Офшорната промишленост в различните държави-членки работи с различни стандарти в областта на екологията, здравеопазването и безопасността.

Понастоящем законодателството на ЕС не покрива всички аспекти на офшорната промишленост за добив на нефт и газ, а националното законодателство на отделните държави-членки е много различно. Въпреки мерките, предприети от някои държави-членки за реформа на системите им след аварии в Северно море през 80-те години на миналия век, все още съществува значителен риск от тежки аварии в ЕС. Събитията от миналото показват, че през последните 30 години на света са възникнали поне 14 големи офшорни аварии като фонтаниране на кладенци и пълна загуба на производствени платформи, като 5 от тях са се случили през последните 10 години. Възможните последици от една голяма авария са катастрофални. Те включват човешки жертви, значителни екологични щети и съпътстващи поражения върху средствата за препитание в крайбрежните региони.

За да се избегнат подобни мащабни аварии е назряла необходимостта от прилагане на най-добри практики в сектора и изработване на стандарти за безопасност, здравеопазване и защита на околната среда при офшорно добиване на нефт и газ

Поради тази причина ЕК предлага нов регламент, който определя ясни правила, обхващащи целия жизнен цикъл на проучвателните и производствените дейности — от планирането до окончателното демонтиране на дадено съоръжение за добив на нефт или природен газ.

В оценката на въздействието, представена заедно с регламента е изчислено, че разходите при голяма авария във водите на ЕС са в рамките от € 205 - € 915 милиона годишно. Този диапазон се базира на статистика на инциденти при кладенци, изливания и отчетените разходи, свързани с повреда на имуществото и почистване на нефтени разливи.

Вменява се на европейската индустрия задължението редовно да оценява и подобрява стандартите за безопасност на офшорния добив под контрола на националните регулаторни органи. Промишлеността има основната отговорност да гарантира безопасността при осъществяване на дейността си и да покрива направените разходи. Държавите-членки ще трябва да покриват разходи свързани със създаването на националните компетентни органи

Проектът за регламент въвежда редица изисквания за ефективна превенция и действия при сериозни аварии чрез:

Лицензиране: Лицензионните органи в държавите-членки ще трябва да гарантират, че проучването и добивът на нефт и природен газ във водите на ЕС се разрешават само на оператори с достатъчен технически и финансов капацитет, необходим за контролиране на безопасността на офшорните дейности и защитата на околната среда.

Независими проверки: Предложените от оператора технически решения, които са от жизнено значение за безопасността на съоръжението трябва да се проверяват от независима трета страна преди пускането в експлоатация и периодично след това.

Задължително предварително планиране за извънредни ситуации: Още преди започването на проучвателните или производствените дейности компаниите ще трябва да изготвят доклад за основните заплахи по отношение на съоръженията си, който да съдържа оценка на риска и план за действие в извънредни ситуации. Тези доклади ще трябва да се представят на националните власти, които да ги одобрят, ако отговарят на изискванията.

Инспекции: Независими национални компетентни органи, отговарящи за безопасността на съоръженията, които ще проверяват мерките за безопасност, защита на околната среда и готовност за аварийни ситуации на нефтените платформи и дейностите, извършвани на тях. Ако даден оператор не спазва минималните стандарти, компетентният орган ще предприеме правоприлагащи и/или наказателни действия; в краен случай, ако операторът не се съобрази с наложените мерки, той ще трябва да прекрати сондажните или добивните дейности.

Прозрачност: На гражданите ще бъде предоставена контекстуална информация относно стандартите за ефективност на сектора и дейностите на националните компетентни органи. Те ще я публикуват на уебсайтовете си.

Действия при извънредни ситуации: Компаниите ще изготвят планове за действие при извънредни ситуации въз основа на оценката на риска на техните платформи и ще поддържат на разположение средства, които да използват в случай на необходимост. Държавите-членки също така ще вземат предвид изцяло тези планове при изготвянето на национални планове за действие при извънредни ситуации. Тези планове периодично ще бъдат подлагани на проверка от отрасъла и националните власти.

Отговорност: Компаниите за нефт и газ ще носят пълната отговорност за екологични щети, причинени на защитените морски видове и естествените местообитания. По отношение на щетите, причинени на водите, географската зона ще бъде разширена така, че да обхваща всички морски води на ЕС, заедно с изключителната икономическа зона (до около 370 км от бреговата линия) и континенталния шелф, който е под юрисдикцията на държавата-членка с брегова ивица. Относно щети, нанесени на водите, настоящата правна рамка на ЕС за отговорност за екологични щети е ограничена до териториалните води (до около 22 km от бреговата ивица).

Международни въпроси: Комисията ще работи с международните си партньори за насърчаване прилагането на най-високите стандарти за безопасност в световен план.

Група на офшорните органи в ЕС: Инспектори на офшорни дейности в държавите-членки ще работят съвместно, за да осигурят ефективен обмен на най-добри практики и да допринесат за разработването и подобряването на стандартите за безопасност.

 Изискванията ще се прилагат за нови инсталации и операции веднага след приемането на новия регламент от Съвета и Европейския парламент. Преходен период от максимум две години е предвиден за съществуващите инсталации.

Повече информация от пресконференцията на комисаря по енергетика Г. Йотингер

Енергетика: Енергия от възобновяеми източници - проблеми пред развитието й в България

Член 16 от Директивата за енергия от възобновяеми източници изисква от държавите-членки да направят промени в управлението и развитието на електропреносните си мрежи и по този начин да гарантират приоритетен или гарантиран достъп до мрежата на енергията произведена от възобновяеми източници. Държавите-членки следва да предприемат подходящи стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентните мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия.

От своя страна Европейската Комисия (ЕК) има задължението да направи оценка на процеса на реалното интегриране на възобновяемите енергийни източници в мрежата и доколко електроенергията произведена от възобновяеми източници ефективно присъства на пазара

За да изпълни тази своя задача Европейската комисия е възложила на Eclareon и Öko-Institut да направят оценка по държави-членки и да представят доклади за всяка отделна членка доколко тя прилага на практика изискванията на член 16 от  директивата.

В момента докладите са публикувани и до 30 ноември могат да се дават становища по тях от заинтересованите страни, след което ще се изготви окончателния доклад, оценяващ развитието и интеграцията на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) в цяла Европа. Докладите са изработени въз основа на задълбочено проучване и анализ на съществуващата правна рамка, оценка на националните планове за действие и действителната ситуация на пазара в 27-те членки на ЕС. Анализирани са въпросите по отношение на свързването към мрежата, работата на мрежите и развитието им, а така също интегрирането на възобновяемите енергийни източници на съответните пазари и схемите за подпомагане. Предложени са и препоръки към всяка държава членка.

Докладът за България откроява няколко проблемни области.

Основните проблеми за интеграция на електроенергия от възобновяеми източници в България се открояват при свързването на вятърните и слънчевите централи за енергия към преносната мрежа и липсата на разширение на мрежата, необходимо за по-нататъшното развитие на нови инсталации за ЕВИ.

В доклада се отчита факта, че благодарение на съществуващите атрактивни преференциални тарифи и благоприятни правни условия през последните години са предприети много инвестиционни проекти за ЕВИ. Според анализа в доклада значителна част от тях в действителност са били спекулативни, предназначени основно да блокират мрежов капацитет, след което да се продадат на чуждестранни инвеститори.

Анализът на новия Закон за енергия от възобновяеми източници (приет на 03 май 2011 г.), отбелязва положителните моменти, чиято цел е да се намали броят на спекулативните проекти, но в същото време се подчертава, че след влизане на закона в сила повече от 80% от предварителните договори са били потвърдени. Изводът е, че недостигът на капацитет за пренос не може да бъде решен в краткосрочен план.

Друг очертан проблем е, че операторът на преносни системи (ОПС) на практика има право да прекъсне връзката с мрежата на централите за ЕВИ по всяко време.

Освен това се подчертава, че в новия закон за ЕВИ напълно е премахнат приоритетния достъп до мрежата за производителите на ЕВИ. Законът поставя енергията от възобновяеми източници зад всички други видове енергия. Законът предвижда да се спре прилагането на механизма за подпомагане, след като България постигне заложената индикативна цел. В доклада се отбелязва, че тази мярка е в пряко нарушение на директивите на ЕС. Друга сериозна пречка пред инвеститорите е, че те ще могат да са  наясно с цената, на която ще продават енергията едва след приключване на проекта и построяване на съоръженията за генериране на мощност, което би разколебало надеждни бъдещи инвестиции в областта на ЕВИ.

Един от най-големите проблеми отбелязан в доклада за България е, че все още изискването от втория и третия европейски енергиен пакет за отделяне на операторите на преносни системи не е въведено в националното законодателство.

Отбелязва се, че в момента пазарът на електроенергия в България не е либерализиран. Не функционира енергийна борса и не се осъществяват спот сделки, например сделки за деня и ден напред.

Препоръчва се също спрямо НЕК да се приложат правилата за конкуренция, за да се предотвратят злоупотреби на пазара, тъй като компанията има монополна позиция на пазара.

Икономическа политика: Основни приоритети на европейската икономическа политика

На 23 октомври се проведе заседание на Европейския съвет, на което се отчете, че наред с  преодоляването на последствията от финансовата криза, изключително важно е да се активизират усилията за осигуряване на устойчив растеж, съпроводен със създаване на работни места. Това може да стане с предприемане на решителни действия за укрепване на икономиката. Основното послание след срещата към държавите-членки е те да ускорят структурните реформи в съответствие с препоръките, отправени в контекста на европейския семестър.

В тази връзка Европейският съвет определя редица приоритети, които следва да бъдат бързо придвижени поради значителното им въздействие върху работните места и растежа в краткосрочен до средносрочен план.

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

1. Основни приоритети на вътрешната икономическа политика:

          ·  Единният пазар се определя  за ключов приоритет, който ще осигури растеж и заетост. В тази връзка следва  да се  положат необходимите усилия, за да се осигури до края на 2012 г. споразумение по 12-те приоритетни предложения, заложени в Акта за единния пазар. Държавите-членки следва да приключат въвеждането в националните си законодателства Директивата за услугите до края на тази година и да осигурят пълноценното функциониране на единичните звена за контакт, както и предоставянето на пълна информация на икономическите оператори за новите възможности, които предлага директивата. Комисията ще докладва по този въпрос до края на 2011 г.

· Европейският съвет приканва Комисията да представи в кратък срок пътната карта относно завършването на цифровия единен пазар до 2015 г., като отдава приоритет на предложенията за стимулиране на напълно интегриран цифров единен пазар чрез улесняване на електронната търговия и трансграничното използване на услуги онлайн. Особено внимание следва да се обърне на покритието с широколентови достъп до интернет, улесняване на сигурна електронна идентификация и удостоверяване и модернизиране на европейския режим на авторските права. Европейският съвет настоява за бързо постигане на споразумение по програмата за политика в областта на радиочестотния спектър.

· Намаляване на административната тежест по отношение на годишните счетоводни отчети, дружественото право, данъчното облагане и митническите въпроси, за да бъде постигната целта за 25‑процентно намаление до 2012 г. Европейският съвет призовава за бързо приемане на предложенията за опростяване, поставени за разглеждане от Съвета и Парламента. Комисията се приканва да продължи да насочва усилията си за намаляване на цялостната регулаторна тежест, по-конкретно за МСП, включително като предложи конкретни методи на работа в контекста на програмата за интелигентно регулиране. Европейският съвет ще разгледа отново тези въпроси на заседанието си през декември 2011 г.

· Държавите-членки следва да направят необходимото конкретните за всяка държава препоръки да бъдат изцяло взети предвид в националните решения относно бюджетната политика и структурните реформи предвид изключителното им значение за осигуряване на устойчиви публични финанси и създаване на работни места и растеж.  За тази цел Европейският съвет призовава Съвета, съвместно с Комисията, да предприеме мерки, за да се гарантира, че всички действия на равнището на Европейския съюз са изцяло в подкрепа на икономическия растеж и създаването на работни места. 
2.Енергетиката, включително енергийната ефективност, както и научните изследвания и иновациите, са ключови области за стимулиране на растежа. На заседанията си съответно през декември 2011 г. и март 2012 г. Европейският съвет ще проследи постигнатия в тези области напредък, като има предвид зададените през февруари 2011 г. конкретни насоки. Европейският съвет настоява за незабавно прилагане на мерките, които ще окажат пряко въздействие върху растежа.

3. Оптимизиране  използването на наличните ресурси, по-конкретно в държавите, които изпълняват програми за адаптиране. Европейският съвет призовава преди края на годината да бъдат приети предложенията за временно увеличаване на нивата на съфинансиране за фондовете на ЕС, което да бъде съпроводено от целево насочване на тези фондове към растежа, конкурентоспособността и заетостта. ЕИБ се приканва да разгледа в тясно сътрудничество с Комисията възможностите за по-нататъшен принос за увеличаване на инвестициите в Европа, включително за държавите, изпълняващи програма за адаптиране. 
4. Стратегията „Европа 2020“ продължава да бъде водеща за Съюза и държавите-членки в действията им за насърчаване на провеждането на структурни реформи, стимулиращи растежа; европейският семестър ще спомогне да се осигури и занапред правилно координирано провеждане на тези реформи; а пактът „Евро плюс“ ще доведе до ново качество в координирането на икономическите политики между участващите държави-членки. Договореният през миналия месец пакет от шест законодателни акта относно икономическото управление ще предостави възможност за много по-висока степен на наблюдение и координация, необходима, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси и да се избегне натрупването на прекомерни дисбаланси.  Европейският съвет изтъква решимостта си да изпълнява тази нова рамка, за да се осигури нейното цялостно и ефективно прилагане. Комисията ще засили ролята си в рамките на Комисията и на компетентния комисар с оглед на по-строго наблюдение и допълнително прилагане.

5. Следващият европейски семестър следва да отчете изцяло натрупания в миналото опит. Комисията ще представи още през декември 2011 г. годишния обзор на растежа, което ще даде възможност на Съвета да подготви в детайли пролетното заседание на Европейския съвет през 2012 г. Държавните и правителствените ръководители ще разгледат отново някои въпроси от пакта „Евро плюс“ през декември 2011 г.; освен това ще им бъде предоставена информация относно постигнатия напредък в рамките на структурираните обсъждания по въпросите, свързани с координирането на данъчната политика.  Продължава законодателната работа по предложенията на Комисията относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. 

 6. Засилването на финансовото регулиране остава основен приоритет на равнище ЕС и на глобално равнище. Европейският съвет приветства постигнатото съгласие във връзка с късите продажби и настоява за бързото приемане на други важни законодателни предложения като предложенията относно извънборсовите деривати и схемите за гарантиране на депозитите, които да бъдат приети до края на тази година, и предложенията относно капиталовите изисквания, които да бъдат приети до лятото на 2012 г. Европейският съвет приветства предложенията относно пазарите на финансови инструменти и пазарните злоупотреби и очаква предложенията, които Комисията ще направи относно агенциите за кредитен рейтинг и относно управлението на кризи и преструктурирането в банковия сектор.

Очаква се Съветът да приключи работата относно мерките за банковия сектор на заседанието си на 26 октомври. Тези мерки ще бъдат съществена част от един по-обширен пакет, чиито други елементи ще бъдат договорени на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната на 26 октомври.

 7. Европейският съвет отбелязва и необходимостта от съгласуваност между действията на еврозоната и Европейския съюз, при пълно зачитане на интегритета на Европейския съюз като цяло и функционирането му с 27 държави-членки. Във връзка с това Европейската комисия трябва да осигурява спазването от всички 27 държави-членки на законодателството на ЕС, включително законодателството в областта на вътрешния пазар, както и да гарантира равнопоставени условия между всички държави-членки, включително държавите извън еврозоната. Председателят на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната ще бъде определен от държавните и правителствените ръководители от еврозоната по същото време, по което Европейският съвет избира своя председател, и за същия мандат. До следващия такъв избор срещите на високо равнище на държавите от еврозоната ще се председателстват от настоящия председател на Европейския съвет. Председателят на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната ще информира подробно държавите-членки извън еврозоната за подготовката и резултатите от тези срещи.  Европейският съвет отбелязва намерението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната да обсъдят по-нататъшното укрепване на икономическото сближаване в еврозоната, подобряването на фискалната дисциплина и задълбочаването на икономическия съюз, включително като разгледат възможността за ограничени промени в Договора. Решението относно всяка промяна в Договора трябва да бъде взето от 27‑те държави-членки. Европейският съвет ще разгледа отново този въпрос през декември въз основа на доклад от председателя на Европейския съвет, изготвен в тясно сътрудничество с председателя на Комисията и председателя на Еврогрупата.

 Повече информация ТУК

Енергетика: България е включена в три енергийни проекта от "общ европейски интерес"

На 19 октомври 2011 г. Европейската комисия предложи проект на регламент, чрез който да се стимулира изграждането на нови структурно определящи за енергийния пазар на Европа инфраструктурни проекти в секторите на електроенергия, нефт, газ и пренос и съхранение на въглероден диоксид. В предложението се определя броят на енергийните "проекти от общ интерес" ('projects of common interest' (PCI)), които ще могат да се възползват от специални ускорени разрешителни процедури. Те трябва да отменят тромавите национални процедури, които често са много тежки и продължителни в отделните държави-членки. Предложението е стратегически приоритет в работната програма на Комисията за 2011 г. То също цели да окаже допълнителен натиск върху националните енергийни регулатори да предоставят допълнителни финансови стимули за инвеститорите и да определят условия, при които проектите ще получат специални субсидии от ЕС.

Предложението е за приоритетните проекти от европейско значение да се осигури:

• Рационализиране на разрешителните процедури, значително намаляване на тяхната продължителност и засилване участието на обществеността;

• Улесняване на регулаторното третиране на проекти от общ интерес в областта на производството на електроенергия и газ чрез разпределяне на разходите, в зависимост от ползите и осигуряване възвращаемост на инвестициите в съответствие с поетите рискове

• Гарантиране изпълнението на проекти от общ интерес, чрез финансово подпомагане от ЕС и привличане на инвестиции от пазара. Европейското финансиране на проектите от общ интерес за ЕС е предвидено в отделен законодателен документ наречен "Свързване на мрежите на Европа" "Connecting Europe Facility".

Проектите, които ще подлежат на ускорена разрешителна процедура са част от „инфраструктурния пакет", чиято дългосрочна цел е създаването на интегрирана европейска енергийна мрежа, важна предпоставка и основа за окончателното изграждането и функциониране на единен конкурентен европейски енергиен пазар до 2014 г.

Според ЕК  стимулирането на инвестициите в енергийната инфраструктура на Европа е от решаващото значение и всъщност представлява "битка за европейския енергиен пазар”. За успеха на тази битка са необходими инвестиции в изграждане на трансграничната енергийна инфраструктура на Европа около 210 милиарда евро до 2020 г., от които:

• 140 млрд. евро за изграждане на електропроводи високо напрежение и развитие на "интелигентните мрежи";

• 70 млрд. евро за газопроводи с високо налягане;

• и  2,5 млрд. евро за транспортна инфраструктура на СО2, обвързана с местата за съхранението му.

Обемът на необходимите инвестициите е два пъти повече от равнището им през последното десетилетие. Те са необходими най-вече за модернизиране и разширяване на инфраструктурата. В тази връзка Европа се стреми да постигне следните цели.

Да се свържат и интегрират националните пазари на ЕС, за да се разнообразят маршрутите за доставка и транзит и енергийната система да може да отговори на очакваната мащабна експанзия в развитието на енергията от възобновяеми източници. С други думи, допълнителните инвестиции в инфраструктура са от решаващо значение по отношение на трите стълба на енергийната политика на ЕС: конкурентоспособност, сигурност на доставките и устойчивост.

Към момента реалността на европейския енергиен пазар е такава, че  няма да могат да се осъществят половината от 210 млрд. евро инвестиции. Основните причини за това са, че разрешителните процедури в отделните държави-членки често са твърде сложни и продължителни (те обикновено  отнемат 10 години или повече, в някои държави-членки, с участието на 10 или 20 различни органи), съществуващата нормативна уредба не предоставя правилните стимули за инвеститорите и освен това в много случаи липса достатъчна финансова подкрепа.

С направените предложения днес Комисията възнамерява да преодолее посочените пречки пред разгръщане на инвестициите на енергийния пазар.

Какви са предложенията

Първо:Новото предложение определя правила, които ще направят възможно да се определят енергийни проекти като "проекти от общ интерес". Те ще бъдат предмет на "правен режим от общ интерес", към който всички държави-членки ще трябва да се присъединят, ако предложението се приеме от Европейския парламент и Съвета. Съгласно този режим, разрешителните за енергийните проекти от общ интерес трябва да бъдат хармонизирани и ускорени.

Второ: Предложението предвижда правила за трансгранично разпределение на разходите и риска, националните регулаторни органи трябва да включват и подходящи стимули, когато определят тарифите за използване на енергийната инфраструктура.

Трето: Предложението определя условията, на които трябва да отговарят проектите, за да бъдат субсидирани от ЕС. Комисията има заделени 9.1 млрд. евро в бюджета на ЕС за 2014-2020, които са предназначени за изграждането на енергийната инфраструктура.

ЕК отчита, че до момента при решенията за изграждане на енергийната инфраструктура са доминирали националните и дори местните интереси. Това, което Комисията предлага сега е един истински европейски подход, който обхваща широк континентален поглед при определяне на необходимите инвестиции.

Какво следва да се постигне с проектите от общ интерес

•разнообразяване на маршрутите за доставка (например за внос на газ от страни извън Русия, или слънчева енергия от Северна Африка);

•интегриране в мрежата на възобновяеми енергийни източници (електроенергията, произведена от възобновяеми източници се очаква да се удвои между 2007 г. и 2020 г.)

•създаване на интегриран вътрешен пазар, който следва да гарантира конкурентни цени за потребителите.

Една от най-важните цели на предложението е да определи метода за идентифициране на проектите, които са "от общ интерес", към които да се прилага ускорена разрешителна процедура и използването на средства от Европейските фондове.

Като първа стъпка с предложения документ, Комисията определя "Приоритети на енергийната инфраструктура", който имат за цел да проправят пътя за развитието до 2020 г. на дванадесет транс-европейски инфраструктурни коридори и области от приоритетно значение.

Регламентът въвежда ясни правила, чрез които следва да се идентифицират и разработват "проектите от общ интерес". Ключовите елементи на предложението при проектите от общ интерес са разрешителните процедури да стана по-бързи, по-лесни и по-прозрачни. 

Регионално сътрудничество

В процеса по одобряване на приоритетните проекти  важна роля се възлага на регионалното сътрудничество между държавите-членки. За да реши кои проекти ще квалифицира като приоритетни обекти, Комисията ще разчита до голяма степен на предложенията на групите за регионално сътрудничество. Въпреки че Комисията ще вземе окончателното решение, тя ще търси съвети от групите за регионално сътрудничество, от държавите-членки, от ACER Агенцията за сътрудничеството на енергийните регулатори, националните регулаторни органи, ENTSO-E, ENTSO-G, национални оператори на преносни системи и - в случай на петрол и емисиите на CO2 – проектантите, разработили проектите. Между другото, използването на "регионалния подход" за по-бързо постигане на заложените цели не е нова политика. Този подход успешно се прилага през последните години и за в бъдеще Брюксел все повече ще разчита на регионалните инициативи в областта на енергийната политика. Явно прагматичния подход е изграждане "стъпка по стъпка” на регионално равнище до пълна интеграция на пазара в целия ЕС.

Крайната цел е до лятото на 2013 г. да има изработен списък на европейските приоритетни инфраструктурни проекти.

Обслужване на „едно гише”

Проектите от общ интерес трябва да имат облекчено обслужване на едно гише. Получаването на разрешение за строеж е проблем преди всичко за проекти свързани с електропреносната инфраструктура. Често има внушителен набор от органи, които трябва да дадат съгласието си, за да може проектът да се придвижи напред. В новите си предложения Комисията предлага да се ограничи процедурата за издаване на разрешителни за PCI, до три години. Освен това цялата процедура следва да се извършва от един орган ("едно гише") във всяка държава-членка, при установени ясни минимални изисквания за обществени обсъждания. По този начин проектите от общ интерес ще имат специално третиране, в сравнение с проекти, които не са с приоритетен статут.

Държавите-членки трябва да разглеждат проектите от общ интерес като проекти от „най-високо национално значение” и да ги разглеждат в условия на облекчени разрешителни процедури. Това включва и рационализиране на процедурите, свързани с оценките за въздействието върху околната среда.

Финансиране

Ако досега тежката и тромава разрешителна процедура представлява  половината от проблема, финансирането на проектите е другата половина. Целта на новото предложение е също така да помогне за изграждане на бизнес модели за приоритетните проекти. Комисията призовава ENTSOs да разработи стандартизиран модел за изчисляване на разходите и ползите за всеки проект за газ и електричество. Освен това въпросът с презграничното разпределение на разходите по проекта остава голямото предизвикателство за регулаторите на държавите членки, което явно ще се осъществява основно на регионална равнище. Комисията също призовава регулаторните органи да предлагат тарифни стимули за приоритетните инфраструктурни проекти, които включват повече рискове от обикновено, например, защото те включват нови авангардни технологии или е налице сложна координация по изпълнението на проекта.
Сумата за финансиране на приоритетните енергийни проекти, която е предвидена. във фондовете за енергийна инфраструктура в бюджета на ЕС за 2014-20 в размер на € 9,1 млрд. е само  малка част от необходимите 210 милиарда евро до 2020 г., но в същото време е и много повече от 155 милиона евро предвидени за периода 2007-13 г., за изграждане на Транс-европейските енергийни мрежи (TEN-E). Идеята е да се привлекат и значителни частни инвестиции в енергийния сектор.

Приоритетни енергийни коридори, включващи България

Сектор електроенергия

Приоритетен електроенергиен коридор Север-Юг (North-South electricity interconnections in Central Eastern and South Eastern Europe ("NSI East Electricity"), имащ за цел да свърже електроенергийните мрежи чрез изграждане на вътрешни линии в Централна Източна Европа и Юго Източна Европа. По този начин ще се завърши вътрешния енергиен пазар и ще се гарантира включването в мрежата на електроенергия произведена от възобновяеми източници.

Държави – членки, включени в коридора:

Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения.

Сектор природен газ

Приоритетен коридор за природен газ Север-Юг (North-South gas interconnections in Central Eastern and South Eastern Europe ("NSI East Gas"), имащ за цел да свърже регионалните газови пазари между Балтийско море, Адриатическо, Егейско море и Черно море, основно за подобряване на диверсификацията и сигурността на доставките на природен газ.

Държави – членки, включени в коридора:

Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения.

Приоритетен Южен газов коридор (Southern Gas Corridor ("SGC"), имащ за цел да транспортира газ от Каспийския басейн и Централна Азия, Средния Изток и Източния Средиземноморски басейн до Европейския съюз, което ще гарантира диверсификацията и сигурността на газовите доставки

Държавите – членки, включени в коридора:

Австрия, България, Република Чехия, Кипър, Франция, Германия, Унгария, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения

Тематични проекти

Освен това всички държави-членки трябва:

• да допринесат за развитие на технологиите свързани с изграждането на интелигентните мрежи, особено тези отнасящи се до поведението на потребителите, присъединени към електрическата мрежа, и интегрирането им към изискванията на мрежите, а така също и генерирането на големи количества електроенергия от възобновяеми или разпределени енергийни източници;

• да изградят електроенергийни магистрали до 2020 г., които да са в основата на общата система от магистрали за електроенергия на територията на Съюза;

• да създадат трансгранична мрежа за улавяне и съхранение на въглероден диоксид чрез развитие на транспортна инфраструктура за въглероден диоксид между държавите-членки и със съседни трети страни.

Цифрови технологии: ЕК ще инвестира 9,2 милиарда евро в развитието на цифровите мрежи и услуги

Европейската комисия предвижда да се инвестират 9,2 милиарда евро от 2014 до 2020 г.  в пан-европейски проекти, които да осигурят  на гражданите и бизнеса на Европа достъп до високоскоростни широколентови мрежи и услуги, които се предлагат чрез тях. Финансирането, което е част от пакета Connecting Europe Facility (CEF) ще допълва частните инвестиции и публичните средства на местно, регионално и национално ниво и структурните или кохезионни фондове на ЕС. Най-малко 7 млрд. евро са предвидени за инвестиции в инфраструктура за високоскоростен широколентов достъп. Комисията счита, че тези средства, могат да мобилизират общо между € 50 и 100 милиарда  публични и частни инвестиции, което представлява значителен дял от необходимите общо около € 270 млрд. инвестиции за изпълнение на заложените цели за широколентов достъп в Програмата за цифрови технологии. Останалите средства са предвидени за подпомагане изграждането на обществени цифрова инфраструктура и услуги като електронни здравни досиета, електронна идентификация и електронни обществени поръчки. Предложената финансова подкрепа се допълва и от предложение за  нови насоки за транс европейски телекомуникационни мрежи и услуги.

Насоките установяват  нови цели, приоритети, проекти от общ интерес и критериите за идентифициране на бъдещи  проекти от общ интерес.

Средства за широколентова инфраструктура

Предвиденото финансиране от CEF в проекти за изграждане на широколентова инфраструктура се очаква да привлече и други частни и обществени инвестиции, благодарение на създаденото доверие и намаляване на рисковите профили на проектите. Така ще се привлекат и инвеститори от капиталовия пазар;  Комисията и международните финансови институции като Европейската инвестиционна банка ще поемат част от риска и ще подобрят кредитния рейтинг на проекта.

Проектите могат да бъдат предложени от установените вече на пазара телекомуникационни оператори, както и от нови играчи от секторите водоснабдяване, канализация, комунални услуги за предоставяне на електроенергия, съвместни проекти за инвестиции или строителни фирми. Много проекти могат да включват заедно  няколко от тези инвеститори. Комисията също така очаква публичните власти да се присъединят към проекти като част от публично-частни партньорства.

Целта е да се подкрепят инвестиции в очевидно по-малко атрактивните проекти за инфраструктура за широколентов интернет, особено тези в извън градските и гъсто населени райони. Особено тези с население под 100 на квадратен километър.

Достъпът до финансиране от CEF  ще ускори инвестициите, а така  също ще  окаже конкурентен натиск върху телекомуникационните компании да инвестират в техните собствени мрежи. CEF също така ще осигури финансиране за техническа помощ или хоризонтална подкрепа, като например картографиране на съществуващите и бъдещите широколентови мрежи.

Финансиране на  инфраструктура за цифрови услуги

Проектите за инфраструктури за цифрови услуги, които ще се финансират,  ще се селектират въз основа на постъпили предложения от следните области:

• транс-Европейски високоскоростни  backbone връзки за публичната администрация

• предоставяне на транс-гранични цифрови услуги – електронно правителство и електронни здравни услуги;
• улесняване достъпа до публична информация и предоставяне на многоезични услуги;
• пан-Европейска система за  удостоверяване  автентичността на електронната идентификация за самоличност (authentification of electronic identification (eID)), така че гражданите и предприятията да имат възможност да получават достъп до цифрови услуги, в която и да е държава-членка; 
• електронни обществени поръчки; 
• създаване на облекчена административна  процедура за стартиране на бизнес от една  държава-членка в друга
• осъществяване на сътрудничество за изземване на определени незаконни съдържания  (например детска порнография) от интернет;
• координиран отговор на кибер заплахи;
• услуги,  позволяващи достъп до европейското културно наследство (Europeana);
• внедряване на решения за информационни и комуникационни технологии за интелигентни енергийни мрежи и за предоставяне на интелигентни енергийни услуги. 

Проектите ще бъдат оценявани въз основа на тяхната способност да допринасят за изграждане на единния цифров пазар на ЕС. Те ще бъдат финансирани главно чрез грантове. Средствата ще бъдат използвани за насърчаване на пан-европейската оперативна съвместимост и ще покриват  разходите за свързване на съществуващите инфраструктури, които често са национални, за да се гарантира създаването на обща европейска цифрова инфраструктура. Конкретните суми, необходими  за  финансирането на  широколентов достъп и услугата за цифрова инфраструктура за всяка година, ще бъдат посочвани  в годишните работни програми. 

Повече информация ТУК

Транспорт: Свързване на Европа чрез нова основна транспортна мрежа на ЕС

Днес Комисията прие предложение да бъдат преобразувани съществуващите понастоящем разнородни европейски автомобилни и железопътни пътища, летища и канали в единна транспортна мрежа (TEМ-T). Новата основна мрежа ще отстрани пречките, ще усъвършенства инфраструктурата и ще рационализира трансграничните транспортни операции в интерес на пътниците и предприятията в целия ЕС. Тя ще подобри връзките между различните видове транспорт и ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на CO2 от транспорта.

С новата политика, която е резултат от двегодишен процес на консултации, се създава основна транспортна мрежа, която трябва да бъде изградена до 2030 г. и да образува транспортния гръбнак на единния пазар. Предложенията за финансиране на ЕС в областта на транспорта, които бяха публикувани днес (за периода 2014—2020 г.), също са тясно фокусирани върху финансирането на тази основна транспортна мрежа, попълването на липсващите трансгранични връзки, премахването на пречките и повишаването на „интелигентността“ на мрежата.

Новата основна мрежа ТЕМ-Т ще бъде подкрепена от широкообхватна мрежа от линии, захранваща основната мрежа, на регионално и национално равнище. До голяма степен тя ще се финансира от държавите-членки, като съществуват някои възможности за ползване на финансиране на ЕС в областта на транспорта и на регионално финансиране, включително посредством нови инструменти за финансиране. Целта е да се гарантира, че до 2050 г. времето за пътуване на голямото мнозинство от европейските граждани и предприятия от захранващата мрежа ще бъде намалено постепенно на 30 минути.

Като цяло новата транспортна мрежа ще предоставя: по-безопасно пътуване при по-малко задръствания: по-лесни и по-бързи пътувания,

Финансирането от 31,7 милиарда EUR в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на МФР (многогодишната финансова рамка), практически ще действа като „начален капитал“, който трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите-членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които не биха могли да бъдат изградени по друг начин. Всеки милион евро, похарчен на европейско равнище, ще породи инвестиции в размер на 5 милиона EUR от правителствата на държавите-членки и 20 милиона EUR от частния сектор.

Новата политика определя една много по-малка и по-компактно очертана транспортна мрежа за Европа. Целта е да се насочат средствата към по-малко на брой проекти, чрез които може да се реализира действителна добавена стойност за ЕС. Пред държавите-членки ще бъдат поставени по-строги изисквания за общи спецификации с трансгранично действие и правни задължения за действително завършване на проектите.

Мрежата TEМ-T е изградена на две нива: основна мрежа, която ще бъде завършена до 2030 г., и захранващата я широкообхватна мрежа, която да бъде завършена до 2050 г. Широкообхватната мрежа ще осигури пълно покритие на ЕС и достъп до всички райони. Чрез основната мрежа ще бъде даден приоритет на най-важните връзки и възли от TEМ-T и тя ще започне да функционира напълно най-късно до 2030 г. Двете нива на мрежата включват всички видове транспорт: автомобилен, железопътен, въздушен, вътрешен воден и морски транспорт, както и интермодалните платформи.

В насоките се определят общи изисквания за инфраструктурата на TEМ-T, като изискванията към основната мрежа са по-строги. Това ще осигури безпрепятствени транспортни операции в цялата мрежа. Политиката също така насърчава прилагането на системи за управление на движението, което ще позволи оптимизиране на използването на инфраструктурата, както и намаляване на емисиите на CO2 в следствие на повишената ефективност.

Изпълнението на основната мрежа ще бъде улеснено чрез използване на „коридорен подход“. 10 коридора ще предоставят базата за съгласувано развитие на инфраструктурата в рамките на основната мрежа. Тези коридори, които включват най-малко 3 вида транспорт, 3 държави-членки и 2 трансгранични участъка, ще обединят съответните държави-членки, както и съответните заинтересовани страни, например управителите на инфраструктурата и потребителите. Европейски координатори ще председателстват работни групи за коридорите (наричани още „коридорни платформи“), които ще обединят всички заинтересовани страни. Те ще бъдат основен инструмент за осигуряване на координация, сътрудничество и прозрачност.

Разясненията на Комисията на основните факти, числа и често задавани въпроси

-Транспортът е от фундаментално значение за една ефикасна европейска икономика.

-Очаква се товарният транспорт да нарасне с 80 % до 2050 г., а пътническият — с над 50 %.

-Предпоставка за растежа е търговията, а предпоставка за търговията — транспортът. Районите на Европа, които не разполагат с добри връзки, няма да се процъфтяват.

Новата основна мрежа в цифри -основната мрежа ще свърже:

-83 основни европейски пристанища с железопътни и шосейни връзки

-37 ключови летища с железопътни връзки до големите градове

-15 000 км от железопътните линии, оборудвани за висока скорост

-35 големи трансгранични проекта, насочени към намаляване на пречките

Това ще бъде икономическата кръвоносна система на единния пазар, позволяваща свободното движение на стоки и хора в рамките на Съюза.

Финансиране на новата основна мрежа

Изчислено е, че разходите по изпълнението на първата фаза на финансиране на основната мрежа за 2014—2020 г. ще бъдат на стойност 250 милиарда EUR. Основната мрежа следва да бъде завършена до 2030 г.

Механизмът за свързване на Европа предоставя 31,7 милиарда EUR за транспортната инфраструктура през следващия финансов период 2012—2020 г. 80 % от тези средства ще бъде използвани в подкрепа на:

- Проекти в областта на основната мрежа — приоритетни проекти по протежение на 10-те коридора за изпълнение на основната мрежа. Финансиране ще получат и ограничен брой проекти в други участъци с голяма добавена стойност за Европа по отношение на основната мрежа.

-Финансиране за хоризонтални проекти – тези проекти са свързани с информационните технологии като например финансиране на SESAR (технологичното измерение на системата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе), или ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), които трябва да се използват в рамките на главните транспортни коридори. Това финансиране е от особено значение, тъй като друга новост в областта на новата основна мрежа са по-строгите изисквания, които транспортните системи трябва да „наваксат“, т.е. да инвестират в спазването на настоящите стандарти на ЕС, например относно общите железопътни системи за сигнализация.

Останалата част от финансирането може да бъде предоставена на ad-hoc проекти, включително на проекти в областта на широкообхватната мрежа.

Как мога да разбера кои транспортни проекти ще бъдат финансирани в моята страна?

Основният принцип е всяка държава да има достъп до една силна основна европейска транспортна мрежа, която позволява свободното движение на хора и стоки. Всички европейски държави ще бъдат свързани с тази мрежа.

Списък на проектите, набелязани като приоритети за финансиране от ЕС за следващия финансов период (2014—2020 г.), е поместен в приложението към Регламента за свързване на Европа.

Тези проекти могат да кандидатстват за финансиране от ЕС в областта на транспорта за периода 2014—2020 г., защото:

-отговарят на изложените в методологията критерии за участие в основната мрежа;

-имат висока добавена стойност за Европа

-и са готови за изпълнение в периода 2014—2020 г.

Държавите-членки ще трябва да представят подробни предложения на Комисията, въз основа на които ще бъде разпределено финансирането. Това трябва да стане в началото на 2014 г. Конкретният размер на предоставеното от ЕС финансиране зависи също от подробностите на националните предложения. Като цяло приносът на ЕС за развитието на основната транспортна инфраструктура обикновено ще бъде около 20 % от инвестиционните разходи за всеки седемгодишен бюджетен период. Отделни проучвания могат да бъдат подкрепяни в размер до 50 %, а проучвания и строителни работи по трансгранични проекти — до 40 %. Останалата част от инвестициите ще дойде от държавите-членки, регионалните органи или евентуално от частни инвеститори.

Как са свързани населените места извън основната мрежа? Какво представлява широкообхватната мрежа? Кой я финансира и как функционира тя?

На регионално и национално равнище т. нар. широкообхватна мрежа ще захранва основната транспортна мрежа. Настоящата широкообхватна мрежа е неразделна част от политиката в областта на ТЕМ-Т. Тази мрежа се управлява до голяма степен от държавите-членки с известно финансиране, предоставяно в рамките на транспортната и, разбира се, на регионалната политика.

Тук действа принципът на субсидиарността. Идеята е до 2050 г. времето за пътуване на голямото мнозинство от европейските граждани и предприятия от захранващата мрежа да бъде намалено постепенно на 30 минути.

При уточняването на изискванията новите насоки за TEМ-T отиват много по-далеч от предишните, като включват и широкообхватната мрежа, така че с течение на времето до 2050 г., голяма част от широкообхватната мрежа ще отговаря напълно на оперативно съвместими и ефикасни стандарти за железопътния транспорт, електрическите автомобили и т.н.

Какви са по-строгите изисквания за основната мрежа?

Налице са два важни набора от изисквания за проектите, получаващи финансиране в рамките на основната мрежа: а) технически изисквания, които трябва да бъдат приложени; и б) нови правни изисквания относно завършването на проектите.

Технически изисквания:

Има смисъл, особено за основната мрежа, техническите изисквания да бъдат оперативно съвместими в цялата мрежа. Това означава например, че ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), която е основната интелигентна транспортна система за контрол на влаковете, трябва да се прилага навсякъде. По същия начин стандартите за безопасност по пътищата, по-конкретно изискванията относно безопасността в тунелите и безопасността по пътищата, трябва да се прилагат в цялата мрежа, а технологията на ИТС (интелигентни транспортни системи) трябва да навакса изоставането. Също така станциите за зареждане на електрически автомобили, които може да бъдат построени в бъдеще, трябва да отговарят на общи стандарти, така че да могат да се използват от всички автомобили в цялата мрежа.

Правни изисквания:

С насоките за ТЕМ-Т се въвежда ново по-строго правно изискване, според което държавите-членки, имащи проекти, получаващи финансиране в рамките на основната мрежа, имат законово задължение да завършат тези проекти. Крайният срок за завършването на тези проекти е 2030 г. — датата на приключване на основната мрежа. Това правно изискване следва да осигури ясен стимул за държавите-членки да продължават да работят по транспортните проекти.

От къде ще дойдат тези 250 милиарда EUR, необходими за основната мрежа?

Финансирането от 31,7 милиарда EUR в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на МФР (многогодишната финансова рамка), практически ще действа като „начален капитал“, които трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите-членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които не биха могли да бъдат изградени по друг начин.

Финансирането по ТЕМ-Т има много силен стимулиращ ефект. Опитът от последните години показва, че всеки милион евро, похарчен на европейско равнище, поражда инвестиции в размер на 5 милиона EUR от правителствата на държавите-членки и 20 милиона EUR от частния сектор.

Към този усилващ ефект сега се прибавя и възможността за нови инвестиции от страна на частния сектор, които ще бъдат получени чрез иновативни инструменти за финансиране, като проектните облигации например.

Как функционира съфинансирането? Какви суми се инвестират от държавите-членки и какви — от Европа?

Транспортната инфраструктура изисква огромни инвестиции и големият дял от тях ще идва винаги от държавите-членки. Ролята на Европа по отношение на инвестициите и координацията е да създава добавена стойност, като премахва пречките и попълва липсващите връзки, както и да подпомага създаването на функционираща европейска транспортна мрежа.

Нормалните ставки на съфинансиране за проекти по TEМ-T в рамките на основната мрежа са:

-До 50 % съфинансиране от ЕС за проучвания.

-До 20 % за строителство (например проучвателни работи за основен тунел).

-Съществуват някои възможности за увеличаване на съфинансирането за трансгранични проекти, засягащи железопътни връзки и вътрешни водни пътища (до 40 %).

-За някои проекти, като ERTMS, може да бъде предоставено съфинансиране с по-висок дял (до 50 %) с оглед да бъдат подкрепени държавите-членки в преходния период.

Как са избрани проектите, включени в основната мрежа?

Приоритетната цел бе пренасочването на финансирането на ЕС в областта на транспорта, така че не само да се отстраняват пречки по по-структуриран начин, а да се създаде една действителна европейска мрежа.

За тази цел бе изготвена нова методология въз основа на обширни консултации с държавите-членки и заинтересованите страни. Нейната цел е създаването на европейска мрежа, свързваща големите социални и икономически центрове и порталите към трети държави (пристанищата, летищата и сухопътните връзки), както и към въвеждането и поддръжката на инфраструктурата, необходима за функционирането на единния пазар, подпомагането на конкурентоспособността и икономическото развитие.

Методологията се основава на няколко стъпки.

Първо, избор на основните възли, които трябва да отговарят на някои статистически критерии — например столици и други важни социално-икономически центрове, големи пристанища (товарооборот и териториални критерии), големи летища (товарооборот и териториални критерии), както и портали към трети държави.

Второ, свързване на тези възли с различните видове вътрешен транспорт — железопътен, по вътрешните водни пътища и автомобилен (някои от тези проекти вече съществуват — едни в областта на съществуващите пречки, а други в областта на липсващите връзки).

Трето, изготвяне на подробен анализ на основните транспортни потоци — както пътнически, така и товарни. Това е от съществено значение, за да бъдат набелязани приоритетните участъци на основната мрежа и да бъде ясно установено къде инфраструктурата се нуждае от обновяване или изграждане и къде — от отстраняване на пречки.

На тази основа беше определена стратегическа основна мрежа, която свързва стратегически важни възли, разполага с мултимодални маршрути и е съобразена с основните транспортни потоци.

Всички проекти в рамките на основната мрежа се разглеждат като приоритет при съфинансирането от ЕС. Въпреки това за финансовия период 2014—2020 г. с най–висок приоритет се финансират трансгранични проекти, които носят най-високата добавена стойност за ЕС.

Какво точно представляват коридорите и защо се нуждаем от тях?

Опитът показва, че е много трудно да се реализират по координиран начин трансгранични и други транспортни проекти в различни държави-членки. На практика много лесно възникват различия в системите и допълнителни пречки.

Важна новост са въведените в новите насоки за TEМ-T 10 коридора за изпълнение на основната мрежа. Те трябва да помогнат за осъществяването на основната мрежа. Всеки коридор трябва да обхваща най-малко 3 вида транспорт, 3 държави-членки и 2 трансгранични участъка.

Ще бъдат създадени работни групи за коридорите, които ще обединят всички заинтересовани страни и държави-членки. Работната група за коридора е управленска структура, която ще изработи и внедри „планове за развитие на коридора“, за да могат работите по коридора, провеждани в различни държави-членки и намиращи се в различни фази на изпълнение, да бъдат ефективно обединени. Европейски координатори ще председателстват работните групи за 10-те основни коридора на основната мрежа.

Доколко новата трансевропейска транспортна мрежа (ТЕМ-Т) отговаря на целите в областта на екологията?

TEМ-T е важен инструмент на транспортната политика за постигане на общата цел за намаляване с 60 % на емисиите от транспорта най-късно до 2050 г. (виж Бялата книга за транспорта през 2050 г., публикувана по-рано тази година). По своята същност мрежата TEМ-T е мултимодална транспортна мрежа, която улеснява значително прехвърлянето на пътници и товари от автомобилен към железопътен и други видове транспорт. Всички проекти по TEМ-T трябва да бъдат подложени на щателна оценка относно въздействието им върху околната среда, преди да се квалифицират за финансиране от ЕС. За целта те трябва да изпълнят всички изисквания по отношение на планирането и устойчивостта, определени в рамките на законодателството на ЕС за околната среда.

Политиката на ЕС за ТЕМ-Т (политиката в областта на трансевропейска транспортна мрежа) има за цел създаването на транспортната инфраструктура и връзките, необходими за функционирането на единния пазар, чрез които се гарантира свободното движение на стоки и хора и се способства за икономически растеж, увеличаване на работните места и нарастване на конкурентоспособността на ЕС. В миналото транспортните системи в Европа се развиваха предимно на национално равнище. Това доведе до лоши или липсващи транспортни връзки по границите или по протежение на основни коридори. Лошите транспортни връзки спъват икономическия растеж. От 80-те години на миналия век политиката за ТЕМ-Т концентрираше средствата на ЕС в развитието на ключови европейски инфраструктурни проекти. Това доведе до много важни успехи. Въпреки това предвид особено трудния финансов период, е необходимо да се пренасочи финансирането на ЕС в областта на транспорта към елементите, чрез които ще бъде постигната максимална добавена стойност — създаването на силна европейска основна мрежа.

Повече информация от пресконференцията на комисар Калас

Енергетика: Какви са параметрите на Пакета за енергийната инфраструктура, изготвен от Комисията

Днес Европейската комисия предложи да се стимулира изграждането на нови структурно определящи за енергийния пазар на Европа инфраструктурни проекти в секторите на електроенергия, нефт и газ и съхранение на въглероден диоксид. Основната цел на предложението е да се установи броят на "проектите от общ интерес" ('projects of common interest' (PCI)), които ще могат да се възползват от специални ускорени разрешителни процедури. Те трябва да отменят тромавите национални процедури, които са много тежки и продължителни в отделните държави-членки.

Защо се нуждаем от нови тръбопроводи и електропреносни мрежи?

Енергийната инфраструктура — тръбопроводи, електропреносни мрежи — е от ключово значение за постигането на всички наши цели относно климата и енергетиката.

С оглед да увеличим дела на възобновяемите енергийни източници в нашето крайно потребление на енергия на 20 % към 2020 г., генерираната енергия от ветроенергийни паркове и централи за слънчева енергия трябва да бъде пренасяна до потребителите. За тази цел се нуждаем от по-интегрирана и по-мощна мрежа от сега съществуващата .

За спестяване по технологичен път на 20 % от нашето очаквано енергопотребление към 2020 г. са ни необходими интелигентни измервателни уреди и интелигентни електропреносни мрежи, които да дават възможност на потребителите точно да контролират своята консумация на енергия и да икономисват пари и енергия чрез промяна на своите навици.

За гарантиране на газовите доставки също и в случай на криза трябва да разнообразим нашите източници и да изградим нови тръбопроводи, пренасящи газ от нови региони пряко към Европа.

За функциониращ вътрешен пазар с конкуренция, справедливи и конкурентни цени се нуждаем от взаимосвързаност между държавите-членки, позволяваща на дружествата да предлагат своята енергия във всички държави-членки.

Колко инвестиции са нужни в ЕС?

През следващите десет години ще бъдат необходими около 200 милиарда EUR за изграждането на газопроводи и електропреносни мрежи. По-конкретно: 140 млрд. EUR за електропреносни системи с високо напрежение, акумулиране и интелигентни мрежови приложения, 70 млрд. EUR за газопроводи, съхранение, терминали за втечнен природен газ (LNG) и инфраструктура за обратни потоци (позволяваща движение на газа в двете посоки) и 2,5 млрд. EUR за инфраструктура за пренасяне на въглероден диоксид (CO2).

Това означава, че сегашният размер на инвестициите трябва да бъде значително увеличен. В сравнение с периода 2000—2010 г. това би довело до увеличение с 30 % на инвестициите в газовия сектор и със 100 % в електроенергетиката.

Защо Европейският съюз трябва да се задейства?

Преценява се, че необходимите инвестиции за постигане на целите за 2020 г. няма да бъдат направени или ще закъснеят главно по две причини:

1. Получаването на строителни разрешения отнема твърде много време. Понастоящем изграждането на въздушна електрическа линия може да продължи повече от 10 години.

2. Не всички необходими инвестиции са рентабилни. Изграждането на някои електропроводи и газопроводи може да не е уместно от икономическа гледна точка, понеже пазарът сам по себе си не осигурява добра възвръщаемост на инвестициите. Има значение дали планирате газопровод за регион, в който годишната консумация на газ възлиза само на около 10 млрд. кубични метра, какъвто е случаят с трите балтийски държави и Финландия, или за държава като Германия, чиято годишна консумация е около 80 млрд. кубични метра. Въпреки това посочените държави следва да бъдат включени в европейския енергиен пазар, за да се стимулира конкуренцията, да се предложат справедливи цени на потребителите и да се гарантира възможност за намеса на други доставчици в случай на газова криза.

В някои случаи са засегнати две държави: за една от тях остават разходите, а за другата — ползите. Това се получава, когато се инсталират компресори за осигуряване на газов поток и в двете посоки с оглед да се помогне на съседната държава в случай на газова криза, а също и когато на територията на едната държава се изграждат електропроводи за поемане на излишната електроенергия от ветрогенератори в другата държава.

В какво се изразяват новостите?

Комисията предлага да подбере известен брой проекти от „общ интерес“, които са от значение за постигане на нейните цели по отношение на климата и енергията. Проектите, получили този статут, притежават две предимства:

Те се възползват от специална процедура за издаване на разрешения, която е улеснена, ускорена и по-прозрачна отколкото нормалните процедури. Всяка държава-членка ще определи един единствен компетентен орган, отговарящ чрез „обслужване на едно гише“ за завършването на цялостния процес на издаване на разрешение. Времетраенето на цялата процедура за издаване на разрешение няма да превишава 3 години.

Те могат да получават финансиране от ЕС под формата на безвъзмездни средства, облигации за проектите или гаранции. За периода 2014—2020 г. са заделени 9,1 млрд. EUR за енергийната инфраструктура по „Механизъм за свързване на Европа“ (CEF).

Финансирал ли е преди ЕС проекти по енергийната инфраструктура?

Сега ЕС за първи път съфинансира изграждането на мащабна енергийна инфраструктура от своя редовен бюджет. През последния финансов период (2007—2013 г.) ЕС финансираше с общо 155 млн.EUR главно предварителни проучвания за осъществимост. Бяха инвестирани 3,85 млрд. EUR в енергийни проекти по Европейския енергиен план за възстановяване, изготвен в контекста на икономическата и финансовата криза. Това бяха еднократни суми.

Какви са критериите за подбор на проекти от общ интерес?

Те следва да са приемливи от икономическа, социална и екологична гледна точка и в тях да участват поне две държави-членки. Допълнителни, специфични за сектора критерии ще гарантират, че проектите значително допринасят за повишената сигурност на доставките, създават условия за пазарна интеграция, стимулират конкуренцията, осигуряват гъвкавост на системата и позволяват преноса на енергията от възобновяеми източници към центровете на потребление и хранилищата.

Как се подбират проектите от общ интерес?

Подборът се извършва на два етапа.

1. На регионално равнище: вносителят на проекта представя своето предложение на съответната регионална група. Тези групи, обединяващи представители на държави-членки, регулаторни органи, оператори на преносни системи и вносители на проекти, изготвят списък на своите предложения.

2. На равнище ЕС: окончателното решение относно списъка за целия ЕС на проекти от общ интерес ще се вземе от Комисията. Първият списък ще бъде приет до 31 юли 2013 г. и след това ще бъде актуализиран на всеки две години.

Какво финансиране може да получи даден проект?

ЕС ще съфинансира до 50 % от разходите за проучвания и строителство, а при изключителни обстоятелства — до 80 % за проекти, които са от решаващо значение за регионалната или общосъюзната сигурност на доставките или солидарност, изискват принципно нови решения или притежават междусекторни синергии.

Ще получават ли автоматично всички проекти от общ интерес финансиране от ЕС?

Не. След като получат такъв статут, може да се кандидатства за тяхното финансиране от ЕС. За да бъдат взети те предвид при отпускането на безвъзмездни средства за строителни работи, трябва да се докаже, че те не могат да се самоиздържат. Ако даден проект е подбран като „проект от общ интерес“, това не е гаранция за финансиране от ЕС. Това означава обаче, че проектът ще се възползва от ускорените процедури за издаване на разрешения и от специално регулаторно третиране, предвидено за тези проекти.

Можете ли да дадете примери за проекти, които ще бъдат финансирани?

ЕС може да финансира:

• мрежа в северните морета за пренасяне на електроенергията, произведена от разположени в морето ветрогенераторни паркове, към потребителите в големите градове;
• иновативни проекти за акумулиране на електроенергия;
• цялостни проекти за газопроводи, пренасящи газ от нови източници (например в каспийския регион) към ЕС;
• компресори, които осигуряват газов поток в двете посоки. Това би позволило на държавите взаимно да се подпомагат в случай на газова криза.

Какви нови финансови инструменти са предвидени за проекти по енергийната инфраструктура?

Капиталови инструменти (например инвестиционни фондове) и инструменти за споделяне на риска (например заеми, гаранции и особено облигации за проекти), които имат по-голям мултипликационен ефект от безвъзмездните средства. Чрез комбиниране на различни форми на подкрепа ще бъде възможно финансовото съдействие да бъде съобразено с конкретните нужди на даден проект. Инструментите за споделяне на риска вероятно ще бъдат подходящи за финансиране на инвестициите в по-мащабни проекти с многобройни участници, като например големи тръбопроводи за внос на газ. Проектите с висока степен на иновативност и значителен технологичен риск, което важи особено за морския пренос, могат да се нуждаят от безвъзмездни средства за започване на работата по тях.

Как по-конкретно ще бъде подобрена процедурата за издаване на разрешения?

Завършването на проекти по енергийната инфраструктура може да отнеме повече от десет години, особено в електроенергетиката. Това се дължи главно на продължителните сложни процедури за издаване на разрешение, на които се падат около 2/3 от това време. Проектите от европейски интерес ще се възползват от ускорена процедура за издаване на разрешение, която няма да продължава повече от 3 години. Освен това на организаторите на проекти няма да се налага да се обръщат към няколко органа за получаване на разрешения, а само към един единствен национален компетентен орган, координиращ процеса на издаване на разрешения и вземащ всеобхватно решение.

Предложената процедура ще намали административните разходи по даден проект в цяла Европа със средно около 30 % за организаторите на проекта и около 45 % за органите.

Ако разрешенията се дават в срок от 3 години, означава ли това, че няма да бъде чуто мнението на гражданите?

Новите правила предоставят на гражданите по-големи възможности да вземат отношение към даден проект и техният глас да бъде чут. Съгласно регламента гражданите трябва да бъдат включени на много ранен етап в процедурата за издаване на разрешение. Това трябва да стане ПРЕДИ организаторът на проекта да представи своето официално заявление за разрешението. По този начин тревогите на гражданите могат да бъдат взети предвид в процеса на планиране по проекта. В много държави-членки сегашната практика е обществената консултация да бъде проведена, СЛЕД като на органа се представи заявлението.

Ще бъдат ли зачитани екологичните стандарти на ЕС и по-специално защитата на обектите на „Натура 2000“?

Екологичните стандарти и по-специално тези, зададени от Директивата за „Натура 2000“, изцяло ще бъдат зачитани и по-конкретно нуждата от извършване на подходящи оценки на въздействието и от свеждане до минимум на въздействието върху защитени местообитания. Освен това новата система ще допринесе за подобряване на качеството на въпросните оценки, тъй като екологичните проблеми ще бъдат установявани и отчитани на по-ранен етап на процеса благодарение на по-активното участие на обществеността и на заинтересовани страни.

По отношение на опазването на биоразнообразието и на околната среда действащите стандарти ще останат в сила. За особено важни проекти, които трябва да бъдат осъществени независимо от неблагоприятното въздействие върху даден обект, ще се гарантира, че е разрешено най-безвредното трасе, че няма други алтернативни трасета и че са взети необходимите компенсационни мерки съгласно предвиденото в Директивата за „Натура 2000“.

Какъв е графикът за приемане на проекта за регламент и за съответния процес за покана за представяне на предложения?

Регламентът следва да бъде приет от Европейския парламент и от Съвета до края на 2012 г. и да влезе в сила в началото на 2013 г. Така ще остане достатъчно време за изготвянето на първия списък за целия ЕС на проекти от общ интерес предвид на евентуалното им финансиране по „Механизъм за свързване на Европа“, който ще влезе в сила през 2014 г.

Повече подробности от пресконференцията на комисар Йотингер