Антитръст: Водещи световни банки под антитръстов обстрел

Дълги години банките бяха „свещените крави” на пазара. За дейността им можеше да се говорят или само хубави неща или нищо. Общо взето тяхната изключителност и неприкосновеност се съблюдаваше и от органите по конкуренция. Единични са случаите в световната практика, когато спрямо банките са били  прилагани антитръстовите правила.

Но ...както се казва в народните поговорки много хубаво не е на хубаво. Та така и при банките. След предизвиканата от тях безпрецедентна финансова криза, която върна назад с десетилетие световната икономика, все повече започна да се поставя въпроса:

„А дали пък банките са били толкова почтени спрямо клиентите си за колкото се представят и дали  не следва да бъдат подлагани на по-строг антитръстов контрол?”

Този въпрос не стоя дълго без отговор. През последната година и до момента валят едно след друго съобщенията за започнати картелни разследвания, което си е доста неприятна новина за представителите на банковия сектор.

Определено 2011 г. и 2012 г. ще са годините на важни  картелни разследвания в банковия сектор, които ще се следят с интерес, не само от антитръстовите специалисти, но и от потребителите на банковите продукти и услуги, защото те са потърпевшите от действието на картелите и в крайна сметка те ще платят цената на кризата.

В кои държави са основните картелни разследвания
През 2011 г. служители на антитръстовите органи в САЩ, Канада, Европа и Азия започнаха разследвания, чиято цел е да се установи  дали големите световни банки в разгара на световната банкова криза са участвали в картел, чрез който са манипулирали лихвените проценти на междубанковия пазар -  London interbank offered rate (“LIBOR”), Tokyo interbank offered rate (“TIBOR”) и euro interbank offered rate (“Euribor”).

Под антитръстовия обстрел на регулаторните органи са водещите американски JPMorgan "Ситигруп", германската Deutsche Bank, швейцарската UBS и Credit Suisse и британската HSBC, които са заподозрени, че са се договаряли да определят изкуствено по-високи или по-ниски нива на индекса LIBOR.

Какво е LIBOR

London Interbank Offered Rate(LIBOR) се изчислява всеки работен ден и представлява  средният лихвен процент, които се използва от водещите банки в Лондон, при отпускане на заеми на други банки. LIBOR се определя чрез ежедневно наблюдение  на 16 първокласни банки и се изчислява за 10 валути, включително  долари, евро, йени и швейцарски франкове.

След като се изчисли LIBOR, лихвеният процент се  публикува от Thomson Reuters и се появява на повече от един милион екрани по целия свят, разгласява се чрез пресата,телефонни и онлайн услуги.

Индексът има изключително влияние на финансовите пазари, тъй като колебанията в процентита на LIBOR се отразяват на цените на много финансови инструменти, като корпоративни кредити, инфлационни суапове, ипотеки и валути.

Общото експертно мнение е, че участието на банките в картел за манипулиране на лихвените проценти води до увеличаване на рисковете и допринася за дестабилизация на пазара. Изкуственото непазарно увеличаване на междубанковите лихвени проценти предизвиква ефекта на доминото и води до замразяване на междубанковото кредитиране, което нанася сериозни вреди върху жиснеспособността на световната икономика.

Разследванията за картел започват след получени твърдения, че определени брокери са влияели на банките при определянето на LIBOR. Според Bloomberg брокер от HSBC се е договорил с кешови брокери да повлияят на LIBOR. Сега регулаторите търсят и други брокери, които може да са участвали в подобни схеми. Въпреки, че разследващите са достигнали до брокери, евентуални участници в картела, не малко са и скептиците, които смятат, че на практика нарушението трудно може да се докаже.

САЩ започва антитръстово разследване срещу водещи банки от САЩ и Европа

През месец април 2011 г. Антитръстовият департамент на Министерството на правосъдието на САЩ започна разследване, за да установи дали банки съвместно са се споразумявали да занижават  разходите си по заеми и по този начин са манипулирали един от решаващите лихвени проценти по време на кризата.

Водещи банки от  САЩ и ЕС са заподозрени, че между 2006 и 2008 г. са манипулирали  дневния междубанков лихвен процент за долара в Лондон, известен като LIBOR. Лихвеният процент играе ролята на маркер и дава представа колко струва на банките да заемат средства една от друга. Той се използва като референтен лихвен процент за гама от финансови продукти, като например лихвените суапове и променливите лихви по ипотеки. Целта на манипулацията на лихвения процент е била да се създаде впечатление, че банките могат да заемат евтини заеми една от друга, и по този начин да се поддържа мнението, че банковата система е в по-добро състояние  отколкото е била всъщност.

Според "Файненшъл Таймс" Великобритания, UBS, Bank of America, Citigroup and Barclays са получили призовки за започнато срещу тях разследване, докато WestLB е получила само искане за предоставяне на информация.

Редица анализатори смятат, че антитръстовите разследвания в САЩ са част от общата политика на администрацията на президента Обама за справяне с финансовите проблеми, довели до световната икономическа криза.

Всъщност трябва да се отбележи, че водещи световни банки се разследват не само от антитръстовите органи, но и от други финансови регулаторни органи, като  Комисията по ценните книжа и фондовите борси и стокови фючърси на САЩ, Търговската комисията за финансови услуги на Великобритания, Агенцията  за финансов надзор на Япония.

Европейската комисия  стартира два антитръстови случая в банковия сектор

През април 2011 г. Европейската комисия стартира две антитръстови разследвания на пазара  кредитни суапове или застраховки срещу фалит (Credit Default Swaps (CDS))

CDS са финансови инструменти, предназначени за защита на инвеститорите в случай, че  фирма или държава не са в състояние да изплащат получените кредите. Те се използват и като спекулативни инструменти. В първия случай, Комисията ще проучи дали 16 инвестиционни банки съвместно с  Markit, който е водещ  доставчик на финансова информация за  CDS пазара, са се споразумявали  и / или има злоупотреба с господстващо положение на пазара, чиято цел е да се контролира финансовата информация за CDS. Ако ЕК докаже такова поведение това би било нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Във втория случай, Комисията е открила процедури срещу 9 от банките и ICE Clear Европа, водеща клирингова къща за CDS. В този случай  Комисията ще разследва по-специално дали преференциалните тарифи, предоставени от ICE на 9 банки имат „заключващ ефект” спрямо банките в системата на  ICE, което би било във вреда на конкурентите.

Франция постига споразумение с банките

През месец юли 2011 г. Френският орган по конкуренция съобщи, че е постигнал споразумение за намаляване на таксите за обмен (interchange fees), прилагани от група банки при картовите разплащания. Групата включва банките: CIC, Société Générale, BNP Paribas, Banque Postale, HSBC France, Crédit du Nord, Crédit Mutuel and Banque Accord

Банките са приели да намалят таксите между 20 и 50%.

Според председателя на френския орган по конкуренция Bruno Lasserre постигнатото значително намаление на таксите ще постави Франция на пето място между страните с най-ниски такси за обмен в Европа. Той смята още, че това трябва да доведе до намаление на таксите, прилагани спрямо клиентите на банките-търговци на дребно и индивидуалните картодържатели.

През септември 2010 г., органът по конкуренция е наложил на 11 банки  санкции в размер на € 385 милиона за неоправдано високи такси налагани за проверка на сделки.

Япония прави инспекции в офис на UBS

През декември 2011 г. Комисията по ценни книжа и фондови борси на Япония обяви, че предприема административни действия срещу UBS Securities Japan Ltd.’s и UBS AG’s Japanese branches.

Комисията започва разследването чрез проведена инспекция в офисите на UBS Securities Japan Ltd, при което установява нарушение на закона за финансовите инструменти и борси и манипулиране на Euroyen TIBOR, вследствие на което препоръчва да се предприемат административни действия срещу компанията, като прави и  съответни препоръки..

Унгария разследва картел на ипотечния пазар

На 28 ноември 2011 г. Унгарският орган за защита на конкуренцията (GVH) съобщи, че започва разследване на OTP Bank и шест други банки, поради съмнения за картел, чиято цел е фиксиране на лихвените проценти при ипотечни заеми. Основните съмнения на антитръстовия орган са, че банките са се споразумяли да  увеличат лихвените проценти на предлаганите финансовите продукти, както и да  ограничат достъпа до продукти с по-ниски лихвени проценти, което е в нарушение на  Закона за конкуренцията на Унгария.

Началото на производството е започнало с внезапни проверки в офисите на банките. Разследваните банки са: Банка ОТП, Ерсте банк Унгария, MKB Bank, Raiffeisen Bank, CIB Bank, Уникредит банка Унгария и спестовна банка Fundamenta-Lakáskassza.

GVH започва разследването, след като установява ръст между 0,5 и 2% на  лихвения процент при ипотечните заеми. Подозренията са, че покачването на 22 септември 2011 г. на лихвените проценти по ипотечните кредити и въвеждането на нови продукти с по високи лихвени проценти е най-вероятно следствие на координирани действия от страна на финансовите институции. Споразумението може би включва и ограничаване на достъпа до продукти с по-ниска лихва във връзка с предсрочно погасяване на кредити в чуждестранна валута.

Турция разследва картел в банковия сектор

Органът по конкуренция на Турция също разследва 12 банки за картел при определяне на лихвените проценти при  кредити и депозити.

Разследваните банки са Akbank, Denizbank, Finansbank, HSBC Bank, ING Bank, Turk Ekonomi Bankasi, Turkiye Garanti Bankasi, Turkiye Halk Bankasi, Turkiye Is Bankasi, Turkiye Vakiflar Bankasi, Yapi & Kredi Bankasi and TC Ziraat Bankasi.

По повод на проучването представители на адвокатски кантори в Турция коментират, че след 13 годишното си съществуване органа по конкуренция вече е зрял и не се плаши да се заеме с въпроси, свързани с банковия сектор и то във време на финансова криза. В случая органът по конкуренция дава ясен знак към сектора, че ще прилага по –строго антитръстовите правила.

Това не е първият случай на разследване в банковия сектор. През март органът по конкуренция  налага глоби на седем банки по обвинение, че съгласуват промоциите на финансови продукти. Решението се обжалва пред  Върховния съд на страната.

Канада разследва банки за картел

Антитръстовият орган на Канада заяви, че разследва твърденията за тайни споразумения при определянето на ключови индикатори, служещи за база за сравнение на лихвените проценти, присъединявайки се към правоохранителните органи по целия свят, които разследват  как са определени лихвените проценти.

По конкретно Бюрото по конкуренция на Канада, разследва твърдения за съгласувано поведение при определяне на лихвения процент за йената при междубанковото кредитиране. С това разследване Канада се присъединява към регулаторните органи на САЩ, ЕС и Япония и техните антитръстови служители, които се опитват да определят дали големите банки са заговорничили да манипулират лихвените проценти, като например Лондонския междубанков лихвен процент, известен като LIBOR, и Токийския  междубанков лихвен процент, или TIBOR.

Според Bloomberg, в този случай банката UBS AG e поискала  имунитет от съдебно преследване в Канада.с  искане за освобождаване от санкции от участник в картела и е предоставила  информация, че  брокери са се наговаряли да повлияят на  йената на Лондонския  междубанков курс от 2007 г. до 2010 г. за да генерират печалба от лихвените проценти на деривативни позиции, свързани с основния лихвен процент. Според Bloomberg,  В съответствие с програмата си за освобождаване от санкции при картел Бюрото е предоставило условно освобождаване. Банката също е получила условно освобождаване от органа по конкуренция на Швейцария и от министерството на правосъдието на САЩ.

Също така според Bloomberg, Бюрото разполага с клетвена декларация в подкрепа на  този случай. То е било  информирано, че HSBC Holdings Plc, JPMorgan Chase & Co., Citigroup Inc (C), Deutsche Bank AG , Royal Bank Scotland Group Plc, ICAP Plc (най-големият брокер в света на сделките между банките) и RP Мартин Holdings

"се договориха да направят изкуствено високи или ниски твърдения за Libor йени, за да се подобрят резултатите на сделките, обвързани с курса."
Като доказателство за координация между банките са представени кореспонденции получени чрез електронна поща. .Други съобщения в медиите сочат, че някои правоприлагащи агенции преглеждат електронните  пощи на банките и чрез „кодови думи” търсят кореспонденция, която може да потвърди манипулирането на  LIBOR

Швейцария разследва мащабен банков картел

През февруари 2012 г Органа по конкуренция на Швейцария COMCO обяви, че стартира разследване за евентуален картел между  UBS, Credit Suisse и 10 чуждестранни финансови институции.

Случаят започва по информация, получена по програмата за освобождаване от санции leniency program на ведомството. Информацията е относно потенциални незаконни споразумения между банките. Според органа по конкуренция едно тайно споразумение между търговци на деривати може да повлияе на референтните лихвени проценти LIBOR и  TIBOR по отношение на определени валути..

The London Interbank Offered Rate (LIBOR) и  Tokyo Interbank Offered Rate (TIBOR)  са референтни  лихвени проценти, които са предназначени да  отразяват нивото на лихвения процент на междубанковия пазар на депозити. Британската асоциация на банкерите (LIBOR) и Японскта асоциация на банкерите (TIBOR), изчисляват тези референтни лихвени проценти, на дневна база, за различни валути, въз основа на изпратеа информация от съответните банки, включени в панела. Деривативни търговци, работещи за различните финансови институции може да манипулират тази информация, като съгласуват поведението помежду си и по този начин оказват влияние върху референтните курсове в своя полза. Подозрението е, че търговците на деривати може би са координирали помежду си данните, които са подавали за определянето на LIBOR и TIBOR. Освен това, търговците на деривати може да са заговорничили да манипулират разликата между цената предлага и купува, т.е. спреда по деривати, базирани на референтните лихвени проценти, в ущърб на своите клиенти.

Швейцарските банки UBS и Credit Suisse и десет чуждестранни банки, Банката на Токио-Mitsubishi UFJ, Citigroup Inc., Deutsche Bank Aktiengesellschaft, HSBC Holdings Plc, JP Morgan Chase & Co, Mizuho Financial Group Inc., Rabobank Groep NV , Royal Bank Scotland Group Plc, Societe Generale SA, Sumitomo Mitsui Banking Corporation и други финансови посредници са предмет на настоящото разследване на органа по конкуренция. Една от целите на разследването е да установи и оцени  последиците от твърдяния картел спрямо клиентите на банките.

В момента, в разследването на този случай са се включили и правоприлагащите органи: 
-Бюрото за защита на конкуренцията на Канада;
-Министерството на правосъдието и ценните книжа и борсите на САЩ;
-Агенцията за надзор на финансовите услуги на Япония;
-Ведомството  на Обединеното кралство за финансови услуги;
-Органа по конкуренция на Швейцария;
-Европейската комисия.

Енергетика: България изостава с въвеждането на Третия енергиен пакет

Днес Европейската комисия обяви, че към днешна дата България все още не е въвела в законодателството си двете директиви за електроенергия и природен газ, което е в противоречие с правилата на ЕС.

Комисията отново напомня, че отварянето на енергийните пазари е от съществена важност за конкурентоспособността на икономиката на ЕС като цяло. Ефективният, взаимосвързан и прозрачен вътрешен енергиен пазар в Европа ще предложи и на потребителите избор между различни дружества, доставящи природен газ и електроенергия, и ще направи пазара достъпен за всички доставчици.

Директивите за електроенергията и природния газ от третия енергиен пакет трябваше да се транспонират от държавите-членки до 3 март 2011 г. Към днешна дата България, Кипър, Испания, Люксембург, Нидерландия, Румъния и Словакия не са информирали Комисията относно никакви мерки за транспониране на двете директиви, а Естония не е внесла информация по отношение на Директивата за природния газ.

Поради това днес Комисията изпраща 15 мотивирани становища на тези 8 държави-членки, за да ги прикани настоятелно да спазят правното си задължение. Държавите-членки имат срок от два месеца, за да предприемат мерки. Ако не спазят задължението си, Комисията може да заведе иск срещу тях пред Съда на Европейския съюз.

През февруари 2011 г. държавните и правителствени ръководители на ЕС обявиха нуждата от завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. Своевременното и пълно транспониране на европейското законодателство относно единния пазар на природен газ и електроенергия в националните нормативни уредби е от съществена важност за постигането на тази цел. Третият енергиен пакет съдържа важни разпоредби за правилното функциониране на енергийните пазари, включително нови правила за отделянето на мрежите, за укрепване независимостта и правомощията на националните регулаторни органи и правила за подобряване на дейността на пазарите на дребно в интерес на потребителите.

Пресконференция

Енергетика:Проекти свързани с диверсификация на газовите доставки за България

Европейската енергийна политика има амбициозната цел до 2014 г. да се изгради единен европейски енергиен пазар. Три са целите, които преследва европейската енергийна политика.

- конкурентоспособност;

- сигурност на доставките;

- устойчивост

На практика целите могат да се постигнат само чрез взаимосвързан и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, подкрепян с координираните действия за солидарност от страна на държавите-членки. Такъв пазар е възможен само ако се изгради съответстваща общоевропейска инфраструктура, която да гарантира свободното движение на енергийните ресурси -електроенергия и газ от Север на Юг и Изток-Запад.

Енергийният коридор Север-Юг е част от програмата с енергийните приоритетни проекти на Европа. Целта е чрез коридора да се подобри сигурността на доставките и да се насърчи интеграцията на пазара на газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите за свързване на източници за доставка на газ чрез Балтийско, Адриатическо и Черно море, както и чрез необходимите вътрешни връзки на пазара.

Във връзка с изпълнението на тези проекти е създадена Група на високо равнище за Север-Юг междусистемни връзки, която има за цел да насърчава изпълнението на проекти за енергийна инфраструктура и подобряване на сигурността на доставките и развитието на пазара в региона . Работните групи са три- (газ, електричество и петрол), които  подкрепят работата на Групата на високо равнище.

За да се изпълнят заложените  цели за изграждане на взаимносвързан газов пазар е необходим сериозен ангажимент и сътрудничество както от страна на Европейската комисия, така и от държавите-членки, разположени по оста Север-Юг. Затова на 23 ноември, 2011 представители от Австрия, България, Хърватска, Чешката република, Германия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения и комисар по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер подписаха Меморандум за разбирателство (MoU), в който изразяват своята обща воля за по-нататъшно развитие на европейския пазар за електроенергия, газ и петрол в региона. Меморандумът за разбирателство е с приложен "План за действие за енергийни връзки Север-Юг в Централна и Източна Европа", съдържащ приоритетните регионални проекти, както и списък на конкретните действия, които следва да бъдат предприети.

Резултатът от изпълнението на изброените в плана регионални инфраструктурни проекти следва да е взаимосвързване на пазарите на газ в Централна и Източна Европа. Проектите са подбрани от Групата на високо равнище, въз основа на критерии за приоритетни проекти, посочени в насоките за енергийните инфраструктури от общ интерес на Европейската комиси.

Коридорът  Север - Юг и ролята на България

Коридорът Север-Юг включва и  проекти, касаещи газовия пазар на  България.  Проектите  предвиждат изграждането на взаимносвързан газов маршрут Север-Юг, който да интегрира пазара и по този начин да се осигури  внос на газ от източници на Балтийско, Черно и Адриатическо море, което от своя страна да доведе до подобряване на сигурността на доставките в региона.

Проектите позволяват в региона на Южния коридор да се осъществява внос от нови източници на газ: например от проекти като "Набуко", ITB, IGB (ITGI), IAP (TAP). Тези проекти са идентифицирани като проекти от значение за региона на Централна и Източна Европа и ще бъдат допълнително обсъдени в рамките на регионалното сътрудничество между страните от Югоизточна Европа и Южния коридор.

Основни характеристики на проектите за България, чието изграждане ще доведе до диверсификация на газовите доставки:

Обратен поток при Черна вода Negru Voda

Обратен поток от България към Румъния, който ще е с капацитет 14 милиона кубически метра /d

(1) Интеграция на транзитният газопровод с преносната мрежа - обратен поток Исакча

(2) Интеграция на транзитният газопровод с преносната мрежа в България

Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопроводна система

Проектите включват изграждане на южните взаимовръзки с Гърция IGB и Турция ITB, както и връзката с Република Сърбия и Румъния. След изграждането на южната част на взаимовръзките българската преносна система трябва да има капацитет да осигури транспортирането на каспийски и втечнен LNG газ за Югоизточна Европа - Румъния, Сърбия, БЮР Македония чрез северните взаимовръзки с Румъния IBR и Сърбия IBS и съществуващия газопровод до Бившата югославска република Македония.

Изграждане на терминал във Варна за внос на втечнен газ

Терминалът ще позволи на България да получава азерски природен газ от грузинското крайбрежие на Черно море, транспортиран с плавателни съдове за компресиран газ през Черно море.

Интеграция на транзитната и преносната газова мрежа на България

Чрез интеграцията на преносната и транзитна мрежа на страната и откриването на нови изходящи точки ще се постигне по-голяма ефективност при транзитното преминаване на газ през страната. Това ще увеличи капацитет на преносната мрежа

Взаимна връзка Турция- България Interconnection Turkey- Bulgaria (ITB)

ITB ще гарантира в междинния период сигурност и диверсификация на доставките на газ за България и Югоизточна Европа от Азербайджан и от турските терминали за втечнен природен газ. България и Турция имат подписан меморандум за разбирателство в началото на 2010 г., който подкрепя изпълнението на проекта ITB. ITB е подкрепен от страна на Азербайджан, според Протокола, подписан между SOCAR и Булгартрансгаз.

В таблицата са систематизирани данните за 6-те проекта. За интерконекторите Турция-България и Гърция-България се предвижда модернизация, която да приключи съответно до 2017 и 2020 г, чиято цел е увеличаване на капацитета.

Наскоро ЕК публикува  специален доклад "Анализ на пазара и приоритетите за бъдещото развитие на газовия пазар и инфраструктурата в Централна и Източна Европа в рамките на коридора за взаимносвързване на евнергийните пазари  Север- Юг" .

Анализът използва правилото  "N - 1", за да установи кои от проекти са жизненоважни за енергийната газопреносна система на държавите-членки и биха осигурили  енергийната им независимост. Правилото е приложено поотделно за всеки един от пазарите на Централна и Източна Европа. Анализът установява, че в повечето от страните има наличието на алтернативни инфраструктури, но те не са  достатъчни, за да  покрият търсенето в случаите на внезапно  прекъсване на доставката на газ от най-голямата инфраструктурна единица. Тези алтернативни газопроводи не са в състояние да покрият както търсенето, така и транзитните нужди и на практика това води до затруднение при доставките на газ в региона. Решението в тези случаи е да се осигури реверсивност на газовите потоци и да се изградят нови инфраструктури, които да увеличат предлагането на газ на пазара в случай на екстремни събития на пазара. За тази цел в доклада се прави анализ, чрез прилагане на формулата N – 1, на всеки един от планираните проекти в държавите-членки и се дава оценка кои от проектите и в какъв срок ще са в състояние да задоволят търсенето, ако възникнат проблеми с прекъсване на доставките на газ от страна на най-големия доставчик на пазара.

 

Резултати от прилагане на правилото N-1спрямо проектите на България 

Анализът е направен въз основа на допускането, че са прекъснати доставките на газ по газовата инфраструктура между Румъния и България (RO - BG-78 милиона кубически метра / г-жълтата стрелка на картата). Това е единствената входна точка на газ в страната, така че ако спрат доставките по нея, на практика при съществуващите в момента условия, се прекъсват изцяло доставките на газ в България. В същото време  Гърция и Турция,  имат възможност да покриват нуждите си от газ  и от други източници, тъй като тяхната инфраструктура дава възможност за диверсификация на доставките. През България се транзитира газ за Бившата югославска република Македония, която също няма  други варианти за снабдяване с газ. Според анализа в доклада бъдещите доставки на газ  от новите инфраструктурни проекти "Набуко" и "Южен поток", които евентуално ще минават през България, също не биха били достатъчни за покриване на търсенето.

 

Формулата N-1 е приложена към шестте проекта (посочени в таблицата) . След прилагането й се очертава, че  два са основните проекта, които  биха осигурили достатъчен капацитет и то след тяхното модернизиране за покриване на върховото потребление, и биха покрили изцяло търсенето в случай на срив на доставките от най-големия доставчи. Това са интерконекторите Турция-България и Гърция - България, които към момента  са най-перспективни що се отнася до възможността да осигурят капацитет, който да осигури  върховото потребление, съответно след 2017 г.  и 2020 г. 

И накрая ще допълня, че за изграждането на интерконектора Гърция-България има осигурено европейско финансиране в размер на 45 млн. евро.

Енергетика: Как се изчислява енергийната независимост

„Ние сме партньори и ще окажем помощ на България да получи енергийна независимост и сигурност, както и да опази прекрасната си природа” заявява държавния секретар на САЩ при посещението си в България.

Едва ли може да се оспори, че енергийната независимост е ключов фактор за гарантиране на националната сигурност на една страна. Това са днешните реалности в света. Националната сигурност е в пряка зависимост и е право пропорционална на енергийната независимост. Но, питам се защо все чакаме отвън, пък било то и от световен лидер като САЩ, да ни се казва и подсказва, че трябва да отстояваме енергийната си независимост, че в съвременните условия тя е ключово условие за водене на независима политика от всяка съвременна демократична държава. Нима не е по-достойно сами да се опитаме да градим енергийната си политика. България има реален шанс като член на ЕС да започне да определя енергийната си политика, въз основа на европейското си членство, европейското енергийно законодателство и европейското финансиране и по този начин да гарантира енергийната си независимост.

Още повече, че след газовата криза през 2009 г, която засегна заедно с България почти една трета от държавите на ЕС, беше даден ясен сигнал към държавите-членки, че трябва да осигурят енергийната си независимост, чрез диверсификация на газовите доставки. За тази цел бе приет и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 994/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета

Регламентът изисква от държавите- членки да улеснят диверсификацията на енергийните източници и на пътищата и източниците за доставка на газ, за да се намали въздействието на евентуални кризи, породени от прекъсване на доставките на газ.

В регламента е заложена формула, чрез която количествено да се измери независимостта на държавите-членки или т.нар. принцип N-1, който  разглежда реалистичен сценарии с допускане на срив (прекъсване на доставките) на най-голямата единична газова инфраструктура. Използването на срива на подобна инфраструктура представлява мерило и рационална изходна точка за анализ на сигурността на доставките на газ за всяка държава-членка и съответно дава възможност тя да  прецени какви количества са необходими, за да  компенсира подобен срив.

Регламентът вменява на държавите – членки да вземат мерки, чрез които да гарантират най-късно до 3 декември 2014 г., че в случай на прекъсване на доставките от най-голямата единична газова инфраструктура, капацитетът на останалата инфраструктура, определен по формулата N-1, ще е в състояние да достави необходимите количества газ за задоволяване на общото търсене на газ в района на изчислението за един ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. До 3 декември 2011 г. определеният от държавата-членка компетентен орган следва да направи пълна оценка, въз основа на общи елементи, на рисковете за сигурността на доставките на газ в своята държава-членка, които са изброени в регламента.

Как се изчислява енергийната независимост?

1. Дефиниция на формулата N-1

Формулата N-1 описва способността на техническия капацитет на газовата инфраструктура да задоволи цялото търсене на газ в района на изчислението в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в ден с изключително високо търсене, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години.

Газовата инфраструктура включва газопреносната мрежа, включваща междусистемните връзки, както и съоръженията за производство, ВПГ и съхранение, свързани с района на изчислението.

Техническият капацитет на всички останали налични газови инфраструктури в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура следва да бъде поне равен на сумата на общото дневно търсене на газ в района на изчислението в течение на ден на изключително голямо търсене на газ по време на най-студения период, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. „Технически капацитет“ означава максималния гарантиран капацитет, който операторът на преносната система може да предложи на ползвателите на мрежата, като вземе под внимание целия обем на системата и експлоатационните изисквания на преносната система.

Резултатите от формулата N-1, изчислени, както е показано по-долу, трябва да бъдат поне равни на 100 %.

2. Метод за изчисляване на формулата N-1

3. Определения на параметрите на формулата N-1:

„Район на изчислението“ означава географски район, за който е изчислено прилагането на формулата N-1, определен от компетентния орган на държавата-членка.

Определение от страна на търсенето
 където:

„D max “ означава общото дневно търсене на газ (в млн. куб. метри за денонощие) в района на изчислението за ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години.

Определение от страната на предлагането
където:

„EP m “ е техническия капацитет на входните пунктове (в млн. куб. метри за денонощие), различен от съоръженията за производство, ВПГ и съхранение, които се обозначават с P m , S m и LNG m , и представлява сумата от техническите капацитети на всички гранични входни пунктове, които могат да доставят газ до района на изчислението;

„P m “ е максималния технически добивен капацитет (в млн. куб. метри за денонощие) и представлява сбора от максималния технически дневен производствен капацитет на всички съоръжения за добив на газ, който може да бъде доставян на входните пунктове в района на изчислението;

„S m “ е максималната техническа подаваща способност на съоръженията за съхранение (в млн. куб. метри за денонощие) и означава сбора от максималния технически дневен капацитет на изтегляне от всички съоръжения за съхранение, който може да бъде доставян на входните пунктове в района на изчислението, като се вземат предвид съответните им технически характеристики;

„LNG m “ е максималния технически капацитет на съоръженията за ВПГ (в млн. куб. метри за денонощие) и представлява сбора от максималния дневен технически възможен капацитет за изпращане към системата на всички съоръжения за ВПГ в района на изчислението, като се отчитат критичните елементи като разтоварване, спомагателни услуги, временно съхранение и регазификация на ВПГ, както и техническият капацитет за изпращане към системата;

„I m “ представлява техническия капацитет на най-голямата единична газова инфраструктура (в млн. куб. метри за денонощие), с най-големия капацитет да снабдява района на изчислението. Когато няколко газови инфраструктури са свързани към обща газова инфраструктура нагоре или надолу по веригата и не могат да бъдат експлоатирани поотделно, те се разглеждат като една единична газова инфраструктура.

4. Изчисляване на формулата N-1 чрез използване на мерки от страна на търсенето

Определение от страна на търсенето
където:

„D eff “ представлява тази част от D max (в млн. куб. метри за денонощие), която в случай на прекъсване на доставките може в достатъчна степен и навреме да бъде компенсирана от подходящи пазарни мерки от страна на търсенето съгласно член. Мерките са посочени в 5, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 2 на регламента.

Изчислението по формулата е първата стъпка, с която обективно следва да се направи оценка за степента на енергийната зависимост или независимост при доставки на газ. За България едва ли е необходимо да се прилагат толкова сложни формули. Действителността е пределно ясна, България е зависима само от един единствен доставчик -  Русия и няма други алтернативни източници за доставка на природен газ или N = 1,  а резултата  е 1-1= 0 .
А както беше посочено по-горе резултатът от формулата N-1,  трябва да бъде  равен поне на 100%.
Изводът може да бъде само един. България трябва да работи целенасочено за диверсификация на газовите доставки, за да гарантира енергийната си независимост.

За проектите, които биха осигурили енергийната независимост на страната в следващата публикация....

Енергетика: Доклад на Европейската сметна палата за финансовата помощ отпусната на АЕЦ „Козлодуй”

На осми февруари 2012 г. Европейската сметна палата оповести специален доклад относно предоставената финансова помощ от ЕС за извеждане от експлоатация на ядрените реактори в България, Литва и Словакия. Специалният доклад разглежда изпълнението на програмите за извеждане от експлоатация от 1999 г. до края на 2010 г. на осем неподлежащи на модернизация ядрени реактора в България, Литва и Словакия, които са финансирани общо с 2,85 милиарда евро за периода 1999—-2013 г. Одитът на палатата проверява дали финансираните от ЕС действия са разработени в съответствие с установените нужди и дали се изпълняват съгласно изготвения план, както и дали механизмите за управление са подходящи.

Палатата установява, че България, Литва и Словакия са спрели реакторите в съответствие с поетия от тях ангажимент и са завършили важни етапи от извеждането от експлоатация на реакторите, но основният процес все още предстои, а приключването му е засегнато от сериозен недостиг на средства за следващия период- около 2,5 милиарда евро.

Палатата посочва няколко основни проблема по приключване на програмата при извеждане от експлоатация на ядрените реактори:

• Определянето на дейностите по извеждане от експлоатация все още продължава;
• Големи инфраструктурни проекти са изправени пред закъснения и преразходи;
• Разчетите на разходите не са пълни, тъй като липсва основна информация относно радиоактивните отпадъци и/или необходимите съоръжения и технологии за тяхното управление;
• Финансирани са множество действия за смекчаване на последиците от предсрочното спиране на реакторите, но не е известно до каква степен тези последици са неутрализирани;
• Липсва изчерпателна оценка на нуждите, определяне на приоритети и дефиниране на конкретни цели. Отговорностите са неясни. Комисията наблюдава по-скоро изпълнението на бюджета и проектите, отколкото постигането на програмните цели като цяло.

В доклада се прави оценка на конкретни проекти по извеждане от експлоатация на ядрените реактори на трите централи:

За проектите свързани с АЕЦ „Козлодуй” са направени следните констатации:
За одитиран проект 13
Консултантски услуги за групата за управление на проекти: консултантска помощ за изпълнение на дейностите по извеж¬дане от експлоатация на блокове 1—4 на АЕЦ „Козлодуй“.
Оценка на Палатата:
Въпреки че консултантът на Групата за управление на проекти е имал основна роля при изменението на стратегията за извеждане от експлоатация, управлението на този проект е засегнато от различни недостатъци:
• закъснения на проектите;
• недостатъчно надеждни разчети на разходите за извежда¬нето от експлоатация;
•недостатъчно надежден разчет на разходите за дейностите по извеждане от експлоатация - недостатъчно подробно описание на дейностите по извеждане от експлоатация, които следва да бъдат извършени;
•липса на описи на радиоактивните отпадъци;
•значителна част от консултантската дейност се отнася до администрирането на проекта, а не до технически консулта¬ции относно изпълнението на процеса на извеждане от експлоатация.
За одитиран проект 14
Хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ): проектиране и изграждане на ХССОЯГ за съхраняване на касети отработено ядрено гориво в контейнери.
Оценка на Палатата:
Този проект е засегнат от сериозно закъснение и преразход на планирания бюджет:
• завършването на ХССОЯГ закъснява с 2,5 години;
•модификациите в първоначалните изисквания са довели до увеличаване на цената и до промяна на ценовата база за договора, която до момента е предизвикала преразход на бюджета от 19 %.
За одитиран проект 15
Съоръжение за третиране и кондициониране на твърди радиоактивни отпадъци с висок коефициент на намаляване на обема:проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжение за плазмено изгаряне с висок коефициент на намаляване на обема на ниско- и средноактивни отпадъци.
Оценка на Палатата:
При този проект съществува сериозен риск от отклоняване от първоначалния бюджет. Избрана е експериментална технология без действително да е доказана нейната ефективност и без надлежно разглеждане на оперативните разходи на съоръжението.
За одитиран проект 16
Човешки ресурси: насърчаване на ефективното използване на наличните човешки ресурси в блокове 1—4 на АЕЦ „Козлодуй“ за изпълнение на актуализираната стратегия за извеждане от експлоатация, като се запазят знанията на персонала на АЕЦ и се осигури динамичен преход от оперативен режим към извеждане от експлоатация.
Оценка на Палатата:
Отпускането на средства за персонала, участващ в изпълнени¬ето на задачите, предхождащи извеждането от експлоатация, не е предизвикало организационни промени, които:
•да позволят ясно обособяване на персонала, работещ по прехода към организация за извеждане от експлоатация, и
•да осигурят централизиран и адекватен мониторинг на дейностите, предхождащи извеждането от експлоатация

С оглед на направените констатации Палатата препоръчва на Комисията да извърши подробна оценка на нуждите, която да включва постигнатия от програмите напредък, предстоящите дейности и цялостен план за финансиране, определящ източниците на средства. Преди да се извършват допълнителни разходи, Комисията следва да анализира наличните ресурси и очакваните ползи, като се обвържат целите с наличния бюджет и се определят показатели за изпълнение, които да позволяват извършването на необходимия мониторинг и отчитане. Отпускането на допълнителна финансова помощ след 2013 г. ще се основава на оценка на допълнителните предимства от подобна интервенция на ниво ЕС, конкретните дейности, които ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС и отчитане на другите механизми за финансиране, като например структурните фондове.

Енергетика:Доклад за шистовия газ в Европа

На 27 януари 2012 г. Комисията публикува доклад, в който е направено проучване на лицензионните и разрешителни процедури при одобряване на  проекти за проучване и добив  на шистов газ. Въз основа на анализ на процедурите в четири държави-членки на ЕС (Франция, Германия, Полша и Швеция), проучването стига до заключение, че няма значителни пропуски по отношение на обхвата на настоящата законодателна рамка на ЕС при  регулиране на дейностите по проучване и добив на шистов газ.
В докладът се правят изводи, че е необходимо подобряване на националните регулаторни рамки, тъй като са се очертали проблеми свързани с  ограниченото  участието на обществеността в процедурите и  процеса по разрешаване на проучванията за шистов газ.
Повече информация за доклада.

ЖП транспорт:Комисията предприема правни действия срещу България поради непълно прилагане на първия пакет за железопътния транспорт

Днес Европейската комисия съобщи, че изправя България пред Съда на Европейския съюз заради неправилно прилагане на различни части на т.нар. „първи пакет за железопътния транспорт“. България не е изпълнила разпоредбите от директивите относно таксите, които железопътните предприятия трябва да плащат за достъп до инфраструктурата.

Правилата на ЕС

Основната цел на директивите от първия пакет за железопътния транспорт е пазарът на железопътните услуги да се отвори за конкуренция. Управителите на инфраструктурата трябва да бъдат независими от железопътните предприятия, таксите за достъп до железопътните линии да бъдат недескриминационни и да се създаде регулатор, който да разрешава проблеми с конкуренцията при достъпа до железопътната инфраструктура.

Държавите-членки са задължени  да прилагат директивите най-късно от 15 март 2003 г, като за България срокът е 1 януари 2007 г. — датата на присъединяване към ЕС. Държавите-членки следва да информират Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети на национално ниво за спазване на европейските правила.

Защо случая се отнася до Съда на Европейския съюз

Комисията започва подробно проучване относно въвеждането на директивите в България през юни 2008 г., когато стартира процедура за нарушение чрез изпращане на официално уведомително писмо за неправилно въвеждане на директивите за железопътния транспорт. В отговор на тази процедура, за да бъдат изпълнени европейските разпоредби е променено през март 2010 г. няколко пъти националното законодателство. Въпреки направените промени Комисията счита, че все още има неотстранени нарушения по отношение на таксите за достъп до железопътните линии и отново изпраща мотивирано становище. След анализ на отговорите на българските власти днес Европейската комисия решава да отнесе случая до Съда на Европейския съюз, тъй като страната все още не прилага правилно европейските правила.

Практически резултати от неправилното въвеждане на директивите

Според Европейската комисия неправилното въвеждане на първия пакет от директиви за железопътния транспорт затруднява достъпа до пазара поради липсата на прозрачни условия. Това пречи на създаването на пълно функциониращ вътрешен пазар за железопътни услуги в Европа. Правилата на ЕС за таксите за достъп до линиите имат за цел да насърчат оптималното използване на железопътната инфраструктура, като на железопътните оператори се предлагат привлекателни условия за достъп. По принцип различните сегменти на пазара трябва да плащат разходите, свързани директно с предоставянето на влакова услуга (преки или пределни разходи). Управителите на инфраструктурата могат да начисляват надбавки на тези преки разходи само за пазарни сегменти, които са в състояние да плащат по-високи такси. Неправилното въвеждане на директивите може да доведе до такси за достъп, които са прекалено високи и изключват някои пазарни сегменти от пазара. Неправилното прилагане на правилата за таксуване може да доведе до необоснована дискриминация между железопътните оператори на различни пазарни сегменти.

Какво предстои?

Отнасянето на случая до Съда на Европейския съюз е третата стъпка от процедурата за нарушение и с нея започва фазата на съдебното производство. Сега съдът ще трябва да се произнесе по поставените от Комисията въпроси. Ако той реши, че законите на ЕС са нарушени, България ще бъде задължена да предприеме необходимите мерки, за да изпълни решението на Съда.

Първи европейски форум по конкуренция

На 2-ри февруари 2012 г. в Брюксел Европейската комисия организира Първия европейски форум за конкуренция, на който в присъствието на министри, депутати, експерти в областта на конкуренцията и представители на медиите, ще се обменят идеи и ще се обсъждат приоритетите в областта на политиката за защита на конкуренцията, изпълнението на заложените цели през следващите години, както и дискусия относно предстоящите предизвикателства. Форумът ще се проведе чрез три панел сесии, на които ще се дискутират: политиката в областта на конкуренцията и конкурентоспособността, контрола на държавните помощи и ефективността на европейския модел за защита на конкуренцията. Целта е да се обхванат важните политики по прилагане на правилата за конкуренция - антитръст, сливания и държавни помощи.

Говорители на форума са видни представители на ЕК и държавите членки, свързани с изработването на политиките за защита на конкуренцията.

Един от тях е Хоакин Алмуния, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията, който по повод на предстоящия първи форум заявява:

„Конкуренцията е от жизненоважно значение за единния пазар, тя е двигател за растеж на Европа, защото принуждава компаниите и пазарите да работят ефективно, тя води до иновации и до по-висока производителност. Настоящата финансова и икономическа криза дава ясен пример за това. За пореден път, политиката на конкуренция е в основата на отговора на Съюза. В тези бурни времена, тя е по-важно от всякога, защото запазва конкурентоспособността на вътрешния пазар и гарантира справедлива защита на европейците от по-високи цени и по-беден избор, които винаги са в резултат от липса на конкуренция."

В конференцията ще участват също:

Шарън Боулс, член на Европейския парламент и председател на Европейския парламент по икономически и парични въпроси;

Джон Финглетон, главен изпълнителен директор на Службата за честна търговия на Обединеното Кралство и председател на Международната мрежа по конкуренция;

Марк ван дер Ууд, съдия в Общия съд.

Конференцията може да се проследи на живо на 2 февруари 2012 г. на интернет страницата на конференцията.
Програмата на конференцията

Енергетика: Идва ли краят на мита за „евтината” ядрена енергия – един пример от Франция

В своя статия Financial Times информира, че Френският орган за ядрена безопасност Autorité де Sûreté Nucléaire (ASN) е публикувал доклад, в който се правят изводи за сигурността на ядрените реактора на Франция. Докладът отразява резултатите от стрес-тестовете за оценка на устойчивостта на европейските ядрени централи на природни бедствия, изработени след земетресението и аварията в атомната централа Fukushima Daiichi в Япония. Според доклада не е необходимо да се затваря нито един от реакторите, но за да се гарантира сигурността им в съответствие  със заложените критерии за безопасност, са необходими „масивни” инвестиции.

FT напомня, че Франция е държавата с най-голяма зависимост от ядрената енергия, чиито дял е около три четвърти от потреблението на електроенергия в страната.

В отговор на доклада най-големият френски доставчик на електроенергия компанията EDF  обявява, че ще трябва да инвестира милиарди евро, за да приведи своите 58 ядрени реактора да отговарят на новите строги стандарти за безопасност.

FT цитира Франсоа Фийон, френският министър-председател, който също заявява, че правителството ще гарантира ядрените оператори да отговорят на всички искания, направени от ядрения регулатор на страната.

Мащабът на новите разходи е удар за правителството и EDF, която вече се бори с превишаване на разходите и закъсненията по изграждането на нов проект за реактор във Фламанвил в Нормандия. EDF изчислява, че новите мерки ще й струват € 10 млрд.

От друга страна бъдещето на ядрената енергия във Франция също е обвито в несигурност предвид предстоящите президентски избори, тъй като кандидатът на социалистическата партия Франсоа Оланд обещава да затвори 24 броя от реакторите, ако спечели властта.

Андре-Клод Лакост, президент на ASN заявява, че ако EDF не направи необходимите инвестиции в определените срокове, за да гарантира, че съоръженията ще продължат да работят безопасно, ще трябва да спре част от реакторите.

Президентът на ASN също потвърждава, че за изпълнение на мерките за безопасност ще са необходими "масивни инвестиции, изразяващи се в милиарди евро", което неминуемо ще доведе до увеличение на производствените разходи на EDF. Това води до предположението, че правителството може да бъде принудено да повиши цената на електроенергията, което с оглед предстоящия първи тур на президентските избори през месец април, е изключително чувствителен политически въпрос.

Европейската комисия предлага модел за прозрачност с цел по-активно участие на гражданите в изработването на европейските политики

Прозрачността е в основата на демокрацията. Как и защо се вземат управленски решения и се формират конкретни политики, как протича законодателния процес, как се приемат в крайна сметка законите. По тези въпроси гражданите на едно демократично общество би следвало да бъдат информирани своевременно и то по подходящ начин, гарантиращ ефективното им участие при вземането на отделните решенията. Реалното участие на гражданите в процеса на взимане на решения не би могло да се гарантира без създаване на условия за прозрачност, независимо от нивото на управление – европейско, национално, регионално или местно.

И тук възниква въпроса какви са точни критериите за прозрачност и как на практика може да се изгради механизъм или платформа за обмяна на мнения с представителните организации в демократичното общество. Как да се създадат адекватни политики, които да отразяват интересите на различните групи в обществото, представлявани обикновено от граждански асоциации, неправителствени организации, търговски и професионални организации, профсъюзи, мозъчни тръстове и др.

В опит да отговори на тези въпроси с първата си инициатива за 2012 г. Европейската комисия съобщи, че създава модел за гарантиране на истинска прозрачност при вземане на решения (от него би могла да се възползва и България като държава членка, за да разработи платформа за прозрачност на национално равнище).

Европейската комисия и Европейският парламент с подкрепата на Съветът на Европейския съюз обяви две инициативи, едната е удължаване на срока за обществено обсъждане от 8 седмици на 12 седмици и втората въвеждане на услуга за уведомяване за предстоящи инициативи чрез създаване на европейско равнище на Регистър за прозрачност. Регистърът ще осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към оказване на влияние върху  процеса на вземане на решения в Европейския съюз, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности.

По този повод Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заявява:
           „Един от ключовите фактори за изработването на правилните политики е да се вслушваме в гласа на хората, които ще бъдат засегнати от тях. С удължаването на срока на нашите консултации ние даваме по-голяма възможност на гражданите, бизнеса и организациите да дадат своето мнение, което ни помага да оформяме нашите политики в полза на всички.“

Комисията се надява, че удължения период за консултации и новата услуга за уведомяване ще засилят участието в консултациите, по-специално от страна на онези групи, които до момента не са достатъчно представени. Така например сдруженията на малките и средни предприятия  (МСП) вече ще разполагат с повече време, за да се организират и допитат до своите членове относно това как едно ново предложение за конкретна политика може да се отрази върху малките предприятия.

Комисията обяви, че с политиката си за „интелигентно регулиране“ се стреми да привлече гражданите и предприятията към законодателния процес, за да гарантира, че взима под внимание всички важни факти и опасения при изработването на законодателни предложения.

Повече информация за Регистъра за прозрачност.

Организациите, които са вписани в Регистъра за прозрачност, могат да се абонират за услуги, чрез които да получават ранна информация за пътните карти на нови инициативи в своята сфера на интерес, около една година преди приемането на инициативите.

Текущи консултации
Предстоящи инициативи на Комисията- пътни карти

Обществени поръчки: Предстои осъвременяване на правилата за обществените поръчки в Европа

На 20 декември 2011 г. Европейската комисия обяви, че предлага преразглеждане на директивите за обществените поръчки. Инициативата е част от цялостна програма за всеобхватно осъвременяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз. Освен преразглеждането на действащата директива в областта на обществените поръчки програмата предвижда и приемане на директива за концесиите, които досега бяха уредени само отчасти на европейско равнище и които имат своите особености, налагащи приемане на отделен акт, но в съответствие с общата реформа.

ЕК напомня, че публичните органи в ЕС всяка година изразходват 18 % от БВП за стоки, услуги и строителни работи. При сегашните условия на бюджетни ограничения и икономически затруднения в повечето държави членки политиката в областта на обществените поръчки трябва да осигури възможно най-икономично използване на тези средства, за да се стимулират икономическият растеж и създаването на работни места и така да се допринесе за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020"

Реформата на законодателството в областта на обществените поръчки е едно от дванадесетте приоритетни действия, предвидени в приетия през април 2011 г. Акт за единния пазар.

Предложената реформа цели всеобхватно осъвременяване на съществуващите средства и инструменти в областта на обществените поръчки.

Директива за обществените поръчки

1. Първата заложена цел в директивата е разпоредбите и процедурите да бъдат опростени и да станат по-гъвкави. Комисията по-конкретно предлага:

•да се предвиди възможност за по-често използване на процедурата на договаряне, която позволява на възлагащите органи да придобиват стоки и услуги, отговарящи по-точно на потребностите им и на най-добра цена;

Конкурентната процедура с преговори, при които възлагащите органи могат да преговарят с кандидатите с цел да се подобри качеството на офертите ще опростят обществените поръчки и процедурата ще стане по-гъвкава при по-сложни поръчки. Това ще даде възможност на възлагащите органи да закупуват строителни и други услуги, по-добре адаптирани към техните нужди и бюджетните ограничения.

В този случай Комисията заявява, че осъзнава рисковете пред участващите в подобни процедури. Конкурентна процедура с преговори изглежда по-рисковано от гледна точка на прозрачност, недискриминация и равно третиране. С оглед да се избегнат тези рискове са предвидени защитни мерки за контролиране на преговорите: възлагащите органи следва предварително да определят предмета на договора, критериите за възлагане и минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Тези параметри не трябва да бъдат променяни в хода на преговорите. Всяка промяна в някои части на техническите спецификации, които са отворени за преговори трябва да бъдат съобщени на всички фирми, участващи в преговорите, така че те да могат да представят нови, адаптирани предложения. Преди преговорите да са приключили на всеки участник трябва да бъде дадена възможност да представи окончателна оферта. Накрая, цялостната процедура по провеждането на преговорите трябва да бъде документирана в доклад, изготвен от възлагащия орган. Всички възлагащи органи следва да подлежат на надзор от национален независим орган.

•да се разшири използването на електронни средства за комуникация при процедурите за възлагане, а в средносрочен план да се въведе и задължение за употребата им, тъй като те са основен фактор за опростяването на обществените поръчки;

•да се намали радикално административната тежест, в т.ч. изискваната от икономическите оператори документация, което ще представлява голямо улеснение за тях.

2. Новите правила за обществените поръчки насърчават участието на малките и средните предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки: участието им ще бъде улеснено и засилено чрез мерки за намаляване на административната тежест и въвеждане на значителни стимули за разделяне на поръчките на обособени позиции и ограничаване на изискванията относно финансовото състояние за представяне на оферта.

Всеизвестно е, че достъпът на  малките и средни предприятия до обществени поръчки, при сега действащите разпоредби, остава труден на практика, защото е свързан с високи административни разходи и понякога от прекомерно високите изисквания, определени от възлагащите органи. За намаляване на административната тежест спрямо малките и средни предприятия и за разрешаване на този проблем, предложените мерки включват задължение за възлагащите органи да приемат само декларации, като първа стъпка, а след това само спечелилия търга, да предоставя документални доказателства в съответствие с критериите за подбор; документи, които вече са били представени на същия възлагащ орган в рамките на последните четири години и които все още са валидни, не трябва да бъдат представяни отново. От тази облекчена процедура ще имат особена полза МСП, за които разходите и времето за предоставяне на документи често е сериозна пречка за участие в процедури за обществени поръчки. Освен това, списъкът на възможните критерии за подбор е направен изчерпателен; изискванията за годишен оборот не могат да надвишават три пъти очакваната стойност на поръчката. Това ще попречи на възлагащите органи да налагат критерии с  преувеличени изисквания за оборот, което автоматично изключва МСП от участие в процедурата. Възлагащите органи ще бъдат насърчавани да разделят договорите на обособени позиции, което дава възможност за участие на повече кандидати и ще трябва да дават обяснения, когато не го правят. И накрая, държавите-членки могат да предвидят директни плащания на подизпълнителите, така че тези подизпълнители, които често са малки и средни предприятия - да получават плащанията по-бързо и да не страдат от случаите на лоша практика от страна на главните изпълнители, които понякогая бавят плащанията към подизпълнителите.

3. Същевременно предложената реформа има за цел да улесни подобряването на качествените измерения на обществените поръчки чрез придаване на по-голяма тежест на социалните и екологичните критерии, например разходите за целия жизнен цикъл или участието на уязвими лица и лица в неравностойно положение, допринасяйки по този начин за постигането на целите на стратегията „Европа 2020.

4. В рамките на реформата се предвижда също така усъвършенстване на действащите разпоредби, гарантиращи предотвратяване на конфликтите на интереси, облагодетелстването на определени лица и корупцията, за да се осигури повече почтеност при провеждането на процедурите с оглед на свързаните с тях финансови интереси; Стабилността на процедурите се гарантира, като точно са определени случаите, в които може да има конфликт на интереси или да се измени договор по време на неговото изпълнение, без обявяване на нови тръжни процедури. Възложителят следва да не приема оферта с предложена най-ниска цена, ако кандидатът не може да предостави необходимата документация или ако е предоставил декларация с невярно съдържание. Трябва също така кандидатът да няма никакви каквито и да е привилегировани връзки с членовете на организацията възложител, която също не трябва да има незаконно поведение. Необичайно ниска цена на офертите трябва да бъдат разследвани. Установено  нарушение на задълженията в областта на на социалното и трудовото законодателство или законодателство в областта на околната среда на ЕС, или нарушение на международните социални и екологични право може да доведе до отхвърляне на офертата. И накрая, възлагащите органи могат да определят основните задачи, които следва да се изпълняват само от главния участник в търга и не може да бъдат възлагани на подизпълнител.

Държавите-членки ще трябва да определят единен национален орган, който да отговаря за наблюдението, изпълнението и контрола върху обществените поръчки, за да се осигури по-ефективно прилагане на разпоредбите на практика.

Директива за концесиите 
С директивата се цели да се завърши  европейската нормативна уредба в областта на обществените поръчки.

Предложението за директива за концесиите се отнася за договорите за партньорство между публична (в общия случай) организация и частно (най често) предприятие, което поема оперативния риск, свързан с поддръжката и развитието на инфраструктурни обекти (пристанища, водоразпределителни мрежи, паркинги, платени пътища и др.) или с доставката на услуги от общ икономически интерес (енергоснабдяване, здравни услуги, пречистване и разпределение на вода, обезвреждане на отпадъци и др.)

С това предложение се завършва европейската нормативна уредба в областта на обществените поръчки: новата директива ще се прилага и за концесиите на услуги — единствените, които сега не са уредени във вторичното законодателство. Предназначението на предложените разпоредби е установяване на ясна правна уредба, гарантираща необходимата правна сигурност за публичните органи при изпълнението на задачите им. Те имат за цел да осигурят действителен достъп до процедурите по възлагане на обществени поръчки за всички европейски дружества, в т.ч. за малките и средните предприятия, и по този начин биха могли да насърчат развитието на публично-частните партньорства, при които концесиите са предпочитано средство.

Комисията предлага още да се въведе задължение за публикуване на информация във връзка с концесиите в Официален вестник на ЕС. Освен това тя предлага да бъдат конкретизирани задълженията на възлагащите органи във връзка с избора на критерии за подбор на кандидатите и предоставяне на концесиите, да бъдат изисквани определени основни гаранции, които да бъдат спазвани по време на процедурата по предоставяне, да се предвиди възможност всяко лице, желаещо да получи концесия, да може да се ползва от Директивата за производствата по обжалване при възлагането на обществени поръчки, както и да се внесат известни разяснения, отнасящи се например до разпоредбите за изменения на концесионните договори по време на изпълнението им.

Комисията заявява, че с предвидените разпоредби не се създава прекомерна административна тежест и те ще важат само за концесиите с висока стойност, при които очевидно се засягат презгранични интереси.

Следващи стъпки
Предложенията на Комисията ще се представят на Съвета на министрите и на Европейския парламент за започване на законодателната процедура по приемането им. Окончателното приемане се предвижда да стане преди края на 2012 г. съгласно Акта за единния пазар. Директивите трябва да бъдат въведени във вътрешното законодателство на държавите-членки най-късно до 30 юни 2014 г.