Енергетика: Защо ЕК продължава наказателната процедура срещу България

През последните дни се изказаха различни становища и коментари относно наказателната процедура, предприета от ЕК срещу България, заради частичното  прилагане на разпоредбите на Третия енергиен пакет. Общо взето интригата се завъртя около това какво точно нарушение е направила  България при прилагане на Третия енергиен пакет и кой е виновен, че да се стигне до третата крайна фаза на наказателната процедура – сезиране на Европейския съд с предложение за налагане на ежедневна санкция 16 896  евро на ден. За съжаление коментарите се плъзгат по повърхността на проблема. Остава впечатлението, че България няма ясна представа какво точно е нарушението и най-вече какви мерки трябва да предприеме, за да спази изискванията на Третия енергиен пакет и да избегне финансовите санкции. Оставката на председателя на регулатора, направена по искане на изпълнителната власт, потвърждава по неопровержим начин опасенията на ЕК, че регулаторът не е независим от изпълнителната власт. А независимостта на енергийния регулатор е ключово изискване на европейското законодателство.

Какво точно не е изпълнила България

Неизпълнение на Третия пакет по отношение на:

Законовата  рамка

Третият енергиен пакет влезе в сила през месец март 2011 г. След тази дата енергийните пазари на държавите членки трябва да са напълно либерализирани. Да е налице ефективната  конкуренция на пазара, която да предложи на потребителите възможност за свободен избор на доставчик. Крайният потребител трябва да може действително да сменя  доставчика си в рамките на три седмици.
Също през месец февруари  2011 г. се състоя Срещата на върха по въпросите на енергетиката, която прие заключителен документ, в който бяха посочени основните и спешни задачи, които ЕС, ЕК и държавите – членки следва да изпълнят в краткосрочен план, за да се изгради единен енергиен пазар до 2014 г. В документа се набляга на задължението на държавите членки да  приемат  и прилагат на практика, при спазване на договорените срокове, изискванията на  Третия енергиен пакет.
За съжаление, въпреки тези отправни ключови изисквания за либерализиране на енергийните пазари, България не изработи конкретна политика със заложени цели и мерки за постигането им. И както можеше да се очаква, през септември 2011 г. ЕК започна наказателна процедура срещу страната ни, поради забавяне на транспонирането на Третия енергиен пакет. Трябва да се признае, че след тази дата България се разбърза и през месец юли 2012 г. прие измененията на Закона за енергетиката. Законът бе изпратен на ЕК и България реши, че е приключила с проблема и закона напълно съответства на европейските разпоредби. Но това не е така, в самия закон има редица несъответствия с основни разпоредби на европейското законодателство и ЕК отново информира България, че не е транспонирала изцяло директивите от Третия енергиен пакет, а само частично. Има много текстове от закона, посочвани вече от комисията, които не съответстват на директивите.

В закона също не са заложени предвидените в Директивите за газ и електроенергия критерии, гарантиращи   независимостта на Националния  регулаторен орган (НРО).

Наскоро Комисията изрази притесненията си, че е налице нестабилност при управлението на регулатора, оказва му се силно политическо влияние и правителството се намесва в регулаторните политики и управлението на органа. Може още да се добави, че в закона няма създадена прозрачна и състезателна процедура за номиниране и избор на председателя и членовете на комисията. Не са изработени и приложени критерии за преценка на независимостта им. И не на последно място бюджета на ДКЕВР (3.6 милиона лв) не се формира по критериите, заложени в директивите. Размерът му е крайно недостатъчен, за да гарантира привличането на високо компетентни специалисти, които професионално да управляват сложните взаимоотношения в енергийния сектор.

Освен това регулаторът трябва да може автономно да  определя и отчита бюджет си (например както е при съдебната власт). Само по този начин би се гарантирала независимостта му. Защото  определяйки бюджета на регулатора, изпълнителната власт вече може да влияе върху решенията на регулатора и по този начин да опорочи независимостта му. Например чрез намаление на годишния бюджет изпълнителната власт може лесно да дисциплинира "непослушния" регулатор, а това не трябва да се допуска.
Трябва да се припомни, че срещу България  вече има.

Иск, предявен на 26 април 2012 година - Европейска комисия / Република България

(Дело C-198/12)

пред Европейския съд, който следва да установи, че Република България нарушава своите задължения за предоставяне на максимален капацитет, а именно услуги за виртуален пренос на газ в обратна посока в полза на всички участници на пазара, така както това се изисква от разпоредбите на член 14, параграф 1, във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 715/2009.С една дума проблема е, че липсва прозрачност при  условията за достъп на трети страни до газопреносните мрежи  и липсва адекватна система за санкции в случай на установени нарушения на регламента за природния газ. Размерът на такива санкции също трябва да се определи в закона.

Проблемът не е само в Закона за енергетиката, а и реалното отделяне на операторите на преносни системи - "Булгартрансгаз" и ЕСО. Все още те на са сертифицирани пред ЕК, каквото е изискването на Директивите за електроенергия и газ.

Проблемите с отделянето на операторите на преносни системи Unbundling

Отделянето на операторите на преносни системи за газ и електроенергия е ключово изискване на Третия пакет. Към момента операторите реално не са отделени и не са сертифицирани пред ЕК в съответствие с директивите от енергийния пакет, а това е едно от най-тежките нарушения на европейските разпоредби. Без отделени и надлежнао сертифицирани оператори на преносни системи няма как да се създаде реален и конкурентен пазар в България.

В следствие на това забавяне на пазара на едро на електроенергия продължава да доминира основният играч вертикално интегрираната икономическа група БЕХ.

В допълнение България все още няма действаща енергийна борса и няма организирана ден напред пазар на електроенергия. Съществуващата квотна система парализира функционирането на пазара на едро, при която производителите са задължени да продават продукцията си на НЕК по регулирани цени и не могат свободно да се договорят с доставчиците. 

Не е изпълнено и изискването  крайните клиенти да могат свободно да сменят доставчиците си, както е предвидено в директивите.

За  пазара на газ

Няма функциониращ пазар на едро. "Булгаргаз" ЕАД е единствен вносител, продава газа на едро по регулирани цени. Има пазарен дял от 84,16% през 2011 г., а останалите 15,84% са от местен добив. Melrose Resources Sarl и OGEP АД са фирми, които се занимават в местен добив. Те също доставят газ до крайните потребители.

За да преодолее пълната си зависимост от вноса на газ от Русия, ЕК настоява България да завърши своите текущи инвестиционни проекти за изграждане на газовите междусистемни връзки (по-специално с Румъния, Сърбия и Гърция) и да осигури физически и договорен обратен поток на междусистемната връзка с Турция.

ЕК също настоява България да играе по-активна роля при осъществяването  на Южния газов коридор който има потенциала да разнообрази източниците и маршрутите за доставка на газ, както и да увеличи конкуренцията на пазара.

ЕК отправи през 2011 г. и 2012 г. препоръки (публикувани в Официален вестник на ЕС), с които се даваха насоки  как България да преодолее изоставането при либерализирането на енергийните пазари. 
Последните препоръки са от месец ноември 2012 г. и са по повод анализа на комисията за степента на изграждане на единния енергиен пазара от всяка държава членка. Към България отново бяха отправени подробни препоръки, чиято цел е да подпомогне страната ни при осъществяване на преструктурирането и либерализацията на силно монополизирания национален енергиен пазар.

Препоръките  за пазара на електроенергия

• Да бъде премахната системата на обществения доставчик, която поддържа господстващото положение на НЕК на пазара, като се премине към пазарен подход, при който производители и доставчици да могат свободно да избират контрагентите си. В същото време следва да се вземат предвид задължението за универсална услуга и се гарантира  ефективно защитата на уязвимите клиенти,

• Да се премине към постепенно премахване на регулираните цени и премахване на всички транзакции, свързани с таксите за пренос, които изкривяват свободния поток на електроенергия зад граница.

• Да се продължи  работата  по създаване на електроенергийна борса с цел улесняване на организираната търговия на електроенергия и увеличаване интеграция със съседните страни, както е препоръчано от Съвета.

• Да се гарантира независимостта на операторите на преносни и разпределителни системи и да се организира правилното функциониране на балансиращия пазар.

• България трябва да гарантира независимостта на националния регулаторен орган.

Препоръкит за пазара на газ

• България трябва да създаде организиран пазар на едро, за да се даде възможност на конкуренти на "Булгаргаз"  да навлязат на пазара.

• Трябва да бъдат напълно изпълнени изискванията за гарантиране на достъп на трети страни до газопроводите, включително виртуални обратни потоци на всички тръбопроводи.

• Националната газопреносна  система трябва да е изцяло свързана с "транзитни" системи и следва да се разнообразят източниците за доставка на газ, поради силната зависимост от вноса на газ от Русия.

• Същевременно следва да се осигурява адекватна защита на уязвимите клиенти, регулираните цени трябва да бъдат премахнати постепенно.

• Регулаторните пречки пред смяната на доставчика (като допълнителни разходи) трябва да бъдат отстранени, и превключването към конкурентен доставчик трябва да бъде активно подкрепено чрез мерки за прозрачност.

• България трябва да продължи разработването на мерки от страна на търсенето - за управление на търсенето, особено в случай на прекъсване на доставките.

• Разширяването на капацитета на хранилищата за газ и създаването на междусистемен капацитет ще помогне да се намали влиянието на неблагоприятни външни събития, каквито са и  препоръките на Съвета. 

Накрая в заключение може да се каже, че наказателната процедура срещу  България не е заради няколкото неприети наредби от ДКЕВР, а за това, че не са предприети смели комплексни мерки за  цялостното преструктуриране на сектора. Енергийният сектор на България е все още силно монополизиран и непрозрачен. Либерализирането и въвеждането на конкуренция на пазара и гарантирането на пълна прозрачност при сделките с енергийни ресурси изисква целенасочена работа не само от енергийния регулатор, а още от законодателната и изпълнителната власт, защото все още има необходимост от усъвършенстване на законовата рамка, крайно време е да се създаде енергийна борса, изоставането при отделянето на системните оператори е огромно, структурата и правомощията на регулатора не отговарят на европейските изисквания.

Не на последно място в процеса на преструктуриране на енергийния сектор трябва да се включи и самия бизнес, защото на практика енергийните предприятия ще участват реално на енергийния пазар и трябва да са готови да работят в условията на ефективна конкуренция при стриктно спазване на правилата за конкуренция.

Енергетика: ЕК финансира с 1, 2 милиарда евро проекти за възобновяеми енергийни източници

Резултатът от референдума, а и дебатите преди това показаха, че България живее все още с представи от миналия век за ролята на ядрената енергетика в света. Преди повече от 50 години ядрената енергетика стартира с небивал ентусиазъм  в световен мащаб. Тя беше доминираща високо технологична технология през втората половина на миналия век. Смяташе се, че всяка държава с развита ядрена енергетика автоматично се нарежда сред  развитите индустриални страни.  Надеждите бяха, че ядрената енергия ще реши въпроса с недостига на енергия. Дори в началото имаше твърдения и то от водещи учени, че ядрената енергия масово ще се произвежда към края на 20 век и цената на ядрената електроенергия ще клони към нула.

Но, този красива мечта бе помрачена от последвалите инциденти в ядрени централи и най - вече след голямата авария в Чернобил. Новата реалност отрезви обществеността в редица ядрени държави. Разбира се първи, които изразиха опасенията и притесненията си относно сигурността на ядрените централи и доколко съвременната наука и технология е в състояние напълно безопасно да контролира процеса на ядрения разпад, бяха гражданите на демократичните страни. Освен проблема с авариите не след дълго се прояви и втория огромен проблем, предизвикан от натрупването на все по – големи количества опасни ядрени отпадъци. След еуфорията от ядрената енергетика обществата в развитите ядрени държави с изненада установиха, че тези отпадъци са особено опасни и в продължение на стотици хиляди години ще излъчват изключително вредна радиация за хората. Оказа се, че опасната радиация ще съществува и ще има свойството да влияе върху  здравето на  човека повече от 100 000 г. , а някой учени отчитат и срок от 1 млн. години.  Вече е пределно ясно, че ядрената енергетика ще прехвърли непосилна тежест за бъдещите поколения. Те ще трябва да се научат да управляват и съхраняват устойчиво изключително опасни радиоактивни отпадъци векове наред. Тези две опасни характеристики на настоящите ядрени централи накараха редица държави да се вслушат в мнението на гражданите си и  да направят преоценка на своята политика спрямо използването на ядрените технологии. Защото гражданите  в тези държави оказаха силен обществен натиск върху своите правителства, включително чрез проведени референдуми, резултатите от които доведоха до отказване от строежа на нови ядрени централи и до спиране и закриване в обозримо бъдеще на действащите централи. Примерите за отказ от ядрената енергия са достатъчно много - Австрия, Италия, Германия, Литва и т.н.

С една дума Европа се отърсва от ядрения ентусиазъм, но това не значи, че тя губи научния си и технологичен потенциал. Напротив! Погледът на учени, технолози и инженери от енергийния сектор е насочен  към развитието на новите върхови технологии, наречени „енергийните технологии на 21 век“.

Жалкото е, че в проведения дебат за референдума изобщо не се постави този акцент, а именно, че светът е на прага на нова технологична революция в енергийния сектор. Самите ние бяхме свидетели как за 20 години телекомуникационния сектор, благодарение на новите технологии – мобилните комуникации и Интернет, премина от „естествения“ монопол на фиксираната телефония към коренно нови пазари и съобщителни услуги. Нека си припомним, че само преди 15 години една минута разговор по т.н „мобифон“, по името на първия мобилен оператор, струваше над 1 лев, а сега говорим за стотинки и имаме свободата да избираме различни компании и технологии за провеждане на разговори, видеоконференции, изпращане на SMS, MMS, боравим с нови устройства айфон и айпод, цифрова телевизия и какво ли не още ни подготвя близкото бъдеще.

Припомням тези неща защото нещо подобно се очаква да се случи и в енергийния сектор в следващите 20 години.

България като държава членка на ЕС е длъжна в пълна степен да се възползва от възможностите, които може да и предостави стратегията на Европейския съюз за развитието на иновациите в новите енергийни технологии.

Накратко искам да припомня, че още през 2007 г. ЕК представи Съобщението за енергийните технологии и иновации. В това съобщение  ЕК предложи интегрирана и последователна дългосрочна стратегия, включваща технологии и технологни решения, необходими за успешната трансформация на енергийните пазари към нисковъглеродна икономика и постигане на общите цели на енергийната политика на ЕС конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките. В Стратегическия  технологичен план, приет от Европейската комисия през 2007 г. и Съобщението относно инвестиране в енергийни технологии (2009) е дефиниран "технологичния стълб "на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата. Той дава структурата за управление на равнище ЕС като целта е да се ускори разработването на нисковъглеродни енергийни технологии чрез Европейските индустриални инициативи, фокусирани върху технологии, които могат да бъдат в основата на съвременната индустриализация, основана на научни изследвания в областта на енергетиката, където се извършват дългосрочните проучвания и иновации в областта на енергийните технологии. Същевременно в резултат на обмена на информация между различните групи от заинтересовани страни е направено и общо планиране за разработване на  различните технологии чрез изготвени технологични пътни карти и планове за изпълнение до 2020 г. Technology Roadmaps and Implementation Plans up to 2020). Технологичните пътни карти, които са част от Стратегическия план за Европейските индустриални инициативи SET Plan European Industrial Initiatives дават общ поглед върху развитието на приоритетните дейности по развитието на новите технологии в енергетиката до 2020 г.

В момента Европейската комисия предприема инициатива за обществено обсъждане, което цели да актуализира дългосрочната енергийна политика  на ЕС по отношение на технологичния стълб.

Целта е след общественото обсъждане да се даде нов тласък за изработването  на ефективна дългосрочна енергийна политика по отношение на развитието на технологиите в Европа и на Стратегическия план за енергийни технологии (SET). ЕС възнамерява чрез допълнително финансиране на енергийния бюджет по 7-ма рамкова програма, свързано с  Европейския план за икономическо възстановяване за морска вятърна енергия и улавянето и съхранението на въглерод да осъществи директна подкрепа на иновациите в енергийния сектор на равнище ЕС.

Технологичните  пътни карти ще служат като основа за изработване на предложение за по амбициозно европейско  финансиране, а именно  удвояване на средствата предвидени  със 7-та рамкова програма, които ще се насочат към развитието на нови енергийни технологии по програмата "Енергийни предизвикателства" на "Хоризонт 2020".

С една дума целевата европейска политика в енергийния сектор е да финансира технологични проекти за ВЕИ, а не технологията за ядрен разпад.

И за да не бъда голословна ще дам примери как другите държави членки работят и усвояват европейски пари, за да изградят модерен и технологичен енергиен сектор, основаващ се на върховите научни и технологични постижения в областта на физиката, математиката, физикохимията и информационните технологии, за да развиват производството на енергия от възобновяеми източници.

Само преди няколко дни ЕК обяви резултатите от първия конкурс за финансиране на иновативни предложения за развитие на новите технологии в рамките на програмата NER300. По тази програма  Комисията разпредели над € 1,2 млрд. за 23 иновативни проекта за развитие на технология за производство на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), предложени от държавите –членки. Проектите обхващат широка гама от технологии за производство на енергия от възобновяеми източници - от биоенергия (включително авангардни  биогорива), концентрирана слънчева енергия и геотермална енергия, вятърна енергия, океанска енергия и управлението на разпределението на възобновяемата енергия в мрежите (интелигентни мрежи). Проектите ще се реализират в 16 държави-членки на ЕС: Австрия, Белгия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство.

Проектите са одобрени за финансиране въз основа на строги критерии за допустимост, при което те са доказали, че са финансово и технически стабилни. Подборът за допустимост първоначално е правен от държавите – членки, след което те са  подали заявления до  Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е извършила задълбочена техническа и финансова оценка на проектните предложения. Крайният срок за въвеждане в експлоатация на съоръженията, изградени в съответствие с одобрените проекти е 2016 г. Предвидено е годишните плащания за проектите да  бъдат прехвърлени от Европейската инвестиционна банка на държавите-членки, която от своя страна ще разпределя парите на изпълнителите на проектите.

Държавите-членки също трябва да играят централна роля при мониторинга на проектите. От приемането на решението за възлагане на обществена поръчка, държавите-членки трябва да докладват на годишна база до Европейската комисия относно напредъка, постигнат по проекта, както и за проблеми с изпълнението на проекта, включително и  направените препоръки. Има също така изискване да се представя Отчет за ефективността след влизането на проекта в експлоатация.

Списък на държавите  и проектите спечелили европейско финансиране:

Кратко описание на финансираните проекти:

Финландия Биоенергия Ajos BTL

Проектът е за изграждане на завод за производство на течно биогориво. Предприятието ще бъде разположено във Финландия в района на Балтийско море и ще произвежда биодизел и бионафта предназначени за продажба  на пазара на дребно. Заводът ще използва около 950 000 тона / годишно (т / г) на дървесна суровина и 31,000 т / г на талово масло, за да даде годишна продукция от 115,000 т / г биогориво. Иновативният проект включва предварително третиране на биомаса, газификация и преобразуване на газа в течно биогориво.

Италия Биоенергия BEST

Близо до Торино (Crescentino) в Италия ще се изгради демонстрационната инсталация, в която от избрани енергийни култури ще се произвежда  биогориво от второ поколение. Иновативният високотехнологичен завод за биогорива ще използва гигант тръстика, нова бързо развиваща се и сухоустойчиви енергийни култури, както и слама пшеница за производство на етанол. Заводът ще има годишен производствен капацитет от 51 млн. литра годишно.

Полша Биоенергия CEG

Полша ще произвежда 60 млн. литра за година второ поколение биоетанол от селскостопански остатъци като пшенична слама и царевични стърготини. Новият завод в Goswinowice ще бъде интегрирани със съществуващ завод за производство на етанол от първо поколение. Лигнин и биогаз от продуктите ще осигурява гориво на съществуващата пречиствателна станция, което от своя страна ще осигури пара за двата завода.

Франция Вятър VertiMED

Проектът се състои от плаваща в морето 26 MW вятърна ферма, разположена на 50 км от Марсилия. Тринадесет вятърни турбини ще бъдат инсталирани на 13 плаващи съоръжения, които ще прехвърлят електроенергията чрез подстанция  на сушата която е свързана към мрежата.

Франция Биоенергия UPM Stracel BTL

В Страсбург ще се изгради завод за производство на биогориво второ поколение. Ще се използват около 1 млн. тона дървесна биомаса, от която годишно ще се произведе 105 000 тона биогориво. Заводът е проектиран да бъде интегриран с линия за производство на хартия и целулоза от съществуваща фабрика за хартия, което позволява обмен на енергия и продукти.
Холандия Биоенергия Woodspirit

Във Farmsum чрез използване на изходна суровина биомаса -  дървесен чипс, ще се произвежда 516 м литра / година  биометанол, еквивалентен на 413000 т / г.

Швеция Биоенергия GoBiGas фаза 2

Заводът ще използва горски суровини от районите около Гьотеборг. Технологията ще използва за суровина нискокачествена дървесина, от която ще се получава висококачествен синтетичен природен газ за инжектиране в регионалната мрежа за природен газ. Съоръжението ще използва успешна пилотна австрийска технология, като намали мащаба и произведе от 500 000 тона / година мокра биомаса 800 GWh / година синтетичен природен газ.

Швеция Биоенергия Pyrogrot

Нов завод в близост до град Skärblacka ще използва като изходна суровина горски остатъци, и ще произвежда 160 хиляди тона / година на пиролизно масло, от което ще се произвежда 750 GWh  енергия. Капацитетът на завода е преработка на 720 тона / ден  суха биомаса.
Швеция Вятър Vindpark Blaiken

225MW вятърен парк ще бъде разположен в Арктика - северната част на Швеция, който ще се състои от 90 вятърни турбини, оборудвани с иновативна система ат нагревателните елементи, които ще  размразяват обледените перки. Проектът ще бъде осъществен за три години. Турбините ще бъдат разположени в близост до ВЕЦ Juktan и свързани към националната електропреносна мрежа.

Кипър концентрирана слънчева енергия Хелиос Пауер

Заводът за концентрирана слънчева енергия ще използва чинии Stirling и ще е разположен на площ от 200 хектара близо до град Ларнака. Общата  инсталирана мощност ще бъде 50,76 MWe. Рефлектор ще преобразува концентрираната слънчева енергия от 16920 –те чинии Stirling в електроенергия, с която ще се захранва националната мрежа.

Гърция концентрирана слънчева енергия MAXIMUS

Мащабен завод със Stirling чиния ще се построи в района на Флорина, които ще има  обща инсталирана мощност от 75,3 MWe. Рефлектор ще преобразува концентрираната слънчева енергия от 25160 –те чинии Stirling в електроенергия. Заводът се състои от 37 малки електроцентрали, които чрез една единствена точка ще бъдат свързани към мрежата.

Гърция концентрирана слънчева енергия MINOS

Централата ще бъде разположена в близост до Atherinolakos в югоизточната част на остров Крит. Ще се използва технологията централната кула с номинална електрическа мощност от 50 MWe. Огледалата Heliostat ще съсредоточат слънчевата енергия към слънчев приемник и чрез иновативна технология ще се произвежда прегрята пара, която ще увеличи ефективността на съществуващите инсталации.

Испания концентрирана слънчева енергия PTC50-Алварадо

Заводът  близо до Бадахос ще бъде с мощност  50 MW с технология. Централата ще използва технологията  централна кула, която  улавя  концентрирана  слънчева енергия и използва прегрята пара. Големи огледала – хелиостати, разположени на голяма площ  ще служат за преобразуване на първичната слънчевата енергия в електрическа енергия.

Белгия проект за управление разпределението  на  възобновяема енергия Slim

Проектът ще разработи и приложи пет Smart Grid "градивните елементи" като основа за интелигентно управление на електроразпределителната  мрежа в град Ломел, която вече има високо проникване на производствени мощности от възобновяеми източници. Свързаните с това проникване  проблеми за мрежата, ще бъдат решени чрез комбинация от промени на пазара на електроенергия и контролни технологии за интелигентни мрежи, които ще дадат по-добра видимост на оператора на преносна система за разпределените енергийни ресурси.

Унгария Геотермална система (EGS) демонстрационен проект

Геотермална централа, близо до село  Ferencszállás в югоизточната част на Унгария, ще използва геотермална енергия от гореща суха скала. Геотермалната система ще включва пробиване на четири кладенци на 4 км дълбочина за  производство и два кладенци за „реинжектиране“. Нетният капацитет на завода е 8,9 MWe; електроенергия се предвижда  да бъде подадена  на електрическата мрежа.

Обединеното кралство океан Kyle Rhea

Зона от приливни турбини с номинален капацитет от 8 MWe ще бъде изградена в тесен пролив между остров Skye и континенталната част на Шотландия. Проектът се състои от  четири приливни двойно роторни енергийни турбини, всяка една с мощност 2MWe, които се изграждат въз основа на опитен модел тестван три години в Северна Ирландия.

Обединеното кралство океан Звукът на Islay

Зона  от десет приливни турбини с мощност един  MWe ще бъдат инсталирани в дълбоките води в Sound of Islay край западния бряг на Шотландия и ще се свържат към електрическата мрежа. Използването на технологията за получаване на енергия от приливите има за цел да постигне общата нетна мощност от 10 MWe.

Ирландия океан West Wave

Проектът ще е разположен по западното крайбрежие на Ирландия и планира да демонстрира потенциала на постепенното увеличаване на енергията на морските вълни. Шест вълнови устройства за улавяне на енергия ще бъдат поставени на дълбочина от 15 метра. Вече е тестван прототип в Европейския морски енергиен център (EMEC) в Оркни. Резултатите от последните тестове ще бъдат включени в окончателния дизайн, монтаж и експлоатация на проекта.

Германия Биоенергия VERBIO Straw

Град Schwedt ще бъде разширено съществуващо предприятие за производство на етанол около 70 000 тона / година биогаз от слама. Ще се предоставя  25.6 млн. м3 биогаз, произведен чрез биохимичен процес, който преди да бъде включен в  мрежата ще бъде почистен, за да отговаря на качеството на природния газ.

Германия Вятър Innogy

На 40 км северно от остров Juist в Северно море, ще се изгради иновативен проект за офшорна вятърна енергия, състоящ се от 54 вятърни турбинни генератори с обща мощност от 332 MW. Метеорологична мачта за измерване на територията на проекта ще наблюдава вятърните ресурси и условия.

Германия Вятър Veja Mate І

Централата се намира в Северно море, северозападно от Borkum в германската "изключителна икономическа зона". Проектът обхваща проектирането, изграждането и експлоатацията на офшорна вятърна ферма с общ капацитет от 208 MW. Тя ще се състои от 32 турбини с 6.5MW отстояща на около 90 км от брега. Произведената електроенергия ще бъде включена в наземната преносна мрежа.

Португалия Вятър Windfloat

Пет плаващи вятърни турбини с обща мощност от 27 MW ще бъдат построен на около 14 км от брега на крайбрежието на Португалия. Турбините ще бъдат изградени и монтирани на два етапа. Първият етап ще се състои от две WindFloat платформи за основа и две 3 MW вятърни турбини разположени в морета. Вторият етап ще се състои от три WindFloat платформи  и три 7 MW вятърни турбини също  разположени в морето.

Австрия Вятър Windpark Handalm

Демонстрационен проект за вятърна енергия ще бъде разположен в планинския район Styria в Австрия. Проектът включва 11 турбини, които ще се построят при средна надморска височина от 1800 метра над морското равнище. Предвижда се да се генерират 72 600 MWh електроенергия годишно, и по този начин да се докаже практическото приложение на подобен ветрогенератор в планински места. Генераторите ще бъдат оборудвани със система за дистанционно управление и отчитане.

Енергетика: Как трябва да се информира обществеността при обсъждане на ядрените проекти и дейности

Европейската комисия публикува доклад „Оценка на добри практики за  участието на гражданското общество в развитието на ядрените дейности ".

Докладът е изготвен от консултантска група MUTADIS по поръчка на ГД „Енергетика“ на ЕК. Изискването за прозрачност е заложено в директивите за ядрената безопасност и за радиоактивните отпадъци, но въпреки това все още в много държави членки информацията и участието на гражданите при обсъждането на проблемите свързани с развитието на ядрената енергетика е твърде ограничено. В европейското законодателство в областта на ядрените технологии, екологичните разпоредби на Икономическата комисия на ООН за Европа и Конвенцията от Орхус е предвидено, че:

"Групите на гражданското общество трябва да имат възможност да участват ефективно в процеса на вземане на решения по ядрени въпроси".

Целта на публикувания доклад е да определи подходяща рамка за прозрачността и как да се  насърчава гражданското участие в управлението на ядрените дейности. Той  включва препоръки и добри практики, идентифицирани вече от работна група „Прозрачност“  по въпросите на ядрената енергетика на ЕК и отчита културното многообразие в Европа. Докладът също предлага метод и процедура за управление на прехода към активно ангажиране на обществеността на местно, национално или европейско равнище за участие при обсъждането на специфични области на ядрените дейности.

Повече информация за доклада

Public Information and Participation in Nuclear Activities (PIPNA)

Assessment of good practices on the participation of civil society in the development of nuclear activities