Защита на потребителите:Достатъчна мярка ли е намаляването на цената на електроенергията?

Не искам да съм песимист, но широко рекламирано намаление на цената на електроенергията няма да доведе до значително намаление на сметките на домакинствата. При сметка от 200 или 250 лв. 8 % (предложените днес от ДКЕВР намаления са с по-нисък процент) са 16 – 20 лв.  Освен това поне от публично обявяваните сметки остана един неизяснен въпрос 
- Защо повишението на сметките се движи в толкова широки граници?
 за някои сметки ръста е 30-40 %, а за други  повишението достига 150%, дори и над 200%. Тази разлика трябва да намери своето рационално обяснение. Регулаторът  и компаниите доставчици трябва да дадат на потребителите разумно обяснение, след задълбочен анализ, ако трябва дори сметките да се разглеждат една по една.

В тази връзка мога да дам пример как защити потребителите енергийният регулатор на Обединеното Кралство при подобно неправилно начисляване на сметките им.

Въпреки че европейското законодателство изрично даде на националните регулаторни органи изключително силни  правомощия за защита на потребителите, в България те или не са разписани в Закона за енергетика, или не са изработени конкретни механизми и мерки, които на практика да доведат до ефективна защита на потребителите, особено на така наречените уязвими потребители.

Европейската правна рамка възлага редица задачи на националните регулаторни органи с оглед ефективната защита на потребителите. Мерките насочени за защита на потребителите трябва да гарантират прозрачността, чрез предоставяне на тяхно разположение на  ясна и разбираема информация за правата им по отношение на енергийния сектор.

Регулаторният орган, след консултация със заинтересованите страни (организации на потребителите и енергийните компании), следва да създаде достъпен и лесно разбираем списък за потребителите на енергия, който да ги улеснява при упражняването на техните права. Следва на всички  потребители да се предостави възможност да  се ползват от конкурентния пазар.

За разрешаване на най-големия проблем, наречен „енергийна бедност“ energy/fuel poverty, България все още не е разработила политики с конкретни мерки насочени към потребителите с ниски доходи. Всъщност проблемът „енергийна бедност“ изкара гражданите на улицата.

Енергийната бедност представлява все по-голям проблем за повечето страни в Европа. Още от 2009 г., когато се очертаваха първите признаци на кризата, държави с много по-висок жизнен стандарт, изработиха национални планове  за действие или други подходящи  мерки за справяне с енергийната бедност и намаляване броя на гражданите, засегнати от енергийната бедност.

Целенасочена помощ за подобряване на защитата на уязвимите потребители

През последните години сериозни анализатори на световните енергийни пазари все по-често прогнозират, че крайните цени на енергията за потребителите може да продължат да нарастват през следващите години, като това ще окаже отрицателно въздействие, особено върху социално слабите потребители. Затова и европейското законодателство в енергийния сектор изрично възлага на държавите-членки да приложат конкретни мерки за защита на уязвимите потребители. Всяка държава членка трябва да предприеме комплексни мерки, за да осигури подходящата им защита. В същото време трябва много умно да се преценява ефекта на всяка отделна мярка за защита върху цялостното развитие на енергийните пазари. Така например субсидиите или правилата, насочени към намаляване на енергийните цени като цяло, могат  да доведат до  ограничаване на  стимулите за енергоефективно поведение, ако не са конкретно насочени към най-нуждаещите се. 
Освен това тези мерки могат да доведат до изкривяване на условията на конкуренция, което може да деформира ценовите сигнали към инвеститорите и да доведе до намаление на инвестициите в сектора, което в дългосрочна перспектива ще засегне неблагоприятно още по-широк кръг от потребители. По принцип помощта за уязвимите потребители може да обхваща финансови мерки, които могат да бъдат част от социалната политика, помощта за подобряване на енергийната ефективност (например форма на помощ за намаляване на разходите),  забраната за спиране на електричеството на такива клиенти в критични моменти и др.

Критерии за определяне на  „уязвимите клиенти“

На първо място трябва да се определят критериите, за преценка на „уязвимите клиенти“. Така например в Обединеното Кралство всяко домакинство  чийто сметки за енергия надвишават 10 % от доходите на домакинството се смятат за уязвими клиенти.

Много държави членки започнаха да изработват политики за справяне с феномена „енергийна бедност“. Мерките обикновено се насочват към целево подпомагане на уязвимите потребители, което да им помогне да се справят с икономическите си проблеми.

Комисията не веднъж е изразявала готовност да подкрепя държавите членки при определянето на критериите за уязвимост на енергийните потребители, като предоставя насоки и улеснява обмена на добри практики. По въпроса има публикувани редица документи от ЕК и ЕП.

Така например бяха публикувани Практически насоки Tackling Fuel Poverty in Europe - Recommendations Guide for Policy Makers, имащи за цел да подпомогнат  публичните власти на държавите-членки при изработване на политиките и мерките за разрешаване на проблема с енергийната бедност. Най-добрите практики са извлечени от опита на пет държави – Франция, Испания, Италия, Белгия и Обединеното Кралство, които провеждат реална политика и прилагат конкретни мерки за справяне с проблема „енергийна бедност“. 

По въпроса за енергийната бедност има и специално Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергийната бедност в условията на либерализация и икономическа криза“

Полезен документ, който следва да се има предвид  е и Съобщението на Комисията Към Европейска харта за правата на потребителите на енергия.

Има и Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. относно Европейска харта за правата на потребителите на енергия

В допълнение може да се добави и Хартата на основните права на Европейския съюз, където се  посочва, че „С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики“ (член 34), както и задължението да се осигурява високо равнище на защита на потребителите (член 38)

Ефективната защита на потребителите зависи и от въвеждането  на бързи и ефективни процедури за обработка на жалби и уреждане на  спорове за всички потребители Практиката показва, че възникналите спорове могат да се разрешат най – ефективно чрез извън съдебни процедури или чрез медиацията на т.н Енергиен  омбудсман.

За ролята на Енергийния омбудсман в следващата статия ….

 

Енергетика: Има ли България отговори за мястото и ролята на потребителите на вътрешния енергиен пазар

Въпреки че в Третия енергиен пакет са разписани строги правила за защита на потребителите, които държавите – членки трябва да транспонират в националното си законодателство това не е достатъчно само по себе си.

За да могат да се възползват в максимална степен от предимствата от функционирането на вътрешния енергиен пазар потребителите трябва да са максимално защитени.

В условията на продължаващи протести, България не трябва да забравя, че е част от Европейския съюз и като такава е поела ангажименти да бъде част от вътрешния енергиен пазар. А това изисква да разработи не само законодателство, а и конкретни политики за ефективна защита на потребителите на енергия, което е залегнало, но не добре формулирано в основните искания на протестиращите.

Затова стои въпроса как и кой е пътят за предприемане на адекватни действия. Действия, които да доведат до  изработването на  конкретните  политики, които да дадат ясен отговор, защита  и перспектива за потребителите на енергия.

В тази връзка не е лошо да се знае, че последния   Енергиен съвет, проведен  на 22 февруари в Брюксел, в рамките на ирландското председателство, постави на преден план именно политиката за осигуряване на ефективна защита на потребителите. Съветът отново напомни, че през февруари 2011 г. ръководителите на държавите – членки взеха решение до 2014 г. да бъде изграден вътрешния енергиен пазар. Съветът обсъди стъпките, които трябва да бъдат предприети, за доизграждане на вътрешния енергиен пазар до 2014 г.  Дискусията за развитието на  вътрешния енергиен пазар,  определи няколко ключови задачи, които държавите – членки трябва да изпълнят.

Да гарантират  сигурността на инвестициите в енергийния сектор;

Да работят за по-голяма интеграция на пазара на енергия от възобновяеми източници;

В същото време се посочва и задачата на европейско ниво - да се постигне по – добра координация на националните мерки за намеса на пазара на електроенергия.

Съветът напомня, че държавите-членки и участниците на пазара са еднакво отговорни, и следва да насърчават създаването на условия, които да дадат  възможност на потребителите да се възползват напълно от либерализираните  и конкурентни енергийни пазари ;

В публикуваното заключение  от срещата, държавите-членки се приканват да представят писмени отговори на два  въпроса, за предпочитане преди дебата за политиката на Съвета. Това ще даде възможност на представители на държавите-членки да се фокусира върху ключови въпроси по време на дебата.

Въпрос 1

Успешното завършване на вътрешния енергиен пазар изисква по-нататъшни действия в различни области, такива действия от участници на различни равнища не е просто законодателния процес (подготовка, приемането и ефективното прилагане и изпълнение), но също така включва и други мерки. Имайки предвид посочените проблеми в съобщението на Комисията " За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“  и придружаващата го документация, държавите членки трябва да посочат основните си приоритети и /или загриженост по отношение на успешното завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г., включително  предприетите действия за гарантиране на сигурността на доставките?  Какви конкретни действия трябва да вземе ЕС, за  да подкрепи  държавите-членки в постигането на тази цел?

Въпрос  2

В заключението се напомня, че 2013 г. е Европейска година на гражданите и е желателно вниманието да се съсредоточи върху правата и ролята на гражданите, които в същото време и са потребители на енергия.

Досега енергийната политика на Европейския съюз беше фокусирана  върху въпроси, свързани с предлагането, в момента се споделя виждането, че е време да се предприемат мерки за справяне с проблемите на търсенето. Енергийните потребители имат права, но и трябва да играят  важна роля в развитието на новия  пазар. Целта е потребителите да станат активни и информирани участници на пазара, за да се възползват от предимствата, които той предоставя: справедливи цени,  по-добро обслужване, както и подобряване на сигурността на доставките.

 Като се има предвид  изложеното по-горе, България  също трябва да отговори на въпросите- как ще подкрепи стремежа на ЕС  да осигури по-голяма роля на потребителите в прехода към създаване на енергийния пазар и как ще осигури активното  им включване на пазара, отчитайки особеностите на националния енергиен пазар? България  също трябва да даде  становище и по въпроса - как може най-добре да се изгради вътрешния енергиен пазар, така че да се гарантират максимални ползи за потребителите.

Цифрови технологии: Резултати от общественото допитване относно правилата за свързани в мрежа „интелигентни“ вещи — „интернет на нещата“

През 2012 г. в рамките на три месеца (април-юли) по инициатива на ЕК бе проведено обществено обсъждане относно бъдещото развитие на интернет технологиите  „Интернет на нещата“ (ИН). Идеята е, че в обозримо бъдещо ежедневно употребявани вещи като телефони, автомобили, домакински уреди, дрехи и дори храни ще са свързани безжично към интернет чрез интелигентни чипове, така че да са в състояние да събират и обменят данни без човешка намеса. Целта на общественото обсъждане бе да установи каква рамка е необходима за оползотворяване на икономическия и социален потенциал на ИН, като същевременно се гарантира адекватно равнище на контрол върху устройствата за събиране, обработване и съхранение на данни. Съответната информация се отнася до моделите на поведение, местоположението и предпочитанията на потребителите. Не на последно място целта на общественото допитване  бе   да  изясни и въпроса как  да се запази сигурността, неприкосновеността на личния живот и зачитането на етичните ценности.

Сега ЕК публикува специален доклад с резултатите от общественото допитване.

Повече информация за доклада и „Интернет на нещата”