ЕС инвестира 122 милиона евро в иновативни проекти за декарбонизация на икономиката

 

За първи път от създаването на Фонда за иновации Европейският съюз инвестира 118 милиона евро в 32 малки иновативни проекта, разположени в 14 държави – членки на ЕС, в Исландия и в Норвегия. Чрез безвъзмездни средства ще се подкрепят проекти, насочени към предлагане на пазара на нисковъглеродни технологии в енергоемките отрасли, в сектора на водорода, в съхранението на енергия и енергията от възобновяеми източници. В допълнение към тези безвъзмездни средства 15 проекта, разположени в 10 държави – членки на ЕС и в Норвегия, ще могат да се възползват от средства за помощ за разработване на проекти с общ размер до 4,4 милиона евро с цел постигане на напредък по проектите.

С обявените инвестиции ще се подкрепят  проекти в областта на чистите технологии в цяла Европа:

32-та проекта, избрани за финансиране, са оценени от независими експерти по отношение на способността им да намаляват емисиите на парникови газове в сравнение с конвенционалните технологии и да въвеждат иновации извън рамките на съвременното технологично равнище, като същевременно са достатъчно добре развити, за да могат да се разгръщат бързо. Други критерии включват потенциала на проектите за мащабируемост и ефективност на разходите. Избраните проекти обхващат редица сектори, значими от гледна точка на декарбонизацията на различни части от европейската промишленост и енергетика. Процентът на успеваемост на допустимите предложения по настоящата покана за представяне на предложения е 18 %.

15-те проекта, които могат да се възползват от помощта за разработване на проекти, са оценени като достатъчно иновативни и обещаващи по отношение на способността си да намаляват емисиите на парникови газове, но все още не са достатъчно добре разработени, за да бъдат разгледани като допустими за получаване на безвъзмездни средства. Подкрепата, която ще бъде предоставена от Европейската инвестиционна банка под формата на съобразена с нуждите техническа помощ, има за цел да подпомогне напредъка по отношение на финансовата или техническата зрялост на проектите с оглед на потенциално повторно подаване на заявления в рамките на бъдещи покани за представяне на предложения по линия на Фонда за иновации.

Следващи стъпки

Проектите, одобрени в рамките на поканата за представяне на предложения за малки проекти, ще трябва да подготвят индивидуални споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Те трябва да бъдат финализирани през четвъртото тримесечие на 2021 г., което ще позволи на Комисията да приеме съответното решение за отпускане на безвъзмездни средства и да започне да изплаща безвъзмездните средства. Проектите разполагат с до четири години, за да достигнат финансово приключване.

Европейската инвестиционна банка ще отправи покана към представителите на проектите, на които е предложена помощ за развитие, за представяне на предложения за широкомащабни проекти, за да сключи индивидуални споразумения и да даде възможност за стартиране на услугата през четвъртото тримесечие на 2021 г.

За повече информация 

Карта на постигналите успех проекти

Описание на постигналите успех малки проекти

Описание на постигналите успех широкомащабни проекти

Уебсайт на Фонда за иновации

Следващи покани за представяне на предложения по линия на Фонда за иновации

 

Европейски зелен пакт: Комисията предлага пакет от документи за постигане на амбициозните цели в областта на климата

Европейската комисия съобщи, че е приела  пакет от предложения, за да съобрази политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане с поставените цели за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Постигането на тези намаления на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение и те са в съответствие с Европейският зелен пакт. Комисията представя законодателните инструменти за постигане на целите, договорени в Европейския законодателен акт за климата, и за дълбоко преобразяване на европейската икономика и общество с идеята за справедливо, екологосъобразно и благоденстващо бъдеще.

Цялостен и взаимосвързан набор от предложения

С предложенията се цели да се постигне ускорено намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие.

Пакетът включва:

Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) определя цена за емисиите на въглерод и ограничава ежегодните емисии от определени стопански отрасли. С нейна помощ успешно бяха намалени емисиите от производството на електроенергия и енергоемките отрасли с 42,8 % през последните 16 години. Комисията предлага да се намали още повече общият таван на емисиите и да нарасне годишният темп на намаляване на емисиите. Комисията също така предлага безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в СТЕ на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.

·  В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да посрещне евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица.

·  В Регламента за разпределяне на усилията се определят по-високи цели за намаляването на емисиите във всяка държава членка по отношение на сградите, автомобилния и вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Като се отчитат различните изходни позиции и капацитет на всяка държава членка, въпросните цели се основават на всеки отделен БВП на глава от населението с известни корекции, за да се вземе предвид ефективността на разходите.

·  Държавите членки също споделят отговорността за поглъщането на въглерода от атмосферата, така че в Регламента относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство беше определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглътители, която се равнява на 310 милиона тона емисии на CO₂ до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите членки да положат усилия и да увеличат своите въглеродни поглътители, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми в отраслите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г., включително що се отнася до емисиите от селското стопанство, различни от CO₂, като например емисиите от използването на торове и животновъдството. Стратегията на ЕС за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на три милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.

·  На производството и потреблението на енергия се падат 75 % от емисиите в ЕС, така че от решаващо значение е да се ускори преходът към по-екологосъобразна енергийна система. С Директивата за енергията от възобновяеми източници се поставя по-висока цел — до 2030 г. 40 % енергията ни да се произвежда от възобновяеми източници. Всички държави членки ще допринесат за постигането на тази цел, като постигнат предлаганите конкретни цели за енергопотребление от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградния фонд и промишлеността. За да постигнем своите цели в областта на климата и околната среда, критериите за устойчивост при използването на биоенергия стават по-строги и държавите членки ще трябва да разработват всички свои схеми за подпомагане използването на биоенергия по начин, който е съобразен с принципа на каскадно използване на дървесната биомаса.

·  За да намалим общото енергопотребление, да намалим емисиите и да се справим с енергийната бедност, в Директивата за енергийната ефективност ще бъде зададена една по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на енергопотреблението на равнище ЕС. Тя ще ръководи начина, по който се определят националните приноси, и ще увеличи почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки. От публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради, за да стимулира вълната на саниране, да създава работни места и да намалява енергопотреблението и разходите за данъкоплатците.

·  За ограничаване на нарастващите емисии от автомобилния транспорт е необходима комбинация от мерки в допълнение към търговията с емисии. По-строгите стандарти за емисиите на CO₂ от леките и лекотоварните автомобили ще ускорят прехода към мобилност при нулеви емисии като наложат спад при средните емисии от нови автомобили с 55 %, считано от 2030 г., и с 100 %, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно с продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород.

·  Авиационното и морското гориво водят до сериозно замърсяване и за тях също се налагат специални мерки в допълнение към търговията с емисии. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища. Инициативата ReFuelEU Aviation ще задължи доставчиците на горива да смесват все по-голям дял устойчиви авиационни горива в горивото за реактивни двигатели, зареждано на летищата в ЕС, включително синтетични нисковъглеродни горива, известни като горива на основата на електроенергия. Аналогично, инициативата FuelEU Maritime ще стимулира използването на устойчиви морски горива и технологии с нулеви емисии като се определи максимална пределна стойност за съдържанието на парникови газове в източниците на енергия, използвани от корабите, акостиращи в европейски пристанища.

·  Данъчната система за енергийните продукти трябва да предпази и подобри единния пазар, както и да подкрепи екологичния преход чрез правилните стимули. В преразгледаната Директива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага въпросното данъчно облагане да се съгласува с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се насърчават чистите технологии и се премахват остарелите освобождавания и намалените ставки, които понастоящем насърчават използването на изкопаеми горива. Новите правила имат за цел да намалят отрицателните последствия от конкуренцията в областта на данъчното облагане на енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите членки от екологични данъци, които забавят по-слабо растежа, отколкото облагането на труда.

·  И накрая, нов механизъм за въглеродна корекция по границите ще определя цената на въглеродните емисии при внос на определен набор от продукти, за да се гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа не водят до „изместване на въглеродни емисии“. Това ще гарантира, че намаляването на емисиите в Европа допринася за намаляване на емисиите в световен мащаб и не стимулира преместването на производството с високи въглеродни емисии извън Европа. Тя също така има за цел да насърчи промишлеността извън ЕС и нашите международни партньори да предприемат стъпки в същата посока.

Всички предложения са свързани и се допълват взаимно. Нуждаем се от този балансиран пакет и от генерираните от него приходи, за да осигурим на Европа преход, който ще я направи справедлива, екологична и конкурентоспособна, разделяйки равномерно отговорността между отделните отрасли и държави членки и предоставяйки допълнителна подкрепа, където е необходимо.

Социално справедлив преход

Макар в средносрочен и дългосрочен план ползите от политиките на ЕС в областта на климата със сигурност да надхвърлят разходите за прехода, в краткосрочен план тези политики могат да поставят допълнителен товар върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица. Затова политическите мерки в представения днес пакет са разработени по начин, който да разпределя справедливо разходите в областта на изменението на климата и приспособяването към него.

Освен това, инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани за стимулиране на иновациите, икономическия растеж и чистите технологии. Част от предложението е и създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури 72,2 млрд. евро финансиране за държавите членки в периода 2025—2032 г. въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.

Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения. Предизвикателството в основата на екологичния преход на Европа е да се гарантира, че ползите и възможностите, които произтичат от него, са общо достояние възможно най-бързо и справедливо. Като използваме различните политически инструменти, с които разполагаме на равнище ЕС, можем да осигурим достатъчно ускорен темп на промяна без излишни разриви.

Цел

Една от целите на Европейския зелен пакт, представен от Комисията на 11 декември 2019 г., е Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Европейският законодателен акт за климата, който влиза в сила този месец, превръща в обвързващо законодателство ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.Ангажиментът на ЕС да намали своите нетни емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. беше представен през декември 2020 г. на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата като приноса на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение.

В резултат на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката емисиите на парникови газове в ЕС вече са намалели с 24 % спрямо 1990 г., а през същия период икономиката на ЕС е отбелязала ръст от около 60 %, прекъсвайки връзката между икономическия растеж и емисиите. Тази изпитана и доказана законодателна рамка е в основата на представения законодателен пакет.

Преди да представи настоящите предложения, Комисията извърши обстойни оценки на въздействието, за да прецени възможностите и разходите, свързани с екологичния преход. През септември 2020 г. една всеобхватна оценка на въздействието залегна в основата на предложението на Комисията целта на ЕС за нетно намаляване на емисиите до 2030 г. да бъде завишена до най-малко 55 % намаление спрямо нивата от 1990 г. Според оценката тази цел е едновременно постижима и в наш интерес. Днешните законодателни предложения стъпват на подробна оценка на въздействието, отчитайки взаимовръзката с другите части от пакета.

Дългосрочният бюджет на ЕС за следващите седем години ще подкрепи екологичния преход. 30 % от програмите по линия на Многогодишната финансова рамка и на инструмента Next Generation EU за периода 2021—2027 г., възлизащи на 2 трлн. евро, са заделени за действия в областта на климата. 37 % от средствата, с които разполага инструментът Next Generation EU (723,8 млрд. евро по текущи цени), чрез който ще финансират националните програми за възстановяване на държавите членки по линия на Европейския инструмент за възстановяване, са разпределени за действия в областта на климата.

За повече информация

Съобщение: Подготвени за цел 55 — изпълнение на целите на ЕС в областта на климата за 2030 г.

Уебсайт „Осъществяване на Европейския зелен пакт“ (включително законодателни предложения)

Уебсайт с аудио-визуални материали относно предложенията

Въпроси и отговори по СТЕ на ЕС

Въпроси и отговори относно регламентите за разпределянето на усилията и за земеползването, горското стопанство и селското стопанство

Въпроси и отговори относно това как да пригодим енергийните си системи към нашите цели в областта на климата

Въпроси и отговори относно механизма за въглеродна корекция по границите

Въпроси и отговори относно преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията

Въпроси и отговори относно устойчивата транспортна инфраструктура и горивата

Структура на пакета — схематично представяне

Социално справедлив преход — факти и цифри

Природата и горите — факти и цифри

Транспорт — факти и цифри

Енергетика — факти и цифри

Сграден фонд — факти и цифри

Промишленост — факти и цифри

Водород — факти и цифри

Механизъм за въглеродна корекция по границите — информационен документ

Екологизиране на енергийното данъчно облагане — информационен документ

Брошура относно осъществяването на Европейския зелен пакт

 

  

Антитръст: Комисията санкционира производители на автомобили в размер на 875 милиона евро за ограничаване на конкуренцията при прилагане на технология за намаляване на вредните емисии за нови дизелови леки автомобили

Европейската комисия съобщи, че е наложила санкции в размер на 875 189 000 евро на  Daimler, BMW и Volkswagen group (Volkswagen, Audi и Porsche), за нарушение на  антитръстовите правила на ЕС, като са се споразумели относно използване и  техническо развитие на тхнологиите в областта на почистването на азотен оксид. Daimler не е санкциониран, тъй като сътрудничи на Комисията като разкрива съществуването на картела в съответствие с Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели.

 Всички страни са признали участието си в картела и са се  съгласили да не обжалват наложените санкции.

Петте производители на автомобили Daimler, BMW, Volkswagen, Audi и Porsche притежават технологията за намаляване на вредните емисии под законово изискуемите стандарти съгласно нормите на ЕС за емисии. Но те са избягвали да се конкурират и не са използвали пълния потенциал на тази технология за намаляване на емисиите под нормите, които се изискват от закона. Комисията приема, че това поведение е незаконно съгласно антитръстовите правила на ЕС. Конкуренцията и иновациите в управлението на замърсяването от автомобили са от съществено значение за постигането на амбициозните цели по Зелената сделка. С  това решение Комисията показва, че няма да се поколебае да предприеме действия срещу всички форми на поведение на картели, излагащи на риск тази цел.

Производителите на автомобили са провеждали редовни технически срещи, за да обсъдят развитието на технологията за селективно каталитично редуциране (SCR), която елиминира вредните емисии на азотен оксид (NOx) от дизеловите леки автомобили чрез инжектиране на карбамид (наричан още „AdBlue”) в отработените газове. По време на тези срещи и в продължение на повече от пет години производителите на автомобили са се  споразумявали, да избегнат конкуренцията и по този начин не са  постигнали по-добро намаление на емисиите, от  предвидените норми по закон, въпреки че технологиите са позволявали това..

По-конкретно, Daimler, BMW и Volkswagen са постигнали споразумение относно размерите и обхвата на резервоарите AdBlue и общо разбиране за средния прогнозен разход на AdBlue. Те също са обменяли чувствителна търговска информация за тези елементи. По този начин те са премахнали несигурността относно бъдещото им поведение на пазара по отношение на намаляване  на емисии на NOx  над законовите изисквания (така нареченото „преизпълнение“) и диапазоните за зареждане на AdBlue.

Това означава, че те са ограничили конкуренцията по отношение на характеристиките на продукта, свързан с клиентите.

Това поведение представлява нарушение по цел под формата на ограничение на техническото развитие, вид нарушение, изрично посочено в член 101, параграф 1, буква б) от Договора и член 53, параграф 1, буква б) от Споразумението за Европейското икономическо пространство (EEA).

Картелът е съществувал от 25 юни 2009 г. до 1 октомври 2014 г.

Санкции

Санкциите  са определени въз основа на Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Известие) от 2006 г.

При определяне на нивото на санкциите  Комисията е взела  предвид стойността на продажбите на дизелови леки автомобили, оборудвани със SCR-системи в ЕИП през 2013 г. (последната пълна година на нарушението), тежестта на нарушението и географския обхват.

За всички страни е  приложено допълнително намаление, като се има предвид, че това е първото решение за забрана на картел, основаващо се единствено на ограничение на техническото развитие, а не на фиксиране на цените, споделяне на пазара или разпределение на клиенти. Размерът на намалението от 20% отчита, че този вид поведение е изрично забранено от член 101, параграф 1, буква б) от Договора.

В съответствие с Известието за освобождаване от санкции от 2006 г. Daimler получава  пълен имунитет, като по този начин избягва обща санкция от около 727 милиона евро.

Групата Volkswagen се е възползвала от намаляване на санкцията съгласно Известието за освобождаване от санкции от 2006 г. Намалението отразява степента на сътрудничеството и степента, до която предоставените от Volkswagen група доказателства са помогнали на Комисията да докаже съществуването на картела.

Освен това Комисията прилага намаление с 10% от санкциите  на всички страни съгласно Известие на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно член 7 и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета при дела за картели от 2008 г. с оглед признанието за тяхното участие в картела и отговорността им при това нарушение.

Разпределението на санкциите, наложени на всяка компания, е както следва:

Санкциите, наложени на предприятия, нарушили  антитръстовите правила на ЕС, се внасят в общия бюджет на ЕС. Тези средства не са предназначени за конкретни разходи, но се намаляват  вноските на държавите-членки в бюджета на ЕС за следващата година. Следователно санкциите  спомагат за финансирането на ЕС и намаляват тежестта за данъкоплатците.

ЕК смята, че това разследване на картела е пример за това как правоприлагането в областта на конкуренцията може да допринесе за Зелената сделка, като поддържа европейските пазари ефективни, справедливи и иновативни. Иновациите са ключът към постигането на амбициозните цели на Зелената сделка за Европа, а живата конкуренция е ключът към подобна иновация да процъфтява.

Това е първият случай, в който Комисията стига до заключението, че тайното споразумение относно техническото развитие представлява картел. С оглед на тази новост, Комисията предоставя на страните насоки относно аспектите на тяхното сътрудничество, свързано със системата SCR, които не пораждат опасения за конкуренцията, като например стандартизацията на пълнителя AdBlue, обсъждането на стандарти за качество на AdBlue или съвместното разработване софтуерна платформа за дозиране AdBlue.

Разследването на Комисията по това дело започва с молба съгласно Известието за сътрудничество от 2006 г., подадено от Daimler, последвано от молба за намаляване на санкциите от групата Volkswagen.

Повече информация по този случай ще бъде достъпна под номер на делото AT.40178 в публичния регистър на делата на уебсайта на Комисията за конкуренцията, след като бъдат разгледани въпросите за поверителността.

За повече информация относно действията на Комисията срещу картелите, вижте уебсайта на картелите.

Процедура за сетълмент

При разследвания за картели  страните могат да  признаят участието си в картел и отговорността си за него. В тези случаи Комисията прилага опростена и съкратена процедура. Това е от полза за потребителите и данъкоплатците, тъй като намалява разходите. Той също така е от полза за прилагането на антитръстовото законодателство, тъй като освобождава ресурси за справяне с други предполагаеми случаи на картели. И накрая, самите страни се възползват от по-бързи решения и 10% намаление на санкциите..

Платформа за сигнали

Комисията отново напомня, че е създала платформа, за да улесни гражданите да я предупреждават и да подават сигнали за антиконкурентно поведение, като същевременно запазват своята анонимност. Платформата защитава анонимността на подателите на сигнали чрез специално проектирана система за криптирани съобщения, която позволява двупосочна комуникация. Платформата е достъпна чрез тази връзка.

Въглищни региони в преход:България може да получи 1 178 млн. евро от Фонда за справедлив преход

В Официален вестник на Европейския съюз е публикуван

Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския Парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход

С регламента се създава Фонд за справедлив преход (ФСП), чрез който да се предоставя подкрепа на населението, икономиката и околната среда на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, произтичащи от процеса на преход за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, както са определени в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г.

Целите на ФСП са да се смекчат неблагоприятните последици от климатичния преход чрез подпомагане на най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход.

България може да се възползва общо от 1 178 млн. евро, но само ако разработи териториален план при пълно зачитане на климатичните, екологичните и социалните ангажименти и приоритети на Съюза, което ще изисква значителен административен капацитет със сериозна експертиза. В тази връзка и с подкрепата на Комисията България  следва да изготви, в рамките на социален диалог и в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, в съответствие със съответната разпоредба на Регламент (ЕС) 2021/1060 относно партньорството, териториални планове за справедлив преход, в които да бъде описан процесът на преход, като в тях следва да се осигурява последователност спрямо интегрираните им национални планове в областта на енергетиката и климата.

За да се възползва от финансирането България следва да се съобрази с видовете инвестиции, за чиито разходи ще се позволява предоставяне на подкрепа от ФСП.

Според регламента  инвестициите следва да включват инвестиции, които подкрепят местните икономики чрез стимулиране на техния вътрешен потенциал за растеж в съответствие с приложимите стратегии за интелигентна специализация, включително устойчив туризъм, където това е целесъобразно. Инвестициите трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план, като се отчитат всички цели на Европейския зелен пакт. Финансираните проекти следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност. Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на отпадъците в рамките на кръговата икономика.

Обхват на подкрепата

 ФСП предоставя подкрепа изключително за следните дейности:

a) производствени инвестиции в МСП, включително микропредприятия и стартиращи предприятия, водещи до икономическа диверсификация, модернизация и преструктуриране; б) инвестиции в създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги, водещи до създаването на работни места;

в) инвестиции в научноизследователски и иновационни дейности, осъществявани включително от университети и публични научноизследователски организации, и насърчаване на трансфера на авангардни технологии;

г) инвестиции във внедряването на технологии, както и в системи и инфраструктури за чиста енергия на достъпна цена, включително технологии за съхранение на енергия, и в намаляването на емисиите на парникови газове;

д) инвестиции в енергия от възобновяеми източници в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, включително с посочените в нея критерии за устойчивост, както и в енергийна ефективност, включително за целите на намаляването на енергийната бедност;

е) инвестиции в интелигентна и устойчива местна мобилност, включително декарбонизация на местния транспортен сектор и неговата инфраструктура;

ж) рехабилитация и модернизиране на районните топлофикационни мрежи с цел подобряване на енергийната ефективност на районните топлофикационни системи и инвестиции в производството на топлоенергия, при условие че инсталациите за производството на топлоенергия се снабдяват изключително от възобновяеми енергийни източници;

з) инвестиции в цифровизация, цифрови иновации и цифрова свързаност;

и) инвестиции във възстановяване и деконтаминация на изоставени индустриални терени, в рехабилитация на земя, включително, при необходимост, в екологосъобразна инфраструктура и проекти за промяна на предназначението, като се отчита принципът „замърсителят плаща“;

й) инвестиции в укрепване на кръговата икономика, включително посредством предотвратяване и намаляване на отпадъците, ресурсна ефективност, повторна употреба, ремонт и рециклиране;

к) повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и търсещите работа;

л) оказване на съдействие на търсещите работа при търсенето на работа;

м) активно включване на търсещите работа;

н) техническа помощ;

о) други дейности в сферата на образованието и социалното приобщаване, включително, когато е надлежно обосновано, инвестиции в инфраструктура за целите на центровете за обучение, заведенията за полагане на грижи за деца и възрастни хора, както е посочено в териториалните планове за справедлив преход в съответствие с член 11.

Освен това в региони, определени като подпомагани региони за целите на член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС, ФСП може да предоставя подкрепа за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, при условие че тези инвестиции са били одобрени като част от териториалния план за справедлив преход въз основа на информацията, изисквана съгласно член 11, параграф 2, буква з) от регламента.

Тези инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход, когато допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г. и за постигане на свързаните екологични цели, когато подкрепата за тях е необходима за създаването на работни места в определените територии и когато тези инвестиции не водят до преместване по смисъла на член 2, точка 27 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

ФСП може да предоставя подкрепа и за инвестиции за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, при условие че тези инвестиции са били одобрени като част от териториалния план за справедлив преход въз основа на информацията, изисквана съгласно член 11, параграф 2, буква и) от настоящия регламент. Тези инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход.

Изключване от обхвата на подкрепа

ФСП не предоставя подкрепа за:

a) извеждане от експлоатация или изграждане на атомни електроцентрали;

б) производство, обработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия;

в) предприятия в затруднено положение съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

г) инвестиции, свързани с производството, преработката, превоза, разпространението, съхранението или изгарянето на изкопаеми горива.

Трябва да се има предвид, че за  да получи предвиденото финансиране,

България следва да разработи Териториален  план за справедлив преход, който следва да  съдържа следните елементи:

a) описание на процеса на преход към неутрална по отношение на климата икономика на национално равнище, включително срокове за ключовите етапи на прехода за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., които са в съответствие с последната версия на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата;

б) обосновка на основанията за определяне на териториите като най-неблагоприятно засегнати от процеса на преход, посочен в буква а)

в) оценка на предизвикателствата, които създава преходът за определените като най-неблагоприятно засегнати територии, включително социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., в която оценка се посочват потенциалният брой засегнати и загубени работни места, рисковете от обезлюдяване и потребностите от развитие, както и целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., свързани с трансформацията или прекратяването на дейности с висок интензитет на емисии на парникови газове на тези територии;

г) описание на очаквания принос на подкрепата от ФСП за справяне със социалното, демографското, икономическото, здравословното и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., включително на очаквания принос по отношение на създаването и запазването на работни места;

д) оценка на неговата съгласуваност с други съответни национални, регионални или териториални стратегии и планове;

е) описание на механизмите за управление, състоящи се от договореностите за партньорство, планираните мерки за мониторинг и оценка и отговорните органи;

ж) описание на предвидените видове операции и на очаквания им принос за смекчаване на въздействието на прехода;

з) когато подкрепата се предоставя за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, индикативен списък на операциите и предприятията, за които се предоставя подкрепа, и обосновка на необходимостта от такава подкрепа

чрез анализ на пропуските, показващ, че очакваната загуба на работни места би надвишила очаквания брой създадени работни места, ако инвестицията не бъде направена;

и) когато подкрепата се предоставя за инвестиции, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО — списък на операциите, за които се предоставя подкрепа, и обосновка, че те допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика и водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове значително под съответните параметри, установени за безплатното разпределение на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО, и при условие че посочените операции са необходими за защитата на значителен брой работни места;

й) полезни взаимодействия и взаимно допълване с други съответни програми на Съюза, за да се удовлетворят установените потребности от развитие; и

к) полезни взаимодействия и взаимно допълване с планирана подкрепа от другите стълбове на механизма за справедлив преход.

3. В подготвянето и изпълнението на териториалните планове за справедлив преход следва да участват съответните партньори в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и, доколкото е относимо, Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд.

4. Териториалните планове за справедлив преход следва да са съгласувани със съответните териториални стратегии, посочени в член 29 от Регламент (ЕС) 2021/1060, и със съответните стратегии за интелигентна специализация, интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и Европейския стълб на социалните права.

Когато актуализирането на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 налага преразглеждане на териториален план за справедлив преход, посоченото преразглеждане се извършва като част от междинния преглед в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

5. Когато държавите членки възнамеряват да се възползват от възможността да получат подкрепа по другите стълбове на механизма за справедлив преход, в териториалните им планове за справедлив преход се посочват секторите и тематичните области, за които се предвижда подкрепа по тези стълбове.

Държавна помощ: Гърция получи одобрение за 167, 7 милиона евро публична подкрепа за изграждане на терминала за втечнен газ в Александропулис

 

Европейската комисия одобри 166,7 милиона евро на Гърция, съгласно правилата на ЕС за държавната помощ. Държавната помощ е за подкрепа за изграждането на нов терминал за втечнен природен газ („LNG“) в Александруполис, Гърция. Проектът ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки в Гърция и по-общо в региона на Югоизточна Европа, без да нарушава ненужно конкуренцията.

Гърция е уведомила Комисията за плановете си да подпомогне изграждането на нов терминал за втечнен природен газ в Александруполис, състоящ се от плаващ блок  за приемане, съхранение и регазификация на LNG („FSRU”), (допълнен от постоянни офшорни инсталации, като например система за акостиране и щрангове), както и подводна система под  море и наземен газопровод, който ще свързва FSRU с Националната система за природен газ на Гърция („NNGS“).

Предвид стратегическото си значение за диверсификация на доставките на природен газ в региона на Югоизточна Европа, терминалът за втечнен природен газ в Александруполис е включен в списъците на европейски проект от общ интерес в енергийния сектор, базиран на TEN-E на ЕС („ Трансевропейска енергийна мрежа “) от 2013 г.

Очаква се терминалът да подобри сигурността на доставките не само за Гърция, но и за България и за по-широкия регион на Югоизточна Европа, тъй като ще представлява нов потенциален енергиен източник, който ще се захранва чрез интерконектора между Гърция и България („IGB”) . През ноември 2018 г. Комисията одобри публична подкрепа за проекта IGB, който в момента се изгражда, съгласно правилата на ЕС за държавна помощ.

Гръцките власти са потвърдили, че терминалът за втечнен природен газ може да бъде използван за водород и че проектът ще допринесе за по-чист енергиен микс чрез увеличено използване на газ вместо въглища.

Проектът ще бъде финансиран от гръцката държава с помощта на европейски структурни и инвестиционни фондове („ESIF“), по-специално средства, пряко контролирани и управлявани от Гърция съгласно Споразумението за партньорство за развитие 2014-2020. Подкрепата ще бъде под формата на пряка безвъзмездна помощ в размер на 166,7 милиона евро. Бенефициент на помощта е компанията Gastrade SA, в която участват гръцкият оператор на газ (DEPA) и българският оператор на газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД). Gastrade ще бъде организатор и оператор на новия терминал.

Комисията е оценила мярката съгласно правилата на ЕС за държавните помощи, по-специално съгласно Насоките от 2014 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда и енергетиката.

Комисията е установила, че помощта е подходяща и необходима, тъй като проектът няма да бъде осъществен без публична подкрепа. В този контекст Комисията е взела предвид включването на проекта в списъка с проекти от общ интерес в енергийния сектор.

Освен това, за да се гарантира, че няма свръхкомпенсация, организаторът на проекта ще бъде задължен да върне на държавата част от приходите, генерирани от терминала, ако те надхвърлят определено  ниво през целия живот на проекта. В допълнение, Националният енергиен регулатор е въвел определени предпазни мерки, за да предотврати увеличаване на пазарната позиция на най-големите газови оператори, участващи в проекта, като например ограничаване на дела на LNG, който може да бъде резервиран в терминала от такива играчи.

Това ще гарантира, че помощта е пропорционална и ограничена до минимума, необходим за осъществяване на инвестицията, и че потенциалните нарушения на конкуренцията и търговията са сведени до минимум.

Въз основа на това Комисията стига до заключението, че мярката е в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, тъй като ще допринесе за по-голяма сигурност и диверсификация на енергийните доставки, особено в региона на Югоизточна Европа, без да нарушава неоправдано конкуренцията.

Кратка характеристика

Плуващият блок за регазификация и съхранение („FSRU“) на новия терминал ще бъде разположено на около 17,6 км от град Александруполис в Северна Гърция, на разстояние от морето от около 10 км от най-близкия бряг. FSRU ще има общ капацитет за доставка 5,5 милиарда кубически метра / bcm годишно. Подводните и наземните участъци на газопреносния тръбопровод, съответно на 24 км и 4 км, ще предават газа от плаващия блок към гръцката мрежа за природен газ. Точката за свързване на тръбопровода ще бъде клонът Kipi ‐ Komotini на Националната система за природен газ в Гърция („NNGS“), чрез нова входна точка, от която природният газ от плаващата единица ще бъде предаван на NNGS.

Повече информация ще бъде достъпна на уебсайта на Комисията за конкуренцията, в Регистъра за държавна помощ под номер на дело SA.55526.

Енергетика:Стратегия CEER 2022-2025 "Овластяване на потребителите за енергиен преход"

Съветът на европейските енергийни регулатори (Council of European Energy Regulators (CEER)) публикува стратегията "Овластяване на потребителите за енергиен преход" за периода от 2022 до 2025 г. Тя включва цялостната политическа стратегия за следващите години, надграждайки настоящата 3D стратегия за 2019 г. до 2021 г., която има три стълба: дигитализация в интерес на потребителите, декарбонизация чрез пиремливи  разходи и динамично регулиране.

Европейските енергийни регулатори се ангажират да овластят потребителите в условията на  енергиен преход с оглед насърчаване на енергийния преход и да допринасат за неутрално към въглерода общество и икономика. За постигане на общите цели за декарбонизация, неутралност на климата, устойчивост и ефективност, стратегията CEER 2022-2025 се основава на три регулаторни измерения:  

 

Тези три регулаторни измерения водят до шест основни области, в които CEER ще следва в  с работата си:

• Интеграция на енергийната система

• Устойчива и ефективна инфраструктура

• Дизайн, ориентиран към потребителите

• Децентрализирана и местна енергия

• Добре функциониращи пазари

• Гъвкавост

През април 2021 г. беше проведена консултация със заинтересованите страни по проекта на стратегията. Получените коментари и предложения са обобщени под форма на оценка на отговорите.