Енергетика: документ на ACER - CEER с мерки за запълване на съоръженията за съхранение на газ

 

Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) съвместно със Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) публикуваха документ в отговор на извънредната ситуация свързана с доставките на газ и необходимите мерки за запълване на съоръженията за съхранение на газ.

В документа се отчита, че при нормални експлоатационни обстоятелства доставчиците на газ като цяло биха запълнили съоръженията за съхранение до много високо ниво. В документа се подчертава, че предложените мерки трябва да се считат за изключителни, временни и конкретно насочени към настоящите геополитически обстоятелства, при които високите цени на едро, отрицателните сезонни спредове и рисковете за наличието на обеми на внос на газ пречат на пазарните играчи да складират газ.

Предложения на ACER и CEER имат за цел да отговорят на извънредната ситуация с прости правила и схеми  за разпределяне като  разглежда по-дългосрочен план, където да се доуточнят методите за по-добро справяне с правата и задълженията на държавите членки и доставчиците на газ. Ключовите мерки на регулаторите могат да бъдат обобщени, както следва:

Методи:

•  Мерките трябва да бъдат изключителни, временни и специално насочени към настоящите обстоятелства
• Интервенцията следва да бъде пропорционална на целите и следва да избягва изкривяването на пазара, когато е в състояние да изпълни адекватни нива на съхранение на газ 
• Институциите на ЕС следва да намерят подходящ баланс между подходите "отгоре надолу" и "отдолу нагоре"

Общи принципи:

• Целите за попълване следва да прилагат основана на търсенето, а не основана на капацитет обосновка, съчетаваща европейско и национално равнище
• Прилагайте прости, но реалистични мерки в хода на тази година (2022 г.), като се вземат предвид националните специфични характеристики и ограничения
• За бъдещето (2023 г. и по-нататък): по-добри нужди от съхранение при оценки въз основа на няколко параметъра (резервоари за ВПГ, разнообразие на предлагането, сезонност на търсенето, междусистемни мощности, зависимост от руски доставки)
• Мерките за намаляване на риска следва да сведат до минимум използването на публично финансиране
• Прилагане на широк мониторинг от ЕС на нивата на пълнене на складиране и на цените, платени за това запълване.

Документът на  ACER-CEER.

 

Енергийна сигурност: Комисията организира първата среща на Платформата за закупуване на енергия на ЕС за осигуряване на доставките на газ, LNG и водород

За да осигури енергийните доставки на ЕС на достъпни цени в настоящия геополитически контекст и постепенно да премахне зависимостта от руския газ, Европейската комисия създаде с държавите-членки Платформа на ЕС за общо закупуване на газ, LNG и водород. Първа виртуална среща е проведена на седми април с представители на 27-те държави-членки.

Платформата е договорена от държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет на 25 март.  Тя ще бъде доброволен координационен механизъм, обединяващ Комисията и държавите-членки, подкрепяща закупуването на газ и водород за Съюза, чрез оптимално използване на колективната политическа и пазарна тежест на ЕС.

Платформата ще помогне за гарантиране на сигурността на доставките, по-специално за презареждането на съоръженията за съхранение на газ навреме за следващата зима, в съответствие с предложението на Комисията, представено на 23 март. Освен това ще допринесе за оптималното използване на съществуващата газова инфраструктура. В допълнение, това ще засили дългосрочното сътрудничество с ключови партньори в доставките, като се разпростира и до водорода и възобновяемите енергийни източници, вероятно чрез Меморандуми за разбирателство.

Енергийната платформа на ЕС ще гарантира сътрудничество в области, в които е по-ефективно да се действа координирано на ниво ЕС, а не на национално ниво. Тези области включват:

• Обединяване на търсенето: Платформата ще работи с представители на държавите-членки за максимизиране на ливъридж за привличане на надеждни доставки от световни пазари и на стабилни цени, които отразяват предвидимостта и размера на общия пазар на ЕС. Това ще позволи да се премине, когато е уместно, към съвместни покупки.

• Ефективно използване на газовата инфраструктура на ЕС: Платформата ще координира действията за максимално усвояване на вноса на втечнен природен газ, ще спазва задълженията за съхранение на газ и ще гарантира сигурността на доставките на газ. Това сще спомогне за идентифициране на допълнителни инфраструктурни нужди, подходящи за бъдещо използване на водород.

• Международен обхват: Като се има предвид необходимостта да се осигурят значителни обеми неруски газ още през 2022 г. и ограниченията на глобалния пазар, Платформата на ЕС за закупуване на енергия също така ще координира и засилва международния обхват на ЕС към газовите партньори и пазари. Това ще включва основните страни износителки и вносителки на втечнен природен газ с оглед определяне и споразумение за потенциални споразумения за диверсификация, включително по отношение на водорода. Това включва да се вземе предвид капацитета за доставка на партньорите, съществуващите дългосрочни договори, както и планираните междусистемни връзки и инфраструктура за съхранение в ЕС. Наскоро обявената съвместна декларация между ЕС и САЩ относно европейската енергийна сигурност е водещ пример.

Платформата ще се основава на съществуващите политически инициативи на ЕС с държавите-членки, операторите на преносни системи, асоциациите и участниците на пазара. Тя ще използва съществуващите координационни структури за сигурност на доставките (Координационна група за газ, включително мрежа от газови оператори ENTSO-G) и регионалната оценка на енергийната инфраструктура (например групи на високо ниво: CESEC, BEMIP, Югозападна Европа).

Комисията ще управлява Платформата и ще обхваща всички аспекти на веригата на стойността, глобалното предлагане и търсене, пазарните механизми, инфраструктурата и сигурността на доставките.

Работа с индустрията на ЕС

Комисията ще създаде специална консултативна работна група, състояща се от експерти от индустрията, за да осигури достъп до пазарна информация и експертен опит по веригата за доставки на газ, Групата ще има консултантска роля и ще работи в съответствие с антитръстовите правила на ЕС, със силни гаранции срещу конфликт на интереси.

Повече информация:

Communication on security of supply and affordable energy prices
Proposal for a regulation on gas storage

EU Energy security webpage

Антитръст: Комисията е извършила внезапни проверки в сектора на природния газ в Германия

 

Европейската комисия съобщи, че на 29 март 2022 г. е извършила внезапни проверки в помещенията на няколко компании в Германия, занимаващи се с доставка, пренос и съхранение на природен газ.

Комисията има опасения, че инспектираните компании може да са нарушили правилата на ЕС за конкуренция, които забраняват злоупотребата с господстващо положение (член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз).

Служителите на Комисията са били придружени от своите колеги от германския национален орган по конкуренция.

Внезапните проверки са предварителна стъпка по разследване на предполагаеми антиконкурентни практики. Фактът, че Комисията извършва такива проверки, не означава, че компаниите са виновни за антиконкурентно поведение, нито предрешава резултата от самото разследване.

Комисията подчертава, че напълно зачита правото на защита в своите антитръстови производства, по-специално правото на компаниите да бъдат изслушани.

Комисията напомня, че няма законов краен срок за приключване на разследванията за антиконкурентно поведение. Тяхната продължителност зависи от редица фактори, включително сложността на всеки случай, степента, до която съответните предприятия си сътрудничат с Комисията и обхвата на упражняване на правото на защита.

Енергетика:ЕК предлага мерки за общо закупуване на газ и задължение за минимално запълване на газохранилищата

 

Комисията представи идеи за колективни европейски действия за справяне с първопричините за проблема на пазара на газ и гарантиране на сигурността на доставките на разумни цени за следващата зима и след това. Лидерите на държавите членки ще продължат обсъждането на тези варианти на заседанието на Европейския съвет тази седмица.

Комисията предлага законодателно предложение, с което се въвежда задължение от минимална степен на запълване на газохранилищата от 80 % за следващата зима, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки. През следващите години тази минимална степен ще достигне 90 %. За да отговори на опасенията във връзка с продължаващите високи цени на енергията, Комисията прие също така съобщение, в което се представят вариантите за намеса на пазара на европейско и национално равнище и се прави оценка на предимствата и недостатъците на всеки вариант.

Партньорствата на ЕС с трети държави за колективно закупуване на газ и водород могат да подобрят устойчивостта и да доведат до намаляване на цените. Комисията е готова да създаде работна група за общо закупуване на газ на равнището на ЕС. Чрез обединяване на търсенето работната група ще улесни и засили международните контакти на ЕС с доставчици, допринасяйки за гарантиране на внос на добри цени преди следващата зима. Работната група ще се подпомага от представители на държавите членки в управителен съвет. Съвместен преговорен екип под ръководството на Комисията ще проведе разговори с доставчици на газ и ще подготви почвата за сключването на бъдещи енергийни партньорства с ключови доставчици, насочени отвъд втечнения природен газ и газа. Тази инициатива ще бъде вдъхновена от опита с пандемията от COVID-19, когато мащабните действия на ЕС бяха от решаващо значение за гарантирането на достатъчно доставки на ваксини за всички. 

Законодателно предложение за гарантиране на запълване на газохранилищата за зимата

След срещата на върха във Версай Комисията ускори работата си и днес представи законодателно предложение, съгласно което държавите членки трябва да гарантират, че подземните им газохранилища са запълнени до поне 80 % от вместимостта си до 1 ноември 2022 г.. Степента на запълване ще нарасне на 90 % през идните години с междинни цели от февруари до октомври. Операторите на газохранилища следва да докладват за степента на запълване на националните органи. Държавите членки следва да наблюдават степента на запълване на месечна основа и да докладват на Комисията.

Газохранилищата са критична инфраструктура за гарантиране на сигурността на доставките. Въвеждането на ново задължително сертифициране на всички оператори на системи за съхранение ще предотврати потенциални рискове, произтичащи от външно влияние върху критичната инфраструктура за съхранение, което означава, че несертифицираните оператори ще трябва да се откажат от собствеността или контрола върху газохранилищата в ЕС. В допълнение за да може дадено газохранилище да закрие дейността си, то трябва да получи разрешение от националния регулаторен орган. За да стимулира презареждането на газохранилищата в ЕС, Комисията предлага 100 % отстъпка върху капацитетно базираните тарифи за пренос на входните и изходните точки на хранилищата.

Спешни мерки относно цените на енергията и запасите от газ 

От миналото лято насам Комисията предприема действия за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията. Преди две седмици председателят Фон дер Лайен пое ангажимента да представи до края на месеца конкретни извънредни краткосрочни варианти за справяне с верижния ефект от цените на природния газ върху цените на електроенергията. Комисията представи работата си, която ще бъде използвана по време на заседанието на Европейския съвет тази седмица, и публикува днес съобщение, в което се описват тези варианти.

Няколко варианта за спешни мерки за ограничаване на въздействието на високите цени на електроенергията бяха предложени от държавите членки. Всички варианти обаче предполагат разходи и имат недостатъци. Краткосрочните варианти за цените на електроенергията могат да бъдат групирани в общи линии в две категории:

Както се посочва в съобщението, предвид разнородната ситуация в държавите членки по отношение на техния енергиен микс, структура на пазара и равнища на междусистемна свързаност, лесен начин за справяне с високите цени на електроенергията няма. Комисията посочва предимствата и недостатъците на различни подходи, които европейските лидери ще продължат да разглеждат, и е готова да продължи работата си по целесъобразност. Макар че много от вариантите по-горе са съсредоточени върху симптомите, важно е да се отстранят първопричините за текущите високи цени на електроенергията чрез колективни европейски действия на пазара на газ.

Комисията ще представи своя подробен план REPowerEU, ще извърши оценка на вариантите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия и е готова да предложи план на ЕС за икономии на енергия. Също така тя обмисля да предостави насоки на държавите членки относно начините за оптимално използване на специфични за всяка държава дерогации съгласно Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.

Контекст

Инструментариумът на Комисията за цените на енергията от миналия октомври помогна на държавите членки да смекчат въздействието на високите цени върху уязвимите потребители и продължава да бъде важна рамка за националните мерки. На 8 март Комисията представи на държавите членки допълнителни насоки, в които беше потвърдена възможността за регулиране на цените при извънредни обстоятелства и беше посочено как държавите членки могат да преразпределят приходите от високите печалби на енергийния сектор и търговията с емисии за потребителите. Днес беше приета нова временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи, даваща възможност за подпомагане на предприятия, които пряко или непряко са засегнати от икономическите последици от войната в Украйна, под формата на ограничени преки безвъзмездни средства, подкрепа за ликвидността и помощ за нарасналите разходи за газ и електроенергия.

На 10—11 март 2022 г. във Версай лидерите на ЕС се споразумяха постепенно да премахнат зависимостта на ЕС от вноса на руски газ, нефт и въглища във възможно най-кратък срок и приканиха Комисията да представи до края на март план за гарантиране на сигурност на доставките и на енергия на достъпни цени през следващия зимен сезон. Успоредно с това лидерите на ЕС поеха ангажимент спешно да вземат предвид и да разгледат конкретни варианти, като се основават на съобщението от 8 март 2022 г., за справяне с въздействието на повишените цени на енергията върху нашите граждани и предприятия, особено върху уязвимите граждани и МСП, включително на следващото заседание на Европейския съвет на 24—25 март 2022 г.

За повече информация

Съобщение относно сигурността на доставките и достъпните цени на енергията

Приложение към Съобщението относно сигурността на доставките и достъпните цени на енергията

Предложение за регламент относно запълването на газохранилищата

Приложение към Предложението за регламент относно запълването на газохранилищата

Въпроси и отговори във връзка с предложението относно газохранилищата

Информационен документ във връзка с предложението относно газохранилищата

Уебсайт, посветен на Европейския зелен пакт

Уебсайт „Подкрепа от ЕС за Украйна“

 

Държавна помощ: Комисията приема Временна рамка при кризи в подкрепа на икономиката в контекста на нашествието на Русия в Украйна

Европейската комисия днес прие Временна рамка при кризи, която ще позволи на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на руското нашествие в Украйна.

ЕК отчита, че Санкциите приети от ЕС и неговите международни партньори, са засегнали сериозно руската икономика. В същото време те имат отрицателно въздействие и върху европейската икономика, като това ще продължава да е така през идните месеци.

С оглед на това Комисията ще даде възможност на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да се справят с тази безпрецедентна ситуация, като същевременно ще се защитят равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

Три вида помощи

Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, основаваща се на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), отчита, че икономиката на ЕС изпитва сериозно затруднение. За да се коригира това положение, във Временната рамка при кризи се предвиждат три вида помощ:

• Помощ с ограничен размер: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 35 000 евро на засегнати от кризата дружества, които осъществяват дейност в секторите селско стопанство, рибарство и аквакултури, и максимум 400 000 евро на засегнато от кризата дружество, осъществяващо дейност в някой от останалите сектори. Не е необходимо тази помощ да бъде свързана с повишаване на цените на енергията, тъй като кризата и ограничителните мерки срещу Русия засягат икономиката по множество начини, включително чрез физическо прекъсване на веригата на доставки. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства.
• Помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми: Държавите членки ще могат да предоставят: i) субсидирани държавни гаранции, за да гарантират, че банките продължават да отпускат заеми на всички дружества, засегнати от настоящата криза; и ii) държавни и частни заеми със субсидирани лихвени проценти.
• Държавите членки могат да предоставят държавни гаранции или да създадат гаранционни схеми в подкрепа на банкови заеми, взети от дружествата. Те ще имат субсидирани премии, с намаляване на прогнозния пазарен лихвен процент за годишните премии за нови заеми за малки и средни предприятия („МСП“) и за предприятия, различни от МСП.
• Държавите членки могат да предоставят публични и частни заеми на дружества със субсидирани лихвени проценти. Тези заеми трябва да бъдат отпуснати при лихвен процент, който е поне равен на безрисковата базова ставка, плюс специфична премия за кредитен риск, приложима съответно за МСП и за предприятия, различни от МСП.

И за двата вида подкрепа съществуват ограничения по отношение на максималния размер на заема, които се основават на оперативните нужди на дружеството, като се вземат предвид неговият оборот, разходите за енергия или конкретните нужди от ликвидност. Заемите може да се отнасят както за инвестициите, така и за нуждите от оборотен капитал.

• Помощ за компенсиране на високите цени на енергията: държавите членки ще могат частично да компенсират дружествата, по-специално интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на природния газ и електроенергията. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства. Общият размер на помощта за бенефициер не може да надвишава 30 % от допустимите разходи, като тя не може да надхвърля 2 милиона евро във всеки един момент. Когато дружеството понесе оперативни загуби, може да е необходима допълнителна помощ, за да се гарантира продължаването на дадена стопанска дейност. За тази цел държавите членки могат да предоставят помощ, надвишаваща тези прагове, в размер до 25 милиона евро за енергоемките потребители и до 50 милиона евро за дружества, осъществяващи дейност в конкретни сектори, като например производството на алуминий и други метали, стъклени влакна, целулоза, торове или водород, както и много основни химични вещества.

Временната рамка при кризи ще спомогне подкрепата да бъде насочена към икономиката, като същевременно ще ограничи отрицателните последици за равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

Поради това Временната рамка при кризи съдържа редица предпазни мерки:

• Пропорционална методика: трябва да има връзка между размера на помощта, която може да бъде отпусната на предприятията, и мащаба на тяхната икономическа дейност и степента, в която са изложени на икономическите последици от кризата, като се вземат предвид техният оборот и разходите им за енергия;
• Условия за допустимост: дефиницията за енергоемки потребители се определя чрез позоваване на член 17, параграф 1, буква а) от Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, т.е. това са предприятия, за които закупуването на енергийни продукти възлиза на най-малко 3 % от производствената стойност;
• Изисквания за устойчивост: държавите членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на природния газ и електроенергията. Следователно помощта следва да помогне на предприятията да се справят с настоящата криза, като същевременно положи основите за устойчиво възстановяване.

Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено. Освен това през периода на прилагане Комисията ще наблюдава съдържанието и обхвата на рамката в светлината на развитието на събитията по отношение на енергийните пазари, другите пазари на производствени ресурси и общото икономическо положение.

С приетата днес Временна рамка при кризи се допълват многобройните възможности, с които държавите членки разполагат, за да разработят мерки в съответствие с действащите правила на ЕС за държавната помощ. Така например правилата на ЕС за държавната помощ предоставят на държавите членки възможност да помагат на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и на тези, нуждаещи се от спешна помощ, за да оцелеят. Освен това член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС дава възможност на държавите членки да компенсират дружествата за щети, причинени пряко от извънредно събитие, като например щетите, причинени от настоящата криза.

В миналото Комисията прие Временна рамка през 2008 г. в отговор на световната финансова криза.

На 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка в условията на пандемията от коронавирус. Временната рамка в условията на пандемията от коронавирус бе изменена на 3 април, 8 май, 29 юни, 13 октомври 2020 г., 28 януари и 18 ноември 2021 г.

За повече информация

Съобщение на Комисията „Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна“

REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени

На 8-ми март  Европейската комисия предложи план, чрез който Европа да престане да зависи от руски изкопаеми горива много преди 2030 г., като се започне с природния газ, в контекста на руското нашествие в Украйна.

Този план очертава и редица мерки в отговор на покачването на цените на енергията в Европа и за запълване на газохранилищата за следващата зима. От няколко месеца Европа е изправена пред повишени цени на енергията, но понастоящем несигурността във връзка с доставките изостря проблема. REPowerEU ще се стреми да диверсифицира доставките на газ, да ускори въвеждането на възобновяеми газове и да замени газа при отоплението и производството на електроенергия. Това може да намали търсенето на руски газ в ЕС с две трети преди края на годината.

Спешни мерки относно цените на енергията и запазите от газ

Инструментариумът на Комисията за цените на енергията от миналия октомври помогна на държавите членки да смекчат въздействието на високите цени върху уязвимите потребители и продължава да бъде важна рамка за националните мерки. Днес Комисията представя на държавите членки допълнителни насоки, които потвърждават възможността за регулиране на цените при извънредни обстоятелства и посочват как държавите членки могат да преразпределят приходите от високите печалби на енергийния сектор и търговията с емисии за потребителите. Правилата на ЕС за държавната помощ също предлагат на държавите членки варианти за предоставяне на краткосрочна подкрепа на предприятията, засегнати от високите енергийни цени, и да спомогнат да се намали излагането им на нестабилността на цените на енергията в средносрочен и дългосрочен план. След консултация във връзка с целеви изменения на насоките за държавна помощ в рамките на схемата за търговия с емисии Комисията ще се консултира с държавите членки и относно необходимостта от нова временна рамка за държавна помощ при криза и обхвата на такава рамка, за да се предостави помощ на засегнатите от кризата дружества и по-конкретно на тези, които са изправени пред високи енергийни разходи.

Комисията възнамерява да представи до април законодателно предложение, с което се изисква подземните газохранилища да са запълнени до поне 90 % от капацитета до 1 октомври всяка година. Предложението ще включва мониторинг и правоприлагане във връзка с нивата на запълване, както и договорености за солидарност между държавите членки. Комисията продължава своето разследване на пазара на газ в отговор на опасенията относно потенциални нарушения на конкуренцията от страна на операторите, по-конкретно „Газпром“.

В отговор на рязко увеличилите се цени на енергията Комисията ще проучи всички възможни варианти за спешни мерки за ограничаване на верижния ефект на цените на природния газ върху цените на електроенергията, като например временни ограничения на цените. Тя също така ще направи оценка на вариантите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия, като вземе предвид окончателния доклад на Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и друга информация относно ползите и недостатъците на алтернативните механизми за ценообразуване, за да се поддържа електроенергията на достъпни цени, без да се прекъсват доставките и по-нататъшните инвестиции в екологичния преход.

REPowerEU — премахване на зависимостта ни от руския газ преди 2030 г.

Постепенното премахване на зависимостта ни от изкопаеми горива от Русия може да бъде постигнато доста преди 2030 г. За тази цел Комисията предлага да разработи план REPowerEU, с който ще се повиши издръжливостта на европейската енергийна система въз основа на два стълба: диверсифициране на доставките на газ чрез увеличаване на вноса на ВПГ и вноса по тръбопроводи от неруски доставчици, както и по-високи нива на производство и внос на биометан и възобновяем водород; и по-бързо намаляване на използването на изкопаеми горива в нашите домове, сгради, промишленост и енергийна система чрез повишаване на енергийната ефективност, увеличаване на възобновяемите енергийни източници и електрификация, както и преодоляване на участъците с недостатъчен капацитет в инфраструктурата.

Пълното прилагане на предложенията на Комисията по пакета „Подготвени за цел 55“ вече би намалило годишното ни потребление на изкопаем газ с 30 %, което се равнява на 100 милиарда кубични метра (bcm), до 2030 г. С мерките в плана REPowerEU бихме могли постепенно да намалим с най-малко 155 bcm потреблението на изкопаем газ, което е еквивалентно на обема, внесен от Русия през 2021 г. Почти две трети от това намаление може да бъде постигнато в рамките на една година, като се сложи край на прекомерната зависимост на ЕС от един-единствен доставчик. Комисията предлага да работи с държавите членки, за да се определят най-подходящите проекти за постигане на тези цели, въз основа на вече извършената обширна работа по националните планове за възстановяване и устойчивост.

Контекст

Според ЕК новата реалност в геополитическо отношение и на енергийния пазар изисква драстично ускоряване на прехода към чиста енергия и увеличаване на енергийната независимост на Европа от ненадеждни доставчици и нестабилни изкопаеми горива.

След нашествието в Украйна аргументите за бърз преход към чиста енергия са по-силни и ясни от всякога. ЕС внася 90 % от потреблението си на газ, като Русия осигурява около 45 % от този внос, на различни равнища в отделните държави членки. На Русия също се падат около 25 % от вноса на петрол и 45 % от вноса на въглища.

Инструментариумът на Комисията за цените на енергията от октомври 2021 г. помага на гражданите и предприятията да посрещнат високите цени на енергията през последните месеци. 25 държави членки приеха мерки в съответствие с инструментариума, които вече облекчават сметките за енергия за над 70 милиона битови потребители и няколко милиона микро-, малки и средни предприятия.

Комисията продължава да работи със съседите и партньорите в Западните Балкани и в Енергийната общност, зависими като ЕС от изкопаеми горива и изложени на скокове в цените, които същевременно са поели ангажимент за постигането на същите дългосрочни цели в областта на климата. ЕС е в готовност да окаже подкрепа за гарантирането на надеждна и устойчива енергия за Украйна, Молдова и Грузия. Продължаващите усилия за осигуряване на спешно синхронизиране на електроенергийните мрежи на Украйна и Молдова с континенталната европейска мрежа са ясен показател за този ангажимент.

За повече информация

Съобщение относно REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени

Въпроси и отговори

Информационен документ — REPowerEU

Уебсайт, посветен на Европейския зелен пакт

Уебсайт „Подкрепа от ЕС за Украйна“

Енергетика: ЕК предлага ядрената енергия и природния газ да се включат в Регламента за таксомонията

Европейската комисия представи Допълнителен делегиран акт за климата по Регламента за таксономията , отнасящ се до смекчаването на изменението на климата и адаптирането към това изменение с включване на природния газ и ядрената енергия. Колегиумът на членовете на Комисията постигна политическо съгласие по текста, който ще бъде официално приет, когато бъдат готови преводите на всички езици на ЕС.

За да може ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г., са необходими значителни частни инвестиции. Таксономията на ЕС е предназначена за насочване на частните инвестиции към дейностите, които са нужни за постигане на климатична неутралност. С класификацията по таксономията не се определя дали дадена технология ще бъде част от състава на енергийните източници на държавите членки, или не. Целта е да се засили преходът чрез намиране на всички възможни решения, така че да се изпълнят климатичните цели на ЕС. Въз основа на научни становища и сегашния технически напредък Комисията смята, че частните инвестиции трябва да изиграят своята роля в дейностите във връзка с природния газ и ядрената енергия по време на прехода. Подбраните дейности в тази област са съобразени с климатичните и екологичните цели на ЕС и следва да дадат възможност да се ускори преминаването от по-замърсяващи дейности, като производството на енергия от въглища, към по-неутрално по отношение на климата бъдеще въз основа предимно на възобновяеми енергийни източници.

В частност, с Допълнителния делегиран акт за климата се постига следното:

- В таксономията на ЕС се въвеждат допълнителни икономически дейности от енергетиката. В текста се определят ясни и строги условия по силата на член 10, параграф 2 от Регламента за таксономията, при които определени дейности във връзка с ядрената енергия и природния газ може да бъдат добавени като преходни дейности към онези, които вече са обхванати от първия Делегиран акт за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към това изменение, прилагащ се от 1 януари 2022 г. Тези строги условия са следните: за дейностите във връзка с природния газ и ядрената енергия – да допринасят за прехода към климатична неутралност; за дейностите във връзка с ядрената енергия – да отговарят на изискванията за ядрена и екологична безопасност; за дейностите във връзка с природния газ – да допринасят за прехода от въглища към възобновяеми енергийни източници. За всички тези дейности са предвидени допълнителни специални условия, които се съдържат в представения днес Допълнителен делегиран акт.

- За предприятията се въвеждат специални изисквания за оповестяване по отношение на дейностите им в отраслите на природния газ и ядрената енергетика За да се осигури прозрачност, днес Комисията измени Делегирания акт относно оповестяването по таксономията, така че инвеститорите да могат да определят кои възможности за инвестиции включват дейности във връзка с ядрената енергия или природния газ и да могат да правят информиран избор.

Текстът на Допълнителния делегиран акт е съставен вследствие на консултациите с Експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие и Платформата за финансирането за устойчиво развитие. Комисията се вслуша и в отзивите по въпроса, постъпили от Европейския парламент. Комисията внимателно проучи мненията, получени от тези групи, и ги взе предвид при съставянето на представения днес текст. Например, вследствие на отзивите бяха въведени целенасочени промени в техническите критерии за проверка и изискванията за оповестяване и проверяване, така че да се осигурят повече яснота и по-висока използваемост.

Следващи стъпки

След като бъде преведен на всички официални езици на ЕС, Допълнителният делегиран акт ще бъде официално предаден на съзаконодателните органи за контрол.

Както при другите делегирани актове за климата, приети по силата на Регламента за таксономията, Европейският парламент и Съветът (които са делегирали на Комисията правомощието да приема такива делегирани актове) ще разполагат с четири месеца, за да прегледат документа и при необходимост да повдигнат възражения. Двете институции може да поискат за осъществяване на контрола допълнителен срок от два месеца. Съветът ще има право да повдигне възражения срещу него със засилено квалифицирано мнозинство, което означава, че най-малко 72 % от държавите членки (т.е. най-малко 20 държави членки), представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС, са необходими за повдигане на възражения срещу Делегирания акт. Европейският парламент може да повдигне възражения, ако мнозинството от членовете гласува против в пленарната зала (т.е. най-малко 353 членове на ЕП).

След като срокът за контрол изтече и ако никой от съзаконодателните органи не е възразил, Допълнителният делегиран акт ще влезе в сила и ще започне да се прилага от 1 януари 2023 г.

Какво е зелен пакт

Европейският зелен пакт е стратегията на Европа за растеж, чието предназначение е подобряване на благоденствието и здравето на гражданите, постигане на неутралност на Европа по отношение на климата до 2050 г. и опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал и биологичното разнообразие в ЕС.

Предназначението на таксономията на ЕС е да спомогне за подобряване на паричния поток към устойчивите дейности в целия Европейски съюз. За да се постигне климатична неутралност на Европа до 2050 г., от решаващо значение ще бъде да се осигури възможност за инвеститорите да пренасочат инвестициите си към по-устойчиви технологии и стопански дейности. Таксономията е научно обоснован инструмент за постигане на прозрачност за дружествата и инвеститорите. С нея се създава общ език, който инвеститорите може да използват при инвестиране в проекти и икономически дейности, оказващи съществено положително въздействие върху климата и околната среда. Освен това посредством таксономията за дружествата и участниците на финансовите пазари се въвеждат задължения за оповестяване.

Макар че ЕС има общи климатични и екологични цели, националният състав на енергийните източници се определя от държавите членки. Затова във всяка държава членка този състав е различен, като някои страни все още много разчитат на въглищната енергетика с високи въглеродни емисии. Таксономията спомага за насочване на частните инвеститори към климатичните цели и обхваща енергийни дейности, които отразяват положението в различните държави и съответно различните отправни точки.

 

За повече информация

Въпроси и отговори по Допълнителния делегиран акт на ЕС за климата, обхващащ определени дейности във връзка с ядрената енергия и природния газ

Информационен документ

Допълнителен делегиран акт за климата по Регламента за таксономията

Таксономия на ЕС за устойчивите дейности

Често задавани въпроси: Какво представлява таксономията на ЕС и как ще работи на практика?

Често задавани въпроси: Какво представлява делегираният акт по член 8 от Регламента за таксономията на ЕС и какво действие ще има на практика?

Често задавани въпроси: Тълкуване на някои правни разпоредби на Делегирания акт относно оповестяването по член 8 от Регламента на ЕС за таксономията във връзка с отчитането на допустимите икономически дейности и активи

Уебсайт на ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“, посветен на финансирането за устойчиво развитие

 

Антитръст: ЕК публикува секторно проучване на бързо разрастващия се пазар на Интернет на нещата

 Европейската комисия публикува констатациите от своето секторно проучване в областта на конкуренцията във връзка с потребителския Интернет на нещата (Internet of Things IoT). В окончателния доклад и придружаващия го работен документ на службите на Комисията се посочват потенциални опасения за конкуренцията на бързо разрастващите се пазари на свързани с IoT продукти и услуги в Европейския съюз.

Публикуваните документи представят констатациите на Комисията, като се вземат предвид коментарите, получени по време на обществената консултация относно предварителния доклад от юни 2021 г., и потвърждават заключенията на предварителния доклад, публикуван през юни 2021 г. Коментарите включват принос от заинтересованите страни, като например водещи участници в потребителския интернет на нещата, производители на интелигентни устройства, доставчици на услуги за творческо съдържание, асоциации или телекомуникационни оператори.

Основни констатации от секторното проучване

Основните констатации от секторното проучване относно потребителския интернет на нещата обхващат следните аспекти, които бяха включени и в предварителния доклад: i) характеристиките на потребителските IoT продукти и услуги, ii) характеристиките на конкуренцията на тези пазари, iii) основните проблемни области, посочени от заинтересованите страни по отношение на настоящото функциониране на потребителските IoT пазари и перспективите пред тях.

Характеристики на потребителските IoT продукти и услуги

Констатациите от секторното проучване показват, че потребителският интернет на нещата се разраства бързо и все повече се превръща в част от нашето ежедневие. Освен това се наблюдава тенденция към увеличаване на наличността на гласови асистенти, които служат като потребителски интерфейси и които дават възможност за взаимодействие с други интелигентни устройства и потребителски услуги, свързани с интернет на предметите.

Характеристики на конкуренцията на пазарите на потребителски IoT продукти и услуги

Повечето от заинтересованите страни, участвали в секторното проучване, посочват, че една от основните пречки пред навлизането или разрастването в сектора са разходите за инвестиции в технологии, които са особено високи на пазара на гласови асистенти. Друга основна пречка пред навлизането са условията на конкуренция, като голям брой заинтересовани страни съобщават, че срещат трудности да се конкурират с вертикално интегрирани предприятия, които са изградили свои собствени екосистеми в сектора на потребителския интернет на нещата и извън него (например Google, Amazon и Apple). Тъй като това са доставчиците на най-често използваните операционни системи за интелигентни и мобилни устройства, както и на водещите гласови асистенти, те определят процесите на интегриране на интелигентните устройства и услуги в потребителската IoT система.

Основни проблемни области

Заинтересованите страни изразяват опасения относно следните области:

1.Определени практики за изключителност и обвързаност по отношение на гласовите асистенти, както и практики, ограничаващи възможността за използване на различни гласови асистенти на едно и също интелигентно устройство.

2.Позицията на гласовите асистенти и операционните системи за интелигентни устройства като посредници между ползвателите, от една страна, и интелигентните устройства или потребителските IoT услуги, от друга страна. Тази позиция, съчетана с ключовата им роля в генерирането и събирането на данни, дава възможност за контрол на отношенията с ползвателите. В този контекст заинтересованите страни също така изразяват притеснения във връзка с откриваемостта и видимостта на своите потребителски IoT услуги.

3.Широкият достъп до данни, включително информация за взаимодействията на потребителите с интелигентни устройства на трети страни и потребителски IoT услуги от доставчици на гласови асистенти. Заинтересованите страни смятат, че достъпът и натрупването на големи количества данни позволяват на доставчиците на гласови асистенти да подобрят пазарната си позиция и също така да улеснят дейността си на съседни пазари.

4.Липсата на оперативна съвместимост в сектора на потребителския интернет на нещата поради широкото разпространение на патентовани технологии, което понякога води до създаването на „де факто стандарти“. По-конкретно се твърди, че няколко доставчици на гласови асистенти и операционни системи контролират едностранно процесите на интеграция и изграждане на оперативна съвместимост и са в състояние да ограничават функциите на интелигентните устройства и потребителските IoT услуги на трети страни в сравнение с тези на своите устройства и услуги.

Последващи действия във връзка със секторното проучване

Комисията ще вземе предвид информацията, събрана в контекста на секторното проучване на потребителския IoT, в своите бъдещи дейности по правоприлагане и регулиране. Мерките по прилагане във връзка с конкуренцията вследствие на секторното проучване ще трябва да се основават на оценка на всеки отделен случай. Освен това заключенията, произтичащи от секторното проучване, ще бъдат в основата на по-нататъшната работа на Комисията по изпълнението на нейната стратегия в областта на цифровите технологии. По-специално, констатациите от това секторно проучване също така ще допринесат за текущия законодателен дебат относно предложения от Комисията Законодателен акт за цифровите пазари.

Освен това подобни секторни проучвания могат да подтикнат дружествата да преразгледат своите търговски практики. В този контекст Комисията отбелязва неотдавнашното преразглеждане от Amazon на някои от условията по модела „дружество-дружество“ (В2В), приложими за неговите услуги за автоматично и интелигентно повторно поръчване на продукти.

История на секторното проучване за IoT

Секторното проучване на потребителския интернет на нещата започна на 16 юли 2020 г. като част от стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии. То бе обявено в съобщението на Комисията „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“. През юни 2021 г. Комисията публикува предварителния доклад, в който бяха изложени първоначалните констатации. В рамките на проучването Комисията е събрала информация от над 200 предприятия с различна големина, които са установени в Европа, Азия и САЩ и извършват дейност на пазарите на потребителски IoT продукти и услуги. Освен това тези предприятия споделят с Комисията над 1 000 споразумения. Комисията е получила също така 26 становища от заинтересовани страни по време на обществената консултация относно предварителния доклад.

Окончателният доклад може да бъде намерен тук заедно с придружаващия го работен документ на службите на Комисията.

За повече информация вж. въпросите и отговорите относно окончателния доклад и уебсайта за секторното проучване.