Евростат публикува актуализирани данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през 2010 г. В таблицата по долу за периодa 2008-2010 г. по държави членки са сравнени два критерия – Стандарт на покупателната способност (СПП) Purchasing power standards (PPS) и Действително индивидуално потребление (ДИП) Actual Individual Consumption (AIC) на глава от населението. БВП на Европа 27 е приет за 100.
В изследването са включени и трите страни от EFTA, четирите държави-кандидатки на ЕС и три страни от Западните Балкани.
Люксембург е с най-високи показатели за покупателната способност - повече от два и половина пъти над средния за ЕС 27. Следващите държави с високи показатели са Холандия с една трета над средната стойност. Ирландия, Дания, Австрия и Швеция са между 20% и 30% над средното за ЕС27, докато Белгия, Германия и Финландия са между 15% и 20% над средното ниво. Обединеното кралство и Франция са с регистриран БВП на глава от населението около 10% над средното за ЕС 27, докато Италия, Испания и Кипър са около средната стойност.
Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чешката република са между 10% и 20% по-ниски от средните за ЕС27, докато Словакия е с около 25% по-ниски показатели. Унгария, Естония, Полша, Литва и Латвия са с показатели между 35% и 50% по-ниски. Румъния и България са с около 55% под средното ниво за ЕС 27.
В анализа е включен и показателя ДИП на глава от населението в държавите-членки, който варира от 42% до 150% от средните за ЕС27 през 2010 г. Показателят е включен в сравнителната таблица като алтернативен измерител, отчитащ благосъстоянието на населението. Той по-добре е адаптиран към индивидуалната покупателна способност на глава от населението в държавите – членки и отразява състоянието на домакинствата. Като цяло нивата на ДИП на глава от населението са по-хомогенни от тези за БВП, но все още има значителни различия между държавите-членки. През 2010 г., ДИП на глава от населението, изразен в паритет на покупателната способност, варира между 50% над средните за ЕС27 в Люксембург и близо 60% под средното ниво в България. За България този показател бележи тенденция на намаление през тригодишния период, съответно от 45 % през 2008 г. до 42% през 2010 г.
Показателият ДИП отразява по-добре благосъстоянието пряко на домакинствата в сравнение с БВП. Той отчита нивото на потребление на глава от населението. В националните сметки, крайните потребителски разходи на домакинствата Household Final Consumption Expenditure (HFCE) включват разходи за стоки и услуги, които са закупени и платени от домакинствата. От друга страна действителното индивидуално потребление включва стоки и услуги, които действително се консумират от физическите лица, независимо от това, дали тези стоки и услуги са закупени и платени от домакинствата, от правителството или от организации с нестопанска цел. Показателят ДИП често се разглежда като предпочитана мярка при международни сравнения, тъй като той не се влияе от начина на предлагане и закупуване на някои важни услуги. Обемът на потребление на домакинствата на здравни и образователни услуги, се различава съществено в различните страни. Например, ако зъболекарските услуги се заплащат от правителството в една страна, а от домакинствата в друга, международното сравнение, въз основа на (HFCE) не би довело до коректни резултати. Показателят е включен в анализа след направените препоръки в доклада Stiglitz-Sen-Fitoussi.
Няма коментари:
Публикуване на коментар