Не
искам да съм песимист, но широко рекламирано намаление на цената на електроенергията
няма да доведе до значително намаление на сметките на домакинствата. При сметка
от 200 или 250 лв. 8 % (предложените днес от ДКЕВР намаления са с по-нисък процент) са 16 – 20 лв. Освен това поне от публично обявяваните
сметки остана един неизяснен въпрос
- Защо повишението на сметките се движи в толкова
широки граници?
за някои сметки ръста е 30-40 %, а за други повишението достига 150%, дори и над 200%.
Тази разлика трябва да намери своето рационално обяснение. Регулаторът и компаниите доставчици трябва да дадат на
потребителите разумно обяснение, след задълбочен анализ, ако трябва дори
сметките да се разглеждат една по една.
Въпреки
че европейското законодателство изрично даде на националните регулаторни органи
изключително силни правомощия за защита
на потребителите, в България те или не са разписани в Закона за енергетика, или
не са изработени конкретни механизми и мерки, които на практика да доведат до
ефективна защита на потребителите, особено на така наречените уязвими
потребители.
Европейската
правна рамка възлага редица задачи на националните регулаторни органи с оглед
ефективната защита на потребителите. Мерките насочени за защита на потребителите
трябва да гарантират прозрачността, чрез предоставяне на тяхно разположение на ясна и разбираема информация за правата им по
отношение на енергийния сектор.
Регулаторният
орган, след консултация със заинтересованите страни (организации на потребителите
и енергийните компании), следва да създаде достъпен и лесно разбираем списък за
потребителите на енергия, който да ги улеснява при упражняването на техните
права. Следва на всички потребители да
се предостави възможност да се ползват
от конкурентния пазар.
За разрешаване на най-големия
проблем, наречен „енергийна бедност“ energy/fuel poverty, България все още не е разработила политики с конкретни мерки насочени към потребителите с ниски доходи.
Всъщност проблемът „енергийна бедност“ изкара гражданите на улицата.
Енергийната
бедност представлява все по-голям проблем за повечето страни в Европа. Още от
2009 г., когато се очертаваха първите признаци на кризата, държави с много
по-висок жизнен стандарт, изработиха национални
планове за действие или други подходящи мерки за справяне с енергийната бедност и намаляване броя на гражданите, засегнати от енергийната бедност.
Целенасочена помощ за подобряване на защитата на
уязвимите потребители
През
последните години сериозни анализатори на световните енергийни пазари все
по-често прогнозират, че крайните цени на енергията за потребителите може да
продължат да нарастват през следващите години, като това ще окаже отрицателно
въздействие, особено върху социално слабите потребители. Затова и европейското
законодателство в
енергийния сектор изрично
възлага на държавите-членки да приложат конкретни мерки за защита на уязвимите
потребители. Всяка
държава членка трябва да предприеме комплексни мерки, за да осигури подходящата
им защита. В същото време трябва много умно да се преценява ефекта на всяка
отделна мярка за защита върху цялостното развитие на енергийните пазари. Така
например субсидиите или правилата, насочени към намаляване на енергийните цени
като цяло, могат да доведат до ограничаване на стимулите за енергоефективно поведение, ако не
са конкретно насочени към най-нуждаещите се.
Освен това тези мерки могат да
доведат до изкривяване на условията на конкуренция, което може да деформира ценовите сигнали към инвеститорите и да доведе до намаление на
инвестициите в сектора, което в дългосрочна перспектива ще засегне неблагоприятно още по-широк кръг от
потребители. По принцип помощта за уязвимите потребители може да обхваща
финансови мерки, които могат да бъдат част от социалната политика, помощта за
подобряване на енергийната ефективност (например форма на помощ за намаляване
на разходите), забраната за спиране на електричеството на такива
клиенти в критични моменти и др.
Критерии
за определяне на „уязвимите клиенти“
На
първо място трябва да се определят критериите, за преценка на „уязвимите
клиенти“. Така например в Обединеното Кралство всяко домакинство чийто сметки
за енергия надвишават 10 % от доходите на домакинството се смятат за уязвими
клиенти.
Много държави членки
започнаха да изработват политики за справяне с феномена „енергийна бедност“. Мерките
обикновено се насочват към целево подпомагане на уязвимите потребители, което
да им помогне да се справят с икономическите си проблеми.
Комисията не веднъж е изразявала готовност да подкрепя
държавите членки при определянето на критериите за уязвимост на енергийните
потребители, като
предоставя насоки и улеснява обмена на добри практики.
По въпроса има публикувани редица документи от ЕК и ЕП.
Така например бяха публикувани Практически насоки
Tackling Fuel
Poverty in Europe - Recommendations Guide for Policy Makers, имащи за
цел да подпомогнат публичните власти на
държавите-членки при изработване на политиките и мерките за разрешаване на
проблема с енергийната бедност. Най-добрите практики са извлечени от опита на
пет държави – Франция, Испания, Италия, Белгия и Обединеното Кралство, които провеждат
реална политика и прилагат конкретни мерки за справяне с проблема „енергийна
бедност“.
По
въпроса за енергийната бедност има и специално Становище на
Европейския икономически и социален комитет относно
„Енергийната бедност в условията на либерализация и икономическа
криза“
Полезен
документ, който следва да се има предвид е и Съобщението на Комисията Към Европейска харта за правата на потребителите
на енергия.
Има и Резолюция на Европейския парламент от 19 юни
2008 г. относно Европейска харта за правата на потребителите на енергия
В допълнение
може да се добави и Хартата на основните права на Европейския съюз, където се посочва, че „С цел да се бори срещу социалното
изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на
помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица,
които не разполагат с достатъчно средства според правилата,
установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики“
(член 34), както и задължението да се осигурява високо равнище на защита на
потребителите (член 38)
Ефективната защита на потребителите зависи и от въвеждането на бързи и
ефективни процедури за обработка на жалби и уреждане на спорове за всички потребители Практиката показва, че възникналите
спорове могат да се разрешат най – ефективно чрез извън съдебни процедури или
чрез медиацията на т.н Енергиен омбудсман.
За
ролята на Енергийния омбудсман в следващата статия ….