неделя, 29 януари 2017 г.

Енергетика: Ролята на отпадъците за производство на енергия в кръговата икономика

Европейската комисия публикува нови Насоки за производство на енергия от отпадъци. Насоките са  част от Плана за действие на ЕС за кръгова икономика EU Action Plan for the Circular Economy, който насърчава производителите и потребителите да получат максимална стойност като използват ефективно всички суровини, продукти и отпадъци.
Новите насоки подчертават, че   генерирането на енергия от отпадъци, които не могат да се рециклират или използват повторно, може да допринесе за разнообразяване на енергийните източници. Подобряване на ефективността на този процес ще помогне за увеличаване производството на енергия и намаляване на емисиите на парникови газове от сектора на отпадъците. Производството на енергията от отпадъци (например чрез изгаряне) спестява повече енергия и води до по-малко емисии, отколкото изхвърлянето им на депо. Ето защо новото ръководство призовава държавите членки на ЕС, които в момента изхвърлят отпадъците на депа, да  предприемат мерки за генериране на енергия от тях, вместо, например мерки за анаеробно разлагане (процес, който преобразува земеделски или градски органични отпадъци за производство на биогаз, които могат да се използват като гориво за транспорт, а също и за топлинна и електрическа енергия).

В допълнение, Хоризонт 2020 Horizon 2020, програма за научни изследвания и иновации на ЕС, и Европейския фонд за стратегически инвестиции European Fund for Strategic Investments може да осигури финансиране на изследвания, които търсят по-ефективни начини за производство на енергия от отпадъци. Това ще помогне на страните да направят преход към кръгова икономика.

петък, 27 януари 2017 г.

Енергетика: Насоки за добра практика при определяне на тарифите за електроразпределителните мрежи



Съветът за сътрудничество на енергийните регулатори (CEEР) публикува документ, който съдържа насоки за най-добри практики при определяне структурата на  тарифите  за електроразпределителните мрежи. В документа се прави анализ на бъдещата роля на разпределителните мрежи и как иновациите в енергийната система ще окажат влияние върху тарифите.

Общата цел на мрежовите тарифи е да се възстановят разходите за изграждане, експлоатация и поддържане на разпределителните мрежи като се стимулира ефективното им използване и развитие.
Насоките за добри практики изследват как трябва да бъдат структурирани тарифите за разпределение в контекста на цялостната трансформация на енергийната система, а именно:

1.Какво е настоящата ситуация и кои са факторите за промяна.
2.Примери от цяла Европа за това как различните национални регулаторни органи (НРО) са се справили с различните предизвикателствата при определяне на мрежовите тарифи за разпределение.
3.Основни принципи, залегнали при определяне на тарифите за разпределение.
4.Основни съображения при прилагането на тези принципи.
5.Характеристиките и предимствата на различните методологии за определяне на мрежовите тарифи за разпределение.

Пълен текст на


CEER Guidelines of Good Practice


 

Енергетика: Мерки за енергийна ефективност за домакинства с ниски доходи



Европейската комисия публикува проучване, което разглежда как мерки за енергийна ефективност с ниска стойност могат да помогнат на домакинства с ниски доходи. Анализът прави и преглед на програмите за финансиране на ЕС, предназначени за насърчаване на тези мерки.
В резултат на високите цени на енергията, ниски доходи или лоши жилищни условия, много европейци имат трудности да плащат сметките си за енергия, и следователно са в категорията  "енергийна бедност".  Един от начините за справяне с енергийната бедност е да се насърчи използването на мерки за енергийна ефективност, тъй като спестяването на  енергия води до по-ниски сметки за потребителите. Мерките за енергийна ефективност включват широко използване на енерго (водно)  спестяващи устройства,  по-добра изолация на сгради, както и съвети за това как да се прилагат ежедневни мерки за енергийна ефективност.

Проучването разглежда 24 схеми в различни държави членки, които помагат на хора с ниски доходи да се възползват от мерки за енергийна ефективност с ниска стойност. Анализират се факторите, които  водят до  успешно прилагане на схемите и предлага редица препоръки за добри практики. Например, схемите  работят по-добре, ако  включват сътрудничество с местните власти, които предлагат здравни и социални услуги.
В допълнение проучването съдържа информация за европейските фондове, които подкрепят мерки за енергийна ефективност. European Regional Development Fund,  Cohesion Fund, и European Social Fund, както и  Horizon 2020.

Докладът с проучването
Study on low cost energy efficiency measures for low income households

сряда, 25 януари 2017 г.

Докладът на ЕК по МСП



ЕК публикува доклада по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.


Комисията потвърждава, че българските органи са предприели важни стъпки и са постигнала допълнителен значителен напредък в изпълнението на стратегията за реформа на съдебната система. Но отбелязва, че Националната стратегия за борба с корупцията все още е в ранна фаза на изпълнение.

Комисията отчита, че като цяло напредъкът през последните десет години не е бил толкова бърз, колкото се е очаквало, а редица предизвикателства остава да бъдат преодолени. Новото правителство ще трябва да продължи реформата, за да гарантира постигането на необратими резултати. Комисията също така счита, че МСП не следва да бъде обвързван с други области на правото на ЕС.

На този етап Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен. В тази връзка в доклада  се определят някои ключови препоръки, чието изпълнение би довело до приключването на процеса по МСП. Приключването на процеса по МСП в рамките на мандата на настоящата Комисията, зависи от това колко бързо България може да изпълни препоръките, изложени в доклада, по необратим начин.

Комисията счита, че целите на МСП могат да бъдат постигнати чрез изпълнение на препоръките в публикувания доклад. Тя ще работи в тясно сътрудничество с българските органи, ще предоставя помощ при необходимост и ще направи оценка на отбелязания напредък към края на 2017 г.