петък, 7 юни 2019 г.

Цифров единен пазар: България е избрана за една от осемте локации, които ще приемат суперкомпютри на световно ниво


ЕК съобщи, че са избрани осем локации на центрове за свръхбързи изчисления на територията на целия ЕС, които ще  приемат първите европейски суперкомпютри. Центровете ще работят в подкрепа на европейските научни работници, промишлеността и бизнеса и ще разработват нови приложения в множество области — от създаването на лекарства и нови материали до борбата с изменението на климата.
Центровете се намират в Барселона (Испания), Болоня (Италия), Каяни (Финландия), Миню (Португалия), Острава (Чехия), Бисен (Люксембург), София (България) и Марибор (Словения).
Те ще подкрепят разработването на основни приложения в области като персонализираната медицина, разработката на лекарства и материали, биоинженерството, метеорологичните прогнози и изменението на климата.
Общо 19 от 28-те държави, участващи в съвместното предприятие, ще се включат и в консорциумите, експлоатиращи центровете. Заедно със средствата от ЕС общият бюджет ще възлезе на 840 милиона евро. Договореностите относно финансирането за новите суперкомпютри ще залегнат в подробните споразумения за тяхното приемане, които предстои да бъдат подписани.
В днешния свят високопроизводителните изчислителни мощности са от решаващо значение за създаването на растеж и работни места, но и за стратегическата автономност и иновациите във всяка една област. Суперизчисленията намират приложение в множество сфери. С тях може например да се прогнозира развитието на местния и регионалния климат и да се предвиждат мащабът и траекторията на бури и наводнения, което дава възможност за задействане на системите за ранно предупреждение в случай на екстремни метеорологични явления. Те се използват и при разработката на нови лекарства и решаването на сложни физични уравнения, които представят процесите и взаимодействията на новото лекарство и човешките тъкани. Във въздухоплаването и автомобилната промишленост също се използват суперкомпютри за създаване на сложни симулационни модели и изпитване както на отделни компоненти, така и на цели самолети и автомобили. Освен това суперкомпютрите са от решаващо значение за извършването на мащабни симулации и за анализа на данни, което ги превръща в изключително важен елемент от разработването на изкуствен интелект и увеличаването на възможностите на Европа в киберсигурността и блоковата верига.


За повече информация
Информационен документ — Обединяване на ресурси за изграждане на инфраструктура и екосистема за високопроизводителни изчисления от световно ниво в Европа
Съвместно предприятие EuroHPC
Съобщение за медиите — Съветът подкрепи плановете на Комисията да инвестира 1 милиард евро в европейски суперкомпютри от световна класа

 

сряда, 22 май 2019 г.

Конкуренция:Обществено допитване по предложение за по-голяма прозрачност при ценообразуването по веригата за доставка на храни



Европейската комисия обяви, че прави  предложение, с което се изисква да се обявяват най-важните ценообразуващи елементи на всеки етап от веригата за доставки на храни, през който преминават продуктите на хранително-вкусовата промишленост. Целта е да се създаде по-голяма прозрачност при обявяването на цените по цялата верига за доставка на храни.

Това предложение на ЕК е трето от предвидените мерки за гарантиране на лоялна конкуренция по веригата на доставка на храна. Първите документи включват

Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и  Съобщение на Комисията „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, чрез които се цели да се постигнат по-лоялни практики по веригата за доставки на храни.


Разликите между покупните и продажните цени могат да предоставят информация за междинните разходи (като транспорт, застраховане, складиране и т.н.) между продавача и купувача. По-голямата прозрачност ще позволи да се взимат по-добри делови решения и ще подхранва доверието в лоялното ценообразуване на всеки етап на веригата за доставки на храни. Наличието на актуална и лесно достъпна информация за пазарната конюнктура също е от ключово значение за добрата конкурентоспособност на световния пазар.

Според Комисаря по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган

Повишената прозрачност на пазара ще направи информацията за ценообразуването по-ясна и по-достъпна, с което ще се насърчат лоялните отношения по цялата верига, а интересите ще бъдат по-балансирани. Тези нови правила ще допълнят наскоро приетата директива за забрана на нелоялните търговски практики и ще бъдат от полза за по-малките и слаби участници във веригата за доставки на храни. Въвеждането им отразява значителната обществена подкрепа в целия ЕС за засилване на ролята на земеделските производители във веригата за доставка на храни“.

ЕК отчита, че има асиметрия в информацията за пазарите - от една страна има много информация за динамиката на селскостопанските пазари (цени, производство, запаси и т.н.), докато почти няма информация за други ключови пазари по веригата за доставки на селскостопански продукти и храни – като преработката на храни и търговията на дребно, които са именно звеното между земеделските производители и потребителите. Тази асиметрия в наличието на информация между земеделските производители и останалите участници във веригата за доставки на храни поставя първите в изключително неизгодно положение на пазара и поражда опасения за нелоялни търговски отношения. Липсата на информация от преработвателите и търговците на дребно за динамиката на пазара е известна като „черната кутия“ на веригата за доставки на селскостопански продукти и храни. Предложението има за цел  да предостави ключа за отварянето на тази кутия.

Предложените мерки ще обхванат продуктите: месо, яйца, млечни продукти, плодове и зеленчуци, полски култури, захар и зехтин. Те са разработени въз основа на системите за събиране на данни и процедурите, които вече са въведени и използвани от операторите и държавите членки при докладването на пазарна информация на Комисията, само че с разширяване на обхвата. Всяка държава членка самостоятелно ще събира данни за цените и пазарите. Комисията препоръчва на държавите членки да изберат най-икономически целесъобразния подход и фокусът им да не са малките и средни предприятия, за да се намали административната тежест. Държавите членки ще предоставят данните на Комисията, която от своя страна ще публикува наблюденията на своя портал за данни за хранително-вкусовата промишленост и обсерваториите на пазара на ЕС. Изключително важно е предоставяната от държавите членки информация да е точна и актуална.

В съответствие с процедурите на Комисията за по-добро законотворчество, предложението е публикувано за обществено допитване за четири седмичен срок. След това то ще бъде прието от Европейската комисия и се очаква да влезе в сила шест месеца след приемането му.
За повече информация
Предложение за повече пазарна прозрачност при веригата за доставки на храни в ЕС

Енергетика: В Официален вестник на ЕС е публикувана Покана за АЕЦ "Белене"

Във Официален вестник на ЕС е публикувана Покана за заявяване на интерес за стратегически инвеститор и/или придобиване на миноритарно участие и/или изкупуване на електрическа енергия
 
"Националната електрическа компания ЕАД (НЕК) отправя настоящата Покана („Покана“) за заявяване на участие в процедура за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, както и Покана за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проектна компания (ПК), която ще бъде създадена, за да изгради, притежава и експлоатира АЕЦ Белене в България на пазарен принцип, и/или за заявяване на интерес за изкупуване на електрическа енергия от бъдещата електроцентрала.
Българската страна, чрез НЕК, ще участва в бъдещата ПК с апортна вноска на активите, относими към проекта АЕЦ „Белене“, в т.ч. лицензираната площадка, оборудването с дълъг цикъл на производство, издадените решения, разрешения, лицензии и други документи и права върху Проекта.
Българската страна, чрез НЕК, си запазва правото на блокираща квота при взимането на решение по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в ПК през целия срок на изграждане, експлоатация и последващо извеждане от експлоатация на централата."

вторник, 21 май 2019 г.

Енергетика: Оценка на проекта на Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г.


В съответствие с Регламент(ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, до 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (ИНПКЕ). Комисията следва да направи оценка на представените проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

В публикуван доклад на Института за екология,  поръчан от Европейската фондация за климата, се оценяват  всички проекти на интегрираните национални планове за климата и енергетиката на държавите - членки, представени на Европейската комисия.

Оценката е направена въз основа на три критерия:

  • Доколко са амбициозни поставените цели;

  • Нивото на детайлност на описаните политики и мерки;

  • Качеството и всеобхватността на процеса на изготвяне на плана.

Според изпълнението на тези критерии са класирани отделните държави членки.  Испания и Франция са водещи с резултат 52% и 47% съответно, следвана от Гърция (44%) и Швеция (43%). Словенският план за климата е последен с оценка 3%, а Словакия (12%) и Германия (12%) малко по-напред. Средният резултат за ЕС е 29%. България е с резултат 14,6 % и е 25-та по ред в класацията.




За проекта на България е посочено, че в ИНПКЕ са определени годишни цели за възобновяема енергия до 2030 г. по технологии и по сектори. Отчетено е, че има добре развити вътрешни електроенергийни връзки. В анализа се отбелязва, че в плана се предвижда само стабилизиране на ниските емисии на парникови газове (ПГ) до 2030 г. (спрямо 2005 г.), без да се поставят амбициозни цели и да се предвиждат намаления.   България е посочила ниска цел за енергия от ВЕИ, като причина за тази ниска цел са ограничените  възможности за инвестиции във възобновяеми източници, свързани със защита на биологичното разнообразие. България също е посочила, че ще разчита на твърда биомаса (предимно дърва за огрев) като не са дадени подробности  как ще се гарантира устойчивото използване на дървесината. В оценката се посочва, че все още не са започнали консултациите със заинтересованите страни, което е основно изискване при изработването на ИНПКЕ.