петък, 13 декември 2019 г.

Заключение на Европейския съвет относно изменение на климата

На свое заседание на 12.12.2019 г. Европейският съвет прие заключение относно изменение на климат. То включва следните точки:
1. В светлината на най-новите налични научни данни и на необходимостта от засилване на действията в областта на климата в световен мащаб, Европейският съвет подкрепя целта за постигане на неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение. На този етап една държава членка не може да се ангажира с изпълнението на тази цел, доколкото тя се отнася до нея, и Европейският съвет ще разгледа отново този въпрос през юни 2020 г.
2. Преходът към неутралност по отношение на климата ще донесе значителни възможности, като например потенциал за икономически растеж, за нови бизнес модели и пазари, за нови работни места и технологично развитие. Ключова роля в това отношение ще играят насочените към бъдещето политики в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите.
3. Постигането на неутралност по отношение на климата ще изисква обаче да се преодолеят сериозни предизвикателства. Европейският съвет взема под внимание съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт и отправя искане към Съвета да придвижи работата напред в съответствие с точка 1. Европейският съвет отчита необходимостта от създаване на благоприятна рамка, която да е от полза за всички държави членки и да включва подходящи инструменти, стимули, подкрепа и инвестиции, за да се гарантира икономически ефективен, честен, а също така и социално балансиран и справедлив преход, като се отчитат различните национални обстоятелства, свързани с изходните позиции.
4. Преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. В този контекст Европейският съвет приветства и подкрепя съобщението на ЕИБ, че в периода от 2021 г. до 2030 г. възнамерява да подкрепи инвестиции в размер на 1 трилион евро за действия в областта на климата и за екологична устойчивост. Той подчертава, че следващата МФР ще допринесе значително за действията в областта на климата. InvestEU играе важна роля за привличането на частни инвестиции за прехода. Бъдещият механизъм за справедлив преход ще осигури съобразена със специфичните обстоятелства подкрепа за най-силно засегнатите от прехода региони и сектори. Европейският съвет приветства съобщението на Европейската комисия, че нейните предстоящи предложения ще имат за цел улесняването на инвестиции в размер на 100 милиарда евро чрез Механизма за справедлив преход. Финансирането на усилията с цел трансформация трябва да продължи и след 2030 г.
5. Всички имащи отношение законодателни актове и политики на ЕС трябва да отговарят на целта за неутралност по отношение на климата и да допринасят за нейното постигане, като същевременно се спазват условия на равнопоставеност. Европейският съвет приканва Комисията да проучи дали това изисква адаптиране на съществуващите правила, включително правилата за държавните помощи и обществените поръчки. Освен това той приканва Комисията да докладва редовно относно екологичното и социално-икономическото въздействие на прехода към неутралност по отношение на климата.
6. Европейският съвет отчита, че е необходимо да се гарантира енергийната сигурност и да се зачита правото на държавите членки да вземат решения относно своя енергиен микс и да избират най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от своя национален енергиен микс.
7. Целта за неутралност по отношение на климата трябва да бъде постигната така, че да се запази конкурентоспособността на ЕС, включително чрез разработване на ефективни мерки за справяне с изместването на въглеродни емисии по начин, съвместим със СТО. Във връзка с това Европейският съвет взема под внимание намерението на Комисията да предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, що се отнася до секторите с висок въглероден интензитет. Съоръженията в трети държави трябва да отговарят на най-високите международни стандарти за опазване на околната среда и за безопасност.
8. Европейският съвет приканва Комисията да изготви възможно най-скоро през 2020 г. предложение за дългосрочна стратегия на ЕС с оглед на нейното приемане от Съвета и представянето ѝ в рамките на РКООНИК.
9. Европейският съвет сърдечно благодари на Испания за успешното организиране на конференцията на страните по РКООНИК (COP25) в Мадрид. Европейският съвет приканва Комисията, след задълбочена оценка на въздействието, да представи в разумен срок преди СОР 26 предложение за актуализиране на национално определения принос на ЕС за 2030 г.
10. Ангажирането на международната общност ще бъде от решаващо значение за успеха на действията спрямо изменението на климата. Европейският съвет призовава Комисията и върховния представител да обърнат специално внимание на дипломацията по въпросите на климата.
11. Европейският съвет ще продължи да следи напредъка към постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и ще дава стратегически насоки, когато това е уместно.


четвъртък, 12 декември 2019 г.

ЕК представи Европейския зелен пакт


На 11.12.2019 г. Европейската комисия представи Европейския зелен пакт — пътна карта за постигане на устойчивост на икономиката на ЕС чрез превръщане на предизвикателствата в областта на климата и околната среда във възможности във всички области на политиката, като се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ за всички.



Председателят Урсула фон дер Лайен заявява: Европейският зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж — за растеж, който дава повече от това, което отнема. Той показва как да променим нашия начин на живот и работа, на производство и потребление, така че да живеем по-здравословно, а предприятията ни да станат новаторски. Ние всички можем да участваме в прехода и да се възползваме от възможностите. Ще помогнем на нашата икономика да бъде световен лидер, като действаме първи и бързо. Решени сме да успеем в името на тази планета и живота на нея — в името на европейското културно наследство, на биологичното разнообразие, на нашите гори и морета. Като покажем на останалата част от света, че е възможно да бъдеш устойчив и конкурентоспособен, можем да убедим други страни да последват примера ни.

Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс добавя: Намираме се в извънредно положение по отношение на климата и околната среда. Европейският зелен курс е възможност за подобряване на здравето и благополучието на нашите граждани чрез преобразяване на нашия икономически модел. В нашия план е посочено как да се намаляват емисиите, да се възстанови здравето на околната среда, да се защитава дивата природа, да се създават нови възможности за икономиката и да се подобри качеството на живот на гражданите. Всички ние ще играем важна роля в това и всички промишлени сектори и държави ще бъдат част от промяната. Освен това наша отговорност е да се уверим, че този преход е справедлив и че при реализирането на Европейския зелен пакт никой няма да бъде пренебрегнат.

В Европейския зелен пакт е предоставена пътна карта с действия за по-ефективно използване на ресурси чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и за спиране на изменението на климата, обръщане на тенденцията към загуба на биологично разнообразие и намаляване на замърсяването. В пакта са посочени необходимите инвестиции и наличните финансови инструменти и е обяснено как да се гарантира справедлив и приобщаващ преход.

Европейският зелен пакт обхваща всички сектори на икономиката, по-специално транспорта, енергетиката, селското стопанство, строителството, и промишлени отрасли като стоманодобива, производството на цимент, ИКТ, текстилната индустрия и химикалите. 

За да превърне в законодателство политическата амбиция да станем първия в света неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., Комисията ще представи първия европейски закон в областта на климата в 100-дневен срок. За да постигнем нашите амбиции в областта на климата и околната среда, Комисията ще представи и Стратегия за биоразнообразието до 2030 г., нова промишлена стратегия и план за действие на ЕС за кръгова икономика, стратегия „От фермата до трапезата“ за продоволствена устойчивост и предложения за Европа без замърсяване. Незабавно ще започнем повишаване на целите за емисиите на Европа за 2030 г., като ще определим реалистични мерки за постигане на целта за 2050 г.

Постигането на целите на Европейския зелен пакт ще изисква значителни инвестиции. Според оценки постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще изисква 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, т.е. около 1,5 % от БВП за 2018 г. Тези инвестиции ще изискват мобилизиране на публичния и частния сектор. В началото на 2020 г. Комисията ще представи План за инвестиции за устойчива Европа, който да спомогне за удовлетворяването на нуждите от инвестиции. Поне 25 % от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде предназначен за действия в областта на климата, като допълнителна подкрепа ще бъде оказана от Европейската инвестиционна банка — европейската банка за климата. За да може и частният сектор да допринесе за финансирането на зеления преход, през 2020 г. Комисията ще представи стратегия за зелено финансиране.

Борбата с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда изисква усилия от всички, но изходната позиция на отделните региони и страни членки не е еднаква. Чрез механизъм за справедлив преход ще се оказва подкрепа на тези региони, които са силно зависими от въглеродно интензивни дейности. Чрез него ще се подкрепят гражданите, които са най-уязвими спрямо прехода, като им се предоставят достъп до програми за преквалификация и възможности за заетост в нови икономически сектори.

През март 2020 г. Комисията ще даде начало на пакт за климата, за да се предостави на гражданите право на глас и роля в изготвянето на нови действия, обмена на информация, започването на нови дейности на местно равнище и представянето на решения, които могат да бъдат използвани и от други.

Глобални предизвикателства като изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда изискват глобални решения. ЕС ще продължи да отстоява своите цели и стандарти в областта на околната среда в конвенциите на ООН за биологичното разнообразие и климата и ще засилва своята „зелена дипломация“. Ще използваме възможностите в рамките на Г-7, Г-20, международни конвенции и двустранни отношения, за да убедим другите да полагат повече усилия. ЕС също така ще използва търговската политика, за да гарантира устойчивост, и ще изгражда партньорства със съседите си на Балканите и в Африка, за да им помогне да осъществят свой собствен преход.

Следващи стъпки

Комисията приканва Европейския парламент и Европейския съвет да подкрепят нейната амбиция за бъдещата икономика на Европа и за околната среда, и да ѝ помогнат да я реализира. Комисията ще представи мерките, обявени в пътната карта за Европейския зелен пакт.



Контекст

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. За да преодолее това предизвикателство, Европа се нуждае от нова стратегия за растеж, чрез която до 2050 г. Съюзът да се превърне в съвременна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика без нетни емисии на парникови газове, при която икономическият растеж е отделен от използването на ресурси и нито един човек и нито едно място не са пренебрегнати.



Европейският съюз има сериозни постижения в намаляването на емисиите на парникови газове, съчетано с поддържане на икономическия растеж. През 2018 г. емисиите намаляха с 23 % спрямо 1990 г., а БВП на Съюза нарасна с 61 % за същия период. Необходимо е обаче да се направи повече. Като се има предвид обширният опит на ЕС, той играе водеща роля в създаването на зелена и приобщаваща икономика.



В съобщението относно Зеления пакт се определят действията за идните месеци и години. В бъдещата работа на Комисията ще бъдат вземани предвид исканията за действия от страна на обществеността, като тя ще се ръководи от неопровержими научни данни, както бе показано изчерпателно от докладите на IPCC и IPBES, Глобалната прогноза за ресурсите и доклада на ЕАОС за състоянието и перспективите от 2019 г.. Нашите предложения ще се основават на факти и ще бъдат подкрепени от широкообхватни консултации.



Огромното мнозинство от европейците смятат, че опазването на околната среда е важно (95 %). Близо 8 от всеки 10 европейци (77 %) казват, че опазването на околната среда може да стимулира икономическия растеж. Резултатите от проучването на Евробарометър относно нагласите на гражданите на ЕС по отношение на околната среда потвърждават широката обществена подкрепа за законодателство в областта на околната среда на равнище ЕС и за финансиране от ЕС на екологосъобразни дейности.



За повече информация

Политически насоки на председателя Фон дер Лайен.




Q&A

Енергетика: Агрегаторите - новите участници на пазара на електроенергия


От десетилетия секторът на електроенергията не се  е променял съществено – обикновено енергията се произвежда от големи електроцентрали, които генерират достатъчно енергия, за да покрият търсенето на обществото. Преносът на произведената електроенергия и съответно разпределение до крайните клиенти е стриктно регулирано.

Тази картина постепенно се променя през последното десетилетие. Промяната е в  резултат на навлизането и  увеличаващия се дял на променливата електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници и развиващата се  синергия между новите енергийни технологии и новите комуникационни технологии и услуги  Интернет, Интернет на нещата (The Internet of Things), интелигентни  мрежи и измервателни уреди, 5G и т.н.

Това развитие влече след себе си и разчупване на строго регулирания пазар на електроенергия и отварянето на нови ниши за нови иновативни участници на пазара, което постави на дневен ред необходимостта от разработване и приемане на нова регулаторна рамка.

Отчитайки тези нови тенденции, бе приета новата  европейска регулаторна рамка „Чиста енергия за всички европейци“, чиято цел е  да гарантира развитие на конкуренцията на пазар на електроенергия, и по този начин да се предоставя гарантиран избор на потребителите, които следва да могат да произвеждат електрическа енергия, да я консумират, съхраняват и продават.

Ето защо в новата преработена Директива (ЕС) 2019/944  относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС наред с установяване на общи правила за производство, пренос, разпределение, съхраняване на енергия и доставка на електроенергия, разпоредбите за защита на потребителите включват и правото им да ползват услугите на независим доставчик на услугата „агрегиране“. По-конкретно, според Директива (ЕС) 2019/944, независимите агрегатори следва да могат да навлязат на пазара и да се ангажират с потребителите без съгласието на доставчиците на енергия. В повечето случаи независимите агрегатори са затруднени при получаване на  достъпа до  потребителите и достъпа до някои пазари на едро, които понастоящем са запазени за традиционните играчи: доставчици на електроенергия или генератори. Това може да ограничи избора на потребителите и конкуренцията.  До момента на европейските пазари съществуват ограничени примери за независими агрегатори, които се ангажират с битови потребители. Съществуващите агрегатори работят основно с промишлени или търговски клиенти. Въпреки това се очаква, че новите технологии ще направят възможно участието на битовите клиенти на пазара да стане по-привлекателно и те да играят по-голяма роля в стабилността и ефективността на системата.  Причината за този бъдещ потенциал в сектора на домакинствата е двойна. Първо, чрез цифровизацията енергийните доставки и търсене могат да бъдат съчетани почти в реално време. Като пряко следствие много потребителски продукти, като например интелигентни измервателни уреди, термостати, отоплителни и охладителни уреди, могат да бъдат интегрирани в мрежи, които да спомогнат за оптимизиране на консумацията на енергия. Също така, автоматизацията допълнително ще улесни гъвкавото енергопотребление в битовия  сектор.

С директивата  се определят основните правила, свързани с организацията и функционирането на електроенергийния сектор на Съюза, по-специално правилата за оправомощаване и защитата на потребителите, за свободния достъп до интегрирания пазар, за достъпа на трети лица до преносната и разпределителната инфраструктура, за изискванията за отделяне и за правилата за независимост на регулаторните органи на държавите членки.

За да се гарантират правата на потребителите като производители се въвежда нов участник на пазара –независим доставчика на услуги по агрегиране

Според определението в директивата :

 „независим доставчик на услуги по агрегиране“ означава участник на пазара, който извършва агрегиране и който не е свързан с доставчика на своя клиент;

От своя страна  „агрегиране“ означава функция, осъществявана от физическо или юридическо лице, което съчетава множество товари при потребителя или произведена електроенергия с цел продажба, купуване или обявяване на търг на пазарите на електроенергия;

Участниците на пазара, извършващи агрегиране, следва да играят важна роля като посредници между групите потребители и пазара. При транспониране на директивата в националното законодателство, държавите членки имат свободата да изберат подходящия модел за осъществяване и подход за управление на независимото  агрегиране, като спазват общите принципи, установени в Директива 944/2019. Този модел или подход може да включва избор на пазарни или регулаторни принципи, които осигуряват спазване на разпоредбите на директивата. Избраният модел следва да съдържа прозрачни и справедливи правила, за да позволи на независимите доставчици на агрегирани услуги да изпълняват ролята си на посредници и да гарантира, че крайните клиенти се ползват по подходящ начин от дейността им. На всички пазари на електроенергия, включително на тези за спомагателни услуги и за капацитет, следва да бъдат определени продукти с цел да се насърчи участието в оптимизацията на потреблението.

Право на смяна

В директивата подробно е разписана правата на клиентите за смяна на доставчик и независим доставчик на услугата агрегиране, например:

1.Битовите клиенти имат право да сменят доставчика на електроенергия или на участник на пазара, извършващ агрегиране, която следва да се осъществява във възможно най-кратък срок;

2.Всеки клиент, който спазва договорните условия и желае да смени доставчика си или участник на пазара, извършващ агрегиране, има право на смяна в срок от максимум три седмици от датата на искането. Не по-късно от 2026 г. техническият процес на смяна на доставчика трябва да доведе до възможност смяната да може да се осъществява в рамките на не повече от 24 часа и тя да е възможна във всеки един работен ден.

3.Правото на смяна на доставчика или на участниците на пазара, извършващи агрегиране, следва да се предоставя на клиентите по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия и време.

4.Битовите клиенти имат право да участват в колективни схеми за смяна. Държавите членки следва да премахнат всички регулаторни или административни пречки за колективната смяна, като същевременно осигуряват рамка, която гарантира максимална защита за потребителите с цел избягване на злоупотреби.

Договор за агрегиране

1.Държавите членки следва да гарантират, че:

  • всички клиенти са свободни да купуват и продават електроенергийни услуги, включително агрегирането, различни от доставката, независимо от техния договор за доставка на електроенергия и от електроенергийно предприятие по свой избор.
  •  ако краен клиент желае да сключи договор за агрегиране, крайният клиент има право да направи това без съгласието на електроенергийното предприятие на крайния клиент.
  • участниците на пазара, извършващи агрегиране, подробно информират клиентите си за условията на договорите, които те им предлагат.
  •  крайните клиенти имат право да получават безплатно всички значими данни за оптимизацията на потреблението или данните за доставената и продадената електроенергия поне веднъж на всеки период на фактуриране, ако клиентът поиска това.
  • всички посочени права се предоставят на крайните клиенти по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време.
  •  клиентите не са подлагани от своя доставчик на дискриминационни технически и административни изисквания, процедури или такси въз основа на това дали те са сключили договор с участник на пазара, извършващ агрегиране.

С директивата се въвежда и нова категория клиенти, т.н активни клиенти, които на практика са също нови участници на пазара.

Активни клиенти

активен клиент“ означава краен клиент или група от действащи съвместно крайни клиенти, които потребяват или съхраняват електроенергията, произведена в техните обекти, разположени в точно определени граници, или, когато това е разрешено от държавите членки, в други обекти, продават произведената от самите тях електроенергия или участват в схеми за гъвкавост или за енергийна ефективност, при условие че тези дейности не са основните им търговски или професионални дейности;

При транспониране на директивата в националното законодателство държавите членки следва да  гарантират, че: крайните клиенти имат право да действат като активни клиенти, без да са обект на непропорционални или дискриминационни технически изисквания, административни изисквания, процедури и такси, и такси за достъп до мрежата, които не отразяват разходите.

Активните клиенти:

а) имат право да действат пряко или чрез агрегиране;

б) имат право да продават произведената от тях електроенергия, включително чрез споразумения за изкупуване на енергия;

Граждански енергийни общности
Гражданските енергийни общности отново представляват нови участници на пазара на електроенергия. В директивата се дава следното определение за тях: 

гражданска енергийна общност“ означава правен субект“:

а) основан на доброволно и открито участие, реално контролиран от членове или акционери, които са физически лица, местни органи, включително общини, или малки предприятия,

б) има за основна цел осигуряване на екологични, икономически или социални общностни ползи за своите членове или акционери или за местните райони, в които извършва дейност, а не финансови печалби, и

в) може да извършва производство, включително на енергия от възобновяеми източници, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхраняване на електроенергия, услуги за повишаване на енергийната ефективност или услуги за зареждане на електрически превозни средства, или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери;

При транспониране на директивата държавите членки  следва да създадат благоприятна регулаторна рамка за гражданските енергийни общности, като гарантират, че: а) участието в гражданските енергийни общности е отворено за всички и доброволно;

б) членовете или акционерите на гражданската енергийна общност имат право да я напускат;

в) членовете или акционерите на гражданската енергийна общност не губят правата и задълженията си на битови клиенти или активни клиенти;

г) при условие че се предлага справедлива компенсация съгласно оценката на регулаторния орган, съответните оператори на разпределителни системи, си сътрудничат с гражданските енергийни общности, за да улеснят преноса на електроенергия в рамките на гражданските енергийни общности;

д) за гражданските енергийни общности се прилагат недискриминационни, справедливи, пропорционални и прозрачни процедури и такси, включително регистрация и лицензиране, както и прозрачни, недискриминационни и отразяващи разходите такси за достъп до мрежата в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно вътрешния пазар на електроенергия, като се гарантира, че те допринасят по подходящ и балансиран начин за разпределяне на общите разходи за системата.

Освен това държавите членки може да предвидят в благоприятната регулаторна рамка, че гражданските енергийни общности:

 а) са отворени за трансгранично участие;

б) имат правото да притежават, изграждат, закупуват или отдават под наем разпределителни мрежи и да ги управляват самостоятелно при определени условията;

 в) подлежат на освобождаванията, предвидени в член 38, параграф 2 от директивата.

Гражданските енергийни общности следва да:

а) имат достъп по недискриминационен начин до всички пазари на електроенергия или пряко, или чрез агрегиране;

б) са третирани по недискриминационен и пропорционален начин във връзка със своите дейности, права и задължения като крайни клиенти, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или участници на пазара, извършващи агрегиране;

в) носят финансова отговорност за дисбалансите, които причиняват в електроенергийната система; в тази степен те са отговарящи за баланса лица или делегират своята отговорност за балансиране в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2019/943;

г) се третират като активни клиенти в съответствие с член 15, параграф 2, буква д от директивата по отношение на потреблението на произведената от тях електроенергия ;

д) имат право да организират в рамките на гражданската енергийна общност обмен на електроенергията, произведена от производствените единици, притежавани от общността, при спазване на останалите изисквания, установени в н настоящия член и при условие, че се запазват правата и задълженията на членовете на общността като крайни клиенти.

Оптимизация на потреблението чрез агрегиране

„оптимизация на потреблението“ означава промяна на електрическия товар от страна на крайните клиенти, която се отклонява от тяхната нормална или настояща схема на потребление и която е предприета в отговор на пазарни сигнали, сред които са променящите се във времето цени на електроенергията или стимулиращите плащания, или в отговор на приемане на предложение от крайния клиент за продажба на намаляване или увеличаване на търсенето на съответната цена на организиран пазар съгласно член 2, точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1348/2014 на Комисията, самостоятелно или чрез агрегиране;

Насърчаване на агрегирането е важно, за да се оптимизира потреблението. Държавите членки следва да разрешават на крайните клиенти, включително на крайните клиенти, които предлагат оптимизация на потреблението посредством агрегиране, да участват наред с производителите по недискриминационен начин на всички пазари на електроенергия.

Освен това операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, когато осигуряват спомагателни услуги, следва да третират участниците на пазара, които извършват агрегиране на оптимизацията на потреблението, по недискриминационен начин наред с производителите въз основа на техните технически възможности.

При определяне на регулаторната рамка за агрегиране, държавите членки следва да гарантират най-малко следните елементи:

а) правото на всеки участник на пазара, извършващ агрегиране, в това число независимите доставчици на агрегирани услуги, да навлиза на пазарите на електроенергия без съгласието на другите участници на пазара; б)недискриминационни и прозрачни правила, чрез които ясно се определят ролите и отговорностите на всички електроенергийни предприятия и клиенти;

 в) недискриминационни и прозрачни правила и процедури за обмен на данни между участниците на пазара, извършващи агрегиране, и други електроенергийни предприятия, които гарантират лесен достъп до данните при равни и недискриминационни условия, като същевременно напълно защитават търговската информация с чувствителен характер и личните данни на клиентите;

г) задължение на участниците на пазара, извършващи агрегиране да носят финансова отговорност за дисбалансите, които причиняват в електроенергийната система; в тази степен те са отговарящи за баланса лица или делегират своята отговорност за балансиране в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2019/943;

д) разпоредба, съгласно която на крайните клиенти, които имат договор с независими доставчици на агрегирани услуги, не се налагат неправомерни плащания, санкции или други неправомерни договорни ограничения от страна на доставчиците им;

е) механизъм за разрешаване на спорове между участниците на пазара, извършващи агрегиране, и други участници на пазара, включително във връзка с отговорността за дисбалансите.

В същото време регулаторната рамка може да включва изискване от електроенергийните предприятия или участващите крайни клиенти да изплатят финансова компенсация на други участници на пазара или на лицата, отговарящи за баланса на участниците на пазара, ако тези участници на пазара или отговарящи за баланса лица са пряко засегнати от задействането на оптимизацията на потреблението. Тази финансова компенсация не трябва да създава пречки за навлизането на пазара на участници, извършващи агрегиране, нито пречки за гъвкавостта.

В такива случаи финансовата компенсация следва да е строго ограничена до покриване на разходите, направени от доставчиците на участващите клиенти или от отговарящите за баланса лица на доставчика по време на задействането на оптимизацията на потреблението. Методът за изчисляване на компенсацията може да отчита ползите, които други участници на пазара извличат от независимите доставчици на агрегирани услуги, като в такъв случай от доставчиците на агрегирани услуги или от участващите клиенти може да се изиска да допринесат към компенсацията, но само ако и доколкото ползите за всички доставчици, клиенти и отговарящи за баланса лица не превишават направените преки разходи. Методът за изчисляване трябва да бъде одобрен от регулаторния орган или от друг компетентен национален орган.

 Държавите членки имат задължението  до 31.12.2020 г. да въведат в националното си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944



вторник, 10 декември 2019 г.

Държавна помощ: €3 200 000 000 за финансиране на иновации свързани с батериите


Европейската комисия одобри, съгласно правилата на ЕС за държавните помощи и Критериите за анализ на съвместимостта с вътрешния пазар, на държавна помощ в размер на 3,2 милиарда евро за насърчаване изпълнението на важни проекти от общoевропейски интерес. Помощта е  предназначена за подкрепа на научните изследвания  и иновации в приоритетната област на ЕС свързана с производството на батерии. Уведомлението за одобряване на държавната помощ е подадено съвместно  от Белгия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша и Швеция. През следващите години седемте държави членки ще предоставят до около €3, 2 милиарда финансиране за този проект, който се очаква да отключи допълнителни €5 милиарда частни инвестиции. Завършването на цялостния проект е планирано за 2031. (с различни срокове за всеки подпроект).

Проектът ще включва 17 преки участници, предимно промишлени участници, включително малки и средни предприятия (МСП), някои от които с дейности в повече от една държава членка. Преките участници ще си сътрудничат тясно помежду си и с над 70 външни партньори, като МСП и публични научноизследователски организации в цяла Европа.

Проектът

Преходът към климатичен неутралитет, включително чрез чиста и ниска мобилност на емисии, ще доведе до значителни възможности за икономически растеж, създаване на работни места и технологично развитие. Очаква се търсенето на батерии да нарасне много бързо през идните години. Ориентираните към бъдещето   научноизследователски и развойни политики ще имат ключова роля, за да дадат възможност на Европа и нейните държави-членки да се възползват максимално от прехода към чиста енергия. В края на 2017 г. Комисията създаде платформа "Европейски алианс за батерии" European Battery Alliance" със заинтересованите държави-членки и промишлените участници и през май 2018 г. прие Стратегически план за развитие на батериите Strategic Action Plan on Batteries.

Предвидената държавна помощ ще подкрепя развитието на високо иновативни и устойчиви технологии за литиево-йонни батерии (течен електролит и твърдо състояние), които имат по-дълъг срак на годност, имат по-кратко време за зареждане, по-безопасни са и по-щадящи за околната среда от тези, които са налични към момента. Проектът включва амбициозни и рискови научноизследователски и развойни дейности, които следва да осигурят най-съвременните иновативни иновации във веригата за създаване на нова стойност на батериите, от минното дело и преработката на суровините, производството на усъвършенствани химични материали, проектиране на клетъчни батерии и модули и тяхната интеграция в интелигентни системи, за рециклиране и повторна употреба на употребявани батерии.


Иновациите също така ще имат за цел да водят до подобряване на екологичната устойчивост във всички сегменти на веригата на стойността на батерията. Целта е да се намали въглеродния отпечатък и отпадъците, генерирани при различните производствени процеси, както и да се развие екологично и устойчиво демонтиране, рециклиране и рафиниране в съответствие с принципите на кръговата икономика.

По-конкретно, участниците в проекта и техните партньори ще съсредоточат работата си върху четири области:

1.Първични суровини и авангардни материали: Проектът има за цел да разработи устойчиви иновативни процеси, позволяващи екстракция, концентриране, рафиниране и пречистване на руди за генериране на суровини с висока чистота. По отношение на усъвършенстваните материали (като катоди, аноди и електролити), проектът има за цел да подобри съществуващите материали или да създаде нови, които да се използват в иновативни клетки за батерии.

2.Клетки и модули: Проектът има за цел да разработи иновативни клетки и модули, предназначени да отговорят на безопасността и експлоатационните показатели, необходими както за автомобилни, така и за неавтомобилни приложения (например стационарно съхранение на енергия, електроинструменти и др.).

3.Системи от батерии: Проектът има за цел да разработи иновативни системи от батерии, включително софтуер и алгоритми за управление на батерията, както и иновативни методи за тестване.

4.Преработване, рециклиране и рафиниране: Проектът има за цел да проектира безопасни и иновативни процеси за събиране, демонтиране, рециклиране и рафиниране на рециклирани материали.

Оценка на Комисията

Критерии за анализа на съвместимостта с вътрешния пазар на държавна помощ за насърчаване изпълнението на важни проекти от общoевропейски интерес

Комисията е направила оценка на предложения проект съгласно правилата на ЕС за държавните помощи и критериите заложени в Съобщението си относно важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI framework). Когато частните инициативи, подкрепящи иновациите, не успеят да се реализират поради значителните рискове, които са свързани с такива проекти, съобщението относно IPCEI позволява на държавите членки да запълнят съвместно пропастта, за да преодолеят тези пазарни неуспехи и да стимулират реализацията на иновативни проекти.

За да отговарят на изискванията за подпомагане съгласно съобщението IPCEI, проектът трябва, по-специално: i) да допринася за стратегическите цели на ЕС; II) да включва няколко държави членки; III) да включва частното финансиране от бенефициентите, IV) да генерира положителни ефекти в целия ЕС, и v) да са силно амбициозни по отношение на научните изследвания и иновациите, т. е. резултата трябва да надхвърлят това, което се счита за общопризнато съвременно техническо равнище в съответния сектор .

По – конкретно при оценката Комисията отчита , че:

  • Веригата на стойността на батерията е стратегическа верига за стойност за бъдещето на Европа, по-специално по отношение на мобилността с чиста и ниска степен на емисии.
  • Проектът има широк обхват, покриващ пълната верига на стойността на батерията. Той е много амбициозен и иновативен, тъй като има за цел разработването на технологии и процеси, които понастоящем не са на разположение, и ще позволи значителни подобрения в изпълнението и намаляване на въздействието върху околната среда. Проектът включва и значителни технологични и финансови рискове, които  може да доведат до неуспехи или значителни закъснения. Поради това е необходима публична подкрепа, за да се осигурят стимули за дружествата да извършват инвестициите.
  • Резултатите от проекта ще бъдат широко споделяни от участващите дружества, ползващи се от обществената подкрепа с Европейската научна общност и промишлеността извън участващите дружества. В резултат на това в цяла Европа ще бъдат генерирани положителни допълнителни  ефекти. В крайна сметка всички тези дейности ще допринесат за развитието на екосистема в сектора на батериите на равнище ЕС.
  • Изпълнението на проекта ще бъде наблюдавано чрез специална управленска структура, съставена от представители на публичните органи от седемте участващи държави-членки и от преките участници. Комисията също ще присъства на заседанията по управлението. За представяне на основните резултати от дейностите на участниците ще бъде организирана годишна обществена конференция, отворена за всяка заинтересована страна.

Финансиране, бенефициери и суми

Проектът ще включва 17 преки участници от седемте държави-членки, някои от които ще имат дейности в повече от една държава-членка. Цялостният проект следва да бъде завършен до 2031. (с различни срокове за всеки подпроект). Преките участници биха могли да получат финансиране до около €3, 2 милиарда.

По-конкретно, Белгия е поискала  одобрение да отпусне до приблизително €80 млн.; Финландия до около €30 млн; Франция до приблизително €960 млн; Германия до приблизително €1, 250 млрд.; Италия до приблизително €570 млн; Полша до приблизително €240 млн. и Швеция до приблизително €50 млн. Въпреки това, значителен дял от допълнителните печалби, направени от участниците, ще бъдат споделяни с данъкоплатците чрез механизъм за възвръщане на предоставените суми. С други думи, ако проектите се окажат успешни, създавайки допълнителни нетни приходи извън прогнозните, компаниите ще върнат част от парите на данъкоплатците от съответните държави членки.

Преките участници, държавите-членки, които ги подкрепят, и различните проектни области са както следва: