петък, 29 юни 2012 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ ОТ СРЕЩАТА НА ВИСОКО РАВНИЩЕ НА ЕВРОЗОНАТА

Брюксел, 29 юни 2012 г.

• Потвърждаваме, че е абсолютно необходимо да се разкъса порочният кръг между банките и суверените. Комисията ще представи предложения за единен надзорен механизъм въз основа на член 127, параграф 6. Искаме от Съвета да разгледа тези предложения в спешен порядък до края на 2012 г. Когато бъде създаден ефективен единен надзорен механизъм за банките в еврозоната, включващ ЕЦБ, Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) би могъл след редовно решение да е в състояние да рекапитализира пряко банките. Това ще зависи от съответните условия, в т.ч. спазването на правилата за държавната помощ, които следва да бъдат насочени към отделните институции, сектори или към икономиката като цяло и ще бъдат официализирани в меморандум за разбирателство. Еврогрупата ще разгледа състоянието на ирландския финансов сектор с оглед на по-нататъшното подобряване на устойчивостта на успешната програма за коригиращи мерки. Подобни случаи ще бъдат третирани по същия начин.

• Настояваме за бързото сключване на Меморандума за разбирателство в допълнение към финансовата подкрепа за Испания за рекапитализация на банковия сектор. Потвърждаваме отново, че финансовата помощ ще се оказва от ЕИФС докато ЕМС започне да функционира, като след това тя ще бъде пренасочена към ЕМС, без да придобива първостепенен ранг.

• Потвърждаваме сериозния си ангажимент да направим необходимото за осигуряване на финансовата стабилност на еврозоната, по-конкретно като използваме наличните инструменти по линия на ЕИФС/ЕМС по гъвкав и ефикасен начин с оглед стабилизиране на пазарите на държавите членки, при спазване на препоръките за отделните страни и на останалите им ангажименти, включително съответните срокове, в рамките на Европейския семестър, Пакта за стабилност и растеж и процедурата при прекомерен дисбаланс. Тези условия следва да бъдат отразени в меморандум за разбирателство. Приветстваме факта, че ЕЦБ се съгласи да бъде агент на ЕИФС/ЕМС, като извършва пазарни операции по ефективен и ефикасен начин.

• Възлагаме на Еврогрупата да изпълни тези решения до 9 юли 2012 г.

вторник, 26 юни 2012 г.

Господстващо положение=значителна пазарна сила


На страницата на Министерство на икономиката енергетиката и туризма  е публикуван проект за изменение и допълнение  на Закона за защита на конкуренцията. Според министерството целта на законопроекта е да допълни съществуващата нормативна рамка и да въведе инструменти и разпоредби за преодоляване на негативните последици от прилагане на нелоялни практики, както и превенция на едностранно поведение на предприятия, налагано на база диспропорции в пазарната сила. 
Макар че не се споменава изрично, изменението на закона беше инициирано от малките и средни предпирятия, доставчици на търговските вериги, които често са поставяни в неравностойна позиция от търговските вериги, не само в преговорния процес, но и в ежедневните търговски взаимоотношения между двете страни доставчик-клиент. Многократно са изброявани многобройните такси и отстъпки, връщането на продукция, изисквания за участие в реклама и т.н.
Може да се каже, че пазарните взаимоотношения между доставчиците и търговските вериги не винаги са гладки и явно се нуждаят от въвеждане на допълнителни правила. 
Въпросът е дали с предложеното изменение на ЗЗК   е намерено най-доброто решение.
Най-спорният момент в предложението за изменение на ЗЗК е въвеждането на понятието «значителна пазарна сила» (substantial market power и разграничаването му от определението за господстващо положение на пазара. Освен това в изменението на чл. 21 от закона се въвеждат забрани за злоупотреби, които биха се извършвали от предприятие със значителна пазарна сила, но не от предприятие с господстващо положение. Подобни трактовки са в напълно противоречие с европейската пракика по прилагане на антитръстовите правила, където се приема, че злоупотреба на пазара може да се осъществява само и единствено от предприятие с господстващо положение на пазара.
Съгласно предложените промени значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение по смисъла на чл.20, ал.1, «но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови търговски партньори - доставчици и купувачи са зависими от него.»
Аз трудно намирам разлика от определението за господстващо положение по смисъла на сега действащия ЗЗК и още по трудно бих определила обективните икономически критерии, чрез които да се разграничи  значителната  пазарна сила от тази на господстващото предприятие.
Според ЗЗК „Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
От икономическа гледна точка е видно, че щом едно предприятие е независимо от своите доставчици, то естествено е, че те са зависими от него.
Терминът "господство" е юридическо понятие. Но, оценката на господстващото положение в крайна сметка е въз основа на извършването на подробен икономически анализ, при който се прилагат  комплекс от качествени и количествени критерии.
Определението на господстващо положение е дадено от Европейския съд.
В делата  United Brands и Hoffmann-La Roche, Европейският Съд дава следното определение за господстващо положение:
"Състояние на икономическа сила, притежавана от дадено предприятие, която му позволява да възпрепятства поддържането на ефективната конкуренция на съответния пазар и му дава възможност да  се държи в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и в крайна сметка от своите потребители "
Тези решения са от 1976 г. И оттогава това определение се използва многократно във всички решения на ЕК и на органите по конкуренция на държавите -членки, с които се установява злоупотреба с господстващо положение на пазара.
Икономическият подход при анализа на господстващо положение е категоричен – господстващо положение има само при наличие на значителна пазарна сила substantial market power на пазара. Чрез икономическия тест се установява доколко наличието на тази пазарна сила позволява на предприятието да възпрепятства  поддържането на ефективната конкуренция на пазара.
Само при наличието на пазарна сила (мощ) предприятието е в състояние да прилага  практики, чрез които възпрепятства поддържането на ефективната конкуренция на съответния пазар.
Стандартът за определяне на пазарна сила е способността на едно предприятие да повишава  цената на предлагания от него продукт (например чрез ограничаване на производството) над конкурентното ценово  равнище, без да реализира загуби. Това определение се използва в практиката както от ЕК , така и от органите за защита на конкуренция на държавите членки. Например, Европейската комисия счита, че "пазарната сила по същество се измерва чрез възможността предприятието да повишава цените  чрез ограничаване на производството, без това да води до значителна загуба на продажбите или приходите му ". Заслужава да се отбележи, че приравняването на двете понятия на господстващо положение и предприятие със значителна пазарна сила, е направено,  в секторното законодателство, свързано с регулиране на телекомуникационния пазар, където Съветът и Парламентът изрично използват понятието  "значителна пазарна сила” и „господстващо положение” като синоними.
Понятието за значителната пазарна сила (substantial market power ) вече е въведено в българското законодателство със закона за електронни съобщения, който транспонира Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)
В чл. 14 от директивата е заложен принципът, че при анализ на значителната пазарна сила се прилагат критериите за оценка на господстващо положение в съответствие с правото на конкуренция.
 По специално чл. 14, ал 2 гласи „Счита се, че предприятие притежава значителна пазарна сила, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т. е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в значителна  степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка – потребителите.”
Това определение е въведено и в българския закон за електронни съобщения, където „Предприятие със значително въздействие върху пазара" е предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща, т.е. позиция на икономическа сила, позволяваща му да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, потребители и крайни потребители.»
В насоките на комисията за анализ на пазара и оценка на значителната пазарна сила изрично се посочва, че при определяне на предприятията със значителна пазарна сила се прилагат критериите за господстващо положение по смисъла на чл. 102 от ДФЕС.
Тези критерии са заложени и в Методиката на КРС за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара, където отново се посочва, че „Предприятие със значително въздействие върху пазара е предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща, т.е. позиция на икономическа сила, позволяваща му да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, потребители и крайни потребители.
            Може да се каже, че антитръстовите икономисти отдавна са стигнали да консенсус, че за да се определи едно предприятие за господстващо, то икономическия анализ, изготвен в съответствие с критериите за анализ на господстващо положение на пазара по смисъла на  чл. 102 от ДФЕС  (предишен чл. 82) трябва да докаже, че това предприятие  има значителна пазарана сила  substantial market power ;

Проблемът при търговските вериги може да се разреши чрез въвеждане на понятието „сила при преговаряне”
През последните 20 години световната практика сочи, че с навлизането на търговските вериги на пазара, се нарушава пазарното равновесие спрямо дребните доставчици, обикновено малки и средни предприятия. Благодарение на  по-силната пазарна позиция те са в състояние да  налагат на доставчиците ниски цени на купуваната от тях продукция и заедно с това да налагат и редица неблагоприятни търговски условия. Тази асиметрия дава т.н. „сила при преговаряне” (bargaining power) на търговските вериги, които са значително по-мощни на пазара и това им дава силната позиция да  влияят негативно в процеса на преговори. 
Следва обаче ясно да се разграничават двата вида пазарно поведение при наличие на неравностойна пазарна позиция, когато трябва да се анализира наличието на сила на преговаряне на участници по веригата от производството до крайния клиент, и наличието на господстващо положение на съответния пазар с оглед прилагане на правилата за конкуренция.
1. „Сила при преговаряне” (bargaining power) е налице, когато една от страните  по сделката, независимо дали е продавач или купувач,  има по-голяма преговорна сила и може да налага цени и търговски условия в договорите, които другата  страна счита за неблагоприятни спрямо нея. Могат да се посочат много обстоятелства, които позволяват упражняването на „сила при преговаряне”. Обикновено това са случаите, когато е налице значителна разлика в размера и реализираният оборот на  договарящите се страни, например при атомизиран пазар с много на брой дребни участници, при икономическа зависимост в резултат на дългосрочни търговски отношения, направени значителни първоначални невъзстановими разходи ”sunk cost”  от една от страните,  рязка промяна на условията на търсене/предлагане на пазара и др. Неравностойната „сила при преговаряне” на една от страните, често води до налагане на нелоялни търговски условия спрямо нея. Тези условия не могат да се разглеждат като търговски практики представляващи злоупотреба с господстващо положение на пазара,  и водещи до значително  увреждане на конкуренцията на пазара, но могат да се разглеждат като несправедливи, нелоялни практики, които могат да се разглеждат и като недобросъвестна търтговска практика по смисъла на чл. 29 от ЗЗК.

В този контекст може да се разглежда и поведението на търговските вериги. Повечето държави членки определят неравноправните условия, налагани от търговските вериги като нелоялни търговски практики, а не като злоупотреба на пазара. Редица държави–членки са предприели различни законодателни инициативи, за да ограничат прилагането на нелоялните търговски практики от страна на веригите и по този начин на практика да  разрешат  проблема – наличието на преговорна сила  на пазара, например: една част от държавите-членки са приели специални закони за нелоялни търговски практики, (Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Германия, Италия, Латвия, Португалия, Словакия), а други  са въвели етичен кодекс за добри търговски практики, в който се определя списък от правила, които големите търговски вериги и техните доставчици следва да прилагат не само в преговорния процес, но и в ежедневните търговски взаимоотношения между двете страни.
С оглед горното трябва да се отбележи, че при наличие на описаните характерни черти  на неравностойната преговорна позиция на една от страните на пазара не означава и не се приема, че е налице  значителна пазарна сила на пазара или сила на купувача  по смисъла на конкурентното право.

2.Наличието на „сила на купувача” („buyer power”) на пазара може да има двояк ефект върху потребителите, както положителен така и отрицателен. „Силата на купувача” обикновено се проявява при ситуации, когато купувачът е с по-силна позиция на пазара и се стреми да договори по-ниски цени и благоприятни търговски условия от своя доставчик. В случаите, когато икономическите ползи се прехвърлят по веригата към крайните потребители, ефектът от наличието на „сила на купувача” на пазара има положителен ефект върху благосъстоянието на потребителите. Ефектът от „силата на купувача”  също може да доведе до  увеличаване на  производството нагоре по веригата (up stream) на пазара, което да повиши  потребителското благосъстояние в дългосрочна перспектива. Случаите, при които упражняването на  „силата на купувача” води до намаляване на цените на доставките (up stream) само по себе си не означава per se нарушаване на правилата на конкуренция. В общия случай, когато на долния пазар по веригата (downstream), е налице ефективна конкуренция, то договорените по-ниски цени на горния пазар по веригата (upstream) се  прехвърлят към потребителите. От друга страна, ако купувачът има позиция на монопсон, т.е. той е единствен купувач на съответния пазар или има значителна пазарна власт на пазара на покупките нагоре по веригата, която е съчетана със значителна пазарна власт на пазара на дребно надолу по веригата, тогава може да възникнат проблеми за конкуренцията, ако предприятието, притежаващо силата на купувача не прехвърли към потребителите значителна част от ползите, получени благодарение на по-ниските цени, договорени с доставчика нагоре по веригата. Нещо повече, ако силата на купувача е насочена към целенасочено намаление на цената, което води до загуби  за доставчика (цената на продажба е под разходите за производство), това може да откаже доставчика да инвестира в създаването на нови продукти и в крайна сметка да доведе до ограничено продуктовото разнообразие и до ниско  качество на стоките  за крайните потребители.
Европейската практика по прилагане на правилата за конкуренция, в случаите на установяване на  „сила на купувача” на пазара, винаги включва и теста за  влиянието й върху благосъстоянието на потребителите  (consumer welfare.). Благосъстоянието на потребителите е налице  при гарантирано продуктово разнообразие, конкурентни  цени и високо качество (Подробен анализ на проблема  „сила на купувача” е направен в решенията на Комисията за сливания на пазара на дребно  COMP/M.1684, Carrefour/Promodes,от  25.01.2000  и  COMP/M.5047, Rewe/ADEGK от 23.06.2008)
Прилагането на „силата на купувача” може да доведе до  антиконкурентни практики на пазара и нарушаване на правилата за конкуренция, ако има доказано увреждане на интересите на крайните потребители.
Трябва да се отбележи, че  в момента политическото внимание, както на европейско равнище, така и в повечето държави-членки, е фокусирано върху проблема „неравностойна сила при преговорите” „unequal bargaining power, при който малките доставчици се сблъскват в преговорния процес с по-силните купувачи, а не толкова върху  проблема за силата на купувача”.   В съобщението на комисията от октомври 2009 г. за по-добро функциониране на доставкита по хранителаната верига (Food Supply Chain Communication), отново се подчертава, че е необходимо ясно да се разграничават двата вида поведение на пазара: в първия случай е налице  неравновесие между  положението  на контрагентите по веригата  в преговорния процес неравностойна сила при преговорите, което потенциално може да доведе до прилагане на нелоялни търговски практики от страна на по-силния контрагент спрямо неговия по-слаб контрагент; а при втория случай  наличието на сила на купувача може да доведе до прилагане на антиконкурентни практики, които изкривяват конкуренцията на пазара и увреждат интересите на потребителите.
Политиката на конкуренция и практиката по прилагане на антитръстовите правила за конкуренция разглеждат единствено наличието на сила на купувача на пазара, която има потенциална възможност да увреди процеса на ефективна конкуренция на пазара, и в крайна сметка да доведе до загуба на благосъстояние за потребителите.
Трябва да се има предвид, че  няма равенство между наличието на „неравностойна сила при преговорите” на пазара и „сила на купувача”  при прилагане на правилата на конкуренция и оценката доколко е нарушена ефективната конкуренция на даден пазар. Тези различия трябва задължително да се отчитат, когато се анализира наличие на неравновесие между страните в преговорния процес.
Това особено е характерно за търговските взаимоотношения между търговските вериги и доставчиците им, в случаите когато те са малки и средни предприятия. Българският пазар при търговията с бързооборотни стоки се развива динамично през последните години и се характеризира с навлизане на нови брандове търговски вериги. Към момента не може да се твърди, че някоя от веригите има господстващо положение със значителна пазарна сила на пазара или, че  притежава «сила на купувача» по смисъла на правото на конкуренция, а именно да е монопсон или да има господстващо положение на пазара, което да им позволява да имат независимо поведение на пазара спрямо доставчиците, негови контрагенти. В същото време практиката показа, че те притежават «сила при преговорите» и са в състояние да налагат редица нелоялни търговски условия спрямо по малките-доставчици.
Тези нелоялни практики могат да се разглеждат в светлината на общата забрана за нелоялна стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗЗК, който забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Определено някои от практиките на търговските вериги могат да се посочат в конкретен списък,  в главата за нелоялна конкуренция, а не при антитръстовите разпоредби на закона. В същото време могат да се определят и критерии за търговските вериги, спрямо които да се прилагат забраните. Желателно е да се  отсяват най-големите участници на пазара – например над определена площ на магазините или над определен годишен оборот, на които е забранено да прилагат нелоялни търговски практики, за да се избегне прекалената регулация на пазара.
В мотивите към проекта на закона се посочва още, че „Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията не въвежда европейски правни норми, поради което не се изисква изготвяне на справка за съответствие с европейското право”. В същото време се вменява задължение на КЗК, в рамкитне на два месеца след приемане на измененията, „Комисията за защита на конкуренцията приема проектите на методики, изготвени в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на ЕС, за извършваните производства по Глава четвърта на този закон. Възниква основателния въпрос какви точно критерии ще се използват при изготвяне на икономическия анализ за установяване на значителната пазарна сила, тъй като от една страна промените не въвеждат европейски норми, но методиките за анализа на допълнените забрани в чл. 21 следва да са съобразени с правото на ЕС.
Тук е може би мястото да напомня, че действащия ЗЗК (2008) беше разработен по  програма ФАР в сътрудничество с Италианския орган по конкуренция. През 2006 г. Европейската комисия финансира с 800 хил.евро туининг проект, чиято цел беше да се подготви експертния състав на КЗК да прилага европейските антитръстови правила и да се изготви нов ЗЗК , който напълно да отговаря на европейското право на конкуренция. След дълги дискусии с експертите от италианския орган по конкуренция и ЕК, беше изготвен новия закон, в който бе постигнато пълно съответствие на чл. 20 и 21 от ЗЗК  с чл. 102 от ДФЕС и практиката на ЕК и Европейския съд. Предложените сега промени променят коренно заложената в закона, в съответствие с европейското конкурентно право, икономическа концепция  за установяване на   злоупотреба с господстващо положение на пазара. И тъй като ЕК беше тази, която финансира изработването на промените в действащия ЗЗК, коректността изисква сега тя да бъде надлежно  информирана за промените и да се потърси нейното становище. В противан случай България отново рискува да бъде подложена на критика за неспазване на европейското законодателство в областта на защита на конкуренцията.


четвъртък, 21 юни 2012 г.

Цифрови технологии: ЕК представи годишен анализ на постиженията при развитието на цифровите технологии – изводи и перспективи

Европейската комисия отговаря за създаването на регулаторен и бизнес климат, който да насърчава конкуренцията и инвестициите в пазарите в областта на цифровите технологии в Европа. В изпълнение на тази своя задача комисията представи анализ на развитието на новите цифрови технологии и ролята им за постигане на устойчив икономически растеж.

В анализа се прави извода, че търсенето на цифрови услуги от страна на европейските граждани, предприятията и новатори на цифрови услуги е достатъчно, за да осигури устойчив икономически растеж в Европа. Но в същото време се отбелязва, че има недостиг на линии за бърз достъп до интернет, както и на онлайн съдържание, научноизследователска дейност и подходящи умения, което ограничава възможностите за оползотворяване на този потенциал. Увеличаващата се консумация на данни и преминаването към технологии за мобилна връзка (като например чрез смартфони) и мобилни услуги (като трето поколение (3G) интернет, пряко излъчване на музика в интернет и уеб базирана поща) са най-важните тенденции в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), където в момента има създадени 8 милиона работни места, които генерират 6 % от БВП на ЕС.

При представянето на доклада заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус заяви:
"Европейците са жадни за цифрови технологии и по-голям цифров избор, но правителствата и промишлеността не са в крак с тях. Придържането към политическото мислене и бизнес моделите от 20-и век ощетяват икономиката на Европа. Срамота е! Сами си вредим, като инвестираме твърде малко. Европа ще бъде пометена от глобалните си конкуренти, ако продължаваме да сме самонадеяни“
В анализа ЕК откроява както положителните постижения по Програмата в областта на цифровите технологии, така и проблемните области пред развитието им.
Положително развитие:
• Широколентов достъп до интернет е осигурен почти навсякъде в Европа. 95 % от европейците имат достъп по фиксирана широколентова линия.
• Потребителите и предприятията бързо преминават към мобилна връзка. Използването на мобилен интернет се е увеличил с 62 %, като броят на абонатите на мобилна широколентова връзка достигат 217 милиона.
• 15 милиона европейци са се свързали за пръв път към интернет през 2011 г. и сега 68 % от европейците редовно се включват в него, а 170 милиона са в социални мрежи. За първи път мнозинството от европейците в неравностойно икономическо положение използват интернет, но все още един от всеки четирима европейци никога не е използвал интернет.
• Гърция, Португалия и Ирландия се насочват към електронно управление, което да допринесе за поддържане на качеството на обществените услуги. Заедно с Чешката република най-голям растеж в предоставянето и използването на електронното управление е отбелязан в изпитващи финансови затруднения икономики, което е показателно за важната роля на електронното правителство за успеха на структурните реформи.
Проблемни области
Половината от работната ръка в Европа не разполага с достатъчни умения в областта на ИКТ, които да им помогнат да сменят работата си или да си намерят нова. Докато 43 % от населението на ЕС имат средни или добри умения за работа с интернет и могат например да използват интернет за провеждане на телефонен разговор или да създадат уебстраница, почти половината от работната сила не е убедена, че разполага с достатъчни компютърни и интернет умения за изискванията на пазара на труда. Почти 25 % нямат умения в областта на ИКТ. Тези проблеми затрудняват заемането на свободните работни места в областта на ИКТ, които ще наброяват 700 000 към 2015 г.
Пазаруването в интернет все още е ограничено в националните граници. Въпреки че 58 % от потребителите пазаруват онлайн, само един от всеки десет е купувал от уебсайт, установен в друга държава от ЕС. Езиковите пречки и бюрокрацията (като например отказът да доставят и усложненията във връзка с авторското право) са най-големите проблеми.
Използването на електронната търговия от малки и средни предприятия (МСП) е в застой. По-голямата част от МСП нито купуват, нито продават онлайн, което ограничава износа им и възможността за увеличаване на приходите им.
В инвестициите за научни изследвания Европа все повече изостава спрямо конкурентите си. Въпреки че националното финансиране на научноизследователския сектор не е засегнато от ограничителните мерки, неговият годишен растеж е значително по-малък от 6 %, необходим за удвояване на публичните инвестиции до 2020 г. Търговските инвестиции в научноизследователската дейност намаляват. Понастоящем интензитетът на НИРД в сектора на ИКТ в ЕС е по-малък от половината от този в САЩ.
Телекомуникационните дружества продължават да се възползват от завишените цени на международния роуминг за сметка на потребителите. В анализа се правят изводи, че през 2011—2012 г. повече дружества са се отказали от подхода да прилагат високи цени, като са предложили ценови пакети или тарифи за роуминг, които са съобразени с цените на националния пазар. Въпреки това потребителите все още плащат средно три и половина пъти повече за разговори в роуминг отколкото за национални разговори.
През 2011—2012 г. бяха направени важни регулаторни предложения за постигане на тази цел, включително:

  •  Нов регламент относно роуминга, с който да се въведат пределни цени и за данни и да се увеличи конкуренцията.
  • Министрите на ЕС постигнаха предварително споразумение за Механизъм за свързване на Европа, по който ЕС ще окаже подкрепа с над 7 милиарда евро, за да се даде тласък на частните инвестиции в широколентови мрежи от следващо поколение, както и за развитието на основни онлайн услуги като електронните обществени поръчки, електронното здравеопазване и грижи и електронното правосъдие, а също и цифровата библиотека Europeana. http://www.europeana.eu/portal/
  • В „Хоризонт 2020“, новата програма на ЕС за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите, Комисията предлага 80 милиарда евро инвестиции предимно в сектора на ИКТ.
  • Регламент, осигуряващ хармонизация на електронните подписи и други удостоверителни услуги, които са от ключово значение за оползотворяване на потенциала за икономии чрез електронните обществени поръчки, както и за взаимното признаване на електронната идентификация между държавите членки на ЕС.
  • План за действие в областта на електронната търговия, за да се улесни трансграничният достъп до онлайн продукти и съдържание, и в крайна сметка да се разрешат трудностите в плащането и доставката, както и по защитата и информираността на потребителите.
Стратегии на ЕС относно изчисленията в облак и сигурността в интернет ще бъдат представени през 2012 г.

За повече информация:
Таблото с резултати по Програмата в областта на цифровите технологии


Таблото с резултати за 2012 г. по Програмата в областта на цифровите технологии оценява напредъка на национално равнище и на равнище ЕС за постигането на целите за насърчаване на конкуренцията и инвестициите в развитието на цифровите технологии. Измерването е спрямо 78-те действия от Програмата за Комисията и 23-те действия за държавите членки.
Табло с резултати по държави: разглеждат се широколентовите услуги, използването на интернет, електронното управление, тенденциите в научните изследвания и регулирането на далекосъобщенията поотделно за всяка държава в ЕС
Таблото за България

сряда, 20 юни 2012 г.

Държавна помощ: Започват консултации по прилагането на Общия регламент за групово освобождаване

Европейската комисия започва преразглеждането на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), който освобождава някои категории помощи от задължението за предварително уведомяване на Комисията. Прегледът започва с консултация с обществеността, чиято цел е да се потърси  мнението на заинтересованите страни относно функционирането на регламента. Общият регламент за групово освобождаване за държавните помощи е приет през 2008 г. Чрез прилагането му значително се намалява административната тежест за някои публични проекти за подкрепа с хоризонтални цели, огчитащи общите интереси на ЕС без това да повлияе на конкуренцията във вътрешния пазар. ОРГО освобождава при определени обстоятелства помощи в полза на малките и средни предприятия (МСП), научни изследвания, развитие и иновации (R & D & I), опазване на околната среда, заетост, обучение и регионални инвестиции. Срокът на действие на регламента  изтича в края на 2013 г..
 За да се осигури съгласуваност между различните инициативи, заинтересованите страни се приканват да попълнят специален въпросник. Въпросникът съдържа въпроси за ОРГО свързани с общата политика,  прилагането  и ефективността на групово освободените помощи в различни държави-членки. Той също така съдържа по-детайлни въпроси, свързани с опита по прилагането на общата и специфичните разпоредби от Общия регламент за групово освобождаване.
 В съответствие с получените становища и въз основа на собствения опит на Комисията по прилагането на регламента, тя ще предложи ревизиран проект на регламент през 2013 г.

На 8 май 2012 г. Комисията прие съобщение за модернизиране на държавните помощи, в което определя целите на амбициозен пакет от реформи. В по-широкия контекст на дневния ред на ЕС за подпомагане на растежа, политиката в областта на държавните помощи трябва да се съсредоточи върху улесняване на добре проектираната помощ, насочена към пазарни неуспехи и цели от общ европейски интерес. Комисията също така има за цел да фокусира дейността си по прилагането на правилата за държавна помощ върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, да рационализира правилата, което да доведе до  вземане на бързи решения. В съобщението се посочват редица действия с оглед на изпълнението на тези цели. Основните елементи на реформата да се въведе до края на 2013 г..
Информация за Регламента  и въпросника 

вторник, 19 юни 2012 г.

Политика на конкуренция - годишен доклад 2011 г.


Европейската комисия публикува годишния доклад (2011 г.) за политиката на конкуренция.

Административен капацитет: Принципи, от които следва да се ръководят в работата си служителите на публичната администрация на ЕС

Във всеки доклад на Европейската комисия за България се посочва и проблема, свързан с   изграждането на отговорен административен капацитет, който да работи в интерес на обществото.
Въпреки постоянните препоръки в тази насока и до ден днешен България не си е изяснила какво точно се крие зад термина "административен капацитет". Използвам случая, че Европейският омбудсман на 18.06.2012 г. публикува принципите, които следва да важат за служителите на публичната администрация, за да отговорят на изискването на обществото. И защо тези принципи да не се приемат като модел и отправна точка за  изграждане на една отговорна и прозрачна българска администрация.
Според Европейския омбудсман предложените принципи са определени по ясен и кратък начин, в резултат от дълъг период на размисъл и консултации и отговарят на съществуващите очаквания на гражданите и служителите за добро поведение на администрацията.
Принципите представляват същината на етичните стандарти за служителите на европейската публична администрация. Като такива, те представляват и съществен елемент от културата на обслужване, към която се придържа европейската публична администрация. Един от начините тези принципи да се прилагат в конкретни ситуации е посредством подробни правила. Според омбудсмана такива правила съществуват, например, по въпросите за предотвратяване и регулиране на конфликта на интереси. Целта на принципите на работа на служителите на публичната администрация не е да бъдат заместител на съществуващите правила, а да отговорят на необходимостта работата на администрацията да се ръководи от по-висши етични принципи.
Първо, разработването на подробни правила, независимо дали законодателни или административни, вероятно ще е по - добро, ако висшите принципи се вземат като отправна точка.
Второ, правилата не се тълкуват и прилагат сами. Какво означават те в конкретни ситуации, често изисква преценка.
Трето, не е възможно да се формулират правила, които обхващат всичко. Например трети и четвърти параграф от принцип 1 гласи , че служителите на публичната администрация следва да изпълняват функциите си по възможно най - добрия начин и да се стремят по всяко време да спазват най - високите професионални стандарти.
Те следва да не забравят, че са носители на обществено доверие и да бъдат добър пример за другите.
Трудно е да сe изработят подробни правила, които да обхващат всяко действие или евентуално бездействие, за което тези параграфи важат, особено след като те предвиждат, че служителите на публичната администрация следва не само да реагират по подходящ начин в определени ситуации, но и че следва да бъдат инициативни.
Така например принцип 3 гласи, наред с другото, че служителите на публичната администрация не следва да проявяват дискриминация. Според установената съдебна практика, недискриминацията има два аспекта: (i) да не се третират по различен начин сходни положения и (ii) да не се третират еднакво различни положения, освен ако и в двата случая такова третиране не е обективно обосновано.
Следователно предотвратяване на дискриминация не означава еднакво третиране на всички, независимо от разликите в тяхното положение. Напротив, изисква се преценка, за да се направи разлика между съществените и несъществените разлики.
Пет са публикуваните принципи, на които трябва да се подчинява европейската администрация, а бих казала защо не и българската администрация:

Принципи, от които следва да се ръководят в работата си служителите на публичната администрация на ЕС

1. Всеотдайна служба в интерес на Европейския съюз и неговите граждани

Служителите на европейската публична администрация следва да имат ясното съзнание, че институциите на Съюза съществуват, за да служат на интересите на Съюза и неговите граждани при изпълнение на целите на Договорите.
Те следва да отправят препоръки и да вземат решения единствено, за да служат на тези интереси. Служителите на публичната администрация следва да изпълняват функциите си по възможно най-добрия начин и да се стремят по всяко време да спазват най-високите професионални стандарти. Те следва да помнят позицията си на обществено доверие и да бъдат добър пример за другите.

2. Почтеност

Служителите на публичната администрация следва да се ръководят от чувство за коректност и поведението им следва във всеки един момент да бъде такова, че да издържи и най - внимателната обществена проверка. Това задължение не се изчерпва единствено със съобразяването на техните действия с изискванията на закона.
Служителите на публичната администрация не следва да се поставят във финансова или друга зависимост, която би могла да повлияе при изпълнението на задълженията им, включително като получават подаръци. Те следва незабавно да обявяват всички лични интереси, свързани с техните функции.
Служителите на публичната администрация следва да предприемат стъпки за избягване на конфликт на интереси и появата на такъв конфликт. Те следва да предприемат бързи действия за решаването на всеки възникнал конфликт. Това задължение продължава и след напускането на поста им.

3. Обективност

Служителите на публичната администрация следва да бъдат безпристрастни, с отворено мислене, да се водят от доказателствата и да са готови да изслушат различни гледни точки. Те следва да са готови да признаят и поправят грешките си.
В процедури, свързани със сравнителни оценки, служителите на публичната администрация следва да приемат препоръки и решения единствено въз основа на действителни качества и на всички други фактори, изрично предвидени от закона.
Служителите на публичната администрация не следва да проявяват дискриминация и да позволяват на личните си симпатии или неприязън към дадено лице да влияят на професионалното им поведение.

4. Уважение към другите

Служителите на публичната администрация следва да се отнасят с уважение един към друг и към гражданите. Те следва да бъдат учтиви, отзивчиви и услужливи и да действат своевременно.
Те следва да полагат истински усилия да разберат какво казват другите и да се изразяват ясно, като използват понятен език.

5. Прозрачност

Служителите на публичната администрация следва да са готови да разясняват дейностите си и да обосновават действията си. Те следва да водят подходяща отчетност и да приемат с готовност обществените проверки на тяхното поведение, включително на спазването на настоящите принципи на работа в публичната администрация.

събота, 16 юни 2012 г.

Икономическа политика: МСП - осигуряване на добър достъп до финансиране и насърчаване на предприемачеството

Европейската комисия обяви серия от нови инициативи и планирани действия за подобряване на достъпа на малки и средни предприятия (МСП) до финансиране, за да се стимулира предприемачеството и да излязат предприятията на световния пазар. 
На първо място,  Европейската комисия публикува практическо ръководство, с което предоставя информация за това как МСП да получат достъп до над 50 млрд. евро от публичните финанси в 27-те държави-членки. 
На второ място, Комисията стартира европейска кампания за обучение чрез Enterprise Europe Network (EEN), с която цели да помогне на МСП да получат достъп до финансиране. МСП могат да се свържат с един от 600 Enterprise Europe Network партньори, които ще бъдат в състояние да предоставят информация за ЕС и националните източници на финансиране.
Заместник-председателят на ЕК Таяни ще обсъди с представители на МСП възможни елементи за изготвяне на план за подпомагане на предприемачеството, които ще бъде представен след лятната ваканция и ще има за цел да насърчи създаването на нови предприятия и работни места. Планът има за цел да преодолее препятствията, които пречат на потенциални предприемачи да започнат свой собствен бизнес. Той ще включва също мерки, които да направят опцията „сам съм си шеф” широко разпространен вариант.
Практическо ръководство за малки и средни предприятия, за подмогане  на достъпа им до  над € 50   милиарда финансиране
За да се улесни достъпа до финансиране, Днес Европейската комисия публикува практическо ръководство за малките и средни предприятия, в което предоставя информация за това как да получите достъп до над 50 млрд. евро на публичните финанси в 27-те държави-членки. Тя представя над 120 национални или регионални програми за финансиране и осигурява ключова информация, която помага на МСП да кандидатстват за различни програми по отношение на характеристиките, срокове, условия и информация за контакт.
В същото време Комисията публикува оценка на публичните програми за финансиране в 5 държави-членки (Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция), чиято цел е да се обменят добри практики и оценка на програмите, които работят най-добре и може да се използват в други страни. Оценката подчертава, че публичните програми за финансиране трябва да имат ясен обхват и да са гъвкави, така че да може да се правят промени, ако е необходимо, като по време на сегашната икономическа криза.
Повече информация - достъп до финансовите инструменти на ЕС може да намерите на уеб сайта на Европейския инвестиционен фонд, информация за банки или фондове за рисков капитал, които предоставят финансови средства във всяка страна .
Повече от 600 Enterprise Europe Network партньори ще  съветват относно достъпа до финансиране
Повече от 600 членове партньори от Enterprise Europe Network са обучени за условията на  достъпа до финансиране, така че сега те могат по-добре да консултират МСП как да намират правилния източник за финансиране. Комисията създава, Enterprise Europe Network, за да помогне на МСП да станат по-конкурентоспособни, за да се интернационализират и да намерят партньори за бизнес и технологии. Мрежата е представена в 51 страни с 600 партньорски организации. МСП, които желаят да получат достъп до финансиране, могат да се свържат с най-близкия член на Enterprise Europe Network, който ще бъде в състояние да предостави информация за ЕС и националните източници на финансиране.
План за действие, за безплатно нвасърчаване на  предприемаческия потенциал на европейците
Европейската комисия също  подготвя план за предприемачество в  действие, който ще бъде публикуван през есента на 2012 г. Планът ще е насочен към области, където предприемаческия потенциал на гражданите може да бъдат реализирани и където могат да бъдат преодолени ключови затруднения, и отстранени пречките за предприемаческата дейност. Възможните области на действие включват: 
  • Улесняването на трансферите на дейност:
  •  всяка година, 150000 фирми с 600000 работни места прекратяват дейността си  в резултат на факта, че собствениците се пенсионират или преминават към други дейности.
  • Ефективни процедури за обявяване в несъстоятелност и предлагане на втори шанс:  ЕК посочва данни, че 96% от всички лица, обявени в несъстоятелност, са честни (напр. Обикновено причината е закъснели плащания), при по-бързи и по-достъпни процедури за прекратяване на бизнеса  би могло да се стимулира създаването на бизнес.
  • Младите хора - предприемачите на бъдещето:
  •  Данните сочат, че младите хора стартират нови предприятия по-често, когато са преминали през програма "предприемачество" по време на основното или средното образование.
  • Жените - най-големият неизползван предприемачески потенциал в Европа:  Жените са изправени пред редица трудности в управлението на бизнес и представляват само една трета от самостоятелно заетите лица в ЕС.
  • Пенсионерите – поддържане на бизнеса чрез използване на знанията им: Гражданите над 50 притежават ценно ноу-хау и опит, за да  откриват и ръководят фирма.
Повече информация
Ръководството за достъпа до финансиране и обучение за персонала на EEN са мерки разработени от ноември 2011 г. Планза действие за подобряване на достъпа до финансиране за МСП.





сряда, 13 юни 2012 г.

Антитръст: Комисията започва официално антитръстово производство срещу Deutsche Bahn

Европейската комисия съобщи, че започва антитръстово производства срещу немския исторически жп оператор Deutsche Bahn AG и няколко негови дъщерни предприятия, прилагащи антиконкурентна ценова схема при предоставянето на електроенергия за тяга в Германия, което би могло да е в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Откриването на производството не предрешава резултата от разследването, то просто означава, че Комисията ще третира случай като приоритетен.
Още миналата година Комисията съобщи, че по повод на постъпили оплаквания от конкуренти на Deutsche Bahn е извършила рутинна инспекция в помещенията на компанията с цел събиране на доказателства за антиконкурентно поведение на дъщерното й предприятие DB Energie GmbH. Явно в резултат на проверките на място в офисите на предприятията, Комисията е събрала достатъчно първоначални доказателства за антиконкурентно поведение на жп пазара в Германия и сега съобщава, че започва официално антитръстово производство за установяване на злоупотреба на пазара. Анализът й ще се съсредоточи върху ценообразуването на електричеството за тяга. Електричеството за тяга е особен вид електроенергия, необходима да се движат електрическите локомотиви и влакове по железопътната мрежа. В Германия този вид електричество се предоставя на специфична честота, различна от честотата на общата електрическа мрежа.
DB Energie GmbH, дъщерно дружество на Deutsche Bahn AG, е единственият доставчик на електричество за тяга на немския пазар. Комисията ще проучи по-специално дали отстъпките за цената на електричеството за тяга, прилагани от DB Energie GmbH спрямо железопътните предприятия, активни на пазара в Германия, водят до по-високи цени за конкурентите на Deutsche Bahn и дали това ги поставя в неблагоприятно конкурентно положение на железопътния товарен и пътнически пазар. Такова поведение би било в нарушение на член 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Член 102 от ДФЕС забранява злоупотребата с господстващо положение, която може да повлияе на търговията между държавите членки и да доведе до предотвратяване или ограничаване на  конкуренцията на съответния пазар. Процедурите по прилагането на тази разпоредба са определени в антитръстовия регламент (Регламент № 1/2003 на Съвета), които се прилагат както от Комисията, така и от националните органи по конкуренция на държавите-членки на ЕС.

събота, 2 юни 2012 г.

Икономическа политика: Какво ни казват седемте препоръки на ЕК

На 30 май 2012 г. Европейската комисия оповести пакет от препоръки за бюджетни мерки и икономически реформи за засилване на финансовата стабилност, стимулиране на растежа и създаване на работни места в целия ЕС. Пакетът съдържа и специфични препоръки към всяка отделна държава – членка, включително и за България. Това са вторите препоръки, които отчитат напредъка на страната спрямо изпълнението на първите препоръки, направени през 2011 г. и публикувани в Официален вестник на ЕС. Настоящите препоръки отчитат изпълнението на миналогодишните препоръки, съобразяват се с конкретната икономическа ситуация в държавата и определят новите насоки на икономическите политики, които да доведат до съгласуван подход на европейско равнище.
Приемането на тазгодишните препоръки бележи заключителната фаза на европейския семестър за координиране на икономическата политика, чието начало беше поставено със съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа от 23 ноември 2011 г.
Следва препоръките да бъдат утвърдени от Европейския съвет на 28—29 юни и да бъдат приети официално от Съвета през юли.


Какво може да се каже за втория пакет препоръки към България.
Лично аз, като прочетох препоръките и ги сравних с тези от миналата година, се засрамих. Да засрамих се,  защото  ако имахме национално достойнство, изобщо нямаше да чакаме Брюксел да ни  прави подобни препоръки и на всичкото отгоре да ги повтаря и тази година. Защо да чакаме отново и отново да ни се повтаря, че България се нуждае от стегната, прозрачна, отчетна и високо компетентна администрация, че се нуждае от съдебна реформа, от електронно правителство, от ефективно усвояване на европейските средства, че трябва да свърже образованието с нуждите на бизнеса, че трябва да осигури конкуренция и благоприятна бизнес среда и да стимулира развитието на малките и средни предприятия, ако иска да се отлепи от дъното.
Направих си труда да сравня миналогодишните седем препоръки със сегашните седем и равносметката изобщо не е радостна, а изводите се налагат от само себе си. България е спряла да прави реформи. България отново изглежда като ученик повтарач, с мърляви тетрадки и изпокъсани учебници, който вечно не си е написал домашното и не е разбрал поставените му задачи.
Отново ни се повтаря, че България трябва да изгради „административен капацитет", особено в регулаторните си органи и при усвояване на европейските средства в областта на пътищата, жп транспорта и управлението на водите. Вече почти десетилетие се повтаря този рефрен от страна на ЕК, но ние продължаваме да стоим на едно място и най много да съкратим малко служители и с това административната ни реформа приключва. Ние не искаме да разберем, че под „административен капацитет” се разбира създаването на такава администрация, която да може да поставя цели, да изработва конкретни политики и последователно да ги изпълнява в интерес на обществото, а не в услуга на една или друга лобистка група, кръжаща около поредните властимащи.
Отново се поставя въпроса за опростяване на бизнес средата и намаляване на многобройните административни пречки, за създаване на благоприятна среда за развитие на бизнеса и най- вече на малките и средни предприятия. За постигане на по-пълно съответствие между уменията и обучението на младежта и нуждите на пазара на труда.
За премахване на бариерите за навлизане и гарантиране на конкуренцията в секторите телекомуникации и енергетика.
И за кой ли път препоръки отново и отново за реформа на съдебната система, въвеждане на електронно правителство, укрепване на капацитета на регулаторните органи. И вечната тема за пазарното развитие на  енергийния сектор и ускоряване изграждането на газовите връзки.
Всъщност всеки може да се убеди доколко сме изпълнили миналогодишните препоръки от направената съпоставка по-долу между препоръките от 2011 г. и сегашните препоръки.