Без популизъм и с разум за въглищните централи

 

Народното събрание реши да задължи служебното правителство да поиска предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали.

Прокрадва се идеята дори да се откажем от средствата по плана, но да си запазим въглищните централи до 2038, тъй като те реализират приходи, които надвишават средствата по плана.

Тази идея беше споделена и от служебният министър на енергетиката Росен Христов, който в интервю пред  БНР обяви, че през 2022 г. около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., и уточнява, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по Плана на възстановяване и устойчивост". По него за България са предвидени 5,37 милиарда евро безвъзмездни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро дойде през декември. Сметката е проста: "Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари?".

Такова твърдение е недалновидно и граничи с краен популизъм. Още повече, че то не се основава на задълбочен анализ, който да даде отговор дали въглищните централи ще са рентабилни в условията на пазарна конкуренция в средносрочен период и още повече в дългосрочен план до 2038 г.

Абсурдно е да се твърди, че въглищните централи ще са ефективни и печеливши в пазарни условия до 2038 г., използвайки сегашната технология.

Ако се проследи ситуацията с енергийната криза в ЕС ще се откроят няколко тенденции, които не са в полза на въглищните централи и по – конкретно на ТЕЦ „Марица Изток-2“ ЕАД в сегашното й състояние.

Какви са причините за високите цени на енергията на европейския пазар?

От лятото на 2021 г. насам цените на енергията претърпяха безпрецедентни скокове и нестабилност и оказаха сериозно въздействие върху домакинствата и икономиката в ЕС.

Военната агресия на Русия срещу Украйна и използването на енергията като оръжие предизвикаха безпрецедентна енергийна криза, която засегна в особена степен Европейския съюз, в частност и България. Това причини рязко покачване на цените на енергията, което доведе до инфлация и застраши сигурността на енергийните доставки в ЕС. Русия предприе умишлени прекъсвания и манипулиране на доставките, които засягат европейските цени на природния газ и равновесието при ценообразуването на енергийните пазари. Цените на природния газ отбелязаха безпрецедентни пикове, като достигнаха рекордни равнища през цялата втора половина на август 2022 г. Докато цените през предходното десетилетие бяха в диапазона между 5 EUR/MWh и 35 EUR/MWh, цените на природния газ ЕС достигнаха равнища с 1000 % по-високи от наблюдаваните преди това средни цени.

Цената на газовите фючърси на нидерландския пазар TTF (тримесечни продукти), търгувани на борсата ICE Endex 1 , достигна 350 EUR/MWh, а цената на газа на пазара TTF за ден напред, търгуван на EEX, достигна 316 EUR/MWh, без значителни промени в търгуваните обеми.

 

Много високите цени на природния газ на равнищата от около 350 EUR/MWh, наблюдавани през август, имаха значително отрицателно въздействие върху икономиката на Съюза дори и за кратък период от време; те оказаха верижен ефект върху цените на електроенергията и увеличиха общата инфлация.

 

Защо цените на газа влияят върху цените на електроенергията на едро?

Модели за ценообразуване на енергията на едро в ЕС

В ЕС всяка държава членка  определя собствения си енергиен микс по отношение на източниците на енергийни ресурси, от които се произвежда електроенергия.

В същото време за пазара на едро на електроенергия в ЕС се прилага общ модел на ценообразуване, който представлява система на пределно ценообразуване, известна още като пазар pay-as-clear market, където всички производители на електроенергия получават една и съща цена за мощността, която продават в даден момент. Производителите на електроенергия от различни енергийни източници наддават на пазара като  определят цената си според производствените си разходи. Наддаването върви от най-евтиния към най-скъпия източник на енергия. Първо се купува най-евтиният ток, след което следват следващите оферти. След задоволяване на пълното търсене всеки получава цената на последния производител, от който е купена електроенергия и е задоволено търсенето. Този модел за образуване на крайната пазарна цена на едро е илюстриран в графиката с крива на предлагането   „merit curve”.

Защо печелят въглищните централи в момента?

Високите цени на електроенергията оказаха благоприятен ефект върху дейността на губещата преди кризата ТЕЦ „Марица Изток – 2“ЕАД.

В таблицата са посочени пълните цени на ТЕЦ „Марица Изток – 2“ ЕАД, ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД според ценовите решения на КЕВР за 2020 г. до 2022 г. по години.

В графиката по – долу са сравнени месечните цени на базова енергия – пазарен сегмент „Ден напред“ с цените на трите дружества. Видно е, че до месец юни 2021 г. ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД е на загуба, за разлика от ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.

ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД формира печалба в периода август 2022 г. до 27 – ми декември 2022 г., благодарение на високите цени в резултат на описаната вече енергийна криза и причините довели до нея.

 

Ще печели ли ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД  в дългосрочен план?

При подробен анализ за периода на успокояване на базовата цена на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД е видно, че ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД отново е на загуба в повече от дните за периода от 27 декември 2022 г. до 8 февруари 2023 г. 

Тенденцията за успокояване на цената на електроенергията се дължи на факта, че Комисията и държавите членки предприеха широк набор от спешни мерки, които имат за цел да смекчат последиците от енергийната криза и високите цени на енергията, като същевременно се гарантира сигурността на доставките. Тези мерки доведоха в последните месеци до устойчиво намаление  на цените на газа и на електроенергията на едро и в средносрочен период се очаква те да се върнат на равнище от преди кризата. Последните мерки предложени от Комисията включват промяна на правната рамка за дизайна на електроенергийния пазар с цел:

-намаляване на зависимостта на сметките за електроенергия от краткосрочните цени на природния газ и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

-подобряване на функционирането на пазара, за да се гарантира сигурността на доставките  и пълноценно да се използват алтернативи на газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение на енергия;

-подобряване на защитата и овластяването на потребителите;

-подобряване на прозрачността, мониторинга и интегритета на пазара.

Информация за всички мерки, които са предприети за разрешаване на енергийната криза ТУК.

 Изводът се налага от само себе си, ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД няма да може да реализира печалби в средносрочен план, поради устойчивия  тренд на намаление на цените на едро на електроенергията. Също така печалбите на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД ще се върнат в нормални граници. Затова трябва внимателно да се прави сметка дали при връщане на нормалните ценови равнища на електроенергията бихме получили приходи от „3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г.,“ и да се откажем от  безвъзмездното финансиране Плана за възстановяване и устойчивост. Следва да се прецени много внимателно дали енергийния ни сектор може да „мине и без европейски пари?". Тези средства не могат да се заместят в средносрочен период от приходите от въглищните централи дори и от приходите от НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, поради устойчивата тенденция на намаляване на цените на електроенергията и газа.

С това наше хитруване да не стане като в приказката: да   понесем сто тояги, да изядем килограм сол и накрая да платим сто жълтици, а в нашия случай да затворим въглищните централи поради невъзможност те да работят рентабилно в условията на пазарна конкуренция и да не получим безвъзмездно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Не само не трябва да се отказваме от безвъзмездното финансиране, а активно следва да се възползваме и от предлаганото финансиране и консултации от Фонда за справедлив преход Just Transition fund.  С развитието на технологиите става възможно да се използват въглищата дългосрочно, но за това е необходимо визионерство и ясен план как от проблем, Маришкият басейн да се превърне в район с устойчив бизнес модел въз основа на новите технологии.

Няколко примера за  възможните нови технологии за въглищата.

Toolkit Transforming industries in coal regions for a climate‑neutral economy.

Clean Coal Technology

Европейски зелен пакт: Комисията предлага пакет от документи за постигане на амбициозните цели в областта на климата

Европейската комисия съобщи, че е приела  пакет от предложения, за да съобрази политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане с поставените цели за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Постигането на тези намаления на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение и те са в съответствие с Европейският зелен пакт. Комисията представя законодателните инструменти за постигане на целите, договорени в Европейския законодателен акт за климата, и за дълбоко преобразяване на европейската икономика и общество с идеята за справедливо, екологосъобразно и благоденстващо бъдеще.

Цялостен и взаимосвързан набор от предложения

С предложенията се цели да се постигне ускорено намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие.

Пакетът включва:

Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) определя цена за емисиите на въглерод и ограничава ежегодните емисии от определени стопански отрасли. С нейна помощ успешно бяха намалени емисиите от производството на електроенергия и енергоемките отрасли с 42,8 % през последните 16 години. Комисията предлага да се намали още повече общият таван на емисиите и да нарасне годишният темп на намаляване на емисиите. Комисията също така предлага безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в СТЕ на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.

·  В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да посрещне евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица.

·  В Регламента за разпределяне на усилията се определят по-високи цели за намаляването на емисиите във всяка държава членка по отношение на сградите, автомобилния и вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Като се отчитат различните изходни позиции и капацитет на всяка държава членка, въпросните цели се основават на всеки отделен БВП на глава от населението с известни корекции, за да се вземе предвид ефективността на разходите.

·  Държавите членки също споделят отговорността за поглъщането на въглерода от атмосферата, така че в Регламента относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство беше определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглътители, която се равнява на 310 милиона тона емисии на CO₂ до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите членки да положат усилия и да увеличат своите въглеродни поглътители, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми в отраслите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г., включително що се отнася до емисиите от селското стопанство, различни от CO₂, като например емисиите от използването на торове и животновъдството. Стратегията на ЕС за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на три милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.

·  На производството и потреблението на енергия се падат 75 % от емисиите в ЕС, така че от решаващо значение е да се ускори преходът към по-екологосъобразна енергийна система. С Директивата за енергията от възобновяеми източници се поставя по-висока цел — до 2030 г. 40 % енергията ни да се произвежда от възобновяеми източници. Всички държави членки ще допринесат за постигането на тази цел, като постигнат предлаганите конкретни цели за енергопотребление от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградния фонд и промишлеността. За да постигнем своите цели в областта на климата и околната среда, критериите за устойчивост при използването на биоенергия стават по-строги и държавите членки ще трябва да разработват всички свои схеми за подпомагане използването на биоенергия по начин, който е съобразен с принципа на каскадно използване на дървесната биомаса.

·  За да намалим общото енергопотребление, да намалим емисиите и да се справим с енергийната бедност, в Директивата за енергийната ефективност ще бъде зададена една по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на енергопотреблението на равнище ЕС. Тя ще ръководи начина, по който се определят националните приноси, и ще увеличи почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки. От публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради, за да стимулира вълната на саниране, да създава работни места и да намалява енергопотреблението и разходите за данъкоплатците.

·  За ограничаване на нарастващите емисии от автомобилния транспорт е необходима комбинация от мерки в допълнение към търговията с емисии. По-строгите стандарти за емисиите на CO₂ от леките и лекотоварните автомобили ще ускорят прехода към мобилност при нулеви емисии като наложат спад при средните емисии от нови автомобили с 55 %, считано от 2030 г., и с 100 %, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно с продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород.

·  Авиационното и морското гориво водят до сериозно замърсяване и за тях също се налагат специални мерки в допълнение към търговията с емисии. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища. Инициативата ReFuelEU Aviation ще задължи доставчиците на горива да смесват все по-голям дял устойчиви авиационни горива в горивото за реактивни двигатели, зареждано на летищата в ЕС, включително синтетични нисковъглеродни горива, известни като горива на основата на електроенергия. Аналогично, инициативата FuelEU Maritime ще стимулира използването на устойчиви морски горива и технологии с нулеви емисии като се определи максимална пределна стойност за съдържанието на парникови газове в източниците на енергия, използвани от корабите, акостиращи в европейски пристанища.

·  Данъчната система за енергийните продукти трябва да предпази и подобри единния пазар, както и да подкрепи екологичния преход чрез правилните стимули. В преразгледаната Директива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага въпросното данъчно облагане да се съгласува с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се насърчават чистите технологии и се премахват остарелите освобождавания и намалените ставки, които понастоящем насърчават използването на изкопаеми горива. Новите правила имат за цел да намалят отрицателните последствия от конкуренцията в областта на данъчното облагане на енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите членки от екологични данъци, които забавят по-слабо растежа, отколкото облагането на труда.

·  И накрая, нов механизъм за въглеродна корекция по границите ще определя цената на въглеродните емисии при внос на определен набор от продукти, за да се гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа не водят до „изместване на въглеродни емисии“. Това ще гарантира, че намаляването на емисиите в Европа допринася за намаляване на емисиите в световен мащаб и не стимулира преместването на производството с високи въглеродни емисии извън Европа. Тя също така има за цел да насърчи промишлеността извън ЕС и нашите международни партньори да предприемат стъпки в същата посока.

Всички предложения са свързани и се допълват взаимно. Нуждаем се от този балансиран пакет и от генерираните от него приходи, за да осигурим на Европа преход, който ще я направи справедлива, екологична и конкурентоспособна, разделяйки равномерно отговорността между отделните отрасли и държави членки и предоставяйки допълнителна подкрепа, където е необходимо.

Социално справедлив преход

Макар в средносрочен и дългосрочен план ползите от политиките на ЕС в областта на климата със сигурност да надхвърлят разходите за прехода, в краткосрочен план тези политики могат да поставят допълнителен товар върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица. Затова политическите мерки в представения днес пакет са разработени по начин, който да разпределя справедливо разходите в областта на изменението на климата и приспособяването към него.

Освен това, инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани за стимулиране на иновациите, икономическия растеж и чистите технологии. Част от предложението е и създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури 72,2 млрд. евро финансиране за държавите членки в периода 2025—2032 г. въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.

Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения. Предизвикателството в основата на екологичния преход на Европа е да се гарантира, че ползите и възможностите, които произтичат от него, са общо достояние възможно най-бързо и справедливо. Като използваме различните политически инструменти, с които разполагаме на равнище ЕС, можем да осигурим достатъчно ускорен темп на промяна без излишни разриви.

Цел

Една от целите на Европейския зелен пакт, представен от Комисията на 11 декември 2019 г., е Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Европейският законодателен акт за климата, който влиза в сила този месец, превръща в обвързващо законодателство ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.Ангажиментът на ЕС да намали своите нетни емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. беше представен през декември 2020 г. на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата като приноса на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение.

В резултат на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката емисиите на парникови газове в ЕС вече са намалели с 24 % спрямо 1990 г., а през същия период икономиката на ЕС е отбелязала ръст от около 60 %, прекъсвайки връзката между икономическия растеж и емисиите. Тази изпитана и доказана законодателна рамка е в основата на представения законодателен пакет.

Преди да представи настоящите предложения, Комисията извърши обстойни оценки на въздействието, за да прецени възможностите и разходите, свързани с екологичния преход. През септември 2020 г. една всеобхватна оценка на въздействието залегна в основата на предложението на Комисията целта на ЕС за нетно намаляване на емисиите до 2030 г. да бъде завишена до най-малко 55 % намаление спрямо нивата от 1990 г. Според оценката тази цел е едновременно постижима и в наш интерес. Днешните законодателни предложения стъпват на подробна оценка на въздействието, отчитайки взаимовръзката с другите части от пакета.

Дългосрочният бюджет на ЕС за следващите седем години ще подкрепи екологичния преход. 30 % от програмите по линия на Многогодишната финансова рамка и на инструмента Next Generation EU за периода 2021—2027 г., възлизащи на 2 трлн. евро, са заделени за действия в областта на климата. 37 % от средствата, с които разполага инструментът Next Generation EU (723,8 млрд. евро по текущи цени), чрез който ще финансират националните програми за възстановяване на държавите членки по линия на Европейския инструмент за възстановяване, са разпределени за действия в областта на климата.

За повече информация

Съобщение: Подготвени за цел 55 — изпълнение на целите на ЕС в областта на климата за 2030 г.

Уебсайт „Осъществяване на Европейския зелен пакт“ (включително законодателни предложения)

Уебсайт с аудио-визуални материали относно предложенията

Въпроси и отговори по СТЕ на ЕС

Въпроси и отговори относно регламентите за разпределянето на усилията и за земеползването, горското стопанство и селското стопанство

Въпроси и отговори относно това как да пригодим енергийните си системи към нашите цели в областта на климата

Въпроси и отговори относно механизма за въглеродна корекция по границите

Въпроси и отговори относно преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията

Въпроси и отговори относно устойчивата транспортна инфраструктура и горивата

Структура на пакета — схематично представяне

Социално справедлив преход — факти и цифри

Природата и горите — факти и цифри

Транспорт — факти и цифри

Енергетика — факти и цифри

Сграден фонд — факти и цифри

Промишленост — факти и цифри

Водород — факти и цифри

Механизъм за въглеродна корекция по границите — информационен документ

Екологизиране на енергийното данъчно облагане — информационен документ

Брошура относно осъществяването на Европейския зелен пакт

 

  

Въглищни региони в преход:България може да получи 1 178 млн. евро от Фонда за справедлив преход

В Официален вестник на Европейския съюз е публикуван

Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския Парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход

С регламента се създава Фонд за справедлив преход (ФСП), чрез който да се предоставя подкрепа на населението, икономиката и околната среда на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, произтичащи от процеса на преход за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, както са определени в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г.

Целите на ФСП са да се смекчат неблагоприятните последици от климатичния преход чрез подпомагане на най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход.

България може да се възползва общо от 1 178 млн. евро, но само ако разработи териториален план при пълно зачитане на климатичните, екологичните и социалните ангажименти и приоритети на Съюза, което ще изисква значителен административен капацитет със сериозна експертиза. В тази връзка и с подкрепата на Комисията България  следва да изготви, в рамките на социален диалог и в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, в съответствие със съответната разпоредба на Регламент (ЕС) 2021/1060 относно партньорството, териториални планове за справедлив преход, в които да бъде описан процесът на преход, като в тях следва да се осигурява последователност спрямо интегрираните им национални планове в областта на енергетиката и климата.

За да се възползва от финансирането България следва да се съобрази с видовете инвестиции, за чиито разходи ще се позволява предоставяне на подкрепа от ФСП.

Според регламента  инвестициите следва да включват инвестиции, които подкрепят местните икономики чрез стимулиране на техния вътрешен потенциал за растеж в съответствие с приложимите стратегии за интелигентна специализация, включително устойчив туризъм, където това е целесъобразно. Инвестициите трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план, като се отчитат всички цели на Европейския зелен пакт. Финансираните проекти следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност. Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на отпадъците в рамките на кръговата икономика.

Обхват на подкрепата

 ФСП предоставя подкрепа изключително за следните дейности:

a) производствени инвестиции в МСП, включително микропредприятия и стартиращи предприятия, водещи до икономическа диверсификация, модернизация и преструктуриране; б) инвестиции в създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги, водещи до създаването на работни места;

в) инвестиции в научноизследователски и иновационни дейности, осъществявани включително от университети и публични научноизследователски организации, и насърчаване на трансфера на авангардни технологии;

г) инвестиции във внедряването на технологии, както и в системи и инфраструктури за чиста енергия на достъпна цена, включително технологии за съхранение на енергия, и в намаляването на емисиите на парникови газове;

д) инвестиции в енергия от възобновяеми източници в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, включително с посочените в нея критерии за устойчивост, както и в енергийна ефективност, включително за целите на намаляването на енергийната бедност;

е) инвестиции в интелигентна и устойчива местна мобилност, включително декарбонизация на местния транспортен сектор и неговата инфраструктура;

ж) рехабилитация и модернизиране на районните топлофикационни мрежи с цел подобряване на енергийната ефективност на районните топлофикационни системи и инвестиции в производството на топлоенергия, при условие че инсталациите за производството на топлоенергия се снабдяват изключително от възобновяеми енергийни източници;

з) инвестиции в цифровизация, цифрови иновации и цифрова свързаност;

и) инвестиции във възстановяване и деконтаминация на изоставени индустриални терени, в рехабилитация на земя, включително, при необходимост, в екологосъобразна инфраструктура и проекти за промяна на предназначението, като се отчита принципът „замърсителят плаща“;

й) инвестиции в укрепване на кръговата икономика, включително посредством предотвратяване и намаляване на отпадъците, ресурсна ефективност, повторна употреба, ремонт и рециклиране;

к) повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и търсещите работа;

л) оказване на съдействие на търсещите работа при търсенето на работа;

м) активно включване на търсещите работа;

н) техническа помощ;

о) други дейности в сферата на образованието и социалното приобщаване, включително, когато е надлежно обосновано, инвестиции в инфраструктура за целите на центровете за обучение, заведенията за полагане на грижи за деца и възрастни хора, както е посочено в териториалните планове за справедлив преход в съответствие с член 11.

Освен това в региони, определени като подпомагани региони за целите на член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС, ФСП може да предоставя подкрепа за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, при условие че тези инвестиции са били одобрени като част от териториалния план за справедлив преход въз основа на информацията, изисквана съгласно член 11, параграф 2, буква з) от регламента.

Тези инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход, когато допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г. и за постигане на свързаните екологични цели, когато подкрепата за тях е необходима за създаването на работни места в определените територии и когато тези инвестиции не водят до преместване по смисъла на член 2, точка 27 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

ФСП може да предоставя подкрепа и за инвестиции за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, при условие че тези инвестиции са били одобрени като част от териториалния план за справедлив преход въз основа на информацията, изисквана съгласно член 11, параграф 2, буква и) от настоящия регламент. Тези инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход.

Изключване от обхвата на подкрепа

ФСП не предоставя подкрепа за:

a) извеждане от експлоатация или изграждане на атомни електроцентрали;

б) производство, обработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия;

в) предприятия в затруднено положение съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

г) инвестиции, свързани с производството, преработката, превоза, разпространението, съхранението или изгарянето на изкопаеми горива.

Трябва да се има предвид, че за  да получи предвиденото финансиране,

България следва да разработи Териториален  план за справедлив преход, който следва да  съдържа следните елементи:

a) описание на процеса на преход към неутрална по отношение на климата икономика на национално равнище, включително срокове за ключовите етапи на прехода за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., които са в съответствие с последната версия на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата;

б) обосновка на основанията за определяне на териториите като най-неблагоприятно засегнати от процеса на преход, посочен в буква а)

в) оценка на предизвикателствата, които създава преходът за определените като най-неблагоприятно засегнати територии, включително социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., в която оценка се посочват потенциалният брой засегнати и загубени работни места, рисковете от обезлюдяване и потребностите от развитие, както и целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., свързани с трансформацията или прекратяването на дейности с висок интензитет на емисии на парникови газове на тези територии;

г) описание на очаквания принос на подкрепата от ФСП за справяне със социалното, демографското, икономическото, здравословното и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., включително на очаквания принос по отношение на създаването и запазването на работни места;

д) оценка на неговата съгласуваност с други съответни национални, регионални или териториални стратегии и планове;

е) описание на механизмите за управление, състоящи се от договореностите за партньорство, планираните мерки за мониторинг и оценка и отговорните органи;

ж) описание на предвидените видове операции и на очаквания им принос за смекчаване на въздействието на прехода;

з) когато подкрепата се предоставя за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, индикативен списък на операциите и предприятията, за които се предоставя подкрепа, и обосновка на необходимостта от такава подкрепа

чрез анализ на пропуските, показващ, че очакваната загуба на работни места би надвишила очаквания брой създадени работни места, ако инвестицията не бъде направена;

и) когато подкрепата се предоставя за инвестиции, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО — списък на операциите, за които се предоставя подкрепа, и обосновка, че те допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика и водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове значително под съответните параметри, установени за безплатното разпределение на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО, и при условие че посочените операции са необходими за защитата на значителен брой работни места;

й) полезни взаимодействия и взаимно допълване с други съответни програми на Съюза, за да се удовлетворят установените потребности от развитие; и

к) полезни взаимодействия и взаимно допълване с планирана подкрепа от другите стълбове на механизма за справедлив преход.

3. В подготвянето и изпълнението на териториалните планове за справедлив преход следва да участват съответните партньори в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и, доколкото е относимо, Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд.

4. Териториалните планове за справедлив преход следва да са съгласувани със съответните териториални стратегии, посочени в член 29 от Регламент (ЕС) 2021/1060, и със съответните стратегии за интелигентна специализация, интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и Европейския стълб на социалните права.

Когато актуализирането на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 налага преразглеждане на териториален план за справедлив преход, посоченото преразглеждане се извършва като част от междинния преглед в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

5. Когато държавите членки възнамеряват да се възползват от възможността да получат подкрепа по другите стълбове на механизма за справедлив преход, в териториалните им планове за справедлив преход се посочват секторите и тематичните области, за които се предвижда подкрепа по тези стълбове.

Виртуална седмица посветена на политиката за по-добро възстановяване на въглищните региони в преход в ЕС

ЕК демонстрира засилена ангажираност за справедлив преход на въглищните региони в преход. В резултат на тази ангажираност, ЕК организира виртуалната седмица на въглищните региони в преход  (26-29 април) и покани заинтересовани страни от целия ЕС да обсъдят актуална информация  от държавите-членки, технологични опции за въглищните региони в преход  в ЕС, културни индустрии и изграждане на по-добра икономика след  COVID 19.

Виртуалната седмица на въглищните региони започва с реч на евродепутата Йежи Бузек, който посочва две съвсем скорошни и изключително важни събития: компромисът между европейските институции по отношение на европейското законодателство за климата и виртуалната глобална среща на върха по изменението на климата, които повишиха залозите за трансформация на европейската енергийна система. Бузек  е основател на Инициативата за въглищни региони в преход, затова обобщава, че „ЕС е изминал дълъг път от стартирането на Инициативата през 2017 г. с по-амбициозни климатични цели, но също така и повече финансиране и подкрепа за справедлив преход. С  бюджет от почти нула през 2018 г. до 70,5 милиарда евро, предназначени изключително за справедлив преход чрез Фонда за справедлив преход". Идеята е този бюджетен ред да бъде продължен през следващите три десетилетия, за да се постигне обширна декарбонизация и да се постигне трансформационно въздействие в рамките на ЕС и извън него, включително новата Инициатива за въглищните региони в преход в Западните Балкани и Украйна. (Пълната реч на евродепутата Йежи Бузек тук)

Паула Пиньо, Генерална дирекция „Енергетика“, информира участниците за последните събития по отношение на политиката на ЕС, като представя ключовите стъпки, предприети от Европейската комисия през 2020 г. за прилагане на европейската Зелена сделка и насочване на континента към неутралност на климата до 2050 г., добавяйки, че „С наличните финансови средства одобрени от Съвета и Парламента, ние помагаме на държавите-членки да разработват амбициозни планове за възстановяване и устойчивост, за да създадат устойчиви работни места, като същевременно напредват в зеления и цифров преход. " (Реч на Паула Пиньо тук).

Актуализации от Словения, Унгария, Испания и Полша

Словения: постепенно спира централите на въглища в регионите Савиньско-Салеска и Засаве, но централата в региона Савинско-Салешка все още осигурява 30% от електроенергията на Словения днес и 1500-2000 работници в страната са зависими от въгледобивната индустрия. Блаж Кошорок, държавен секретар на енергетиката на Словения, представя накратко националната стратегия за постепенно премахване на въглищата. Стратегията ще се основава на четири стълба (енергетика, околна среда, икономика, човешки ресурси и социална инфраструктура) и ще бъде приета през юни 2021 г., заедно с два закона, ускоряващи прехода. (Речта на Блаж Кошорок тук.)

Унгария: Барбара Ботос, заместник-държавен секретар по политиката в областта на климата, Министерство на иновациите и технологиите, представя актуализация на плановете за постепенно премахване на лигнитни въглища в Унгария. Плановете ще се приложат пет години по-рано от очакваното, през 2025 г. чрез финансиране от годишен проект LIFE, допълнен от финансови ресурси, предоставени чрез METAR, Директивата за СТЕ на ЕС, Фонда за модернизация, Фонда за справедлив преход и унгарските оперативни програми. Г-жа Ботос посочва и ключовите въпроси, взети под внимание при стратегията за постепенно премахване на лигнитните въглища: включване на заинтересованите страни, осигуряване на подходящи управленски структури за преход, наличие на технологични опции, пренасочване на вече съществуващи обекти от мини и обмисляне на възможностите за повторна заетост и икономическа диверсификация. (Изказването на Барбара Ботос тук.)

Испания:Лора Мартин Мурийо, директор на Института за справедлив преход (Министерство на екологичния преход и демографското предизвикателство), представи, че поради влошаване на политическите, екологичните и пазарните условия за изкопаемите горива е налице намаление с 54% на капацитета на въглищата от 2020 г. насам. Държавните институции, комуналните дружества и синдикатите се ангажират да спомагат  прехода, като въвеждат идеи за проекти, призовават за инвестиционни предложения, осигуряват обучение на работници, прилагат политически споразумения и стратегии и наблюдават процеса на преход. Тези усилия вероятно ще доведат до по-ранно премахване на въглищата в Испания от 2023 до 2025 г.

Полша: Мацей Ситек, председател на Управителния съвет за регионално развитие в Конин и пълномощник на Управителния съвет на Великополска област за преструктурирането на Източна Великополска, дава различна гледна точка за постепенното премахване на въглищата от региона на Великополска (Голяма Полша). Въпреки липсата на национален ангажимент, този регион обещава да преустанови добива на въглища, за да достигне намаление с 55% от емисиите на парникови газове до 2030 г. и неутралността на климата до 2040 г. За целта регионът ще разчита на интелигентна специализация и инвестиции във възобновяеми енергийни източници ( слънце и вятър), енергийна ефективност, електромобилност и водородни технологии.

По-добро възстановяване

По-доброто възстановяване е основна тема на пакета за възстановяване на Европа от следващото поколение и в контекста на възстановяването въглищните региони в преход означава, че възстановяването трябва да бъде устойчиво и справедливо.

Робърт Полок, старши съветник, в  секретариата на Инициативата за въглищни региони в преход, открива дискусията: „По-доброто изграждане трябва да бъде възможност да се гарантира, че регионите с въглища не са просто оцелели от прехода, но че те действително процъфтяват в процеса на преход. Регионите на въглищата са претърпели непропорционално въздействието на декарбонизацията. Справедливо е те непропорционално да се възползват от по-доброто възстановяване ".

Сандрин Диксън-Декълв, съпредседател на Римския клуб, представя идеята за социалните повратни точки, които да се разглеждат заедно с планетарните повратни точки. За целта тя добави, че "не можем да бъдем само технологични в мисленето си. Ако преминем от въглища, не можем да очакваме, че само замяната им с възобновяеми източници ще бъде достатъчна. Трябва да привлечем хората и общностите в пътуването, и ние се нуждаем от системен подход, за да го направим. " (Речта на СандринДиксън-Декълв тук.)

България: Румяна Грозева от  Агенция за регионално развитие, Стара Загора, подчертава, че декарбонизацията е била тема табу в нейния регион, но сега те имат здравословна комуникация с всички засегнати от нея. Тя добави: "Важно е общностите и заинтересованите страни да не се чувстват жертви, но те действително да виждат наличните възможности за по-добър живот за тях и техните семейства." (Речта на Румяна Грозева тук.)

Германия: Катрин Мор, Обща политика и социални въпроси на Изпълнителния комитет, IG Metall, Германия, подчертава, че постепенното премахване на въглищата ще промени повече индустрии, отколкото въглищата и ще повлияе на цели икономически системи, особено за индустриалните и въглеродните региони. Тя каза: „Гледайки напред, има огромно предизвикателство да се съчетае екологичната трансформация на тези индустрии със създаването на нови работни места“, добавяйки, че „от наша гледна точка това не може да означава само създаване на работни места в сферата на услугите, но и и в индустриалния сектор." (Речта на  Катрин Мор тук.)

WWF: Марта Анчевска от Полша, специалист по справедлив преход във WWF, представя нов доклад запотенциала за създаване на работни места в няколко региона в Полша, Гърция и България: „Установихме, че работните места са налице, но трябва да разгледаме внимателно кои работни места са достатъчно добри, предлагане на бъдеще и подпомагане на хората в този процес ". (Речта на Марта Анчевска тук.)

Естония: Марис Йегева, ръководител на проект Естонски фонд за природата, представя предизвикателствата пред регионите за добив на петролни шисти в Естония, които са ключов източник на работни места и регионално развитие. Тя подчерта значението на развитието на „обща регионална визия, която се споделя от всички заинтересовани страни, чрез методи за сътрудничество, при които участниците разговарят помежду си и чувстват, че техните виждания наистина са взети под внимание“. От особено значение е  съгласуваността с други национални политики и политики на ЕС и изграждане на капацитет за разработване на ресурси, които местните жители могат да контролират и да вземат решение. (Пълната реч на Марис Йегева тук.)

Информация за всички презентации и видео

       Presentations

• Opening session: Initiative for Coal Regions in Transition - 27 April

• Employment potentials in the energy value-chain in EU coal regions in transition - 27 April

• Creative and cultural industries as drivers of change, industrial and mining heritage as their boost - 27 April

• Coal power plants: case studies of repurposing - 28 April

• Coal regions building back better post-COVID 19 - 29 April

• Video recordings

• Opening session: Initiative for Coal Regions in Transition - 27 April
• Employment potentials in the energy value-chain - 27 April
• Coal power plants: case studies of repurposing - 28 April
• Coal regions building back better post-COVID 19 - 29 April