петък, 30 януари 2015 г.

Антитръст: Комисията провежда консултации по проект за насоки относно съвместната продажба на маслиново масло, едър рогат добитък и полски култури



Европейската комисия отправи покана за представяне на становища относно проект на нови насоки по прилагане на антитръстовите правила на ЕС в селското стопанство.
Целта на новите насоки е да отговори на възникналите въпроси  относно прилагането на антитръстовите правила след реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.
В насоките се предлага да се прилагат нови, специфични правила за продажби на маслиново масло, едър рогат добитък и полски култури.
По-конкретно, новите правила позволяват на производителите да предлагат съвместно на пазара тези продукти, ако са спазени някои условия, например тяхното сътрудничество значително следва да повишава ефикасността. Насоките на Комисията целят да гарантират, че изпълнението на реформата на ОСП ще подобри функционирането на хранителната верига и ще съхрани ефективната конкуренция и пазарните нововъведения за селскостопански продукти.

Реформата на ОСП на ЕС влезе в сила на 1 януари 2014 г. и включва специфичен режим на конкуренция за някои селскостопански продукти.
Реформата промени антитръстовите правила за селскостопанския сектор, по-специално по отношение на сектора на маслиновото масло, едър рогат добитък и полските култури. Новите правила са определени в Регламент № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти („ Общ регламент за ООП“). През юни 2014 г. Комисията обяви, че ще предостави насоки относно евентуалните проблеми, свързани с правото в областта на конкуренцията, възникващи при въвеждането на новия режим. Освен това Парламентът поиска да бъде гарантирано последователното прилагане на реформата на ОСП от 2013 г. в държавите — членки на ЕС, а в член 206 от Регламента за ООП от Комисията се изисква, когато е уместно, да приеме насоки за тази цел.

Реформата разрешава съвместно търгуване на зехтин, едър рогат добитък и полски култури чрез организации на производители или асоциации на организации на производители, при условие че:

  • организациите на производителите следва да повишат значително ефективността на земеделските стопани, предоставяйки им помощни услуги, например съхранение, разпространение или транспорт; както и
  • количеството, търгувано от организацията, не трябва да надвишава определени прагове.

Сега Комисията предлагаза за обсъждане проект на насоки относно начина, по който тези нови правила могат да се прилагат на практика. По-специално в проектонасоките се дават:

  • примери за начина, по който организациите на производители могат да предоставят услуги, които повишават значително ефективността за земеделските стопани;
  • насоки за това как да се проверява, че обемите, пуснати на пазара от организациите на производители, не надвишават определени граници; и
  • ситуациите, при които органите за защита на конкуренцията могат да прилагат предпазна клауза и кога могат да подновят или анулират договори за съвместно търгуване на организация на производители.
Националните органи за защита на конкуренцията и министерствата  на земеделието на държавите членки вече са консултирани по това предложение.
С предложеното сега обсъждане Комисията приканва заинтересованите страни да представят своите мнения по проектонасоките. 
Пълният текст на насоките за прилагане на антитръстовите правила. Повече информация за консултацията.
Становищата могат да се изпращат до 5 май 2015 г.
В зависимост от получените отговори Комисията ще направи преглед на своето предложение, като целта е окончателните насоки да бъдат приети до края на 2015 г.
На конференция, която ще се състои на 4 март 2015 г., Комисията ще представи предложенията пред заинтересованите страни, националните органи за защита на конкуренцията и министерствата на земеделието на държавите членки.
 
Повече информацията за общата селскостопанска политика.  
·

Цифрова икономика: Обществена консултация по препоръките от Доклада Лами: бъдещото използване на дециметровия обхват (UHF) за телевизионно разпръскване



Европейската комисия започва обществено обсъждане на препоръките от  Доклада Лами, които предлагат изработване на дългосрочна стратегия - как в бъдеще да се използва дециметровия обхват (UHF) (470-790 MHz). В доклада на групата на високо равнище с председател Паскал Лами се обсъжда как в бъдеще да се използват оскъдните ресурси на честотната лента UHF.

В Доклада Лами се правят две основни препоръки:

1.Да се приложи  „формулата „2020-2030-2025“ - предложението е до 2020 г. (+/- 2 години) да се освободи 700-мегахерцовата радиочестотна лента – използвана за  цифрова наземна телевизия, за използване за безжични широколентови услуги, като по този начин се осигурят допълнителни честоти за мобилните оператори. Подобен преход, (ако се реши де се освободи честотната лента само за предоставяне на безжични широколентови услуги), ще представлява голямо предизвикателство както на  национално, така и на  европейско равнище.

2.Докладът Лами препоръчва „вариант за гъвкавост“ за честотната лента 470-694 MHz. Това означава, че разпръскването винаги ще има приоритет в този обхват, но конкретни канали или места, които не се използват за наземно разпръскване или безжични аудио приложения, могат да станат достъпни за безжични широколентови приложения само с права посока на предаване в зависимост от обстоятелствата в съответната държава. Затова в предложената формула се предвижда до 2030 г. да се гарантира регулаторна сигурност и стабилност на  наземните телевизионни оператори в оставащите честоти от UHF спектъра под 700 MHz (честоти 470-694 MHz);

В доклада също се препоръчва да се извърши оценка на технологиите и пазара до 2025 г. и въз основа на тази оценка да се адаптира стратегията на ЕС, ако това е необходимо.

Всички промени в начина на използване на UHF спектъра ще се отразят на качеството и обхвата на мобилните услуги и телевизионното разпръскване. Може например да се наложи купуване на нови телевизори. Има конкретни въпроси за начините, по които промените ще засегнат гражданите.

Комисията се интересува от мнението на:
  • Представители от секторите за мобилни комуникации и телевизионно разпръскване (включително сектора за подготовка на програми и специални прояви);
  • Експерти в тези области и от академичните среди;
  • Граждани, потребители на телевизионни и/или безжични широколентови услуги, и асоциации на потребители.

Комисията очаква гражданите, потребителите и техните асоциации да споделят вижданията си, тъй като всички бъдещи промени в използването на UHF обхвата ще се отразят на количеството и качеството на телевизионните и мобилните услуги. Например: това може да е свързано с купуването на нови устройства (напр. телевизори).

Затова във въпросника е включен раздел, предназначен специално за граждани.

Въпросникът може да се попълни онлайн

Период на консултацията.

12 януари 2015 г. – 12 април 2015 г.

Информация за Доклада Лами
След приключване на общественото обсъждане  Комисията ще излезе с позиция как препоръките от доклада Лами  могат да се приложат на практика.

сряда, 28 януари 2015 г.

Докладът на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка



относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка



Технически доклад
придружаващ ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка
 
Какво се казва в днешния доклад?
В днешния доклад се стига до заключението, че от последния доклад на Комисията от януари 2014 г., напредъкът в България, по отношение на съдебната реформа и постигането на конкретни резултати в областта на корупцията и организираната престъпност, е бавен.
В редица области беше признато съществуването на проблеми и започват да се набелязват решения. Настоящото правителство и Народното събрание предприеха важна стъпка в тази насока, като приеха стратегия за съдебна реформа, в която се определят насоките за бъдещата работа в редица области. Те трябва да се утвърдят, за да се демонстрира, че промените са устойчиви.
В някои от ключовите институции продължават да се осъществяват управленски промени, които следва да бъдат в подкрепа на усилията за извършване на реформи до постигането на реална промяна. Примери за това са анализът на Висшия съдебен съвет на натовареността на съдилищата и прокуратурите и изпълнението на реформата на главния прокурор за прокурорските служби, които скоро ще приключат.
Въпреки това по важни въпроси, като гарантирането на разпределянето на делата на случаен принцип и назначенията на важни съдебни длъжности, в действията на компетентните национални институции продължава да липсва решителността, необходима за изграждането на доверие. Отговорите на добре познатите проблеми в областта на корупцията и организираната престъпност останаха откъслечни и им липсва цялостна стратегическа посока. Има твърде малко примери за дела, свързани с корупция или организирана престъпност на високо равнище, достигнали до успешен съдебен край.
Докладът съдържа редица конкретни препоръки в областта на независимостта, отчетността и етиката, стратегиите за реформа и ефикасността на съдебната система, корупцията и организираната престъпност.
Какви са следващите стъпки?
Комисията смята, че понастоящем България трябва да съсредоточи усилията си върху ускоряването на реформата и да демонстрира убедителни постижения във всички области. Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година, за да се даде достатъчно време за постигане на убедителни резултати и за оценяването им. Дотогава Комисията ще следи редовно и отблизо постигнатия напредък, като организира редовни посещения в България и провежда чест диалог с българските органи и с други държави членки.
Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за реформата в България. Комисията приканва България да ускори напредъка по препоръките ѝ за реформата на съдебната власт, съблюдаването на етичните норми и борбата с корупцията и организираната престъпност.