вторник, 28 февруари 2023 г.

Регламент с насоки как средствата по REPowerEU да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост

 

На 27.02.2023 г.  в Официален вестник на ЕС е публикуван РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/435 на Европейския Парламент и на  Съвета от 27 февруари 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО

Ррегламентът влиза в сила на 28.02.2023 г., задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

С регламента се цели да се увеличи максимално взаимното допълване, последователността и съгласуваността на политиките и действията, свързани с реформите в енергетиката и инвестициите, чрез включване на специална глава за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

В приложение към регламента се определя методологията за изчисляване на разпределения дял от ресурсите под формата на допълнителна безвъзмездна финансова подкрепа по механизма, които са на разположение на всяка държава членка. Разпределението на безвъзмездната подкрепа на стойност 20 млрд.евро, които се разпределят по държави, както следва.


Държава членка

Дял от общия размер в %

Сума (в 1 000  EUR, по текущи цени)

Белгия

1,41%

282 139

България

2,40%

480 047

Чехия

3,41%

681 565

Дания

0,65%

130 911

Германия

10,45%

2 089 555

Естония

0,42%

83 423

Ирландия

0,45%

89 598

Гърция

3,85%

769 222

Испания

12,93%

2 586 147

Франция

11,60%

2 320 955

Хърватия

1,35%

269 441

Италия

13,80%

2 760 000

Кипър

0,26%

52 487

Латвия

0,62%

123 983

Литва

0,97%

194 020

Люксембург

0,15%

30 000

Унгария

3,51%

701 565

Малта

0,15%

30 000

Нидерландия

2,28%

455 042

Австрия

1,05%

210 620

Полша

13,80%

2 760 000

Португалия

3,52%

704 420

Румъния

7,00%

1 399 326

Словения

0,58%

116 910

Словакия

1,83%

366 959

Финландия

0,56%

112 936

Швеция

0,99%

198 727

ЕС27

100,00  %

20 000 000

 

       За да се осигури бързо внедряване на мерките по REPowerEU, държавите-членки трябва да представят техните модифицирани Планове за възстановяване и развитие с включена глава на REPowerEU най-късно до 30 април 2023 г.

четвъртък, 9 февруари 2023 г.

Без популизъм и с разум за въглищните централи

 

Народното събрание реши да задължи служебното правителство да поиска предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали.

Прокрадва се идеята дори да се откажем от средствата по плана, но да си запазим въглищните централи до 2038, тъй като те реализират приходи, които надвишават средствата по плана.

Тази идея беше споделена и от служебният министър на енергетиката Росен Христов, който в интервю пред  БНР обяви, че през 2022 г. около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., и уточнява, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по Плана на възстановяване и устойчивост". По него за България са предвидени 5,37 милиарда евро безвъзмездни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро дойде през декември. Сметката е проста: "Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари?".

Такова твърдение е недалновидно и граничи с краен популизъм. Още повече, че то не се основава на задълбочен анализ, който да даде отговор дали въглищните централи ще са рентабилни в условията на пазарна конкуренция в средносрочен период и още повече в дългосрочен план до 2038 г.

Абсурдно е да се твърди, че въглищните централи ще са ефективни и печеливши в пазарни условия до 2038 г., използвайки сегашната технология.

Ако се проследи ситуацията с енергийната криза в ЕС ще се откроят няколко тенденции, които не са в полза на въглищните централи и по – конкретно на ТЕЦ „Марица Изток-2“ ЕАД в сегашното й състояние.


Какви са причините за високите цени на енергията на европейския пазар?

От лятото на 2021 г. насам цените на енергията претърпяха безпрецедентни скокове и нестабилност и оказаха сериозно въздействие върху домакинствата и икономиката в ЕС.

Военната агресия на Русия срещу Украйна и използването на енергията като оръжие предизвикаха безпрецедентна енергийна криза, която засегна в особена степен Европейския съюз, в частност и България. Това причини рязко покачване на цените на енергията, което доведе до инфлация и застраши сигурността на енергийните доставки в ЕС. Русия предприе умишлени прекъсвания и манипулиране на доставките, които засягат европейските цени на природния газ и равновесието при ценообразуването на енергийните пазари. Цените на природния газ отбелязаха безпрецедентни пикове, като достигнаха рекордни равнища през цялата втора половина на август 2022 г. Докато цените през предходното десетилетие бяха в диапазона между 5 EUR/MWh и 35 EUR/MWh, цените на природния газ ЕС достигнаха равнища с 1000 % по-високи от наблюдаваните преди това средни цени.

Цената на газовите фючърси на нидерландския пазар TTF (тримесечни продукти), търгувани на борсата ICE Endex 1 , достигна 350 EUR/MWh, а цената на газа на пазара TTF за ден напред, търгуван на EEX, достигна 316 EUR/MWh, без значителни промени в търгуваните обеми.


 


Много високите цени на природния газ на равнищата от около 350 EUR/MWh, наблюдавани през август, имаха значително отрицателно въздействие върху икономиката на Съюза дори и за кратък период от време; те оказаха верижен ефект върху цените на електроенергията и увеличиха общата инфлация.

 

Защо цените на газа влияят върху цените на електроенергията на едро?

Модели за ценообразуване на енергията на едро в ЕС

В ЕС всяка държава членка  определя собствения си енергиен микс по отношение на източниците на енергийни ресурси, от които се произвежда електроенергия.

В същото време за пазара на едро на електроенергия в ЕС се прилага общ модел на ценообразуване, който представлява система на пределно ценообразуване, известна още като пазар pay-as-clear market, където всички производители на електроенергия получават една и съща цена за мощността, която продават в даден момент. Производителите на електроенергия от различни енергийни източници наддават на пазара като  определят цената си според производствените си разходи. Наддаването върви от най-евтиния към най-скъпия източник на енергия. Първо се купува най-евтиният ток, след което следват следващите оферти. След задоволяване на пълното търсене всеки получава цената на последния производител, от който е купена електроенергия и е задоволено търсенето. Този модел за образуване на крайната пазарна цена на едро е илюстриран в графиката с крива на предлагането   „merit curve”.


Защо печелят въглищните централи в момента?

Високите цени на електроенергията оказаха благоприятен ефект върху дейността на губещата преди кризата ТЕЦ „Марица Изток – 2“ЕАД.

В таблицата са посочени пълните цени на ТЕЦ „Марица Изток – 2“ ЕАД, ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД според ценовите решения на КЕВР за 2020 г. до 2022 г. по години.


В графиката по – долу са сравнени месечните цени на базова енергия – пазарен сегмент „Ден напред“ с цените на трите дружества. Видно е, че до месец юни 2021 г. ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД е на загуба, за разлика от ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.

ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД формира печалба в периода август 2022 г. до 27 – ми декември 2022 г., благодарение на високите цени в резултат на описаната вече енергийна криза и причините довели до нея.



 


Ще печели ли ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД  в дългосрочен план?

При подробен анализ за периода на успокояване на базовата цена на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД е видно, че ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД отново е на загуба в повече от дните за периода от 27 декември 2022 г. до 8 февруари 2023 г. 




Тенденцията за успокояване на цената на електроенергията се дължи на факта, че Комисията и държавите членки предприеха широк набор от спешни мерки, които имат за цел да смекчат последиците от енергийната криза и високите цени на енергията, като същевременно се гарантира сигурността на доставките. Тези мерки доведоха в последните месеци до устойчиво намаление  на цените на газа и на електроенергията на едро и в средносрочен период се очаква те да се върнат на равнище от преди кризата. Последните мерки предложени от Комисията включват промяна на правната рамка за дизайна на електроенергийния пазар с цел:

-намаляване на зависимостта на сметките за електроенергия от краткосрочните цени на природния газ и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

-подобряване на функционирането на пазара, за да се гарантира сигурността на доставките  и пълноценно да се използват алтернативи на газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение на енергия;

-подобряване на защитата и овластяването на потребителите;

-подобряване на прозрачността, мониторинга и интегритета на пазара.

Информация за всички мерки, които са предприети за разрешаване на енергийната криза ТУК.

 Изводът се налага от само себе си, ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД няма да може да реализира печалби в средносрочен план, поради устойчивия  тренд на намаление на цените на едро на електроенергията. Също така печалбите на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД ще се върнат в нормални граници. Затова трябва внимателно да се прави сметка дали при връщане на нормалните ценови равнища на електроенергията бихме получили приходи от „3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г.,“ и да се откажем от  безвъзмездното финансиране Плана за възстановяване и устойчивост. Следва да се прецени много внимателно дали енергийния ни сектор може да „мине и без европейски пари?". Тези средства не могат да се заместят в средносрочен период от приходите от въглищните централи дори и от приходите от НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, поради устойчивата тенденция на намаляване на цените на електроенергията и газа.

С това наше хитруване да не стане като в приказката: да   понесем сто тояги, да изядем килограм сол и накрая да платим сто жълтици, а в нашия случай да затворим въглищните централи поради невъзможност те да работят рентабилно в условията на пазарна конкуренция и да не получим безвъзмездно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Не само не трябва да се отказваме от безвъзмездното финансиране, а активно следва да се възползваме и от предлаганото финансиране и консултации от Фонда за справедлив преход Just Transition fund.  С развитието на технологиите става възможно да се използват въглищата дългосрочно, но за това е необходимо визионерство и ясен план как от проблем, Маришкият басейн да се превърне в район с устойчив бизнес модел въз основа на новите технологии.

Няколко примера за  възможните нови технологии за въглищата.

Toolkit Transforming industries in coal regions for a climate‑neutral economy.

Clean Coal Technology