Как ще се финансира Механизмът за справедлив преход

Постигнато е политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно предложението на Комисията за нов Механизъм за заем от публичния сектор (Public Sector Loan Facility (PSLF). С това  всички предложения за Механизма за справедлив преход (Just Transition Mechanism (JTM)  са съгласувани и очакват окончателното одобрение от Европейския парламент и Съвета.

Механизмът е насочен специално към публични субекти, създавайки преференциални условия за отпускане на заеми за проекти, които не генерират достатъчно приходи, за да бъдат финансово жизнеспособни. Състои се от комбинация от безвъзмездни средства (1,5 милиарда евро) от бюджета на ЕС и заеми (10 милиарда евро), предоставени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Безвъзмездната помощ ще бъде добавена към заема на ЕИБ и ще намали финансовата тежест за бенефициерите и ще увеличи привлекателността на съответните инвестиции. Консултантска подкрепа ще бъде предоставена на бенефициентите чрез консултантския център, създаден в рамките на InvestEU.

Като цяло механизмът се очаква да мобилизира между 25 и 30 милиарда евро публични инвестиции през следващите 7 години. ЕИБ ще бъде основният финансов партньор. Регламентът обаче предвижда възможност за сътрудничество с други финансови партньори, в случай на евентуално увеличаване на ресурсите в бъдеще.

Механизмът ще се изпълнява под пряко управление от Комисията и Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (European Climate, Infrastructure and Environment Executive Agency (CINEA), и ще предоставя подкрепа за отделни проекти или чрез рамкови заеми.

Основните елементи включват:

• Ресурси: 1,525 милиарда евро от бюджета на ЕС за грантовия компонент и 10 милиарда евро заеми от ЕИБ.

• Цел: подпомагане на публичните субекти при справяне със социално-икономическите предизвикателства на териториите, които са най-тежко засегнати от климатичния преход на ЕС, както е посочено в Териториалните планове за справедлив преход (TJTP).

• Компонентът на безвъзмездните средства се изпълнява под пряко управление.

• Безвъзмездните средства се отпускат на два етапа: безвъзмездни средства съгласно покани за представяне на предложения, които не надвишават националните дялове и безвъзмездни средства, отпускани на конкурентна основа на равнището на Съюза до изчерпване на оставащите ресурси.

• Консултантска подкрепа за подготовката, разработването и изпълнението на допустими проекти се предоставя на бенефициентите чрез консултантския център, създаден по InvestEU.

• Работни програми, уточняващи условията и критериите за допустимост за избор на проекти и за тяхното определяне на приоритетите, в случай че търсенето надвишава ресурсите за финансиране по национални средства.

• Критерии за възлагане, които да бъдат подробно описани по-късно в работните програми, които могат да бъдат приложени в случай, че броят на допустимите проекти надвишава наличните ресурси. Приоритет ще бъде даден на бенефициерите, разположени в по-слабо развити региони.

• Списък на хоризонталните принципи, които трябва да се спазват от всички инвестиции, включително зачитането на основните права, равенството между половете, недискриминацията и социалната и екологична защита. Принципът „не нанасяйте значителна вреда“ също е част от тези елементи.

• Повишен компонент на безвъзмездната помощ за по-слабо развитите региони, който може да достигне до 25% от компонента на заема.

• Увеличаване на средствата за техническа помощ в полза на организаторите на проекти в по-слабо развитите региони

Следващи стъпки

След техническото финализиране на текста, отразяващ политическото споразумение, Европейският парламент и Съветът ще трябва да одобрят текста, за да може регламентът да влезе в сила. Успоредно с това регламентът за JTF трябва да бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС и TJTP трябва да бъдат представени на Комисията и приети. Първите покани за представяне на предложения по Механизма трябва да бъдат обявени през втората половина на 2021 г.

Механизмът за отпускане на заеми в публичния сектор (PSLF) е един от трите стълба на механизма за справедлив преход (JTM), който е част от Европейската зелена сделка за постигане на неутралност на ЕС на климата до 2050 г. PSLF беше предложена от Комисията на 28 май 2020г. Другите два стълба на JTM са JTF (по който през декември 2020 г. беше постигнато политическо споразумение от съзаконодателите) и специална схема за справедлив преход съгласно InvestEU (договорена като част от регламента за InvestEU) на 17 март 2021 г.

Рамката за управление на JTM е съсредоточена върху TJTP, които държавите-членки ще подготвят за идентифициране на териториите, най-негативно засегнати от прехода към климатична неутралност до 2050 г., и инвестициите, които ще помогнат за социално-икономическите промени в тези територии.

Подготовката на TJTP е ключово условие за програмиране и последващо внедряване на ресурси от JTF и другите стълбове на JTM. 

Всяка държава-членка следва да подготви TJTP заедно със съответните вътрешни партньори в диалог с Комисията и като гарантира, че те са в съответствие с регионалните стратегии за интелигентна специализация и националните енергийни и климатични планове. 

Комисията ще приеме плановете заедно с програмите, свързани с подкрепата на JTF. 

За повече информация 

The Just Transition Fund

ЕК публикува пакет документи свързани с подпомагане на устойчиви инвестиции и таксомонията на ЕС в областта на климата

 

Европейската комисия съобщи, че е приела цялостен пакет от мерки, чиято  цел е потокът от парични средства да се насочи по-добре към устойчивите дейности в целия Европейски съюз. По този начин ще се осигури възможност за инвеститорите да пренасочат  инвестициите си към по-устойчиви технологии и предприятия.

Пакетът от мерки се състои от:

• Делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата – целта е  да се подпомагат устойчивите инвестиции (т.е. инвестициите за устойчиво развитие), като се разясни кои икономически дейности допринасят най-много за изпълнението на екологичните цели на ЕС. Официално Делегираният акт ще бъде приет в края на май, когато бъдат готови преводите на всички езици на ЕС. Подходът на Комисията е изложен с повече подробности в съобщение, прието от колегиума.Делегираният акт за таксономията на ЕС е динамичен документ и ще продължи да се развива с времето в зависимост от промените и техническия напредък. Критериите ще бъдат подлагани на редовен преглед. Така ще се гарантира, че с времето в обхвата може да се добавят нови сектори и дейности, в т.ч. преходни и други спомагащи дейности.
• Предложение за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ). Това предложение е предназначено за подобряване на потока от информация за устойчивостта в света на предприятията. С помощта на предложената директива отчитането на дружествата във връзка с устойчивостта ще стане по-съгласувано, така че да може финансовите предприятия, инвеститорите и широката общественост да ползват съпоставима и надеждна информация за устойчивостта.

Предназначението на предложението е да се създаде набор от правила, които с времето ще поставят отчитането във връзка с устойчивостта наравно с финансовото отчитане. По силата на предложената директива изискванията на ЕС за отчитането във връзка с устойчивостта се разширяват чрез включването на всички големи дружества и всички дружества, регистрирани на фондовата борса. Това означава, че вече близо 50 000 дружества в ЕС ще трябва да спазват подробните стандарти на ЕС за отчитането във връзка с устойчивостта, при положение че сега действащите изисквания важат за 11 000 дружества. Комисията предлага разработването на стандарти за големите дружества и отделни стандарти за МСП, чиято строгост да бъде съобразена с размерите на тези предприятия, с възможност за доброволно прилагане от МСП, които не са регистрирани на фондовата борса.

Като цяло целта на предложението е дружествата да отчитат надеждна и съпоставима информация във връзка с устойчивостта, от каквато имат нужда инвеститорите и другите заинтересовани лица. Така чрез финансовата система ще се осигури последователен поток от информация във връзка с устойчивостта. Дружествата ще трябва да се отчитат за начина, по който въпросите във връзка с устойчивостта, например изменението на климата, засягат стопанската им дейност, и за въздействието на дейностите им върху хората и околната среда. С предложените стандарти на ЕС за отчитането във връзка с устойчивостта следва да се осигури „обслужване на едно гише“, което да представлява единно решение за дружествата.

· Накрая, по силата на шест делегирани акта за изменение на разпоредбите за доверителните задължения и инвестиционните и застрахователните съвети на финансовите предприятия, например консултанти, управители на активи или застрахователи, ще включват устойчивостта като фактор в процедурите си и в инвестиционните си съвети към клиентите. С приетите шест изменения финансовата система се насърчава да подкрепя предприятията по пътя към устойчивостта, както и предприятията, които и сега отговарят на критериите за устойчивост. Тези изменения ще доведат и до засилване на борбата на ЕС със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

✔По отношение на инвестиционните и застрахователните съвети: когато даден консултант оценява пригодността на клиента за дадена инвестиция, те вече ще трябва да обсъждат предпочитанията на клиента по отношение на устойчивостта.

       ✔По отношение на доверителните задължения: с приетите днес изменения се разясняват задълженията на всяко финансово предприятие при оценяването на рисковете във връзка с устойчивостта, например въздействието на наводненията върху стойността на инвестициите.

      ✔По отношение на контрола и управлението на инвестиционните и застрахователните продукти: създателите на финансови продукти и финансовите консултанти ще трябва да вземат предвид факторите във връзка с устойчивостта, когато проектират финансовите си продукти.

Следващи стъпки

След като бъде официално приет, Делегираният акт за таксономията на ЕС в областта на климата ще бъде подложен на преглед в Европейския парламент и Съвета (за срок от четири месеца, който може да бъде удължен еднократно с още два месеца).

Що се отнася до предложението за ДОПУ, Комисията ще започне обсъждания с Европейския парламент и Съвета.

Шестте изменения на делегираните актове за инвестиционните и застрахователните съвети, доверителните задължения и контрола и управлението на продуктите ще бъдат подложени на преглед от Европейския парламент и Съвета (за срок от три месеца, който може да бъде удължен еднократно с още три месеца). Очакванията са те да започнат да се прилагат  от октомври 2022 г.

Повече информация:

✔Съобщение на Комисията: „Таксономията на ЕС – отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, предпочитания по отношение на устойчивостта и доверителни задължения“

✔ Делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата 

✔Въпроси и отговори – Делегираният акт за таксономията в областта на климата и измененията на делегираните актове за доверителните задължения и инвестиционните и застрахователните съвети

✔ Въпроси и отговори – предложение за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта

✔  Информационен документ – пакет от мерки за финансирането за устойчиво развитие, април 2021 г.

✔  Уебсайт на ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“, посветен на финансирането за устойчиво развитие

 

Енергетика:Къде е България в Инициативата Европейски водороден гръбнак

 

Според последната  публична информация за разпределението на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост значителни средства се предвиждат  за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. Основните средства са предвидени за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива.

Да, това са амбициозни цели свързани с постигане на целите на Зелената сделка, но аз имам притеснения, че те са далеч от реалното изпълнение.

Защо смятам така?

Защото ключова роля ще трябва да играе оператора на преносната система – „Булгартрансгаз“. Досега операторът няма изложена визия как евентуално би участвал в тази амбициозна задача, да се изгради мрежа за пренос на водород, която да е част от единната европейска транспортна мрежа за водород. Няма отговори на въпросите -как ще се пренася водорода,  през съществуващите ли газопроводи или трябва да се строят нови или е необходимо старите да се преустроеят за тази цел.

Всички тези въпроси вече две години се обсъждат от 23 оператори на газопреносни системи на 21 броя държавите членки в рамката на инициативата Европейски водороден гръбнак

Какво представлява инициативата Европейски водороден гръбнак?

В Инициативата  Европейски водороден гръбнак European Hydrogen Backbone (EHB) участват група от европейски оператори на газопреносни системи (ОПС).  Те са  изготвили предложение за изграждане на специална инфраструктура за водородни тръбопроводи, до голяма степен базирана на преустроени съществуващи газопроводи.

Инициативата публикува документ за визия през юли 2020 г. с карти, обхващащи девет държави-членки на ЕС плюс Швейцария, седалище на групата от единадесет оператори на газопреносни системи, участващи в инициативата  по това време. Оттогава инициативата EHB нараства  до 23 европейски оператори на газопреносни мрежи, обхващащи 19 държави-членки на ЕС, както и Обединеното кралство и Швейцария.

През месец април 2021 г. беше представен нов доклад , който съдържа географски разширена визия за специална водородна инфраструктура, простираща се в тези 21 европейски държави.

Актуализираният европейски водороден гръбнак обхваща постепенно разширяване на инфраструктурата  до 2030, 2035 и 2040. Докладът също така предоставя актуализирана разбивка на преустроените газопроводи спрямо нови тръбопроводи и оценки на общите инвестиционни разходи. В документа са включени  местоположенията на възможните места за съхранение на водород.

Природният газ остава важен за гарантиране на сигурността на доставките през 2020-те и 2030-те години, но все повече газовата инфраструктура може да бъде освободена за транспортиране на водород, тъй като с течение на времето водородът ще се превърне в конкурентна стока и енергиен носител с ключова роля в бъдеще енергийна система. Въз основа на тези прозрения инициативата EHB създава възможен и разумен сценарий за това как може да се създаде водородна инфраструктура в Европа, която да бъде технически жизнеспособна и постижима.

Визията за EHB се основава на редица проучвания за ролята на газа за климата, национални стратегии за водород и процеси на планиране, както и оценка на обявени проекти за предлагане и търсене на водород в цяла Европа, отчасти чрез поредица от интервюта със заинтересованите страни от веригата за доставка на водород.

До 2030 г. EHB може да се състои от първоначална 11 600 км тръбопроводна мрежа, свързваща нововъзникващите водородни индустрии.

До 2040 г. водородната инфраструктура може да нарасне, за да се превърне в общоевропейска мрежа с дължина 39 700 км.

Европейският водороден гръбнак създава възможност за ускоряване на декарбонизацията на енергийния и промишления сектор, като същевременно осигурява устойчивост на енергийната система, повишена енергийна независимост и сигурност на доставките в цяла Европа. Подобна визия може да бъде постигната по икономически ефективен начин, но тя изисква тясно сътрудничество между държавите-членки на ЕС и съседните държави и стабилна, подкрепяща и адаптивна регулаторна рамка.

В допълнение към картите, показващи възможната бъдеща топология на водородната инфраструктура, докладът също така предоставя актуализирана разбивка на преустроени спрямо нови тръбопроводи и оценки на общите инвестиционни разходи до 2040 г.

39 700 км европейски водороден гръбнак за 2040 г., както се предлага в този доклад, изисква изчислена обща инвестиция от 43-81 млрд. евро въз основа на използване на 69% от преустроените газопроводи и 31% нови участъци от тръбопроводи. Тези разходи са относително ограничени в общия контекст на европейския енергиен преход.

Инвестицията на километър тръбопровод е по-ниска в сравнение с инвестиционните разходи в мрежата, както се изчислява в първоначалния европейски план за водороден гръбнак. Докато първоначалният план включваше само оценки на разходите за тръбопроводи с диаметър 48 инча, тази актуализация взема предвид, че голяма част от днешната инфраструктура за природен газ и от утрешната водородна инфраструктура се състои от по-малки 24- или 36-инчови тръбопроводи. По-малките тръбопроводи са по-евтини за пренасочване, което води до по-ниски инвестиционни разходи като цяло. Въпреки това оперативните разходи за транспортиране на водород над 1000 км са по-високи за тръбопроводи с по-малък диаметър в сравнение с тръбопроводи с по-голям диаметър, което повишава изравнените транспортни разходи за целия EHB до 0,11-0,21 евро за килограм водород. Това е малко по-високо от миналогодишната оценка от 0,09 до 0,17 евро, но потвърждава, че EHB е привлекателна и рентабилна опция за транспортиране на водород на дълги разстояния, като се вземат предвид очакваните производствени разходи в бъдеще от 1,00-2,00 евро на кг водород.

Предложената инфраструктурна мрежа  до 2040 г. показва визията на 23 – те европейски газопреносни оператори, базирана на национални анализи на наличността на съществуваща инфраструктура за природен газ, бъдещо развитие на пазара на природен газ и бъдещо развитие на пазара на водород. Въпреки това е важно да се отбележи, че евентуалното инфраструктурно решение ще бъде силно зависимо от бъдещата динамика на предлагането и търсенето на интегрираната енергийна система, включително природен газ, водород, електричество и топлинна енергия. Реалното развитие на предлагането и търсенето на водород и нарастващата интеграция на енергийната система могат да доведат до алтернативни или допълнителни маршрути в сравнение с описаните в инициативата, а графикът на някои от предложените маршрути за 2030, 2035 и 2040 може да бъде изместен напред или назад във времето.

За съжаление България отсъства от тези карти и представлява само едно сиво петънце, което поражда съмнение дали е готова за предизвикателствата по изпълнение на заложените цели в Плана за възстановяване и устойчивост относно развитието на пазара за водород.

Инициативата EHB приканва заинтересованите страни, включително политиците, компаниите и инициативите по веригата на стойността на водорода да участват  в обсъждане на така предложената визия.

Повече информация

Държавна помощ: Комисията прие преразгледани Насоки за регионалната помощ

 

Европейската комисия прие преработени Насоки на ЕС за регионална държавна помощ („Насоките за регионална помощ“) за определяне на правилата, по които държавите членки могат да предоставят държавна помощ на предприятия с цел подпомагане на икономическото развитие на региони в ЕС, намиращи се в неравностойно положение, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция между държавите членки. Преразгледаните насоки ще влязат в сила на 1 януари 2022 г.

Насоките за регионална помощ са първият набор от правила за държавна помощ, които се преразглеждат след обявяването на Европейския зелен пакт и на промишлената стратегия и стратегията в областта на цифровите технологии на ЕС.

Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестегер, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Приетите днес нови Насоки за регионална държавна помощ ще дадат възможност на държавите членки да помогнат на европейските региони, намиращи се в най-неравностойно положение, да наваксат и да намалят различията по отношение на икономическото благосъстояние, доходите и безработицата. Тези цели за сближаване са в основата на нашия Съюз. Разширихме също възможностите на държавите членки да подкрепят регионите, изправени пред предизвикателства, свързани с прехода, или със структурни предизвикателства, като например обезлюдяването, така че насоките да допринасят в пълна степен за екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция между държавите членки.

Регионалната помощ представлява важен инструмент, използван от държавите членки за укрепване на регионалното развитие. Комисията прие преразгледаните насоки за регионална помощ след оценка на действащите правила, извършена през 2019 г., и обширна консултация с всички заинтересовани страни относно проекта за текст, сред които държавите членки, регионалните и местните органи, стопанските сдружения, групите по интереси, отделни дружества и граждани.

Преразгледаните насоки за регионална помощ включват редица целенасочени корекции за опростяване и отразяване на опита, натрупан при прилагането на предходните правила, както и за отразяване на новите приоритети на политиката, свързани с Европейския зелен пакт и промишлената стратегия и стратегията в областта на цифровите технологии на ЕС. Възловите елементи от преразгледаните насоки са:

• увеличаване на цялостното покритие на регионалната помощ до 48 % от населението на ЕС (срещу 47 % досега) и актуализиран списък с подпомаганите региони от тип „а“ и предварително определени региони от тип „в“ въз основа на последните налични статистически данни от Евростат за БВП (2016—2018 г.) и безработицата (2017—2019 г.). Непроменени остават критериите за определяне на подпомаганите региони. През предходния период те доказаха, че функционират добре. Същевременно държавите членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост да включват в картите т.нар. региони от тип „в“, които не са предварително определени: освен вече използваните критерии, Комисията въведе опростяване, за да се даде възможност на държавите членки да предоставят лесно статуса на региони от тип „в“, които не са предварително определени, на региони по механизма за справедлив преход, които са изправени пред особени предизвикателства, свързани с прехода.
• увеличен максимален интензитет на помощта в подкрепа на целите на Европейския зелен пакт и стратегията в областта на цифровите технологии чрез активиране на допълнителни стимули за инвестиции в регионите на ЕС, намиращи се в неравностойно положение. Освен това насоките включват няколко бонуса за интензитета на помощта: i) за най-отдалечените региони, ii) за граничните райони, iii) за регионите по механизма за справедлив преход, намиращи се в регионите в най-неравностойно положение, и iv) за регионите, засегнати от загуба на население. Малките и средните предприятия (МСП) също запазват по-силни максимални интензитети на помощта в сравнение с големите предприятия.
•  валидността на картите на регионалните помощи за периода 2022—2027 г., като за 2023 г. се предвижда междинен преглед въз основа на актуализирани статистически данни, които отразяват последните икономически тенденции и дават възможност на регионите да се възстановят от кризата.
•  цялостно опростяване на структурата на насоките, изясняване на някои от определенията и терминологията и някои целеви промени в контекста на Европейския зелен пакт и промишлената стратегия и стратегията в областта на цифровите технологии на ЕС. Например актуализирани са секторното приложно поле на насоките, както и критериите, използвани за намирането на баланс между положителното въздействие на помощта и нейните отрицателни последици върху конкуренцията и търговията. В тази оценка вече е възможно да бъдат взети предвид и други положителни и отрицателни последици, като например значителен принос към екологичния и цифровия преход или някои свързани отрицателни външни ефекти.

В същото време в Насоките за регионална помощ се запазват строги предпазни мерки, които не позволяват на държавите членки да използват публични средства, за да предизвикат преместване на работни места от една държава – членка на ЕС, в друга, което е от съществено значение за лоялната конкуренция на единния пазар.

Преразгледаните Насоки за регионална помощ ще влязат в сила на 1 януари 2022 г., което ще даде достатъчно време на държавите членки да изготвят своите карти на регионалните помощи. Държавите членки вече могат да уведомяват Комисията за бъдещите си карти на регионалните помощи, по които тя ще вземе индивидуални решения.

Енергетика: Има ли водорода роля в зелената революция

 

Дълго време възможността водорода да заеме достойно място на пазара на енергия сред другите енергийни източници  беше въпрос на теоретичен дебат сред научните общности и в света на лабораторните изследвания. През последните години това рязко се промени. Водородът зае главно място в дебата за търсенето на  възможните решения за декарбонизация на икономиката и постигане на климатична неутралност. Все повече страни, представители на бизнеса,  научния свят  и водещи експерти търсят възможностите за практичното приложението на водорода и за този интерес има сериозни причини.

Поради своя многостранен характер, водородът може да играе ключова роля за справяне с предизвикателствата, които предстоят. От една страна, той може да служи като енергиен носител или като суровина. От друга страна, той може да се използва за съхранение на произведеното сезонно електричество от възобновяеми източници. Водородът има силен потенциал да улесни декарбонизацията на „трудно декарбонизиращия“ и енергийно интензивен индустриален сектор, като стоманата. Освен това той може да се използва като зелено гориво за тежкотоварни транспортни средства, за които съществуващите в момента технологии за електрически батерии са неприложими.

Но все още има редица пречки, технологични, пазарни, логистика  и регулаторна рамка, които трябва да се разрешат, за да се стигне до извода коя форма на водорода е най-подходяща за реализиране на климатичните амбиции.

Първият въпрос е кой вид водород е най-подходящ

Водородът е най-разпространеният елемент в нашата Вселена, но представлява само малка част от глобалния енергиен микс в ЕС и извън него. Днес по-малко от 2% от енергийното потребление в Европа идва от водород и това се използва главно за производството на химически продукти като пластмаси и торове. Освен това почти целият водород за тези цели - 96% се произвежда от природен газ, отделяйки значителни количества емисии на CO2 в процеса. Следователно първото предизвикателство е как да се декарбонизира производството на водород. С прости думи, водородът се нуждае от основен източник на енергия, за да бъде произведен. Този енергиен източник и използваният процес определят колко е чист - или мръсен крайният продукт. Водородът на фосилна основа, добиван от природен газ, често се нарича сив водород и е най-често срещаният вид, използван в момента. Нисковъглеродният водород, често наричан син водород, също се произвежда от природен газ, но емитираният по време на производството му CO2 се улавя и съхранява под земята, което го прави по-чист вариант с по-ниски емисии. Докато нисковъглеродният водород може да играе важна преходна роля за заместване на сивия водород, най-чистият вариант от всички тях е възобновяемият водород, често наричан зелен водород. Той се произвежда чрез използване на възобновяеми енергийни източници като вятър и слънчева енергия чрез електролизатор, а единственият му страничен продукт е водата. Съответно производството му е почти без емисии, поради което е формата на производство, която генерира най-голям интерес - от политиците, учените и инвеститорите.

Декарбонизация на индустрияга

Политиката на ЕС по отношение на използване на водорода включва определяне на предпочитания водород, след което ще се търси  как да се разшири икономически ефективното производство, транспортирането и потреблението на възобновяем водород, за да се използва гъвкавостта, която този енергиен източник предлага при управлението на прехода към чиста енергия.

Енергийно интензивните индустриални сектори, които не могат да се декарбонизират чрез директна електрификация, търсят по-екологични, по-неутрални въглеродни енергийни носители. Следователно възобновяемият водород предлага обещаваща и реалистична перспектива за производство на зелена стомана или тор към 2030 г. В транспорта, предвид ограниченията и разходите на сегашните технологии на батериите, авиационният, корабоплавателният и тежкотоварният сектор търсят неутрални за въглерод възможности за гориво за дълги разстояния.

Тъй като на  глобално ниво все по ускорено се разгръща производството на енергия  от възобновяеми източници, идеята е  възобновяемият водород да върви ръка за ръка с електроенергийния сектор, който все повече се доминира от производството на възобновяема енергия. Възобновяемият водород следва да спомага да се осигури както дългосрочно, така и широкомащабно съхранение на енергията от възобновяеми източници и да осигурява незабавна гъвкавост на енергийната система. Потенциалът за съхранение на водород, предимно в солените пещери, които в момента се използват за съхранение на природен газ, е особено полезен за електропреносните мрежи, тъй като спомага за балансиране на предлагането и търсенето на електроенергия, когато има твърде много или недостатъчно производство на електроенергия от възобновяеми източници.

Водородна стратегия на ЕС и дългосрочните  инвестиции

Европейската зелена сделка комбинира двойните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове и подготовка на европейската индустрия за климатично неутрална икономика. В тази рамка водородът е определен като централен за справяне както с проблемите, така и за развитието на европейските енергийни системи.

За тази цел миналия юли Комисията стартира две различни инициативи - стратегия за интеграция на енергийната система и отделна водородна стратегия. Първата стратегия очертава как да се направи европейската  енергийна система по-гъвкава, където енергията може свободно да се обменя между потребителя и производителя и между различните сектори на крайното потребление и където новите технологии могат да бъдат стимулирани и по-лесно интегрирани в енергийния пазар, насърчавайки климатично неутрална енергийна система с възобновяема електроенергия и нисковъглеродни горива. Втората стратегия разглежда по-конкретно необходимите стъпки за превръщането на възобновяемия и нисковъглеродния водород в ключова стока в енергийната система.

ЕС се ангажира да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници и този ангажимент се превръща в непрекъснато нарастващ дял на възобновяемата енергия в енергийния микс. Освен това се очаква цената на овдорода да намалее още през следващите години. В този контекст стратегията за водорода изследва потенциала на възобновяемия водород да спомогне за декарбонизиране на икономиката на ЕС по рентабилен начин, като очертава набор от действия в подкрепа на производството, транспорта и създаването на търсене на този водород, тъй като делът на възобновяемите енергийни източници се увеличава .

В  стратегията за водорода ЕК определя и визия за това как ЕС може да инсталира поне 6 GW възобновяеми водородни електролизатори до 2024 г. и 40 GW до 2030 г. в Европа.

ЕК поставя акцента върху непосредствените и дългосрочни инвестиции като основна първа стъпка за пълното развитие  на възобновяемия водород и дава предимство на европейската индустрия във все по-конкурентен пазар в световен мащаб. В бъдещия бюджет на ЕС Комисията подчертава необходимостта от отключване на инвестиции в ключови чисти технологии и вериги за създаване на стойност, включително чист водород. Това е подсилено в допълнителните мерки, насочени към подпомагане на европейското възстановяване след пандемията COVID-19, което подчертава факта, че възстановяването може да върви ръка за ръка с амбициите за декарбонизация. За тази цел Комисията е подготвила инициатива „Power Up“, за да насърчи страните от ЕС да използват своето европейско финансиране за възстановяване, за да инвестират в повече възобновяеми източници и производство на водород от възобновяеми източници. Наред с мерките за стимулиране на инвестициите, така нареченият пакет „Годен за 55“ на Европейската комисия, който ще включва предложения за политика за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г., ще включва и предложения за политика за създаване на добре функциониращ пазар на водород в ЕС.

Водородни проекти, изследвания и иновации

Освен че определя политически и стратегически насоки за водорода, ЕС подкрепя и много проекти и инициативи относно водорода. Ключов сред тях е Европейският алианс за чист водород, обявен като част от новата индустриална стратегия за Европа през март 2020 г. и стартиран на 8 юли 2020 г., едновременно със стратегията на ЕС за водорода.

Алиансът обединява индустрията, националните и местните публични власти, гражданското общество и други заинтересовани страни. Целта му е амбициозно внедряване на водородни технологии до 2030 г., обединяващо производството на възобновяем и нисковъглероден водород, търсенето в промишлеността, мобилността и други сектори, както и преноса и разпределението на водорода. Вече повече от 1000 заинтересовани страни са се присъединили към алианса и вече могат да представят своите проекти и да стимулират усвояването на инвестиционни водородни проекти.

В допълнение ЕС също така насърчава няколко научноизследователски и иновационни проекта за водорода в рамките на „Хоризонт 2020“. Тези проекти се управляват от Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ (FCH JU), съвместно публично-частно партньорство, което се подкрепя от Европейската комисия. Това включва финансирания от ЕС проект Djewels, който ще изгради 20MW електролизатор, за да помогне за осигуряването на евтин зелен водород за своите клиенти, и STORE & GO, който поддържа нови технологии за подаване на възобновяем метан в газовата мрежа и по този начин спомага да се осигури устойчиво енергийно снабдяване в Европа.

В допълнение, проектът Hybrit в северната част на Швеция е добър пример за това как водородът може да помогне за екологизирането на европейската индустрия, тъй като използва възобновяем електрически водород вместо въглища за производство на безвъглеродно желязо и стомана. По подобен начин 6MW електролизатор, разработен по финансиран от ЕС проект H2, доставя зелен водород на стоманодобивна фабрика в Линц, Австрия, а също така предоставя услуги в електрическата мрежа благодарение на гъвкавата си консумация на енергия.

Енергетика: ЕК преразглежда Директивата за газа и Регламента за природния газ

Комисията обяви, че започва обществена консултация за преразглеждане на Директивата за газа и Регламента за природния газ в контекста на Европейската зелена сделка и амбицията за декарбонизация на газовия сектор на ЕС и в по-общ план да се постигне климатична неутралност до 2050 г. Целта на тази консултация е да се търсят становища на заинтересованите страни за това как трябва да бъдат преразгледани Директивата за газа и Регламентът за газа, за да се улесни развитието на  възобновяеми и нисковъглеродни газове и овластяването на потребителите, като същевременно се осигурят интегрирани, ликвидни  и оперативно съвместими вътрешни пазари на газ в ЕС.

Въпросите, повдигнати в консултацията, се отнасят главно до въпроса как да се осигури разходно ефективна  декарбонизация на съществуващия газов сектор. Това включва въпроси за това как да се даде възможност и да се насърчи развитието на пазара за възобновяем и нисковъглероден водород, което да му позволи да се превърне в ключов компонент в енергийния сектор. Също така с консултацията се цели да се установи как да се улесни инжектирането, преноса, разпределението и търговията на възобновяеми и нисковъглеродни газове в съществуващата газова мрежа в контекста на по-широката интеграция на енергийната система. До месец юни 2021 г. Комисията планира да публикува пакета „Подходящ за 55“ ’Fit for 55’, чиято цел е намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. и по този начин да се осъществи прехода от изкопаеми горива към безвъглеродни горива и да се постигне неутрална към климата Европа до 2050 г. Този пакет ще обхваща широкообхватни области на политиката - от възобновяемите енергийни източници, до енергийната ефективност, до енергийните характеристики на сградите, както и търговията с емисии, споделянето на усилия, използването на земята и данъчното облагане.

Текущите прегледи на Директивата за възобновяемите енергийни източници и Директивата за енергийна ефективност разглеждат, наред с други неща, въпросите на регулаторните стимули за производство и потребление на възобновяема енергия. Бъдещото законодателство за пазара на газ ще трябва да бъде в съответствие с мерките по двете директиви, както и други мерки по пакета „Подходящ за 55“. Той ще надгражда и върху елементите, очертани в други европейски инициативи за зелена сделка, като стратегията за водорода и стратегията за интегриране на енергийната система.

Всички заинтересовани страни са поканени да дадат своя принос към тази консултация, като попълнят онлайн въпросника. Тази консултация ще бъде отворена 12 седмициза становища  до 18 юни 2021 г.