петък, 26 юни 2015 г.

Енергетика:Доклад с проучване на енергийната бедност в ЕС



Европейската комисия публикува ново проучване на състоянието на енергийната бедност в Европа, и начините за борба с нея. Проучването установява, че докато много държави от ЕС имат мерки, за защита на уязвимите потребители, почти 11% от населението на ЕС е в ситуация, при която домакинствата им не са в състояние да се отопляват адекватно на достъпна цена.

Според проучването (по данни от 2012 г.) над 54 милиона души в Европа могат да се определят като енергийно бедни. Мащабът на проблема се дължи на повишаване на цените на енергията, ниските доходи и лошите енергийно неефективни жилища. Положението с енергийната бедност е най- тежко в Централна, Източна и Южна Европа.

В проучването отново се напомня, че според Третия енергиен пакет, отговорността за справяне с енергийната бедност, идентифицирането на уязвимите потребители и въвеждането на мерки за справяне с проблема „енергийна бедност“ е на националните правителства. Въпреки това, значителен брой от държавите членки  на ЕС към момента не са идентифицира или определили количествено уязвимите потребители, и следователно не са определили адекватни мерки за справяне с проблема „енергийна бедност“. Според анализа в проучването по-малко от една трета от страните от ЕС официално признават проблема „енергийна бедност“.

Проучването установява, че финансовото подпомагане е най-разпространено, но то представлява краткосрочна мярка за защита на уязвимите потребители. За да се справят държавите членки с енергийната бедност в по - дългосрочен план, трябва да предприемат мерки за енергийна ефективност, насочени към модернизиране на сградите, което представлява ключова инициатива за справяне с енергийната бедност. В проучването се отчита, че са необходими силни стимули за насърчаване на домакинствата с ниски доходи, за да се включат в процеса по прилагане на мерките за енергийна ефективност, както и повишаване на осведомеността им. Освен това, потребителите се нуждаят от опростено и прозрачно фактуриране и достъпна информация за сравняване на цените на различните доставчици, за да направят по-добър избор за доставка на енергия.

Какви са предложенията

Според проучването, страните от ЕС трябва да направят правилна оценка на енергийната бедност и да определят уязвимите потребители, за да бъдат в състояние да изготвят подходящи мерки. Европейската комисия вече помага на страните от ЕС, да направят това. Комисията също така улеснява обмена на най-добри практики чрез Гражданския форум за енергетика Citizen's Energy Forum и създадената към него Работна група за защита на уязвимите потребители. Освен това, Комисията издава препоръки към националните правителства как могат да подпомагат уязвимите потребители чрез мерки за енергийна ефективност и други мерки.
Проучването също така препоръчва на Комисията да разпределя по-висок дял от средствата на ЕС, за програми за обновяване на домовете на енергийно бедни, с ниски доходи и уязвими категории хора, докато друга препоръка призовава за подобряване на мониторинга на енергийната бедност, което да доведе до по-добро разбиране на проблема.
По конкретно в проучването са изброени седем препоръки:

Препоръка 1
Признаване, че проблемите свързани със защитата на уязвимите потребителите и енергийната бедност, са различни. И двата проблема са свързани и представляват важни предизвикателства, но изискват различни решения. Въпросите за уязвимите потребители се отнасят до гарантиране на пълен достъп до пазара. Енергийната бедност, често е от структурен характер и изисква дългосрочно решение и превантивен подход. Това разграничение е важно да се направи от  държавите членки, които по законодателен път след това могат да разработят съответните ефективни мерки.

Препоръка 2

Да се осигурят допълнителни насоки за това какво представляват уязвимите потребители (въз основа на опита на държавите-членки). Да се предложи общ подход за определяне на уязвимите потребители, чрез приемане на акт за изпълнение, който да включва и двата аспекта  социално-икономическия и проблемите свързани с енергийната уязвимост, както и да се гарантира, че националните регулаторни органи изготвят задълбочени доклади, въз основа на използването на ясни дефиниции за определяна на уязвимите потребители и прилаганите мерки.


Препоръка 3

Да се определи изрично какво представлява енергийната бедност. Държавите членки се  призовават да действат, за да разрешат проблема, но без да им се предписват конкретни мерки, които да се използват от тях. Комисията следва да разработи комуникационен документ или стратегия (което е най-подходящо), в който да разясни разбирането си за предизвикателството - енергийната бедност, какво е постигнато на равнище държави-членки, и да призове държавите-членки да разработят конкретни стратегии. На този етап не се препоръчва ЕК да приема конкретни метрични критерии, основани на разходите, поради липса на хармонизирани данни. Въпреки това, ЕК трябва да продължи да изследва проблема, използвайки данни EU-SILC, за да може да прави препоръки за подобряване на ситуацията с енергийната бедност.Комисията следва да споделя добри практики относно показателите за енергийна бедност, които се прилагат от различните държави-членки. По този начин ще се определи кои метрични данни са необходими, за да се определят конкретните показатели. Не трябва да се определя един единствен показател; държавите членки следва да предприемат прагматичен подход и да използват най-добрите налични данни при определяне на индивидуалните показатели, като същевременно търсят непрекъснато подобряване на данните в бъдеще.


Препоръка 4
Да се разработят база данни за мерките, свързана със защитата на уязвимите потребителите и енергийната бедност, използвани от различните държави-членки. Комисията може да играе важна роля в разпространение на информация по отношение на ефективното прилагане на съответните мерки. Това проучване, подобни проучвания и доклади на държавите-членки и други изследователски инициативи, както и резултатите от работата на Работната група за защита на уязвимите потребители, могат да служат за полезна отправна точка при разрешаване на проблема с енергийната бедност.

Препоръка 5
Да се подкрепят действия, насърчаващи мерките за енергийна ефективност и разрешаващи проблема с енергийната бедност. Предлага се по-точно насочване на мерките за енергийна ефективност и насърчаване на домакинствата с ниски доходи. Механизмите могат да включват мерките от Директивата за енергийна ефективност, като процент от финансирането за справяне с енергийната бедност да се  насочва към домакинствата с ниски доходи за обновяване на домовете им за постигане на енергийна ефективност. Комисията би могла също така да гарантира, че ще разпределя по-висок дял от средствата на ЕС, за програми за обновяване, фокусирани върху горива за бедни, уязвими и с ниски доходи  категории хора. Тези средства следва също така да бъдат насочени към държавите-членки от Централна, Източна Европа и Южна Европа, където проблемът е най-тежък.

Препоръка 6
Да се разработят механизми за отчитане на данни, които да позволяват да се подобрят показателите за по-добро измерване на енергийната бедност. Препоръчва се, в съответствие с други инициатива за изследвания, които анализират енергийната бедност, да се поддържа развитието на различни показатели, и да се подобри текущата база данни. Това ще допринесе за по-доброто разбиране на предизвикателството, и ще даде оценка на ефективността на стратегиите за справяне с енергийната бедност. Това наблюдение би могло да помогне и улесни държавите членки по прилагане на най-добрите практики.

Препоръка 7
Да се въведе изискването в насоките за оценка на въздействието да се направи оценка на въздействието на политиките спрямо уязвимите потребители, както и на енергийната бедност. Препоръчва се, докато тече процеса на преразглеждане на насоките, които да определят политиките за справяне с енергийната бедност, да се подпомагат домакинствата с ниски доходи и други уязвими групи.

Видно от приложената карта в проучването, България е с най-висок процент на енергийно бедни, между 40 и 50%.
 
 

петък, 19 юни 2015 г.

Антитръст: Комисията подлага на пазарен тест ангажиментите, предложени от „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) относно българския пазар на електроенергия на едро



Европейската комисия отправя покана за представяне на становища от заинтересованите страни относно ангажиментите, предложени от държавния „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) в отговор на свързаните с конкуренцията опасения относно поведението на БЕХ на нерегулирания пазар на електроенергия на едро в България.

Комисията изрази опасения, че БЕХ — вертикално интегрирано енергийно дружество, което е историческият оператор в сектора, възпрепятства конкуренцията на нерегулирания пазар на електроенергия на едро в България. По-специално, възможно е БЕХ да препятства препродажбата на електроенергия чрез налагане на териториални ограничения на търговците, в нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

В отговор на опасенията на Комисията БЕХ предложи да създаде независима енергийна борса в България и да осигури ликвидността на пазара „ден напред“ на тази борса. Ако пазарният тест потвърди, че ангажиментите са подходящо решение в отговор на опасенията ѝ, свързани с конкуренцията, Комисията може да направи ангажиментите правно обвързващи за БЕХ.

Предложени ангажименти

За да разсее опасенията на Комисията, БЕХ предлага:

  • да създаде енергийна борса в България с помощта на независима трета страна с експертен опит в оперирането на енергийни борси;

  • да предлага предварително определени количества електроенергия на пазара „ден напред“ на новата борса в продължение на пет години;

  • да гарантира независимостта на енергийната борса, като прехвърли контрола върху нея на българското Министерство на финансите.

Ангажиментите имат за цел:

  • да се гарантира, че предварително определените количества електроенергия се продават на анонимен принцип;

  •  да се създаде ликвидност на борсата;

  • да се подобри прозрачността на нерегулирания пазар на електроенергия на едро в България; както и

  • да се насърчи интеграцията на българския пазар на електроенергия на едро със съседни пазари.

Обобщение на предложените ангажименти е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Заинтересованите страни могат да представят мненията си в срок от един месец от датата на публикуване. Пълният текст на ангажиментите може да бъде намерен  ТУК.



История на случая

През декември 2012 г. Комисията образува антитръстово производство във връзка с поведението на БЕХ на пазара на електроенергия на едро в България.

През август 2014 г. Комисията прие изложение на възраженията, в което представи своите опасения, свързани с конкуренцията, че е възможно БЕХ да препятства търговците свободно да решават къде да продават електроенергията, закупена от БЕХ, по-специално чрез включване на териториални ограничения в договорите за доставка на електроенергия на дъщерните му производствени дружества. Ако се установи, че е налице такова поведение, то би било в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара.

Ако пазарният тест покаже, че ангажиментите представляват задоволително решение в отговор на свързаните с конкуренцията опасения на Комисията, тя може да приеме решение, с което да превърне ангажиментите в правно обвързващи за БЕХ (по силата на член 9 от Регламент № 1/2003 относно антитръстовите правила на ЕС). Такова решение не би заключило, че е налице нарушение на антитръстовите правила на ЕС, но то правно обвързва БЕХ да спазва ангажиментите, които е предложил.

Ако дружество наруши подобни ангажименти, Комисията може да наложи глоба в размер до 10 % от световния оборот на дружеството, без да се налага да установява нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

Повече информация, включително пълната неповерителна версия на ангажиментите, може да бъде намерена в публичния регистър на делата, поместен на сайта на Комисията относно конкуренцията, под дело номер 39767.