Енергетика:ЕК предлага мерки за общо закупуване на газ и задължение за минимално запълване на газохранилищата

 

Комисията представи идеи за колективни европейски действия за справяне с първопричините за проблема на пазара на газ и гарантиране на сигурността на доставките на разумни цени за следващата зима и след това. Лидерите на държавите членки ще продължат обсъждането на тези варианти на заседанието на Европейския съвет тази седмица.

Комисията предлага законодателно предложение, с което се въвежда задължение от минимална степен на запълване на газохранилищата от 80 % за следващата зима, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки. През следващите години тази минимална степен ще достигне 90 %. За да отговори на опасенията във връзка с продължаващите високи цени на енергията, Комисията прие също така съобщение, в което се представят вариантите за намеса на пазара на европейско и национално равнище и се прави оценка на предимствата и недостатъците на всеки вариант.

Партньорствата на ЕС с трети държави за колективно закупуване на газ и водород могат да подобрят устойчивостта и да доведат до намаляване на цените. Комисията е готова да създаде работна група за общо закупуване на газ на равнището на ЕС. Чрез обединяване на търсенето работната група ще улесни и засили международните контакти на ЕС с доставчици, допринасяйки за гарантиране на внос на добри цени преди следващата зима. Работната група ще се подпомага от представители на държавите членки в управителен съвет. Съвместен преговорен екип под ръководството на Комисията ще проведе разговори с доставчици на газ и ще подготви почвата за сключването на бъдещи енергийни партньорства с ключови доставчици, насочени отвъд втечнения природен газ и газа. Тази инициатива ще бъде вдъхновена от опита с пандемията от COVID-19, когато мащабните действия на ЕС бяха от решаващо значение за гарантирането на достатъчно доставки на ваксини за всички. 

Законодателно предложение за гарантиране на запълване на газохранилищата за зимата

След срещата на върха във Версай Комисията ускори работата си и днес представи законодателно предложение, съгласно което държавите членки трябва да гарантират, че подземните им газохранилища са запълнени до поне 80 % от вместимостта си до 1 ноември 2022 г.. Степента на запълване ще нарасне на 90 % през идните години с междинни цели от февруари до октомври. Операторите на газохранилища следва да докладват за степента на запълване на националните органи. Държавите членки следва да наблюдават степента на запълване на месечна основа и да докладват на Комисията.

Газохранилищата са критична инфраструктура за гарантиране на сигурността на доставките. Въвеждането на ново задължително сертифициране на всички оператори на системи за съхранение ще предотврати потенциални рискове, произтичащи от външно влияние върху критичната инфраструктура за съхранение, което означава, че несертифицираните оператори ще трябва да се откажат от собствеността или контрола върху газохранилищата в ЕС. В допълнение за да може дадено газохранилище да закрие дейността си, то трябва да получи разрешение от националния регулаторен орган. За да стимулира презареждането на газохранилищата в ЕС, Комисията предлага 100 % отстъпка върху капацитетно базираните тарифи за пренос на входните и изходните точки на хранилищата.

Спешни мерки относно цените на енергията и запасите от газ 

От миналото лято насам Комисията предприема действия за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията. Преди две седмици председателят Фон дер Лайен пое ангажимента да представи до края на месеца конкретни извънредни краткосрочни варианти за справяне с верижния ефект от цените на природния газ върху цените на електроенергията. Комисията представи работата си, която ще бъде използвана по време на заседанието на Европейския съвет тази седмица, и публикува днес съобщение, в което се описват тези варианти.

Няколко варианта за спешни мерки за ограничаване на въздействието на високите цени на електроенергията бяха предложени от държавите членки. Всички варианти обаче предполагат разходи и имат недостатъци. Краткосрочните варианти за цените на електроенергията могат да бъдат групирани в общи линии в две категории:

Както се посочва в съобщението, предвид разнородната ситуация в държавите членки по отношение на техния енергиен микс, структура на пазара и равнища на междусистемна свързаност, лесен начин за справяне с високите цени на електроенергията няма. Комисията посочва предимствата и недостатъците на различни подходи, които европейските лидери ще продължат да разглеждат, и е готова да продължи работата си по целесъобразност. Макар че много от вариантите по-горе са съсредоточени върху симптомите, важно е да се отстранят първопричините за текущите високи цени на електроенергията чрез колективни европейски действия на пазара на газ.

Комисията ще представи своя подробен план REPowerEU, ще извърши оценка на вариантите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия и е готова да предложи план на ЕС за икономии на енергия. Също така тя обмисля да предостави насоки на държавите членки относно начините за оптимално използване на специфични за всяка държава дерогации съгласно Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.

Контекст

Инструментариумът на Комисията за цените на енергията от миналия октомври помогна на държавите членки да смекчат въздействието на високите цени върху уязвимите потребители и продължава да бъде важна рамка за националните мерки. На 8 март Комисията представи на държавите членки допълнителни насоки, в които беше потвърдена възможността за регулиране на цените при извънредни обстоятелства и беше посочено как държавите членки могат да преразпределят приходите от високите печалби на енергийния сектор и търговията с емисии за потребителите. Днес беше приета нова временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи, даваща възможност за подпомагане на предприятия, които пряко или непряко са засегнати от икономическите последици от войната в Украйна, под формата на ограничени преки безвъзмездни средства, подкрепа за ликвидността и помощ за нарасналите разходи за газ и електроенергия.

На 10—11 март 2022 г. във Версай лидерите на ЕС се споразумяха постепенно да премахнат зависимостта на ЕС от вноса на руски газ, нефт и въглища във възможно най-кратък срок и приканиха Комисията да представи до края на март план за гарантиране на сигурност на доставките и на енергия на достъпни цени през следващия зимен сезон. Успоредно с това лидерите на ЕС поеха ангажимент спешно да вземат предвид и да разгледат конкретни варианти, като се основават на съобщението от 8 март 2022 г., за справяне с въздействието на повишените цени на енергията върху нашите граждани и предприятия, особено върху уязвимите граждани и МСП, включително на следващото заседание на Европейския съвет на 24—25 март 2022 г.

За повече информация

Съобщение относно сигурността на доставките и достъпните цени на енергията

Приложение към Съобщението относно сигурността на доставките и достъпните цени на енергията

Предложение за регламент относно запълването на газохранилищата

Приложение към Предложението за регламент относно запълването на газохранилищата

Въпроси и отговори във връзка с предложението относно газохранилищата

Информационен документ във връзка с предложението относно газохранилищата

Уебсайт, посветен на Европейския зелен пакт

Уебсайт „Подкрепа от ЕС за Украйна“

 

Държавна помощ: Комисията приема Временна рамка при кризи в подкрепа на икономиката в контекста на нашествието на Русия в Украйна

Европейската комисия днес прие Временна рамка при кризи, която ще позволи на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на руското нашествие в Украйна.

ЕК отчита, че Санкциите приети от ЕС и неговите международни партньори, са засегнали сериозно руската икономика. В същото време те имат отрицателно въздействие и върху европейската икономика, като това ще продължава да е така през идните месеци.

С оглед на това Комисията ще даде възможност на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да се справят с тази безпрецедентна ситуация, като същевременно ще се защитят равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

Три вида помощи

Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, основаваща се на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), отчита, че икономиката на ЕС изпитва сериозно затруднение. За да се коригира това положение, във Временната рамка при кризи се предвиждат три вида помощ:

• Помощ с ограничен размер: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 35 000 евро на засегнати от кризата дружества, които осъществяват дейност в секторите селско стопанство, рибарство и аквакултури, и максимум 400 000 евро на засегнато от кризата дружество, осъществяващо дейност в някой от останалите сектори. Не е необходимо тази помощ да бъде свързана с повишаване на цените на енергията, тъй като кризата и ограничителните мерки срещу Русия засягат икономиката по множество начини, включително чрез физическо прекъсване на веригата на доставки. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства.
• Помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми: Държавите членки ще могат да предоставят: i) субсидирани държавни гаранции, за да гарантират, че банките продължават да отпускат заеми на всички дружества, засегнати от настоящата криза; и ii) държавни и частни заеми със субсидирани лихвени проценти.
• Държавите членки могат да предоставят държавни гаранции или да създадат гаранционни схеми в подкрепа на банкови заеми, взети от дружествата. Те ще имат субсидирани премии, с намаляване на прогнозния пазарен лихвен процент за годишните премии за нови заеми за малки и средни предприятия („МСП“) и за предприятия, различни от МСП.
• Държавите членки могат да предоставят публични и частни заеми на дружества със субсидирани лихвени проценти. Тези заеми трябва да бъдат отпуснати при лихвен процент, който е поне равен на безрисковата базова ставка, плюс специфична премия за кредитен риск, приложима съответно за МСП и за предприятия, различни от МСП.

И за двата вида подкрепа съществуват ограничения по отношение на максималния размер на заема, които се основават на оперативните нужди на дружеството, като се вземат предвид неговият оборот, разходите за енергия или конкретните нужди от ликвидност. Заемите може да се отнасят както за инвестициите, така и за нуждите от оборотен капитал.

• Помощ за компенсиране на високите цени на енергията: държавите членки ще могат частично да компенсират дружествата, по-специално интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на природния газ и електроенергията. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства. Общият размер на помощта за бенефициер не може да надвишава 30 % от допустимите разходи, като тя не може да надхвърля 2 милиона евро във всеки един момент. Когато дружеството понесе оперативни загуби, може да е необходима допълнителна помощ, за да се гарантира продължаването на дадена стопанска дейност. За тази цел държавите членки могат да предоставят помощ, надвишаваща тези прагове, в размер до 25 милиона евро за енергоемките потребители и до 50 милиона евро за дружества, осъществяващи дейност в конкретни сектори, като например производството на алуминий и други метали, стъклени влакна, целулоза, торове или водород, както и много основни химични вещества.

Временната рамка при кризи ще спомогне подкрепата да бъде насочена към икономиката, като същевременно ще ограничи отрицателните последици за равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

Поради това Временната рамка при кризи съдържа редица предпазни мерки:

• Пропорционална методика: трябва да има връзка между размера на помощта, която може да бъде отпусната на предприятията, и мащаба на тяхната икономическа дейност и степента, в която са изложени на икономическите последици от кризата, като се вземат предвид техният оборот и разходите им за енергия;
• Условия за допустимост: дефиницията за енергоемки потребители се определя чрез позоваване на член 17, параграф 1, буква а) от Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, т.е. това са предприятия, за които закупуването на енергийни продукти възлиза на най-малко 3 % от производствената стойност;
• Изисквания за устойчивост: държавите членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на природния газ и електроенергията. Следователно помощта следва да помогне на предприятията да се справят с настоящата криза, като същевременно положи основите за устойчиво възстановяване.

Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено. Освен това през периода на прилагане Комисията ще наблюдава съдържанието и обхвата на рамката в светлината на развитието на събитията по отношение на енергийните пазари, другите пазари на производствени ресурси и общото икономическо положение.

С приетата днес Временна рамка при кризи се допълват многобройните възможности, с които държавите членки разполагат, за да разработят мерки в съответствие с действащите правила на ЕС за държавната помощ. Така например правилата на ЕС за държавната помощ предоставят на държавите членки възможност да помагат на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и на тези, нуждаещи се от спешна помощ, за да оцелеят. Освен това член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС дава възможност на държавите членки да компенсират дружествата за щети, причинени пряко от извънредно събитие, като например щетите, причинени от настоящата криза.

В миналото Комисията прие Временна рамка през 2008 г. в отговор на световната финансова криза.

На 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка в условията на пандемията от коронавирус. Временната рамка в условията на пандемията от коронавирус бе изменена на 3 април, 8 май, 29 юни, 13 октомври 2020 г., 28 януари и 18 ноември 2021 г.

За повече информация

Съобщение на Комисията „Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна“

REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени

На 8-ми март  Европейската комисия предложи план, чрез който Европа да престане да зависи от руски изкопаеми горива много преди 2030 г., като се започне с природния газ, в контекста на руското нашествие в Украйна.

Този план очертава и редица мерки в отговор на покачването на цените на енергията в Европа и за запълване на газохранилищата за следващата зима. От няколко месеца Европа е изправена пред повишени цени на енергията, но понастоящем несигурността във връзка с доставките изостря проблема. REPowerEU ще се стреми да диверсифицира доставките на газ, да ускори въвеждането на възобновяеми газове и да замени газа при отоплението и производството на електроенергия. Това може да намали търсенето на руски газ в ЕС с две трети преди края на годината.

Спешни мерки относно цените на енергията и запазите от газ

Инструментариумът на Комисията за цените на енергията от миналия октомври помогна на държавите членки да смекчат въздействието на високите цени върху уязвимите потребители и продължава да бъде важна рамка за националните мерки. Днес Комисията представя на държавите членки допълнителни насоки, които потвърждават възможността за регулиране на цените при извънредни обстоятелства и посочват как държавите членки могат да преразпределят приходите от високите печалби на енергийния сектор и търговията с емисии за потребителите. Правилата на ЕС за държавната помощ също предлагат на държавите членки варианти за предоставяне на краткосрочна подкрепа на предприятията, засегнати от високите енергийни цени, и да спомогнат да се намали излагането им на нестабилността на цените на енергията в средносрочен и дългосрочен план. След консултация във връзка с целеви изменения на насоките за държавна помощ в рамките на схемата за търговия с емисии Комисията ще се консултира с държавите членки и относно необходимостта от нова временна рамка за държавна помощ при криза и обхвата на такава рамка, за да се предостави помощ на засегнатите от кризата дружества и по-конкретно на тези, които са изправени пред високи енергийни разходи.

Комисията възнамерява да представи до април законодателно предложение, с което се изисква подземните газохранилища да са запълнени до поне 90 % от капацитета до 1 октомври всяка година. Предложението ще включва мониторинг и правоприлагане във връзка с нивата на запълване, както и договорености за солидарност между държавите членки. Комисията продължава своето разследване на пазара на газ в отговор на опасенията относно потенциални нарушения на конкуренцията от страна на операторите, по-конкретно „Газпром“.

В отговор на рязко увеличилите се цени на енергията Комисията ще проучи всички възможни варианти за спешни мерки за ограничаване на верижния ефект на цените на природния газ върху цените на електроенергията, като например временни ограничения на цените. Тя също така ще направи оценка на вариантите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия, като вземе предвид окончателния доклад на Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и друга информация относно ползите и недостатъците на алтернативните механизми за ценообразуване, за да се поддържа електроенергията на достъпни цени, без да се прекъсват доставките и по-нататъшните инвестиции в екологичния преход.

REPowerEU — премахване на зависимостта ни от руския газ преди 2030 г.

Постепенното премахване на зависимостта ни от изкопаеми горива от Русия може да бъде постигнато доста преди 2030 г. За тази цел Комисията предлага да разработи план REPowerEU, с който ще се повиши издръжливостта на европейската енергийна система въз основа на два стълба: диверсифициране на доставките на газ чрез увеличаване на вноса на ВПГ и вноса по тръбопроводи от неруски доставчици, както и по-високи нива на производство и внос на биометан и възобновяем водород; и по-бързо намаляване на използването на изкопаеми горива в нашите домове, сгради, промишленост и енергийна система чрез повишаване на енергийната ефективност, увеличаване на възобновяемите енергийни източници и електрификация, както и преодоляване на участъците с недостатъчен капацитет в инфраструктурата.

Пълното прилагане на предложенията на Комисията по пакета „Подготвени за цел 55“ вече би намалило годишното ни потребление на изкопаем газ с 30 %, което се равнява на 100 милиарда кубични метра (bcm), до 2030 г. С мерките в плана REPowerEU бихме могли постепенно да намалим с най-малко 155 bcm потреблението на изкопаем газ, което е еквивалентно на обема, внесен от Русия през 2021 г. Почти две трети от това намаление може да бъде постигнато в рамките на една година, като се сложи край на прекомерната зависимост на ЕС от един-единствен доставчик. Комисията предлага да работи с държавите членки, за да се определят най-подходящите проекти за постигане на тези цели, въз основа на вече извършената обширна работа по националните планове за възстановяване и устойчивост.

Контекст

Според ЕК новата реалност в геополитическо отношение и на енергийния пазар изисква драстично ускоряване на прехода към чиста енергия и увеличаване на енергийната независимост на Европа от ненадеждни доставчици и нестабилни изкопаеми горива.

След нашествието в Украйна аргументите за бърз преход към чиста енергия са по-силни и ясни от всякога. ЕС внася 90 % от потреблението си на газ, като Русия осигурява около 45 % от този внос, на различни равнища в отделните държави членки. На Русия също се падат около 25 % от вноса на петрол и 45 % от вноса на въглища.

Инструментариумът на Комисията за цените на енергията от октомври 2021 г. помага на гражданите и предприятията да посрещнат високите цени на енергията през последните месеци. 25 държави членки приеха мерки в съответствие с инструментариума, които вече облекчават сметките за енергия за над 70 милиона битови потребители и няколко милиона микро-, малки и средни предприятия.

Комисията продължава да работи със съседите и партньорите в Западните Балкани и в Енергийната общност, зависими като ЕС от изкопаеми горива и изложени на скокове в цените, които същевременно са поели ангажимент за постигането на същите дългосрочни цели в областта на климата. ЕС е в готовност да окаже подкрепа за гарантирането на надеждна и устойчива енергия за Украйна, Молдова и Грузия. Продължаващите усилия за осигуряване на спешно синхронизиране на електроенергийните мрежи на Украйна и Молдова с континенталната европейска мрежа са ясен показател за този ангажимент.

За повече информация

Съобщение относно REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени

Въпроси и отговори

Информационен документ — REPowerEU

Уебсайт, посветен на Европейския зелен пакт

Уебсайт „Подкрепа от ЕС за Украйна“