сряда, 10 февруари 2021 г.

Антитръст: Благодарение на прилагането на антитръстовите правила Aspen ще намали със 73 % цената на шест противоракови лекарства

Европейската комисия съобщи, че е приела ангажиментите, предложени от Aspen, които стават правно обвързващи съгласно антитръстовите правила на ЕС. Aspen поема ангажименти да намали в Европа цените си на шест противоракови лекарства от критично значение средно със 73 %. Освен това Aspen трябва да гарантира през значителен период от време непрекъснати доставки на тези лекарства, чийто патент е изтекъл. Aspen е световна фармацевтична компания със седалище в Южна Африка и няколко дъщерни дружества в Европа.

История на случая

На 15 май 2017 г. Комисията обяви официално разследване на ценовите практики на Aspen по отношение на шест критично важни противоракови лекарства с изтекъл патент, използвани главно за лечение на левкемия и други хематологични ракови заболявания. След като придобива противораковите лекарствата от друго дружество, през 2012 г. Aspen започва постепенно да увеличава цените си, често с няколкостотин процента, във всички държави в Европа, в които продава лекарствата.

Анализът на Комисията на счетоводните данни на Aspen показа, че след увеличенията на цените в Европа Aspen постоянно е реализирало много големи печалби от продажбата на тези лекарства в Европа както в абсолютно изражение, така и в сравнение с равнищата на печалбите на подобни дружества в отрасъла. Цените на Aspen са надвишавали съответните му разходи средно с почти триста процента, дори като се предвиди разумен марж на печалбата, макар между продуктите и държавите да са съществували разлики.

Разследването на Комисията не разкри каквито и да е основателни причини за много високите равнища на печалбите на Aspen. По-специално лекарствата на Aspen са били с изтекъл патент в продължение на 50 години, което означава, че всички инвестиции в научноизследователска и развойна дейност вече са били отдавна рентабилизирани.

Aspen е могло да постигне тези увеличения на цените, тъй като пациентите и лекарите в повечето случаи са нямали алтернативи на употребата на точно тези противоракови лекарства. Когато националните органи са се опитали да се противопоставят на исканията на Aspen за повишаване на цените, Aspen е стигнало дотам да заплашва да извади лекарствените продукти от списъка с лекарства, подлежащи на реимбурсиране, а в някои случаи дори е било готово да спре нормалните им доставки за пазара.

Практиките на Aspen обхващаха цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП), въпреки че не всяко лекарство се продава във всяка държава.

Поради това Комисията установи сериозни опасения, че поведението на Aspen може да е в нарушение на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, които при определени условия забраняват налагането на прекомерни цени на клиентите.

Ангажиментите на Aspen

Aspen се опита да отговори на опасенията на Комисията, като предложи набор от ангажименти. През юли 2020 г. Комисията проведе консултации със заинтересовани страни, за да провери дали предложените ангажименти биха премахнали опасенията за конкуренцията, установени от Комисията. Предвид резултатите от допитването до участниците на пазара Aspen направи някои корекции в предложените от него ангажименти.

Комисията установи, че окончателните ангажименти на Aspen предлагат бързо, цялостно и трайно решение на установените от нея опасения по отношение на конкуренцията, и поради това ги направи правно обвързващи.

Ангажиментите на Aspen предвиждат, че:

  • Aspen ще намали цените си в цяла Европа за шестте противоракови лекарства средно с около 73 %, което е средно под цените от 2012 г., т.е. преди да започне повишаването на цените от Aspen;
  • намалените цени ще бъдат максималните, които Aspen може да начислява през следващите десет години. Те ще започнат да се прилагат още от 1 октомври 2019 г.; и
  • Aspen гарантира доставката на лекарствата през следващите пет години, а за допълнителен период от пет години или ще продължи да ги доставя, или ще преотстъпи на други доставчици своето разрешително за търговия.

Ангажиментите ще останат в сила в продължение на десет години. Под надзора на Комисията попечител ще отговаря за наблюдението на изпълнението и спазването на ангажиментите.


В ЕС националните здравни органи разполагат със свободата да приемат правила за цените на лекарствените продукти и да решават кои разходи за лечение желаят да реимбурсират в рамките на своите системи за социална сигурност. Във всяка държава има различни системи за определяне на цените на фармацевтичните продукти и за реимбурсирането им, съобразени с икономическите и здравните потребности на държавата. Цените на фармацевтичните продукти обикновено се договарят на национално равнище между фармацевтичните дружества и националните органи по цени и реимбурсиране. В случаите на лекарства от критично значение, за които няма терапевтични алтернативи или те са малко на брой, преговорната мощ на органите е доста ограничена.

Член 102 от ДФЕС забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара, включително налагането на несправедлива ценова политика под формата на прекомерно високи цени. Прилагането на тези разпоредби е определено в (Регламент № 1/2003 на Съвета) за антитръстовата политика на ЕС, който се прилага и от националните органи за защита на конкуренцията.

Правилата на ЕС в областта на конкуренцията не се прилагат във всички случаи на високи цени на лекарствата. При някои специфични обстоятелства обаче ценовата политика може да е в нарушение на правилата на конкуренцията. В такъв случай принудителното изпълнение на правилата за конкуренция може да допринесе лекарствата да се продават на по-достъпни цени.

В член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 за антитръстовата политика на разследваните от Комисията дружества се дава възможност да предлагат ангажименти, за да разсеят опасенията на Комисията, а Комисията се оправомощава да направи тези ангажименти задължителни за дружествата. В член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 от Комисията се изисква, преди да приеме такова решение, да предостави на заинтересованите трети страни възможност да изразят мнение по предложените ангажименти.

Ако Aspen наруши ангажиментите, Комисията би могла да наложи санкция в размер до 10 % от общия годишен оборот на Aspen, без да е необходимо да установява нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

Пълният текст на решението на Комисията по член 9, ангажиментите и повече информация относно разследването могат също да бъдат намерени на уебсайта на Комисията, посветен на конкуренцията, в публичния регистър на делата под номер AT.40394.

За повече информация

Въпроси и отговори: Ангажиментите на Aspen


Енергетика: Кога и как да се регулират водородните мрежи

 

Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER) и Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) публикуваха първата статия от поредицата Европейска зелена сделка: Бяла книга на регулаторите „Кога и как дасе регулират водородните мрежи“ .

Целта на документа е да се задълбочи разбирането за регулаторните аспекти на проблемите на Зелената сделка и да се помогне на Европейската комисия при оценката на различни варианти като част от подготовката на законодателството относно интеграцията на водорода в  енергийната система. В Бялата книга се разглеждат:

•При какви обстоятелствата  е необходимо регулиране на водородните мрежи;

•Как да се използва  съществуващата инфраструктура на водородната мрежа;

•Как да се решат  регулаторните предизвикателства, свързани с използване  на газовата инфраструктура за транспорт на водород.

ACER и CEER препоръчват да се разгледат следните въпроси:

1. Да се прилага  постепенен подход при регулирането на водородните мрежи в съответствие с развитието на пазара и инфраструктурата за водород

Необходимостта от регулаторна намеса за инфраструктурата на водородната мрежа ще зависи от начина на развитие на водородния сектор, включително необходимостта от транспорт на водород. По-конкретно, ако водородната мрежа показва характеристики на естествен монопол и може да се счита за съществено съоръжение, където производителите и потребителите на водород се нуждаят от достъп до съоръжение за транспортиране на водород, което е трудно да се дублира, съществува структурен риск от злоупотреба с пазарна сила и  това би трябвало да бъде разгледано.

2. Да се прилага динамичен регулаторен подход, основан на периодичен анализ и мониторинг на пазара

 Следва да се прилага динамичен регулаторен подход, базиран на периодичен мониторинг на пазара. Това включва оценка на пазарната структура и по-специално на пазарните обстоятелства, които увеличават риска от злоупотреба с господстващо положение от собствениците на водородната мрежа. Националните регулаторни органи (НРО) трябва да наблюдават развитието на пазара и когато е възможно да се включи регулирането на водородните мрежи, въз основа на предварително дефинирани общоевропейски принципи. Управлението на този динамичен регулаторен подход може да бъде вдъхновено от модела на съществуващото регулиране на ЕС в областта на далекосъобщенията, който е доказал своята ефективност, чрез прилагането на  по-гъвкав, но предсказуем начин чрез отчитане на  променящите се пазарни условия, позволявайки на националните регулаторни органи  да оценяват редовно необходимостта и целесъобразността на регулаторните интервенции.

3.  Да се изяснят регулаторните принципи от самото начало

За ​​да се осигури сигурност на (потенциалните) инвеститори, трябва да има яснота кога ще започне да се прилага регулацията, в зависимост от резултата от дейността по мониторинг и относно общите принципи, които ще се прилагат към бъдещото европейско регулиране на водородните сектори: по-специално отделяне, достъп на трети страни, прозрачност, недискриминация, мониторинг и надзор от съответния национален регулаторен орган.

4. Да се предвидят временни регулаторни изключения за съществуваща и нова водородна инфраструктура, разработена като бизнес-за-бизнес мрежи(business-to-business networks)

Необходимо е да се изясни от самото начало регулаторната рамка за частните водородни мрежи, които са изградени като бизнес-за-бизнес мрежи. Временните изключения от бъдещи регулации могат да бъдат изрично предвидени в предстоящата правна рамка на ЕС, като се избягва, ненужно да се засягат тръбопроводите от точка до точка, като същевременно се гарантира, че тези освобождавания се дават съгласно същата регулаторна рамка на ЕС

5. Да се оценяват ползите от пренасочването на газови активи за транспорта на водород

 Регулаторите признават, че пренасочването на газови активи за транспортиране на водород може да има ползи както за крайните потребители на газ, така и за водорода. Това следва да се оценява за всеки отделен случай чрез анализи на разходите и ползите (cost benefit analyses (CBAs)), като се вземат предвид всички съответни фактори. Като първа стъпка ролята на националните планове за развитие на мрежата (НПР) на операторите на газови мрежи може да бъде разширена, за да се идентифицират и активи, които могат да бъдат използвани за пренос на водород.

 6. Да се прилага разходноориентиран подход, за да се избегне кръстосано субсидиране между газовите и водородните мрежи в случай на използване  на газови активи

Прилагането  на разходноориентиран   подход, за да се избегне кръстосано субсидиране между потребителите на газови и водородни мрежи. В случай на пренасочване на газови активи, тези активи следва да бъдат премахнати от регулаторната база на активите (regulatory asset base (RAB) на операторите на газови мрежи. Те трябва да бъдат оценени въз основа на тяхната специфична стойност в RAB по време на прехвърлянето, като се вземе предвид амортизацията, приложима за тези активи. По този начин ще се избегне случая потребителите да плащат два пъти за използването на едни и същи мрежови активи.

На сайта на ACER са публикувани и два документа изработени от (Kantor Management Consultants S.A.), по поръчка на агенцията; единият е относно възможното регулиране на водородните мрежи, а другият документ e за възможното регулиране на намаляването на емисиите на метан.

Possible regulation of hydrogen networks

Possible regulation of methane emissions abatement

четвъртък, 4 февруари 2021 г.

България и още 23 държави членки не са транспонирали новите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията

 Комисията съобщи, че открива производства срещу 24 държави членки за това, че не са въвели новите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията.

С Европейския кодекс за електронни съобщения се модернизира европейската регулаторна рамка за електронните съобщения, за да се подобрят изборът и правата на потребителите, например чрез осигуряване на по-ясни договори, качество на услугите и конкурентни пазари. Кодексът също така гарантира по-високи стандарти на съобщителните услуги, включително по-ефективни и достъпни спешни повиквания. Освен това той позволява на операторите да се възползват от правилата, стимулиращи инвестициите в мрежи с много голям капацитет, както и от подобрената регулаторна предвидимост, която води до по-иновативни цифрови услуги и инфраструктури.

Крайният срок за транспониране на Кодекса в националното законодателство e 21 декември 2020 г. Досега 24 държави членки не са уведомили Комисията, че са приели всички необходими мерки за транспониране на Директивата.

Поради това Комисията изпраща официални уведомителни писма на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция, с които ги прикани да приемат и нотифицират съответните мерки. Държавите членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят.

Контекст

Европейският кодекс за електронните съобщения, който привежда регулаторната рамка, уреждаща европейския сектор на далекосъобщенията, в съответствие с новите предизвикателства, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите членки разполагаха с две години, за да въведат неговите правила. Той е основен законодателен акт за изграждане на европейското общество на гигабитов интернет и за осигуряване на пълноценното и съдържателно участие на всички граждани на Съюза в цифровата икономика и общество.

В подкрепа на държавите членки при транспонирането на Директивата в националното законодателство Комисията наблюдава процеса на транспониране и им предоставя подробни насоки и съдействие. Освен това Органът на европейските регулатори на електронни съобщения (ОЕРЕС) е разработил и публикувал  насоки за работа за успешното въвеждане на новите правила.

В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие и следните законодателни актове за укрепване на конкуренцията, хармонизиране на законодателството и осигуряване на равни условия за всички участници на пазара, както и за защита на потребителите и за предоставяне на справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги.

·         Нов делегиран регламент за определяне на единни максимални цени за терминиране на гласови повиквания в целия Съюз, които операторите имат право да начисляват помежду си за осъществяване на фиксирани и мобилни повиквания между техните мрежи.

·         Актуализирана препоръка относно съответните пазари, с която се актуализира списъкът на предварително определените пазари, които европейските национални регулаторни органи трябва редовно да преразглеждат.

Повече информация

Информационен документ относно Европейския кодекс за електронни съобщения

Европейски кодекс за електронни съобщения

Свързаност за европейско общество на гигабитов интернет

Нови правила на ЕС в областта на далекосъобщенията: последни мерки навреме преди крайния срок за транспониране — Съобщение за медиите

 

вторник, 2 февруари 2021 г.

Комисията отпуска нови 14 милиарда евро по линия на SURE на девет държави членки


Европейската комисия съобщи, че отпусна 14 милиарда евро на девет държави членки в четвъртия транш от финансовата подкрепа за държавите членки по линия на инструмента SURE. Това е първото плащане за 2021 г. Като част от днешните операции Белгия получава 2 милиарда евро, Кипър — 229 милиона евро, Унгария — 304 милиона евро, Латвия — 72 милиона евро, Полша — 4,28 милиарда евро, Словения — 913 милиона евро, Испания — 1,03 милиарда евро, Гърция — 728 милиона евро и Италия — 4,45 милиарда евро. Всичките девет държави — членки вече получиха финансова подкрепа по линия на SURE през 2020 г. по една от първите три операции по емитиране и отпускане на средства, осъществени през 2020 г.

Тези заеми ще помагат на държавите членки да се справят с внезапните увеличения на публичните разходи за поддържане на заетостта. По-конкретно те ще помогнат на държавите членки да покрият разходите, които са пряко свързани с финансирането на националните режими на работа при непълно работно време, и други подобни мерки, които са въвели в отговор на пандемията от коронавирус, включително по отношение на самостоятелно заетите лица. Днешните плащания са резултат от четвъртата емисия на социални облигации по линия на инструмента SURE на ЕС, която привлече значителен интерес от страна на инвеститорите. Записаните облигации надхвърлиха с много предложения обем, което доведе до благоприятни ценови условия, които Комисията прехвърля пряко на ползващите се държави членки.

В резултат на новите  плащания 15 държави членки получават общо 53,5 милиарда евро по инструмента SURE. След като бъдат извършени всички плащания по SURE, Белгия ще получи 7,8 милиарда евро, Кипър — 479 милиона евро, Унгария — 504 милиона евро, Латвия — 192 милиона евро, Полша — 11,2 милиарда евро, Словения — 1,1 милиарда евро, Испания — 21,3 милиарда евро, Гърция — 2,7 милиарда евро и Италия — 27,4 милиарда евро.

Преглед на отпуснатите до момента суми по държави членки и различните срокове до падежа на облигациите са систематизирани по долу.