петък, 20 декември 2013 г.

Държавна помощ: Обществено обсъждане на проект за преразглеждане на регламента за групово освобождаване


Европейската комисия отправи покана към всички заинтересовани страни да дадат становище по проекта на преработената версия на регламента за групово освобождаване (РГО). Регламентът освобождава безпроблемни категории помощи от предварителна проверка. В тези случаи държавите членки не следва да уведомяват  Комисията за предоставената от тях държавна помощ. Преработеният проект включва нови категории освободена от помощ и допълнително опростява оценката, с което се постига намаляване на административната тежест за държавите-членки и местните държавни органи. С регламента също така се подобрява последващия контрол на помощта, предоставена по силата на изключението за уведомление.

Срокът на общественото обсъждане е до 12 февруари 2012 г. Комисията планира да приеме окончателния регламент, през второто тримесечие на 2014 година.

Проектът на новия регламент дава свобода на  държавите-членки да съсредоточат ресурсите си върху мерки, които насърчатват икономическия растеж и създаването на работни места. Това е крайъгълния камък на политиката за модернизиране на държавните помощи. Целта е да се увеличи дела на държавната помощ, която може да бъде отпусната на базата на предварително определени критерии за съвместимост, без да е необходимо да се уведомява Комисията . Това ще спести време и ще насърчи отпускането на "добра помощ", която насърчава растежа и на други цели от общ интерес, без неоправдано да се нарушава конкуренцията в рамките на единния пазар.

Съгласно проекта на новият регламент за групови освобождавания  приложното поле на освобождаванията ще бъде значително разширено: въз основа на симулация на данни от 2012 ЕК изчислява, че 3/4 от днешните мерки за държавни помощи и около 2/3 от размера на помощта може да бъде освободена. В регламента  се предлага да се освободят допълнителни категории помощи, по-специално помощ за иновации  за големи компании, някои помощи за инфраструктура за широколентов интернет, помощ за култура, включително аудио-визуални произведения, помощи за спорт, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия и социална помощ за транспорт на жителите на отдалечени региони. Освен това, Комисията предлага да се увеличат определени прагове за уведомяване, така че по-големи суми за помощ, могат да бъдат освободени от предварително уведомяване. Тези мерки ще освободят Комисията от оценка на редица държавни помощи и тя ще може да съсредоточи вниманието си върху най-големите мерки за помощ, при които вероятността да допринесат до изкрилялане на конкуренцията на единния пазар е най-голяма.

Този разширен обхват за освободени мерки за държавни помощи трябва да върви в комплект с подходящи предпазни мерки, целящи да запазят  конкуренцията в рамките на единния пазар, чрез подобряване на процедурите за последващи проверки. За тази цел Комисията систематично ще следи помощи, отпуснати съгласно Регламента за групово освобождаване и ще извършва оценки заедно с държавите-членки относно ефектите на помощта. И накрая, мерките за помощ трябва да бъдат по-прозрачни. За тази цел държавите-членки се задължават да публикуват списъци на бенефициерите на помощта.
Информация за общественото обсъждане  

БВП на глава от населението в стандарти на покупателната способност през 2012 г.



Евростат публикува данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението изчислен чрез прилагане на стандарта за покупателната способност (ППС) purchasing power standards (PPS) през 2012 г. Повечето държави-членки имат БВП на глава от населението между 70 % и 130% от средния за EU28

Според данните отново Люксембург е с най-високия БВП, почти два пъти над средния за ЕС 28 (в изчислението вече е включена и Хърватия). БВП на Австрия, Ирландия, Холандия, Швеция, Дания, Германия и Белгия се движи между 20% и 30% над средното равнище, а Финландия е с 15% над средното ниво. Франция, Обединеното кралство и Италия са между средното равнище и 10% над него.

Испания и Кипър са между средното EU28 и 10 % по-ниско ниво , докато Малта , Словения и Чешката република са между 10% и 20 % под средното равнище на БВП за ЕС 28. Словакия , Португалия, Гърция, Литва и Естония са между 20% и 30 % под средното равнище, а Полша, Унгария, Латвия и Хърватия са между 30% и 40 % под средния БВП. Румъния е с 50%, а България е на дъното на класацията с 53% по-нисък  от средния БВП за ЕС 28..

За проследяване на динамиката на изменение на БВП по държави членки Евростат публикува данни за 2010 г. 2011 г. и 2012 г. Освен данни за 28–те държави- членки на ЕС, статистическата служба на ЕС публикува данни още за три държави, членки на ЕАСТ, четирите страни -кандидатки и за две страни, потенциални кандидатки .

Евростат публикува и сравнителни данни за Действителното индивидуално потребление (ДИП) Actual Individual Consumption per capita (AIC ) на глава от населението в държавите-членки. което варира от 49% до 138 % от средния за EU 28 през 2012г.

Докато БВП на глава от населението най-вече е показател, отразяващ нивото на икономическата активност,. ДИП е алтернативен показател, който е  по-добре адаптирани и измерва благополучието и материалното  състояние на домакинствата . Като цяло , нивата на ДИП на глава от населението са по-хомогенни от тези на БВП, но все още съществуват значителни различия между държавите-членки. През 2012 г., ДИП на глава от населението, изразен в паритет на покупателната способност варира между близо 40% над средното ниво за EU28 в Люксембург и е по –нисък с 50 % в Румъния и с 51%  в България.

Данни за БВП и ДИП по държави членки


БВП на глава от населението
ДИП на глава от населението
2010
2011
2012
2010
2011
2012
ЕС 28
100
100
100
100
100
100
Евро зона (EA17)6
109
109
108
108
108
107







Люксембург
263
266
263
140
138
138
Австрия
127
129
130
118
119
120
Ирландия
129
129
129
102
99
98
Нидерландия
130
129
128
113
112
111
Швеция
124
125
126
115
115
117
Дания
128
126
126
117
113
114
Германия
120
123
123
119
123
123
Белгия
121
120
120
112
113
113
Финландия
114
116
115
112
114
116
Франция
109
109
109
114
114
114
Обединено кралство
108
105
106
115
113
114
Италия
103
102
101
105
103
100
Испания
99
96
96
94
93
92
Кипър
97
94
92
100
99
97
Малта
87
86
86
85
85
85
Словения
84
84
84
80
81
79
Република Чехия
81
81
81
72
72
72
Словакия
74
75
76
73
73
73
Португалия
80
77
76
84
80
77
Гърция
88
80
75
98
92
85
Литва
62
68
72
67
71
75
Естония
64
69
71
57
59
62
Полша
63
65
67
68
70
73
Унгария
66
67
67
62
63
63
Латвия
55
60
64
55
59
63
Хърватия
59
61
62
57
59
60
Румъния
48
48
50
48
48
50
България
44
47
47
44
47
49







Норвегия
181
186
195
135
134
137
Швейцария
152
155
158
128
127
130
Исландия
115
115
115
110
111
114







Турция
50
53
54
55
59
59
Черна гора
42
42
41
52
53
52
Сърбия
35
36
36
44
44
44
Бивша Югославска Република Македония
36
36
35
41
41
40







Албания
26
30
30
28
35
35
Босна и Херцеговина
29
29
29
36
36
37
 
Пояснения към данните.
Според Евростат високият БВП на глава от населението в Люксембург отчасти се дължи на големия дял на трансгранични работници в общата заетост в страната. Тези работници допринасят за БВП, но те не са взети под внимание като част от постоянното население, която се използва за изчисляване на БВП на глава от населението.
Индикаторът Стандарт на покупателната способност (СПС) е изкуствена парична единица, която елиминира разликите в равнището на цените между отделните държави. По този начин един СПС купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни. Този показател позволява да се направят сравнително коректни сравнения на икономическите показатели в отделните страни.
Индикаторът  Действително индивидуално потребление (ДИП) отразява пряко положението на домакинствата и е по-добре адаптирани от БВП при отразяване на благосъстоянието. В него се отразява нивото на потребление на глава от населението. В националните сметки ДИП се състои от стоки и услуги, действително консумирани от отделните лица, независимо от това дали тези стоки и услуги са закупени и платени от домакинствата, от правителството, или от организации с нестопанска цел. В международните сравнения на обема на потреблението, ДИП често се разглежда като предпочитана мярка, тъй като не се влияе от факта, че условията по предоставяне на някои важни услуги на домакинствата, като здравни и образователни услуги, се различава съществено в различните страни.