вторник, 12 декември 2017 г.

Енергетика: Кое е вярното решение по антитръстовото дело на Комисията срещу БЕХ



Наскоро в медиите се появи информация, че депутатите от Народното събрания са взели решение относно антитръстовото дело, което Европейската Комисия (ЕК) води срещу  БЕХ за злоупотреба с господстващо положение на пазара на газ. Въпреки че информацията за това решение е твърде оскъдна, може да се приеме, че народните представители задължават министъра на енергетиката да не приема предложението на ЕК за сътрудничество, да не признава нарушение и да обжалва делото пред Европейския съд. Смятам, че такова поведение по антитръстовото дело на Комисията е изключително недалновидно и ще доведе до големи финансови и репутационни загуби както за БЕХ така и за България. Това заключение може да се обоснове с цялата история на либерализация на енергийните пазари за електроенергия и газ през последните 25 години.



История на либерализацията на европейския енергиен пазар

Процесът на либерализация на европейския енергиен пазар (електроенергия и газ) започва през 1990 г. Тогава държавите членки на Европейската общност (ДЧ) решават да отворят за конкуренция пазарите на газ и електричество, което да доведе до  създаване на единен европейски енергиен пазар. Идеята е, че добре функциониращите енергийни пазари, могат да гарантират сигурност на доставките на енергия на конкурентни цени. Конкурентните пазари правят снабдяването с енергия максимално ефективно и елиминират неоправданите монополни печалби. За целта държавите членки приемат постепенно да премахнат националните монополи и създадените бариери пред трансграничната търговия. Конкурентните пазари дават необходимите сигнали за инвестиции, което води до сигурност на доставките по икономически най-целесъобразен начин. В условията на конкуренция потребителите ще могат да избират между различни доставчици и договорни схеми, като по този начин ще могат да намалят своите разходи за електричество и газ и пригодят потреблението си към пазарните тенденции.

На практика политиката за либерализация на енергийния сектор се прилага чрез два инструмента: секторно законодателство и интензивно прилагане на правилата за конкуренция –антитръст и държавна помощ.



Секторно законодателство

Първи либерализационен пакет: В изпълнение на поставените цели през 1996 г. е приет първият пакет от директиви за либерализация на пазара: директивите за пазара на електроенергия  са приети през 1996 г. и за пазара на газ през 1998 г. Съответно ДЧ се задължават да въведат в националното си законодателство директивата за електричество до 1998 г. и директивата за газ до 2000 г. Целта е:

  •  Ясно да се разграничи частта от индустрията, която може да се отвори за конкуренция (напр: доставките за клиентите) от частта, за която е трудно въвеждане на конкуренция (напр: управление на мрежите).

  •  Да се задължат операторите от индустрията, която работи в отсъствие на конкуренция (напр: мрежите и други инфраструктури) да дават на трети страни достъп до инфраструктурата;

  • Да се освободи пазара на доставките от бариери за навлизане (напр: премахване на бариерите, възпрепятстващи алтернативни доставчици да произвеждат или внасят енергийни продукти)

  •  Постепенно да се премахнат на всякакви ограничения спрямо потребителите, желаещи да сменят доставчиците си;

  • Да се създадат независими регулатори, които да контролират сектора.

През 2003 г. е приет Вторият пакет от директиви за либерализация на енергийния пазар. Срокът за транспониране на директивите в националното законодателство е до 2004 г., а за определени клаузи до 2007 г.
Прилагането на директивите трябва да доведе до:

  •  премахване на националните монополи;

  • стимулиране на  трансграничната търговия чрез въвеждане на право за достъп на трети страни до мрежите и

  • въвеждане на механизми за гаранции, че вертикално интегрираните енергийни предприятия няма да  дискриминират другите участници на пазара.


Секторен анализ на енергийния пазар
Две години след приемане на Втория пакет за либерализация, Комисията започна мащабно секторно проучване на пазара за електричество и газ, тъй като получава многобройни оплаквания от участници на пазара за наличие на високи цени и лошо функциониране на пазара. Целта на секторния анализ е да установи какви са потенциалните пречки, които възпрепятстват процеса на либерализация.  Конкретните задачи са  да се открият областите, в които конкуренцията все още не функционира добре, както и такива, в които трябва да се предприемат мерки възможно най-скоро, за да може либерализацията да бъде успешна. За целта на разследването ключовите области са разпределени в следните групи: (1) пазарна концентрация/пазарна мощ, (2) вертикално ограничаване на достъпа до пазара (най-вече незадоволително разделяне на мрежата от доставките), (3) липса на интеграция на пазара (включително липса на регулаторен контрол по трансгранични въпроси), (4) липса на прозрачност, (5) ценообразуване, (6) низходящи пазари (7) балансиращи пазари и (8) втечнен природен газ (ВПГ). 
 В началото на проучването Комисията изпраща 3000 въпросници до различни участници на пазара, за да събере обективна и точна информация за развитието на либерализацията на пазарите на електричество и газ след прилагането на Втория енергиен пакет. Това е едно от най-задълбоченото проучване на пазар, което приключва след 18 месеца.
Изводи в секторния анализ за пазара на газ
В началото на 2007 г. Комисията представя окончателния доклад, в които са посочени проблемите пред развитието на конкуренцията на пазара на газ.
Пазарна концентрация
На равнище продажба на едро пазарите на газ остават в национален обхват и като цяло поддържат също толкова висока степен на концентрация както в периода преди либерализацията. Това позволява упражняване на пазарна мощ.Търговията на едро с газ се развива бавно и установените на пазара предприятия все още заемат господстващо положение на своите традиционни пазари. Навлизането на пазара на нови предпирятия е затруднено, при което изборът на потребителите е ограничен, а конкурентният натиск – възпрепятстван. Историческите вертикално интегрираните предприятия контролират търговията по цялата верига на доставка на газ.
Вертикално ограничаване на достъпа до пазара
Съществува конфликт на интереси между достъпа до мрежите и доставките, което  се отразява отрицателно върху функционирането на пазара и стимулите за инвестиране в мрежите. Това представлява сериозна пречка за навлизането на нови фирми на пазара и заплашва сигурността на доставките. Въпреки съществуващите разпоредби за отделяне на мрежите от доставките, често пъти навлизащите на пазара фирми не разполагат с ефективен достъп до мрежите, включително до хранилищата и терминалите за втечняване на природен газ. Преобладават дългосрочните договори за доставка между производителите на газ и установените на пазара вносители, което  затруднява достъпа до газ на възходящия пазар за предприятията, навлизащи на пазара.
Интеграция на пазара
Понастоящем трансграничните продажби не оказват конкурентен натиск върху националните пазари. Установените предприятия рядко навлизат в други национални пазари като конкуренти. Недостатъчният или липсващ трансграничен капацитет и различните видове пазари затрудняват интеграцията на пазара. При газа наличният капацитет на трансграничните газопроводи за внос е ограничен. Навлизащите в отрасъла предприятия не са способни да осигурят транзитен капацитет по основни маршрути и капацитет за навлизане на нови пазари. Много често основният капацитет на транзитни газопроводи се контролира от установени на пазара предприятия на базата на договори, сключени преди либерализацията, които не подлежат на обичайните правила за достъп на трети страни. Установените на пазара вертикално интегрирани предприятия имат малък стимул за разширяване на капацитета си с цел отговаряне на потребностите на новите предприятия на пазара.
Прозрачност
Липсва надеждна и своевременно предоставена информация за пазарите. Необходима е по-голяма прозрачност на пазара. От особено значение са данните, свързани с достъпността на мрежата, по-специално за транзитните газопроводи. Необходими са и по-достъпни данни за управлението на производствените мощности и съхранението на газта.Понастоящем съществува информационен дисбаланс между вертикално интегрираните установени на пазара предприятия и техните конкуренти.
Ценообразуване
Много потребители нямат особено доверие на механизмите за ценообразуване, докато регулираните тарифи на доставка под пазарните цени обезсърчават навлизането на нови предприятия. При договорите за внос на газ се използват ценови индекси, свързани с петролните деривати (пр. леко или тежко гориво) и поради това цените се движат успоредно с тенденциите на петролните пазари. Резултатът от тази обвързаност са цени на едро, които не успяват да реагират на промените в търсенето и предлагането на газ, което е в ущърб на сигурността на доставките. При дългосрочните договори за внос не се наблюдава някаква ясна тенденция за прилагане на пазарни механизми за ценообразуване. Осигуряването на ликвидност е от основно значение за подобряване на доверието в ценообразуването на пазарите на газа, което ще позволи известно освобождаване от обвързаността с петрола.
Низходящи пазари
Често пъти конкуренцията на равнище „пазар на дребно“ е ограничена. Продължителността на договорите за продажба на дребно за промишлени клиенти и местни разпределителни фирми може да има сериозно отражение върху възможностите за успешно навлизане на пазара на алтернативни доставчици. Съвкупният ефект от дългосрочните договори, безсрочните договори, договорите с подразбираща се клауза за подновяване и дългите срокове за приключване на договора може да бъде значителен. При газа ограниченията спрямо начина, по който потребителите могат да разполагат със своя газ, съчетани с ограничителните практики на доставчиците по отношение на пунктовете за доставка, възпрепятстват конкуренцията и не позволяват ефективно потребление.
Балансиращи пазари
Балансиращите пазари по-често благоприятстват установените предприятия на пазара и създават пречки пред новонавлизащите участници на пазара. Размерът на съществуващите балансиращи области е много малък, което води до по-големи разходи и защитава пазарната мощ на установените предприятия. 

Комисията установява недостатъци в посочените ключови области и предлага да се предприемат спешни действия, при които да се даде приоритет на четири области: (1) постигане на ефективно разделяне на мрежата от дейностите по доставка, (2) отстраняване на регулаторните пропуски (по-конкретно при трансграничните въпроси), (3) заемане с пазарната концентрация и пречките за навлизане на пазара и (4) увеличаване на прозрачността на пазарните операции.
Въз основа на установените в секторния анализ проблеми, свързани с неправилното функциониране на пазара за газ (както и за електричество), ЕК предлага мерки за значително подобряване на обхвата на конкуренцията. Предложението е да се изработи нова регулаторна рамка и стриктно да се приложат правилата за конкуренция към тези предприятия, които злоупотребяват с господстващото си положение на пазара или участват в тайни картели. ЕК отчита също, че прилагането на законодателството в областта на конкуренцията може да има значителен принос, но само по себе си не може да отвори пазарите и да коригира всички недостатъци, установени по време на разследването в сектора. Поради това са необходими множество регулаторни мерки.

Нова регулаторна рамка
Въз основа на констатациите в секторния анализ Европейският съвет на заседанието си в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г. (България е вече член на ЕС и участва във вземането на това решение) приканва Комисията да разработи законодателни предложения за ускоряване на либерализацията на енергийните пазари чрез „ефективното отделяне на дейностите по доставка и производство от дейностите по експлоатация на мрежите“.
След двегодишни интензивни дискусии и анализи през 2009 г. е приет и публикуван в Официален вестник на Европейския съюз Третият енергиен пакет, който се състои от две директиви за пазарите на електроенергия и газ  и три регламента.
Основната цел на новата регулаторна рамка е да допринесе за развитие на конкуренцията на енергийните пазари, като се създаде Европейски конкурентен енергиен пазар, който да е в състояние да гарантира на гражданите на Европа - избор за потребителите, справедливи цени, по-чиста енергия и сигурност на доставките.
За да се постигнат тези цели държавите членки следва да предприемат следните стъпки:
  • да отделят производството и доставките от преносните мрежи т.н „effective unbundling“;
Само чрез осигуряване на ефективно отделяне може да се отстранят стимулите на вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите. Ефективното отделяне следва да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара.
Предвид стратегическото значение на енергийната политика, пакетът съдържа предпазни клаузи, за да гарантира в случай, че компании от трети страни желаят да придобият значителен капиталов дял или дори контрол върху мрежа в ЕС, те ще трябва нагледно и недвусмислено да се съобразят със същите изисквания за разделяне на собствеността, както европейските компании. Комисията може да се намесва, когато даден купувач не може да докаже пряката и непряката си независимост от дейностите по производство на газ и доставката му до клиентите.

  • да улесняват трансграничната търговия на електроенергия и природен газ между държавите-членки;

За да се гарантира конкуренцията и доставките на електроенергия и газ на най-конкурентни цени, държавите-членки и националните регулаторни органи следва да улесняват трансграничния достъп за нови доставчици на електроенергия и природен газ от различни енергийни източници, както и за нови производители на електроенергия и газ.
За да се гарантира оптимално управление на преносната мрежа за електроенергия и газ и да се направят възможни търговията и трансграничните доставки на електроенергия в Общността, следва да бъде създадена Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия и газ (ЕМОПС за електроенергия). Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат изпълнявани при спазване на общностните правила в областта на конкуренцията, които остават приложими към решенията на ЕМОПС. Сътрудничеството на регионално равнище следва да бъде съвместимо с напредъка по посока на конкурентен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия и газ.

  • да създадат по – ефективен и независим национален регулаторен орган;

Държавите-членки следва да гарантират независимостта на регулаторния орган. Ключов момент в дейността на регулаторните органи на държавите – членки е безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. Регулаторният орган следва да е правно отделен и да е функционално независим от други публични и частни лица и организации.
Изискването е персоналът и лицата, отговорни за управлението на регулаторния орган да действат независимо от пазарни интереси и да не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друга публична или частна организация при изпълнение на своите регулаторни функции.
За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите-членки следва да гарантират, че: регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи и разполага със собствени годишни бюджетни кредити; има автономност при изпълнението на предоставения бюджет, разполага с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения;

  • да насърчават трансграничното сътрудничеството и инвестициите;

С оглед създаването на вътрешен пазар на електроенергия и газ, държавите-членки следва да насърчават свързването на националните си пазари и сътрудничеството между системните оператори на общностно и регионално равнище. Пазарните цени следва да създават подходящи стимули за развитие на мрежата и за инвестиции в нови производства на енергия.

  • да гарантират по-голяма прозрачност на пазара при експлоатация на мрежите и доставките ;

Насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп за различните доставчици, както и подпомагането на капацитети за нови производства на енергия следва да бъде от първостепенно значение за държавите-членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия и газ.

  •  да съдействат за увеличаване на солидарност между страните в Европейския съюз.

Политиката по либерализация на енергийните пазари предлага също да се отдели повече внимание на солидарността, включително на механизмите за справяне с кризи в рамките на ЕС в отговор на възможно прекъсване на доставките.
Отделянето на по-голямо внимание на енергетиката при външните отношения на ЕС, включително чрез установяването на изградени на взаимна зависимост отношения със страните доставчици, транзитиращите страни и страните потребителки, ще допринесе за постигането на политическите цели на ЕС в тази област и също така ще придаде тежест на ЕС при взимането на решения по енергийните въпроси на международната сцена. В това отношение особено място заема по-тясната съгласуваност между държавите-членки и с Комисията при отношенията с трети страни в областта на енергетиката.

История на прилагането на правилата за конкуренция на пазара на природен газ

Правомощия на ЕК при установяване на антитръстови нарушения
Заедно с приемането на регулаторната рамка, Комисията стартира няколко важни разследвания за установяване на нарушения на европейското правила за конкуренция и по точно нарушенията на антитръстовите правила чл. 81 и 82 от Договора за Европейската общност.
В съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата на конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (антитръстов регламент), Комисията може да приложи тези разпоредби чрез два вида решения: решения със „забрана“, които са взети в съответствие с чл. 7 от антитръстовия регламент, както и решения с поети „ангажименти“, които са взети в съответствие с чл. 9 от същия регламент.
След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. членовете 81 (забранява картелите) и 82 (забранява злоупотребите с господстващо положение на съответния пазар) станаха членове 101и 102 Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) като по същество те са идентични. 
Решение по член 7
Комисията с решение в съответствие с член 7 забранява  антиконкурентно поведение, въз основа на установено нарушение. С тях се налагат санкции и обикновено имат силен възпиращ ефект за участниците на пазара. Съгласно чл.7 Комисията може да наложи мерки ("remedies"),  когато е необходимо да се прекрати нарушението и да се отстранят пречките пред развитието на конкуренцията. От практиката е установено, че Комисията приема решение за забрана в съответствие с  член 7, когато основната й цел е да накаже предприятието за антиконкурентно поведение в миналото, като налага санкция, която не може да надвишава 10 % от общите размер на оборота на предприятията за предходната стопанска година. Ако предприятието не изпълни наложените мерки, Комисията може да наложи периодични санкции до  размер не повече от 5% от среднодневния оборот за предходната стопанска година и изчислени от датата, определена с решението. Наложените санкции и мерки се изпълняват предварително без значение дали се обжалва решението. Санкциите се превеждат в Европейския бюджет. Решенията по член 7 обикновено се обжалват пред Съда на Европейския съюз. Процесът на обжалване е дълъг и скъп, тъй като се ангажира значителен  експертен и финансов потенциал.
Решение по член 9
Поемането на ангажименти в съответствие с член 9 от Регламент 1/2003 се оказа ефективен допълнителен инструмент в арсенала на Комисията при разрешаване на проблеми свързани с развитие на ефективна  конкуренция на пазара. Съгласно чл. 9 предприятията доброволно могат да предложат да поемат ангажименти, ("commitments") с които да отговорят на опасенията на Комисията относно евентуално нарушение на конкуренцията. С решение Комисията прави предложените ангажименти правно обвързващи за предприятието. По този начин се постига реална и бърза промяна на пазара. Ангажиментите могат да  бъдат поведенчески, когато обикновено се променят клаузи в договори и лицензи или структурни, които включват продажба на част от активите на предприятието. Също те могат да включват задължение за предприятието да се въздържа от определено поведение на пазара.

Кой вариант на решение е по-благоприятен за предприятията
Решенията за поемане на ангажименти по член 9 имат няколко предимства пред решенията за забрана по член 7. Те обикновено са в резултат на сътрудничество между Комисията и разследваното предприятие. С тях се постига по-бързо въздействие върху пазара за разрешаване проблемите за конкуренцията, отколкото би било възможно за същия случай съгласно член 7.
 Поемането на ангажименти се оказва особено важно за  пазари, които са в процес на либерализация: например енергийния сектор, или бързо развиващите се пазари като ИТ сектора, където от ключово значение е бързото и ефективно  разрешаване на проблемите свързани с развитието на конкуренцията.
Голямата разлика между двата вида решения е, че при решение по чл. 7 Комисията установява нарушение и налага санкция.
При решения по чл. 9, Комисията не установява нарушение, прекратява производството и не налага санкции.
 Във всички случаи  Комисията си запазва свобода на преценка дали да вземе решение за забрана по чл. 7 или за поемане на ангажименти по чл. 9. Изборът зависи основно от преследваните цели и специфичните особености на случая. На практика решения по чл. 9 не са подходящи за случаи, които се считат за особено тежки, които са довели до значително увреждане на конкуренцията и интересите на потребителите. В тези случаи задължително се налагат санкции по чл. 7. Обикновено това са случаите на картели. Освен това решения по чл. 9 са възможни само тогава, когато предприятията са готови доброволно да предложат подходящи ангажименти. Във всички случаи Комисията си запазва правото да прецени дали са подходящи предложените ангажименти и дали ще доведат до разрешаване на проблемите пред конкуренцията. Ако тя реши, че не са подходящи може да продължи проучването и да вземе решение в съответствие с чл. 7 с налагане на санкции и мерки.

История на антитръстовите дела
Още по време на проучването на секторния анализ Комисията започва антитръстови производства, но най - важните случаи започват след като през месец май 2007 г. тя предприема внезапни проверки в офисите на историческите предприятия с господстващо положение на пазара на газ в Германия, Франция, Италия, Австрия и Белгия. С тези производства се установяват редица злоупотреби на пазара на газ, които се изразяват в:

Затваряне на пазара чрез дългосрочни договори за доставка


В случая Distrigaz (2007г.) Комисията анализира доколко  дългосрочните договори за доставка на газ са в съответствие с правото на конкуренция. Проучването на случая започва през 2005 г. а през 2006 Комисията в твърдение за нарушение изразява опасение, че Distrigaz (понастоящем член на Suez group) затваря пазара на газ надолу по веригата в Белгия, чрез сключени дългосрочни договори за доставка с голям брой клиенти, които задоволяват цялото си потреблението на  газ от Distrigaz. Общото потребление на тези клиенти покрива почти цялото търсене на газ и само малка част от пазара остава отворен за конкуренция.  По този начин се възпрепятства навлизането на нови участници на пазара за доставка на газ и потребителите нямат възможност да сменят доставчика си. Комисията определя това поведение като злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 82 от Дотовора за ЕО.
За да отстрани установените от Комисия проблеми за конкуренция на газовия пазар в Белгия Distrigaz предлага да поеме ангажименти в съответствие с член 9 от Регламент1/2003. Предложението е да намали броя на дългосрочните договори за доставка на газ.
Първо, всяка година средно минимум 70 % от обема природен газ, доставен от Distrigas и от свързани предприятия на индустриални потребители и на производители на електричество в Белгия, ще се връща на пазара. В случай че общите продажби на Distrigas намалеят спрямо техните нива от 2007 г., Distrigas ще бъде в състояние да обвърже известен определен обем от продажби на природен газ, който представлява по-малко от 20 % от целия съответен пазар.
Второ, договорите с индустриални потребители и производители на електричество не могат да надвишават пет години; но договори, свързани с нови електроцентрали с капацитет над 10 MW, не попадат в обхвата на ангажиментите.
Трето, Distrigas поема ангажимента да не сключва с препродавачи каквито и да било споразумения за доставка на природен газ за срок, по-голям от две години.
Четвърто, Distrigas потвърждава, че няма да въвежда ограничения на потреблението в своите договори за доставка.
На 11 октомври 2007 г. Комисията приема решение съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета, с което прави предложените ангажименти задължителни за  Distrigas.
Решението установява, че предвид ангажиментите вече не съществуват основания за действия от страна на Комисията. Решение е задължително до 31 декември 2010 г.
В решението Комисията прилага тест с пет елемента, чрез който преценява дали дългосрочните договори на Distrigaz ограничават конкуренцията: Елементите са:

  •  пазарната позиция на доставчика,

  •  пазарният дял на клиентите страни по дългосрочните договори,

  • срокът на договорите,

  • общият дял на пазара обхванат от дългосрочни договори.

  •  ефективност.



Затваряне на пазара чрез ограничаване на достъпа до преносния газопровод


Случаят започва след изненадващи проверки, извършени от Комисията на 16 май 2006г. в помещенията на GDF. След две години на 16 май 2008 г. Комисията открива производство срещу GDF за евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение на пазара на газ във Франция. На 22 юни 2008 г. Комисията в предварителна оценка излага своите опасения относно конкуренцията. Според предварителната оценка GDF Suez има господстващо положение на пазара на капацитет за внос и на пазара за доставка на газ в двете балансови зони север и юг на преносната мрежа на GRTgaz. Комисията счита, че има вероятност GDF Suez да е злоупотребил с господстващото си положение по смисъла на член 102 от ДФЕС, като е ограничил достъпа до капацитет за внос на газ във Франция, което, от своя страна, е ограничило конкуренцията на пазара за доставки. Това ограничаване е причинено от дългосрочното запазване на по-голямата част от капацитета за внос във Франция, от определянето на приемния капацитет на новия терминал за втечнен природен газ във Fos Cavaou, както и от условията за разпределяне на дългосрочния капацитет в тази инфраструктура за внос, а също и от стратегическото ограничаване на инвестициите в допълнителен капацитет за внос на терминала за втечнен природен газ в Montoir de Bretagne.
На 24 юни 2009 г. GDF Suez предлага да поеме ангажименти в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 с цел преодоляване на опасенията относно конкуренцията, установени от Комисията в предварителната оценка. На 9 юли 2009 г. в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано известие, в което се прави резюме на делото и на предложените ангажименти и в което се приканват заинтересованите трети страни да представят своите мнения по посочените ангажименти в срок от два месеца от деня на публикуване на известието. На 21 октомври 2009 г. GDF Suez представя предложение с изменени ангажименти, в които се отчитат мненията на заинтересованите трети страни.
Ангажиментите на GDF Suez предвиждат бързото отделяне на значителен твърд капацитет за внос в дългосрочен план във всяка от балансовите зони север и юг на преносната мрежа на GRTgaz. Включва се също и ограничаване на запазването на GDF Suez до под 50 % от общия размер на постоянен капацитет за внос в дългосрочен план във Франция за срок от най-много десет години, считано от 1 октомври 2014 г.
Комисията преценява, че ангажиментите на GDF Suez са достатъчни за преодоляване на проблемите, установени от Комисията в предварителната ѝ оценка, без да бъдат диспропорционални.
Намаляването на дела на запазения капацитет на GDF Suez от общия размер на постоянния капацитет за внос в дългосрочен план във Франция (което е резултат от бързото отделяне на значителен капацитет за внос и от определяне на горна граница от 50 % за срок от десет години, считано от 2014 г.) ще позволи на трети доставчици да подобрят бързо своето присъствие на пазара надолу по веригата на доставка на газ във Франция и трайно да увеличат конкурентния натиск върху GDF Suez. Окончателните ангажименти са също необходими и пропорционални предвид размера на дела на запазения капацитет на GDF Suez от общия размер на капацитета за внос във Франция и предвид голямата средна продължителност на запазването.


На 15 октомври 2008 г. Комисията приема предварителна оценка относно предполагаеми нарушения, извършени от RWE AG, Essen и неговите филиали на пазара за газ в Германия („RWE“).
Според предварителната оценка на Комисията RWE е с господстващо положение на пазара (пазарите) за пренос на газ в обхвата на своята мрежа. В предварителната оценка се изразява опасение, че е възможно RWE да е злоупотребило с господстващото си положение съгласно член 82 от Договора за ЕО, като е отказало да предоставя услуги за пренос на газ за трети страни и чрез поведение, насочено да понижи маржовете на конкуренти на RWE надолу по веригата в доставката на газ („ценова преса“).В отговор на твърденията RWE обявява, че не е съгласно с предварителната оценка на Комисията, но за  да отговори на опасенията на Комисията, свързани с конкуренцията, дружеството предлага да поеме ангажименти съгласно член 9 от Регламент(ЕО) № 1/2003.
Основните елементи на тези ангажименти могат да се обобщят както следва:
RWE ще преотстъпи дейност, свързана с газопреносната система в Германия, на подходящ купувач, който не трябва да поражда опасения prima facie за конкуренцията.
По-конкретно RWE се ангажира да преотстъпи:
—газопреносната мрежа под високо налягане на RWE в Германия, с обща дължина от приблизително 4 000 km. Това отговаря на цялата настояща газопреносна мрежа в Германия под високо налягане, притежание на RWE, с изключение на някои части от мрежата в областта на Bergheim (дължина приблизително 100 кm). За части от мрежата, които понастоящем не са изключителна собственост на RWE, а са съсобственост с други страни, RWE се ангажира да отстъпи цялата своя част,
—спомагателно оборудване, необходимо за експлоатацията на преносната мрежа (като инсталациите за кондициониране на газ в Broichweiden и в Hamborn, разпределителна централа (Prozessleitsystem) и т.н.),
—нематериални активи, необходими за експлоатацията на преносната мрежа (като софтуер за разпределителната централа, договори и лицензи).
RWE също така се ангажира да предостави на купувача за ограничен период от до 5 газови години след приключване на продажбата такива помощни услуги, необходими за експлоатацията на преносната система, като предоставянето на услуги, свързани с гъвкавост на доставките на газ.


На 6 март 2009 г. Комисията приема изложение на възраженията, в което твърди, че ENI Spa (по-нататък ENI) е злоупотребило на пазара на природен газ. Според Комисията ENI има господстващо положение на пазара(ите) за пренос на природен газ към и в Италия, както и на газовите пазари надолу по веригата за снабдяване с газ.
В изложението на възраженията се споделя безпокойството, че предприятието ENI може да е злоупотребило с господстващото си положение в съответствие с член 102 от ДФЕС, като е отказало да достави капацитети за пренос по своите тръбопроводи за природен газ. По-конкретно, управлението и експлоатацията на тръбопроводите за пренос на природен газ на ENI са могли да бъдат свързани с: i) отказ за предоставяне на достъп до наличен капацитет в преносната мрежа („заграбване на капацитет“), ii) предоставяне на достъп при условия, считани за по-неатрактивни („деградиране на капацитет“), и iii) стратегическо ограничаване на инвестициите („стратегическо недостатъчно инвестиране“) в неговата международна преносна тръбопроводната система.
Съгласно изложението на възраженията е възможно тези практики да са се използвали независимо от значителното краткосрочно и дългосрочно търсене от страна на доставчици трети страни, което да е довело до отстраняването на конкуренти, които се опитват да пренасят и продават газ на италиански клиенти, и до вероятно ограничаване на конкуренцията на пазарите за снабдяване с газ надолу по веригата.
В отговор ENI изразява несъгласие със заключенията, изразени от Комисията в нейното изложение на възраженията. За да отговори на опасенията на Комисията, свързани с конкуренцията, предприятието все пак поема ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Ключовите елементи на ангажиментите могат да бъдат обобщени, както следва:

  • ENI ще продаде дейностите, свързани с пренос на газ в Германия (TENP) на подходящ купувач, което не би следвало да поражда опасения по отношение на конкуренцията prima facie. ENI ще продаде на подходящ купувач сегашните си дейности, свързани със системи за пренос на газ в Швейцария (Transitgas), което не би следвало да поражда опасения относно конкуренцията prima facie. ENI ще продаде дейностите си, свързани със системи за пренос на газ, в Австрия на Cassa Depositi e Prestiti SpA (по-нататък „CDP“), акционерно дружество под контрола на държавата, или на друга обществена институция под контрола на италианското правителство, като по този начин изпълни изискванията, определени в ангажиментите.

Що се отнася до дейностите, свързани със системите за пренос на газ, в Германия, ENI се ангажира по-специално да продаде: 

  • цялото свое дялово участие в Eni Gas Transport GmbH, което от своя страна съответства на контролно участие от 49 % в Trans Europa Naturgas Pipeline GmbH & Co. KG — дружеството, което притежава и експлоатира тръбопроводната система TENP с обща дължина от около 500 km (от границата, където тръбопроводната система TENP е свързана с нидерландската мрежа, до швейцарската граница, където TENP е свързана с тръбопроводната система Transitgas),

  • цялото свое дялово участие в Eni Gas Transport Deutschland S.p.A. — дружество, което предоставя услуги, свързани с пренос на природен газ (в ролята си на оператор на преносна мрежа (ОПМ) по неговите около 60—70 % от правата върху капацитети на TENP, като останалият (около 30—40 %) капацитет, се управлява от другия доставчик E.On Gastransport GmbH,

  • спомагателно оборудване, необходимо за експлоатацията на преносната мрежа,

  • нематериални активи, необходими за експлоатацията на преносната мрежа (например договори и лицензи и споразумения за ползотворно използване).

Що се отнася до дейностите, свързани със системите за пренос на газ, в Швейцария, ENI се ангажира по-специално да продаде:

  • своето участие от 46 % в Transitgas AG — дружество, което притежава и експлоатира тръбопроводната система Transitgas, състояща се от приблизително 292 km тръбопроводи за природен газ,

  •  цялото си дялово участие в Eni Gas Transport International SA (ENI GTI) — дружество, което предоставя услуги, свързани с преноса на природен газ, в това число търгуване на преносен капацитет от около 85—95 % от капацитета на тръбопроводната система Transitgas (като ОПМ),

  •  спомагателно оборудване, необходимо за експлоатацията на преносната мрежа,

  •  нематериални активи, необходими за експлоатацията на преносната мрежа (например договори и лицензи и лизингови споразумения, по силата на които се предоставят права на капацитет),

  • в това отношение е необходимо да се посочи, че някои спомагателни за експлоатацията на преносните мрежи функции, изпълнявани от ENI GTI, се предоставят съвместно на всички преносни мрежи на ENI, както в рамките на ЕС, така и извън него, и на други доставчици. Тези споделени функции (които между другото се състоят в подпомагане в областите инженеринг, хидравлика, измерване, експлоатация и поддръжка и материали) и съответният персонал не са част от дейностите за продажба Въпреки това ENI се ангажира да прехвърли всичките си споделени функции на ново дружество за услуги, което, при поискване, може да предоставя тези услуги и на купувача(ите).

Що се отнася до дейностите, свързани със системите за пренос на газ, в Австрия, ENI се ангажира по-специално да продаде:

  • своя дял от 89 % от участие в Trans Austria Gasleitung GmbH — дружество, което държи 100 % от правата на капацитет за пренос на природен газ по газопровода TAG по силата на лизингово споразумение и което предоставя услуги по преноса на природен газ (като ОПМ),

  •  нематериални активи, необходими за експлоатацията на преносната мрежа (например договори и лицензи и лизингови споразумения).

ENI се ангажира също така за ограничен период след приключването на продажбата да предоставя на купувача(ите) съпътстващи услуги, необходими за експлоатацията на преносните мрежи (като например договор за доставка на газ и горивен газ за балансиращи услуги), както и други услуги, които понастоящем се предоставят от Eni GTI като споделени функции.
Тези дейности ще бъдат подсигурени с необходимия персонал за експлоатацията на преносната мрежа.
От 22 декември 2009 г. и до момента на приключване на продажбата ENI се ангажира да не удължава или подновява договори за пренос и да не сключва нови договори за пренос в своя полза като доставчик по тръбопроводите TAG, TENP и Transitgas, с изключение на евентуални бъдещи търгове и други процедури за обществено разпределение на капацитет за пренос на обратен поток към пазари извън италианския.
Независимо упълномощено лице ще бъде натоварено със задачата да контролира изпълнението  на поетите ангажименти от ENI.


На 22 декември 2009 г. Комисията прави предварителна оценка относно предполагаеми нарушения, извършени на газовите пазари в Германия от E.ON AG, Дюселдорф и дъщерните му дружества („E.ON“).
Комисията в своята предварителна преценка определя, че предприятието E.ON е с господстващо положение на пазара(ите) за пренос на газ в рамките на мрежата си за нискокалоричен газ (L-газ) и на мрежата на NetConnect Germany. E.ON е също с господстващо положение на газовите пазари надолу по веригата за снабдяване на регионални или местни търговци на едро, както и за снабдяване на големи индустриални клиенти.
Комисията изразява опасение, че предприятието E.ON може да е злоупотребило с господстващото си положение в съответствие с член 102 ДФЕС, като е отказало доставки посредством дългосрочно резервиране на газопреносната система на E.ON. Предприятието E.ON е резервирало в газопреносната си мрежа големи части от наличните твърди и свободни капацитети за достъп, което според предварителната оценка може да води до отстраняване на конкуренти, опитващи се да пренасят и продават газ на клиенти, свързани с мрежата на E.ON, и следователно може да предизвика ограничаване на конкуренцията на пазарите за снабдяване с газ надолу по веригата.
E.ON оспорва предварителната оценка на Комисията, но за да отговори на опасенията на Комисията, свързани с конкуренцията, предприятието все пак предлага да поеме ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
Ключовите елементи на ангажиментите могат да бъдат обобщени, както следва:

  • Като първа стъпка E.ON предлага да освободи преди октомври 2010 г. капацитета за достъп до газопреносната си мрежа, който е едновременно твърд и свободен („незабавно освобождаване на капацитет“), обхващащ капацитет с обем от 17,8 GWh/h. Капацитет с обем от 10 GWh/h от общите освободени капацитети се предоставя за капацитети за висококалоричен газ (H-газ), а 7,8 GWh/h се предоставя за капацитети за нискокалоричен газ (L-газ). Съответните входни точки за H-газ (в скоби — освободеният обем капацитет):

—Waidhaus (3,469 MWh/h),
—Emden NPT (1,250 MWh/h),
—Dornum (500 MWh/h),
—Emden EPT (250 MWh/h),
—Eynatten/Raeren (2,250 MWh/h),
—Oude Statenzijl (500 MWh/h),
—Achim (171 MWh/h),
—Bocholtz (44 MWh/h),
—Oberkappel (364 MWh/h) и
—Lampertheim (1,200 MWh/h).
За L-газ ангажиментът на E.ON се отнася до входните точки:
—Emsbüren (2,193 MWh/h),
—Drohne (1,413 MWh/h),
—Steinbrink (187 MWh/h),
—Vreden (1,400 MWh/h) и
—Elten (2,565 MWh/h).

  • Като втора стъпка E.ON предлага да намали преди октомври 2015 г. с 50 % общия си дял в резервирането на капацитета за достъп до газопреносната си мрежа, който е едновременно твърд и свободен („дългосрочно намаляване“) в съответната пазарна област NetConnect Germany. За мрежата от L-газ E.ON предлага допълнително общо намаление на дяла си на резервиране с 64 % преди октомври 2015 г. E.ON може да достигне тези прагове, като върне капацитети на оператора на преносната система, като вземе мерки за увеличаване на капацитета в мрежата или чрез започване на сътрудничество в пазарната област, чрез което се увеличава общият обем на капацитетите в мрежата на E.ON. E.ON се ангажира да не превишава тези прагове до 2025 г.

Независимо упълномощено лице е натоварено със задачата да контролира съблюдаването на поетите ангажименти от E.ON.

Висящи производства по член 102


Проучването по случая стартира в края на септември 2011 г., с внезапни проверки в офисите на газови компании от 10 страни от Източна Европа, на които Gazprom доставя газ.
След анализ на събраните документи Комисията установи, че има достатъчно доказателства да започне официална процедура зае нарушение срещу Gazprom, която стартира на 31 август 2012 г.
Основанията за това са, че Gazprom е с господстващо положение на пазара за доставки на природен газ във всички държави от Централна и Източна Европа и е с пазарен дял над 50% в повечето от тях, а в някои страни дори до 100%.
На 22 април 2015 г. Европейската комисия съобщи, че е изпратила изложение на възражетнията до Gazprom, в което твърди, че някои от неговите бизнес практики на пазарите за газ в Централна и Източна Европа представляват злоупотреба с господстващото положение в нарушение на антитръстовите правила на ЕС.
В предварителната оценка на Комисията се заключава, че практиката на Gazprom има потенциала да създаде пречки пред свободния пренос на газ в рамките на вътрешния пазар, да намали ликвидността и ефективността на пазарите на газ и да доведе до повишаване на цените на природния газ.

В отговор на тази оценка Gazprom предлага да поеме ангажименти в съответствие с чл. 9 от антитръстовия регламент.

Gazprom се ангажира да въведе набор от промени в съответните си договори, за да премахне пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в Централна и Източна Европа
а) Gazprom няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Gazprom ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.
б) Gazprom ще гарантира въвеждането на необходими разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумения за междусистемно свързване между България и други държави — членки на ЕС.
в) Gazprom ще предложи на съответни си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорните им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Gazprom за доставките до България и балтийските държави. Gazprom ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.
г) Gazprom ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Gazprom ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждането на цената на основание, че договорната цена не отразява, наред с друго, промяната на цените на границата в Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Gazprom ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждането на цените. За съответните си клиенти Gazprom ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.
д) Gazprom няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването бе потвърдено от Gazprom.

Ангажиментите следва да гарантират свободния пренос на газ на конкурентни цени в Централна и Източна Европа. Gazprom няма да може да разделя и изолира пазарите на газ в Централна и Източна Европа, като прилага изрични териториални ограничения или други договорни мерки, чийто ефект се равнява на териториални ограничения. Комисията отбелязва, че положението в Централна и Източна Европа се е подобрило от гледна точка на свързването на газовата инфраструктура и възможността клиентите в Централна и Източна Европа да търгуват с газ с други държави — чрез обратни потоци или размени на газ. Същите тези възможности обаче все още не са достатъчно обезпечени в балтийските държави и България.
Ангажиментите ще компенсират липсата на газови потоци между останалата част на Централна и Източна Европа, от една страна, и България и балтийските държави, от друга страна. Gazprom ще предостави на клиентите в Централна и Източна Европа възможност да извършват операции, подобни на размяна, за да се повиши газовата ликвидност в балтийските държави и България. Gazprom ще може да начислява такса за тази услуга, както за типична размяна на пазарите, които разполагат с пренос на газ. Възможността за извършване на операции, подобни на тези за размяна, ще бъде особено важна, ако цените на газа в балтийските държави или България се отклонят значително от тези в останалата част на Централна и Източна Европа.
Предложените ангажименти следва да разсеят опасенията на Комисията относно цените за петте държави членки, като позволят на клиентите да задействат преразглеждане на цената съгласно договорите си, в случай че договорната цена, наред с друго, се отклони от цените в общоприетите газоразпределителни центрове в континентална Европа.
Предложените ангажименти бяха подложени на „пазарен тест“ което включва консултации със засегнатите страни. В момента продължава оценката, доколко предложените ангажименти са приемливи за всички държави членки. Полша категорично се противопосстави, Комисията да вземе решение по член 9 от регламента, защото по този начин всички, които са понесли вреди от злоупотребата няма да могат да търсят обещетение. Все още Комисията не е приела окончателно решение по случая.


На 1 юни  2017 г. Европейската комисия съобщи, че е започнала производство срещу румънския оператор на преносна система за газ „Transgaz“, за да прецени дали дружеството възпрепятства износа на газ от Румъния към други държави членки на ЕС. Подобно поведение изолира румънски газов пазар и възпрепятства интегрирането му в европейската газова система.
Комисията отбелязва, че Румъния е третият най-голям производител на газ в Европейския съюз (след Нидерландия и Обединеното Кралство) и има важни газови залежи, включително новооткритите газови полета в Черно море. „Transgaz“, е единственият оператор на преносната система за газ в Румъния.
Антитръстовото разследване на ЕК ще се съсредоточи върху информацията, че "Transgaz“, е разработил стратегия за ограничаване износа на газ от Румъния до други държави членки. Тази стратегия може да бъде прилагана по няколко различни начина, включително чрез използване на:

  • Такси за междусистемен пренос,

  • Недостатъчни инвестиции или забавяне на построяването на съответната инфраструктура и

  • Необосновани технически изисквания, които се използват като претекст, за да се предотврати или оправдае  забавянето на износа.

Това поведение на „Transgaz“ може да представлява злоупотреба с господстващо положение на пазара в нарушение на чл. 102 ДФЕС. То на практика ограничава конкуренцията и води до намален избор на пътищата за доставка на газ. Това може да намали ликвидността на газовия пазар в Румъния и да доведе до високи цени и по-малка сигурност на доставките на газ. В крайна сметка поведението на „Transgaz“ може да навреди на потребителите в ЕС и да е в противоречие с целите на Енергийния съюз за по – голяма интеграция и повишаване сигурността на доставките на Европейския енергиен пазар.

Производството започва след като са събрани първоначални доказателства при извършена от Комисията инспекция в офисите на компанията през месец юни 2016 г. Комисията смята да извърши задълбочено проучване и е обявила случая за приоритетен.



На 25 Март 2015 Европейската комисия изпрати изложение на възраженията до Български енергиен холдинг (БЕХ), с което го информира за предварителното си становище, че БЕХ може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Изложението на възраженията е адресирано също и до дъщерните дружества на БЕХ — доставчика на газ - Булгаргаз и оператора на газовата инфраструктура - Булгартрансгаз. Изпращането на изложение на възраженията не предрешава изхода от разследването.

Комисията посочва, че БЕХ е историческият държавен енергиен оператор в България. Той е вертикално интегриран, което означава, че доставя газ и неговите дъщерни дружества притежават или контролират вътрешната газопреносна мрежа, единственото газово хранилище в България и капацитета на главния газопровод за внос на газ в България.

През юли 2013 г. Комисията откри процедура, за да разследва дали БЕХ злоупотребява с господстващото си положение на пазарите на доставка на газ в България. Комисията се опасява, че БЕХ и неговите дъщерни дружества вероятно възпрепятстват конкурентите да получат достъп до инфраструктурата, която им е необходима, за да се конкурират успешно на пазарите на доставка на газ в България. На този етап Комисията има опасения, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са отказвали на конкурентите си достъп до газопреносната мрежа и до съоръжението за съхранение на газ и са резервирали капацитет, който не им е необходим по газопровода за внос.

Ако опасенията са обосновани, това поведение е ограничило и продължава да ограничава конкуренцията на пазарите на доставка на газ в България. Според предварителната констатация на Комисията тези практики вероятно представляват злоупотреба с господстващото положение на БЕХ, което е забранено от член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).



От изложената до тук европейска политика за либерализация на пазара за газ и  практика по прилагане на антитръстовите правила може да се приеме, че БЕХ е единственото предприятие до момента, което при разследване на евентуална злоупотреба на газовия пазар от страна на Комисията, смята да не предлага да поеме ангажименти. Това евентуално ще доведе до решение на Комисията по чл. 7 от Регламент 1/2003 със всички последици за дружеството, като налагане на санкции (които могат да възлизат до 10 % от общите приходи на БЕХ за предходната година) и мерки за изпълнение, искове за вреди и евентуално дълъг и скъп съдебен процес пред Европейския съд.

С една дума ще се изпълни приказката за подсъдимия, който първо избрал да изяде кило сол, но по средата се отказал, след това приел да изядe сто тояги на голо, но след 50 – тата тояга се отказал и накрая платил 100 жълтици.

Както е видно от постоянната практика на Комисията, по изброените случаи, най-мощните европейски газови компании са били принудени да поемат ангажименти, които често са свързани с продажба на активи. Дори мощна компания като Gazprom води преговори с Комисията, за да поеме ангажименти по чл. 9 и да избегне налагането на санкции..



Не може да се отрече, че е болезнено за историческия оператор на пазара на газ да се подложи на реална конкуренция, вследствие на което той ще трябва да загуби част от пазарния си дял. Но, ако се изпълнява програмата на правителството за 2017 -2021 г. където като приоритет е посочена "пълна либерализация на пазара на електроенергия и природен газ", това е неизбежно. Това ще рече да се гарантира на нови участници да навлязат свободно на пазара на газ. Освен това без либерализиран пазар и ефективна конкуренция между поне три доставчика на газ е невъзможно построяването на газов хъб „Балкан“. За да функционира един газов хъб, първото и неотменимо условие е да има ефективна конкуренция на пазара на газ. Според проекта на актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България "изграждането на газов разпределителен център "Балкан" ще доведе до намаляване на енергийната зависимост в региона и за изграждане на конкурентен и либерализиран газов пазар."

Ако стриктно се изпълнява програмата на правителството, в която е заложен приоритет за либерализация на пазара на газ, то на практика е невъзможно да се запази монополното положение на БЕХ на пазара на газ от една страна и едновременно да се развива конкуренция на този пазар.