понеделник, 2 август 2010 г.

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза

На 23 юли 2010 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувана Препоръка на Съвета, която съдържа насоки за икономическите политика на държавите-членки и на Съюза.

Предлагам кратко представяне на Препоръката и Насоките, тъй като смятам, че тези препоръки са важни за всяка държава членка, включително и за България. Те определят рамката, в която държавите членки следва да координират и синхронозират икономическите си политики, за да се преодолее кризата и се постигне цялостен и положителен ефект на растеж на икономиката, както на национално, така и на общностно равнище.

Препоръките се основават на чл. 121, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, препоръката на Европейската комисия и заключенията на Европейския съвет.

Според Договора държавите-членки следва да считат икономическите си политики за въпрос от общ интерес и да ги координират в рамките на Съвета. Договорът предвижда, че Съветът приема насоки за заетостта и общи насоки на икономическата политика, за да насочва политиките на държавите-членки.

В публикуваната препоръка накратко се анализира резултата от прилагането на Лисабонската стратегия, стартирала през 2000 г. и актуализирана през 2005 г., чиято цел е да увеличи заетостта, производителността и конкурентоспособността, като едновременно с това укрепва социалното сближаване, в условията на глобална конкуренция, технологична промяна, екологични предизвикателства и застаряващо население. Отчита се, че Лисабонската стратегия е спомогнала за постигането на консенсус около основната посока на икономическата политика и политиката за заетостта на Съюза. 24-те насоки, формулирани в стратегията са положили основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда за Съюза като цяло. Въпреки това опитът показва, че насоките не определят достатъчно ясни приоритети и че връзките между тях са могли да бъдат по-здрави, което е ограничило тяхното въздействие върху изготвянето на националнитe политики.

В допълнение се подчертава, че финансовата и икономическа криза, започнала през 2008 г., се е изразила в значителни загуби на работни места и в нереализирани възможности, което е довело до драматично влошаване на публичните финанси. В документа се прави заключението, че кризата е откроила тясната взаимозависимост между икономиките на държавите и пазарите им на труда, вследствие на което е наложително засилено и ефективно координиране на икономическата политика на равнище Съюз, което да доведе до значителни резултати.

Като основа за изготвяне на икономическите политики на държавите членки се сочи стратегията „Европа 2020” на ЕК.

Основните цели на стратегията са Съюзът да излезе от кризата по-силен и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Очаква се държавите членки да проведат амбициозни програми за реформи,  които да доведат до излизане от икономическата криза и да осигурят макроикономическа стабилност, устойчивост на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността и ефективността на пазара на труда.
В рамките на „Европа 2020”:

1. Държавите членки и Съюзът следва да проведат реформи, които да доведат до „интелигентен растеж“, основан на знанията и иновациите, чрез максимално използване на информационните и комуникационни технологии. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, засилят ефективността на научноизследователската дейност, да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване.

2. Политиките на Съюза и на държавите-членки, включително чрез техните програми за реформи, следва да са насочени към „устойчив растеж“, чрез ефективно използване на енергията и ресурсите, разработване на нови процеси и технологии, създаване на „зелени” работни места, предотвратяване на влошаването на околната среда и загубата на биоразнообразие.

3. Накрая, политиките на Съюза и програмите за реформи на държавите-членки следва да са насочени към „приобщаващ растеж“, който да доведе до общество, в което хората да имат възможност да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по- възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни имигранти.

Съществен елемент от Препоръката е изискването, държавите членки и Съюзът да продължат и да разширят усилията си, за допълнително усъвършенстване на своите регулаторни рамки, чрез прилагане на инструментите на интелигентно регулиране, което да гарантира, че законодателството е изготвено по начин, който намалява административната тежест. Постигането на целите за намаляване на административната тежест се счита за приоритет.

Препоръката дава ясна индикация, че очаква държавите членки и Съюза да подкрепят стратегията „Европа 2020” с интегриран набор от европейски и национални политики, които следва да се изпълняват от тях изцяло и със сходно темпо, за да се постигнат положителни вторични ефекти от координираните структурни реформи.

Препоръката набляга на факта, че държавите членки и Съюза следва да изпълняват стратегията „Европа 2020” в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията.
Насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към препоръката са неразривно свързани със съответните насоки за политиките за заетостта. Заедно те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Новите интегрирани насоки съответстват на заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за създаването на национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките ще послужат за основа на всички специфични за дадена страна препоръки, които Съветът може да отправи към отделни държави-членки, а така също и отправяне на предупреждения, свързани с политиката, които Комисията може да издаде, в случай на недостатъчни последващи действия по съответните специфични препоръки за държава-членка.

Насоките следва да останат стабилни до 2014 г.

Препоръката на Съвета е приета, в две точки:

1. Държавите-членки и, когато е уместно, Европейският съюз следва да вземат предвид в икономическите си политики насоките, определени в приложението.

2. Държавите-членки следва да изготвят национални програми за реформи, които да са съгласувани с целите, определени в „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2010 година.



Приложението съдържа 6 общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза
Насока 1: Осигуряване на качеството и устойчивостта на публичните финанси

Държавите членки следва:

• енергично да изпълняват стратегии за бюджетно консолидиране съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР), и по-специално препоръките, които им се отправят съгласно процедурата за прекомерен дефицит, и/или в меморандуми за разбирателство в случай на помощ за платежния баланс;

• при изготвянето и изпълнението на бюджетите, стратегиите следва да са насочени към ограничаване на разходите. Приоритет се дава на разходи в областта на образованието, подобряване на уменията и увеличаване на шансовете за заетост, научните изследвания развойна дейност (НИРД) и иновации, инвестиране в мрежи за високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки и инфраструктура, които могат да осигурят увеличаване на растежа;

• ако се наложи увеличаване на данъците, то следва, когато е възможно, да става едновременно с въвеждането на мерки, които правят данъчните системи по-благоприятни за заетостта, околната среда и растежа, например чрез изместване на данъчната тежест към дейности, вредни за околната среда;

• данъчните системи и системите на социални помощи следва да предоставят такива стимули, че да направят достатъчно привлекателно възнаграждението за труд;

• да подсилят националните бюджетни рамки, да подобрят качеството на публичните разходи и устойчивостта на публичните финанси, като се стремят към решително намаляване на дълга;

• да проведат реформа на публичните разходи, свързани с остаряването, като разходите за пенсии и здравеопазване,  прилагат политики, които допринасят за повишаване на активната възраст и на ефективната възраст на пенсиониране, за да осигурят финансовата устойчивост на системите за публични разходи, свързани с остаряването, и на социалните системи.

• Бюджетната ефективност и качеството на публичните финанси са важни и на равнище Съюз.

Насока 2: Решаване на макроикономическите неравновесия

Държавите-членки следва:

• да избягват неустойчивите макроикономически неравновесия, произтичащи най-вече от процеси по текущите сметки, пазарите на активи и счетоводните баланси в сектора на домакинствата и корпоративния сектор.

• при наличие на голям дисбаланс по текущата сметка, който се корени в постоянната липса на конкурентоспособност или се дължи на други причини, да насочат вниманието си към основните причини, като предприемат действия, например в областта на фискалната политика, развитието на заплатите, структурните реформи, свързани с продуктовите пазари и пазарите на финансови услуги и в областта на пазарите на труда, в съответствие с насоките за заетостта, или във всяка друга подходяща област на политиката.

• да насърчават правилните рамкови условия за системите за договаряне на заплати и развитието в разходите за труд, които да са съгласувани със стабилността на цените, тенденциите в производителността в средносрочен план и нуждата от намаляване на макроикономическите неравновесия. Социалните партньори имат важна роля в този контекст.

• при големи излишъци по текущата си сметка да предприемат мерки с цел осъществяване на структурни реформи, които да допринасят за засилване на потенциалния растеж и по този начин да служат за основа на вътрешното търсене. Преодоляването на макроикономическите неравновесия, включително между държавите- членки, също би допринесло за постигането на икономическо сближаване.

Насока 3: Намаляване на неравновесията в еврозоната

• държавите-членки, чиято валута е еврото следва да разглеждат големите и постоянни разлики в състоянието на текущите сметки и други макроикономически неравновесия като въпрос от общо значение и когато е необходимо, да предприемат неотложни действия за намаляване на неравновесията. Необходими са действия във всички държави-членки от еврозоната, но естеството, значението и неотложността на политическите предизвикателства се различават значително в съответните държави;

• предвид уязвимостта и мащаба на корекциите, които се изискват, политическите действия са особено належащи в онези държави-членки, в които се наблюдава трайно голям дефицит по текущата сметка и големи загуби на конкурентоспособност. Тези държави следва да постигнат значителен траен спад на дефицита по текущата сметка. Тези държави- членки от еврозоната следва също да се стремят към намаляване на разходите за труд на единица продукт, като отчитат развитието в производителността на равнище региони, отрасли и дружества, и също към укрепване на конкуренцията на пазарите на продукти;

• държавите-членки от еврозоната с големи излишъци по текущата си сметка следва да изпълняват мерки с цел осъществяване на структурни реформи, които допринасят за засилване на потенциалния растеж и по този начин служат за основа на вътрешното търсене;

• държавите-членки от еврозоната следва да реагират на всички други макроикономически неравновесия, като натрупването на прекомерен частен дълг и увеличаването на разликите по отношение на инфлацията. Следва да се премахнат институционалните прегради пред гъвкавото коригиране на цените и заплатите в зависимост от пазарните условия.

• макроикономическите неравновесия следва да бъдат наблюдавани отблизо в рамките на Еврогрупата, която следва да предлага коригиращи действия, когато е необходимо.



Насока 4: Оптимизиране на подкрепата за НИРД и иновациите, укрепване на триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика

Държавите-членки следва:

• да преразгледат националните (и регионалните) системи за НИРД и иновации, осигурявайки в стратегиите за бюджетно консолидиране съгласно Пакта за стабилност и растеж (насока 1) ефективни и подходящи рамкови условия за публични инвестиции, и да ги ориентират към по-голям растеж, като същевременно работят, върху големите предизвикателства, свързани с обществото (включително енергетика, ефикасност на ресурсите, изменение на климата, биологично разнообразие, социално и териториално сближаване, застаряване, здраве- опазване и сигурност) по икономически ефективен начин. По-специално публичните инвестиции следва да служат за привличане на допълнително частно финансиране на НИРД.

• чрез реформите да поощряват високите научни постижения и интелигентното специализиране, да насърчават научното интегриране, да засилват сътрудничеството между университетите, изследователските институти, публичните и частните лица и лица от третия сектор, както във вътрешен, така и в международен план, да осигуряват развитието на инфраструктури и мрежи, които подпомагат разпростирането на знания.

• да подобряват управлението на изследователските институции, като се увеличи ефективността на националните изследователски системи. За тази цел следва да се модернизира изследователската дейност, осъществявана от университетите, като се изградят и развият достъпни инфраструктури, чието качество е на световно ниво, а изследователите и студенти се насърчават чрез привлекателни кариери и мобилност. Схемите за финансиране и поръчки следва да се адаптират и опростят, за да се улесни трансграничното сътрудничество, трансфера на знания и конкуренция на базата на способностите;

• да осигурят достатъчен приток на хора с висше образование в областта на естествените науки, математиката и технологията.

• политиката за НИРД и иновации да е насочена към националните възможности и предизвикателства, с отчитане на възможностите за обединяване на публични и частни ресурси в области, където Съюза добавя стойност, като по този начин се постигне достатъчно голям мащаб и се избегне фрагментирането;

Държавите-членки и Съюзът следва:

• да интегрират иновациите във всички подходящи политики и да насърчават иновациите в широк смисъл (включително нетехнологичните иновации);

• да насърчават частното инвестиране чрез подобряване на рамковите условия — особено по отношение на бизнес средата, конкурентните и откритите пазари и големия икономически потенциал на индустрията в областта на културата и творчеството;

• да насърчават отворени за иновациите пазари, да предоставят ефикасна, достъпна и ефективна защита и управление на интелектуалната собственост. И трите страни на триъгълника (образование — научни изследвания — иновации) следва взаимно да се поддържат и да се захранват;

• да въведат подходящи рамкови условия за бързото развитие на цифров единен пазар, предлагащ съдържание и услуги онлайн, които да са широко достъпни.

Държавите членки следва:

• да насърчават въвеждането и разпространението на високоскоростния интернет като основно средство за достъп до знания и участие в тяхното създаване;

• да подкрепят активното участие в цифровото общество, по-конкретно като насърчават достъпа до съдържание и услуги в областта на културата посредством медийна и цифрова грамотност, както и да насърчават климат на сигурност и доверие;

• да насърчават въвеждането и използването на съвременни достъпни услуги онлайн, включително чрез по-нататъшно развитие на електронното правителство, електронния подпис, електронната самоличност и електронното плащане;

Основната цел на Европейския съюз, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да бъдат подобрени условията за научни изследвания и развитие, по-специално с цел до 2020 г. равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в този сектор да достигне 3 % от БВП. Комисията ще разработи показател, отразяващ интензивността на научноизследователската и развойна дейност и иновациите.

Насока 5: Подобряване на ефикасността на ресурсите и намаляване на парниковите газове

Държавите-членки и Съюзът следва

• да въведат мерки за насърчаване на икономическия растеж, който да не е за сметка на използването на повече природни ресурси, а въз основа на по-ефикасното им използване, особено в условия на увеличаващи се глобални въглеродни и ресурсни ограничения, което да доведе до опазване на околната среда и запазване на биологичното разнообразие;

• да положат допълнителни усилия за ускоряване на създаването на интегриран и напълно работещ вътрешен пазар на енергия, за да осигурят безпроблемен приток на газ и електроенергия;

• да използват широко пазарните механизми с цел подобряване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите, стимулиране на използването на възобновяема енергия и устойчиви на климата технологии с ниски нива на въглеродни емисии, преход към екологичен и взаимно свързан транспорт;

• постепенно да премахнат субсидиите, вредни за околната среда, и справедливо да разпределят своите разходи и ползи;

• да използват регулаторни, нерегулаторни и фискални инструменти, например общи за Съюза стандарти за енергийните показатели на продукти и сгради, етикетиране, както и възлагане на екологосъобразни поръчки, за да стимулират икономически ефективния преход на производствените и потребителските модели;

• да стимулират рециклирането, да извършат прехода към ефикасно използване на енергията и ресурсите и безопасна и устойчива икономика с ниски нива на въглеродни емисии, да осигурят напредък към по-устойчив транспорт и безопасно и чисто производство на енергия;

• решително да работят за интелигентни, модернизирани и напълно взаимосвързани транспортни и енергийни инфраструктури, да използват информационните и комуникационните технологии в съответствие с насока 4, за да подсигурят нарастването на производителността, да осигурят координирано изпълнение на инфраструктурни проекти и да поддържат развитието на открити, конкурентни и интегрирани мрежови пазари.

Основната цел на Европейския съюз, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да намали до 2020 г. емисиите на парникови газове с 20 %, в сравнение с равнищата от 1990 г.; да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в крайното ни енергийно потребление на 20 %; и да постигне увеличение с 20 % на енергийната ефективност; Съюзът поема ангажимент да вземе решение за постигане на 30 % намаление до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като условно предложение с оглед на глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити страни се ангажират със сравними нива на намаление на емисиите и развиващите се страни допринасят по подходящ начин съобразно своите отговорности и съответни възможности.


Насока 6: Подобряване на бизнес средата и на условията за потребителите и осъвременяване и развитие на индустриалната база с цел гарантиране на пълноценното функциониране на вътрешния пазар.

Държавите-членки следва:

• да направят необходимото за да могат пазарите да работят за гражданите, потребителите и предприемачите като насочат усилията си към укрепване на единния пазар и регулаторната система, особено във финансовия сектор, и ефективно прилагат правилата за единния пазар и конкуренцията;

• да продължават да подобряват бизнес средата, чрез модернизиране на публичната администрация, подобряване на корпоративното управление, премахване на пречките пред вътрешния пазар и излишната административна тежест, чрез прилагане на интелигентни регулаторни режими и развиване на електронно правителство;

• да подкрепят малките и средни предприятия (МСП), чрез подобряване на достъпа им до единния пазар в съответствие с „Small Business Act“ за Европа и принципа „Мисли първо за малките“. Възлагането на обществени поръчки следва да поощрява иновациите, особено за МСП, и да подпомага прехода към ефективна от гледна точка на ресурсите и енергията икономика, като същевременно се спазват принципите за откритост на пазара, прозрачност и ефективна конкуренция;

• да подкрепят модерна, иновативна, диверсифицирана, конкурентоспособна, ефективна по отношение на ресурсите и енергията индустриална база с ниски нива на въглеродни емисии, чрез улесняване на всяко необходимо преструктуриране по икономически изгоден начин в пълно съответствие с правилата за конкуренция на Съюза и други имащи отношение правила. В този контекст фондовете на Съюза следва отново да получат приоритет от държавите-членки;

• да работят в тясно сътрудничество с промишлеността и заинтересованите страни, за да допринесат за водещата роля и конкурентоспособността на Съюза в глобалното устойчиво и приобщаващо развитие, особено чрез насърчаване на корпоративната социална отговорност, идентифициране на препятствията и създаване на възможност за промяна.





Няма коментари:

Публикуване на коментар