сряда, 11 ноември 2020 г.

Може ли политиката в областта на конкуренцията да подкрепи Зеления пакт

 


С покана за участие, Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК,  поставя въпроса доколко политиката в областта на конкуренцията може да допринесе за осъществяването на  Зеления пакт. С поканата за участие се цели да се  събиерат идеи и предложения от всички заинтересовани страни по този въпрос, включително от експерти по въпросите на конкуренцията, академичните среди, промишлеността, екологични групи и организации на потребителите. Приносът им ще бъде използван в рамките на конференция, която ще се проведе в началото на следващата година и която ще обедини различните гледни точки.

Поканата за участие съдържа набор от въпроси, групирани в три части, като всяка от тях обхваща един от трите инструмента на конкурентното право: антитръстова политика, контрол върху държавната помощ и контрол върху сливанията.

Всяка заинтересована страна може да отговори на всички или само на определени части или въпроси. За тази цел, ЕК има молба да се отговаря конкретно на зададения въпрос. Желателно е да се предоставят конкретни примери, както и количествена информация, когато е възможно.

Ако текстът надвишава 20 страници, би следвало да  да се  добави кратко обобщение.

Отговорите следва да се изпращат   на адрес COMP-GREEN-DEAL@ec.europa.eu

 до 20 ноември 2020 г.

Моля, предоставяйте единствено неповерителна информация.

Част 1: Контрол на държавната помощ

Съгласно правилата за държавна помощ предоставянето на подкрепа се допуска за приоритетните оси на Зеления пакт (декарбонизация, енергийна ефективност, устойчива мобилност, кръгова икономика, амбиция за нулево замърсяване). В миналото тези правила улесняваха екологичните инвестиции, като същевременно ограничаваха неблагоприятните  ефекти на държавните субсидии. Понастоящем те са предмет на преразглеждане, за да се установи дали ползата от тях може да е дори още по-голяма в бъдеще1. Това преразглеждане ще послужи като основа за осигуряване на изцяло актуализирана благоприятстваща рамка, чрез която публичните органи да допринасят за целите на прехода към зелена икономика, като същевременно използват възможно най-ефикасно ограничените публични средства.

Контролът върху държавната помощ е свързан с оценката на съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар. Оценката на съвместимостта на мерките за помощ традиционно е свързана с балансирането на техните отрицателни въздействия върху търговията и конкуренцията на общия пазар и техните положителни въздействия от гледна точка на приноса им за постигането на ясно определена цел от общ интерес. При балансирането въздействието на помощта се взема предвид посредством оценка, която традиционно включва посочените по-долу критерии.

Мярката за помощ трябва да служи за постигането на ясно определена цел от общ интерес.

• Помощта трябва да води до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне сам по себе си, като например отстраняване на неефективност на пазара или справяне с проблеми, свързани с равнопоставеността или сближаването.

• Помощта трябва да представлява подходящ инструмент на политиката за постигане на съответната цел на политиката.

• Помощта трябва да има стимулиращ ефект, т.е. да промени поведението на предприятието така, че то да започне да извършва допълнителна дейност, която не би извършвало без помощта.

• Мярката за помощ трябва да е пропорционална, т.е. да е ограничена до необходимия минимум за реализирането на допълнителните инвестиции или дейности.

• Нарушаването на конкуренцията и ефектът върху търговията между държавите членки трябва да са достатъчно ограничени, така че цялостният баланс да е положителен.

• Съответните решения и информацията за помощта трябва да бъдат оповестени публично (прозрачност).

Като принос към дебата за това как контролът върху държавната помощ и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, ЕК търси мнение от заинтересованите страни на следните въпроси:

1. Какви са основните промени, които бихте искали да видите в действащата в момента нормативна уредба за държавната помощ, за да се гарантира, че тя подкрепя напълно Зеления пакт? Когато е възможно, моля, дайте примери къде според Вас действащите правила за държавна помощ не подкрепят достатъчно постигането на по-екологична икономика и/или къде действащите правила за държавна помощ позволяват предоставянето на подкрепа, която е в противоречие с екологичните цели.

2. Ако смятате, че за дейности с неблагоприятно въздействие върху околната среда следва да се одобрява държавна помощ в по-малък размер или да се одобряват по-малко мерки за държавна помощ, имате ли идеи как следва да стане това? а) За проекти с неблагоприятно въздействие върху околната среда, как биха могли държавите членки или бенефициерът да смекчат това неблагоприятно въздействие? (Например: ако инвестиция в широколентова/железопътна инфраструктура би могла да засегне биологичното разнообразие, как може да се осигури опазването му по време на строителните дейности; или ако водноелектрическа централа би застрашила рибните популации, как може да бъде защитена рибата?)

3. Ако считате, че следва да се одобрява повече държавна помощ в подкрепа на екологични цели, имате ли идеи как следва да стане това? а) Следва ли да се разреши по-голям размер на помощта (или помощ при облекчени условия) за благоприятни за околната среда проекти в сравнение с подобни проекти, които не водят до същите ползи („зелен бонус“)? Ако отговорът е „да“, как следва да се определи този зелен бонус?

б) Какви критерии следва да бъдат включени в оценката на зеления бонус? Бихте ли могли да дадете конкретни примери къде, според Вас, зеленият бонус би бил оправдан, както и примери къде той не би бил оправдан? Моля, обяснете избора си.

4. Как следва да бъдат определени благоприятните последици за околната среда? а) Следва ли формулирането да е въз основа на таксономията на ЕС (в съответствие с (Регламент (ЕС)2020/852 от 18 юни 2020 г ) и, ако да, следва ли да е въз основа на всички критерии за устойчивост на таксономията на ЕС или са достатъчни каквито и да е благоприятни последици за околната среда?

Част 2: Антитръстови правила

Антитръстовите правила на ЕС забраняват антиконкурентните практики на дружествата, като например антиконкурентни споразумения или злоупотреба с господстващо положение. Антитръстовите правила се прилагат паралелно от Европейската комисия, националните органи в областта на конкуренцията и националните съдилища.

Антитръстовите правила на ЕС вече допринасят за целите на Зеления пакт чрез санкциониране на ограничително поведение, като например ограничения в разработването или внедряването на чисти технологии, или забрана на достъпа до основна инфраструктура, като например електропроводи, която е от съществено значение за въвеждането в експлоатация на ветроенергийни паркове в морето и други възобновяеми енергийни източници. Антитръстовите правила на ЕС също така допринасят за целите на Зеления пакт като улесняват свободното преминаване на електрическа енергия през границите въз основа на конкуренция между енергийните оператори и по-ефикасна употреба на природните ресурси. Действията по прилагане на законодателството във връзка с транспорта също могат да допринесат за постигане на по-екологична промишленост и икономика.

Предприятията могат да допринесат за Зеления пакт като обединят усилията си за надхвърляне на правнообвързващите стандарти. Споразуменията за стандартизация често водят до значителни положителни последици, по-специално чрез предоставяне на възможност за разработването на нови и подобрени продукти или пазари или на подобрени условия за доставка. Когато се споразумяват за стандарти, дружествата могат да предвидят предпазни мерки, с които да се гарантира, че положителните последици от стандартите не са придружени от ненужни ограничения на здравословната конкуренция. Например стандартите следва да се прилагат по прозрачен и недискриминационен начин; те следва да са достъпни за всички заинтересовани дружества, включително тези, които искат да използват също и алтернативни стандарти или технологии; също така те не следва да позволяват обмен на чувствителна търговска информация или прикриване на картели.

Споразуменията, които преследват цели за устойчивост, по принцип могат да се възползват и от предимствата на регламентите за групово освобождаване (РГО) на Комисията, стига да не съдържат твърди ограничения и когато съвместният пазарен дял на страните по споразумението не надвишава определени прагове.

Целта на текущия дебат е да се установи дали продължават да са налице пречки пред желателните споразумения в подкрепа на целите на Зеления пакт и, ако е така, какъв е най-подходящият подход за отстраняването им.

Като принос към дебата за това как политиката в областта на антитръста и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, ЕК има молба да се помисли по следните въпроси:

1. Моля, предоставете действителни или теоретични примери за желателно сътрудничество между предприятията в подкрепа на целите на Зеления пакт, което не може да бъде осъществено поради рискове, свързани с антитръстовите правила на ЕС. По-специално, обяснете обстоятелствата, при които сътрудничеството, а не

конкуренцията между предприятията, води до по-екологични резултати (например по-екологични продукти или производствени процеси).

2. Необходими ли са допълнителни разяснения и помощ по отношение на характеристиките на споразуменията, които подкрепят целите на Зеления пакт, без да ограничават конкуренцията? Ако отговорът е „да“, под каква форма следва да бъдат предоставени тези разяснения (общи насоки на политиката, оценка на всеки отделен случай, съобщаване на приоритетите за прилагане …)?

3. Има ли обстоятелства, при които преследването на целите на Зеления пакт би оправдало ограничителни споразумения отвъд текущата практика на правоприлагане? Ако отговорът е „да“, моля, обяснете как текущата практика на правоприлагане може да бъде развита, за да отразява подобни споразумения (т.е. за кои цели на Зеления пакт е необходимо специално третиране на ограничителните споразумения? Как може преследването на целите на Зеления пакт да бъде разграничено от други важни цели на политиката като създаването на работни места или от други социални цели?)

Част 3: Контрол върху сливанията

Според Регламента на ЕС относно сливанията Комисията има мандат да извършва оценка дали корпоративните реорганизации, а именно сливанията и придобиванията с определени размери, възпрепятстват в значителна степен ефективната конкуренция на вътрешния пазар. Такива реорганизации по принцип са желателни, стига да не оказват неблагоприятни въздействия и да допринасят за увеличаване на конкурентоспособността на европейската промишленост, за подобряване на условията за растеж и за повишаване на стандарта на живот в ЕС.

Комисията трябва да гарантира, че тези сделки обаче не водят до трайни нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар. Едно сливане може да доведе до трайни нарушения на конкуренцията като например премахне конкурентните ограничения между предприятията. По-специално, сливанията могат да елиминират натиска между предприятията да осъществяват иновации по отношение на устойчивостта на някои продукти или производствени процеси, най-вече на пазари, където те са важен фактор за конкуренцията.

Предпочитанията на потребителите са ключов аспект при оценката на последиците от сливанията, що се отнася както до установяването на съответните продуктови пазари, така и до анализа на степента, в която сливащите се дружества се конкурират помежду си и с други предприятия. В наши дни съображенията за околната среда и устойчивостта имат все по-важна роля в това отношение.

Определянето на пазара е инструмент за установяване и определяне на пространствата, в които предприятията се конкурират. Разграничаването на пазарите по продуктов и географски признак спомага за създаването на рамката за оценка на последиците от сделката за конкуренцията и благосъстоянието на потребителите6. Съответният продуктов пазар включва всички продукти и/или услуги, които се считат от потребителя за взаимозаменяеми или заместими поради своите характеристики, цени и употребата, за която са предназначени. В това отношение екологичните характеристики или характеристиките за устойчивост на продуктите могат да бъдат асоциирани с по-високо качество на продуктите и да представляват разграничаващ фактор за потребителите.

Научните изследвания и напредъкът в областта на технологиите са от изключително важно значение за икономическия напредък. За насърчаването на устойчивото развитие е необходимо иновациите да се защитават и насърчават, така че предприятията да измислят нови и по-добри технологии, продукти или ноу-хау, които биха могли например да помогнат за намаляване на равнищата на емисиите или за постигане на други подобрения в областта на устойчивостта или околната среда. Чрез контрола върху сливанията се гарантира, че не е налице загуба на иновации вследствие на сливанията на конкуренти, които в противен случай биха продължили да създават ползи.

Като принос към дебата за това как политиката в областта на сливанията и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, моля, помислете върху следните въпроси:

1. Съществуват ли ситуации, в които сливането на дружества би могло да навреди на потребителите, като ограничи избора им на екологични продукти и/или технологии?

2. Считате ли, че правоприлагането в областта на сливанията би могло да допринася по-ефективно за целите на Зеления пакт за устойчивост и опазване на околната среда? Ако отговорът е „да“, обяснете как.

 

сряда, 4 ноември 2020 г.

Справедлив съдебен процес: Комисията настоятелно призовава БЪЛГАРИЯ, ХЪРВАТИЯ, КИПЪР и РУМЪНИЯ да транспонират изцяло разпоредбите на ЕС относно презумпцията за невиновност

Eвропейската Комисия редовно публикува (обикновено всеки месец) пакет от решения, чрез които предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Област правосъдие

С решение от 30 октомври в областта на правосъдието Комисията призовава  България, Хърватия, Кипър и Румъния да приложат изцяло разпоредбите на ЕС относно укрепването на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343). Директивата е един от основните елементи на правната рамка на ЕС относно общите минимални стандарти за справедлив процес, гарантиращ, че правата на заподозрените и обвиняемите лица са защитени в достатъчна степен. Директивата засилва взаимното доверие на държавите членки в техните съответни системи на наказателно правосъдие и по този начин улеснява взаимното признаване на решения по наказателноправни въпроси. Комисията счита, че националните мерки за транспониране, нотифицирани от България, Кипър, Румъния и Хърватия, представляват само частично транспониране на Директивата и че някои разпоредби на Директивата липсват. По-специално Комисията установява недостатъци във връзка с публичното позоваване на вината, например когато публичните органи посочват дадено лице за виновно в публични изявления, и наличието на подходящи мерки, ако това се случи. Налице са и пропуски, свързани с начина, по който заподозрените и обвиняемите могат да бъдат представяни, например в съда, чрез използване на мерки за физическо възпиране, както и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес. Решенията на Комисията представляват  мотивирани становища до четирите държави членки, като им предоставя два месеца за отговор. В противен случай Комисията може да сезира Съда на ЕС. Комисията също така прекратява производствата за установяване на нарушение срещу Гърция, Люксембург, Словакия и Швеция, тъй като тези държави вече са приели национални правила за транспониране на Директивата.

Повече подробности за Директивата могат да бъдат намерени в информационния документ.

Електронно фактуриране: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ и УНГАРИЯ да транспонират изцяло новите правила

Комисията изпраща официално уведомително писмо на България и мотивирано становище на Унгария във връзка с транспонирането на правилата на ЕС относно електронното фактуриране в областта на обществените поръчки (Директива 2014/55/EС). Електронното фактуриране има за цел да гарантира навременната и автоматична обработка на електронните фактури и плащанията на предприятията и да улесни предприятията при управлението на техните договори във всяка държава членка. Всички държави членки трябваше да уведомят за националните мерки за транспониране на Директивата относно електронното фактуриране до 18 април 2019 г. На 21 май 2019 г. Комисията изпрати писма до 12 държави членки поради това, че не са уведомили за тези мерки. Днес Комисията предприема действия срещу България и Унгария, за да гарантира, че транспонираните национални мерки обхващат пълния обхват на Директивата относно електронното фактуриране. Двете държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище на България и да предяви иск срещу Унгария пред Съда на Европейския съюз.

Свободно движение на стоки и свобода на установяване: Комисията отправя искане към БЪЛГАРИЯ да премахне дискриминационните мерки, задължаващи търговците на дребно да третират по-благоприятно местните хранителни продукти

Комисията също изпраща мотивирано становище на България във връзка с дискриминационните мерки, налагани на търговците на дребно, които ги задължават да третират по-благоприятно местните хранителни продукти. Българското законодателство задължава търговците на дребно да излагат по виден начин и да осигуряват специални места за продажба за местните хранителни продукти, като мляко, риба, прясно месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци. Тези задължения ограничават свободното движение на стоки, залегнало в член 34 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), тъй като създават по-благоприятни и по-конкурентни условия за предлагане на пазара за местните хранителни продукти, което води до дискриминация на сходните вносни продукти. Законодателството също така възпрепятства свободата на установяване съгласно член 49 от ДФЕС, тъй като ограничава свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, да определят подредбата на продажбените си площи и да адаптират веригата си на доставки. Предвид извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка, и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване в духа на европейска солидарност. През май Комисията вече изпрати официално уведомително писмо, което сега е последвано от мотивирано становище. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.

 

четвъртък, 22 октомври 2020 г.

Европейската комисия емитира за пръв път социални облигации на ЕС по инструмента SURЕ

Европейската комисия съобщи, че за пръв път е емитирала социални облигации на ЕС на стойност 17 милиарда евро по инструмента SURE, за да подпомогне защитата на работните места и за да запазят хората работата си. Емисията се състои от две акции - първата на стойност 10 милиарда евро с падеж през октомври 2030 г., а втората от 7 милиарда евро с падеж през 2040 г. ЕК информира, че към този инструмент с висок рейтинг е имало много силен инвеститорски интерес, а записаните облигациите са  13 пъти по-голям обем от предложения, което е довело до благоприятни ценови условия и за двете облигации.

Цената на 10-годишната облигация е 3 базисни пункта над средните суапове. Цената на 20-годишната облигация е 14 базисни пункта над средните суапове. Окончателните премии за новата емисия са оценени на 1 и 2 базисни пункта съответно за 10-годишния и 20-годишния транш, като и двете стойности са изключително ограничени предвид емитираните суми.

Условията, по които Комисията взема заеми от пазарите, се прехвърлят пряко на държавите членки, които получават заемите. (Вж. тук контекста за повече подробности относно цените при транзакцията).

Банките, които са участвали по тази трансакция („съвместни букрънъри“), са Barclays (IRL), BNP Paribas, Deutsche Bank, Nomura и UniCredit.

Набраните средства ще бъдат прехвърлени на държавите членки бенефициери под формата на заеми, за да им се помогне да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на национални режими на работа при непълно работно време и подобни мерки в отговор на пандемията.


 

Към настоящия момент това са 17 държави членки, които ще получат финансова подкрепа по инструмента SURE, за да бъде подпомогната защитата на работните места и хората да запазят работата си. Финансовата подкрепа ще се предоставя под формата на заеми, отпускани при благоприятни условия от ЕС на държавите членки.

България ще получи 511 милиона евро финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Прави впечатление, че сумата за България е сравнително по-малка в сравнение с другите присъединени към ЕС държави членки от Източна Европа: Хърватия - 1 милиард евро, Словения -  1 , 1 милиард евро, Чехия - 2 милиарда евро, Словакия - 631 милиона евро, Румъния - 4 милиарда евро, Полша 11,2 милиарда евро, Унгария е с по-ниска подкрепа от 504 милиона евро спрямо България.

В същото време ЕК напомня в решението за предоставяне на помощта, че тя трябва да се предоставя при стриктно спазване на правилата за държавна помощ членове 107 и 108 от ДФЕС.

 

"Настоящото решение не засяга резултата от евентуалните производства за нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити в частност по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС. То не обезсилва посоченото в член 108 изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите, които биха могли да представляват държавна помощ.

България следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени."

В този контекст по-рано този месец Комисията обяви, че ще емитира всички облигации на ЕС по инструмента SURE в размер до 100 милиарда евро като социални облигации и прие Рамка за социални облигации, която бе подложена на независима оценка.

За повече информация

Въпроси и отговори

Техническо съобщение за медиите

Рамка за социални облигации

Уебсайт на SURE

Уебсайт на ЕС като заемополучател

 

 

 

 

 

 

 

сряда, 23 септември 2020 г.

Държавна помощ: Комисията започва задълбочено разследване на белгийския механизъм за капацитет


Европейската комисия съобщи, че започва задълбочено разследване, за да установи дали механизма за осигуряване на капацитет на Белгия, който следва да гарантира сигурността на доставките на електроенергия, е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ.

Белгия е уведомила Комисията за плановете си да въведе национален механизъм за осигуряване на капацитет на пазара, за да стимулира доставчиците на енергиен капацитет (както производителите, така и операторите от страна на търсенето) да предлагат своята наличност на оператора на преносна система (ОПС). Новият  механизъм  за капацитет следва да замени одобрения през 2018 г. от Комисията, съгласно правилата за държавна помощ, белгийски стратегически резерв.

 Съгласно предложения механизъм за осигуряване на капацитет бенефициентите ще бъдат избирани чрез търгове въз основа на конкурентно наддаване. Подкрепата ще бъде под формата на плащане на капацитет за срока на споразумението за капацитет (което ще варира между една и 15 години). Спечелилите участници в търга ще имат задължението да  предоставят  на ОПС своя наличен капацитет  по време на стресови събития, засегнали електроенергийната система.

С механизма за капацитет Белгия има за цел да осигури сигурност на доставките на електроенергия, по-специално с оглед на решението си за постепенно закриване на целия ядрен капацитет до 2025 г. По-конкретно, целта на схемата е да гарантира, че има достатъчен капацитет за производство на електроенергия и че такова производство отговаря на търсенето (т.нар. „адекватност на ресурсите“).

На този етап Комисията има опасения, че предложения от Белгия механизъм  за капацитет, може да не е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, по-конкретно с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката. По-специално:

• Предварителното становище на Комисията е, че Белгия досега не е демонстрирала в достатъчна степен, нито е определила правилно количествено възможните бъдещи проблеми на адекватността на ресурсите на белгийския пазар на електроенергия. Това е от съществено значение за идентифициране на действителната нужда от публична подкрепа и за определяне дали предвидената помощ ще бъде ограничена до необходимото. В това отношение Комисията има опасения, че предвидената от механизма за капацитет подкрепа може да надхвърли необходимото за решаване на въпроса за адекватността, което може да доведе до свръхзакупуване на капацитет.

• Освен това Комисията е загрижена, че мярката може да дискриминира определени технологии (например капацитет за възобновяема енергия) или несправедливо да ограничи участието на трансграничния капацитет.

• И накрая, Комисията ще проучи дали така наречените „приходи от претоварвания“, които биха били получени от ОПС от разпределянето на трансгранични права (т.е. права на достъп за чуждестранни доставчици на капацитет да участват в механизма за капацитет), ще бъдат разпределени по начин, който ефективно стимулира по-нататъшната взаимовръзка между Белгия и съседните страни. Това разпределение не следва да води  до ненужни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията.

Със започване на задълбоченото проучване, Комисията си е поставила целта да определи дали се потвърждават първоначалните й опасения.Откриването на задълбоченото разследване дава възможност на Белгия и други заинтересовани страни да представят своите коментари. Това не предопределя резултата от разследването.

История на механизмите за капацитет

Комисията напомня, че в своя секторен анализ на механизмите за капацитет от 2016 г. стига до извода, че механизмите за капацитет могат да бъдат необходими там, където пазарните и регулаторни провали блокират ценовите сигнали, необходими за поддържане на подходящи нива на сигурност на доставките. В анализа обаче ясно се посочва, че правилата на ЕС за държавната помощ са важни, за да се гарантира, че механизмите за капацитет не действат като прикрити субсидии за специфични технологии или причиняват други неправомерни нарушения на конкуренцията или имат твърде висока цена за потребителите на електроенергия.

 

сряда, 16 септември 2020 г.

Енергията на ЕС в цифри

 

 

Европейската комисия публикува Годишен статистически сборник „Енергията  на ЕС в цифри“, в който се прави годишен преглед на свързаните с енергетиката статистически данни в ЕС и в отделните държави членки на ЕС.

В сборника са включени широк диапазон от данни: за производството, потреблението, емисиите на парникови газове, вноса и кратки социално-икономически статистически данни.

Публикувани са и подробни данни за всяка отделна държава членка, като са посочени данни за периода от 1990 г. до 2018 г. за  енергийния баланс, производството на електричество и топлинна енергия, основните енергийни показатели, когенерацията, транспортните горива и емисии на парникови газове.