вторник, 30 юни 2020 г.

Държавна помощ: Комисията разширява обхвата на Временната рамка, за да се подпомогнат допълнително микро, малките и новоъзникващите предприятия и да се насърчатчастнитие инвестиции


Европейската комисия прие трето изменение за разширяване на обхвата на Временната рамка за държавната помощ, приета на 19 март 2020 г., за да се подкрепи икономиката в контекста на разпространението на коронавируса. 
Подкрепа за микро- и малките предприятия, включително за нововъзникващите предприятия
Основната цел на Временната рамка е да предоставя целенасочена подкрепа на иначе жизнеспособни предприятия, които са изпаднали в затруднено финансово положение в резултат на разпространението на коронавируса. По тази причина предприятия, които вече са били в затруднено положение преди 31 декември 2019 г., не са допустими за помощ по Временната рамка, но могат да се възползват от помощ съгласно действащите правила за държавната помощ, по-специално Насоките за оздравяване и преструктуриране. В тези насоки се определят ясни условия, съгласно които тези предприятия трябва да изготвят солидни планове за преструктуриране, които да им позволят да постигнат жизнеспособност в дългосрочен план.
В същото време микро и малките предприятия (т.е. предприятия с по-малко от 50 служители и годишен оборот и/или общия годишен счетоводен баланс под 10 милиона евро) са особено засегнати от недостига на ликвидност, предизвикан от икономическото въздействие на настоящото разпространение на коронавируса, което задълбочи трудностите, пред които те вече са изправени по отношение на достъпа до финансиране в сравнение с големите предприятия. Ако не бъдат превъзмогнати, тези трудности биха могли да доведат до несъстоятелност на голям брой микро и малки предприятия, което ще предизвика сериозни смущения за цялата икономика на ЕС.
С днешното изменение обхватът на Временната рамка се разширява, за да се даде възможност на държавите членки да предоставят публична подкрепа съгласно Временната рамка на всички микро - и малки предприятия, дори ако те вече са били в затруднено финансово положение към 31 декември 2019 г.
Това ще е възможно, при положение че тези предприятия не се намират в производство по несъстоятелност, не са получили помощ за оздравяване, която не са върнали, и не са предмет на план за преструктуриране съгласно правилата за държавната помощ. Предвид ограничената им големина и участие в трансгранични сделки временната държавна помощ за микро- и малки предприятия е по-малко вероятно да наруши конкуренцията на вътрешния пазар, отколкото държавната помощ за по-големи предприятия.
С това изменение действително се увеличават и възможностите за подкрепа на нововъзникващи предприятия, по-голямата част от които попадат в категорията на микро - и малките предприятия, и по-специално за подкрепа на иновативните предприятия, които могат да бъдат губещи през тяхната фаза на силен растеж, но които са от решаващо значение за икономическото възстановяване на Съюза.
Комисията припомня също така, че всички малки и средни предприятия, които са съществували по-малко от три години към 31 декември 2019 г., вече могат да се възползват от мерките за помощ, определени във Временната рамка, при условие че те не са в производство по несъстоятелност, не са получили помощ за оздравяване, която не е била възстановена, и не подлежат на план за преструктуриране съгласно правилата за държавна помощ.
Стимули за частните инвеститори да участват в мерки за помощ за рекапитализация, свързани с коронавируса
Комисията адаптира също условията за мерки за рекапитализация съгласно Временната рамка за случаите, при които частни инвеститори допринасят за увеличаването на капитала на предприятията заедно с държавата.
Тези промени ще насърчат вливанията на капитал със значително частно участие в предприятията, което ще ограничи необходимостта от държавна помощ и риска от нарушаване на конкуренцията. По-специално, ако държавата реши да отпусне помощ за рекапитализация, но частните инвеститори допринасят значително за увеличаването на капитала (по принцип поне 30 % от нововлетия капитал) при същите условия като държавата, забраната за придобиване и таванът на възнагражденията на ръководството са ограничени до три години. Освен това забраната за изплащане на дивиденти е премахната за притежателите на нови акции, както и за притежателите на съществуващи акции, при условие че, взети заедно, притежателите на съществуващи акции държат под 10 % от капитала на дружеството.
Това ще увеличи стимулите за дружествата да търсят решения от пазара и от държавата, за да задоволят нуждите си от капитал, като същевременно се запазват гаранциите за опазване на ефективната конкуренция на единния пазар.
Освен това, в съответствие с принципа за неутралност по отношение на публичната и частната собственост, предвиден в Договора за функционирането на Европейския съюз, днешното изменение ще позволи също на дружествата, в чийто капитал държавата вече участва, да набират капитал, както частните предприятия. Когато са спазени условията, посочени по-горе, по отношение на участието на частни инвеститори в увеличението на капитала, и държавата е съществуващ акционер (т.е. вече е била акционер преди предоставянето на помощ за рекапитализация), инвестиращ пропорционално на своето досегашно дялово участие, Комисията не счита за необходимо да налага конкретни условия по отношения на излизането на държавата от капитала на дружеството.
Защита на единния пазар и осигуряване на еднакви условия на конкуренция
С изменението Комисията поясни, че помощта не следва да зависи от преместването на производствената дейност или друга дейност на бенефициера от друга държава в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) на територията на държавата членка, отпускаща помощта, тъй като такова условие би било особено вредно за вътрешния пазар.


петък, 26 юни 2020 г.

Енергетика:Реакция на пандемията от COVID-19 в енергийния сектор на ЕС: Заключения на Съвета


На  25.06.2010 г. Съветът на ЕС публикува заключението си  относно реакцията на пандемията от COVID-19 в енергийния сектор на ЕС.

В заключението Съветът изтъква:

• основната роля на енергийния сектор за икономическото възстановяване на ЕС и отбелязва, че европейската икономика се нуждае от по-голяма степен на екологосъобразност, кръговост и цифровизация, без при това да страда конкурентоспособността ѝ в световен мащаб.

икономическата трансформация за постигане на устойчив растеж и неутралност по отношение на климата върху основите на Европейския зелен пакт е сериозна възможност за стимулиране на икономиките на държавите членки.

постепенно намаляване на  използването на изкопаеми горива и насърчаване на  европейската водеща роля в разработването и внедряването на безопасни и устойчиви нисковъглеродни технологии по икономически ефективен начин, като същевременно се зачита правото на държавите членки да решават какъв да бъде техният енергиен микс и да избират подходящите технологии.

Съветът признава:

•  необходимостта от инициативи в подкрепа на стабилен план за възстановяване за една финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система. При днешните обстоятелства, за да се улесни подкрепата за необходимите за енергийния преход инвестиции, е важно да се рационализират правилата за държавната помощ в сферата на опазването на околната среда и енергетиката.

Съветът отбелязва:

• необходимостта от допълнително стимулиране на бъдещите инвестиции в декарбонизация, включително чрез подобряване на пазара на въглеродни емисии в ЕС, като същевременно се развива механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите по начин, съвместим със СТО.

В заключение Съветът призовава Комисията да продължи своята работа в сътрудничество с държавите членки по инициативите, планирани в рамките на Европейския зелен пакт и неговия план за инвестиции, например политиката за саниране на сградния фонд, стратегията на ЕС за интегрирането на енергийните системи, стратегията за енергия от възобновяеми източници в морето, преразглеждането на Регламента относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E) и механизма за финансиране на енергия от възобновяеми източници.

Освен това Съветът призовава Комисията да представи план за действие и пътна карта за водорода с акцент върху възобновяемите източници на водород с цел принос към енергийния преход.
 

сряда, 3 юни 2020 г.

Антитръст: ЕК обяви обществено обсъждане за необходимостта от нов инструмент в областта на конкуренцията


Европейската комисия публикува първоначална оценка на въздействието и открива обществена консултация, в която се отправя покана за представяне на мнения за проучване на необходимостта от евентуален нов инструмент в областта на конкуренцията за разрешаване на структурните проблеми на конкуренцията по своевременен и ефективен начин. Заинтересованите страни могат да представят своите становища относно първоначалната оценка на въздействието до 30 юни 2020 г. и да изпращат отговори в рамките на откритата обществена консултация до 8 септември 2020 г.
Необходимост от нов инструмент в областта на конкуренцията
През последните години Комисията анализира ролята на политиката в областта на конкуренцията и начина, по който тя се вписва в един бързо променящ се свят, вследствие на цифровизацията, глобализацията и развитието на екологичните технологии. Този процес на анализ е част от по-широк дебат на политиката относно необходимостта от промени в действащата уредба в областта на конкуренцията, които да позволят на правоприлагащите органи по целия свят да запазват конкурентоспособността на пазарите. Вече има доклади и проучвания от различни заинтересовани страни, в които се правят предложения как да се адаптира или разшири наборът от инструменти на законодателството в областта на конкуренцията.
В този контекст Комисията стига до заключението, че за да се гарантират достъпността и справедливото функциониране на пазарите в цялата икономика, изглежда е необходим цялостен и всеобхватен подход, с акцент върху следните три стълба:
 (1) продължаване на стриктното прилагане на съществуващите правила в областта на конкуренцията, като се използват пълноценно членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), включително използването на временни мерки и възстановителни мерки, когато е целесъобразно;
(2) възможно предварително регулиране на цифровите платформи, включително евентуални допълнителни изисквания за тези, които играят роля на пазачи на информационния вход; както и
(3) възможен нов инструмент в областта на конкуренцията за справяне със структурните проблеми, свързани с конкуренцията, на пазарите, към които не може да бъде подходено или които не могат да бъдат преодолени по най-ефективен начин въз основа на действащите правила в областта на конкуренцията (напр. предотвратяване на достигането на критична точка на пазарите).
Паралелната оценка на въздействието на специфично за платформите предварително регулиране, за което има  отделна консултация със заинтересованите страни, засяга втория стълб, докато настоящата консултация със заинтересованите страни е в рамките на третия стълб.
Опитът на Комисията в прилагането на правилата за конкуренция на ЕС на цифровия и другите пазари, както и процесът на анализ относно пригодността на съществуващите правила в областта на конкуренцията от страна на Комисията и националните органи по конкуренция, помагат на Комисията да установи някои структурни проблеми в областта на конкуренцията, към които действащите правила не могат да подходят или не могат да преодолеят по най-ефективен начин;
Новият инструмент в областта на конкуренцията следва да даде възможност на Комисията да се справи с пропуските в действащите правила в тази област и да се намесва за разрешаване на структурните проблеми на конкуренцията на различните пазари по своевременен и ефективен начин.
След установяването на структурен проблем в областта на конкуренцията чрез строго пазарно проучване, по време на което напълно се зачитат правата на защита, новият инструмент следва да позволи на Комисията да налага поведенчески и, когато е целесъобразно, структурни корективни мерки. Въпреки това няма да се установява  нарушение, нито ще бъдат налагани санкции на участниците на пазара.
По-нататъшни стъпки
Комисията се консултира със заинтересованите страни от публичния и частния сектор, включително органите по конкуренция и правителствените органи, академичните среди, както и практикуващи експерти в областта на правото и икономиката. Респондентите се приканват да представят своите становища относно първоначалната оценка на въздействието до 30 юни 2020 г. и да изпращат отговори в рамките на откритата обществена консултация до 8 септември 2020 г. на всеки от официалните езици на ЕС. В зависимост от резултатите от оценката на въздействието е предвидено законодателно предложение за четвъртото тримесечие на 2020 г.
Контекст
Конкурентното право на ЕС се прилага спрямо антиконкурентни споразумения и съгласувани практики (картели) между дружествата съгласно член 101 от ДФЕС и при злоупотреба от страна на дружество с господстващо положение съгласно член 102 от ДФЕС. Някои структурни проблеми в областта на конкуренцията обаче са извън обхвата на правилата за конкуренция на ЕС или не могат да бъдат решени по най-ефективен начин.
Структурни проблеми в областта на конкуренцията могат да възникнат в широк спектър от различни сценарии, но те могат да бъдат групирани в две категории в зависимост от това дали вредни последствия ще засегнат или вече са засегнали пазара.
·    Структурни рискове за конкуренцията: Определени пазарни характеристики (напр. мрежови ефекти или ефекти от мащаба, липса на многосвързаност и ефекти на технологично закрепостяване), съчетани с поведението на дружествата, действащи на тези пазари, могат да създадат заплаха за конкуренцията. Това важи в особено голяма степен за пазарите, за които има риск от достигане на критична точка. Рисковете за конкуренцията възникват поради появата на мощни участници на пазара с утвърдена пазарна позиция и/или позиция на пазач на информационния вход, което може да бъде предотвратена чрез ранна намеса. Други сценарии, попадащи в тази категория, включват едностранни стратегии от страна на дружества, които нямат господстващо положение на пазара, но се стремят да монополизират пазара чрез антиконкурентни средства.
·   Структурна липса на конкуренция: Някои пазарни структури не водят до конкурентни резултати (т.е. структурна неефективност на пазара), дори и дружествата да нямат антиконкурентно поведение. Например пазарите могат да показват системна неефективност, дължаща се на някои структурни характеристики, като например висока концентрация и бариери за навлизане на пазара, възможност за предприятията да задържат силово клиентите си, липса на достъп до данни или натрупване на данни. По подобен начин олигополните пазарни структури увеличават риска от негласно договаряне, включително на пазари, които се характеризират с повишена прозрачност поради основаните на алгоритми технологични решения, които стават все по-разпространени в различните сектори.
Оценката на въздействието на евентуална нова инициатива за инструмент в областта на конкуренцията не засяга съществуващото секторно регулиране и съществуващите инструменти в областта на конкуренцията, с които понастоящем разполагат Комисията и националните органи за защита на конкуренцията на държавите — членки на ЕС. Тя допълва и изготвената от Комисията паралелна оценка на въздействието на специфичното за платформите предварително регулиране, която е част от пакета за законодателния акт за цифровите услуги, обявен в съобщението „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“.
За повече информация
Връзки към Първоначална Оценка на въздействието  и въпросника
Връзки към Първоначална Оценка  по законодателния акт за цифровите услуги и въпросникa